Решение № 1470 от 9.5.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 209/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Б., подадена чрез ст.юрисконсулт П., срещу Решение № 778/28.12.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 1528/2023 г. по описа на Районен съд – Б., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 01-2200052/31.05.2022 г. на и.д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Б.. В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което НП да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции.

Касационният жалбоподател – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Б., чрез процесуалния си представител - старши юрисконсулт П., в съдебно заседание и в депозирани по делото писмени бележки, поддържа жалбата.Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „Ф.“ ООД, с управител Ю. Б. Х., чрез процесуалния си представител – адв. С. В., оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 от ГПК.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Б. дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, предвид наличието на сочените в нея касационни основания, поради което счита, че обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен.

Административен съд - Б., след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, като съобрази доводите на страните и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното:

Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображения:

С атакуваното решение, предмет на касационна проверка, Районен съд – Б. е отменил Наказателно постановление /НП/ № 01-2200052/31.05.2022 г. на и.д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Б., с което на „Ф.“ ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.5, с управител Ю. Б. Х., за нарушение на чл.34, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ПП ЗТМТМ/, във вр. с чл.38, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, на основание чл.79, ал.4, във вр. чл.76, ал.3 от ЗТМТМ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500, 00 /две хиляди и петстотин/ лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Този извод съдът е формирал въз основа на констатацията, че между АУАН и НП липсва тъждество относно описанието на фактическия състав на административното нарушение. Съдът още е констатирал, че между АУАН и НП има несъответствие и липса на единство, между посочените в двата акта разпоредби, които са били нарушени.

Решението е неправилно.

Имуществената отговорност на „Ф.“ ООД е ангажирана за това, че в качеството му на „местен работодател“ по смисъла на §1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗТМТМ, е извършил нарушение на разпоредбите на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност като към 07.06.2021 г. не е декларирал пред Дирекция „Бюро по труда“ /Агенция по заетостта/, в законоустановения за това 7 – дневен срок, заетостта на А. Ч. с ЛНЧ •••, родена на [дата]., гражданин на трета държава – Република Украйна, която е с разрешен статут на продължително пребиваващ чужденец в Република България, като студент в редовна форма на обучение във висше училище в Република България, който не е получил разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България. Това нарушение на дружеството е квалифицирано като такова по чл.34, ал. 1 от ПП ЗТМТМ, във вр. с чл. 38, ал. 1 от ЗТМТМ.

Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗТМТМ граждани на трети държави, които са студенти в редовна форма на обучение във висше училище в Република България, може да упражняват краткосрочна заетост след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта в срок до 7 дни от началото й, при спазване изискванията на чл.24в от Закона за чужденците в Република България.

Съгласно чл.34, ал.1 от ПП ЗТМТМ за регистрация на заетостта по чл. 38, ал. 1 ЗТМТМ работодателят подава в дирекция "Бюро по труда" по месторабота на работника - гражданин на трета държава, в 7-дневен срок от началото на заетостта:

1. декларация в два екземпляра по образец съгласно приложение № 6;

2. копие от срочен трудов договор, сключен по условията на българското законодателство, за длъжност с код по НКПД, подписан от страните и съобразен с продължителността на обучението и с договореното разпределение на работното време, в случай че се сключва за работа на непълно работно време;

3. удостоверение за приемането на гражданина на трета държава за обучение в Република България, издадено от Министерството на образованието и науката, и удостоверение, издадено от висшето училище, че същият ще се обучава в редовна форма на обучение през съответната година;

4. копие от документа за пребиваване на гражданина на трета държава.

В настоящия случай, от доказателствата по делото безспорно е установено, че на 09.03.2022 г., при извършена проверка по работни места, относно спазването разпоредбите на трудовото законодателство и Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност извършена от представители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Б. в стопанисвания от дружеството обект – Кофи хаус „Франклин“, находящ се в [населено място], [улица], експлоатиран от „Ф.“ ООД, е установено, че А. Ч. е със статут на „продължително пребиваващ чужденец в Република България – студент в редовна форма на обучение във висше училище в Република България“, по силата на Разрешение за пребиваване № 701130612/04.12.2020 г., със срок на валидност до 11.11.2021 г., за която работодателят не е декларирал пред Дирекция „Бюро по труда“ /Агенция по заетостта/ в законоустановения 7 – дневен срок, заетостта на А. Ч.. В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установява, че А. Ч. – гражданка на Украйна, е със статут на продължително пребиваващ чужденец в Република България. Съгласно приложеното Уверение /л.47 от н.а.х.д. № 944/2022 г. по описа на Районен съд – Б./ е видно, че А. Ч. е записан студент в четвърти курс в Правно-исторически факултет при Югозападен университет „Неофит Рилски“ – [населено място], през учебната 2020/2021 година в редовна форма на обучение по специалност „Публична администрация“. Установява се още от доказателствата, че между „Ф.“ ООД и А. Ч. е било налице съществуващо трудово правоотношение, съгласно представен трудов договор № 00000015/31.05.2021 г. /л.36 от н.а.х.д. № 944/2022 г. по описа на Районен съд – Б./.

Настоящият съдебен състав намира, че не е налице фактическа неяснота в смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 3, предл.второ и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, посочено в съдържанието на акта и наказателното постановление. От фактическия състав на АУАН и НП ясно се разбират датата и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

Несъответствието и липсата на единство между посочените в АУАН и НП законови разпоредби, които са били нарушени, е незначително и не може да рефлектира негативно върху правото на защита на нарушителя. В АУАН като правна квалификация на нарушението е посочено: „чл.34, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност към чл.38, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност“, а в процесното НП: „чл.34, ал.1, във връзка с ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, във връзка с чл.38, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.“ Независимо от посочването на ал.1 от ПП ЗТМТМ в наказателното постановление, това не поражда съмнение относно това коя законова разпоредба е нарушена, поради което неправилни са изводите на районния съд.

В случая фактическият състав на административното нарушение описан в АУАН съответства на фактическия състав описан в процесното НП, поради което неправилни са изводите на районния съд, за допуснато процесуално нарушение и накърняване правото на защита на нарушителя. По тези съображения цитираната съдебна практика съдът я намира за неотносима към разглеждания случай.

Следователно, административното нарушение, както в АУАН така и в наказателното постановление, е описано с фактическите му белези, позволяващи на нарушителя да разбере в какво конкретно нарушение е обвинен. Ето защо, може да се направи обоснован извод, че АУАН и издаденото въз основа на него НП, отговарят съответно на изискванията на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – описани са достатъчно ясно фактите и обстоятелствата, които осъществяват фактическия състав на вмененото на дружеството административно нарушение. В случая няма несъответствие между вменения на дружеството фактически състав на административно нарушение с АУАН и фактическия състав на административното нарушение в НП.

Предвид всичко изложено по-горе, настоящият състав на касационната инстанция не споделя изводите на районния съд, мотивирали го да отмени процесното наказателно постановление. Нарушението е безспорно доказано от обективна страна, квалифицирано е правилно, а в производството по установяването и санкционирането му не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което имуществената отговорност на дружеството е ангажирана законосъобразно, чрез законосъобразно издаден санкционен акт. Обжалваното решение е постановено при неправилно тълкуване и приложение на закона, поради което същото следва да бъде отменено и постановено друго, с което процесното НП да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора, претенцията на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по к.н.а.х.д. № 209/2024 г. по описа на Административен съд – Б., н.а.х.д. № 1528/2023 г. по описа на Районен съд – Б. и к.н.а.х.д. № 373/2023 г. по описа на Административен съд – Б., е основателна. По отношение на н.а.х.д. № 944/2022 г. по описа на Районен съд – Б., липсва искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради, което не следва да бъде присъдено. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид характера на спора и обемът осъществена защита, съдът счита, че справедлив размер на възнаграждението за всяка инстанция е в размер на 80, 00 лв., или в общ размер на 240, 00 лв., която сума следва да се присъди в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Б.. Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, Административен съд – Б.