Решение № 6 от 17.2.2025 г. на Районен съд - Павликени по дело № 244/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на Н. П. Ш. с ЕГН •••••••••• чрез пълномощника й –адвокат К. Н. - •••АК против Наказателно постановление № ••• от 15.10.2024 г., издадено от Началника на РУ – П., с което на Н. П. Ш. с ЕГН •••••••••• е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева на основание чл. 258, ал. 1 ЗМВР за нарушение на чл. 69, ал. 3 ЗМВР, като моли съда да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно атакуваното НП. В жалбата се навеждат доводи, че жалбоподателката действително била призована от неизвестен за нея телефонен номер да се яви на 03.09.2024 г. в сградата а РУ – П. На същата дата се наложило Ш. да придружи съжителя си до медицинско заведение в гр. П., поради което пропуснала да уведоми полицейския орган за неявяването си. След известно време – на 18.09.2024 г. била посетена от кварталния полицай, който й съобщил, че ще й състави АУАН за неявяването й на 03.09.2024 г. и съставил АУАН на същата дата. Жалбоподателката депозирала писмени възражения против акта, съпроводени с писмени доказателства, удостоверяващи хоспитализацията на съжителя й на 03.09.2024 г., но посочва, че това не било взето предвид от наказващия орган и било съставно НП, с което е наложена глоба в размер на 100 лева. Излага твърдения, че случаят следва да бъде квалифициран като маловажен. В съдебното заседание жалбоподателката и процесуалният й представител в дадения ход по същество пледираt за отмяна на обжалваното наказателното постановление по съображенията, изложени в жалбата. Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата. Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното: На 29.08.2024 г. в 16.24 ч. мл. Полицейски инспектор Б. Х. призовал от личния си телефон Н. Ш., която следвало да се яви на 03.09.2024 г. в 09.00 ч. в сградата на РУ- П. за да даде обяснения по преписка № •••21.08.2024 г. оп описа на РУ- П. На 03.09.2024 г. Л. не се явила на посочената дата и час РУ – Павликени. На 18.09.2024 г. свид. Б. Х. Р. Д. посетили адреса, обитаван от Л., като свид. Х. й съставил АУАН, за това че на 03.09.2024 г., след като Н. П. Л. е призована за явяването си по реда на чл. 69, ал. 3 ЗМВР, в 09: 00 часа в РУ- П., находяща се в гр. •••във връзка с извършвана проверка по преписка до края на работния ден не се е явила, въпреки, че била призована на 29.08.2024 г. по телефон и не е уведомила по надлежен ред за неявяването си. Нарушението било квалифицирано по чл. 69, ал.3 ЗМВР. При съставяне на АУАН, сочената като нарушителка отказала както да се запознае със съдържанието му, така и да го подпише. Отказът да бъде връчен акта е удостоверен с подписа на лицето Ц. В. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № •••15.10.2024г., като словесното описание на нарушението и дадената правна квалификация по акта и НП съвпадат по признаци. С наказателното постановление за извършеното нарушение по чл. 69, ал.3 ЗМВР на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лева. Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, както и от гласните доказателствени средства. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля актосъставител Б. Х., възприемайки ги като обективни, безпротиворечиви и кореспондиращи с приложеното по делото писмено доказателство – докладна записка /л. 5/, писмени обяснения л. 7-9/, показанията на другия разпитан по делото свидетел – Р. Д.. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, депозирана в срок и от легитимирано лице. При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на оспорваното наказателно постановление са не допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и представляващи основание за отмяна на обжалваното НП. Към момента на съставяне на АУАН нарушителят е отказал да се запознае със съдържанието му, но видно от съдържанието на приложените по делото доказателства, Ш. е разбрала за какво е ангажирана отговорността й, депозирала е писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Административното наказание е наложено на осн. чл. 258, ал.1 ЗМВР за нарушение на чл. 69, ал. 3 ЗМВР. Сочената за нарушена разпоредба предвижда, че полицейските органи могат да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение за определените им с този закон правомощия, като в неотложни случаи призоваването може да се осъществи по телефон или факс, което се удостоверява писмено от длъжностното лице, извършило призоваването Съдът намира, че тази разпоредба, сама по себе си, не касае задължение на граждани, които ако не бъдат изпълнени може да се стигне до административно-наказателна отговорност, а правомощия на полицейските органи, поради което не би могла да бъде нарушена само тя от жалбоподателя. От друга страна, според разпоредбата на чл. 258, ал.1 ЗМВР е предвидена административно-наказателна отговорност за лице, което без уважителна причина, не се яви в местата по чл. 69, ал. 1 ЗМВР, след като е редовно призован. Налице е неправилно посочване само на разпоредбата на чл. 69, ал. 3 ЗМВР като нарушена разпоредба, с оглед основанието за налагане на административното наказание. Същата би могла да се намира само във връзка с, но не и като нарушена самостоятелно разпоредба. Поради изложеното е налице противоречие на фактическото описание на нарушението и посочената като нарушена разпоредба на чл. 69, ал. 3 ЗМВР, с което е нарушено правото на защита на санкционирания, доколкото правната квалификация на нарушението е непълна, а императивите на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН изискват пълно и точно посочване на нарушените законови разпоредби. Това е и основание за отмяна на оспорваното НП. По същество и за пълнота, следва да се посочи, че доказателствените материали категорично установяват, че на 03.09.2024 г., в 09.00 ч., жалбоподателката Н. Ш. не се е явила в сградата на РУ – П., по чл. 69, ал. 3 ЗМВР, след като е призована по телефон на 29.08.2024 г. В случая липсват данни какво е наложило призоваването да бъде извършено в условията на неотложност, по телефон, а не чрез изпращане на призовка. Отделно от показанията на разпитания по делото свид. А. Х., както и приетата в съдебно заседание Епикриза от Клиника по кардиология при МБАЛ „•••“ – гр. П., установяват, че на датата, на която Ш. е следвало да се яви в РУ – П. е придружавала свой съжител до лечебно заведение по повод хоспитализацията му. Макар и хоспитализацията на близък да отнема както физическо време, така и да ангажира емоционално, настоящият състав на съда счита, че Ш. не е била лишена и е имала възможност да уведоми призоваващия орган за причината за неявяването си, каквото е и направила в срока за депозиране на писмени възражения срещу АУАН. По принцип правилно е била ангажирана нейната отговорност от страна на актосъставителя и наказващия орган, но предвид допуснатото нарушение и на материалния закон с неточното правно квалифициране на нарушението в пълнота, атакуваното НП следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, въпреки категоричната установеност на нарушението и на неговия автор. При този изход на делото е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото, представляващи адвокатско възнаграждение. Като съобрази разпоредбите на чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, във вр. с чл. 143 и чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 36 Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г. / и действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намира за неоснователно възражението на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е в минимално определения размер. Поради това и с оглед разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да осъди ОДМВР В. Т. /в структурата на която е административния орган/ да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя Н. П. Ш. направените по делото разноски в размер на 400 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 15.11.2024 г. Така мотивиран и на осн. чл. 63, ал.1, изр.1, предл.3 от ЗАНН, съдът