Решение № 726 от 18.11.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 3744/2024 г.

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК. С Протоколно определение от 22.05.2024г. на СРС, 94-ти състав, постановено по Наказателно дело от общ характер № 20241110205589 по описа за 2024 година, съдът се е произнесъл по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, във вр. чл.27 НК, като е ПРИСЪЕДИНИЛ ИЗЦЯЛО на основание чл. 27, ал.1 от НК наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА наложено на Ц. Ц. М. по НОХД № 5589/2024 г., по описа на СРС, НО 94 състав, към наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, наложено на М. по НОХД № 8991/2023 г., по описа на СРС, неизтърпяно към датата на деянието по производството пред СРС, като е ОПРЕДЕЛИЛ общо наказание в размер на ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“. Съдът е ПРИСПАДНАЛ изтърпяната част от наказанието по НОХД № 8991/2023 г., по описа на СРС, НО, както и периодите през които подсъдимия е бил задържан по двете наказателни производства. Съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първоначален ОБЩ РЕЖИМ на изтърпяване на определеното общо наказание. Срещу така постановеното Определение е постъпил Протест от СРП в който се сочи, че съдът неправилно е присъединил наказанието по НОХД 5589/2024г. към това по НОХД 8991/2023г., което вече е било изтърпяно за времето от 21.11.2023г. до 05.03.2024г. със зачетени и 14 дни от работа на лицето. Прокурорът сочи, че така постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно, защото деянията по двете присъди били рецидив, но към датата на сключване на споразумението, наказанието по НОХД 5589/2024г. било изтърпяно изцяло още на 05.03.2024г., което е доста преди сключване на самото споразумение. В заключение се прави искане за отмяна на Определението за групиране на наказанията по реда на чл. 27 от НК. Постъпила е и Въззивна жалба от адвокат Ц. И. от САК, служебен защитник на подсъдимия Ц. Ц. М. срещу посоченото по-горе Определение на СРС, като сочи, че същото е неправилно и незаконосъобразно по отношение на групирането на наказанията по реда на чл. 27 от НК, като съдът не бил отчел и добрите характеристични данни на М.. В заключение се иска Определението на СРС да бъде изменено, като се постанови частично присъединяване на наказанието по второто осъждане на Ц. М., като му бъде определено едно общо наказание по НОХД № 8991/2023г. на СРС и НОХД № 5589/24 на СРС в общ размер на 8 месеца ЛОС. В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста и не прави доказателствени искания. Адв. И. поддържа въззивната жалба, оспорва протеста, няма искания за отвод на съдебния състав, прокурора и съдебния секретар и не прави искания по доказателствата. В хода по същество прокурорът счита, че СРС неправилно е извършил групиране на наказанията, тъй като лицето вече е било изтърпяло наложеното му наказание по първата присъда. Сочи, че наказанието е било изтърпяно на 05.03.2024г., а прилагането на чл. 27 от НК е извършено на 22.06.2024г.-, т.е. два месеца и половина след изтърпяване на наказанието по първата присъда, поради което и прокурорът счита първоинстанционният съдебен акт за незаконосъобразен. Адв. И. счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като е присъединил изцяло наложеното наказание в размер на 8 месеца към предишното наказание от 4 месеца, макар да е било изтърпяно към 05.03.2024г. Адвокатът счита, че съдът е следвало да присъедини частично второто наказание в размер на 4 месеца към предишното, тъй като не е взел предвид добрите характеристични данни на подсъдимия и отношението му към труда, и тежкото му семейно положение. Софийски градски съд, като обсъди доказателствата по делото, мотивите на обжалваното определение и доводите, изложени в протеста и жалбата, прие от фактическа и правна страна следното: Протестът и Жалбата са допустими, доколкото са подадени от процесуално легитимирани лица и в предвидените в НПК срокове за това. Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения: За да приложи разпоредбата на чл. 27 от НК, СРС правилно е съобразил т. 3 от Постановление № 1 от 08.10.1978 г. по н. д. № 3/1978 г., пленум на ВС, съгласно която съдилищата са длъжни, при постановяване на присъдите да се произнасят винаги по прилагането на чл. 27, ал. 1 и 2 НК, когато са налице предпоставките за това и да изложат мотивирани и подробни съображения за това, задължение, което СРС е изпълнил добросъвестно. От същия текст е видно, че при налагане общо наказание по чл. 27, ал. 1 и 2 се присъединява изцяло или отчасти наказанието по втората присъда към неизтърпяното наказание по предишната присъда, размерът на което се определя към момента на извършване престъпното деяние по втората присъда, а не към момента в който втората присъда е влязла в сила или съдът се е произнесъл по групирането на наказанията. СРС правилно е установил, че М. е започнал да търпи наказанието по първата присъда на 21.11.2023 г. и е изтърпяно на 05.03.2024 г., а деянието по втората присъда е извършено на 07.11.2023 г. т.е., след като М. е бил осъден на наказание „лишаване от свобода, но преди да е започнало изпълнението на това наказание или то да е би изтърпяно отчасти или изцяло. В този смисъл е и т. 1 от Тълкувателно решение № 24 от 19.06.1969 г. по н. д. № 25/1969 г., ОСНК на ВС, която казва, че съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от НК, ако са налице материалноправните предпоставки и тогава, когато не е започнато изпълнението на наказанието по първата присъда, но тя е влязла в сила и подлежи на изпълнение, какъвто е настоящият случай. С оглед на изложеното, настоящият състав намери, че СРС правилно е приложил разпоредбата на чл. 27 от НК, като е групирал наказанията по двете присъди и е присъединил изцяло наказанието по втората присъда към наказанието по първата присъда. Без значение е обстоятелството, че към датата на обжалваното и протестирано определение, наказанието по първата присъда вече е било изцяло изтърпяно. Това е отчетено от СРС, който е приспаднал изтърпяното вече наказание по посочените две присъди. В този смисъл е и Решение № 405 от 20.09.1972 г. по н. д. № 380/1972 г., Н.О. на ВС, което казва, че „При приложението на чл. 27, ал. 1 НК, за да се определи има ли неизтърпяна част от наказанието по първата присъда и какъв е неговият размер, се взема пред вид моментът, в който е извършено второто престъпление, а не моментът, в който е постановена присъдата за него.“ СРС е изложил подробни мотиви и защо следва да присъедини изцяло наказанието по втората присъда към наложеното наказание по първата присъда, като се е обосновал с обремененото съдебно минало на подсъдимия и високата степен на обществена опасност на същия, извод с който и настоящият състав се съгласява изцяло, като изтъкнатите от защитата аргументи за добри характеристични данни и тежко семейно положение не могат да надделеят над констатираните от СРС обстоятелства свързани с високата обществена опасност на М., поради което и жалбата на защитата се явява неоснователна. Водим от горното СГС достигна до извода, че Определението на СРС е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, с оглед на което