Решение № 2075 от 6.11.2017 г. на Софийски градски съд по дело № 8614/2014 г.

производство по несъстоятелност, ищецът не би сключил договорите за продажба. Съдът не споделя този довод, защото при обявяване в ТР на основание чл.629 ал.1 ТЗ останалите търговци се уведомяват за подадената от длъжника молба, но не и че търговецът в действителност се намира в състояние на неплатежоспособност. Молбата може да бъде отхвърлена с решение на съда, респ. производството по нея да бъде прекратено поради неотстраняване на нередовности. Освен това подаването на молба от длъжника не ограничава правото му да участва в търговския оборот и да сключва сделки. Не би могло да се приеме, че при подадена от ответницата молба до 17.12.2009 г. ищецът със сигурност не би сключил процесните продажби, защото е предвиждал, че вземанията му ще бъдат погасени на основание чл.739 ал.2 ТЗ. Освен това задължението по чл.626 ТЗ за подаване на молба е с оглед охраняване имуществото, което ще послужи за маса на несъстоятелността, защото при своевременното откриване на производство се постановява общ запор и възбрана и се назначава синдик - с цел съхраняване на активите в имуществото, от които да се удовлетворят кредиторите и с цел преустановяване да се натрупват задължения към нови кредитори, които да конкурират кредиторите със съществуващи вземания към началната дата на неплатежоспособността. Задължението по чл.626 ТЗ няма за цел да извади от търговския оборот длъжника, защото дори и при открито производство по несъстоятелност той продължава своята дейност и може да сключва сделки с разрешение на синдика – чл.635 ал.1 ТЗ. В този смисъл отговорността по чл.627 ТЗ за неизпълнение на задължението по чл.626 ТЗ е за вредите, които са причинени от намаляване на активите поради неподадена молба и несвоевременно открито производство, както и за вредите от натрупване на нови задължения към конкуриращи кредитори, които затрудняват удовлетворение на вземанията на кредиторите със съществуващи към началната дата на неплатежоспособността вземания. Това са все вреди, свързани с невъзможност за удовлетворение от масата на несъстоятелността. Важно е да се отбележи, че молбата на длъжника се обявява в ТР, а предназначението на това обявяване е да уведоми кредиторите за възможността те да подадат молба за откриване на производство по несъстоятелност с оглед точно установяване на началната дата на неплатежоспособността. Обявяването на молбата в ТР няма за цел да предпазва от сключване на нови сделки, а има отношение към образуване на производство по чл.625 ТЗ молба на кредитор. Подаването на молба от длъжника и нейното обявяване в ТР няма отношение към възможността за сключването на сделки от длъжника, поради което и неподаването на молба от ответницата не е причината ищецът да сключи договорите за продажба на стоки. Доколкото не се твърди от ищеца, че при своевременно подадена молба би било постановено решение за прекратяване на дейността на длъжника, извън предмета на спора е дали са били налице условията за прекратяване на дейността преди процесните продажби на стоки по фактури и дали при прекратяване на дейността не биха настъпили вредите за ищеца. Тези факти не са въведени като основание на иска. С оглед на изложеното съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен. Мотивиран съдът