Решение № 113 от 9.12.2016 г. на Софийски окръжен съд по дело № 204/2015 г.

гр. София, 09.12.201 6 год.

Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

при секретаря М.Б., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 204 по описа за 2015 година на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

ИЩЕЦЪТ - К.Ц.Г., с ЕГН ••••••••••, •••, чрез пълномощника си адв. Ж.К. от САК е предявил срещу „П.” АД, с ЕИК., със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от И.П.Я., обективно съединени искове с правно основание по чл.247а, ал.1 и ал.5 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът твърди, че е акционер в ответното дружество „П.” АД и притежава общо 35 120 броя акции от регистрирания капитал на ответното дружество, всяка с номинална стойност 1 лев, от които 5025 (пет хиляди двадесет и пет) броя обикновени поименни акции с право на глас и 30 095 (тридесет хиляди и деветдесет и пет) броя акции на приносител.

Твърди, че качеството му на акционер се установява, както от приложените към исковата молба заверени преписи от временно удостоверение № 00002 от 29.06.1998г. и № 00005 от 22.08.2002г., а така също и от представения заверен препис от книгата на акционерите на „П.” АД от 15.01.2015г., в която под №2 било отбелязано записването на 25 поименни акции по временно удостоверение №00002/29.06.1998г., а под №5 на 5000 поименни акции и 30 095 акции на приносител, по временно удостоверение №00005/22.08.2002г.

Излага, че на 08.12.2014г. в гр. К. в офиса на „П.”АД, ••• било проведено извънредно Общо събрание на акционерите на „П.” АД при следният дневен ред: т. 1. - вземане на решение за разпределяне на дивиденти между акционерите за сметка на натрупана печалба от предходни години; т.2. - промени в устава на дружеството; т.3. - разни.

Ищецът твърди, че съгласно списък на присъстващите акционери/техни представители, изготвен и подписан на основание чл.225 от ТЗ на събранието присъствали акционери, притежаващи 35 120 броя акции, от които 5 000 поименни акции с право на глас и 30 120 акции на приносител с право на глас, представляващи 50% от записания капитал на дружеството. Ищецът сочи, че на проведеното на 08.12.2014г. извънредно Общо събрание са присъствали и следните лица: Х.Г. К. - председател на Съвета на директорите, И. П. Я. - Изпълнителен директор и Л.А.Х. - Заместник - председател на Съвета на директорите, които съответно били избрани за Председател, Секретар и Преброител на извънредното Общо събрание на акционерите. Сочи още, че видно от протокола на извънредното Общо събрание на акционерите на „П.”АД, проведено на 08.12.2014г., по точка първа от дневния ред, Общото събрание на акционерите на „П.”АД единодушно било взело решение да се извърши разпределение на натрупаната печалба от предходни години от дейността на дружеството пропорционално между акционерите според акционерното им участие в капитала на дружеството.

Протоколът от извънредно общо събрание на ответното дружество проведено на 08.12.2014г. бил представен в Търговския регистър при Агенция по вписванията към Заявление Г1 с вх.№ 20141209152813 за обявяване на Актуален устав на дружеството с оглед взетото решение по т.2 от дневния ред. По подаденото заявление било налице вписване № 20141213141448.

Ищецът твърди, че към дата на провеждане на извънредното общо събрание на акционерите - 08.12.2014г., регистрираният капитал на „П.” АД бил в размер на 70 240 лева, разпределен на 70 240 акции с номинална стойност 1 лев всяка, а притежаваните от него общо 35 120 акции представлявали 50% от регистрирания капитал на дружеството.

Твърди, че към датата 08.12.2014г. неразпределената печалба от предходни години от дейността на „П.”АД е 2 709 000 лева (два милиона седемстотин и девет хиляди лева), съгласно Счетоводен баланс на „П.”АД към 31.12.2013г., заверен на 12.03.2014г. от регистрирания одитор Р. Г.с рег. № 0216. Сочи, че в графа Пасив, раздел III, била отразена натрупана и неразпределена печалба от минали години в размер на 1 470 000 лв., а в раздел IV текуща печалба за 2013г. в размер на 1 239 000 лв.

Годишния финансов отчет за 2013г. на „П.”АД, проверен и заверен от регистрирания одитор Р.Г., бил приет от Общо събрание на акционерите на дружеството, проведено на 29.07.2014г.

Ищецът поддържа, че съгласно Отчет за собствения капитал на ответника за периода от 01.01.2014г. - 31.12.2014г. финансовият резултат от минали години бил неразпределена печалба в размер на 2 759 000 лева (два милиона седемстотин петдесет и девет хиляди лева). ГФО за 2014г. бил приет от Общо събрание на акционерите на „П.”АД, проведено на 15.07.2015г., като дружеството подало заявление обр. Г2 с вх.№ 20150731142450 до Търговския регистър за обявяване на ГФО за 2014г., по което бил постановен отказ от длъжностното лице по регистрацията. На 30.09.2015г. в Търговския регистър била публикувана покана за свикване на годишно Общо събрание на акционерите (ОСА) на „П.”АД за 30.10.2015г., със следния дневен ред: приемане на ГФО за 2014г., приемане на одиторския доклад по ГФО за 2014г., приемане на доклада на Съвета на директорите за дейността на дружеството през 2014г., избор на регистриран одитор за проверка на ГФО за 2015г., освобождаване на членовете на СД от отговорност за действията им през 2014г. Поканата за ОСА на „П.”АД била заявена за вписване със Заявление Г1 с вх. № 20150924151017 и вписана по партидата на дружеството с вписване № 20150930104443. На 30.10.2015г. било проведено Общо събрание на акционерите на „П.”АД, на което повторно бил приет ГФО за 2014г. Ищецът твърди, че не му е предоставяно копие от Протокола от ОСА проведено на 30.10.2015, както и че след датата на провеждане на общото събрание, на което е приет ГФО за 2014г. в Търговския регистър не е подавано заявление и не е обявен ГФО за 2014г.

Ищецът поддържа, че поради наличието на всички законови предпоставки, в качеството си на основен акционер в „П.” АД с акционерно участие в размер на 50% от капитала, към момента на вземане на решението по т.1 от дневния ред на проведеното на 08.12.2014г. извънредно общо събрание на акционерите, за него е налице право да получи дивидент, съобразно акционерното си участие, в размер на 1 354 500 лева.

Решението за разпределение на дивидентите между акционерите на дружеството било взето на 08.12.2014г. Ищецът поддържа, че съгласно чл. 247а, ал.5 от ТЗ дружеството било длъжно да изплати на акционерите гласувания от общото събрание дивидент в срок от три месеца от провеждането му, освен ако в устава е предвиден друг срок. Твърди, че в актуалния устав на „П.” АД към дата 08.12.2014г. не е предвиден срок, различен от законоустановения, поради което и срокът за изплащане на дивидентите на акционерите изтекъл на 09.03.2015г. Ищецът твърди, че и до настоящия момент не е получил дължимия му се от „П.”АД дивидент в размер на 1 354 500 лева, гласуван на проведеното на 08.12.2014г извънредно Общо събрание на акционерите.

Ето защо, ищецът моли, да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът „П.”АД с ЕИК.да му заплати следните суми:

• 1 354 500 лева, представляваща неизплатен дивидент, гласуван на извънредно Общо събрание на акционерите на „П.”АД, проведено на 08.12.2014г., от натрупаната печалба от предходни години от дейността на дружеството до датата 31.12.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 05.11.2015г. до окончателното й изплащане, както и

• 91 158, 05 лева, представляваща законна лихва за забава върху сумата от 1 354 500 лева за периода от 09.03.2015г. - деня на настъпване на забавата, поради изтичане на срока по чл.247а, ал.5 от ТЗ. до 05.11.2015г. - датата на предявяване на иска.

Претендира и направените съдебни и деловодни разноски.

Исковете подлежат на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК – с оглед разпоредбата на чл. 365, т.3 от ГПК. Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127-128 от ГПК и предявените с нея искове са допустими. Нередовностите на исковата молба са отстранени с писмени молби от 07.12.2015г. и от 16.12.2015г.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника - „П.” АД с указанията по чл. 367-370 от ГПК, като в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК същият, чрез изпълнителния директор и представляващ акционерното дружество – Иван Първанов Янков, е подал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове, като излага следното:

На първо място ответникът счита, че от изложените в исковата молба твърдения и представените към нея писмени доказателства не може да бъде направен извод за това, че са били налице всички законови предпоставки, обуславящи възникването на ликвидно и изискуемо вземане в полза на акционера К.Ц.Г. върху част от неразпределената печалба под формата на дивидент. Поддържа, че поначало за всеки акционер съществува абстрактно имуществено право на дивидент върху неразпределената печалба, реализирана от дружеството. За да бъде трансформирана обаче тази печалба в облигационно, изискуемо и ликвидно вземане срещу дружеството следвало да е осъществен определен в ТЗ и/или Устава му фактически състав. Освен да бил налице приет годишен счетоводен отчет заверен от дипломиран експерт-счетоводител, в който да се съдържат данни за наличие на неразпределена печалба, следвало да е налице и решение на Общото събрание на акционерите (ОСА), по силата на което тази балансова печалба да се разпределя между съдружниците.

Ответникът не оспорва, че в представения с исковата молба Протокол от проведеното извънредно ОСА на „П.” АД от 08.12.2014г., действително е взето решение за разпределяне на дивидент, но твърди, че в решението не е конкретизирано за кои години ще се разпределя като дивидент реализираната печалба, нито каква част от нея ще се разпредели като дивидент и каква част от нея ще бъде насочена за попълване на фонд „Резервен”.

Ответникът твърди още, че взетото с протокола от 08.12.2014г. решение за разпределение на натрупаната печалба е принципно такова. Счита, че това обстоятелство, само по себе си не е годно да направи ликвидно и изискуемо вземането на всеки един от акционерите за дивидент, поради липсата на посочване на размера на подлежащата на разпределение печалба и счетоводния период, в който тя е формирана. Поддържа, че поради задължението на всяко акционерно дружество да образува фонд „Резервен” и да попълва този фонд с определена част от реализираната печалба поначало се препятствала възможността акционерите да вземат решение за разпределяне на 100% от нея като дивидент. Ответникът сочи, че съгласно устава на дружеството, раздел ХХХ, чл. 31, както и в съответствие с изискванията на Търговския закон фонд „Резервен” се образува и попълва от неразпределената печалба.

Ето защо, ответникът поддържа, че за да бъде изпълнен фактическият състав за изплащане на дивидент и за да придобие тази правна възможност характер на ликвидно и изискуемо вземане е необходимо да са налице данни за взето от общото събрание на акционерите решение за разпределение на конкретен обем и част от печалбата следваща се на всеки от акционерите, съразмерно на участието им в капитала на дружеството.

На следващо място в отговора на исковата молба ответникът твърди, че на 13.06.2014г., било проведено извънредно общо събрание на акционерите на „П.” АД, на което бил представен 100% от капитала на дружеството. Единодушно било взето решение по единствената точка от дневния ред за разпределяне на дивидент за сметка на неразпределената печалба за минали години в размер на 411 540 лева, като припадащия се дял на ищеца като акционер в ответното дружество и съответен на дяловото му участие в капитала, възлизал на 205 770 лева. Ответникът твърди, че след приспадане на дължимите данъци, на ищеца била изплатена сумата от 195 481 лева, което било видно от три броя платежни нареждания от дата: 17.06.2014г., 18.08.2014г. и от 29.08.2014г.

Ответникът сочи още, че решение съдържащо конкретни данни за това каква част от печалбата следва да се разпредели е било взето и от ОСА, проведено на 30.12.2014г. и че от същото било видно, че е прието единодушно от акционерите, разпределянето на дивидент с конкретен, индивидуализиран размер. Твърди, че решението за разпределението на дивидент за сметка на реализираната в предходни години печалба на ответното дружество, в общ размер на 216 800 лева, било взето при кворум 100% от капитала, с участието и съгласието на ищеца К.Ц.Г., като припадащата се част на К.Г. възлизала на 108 400 лева. Със споразумителен протокол от 30.12.2014г., подписан между „П.” АД и акционера К.Ц.Г. били погасени насрещно дължимите между страните вземания, сред които бил дължимият се на ищеца дивидент от 108 400 лева.

Ответникът излага, че след 30.12.2014г., общото събрание на акционерите на „П.” АД не е вземало нови решения за разпределяне на дивидент за сметка на останалата неразпределена печалба от минали години.

Ето защо, ответникът счита исковата претенция на ищеца с правно основание чл.247а ТЗ за изцяло неоснователна. При условията на евентуалност ответникът оспорва същата по размер като силно завишена и несъответна на действителния размер на припадащата се на ищеца като акционер в ответното дружество част от неразпределената печалба и счита, че претенцията на ищеца следва да бъде намалена по реда на чл.247а, ал.3 ТЗ съответно с непокритите загуби от предходни години и отчисленията за фонд „Резервен”.

Ответникът моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира направените съдебни разноски, в това число и заплатено възнаграждение за процесуален представител.

Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищеца с указанията по чл. 372 от ГПК, като в срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК същият е подал допълнителна искова молба, с която поддържа първоначалната и прави следните уточнения, възражения и искания:

По възражението на ответника, за липсата на фактически състав за възникване на облигационно ликвидно и изискуемо вземане срещу ответното дружество за заплащане на дивидент и по наведените доводи в отговора, че с взетото решение от проведеното на 08.12.2014г. извънредно ОСА на „П.”АД не е било конкретизирано за кои години ще се разпределя като дивидент реализираната печалба, нито каква част от печалбата ще бъде насочена към фонд „Резервен”, и че посоченото решение е принципно поради липсата на посочване на съществени елементи, като размера на подлежаща на разпределение печалба и счетоводния период, в който тя е формирана, водеща до негодност на решението да направи ликвидно и изискуемо вземането на всеки един от акционерите за дивидент, ищецът, излага следното:

Поддържа наведеното и в първоначалната искова молба твърдение, че има облигационно изискуемо и ликвидно вземане за разпределен дивидент към „П.” АД, в размер на 1 354 500 лева, гласуван на процесното общо събрание на акционерите на „П.”АД проведено на 08.12.2014г. от натрупаната печалба от предходни години от дейността на дружеството до датата 31.12.2013г. Поради изтичане на срока по чл. 247а, ал. 5 от ТЗ, поддържа и твърдението си за наличието на основание и на претенцията за законна лихва за забава върху сумата от 1 354 500 лева, дължима за периода от 09.03.2015г. - деня на настъпване на забавата до окончателното заплащане, както и за дължима законна лихва в размер на 91 158.05 лева, за периода от 09.03.2015г. – дата на която ответникът е изпаднал в забава до 05.11.2015г. – датата на завеждането на исковата молба в съда.

В подкрепа на така наведените твърдения, ищецът сочи че Годишният финансов отчет за 2013г. на „П.” АД е заверен на 12.03.2014г. от регистрирания одитор Р.Г. с рег. № 0216 и приет от Общо събрание на акционерите на дружеството, проведено на 29.07.2014г., поради което и поддържа, че в качеството му на основен акционер в „П.” АД, с акционерно участие в размер на 50% от капитала към момента на вземане на решението по т.1 от дневния ред на проведеното на 08.12.2014г. извънредно общо събрание на акционерите, за него е налице облигационното право да получи дивидент съобразно акционерното си участие или сумата в размер на 1 354 500 лева.

В подкрепа на изложените твърдения ищецът сочи още, че съгласно установената практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, облигационното вземане за разпределен дивидент възниква при реализирането на следния фактически състав: изтичане на финансовата година, съвпадаща с календарната година; приемане на годишния счетоводен отчет, заверен от дипломиран експерт-счетоводител и решение на общото събрание на съдружниците/акционерите за разпределение на реализираната балансова печалба. (Решение № 14 от 10.09.2012г. на ВКС по т.д. № 667/2010г., II т.о.ТК).

Твърди, че с решението по т. 1 от дневния ред на извънредно общо събрание на акционерите, проведено на 08.12.2014г. е прието да се извърши разпределение на натрупаната печалба от предходни години от дейността на дружеството пропорционално между акционерите, съобразно акционерното им участие в капитала му. Поддържа, че не е необходимо да се уточнява в решението за кои години и в какъв размер. Твърди, че към датата на вземане на решението – 08.12.2014г. размерът на печалбата която се разпределя е лесно определям, тъй като в публикувания баланс и отчет на дружеството е посочен размерът на натрупаната печалба от предходни години, а при липса на изрично решение за отделяне на средства за покриване на загуби от предходни години или за попълване на фонд „Резервен” се разпределя цялата натрупана печалба, съобразно акционерното участие на всеки един от акционерите. Поддържа още, че в случай че решението на общото събрание е гласувано за разпределяне на цялата натрупана до този момент печалба, не е необходимо да се уточнява нейния размер или периода на натрупването й. Сочи в подкрепа на изложеното Решение №475/11.03.2015г. постановено по т.д.№2933 по описа за 2014г. по описа на Софийския Апелативен съд, с което било прието, че решение за разпределяне на дивидент (натрупаната печалба) без уточняване на годината и размера на дивидента, и дори без да е посочено кое от дъщерните дружества касае това решение, е валидно прието.

С оглед на така изложеното, твърди, че с решението на Общото събрание на акционерите от 08.12.2014г. е прието да се разпредели като дивидент цялата натрупана печалба от предходни години, която към края на 2013г. била в размер на 2 759 000 лв., което било видно от публикувания в Търговския регистър отчет за собствения капитал на ответника „П.” АД за периода 01.01.2014г. - 31.12.2014г. Ищецът твърди, че в отчета, в графа „финансов резултат от минали години” като неразпределената печалба била посочена сума в размер на 2 759 000 лв.

Твърди още, че не било предвидено, нито било необходимо заделяне на част от натрупаната печалба за резервни фондове, тъй като същите са били попълнени. Ищецът излага, че в настоящия случай капиталът на дружеството към датата на решението за разпределяне на печалба - 08.12.2014г. бил в размер на 70 000 лв., а средствата, натрупани във фонд Резервен възлизали на 436 000 лв. Сочи, че съгласно нормата на чл. 246, ал.2 от ТЗ и чл. 31, ал. 2 от Устава на ответното дружество, от натрупаната печалба се отделяло най-малко 1/10 докато средствата във фонд „Резервен” достигнат 1/10 от капитала на дружеството. Поддържа, че покриване на загуби от предходни години не било предвидено, нито било необходимо поради обстоятелството, че съгласно ГФО за 2013г. ответното дружеството имало натрупана печалба, а не загуби от минали години и натрупаната печалба не била разпределена.

По наведените от ответника твърдения за това, че въз основа на решение, взето на проведено на 13.06.2014г. извънредно общо събрание на акционерите на „П.” АД за разпределяне на дивидент, за сметка на неразпределена печалба за минали години от 411 540 лева, на ищеца в качеството му на акционер в ответното дружество му бил изплатен дивидент в размер на 195 481 лева, след приспадане на авансов данък и по представените с отговора, в подкрепа на това твърдение платежни нареждания, ищецът излага следното становище:

Счита, че от така наведените от ответника твърдения не ставало ясно каква връзка имат с предмета на спора в настоящото производство. Сочи, че предметът на спора по настоящото дело е незаплатен дивидент, разпределен с конкретно решение на общото събрание на акционерите на „П.”АД проведено на 08.12.2014г., поради което и прави възражение за недопускане и неприемане като доказателства по делото на представените с отговора: протокол от ОСА от 13.06.2014г., ведно със списък на акционерите и три броя платежни нареждания, като неотносими към спора.

Ищецът излага следното по наведените от ответника твърдения, за това, че е извършена индивидуализация и конкретизация на подлежащата на разпределение печалба с друго, ново решение взето на проведено на 30.12.2014г. ОСА и че в същото е посочено разпределението на дивидент с конкретен общ размер на 216 800 лева, и съгласно което припадащата се част на ищеца възлизала на 108 400 лева и по твърдението на ответника, че вземането на ищеца за посочения в отговора размер е погасено чрез прихващане, обективирано в споразумителен протокол за прихващане на насрещни вземания от 30.12.2014г., подписан между „П.”АД и К.Ц.Г.:

Сочи, че от представения като доказателство от ответника Протокол от извънредно ОСА на „П.” АД, проведено на 30.12.2014г. е видно, че същото няма никаква връзка с процесното, взето на ОСА от 08.12.2014г. Сочи още, че ответникът и сам твърди в отговора си, че решението на ОСА от 30.12.2014г. е „ново решение” както и че с отговора не е оспорил решението на ОСА от 08.12.2014г. Оспорва твърдението на ответника, че в качеството си на акционер, на него е бил изплатен дивидент в размер на 108 400 лева съгласно решение на ОСА от 30.12.2014г. и твърди, че не му е изплащан такъв. Поддържа, че не му е изплащан дивидент в размер на 108 400 лева, нито че такова вземане за дивидент е погасено чрез прихващане на насрещни вземания.

Ищецът сочи още, че представеният от ответника споразумителен протокол за прихващане на насрещни вземания от 30.12.2014г. е нищожен с оглед разпоредбите на чл.26, ал.2, пр.4-то от ЗЗД поради липса на основание, а така също и на основание чл.366 от ЗЗД. Поддържа, че с договор за спогодба не може да се валидира и да бъде постигнато съгласие по нищожен договор. Сочи, че в споразумителния протокол от 30.12.2014г., представен с отговора на исковата молба, било посочено, че К.Ц.Г. дължи на „П.”АД съгласно сключени договори за кредит сума в размер на 100 000 лева и начислени лихви в размер на 2 966, 67 лева, които договори за кредит били сключени на 20.01.2014г., 12.03.2014г., 25.04.2014г., 03.06.2014г., 11.07.2014г., 18.09.2014г. и 10.12.2014г. Твърди, че описаните в споразумението договори за кредит не са сключвани между страните, както и че описаните в споразумението суми не са му предавани в заем на посочените дати, както и че лихва върху тези суми не била уговаряна писмено с оглед разпоредбата на чл. 240, ал.2 от ЗЗД. Поддържа, че обстоятелството, че в споразумението са посочени вземания на „П.”АД към К.Ц.Г. за главница и лихва по договори за кредит, не установява валидно възникнали и съществуващи облигационни правоотношения между страните по договори за заем. Твърди, че цитираните в споразумението договори за кредит са нищожни поради липса на съгласие и основание, а досежно лихвата и поради липса на предписаната от закона форма - писмена с оглед разпоредбата на чл. 240, ал. 2 от ЗЗД. С оглед на твърдението си, че между страните не са налице валидно възникнали и съществуващи облигационни правоотношения по договори за кредит, поддържа, че и споразумението в тази му част е нищожно на основание чл. 26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, поради липса на основание, както и че уговореното в споразумението прихващане също е нищожно и не е породило правно действие, поради липса на основание - изискуемо и ликвидно вземане на „П.” АД към К.Ц.Г. по договори за кредит.

Ищецът възразява срещу направеното с отговора при условията на евентуалност от ответника оспорване на размера на претенцията по 247а ТЗ като завишен и несъответен на действително припадащия се на ищеца размер на дивидента като част от неразпределената печалба, с доводи, че подлежащата на разпределяне като дивидент сума следва да бъде намалена по реда на чл.247а, ал.3 ТЗ, съответно с непокрити загуби от предходни години и отчисления за фонд „Резервен”. Поддържа, че подлежащата на разпределение сума като дивидент не следва да бъде намалявана по реда на чл.247а, ал.3 ТЗ, тъй като не били налице предпоставките за това, поради това, че към датата 08.12.2014г. (датата на взетото решение за разпределяне на дивидент от ОСА), както и към датата 31.12.2013г. ответното дружество „П.” АД нямало непокрити загуби от предходни години, което обстоятелство се установявало от ГФО за 2013г. на дружеството, проверен и заверен на 12.03.2014г. от регистрирания одитор Р.Г. и приет на ОСА, проведено на 29.07.2014г. А така също и поради това, че към посочената дата фонд „Резервен” бил попълнен, което обстоятелство се установявало от следните факти - капиталът на дружеството към датата на решението за разпределяне на печалба - 08.12.2014г. бил в размер на 70 000 лв., а средствата натрупани във фонд „Резервен” възлизали на 436 000 лв.

Препис от допълнителната искова молба е връчен на ответника с указанията по чл.373 от ГПК, като в срока по чл.373, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който поддържа всички наведени в отговора на първоначалната искова молба твърдения, възражения и искания. Оспорва изцяло наведените твърдения от ищеца с допълнителната искова молба.

Поддържа заявеното с първоначалния отговор становище, че при вземане на решението за разпределяне на дивидент за сметка на натрупана печалба, обективирано в Протокол от проведено ОСА от 08.12.2014г. не е осъществен целия фактически състав за възникване на правото на дивидент за акционера К.Ц.Г.. Твърди, че решението на ОСА от 08.12.2014г., на което се позовава ищецът не е годно да породи право на дивидент, който да бъде разпределен за сметка на печалбата, натрупана за всички предходни години.

Сочи, че наведените в първоначалния отговор доводи, за липсата на конкретизация в решението на ОСА от 08.12.2014г. за разпределяне на дивидент се споделят и от ищеца, но в контекста и за целите на друго съдебно производство, инициирано отново от К.Ц.Г., в което последният е оспорил въобще съществуването на всички взети решения, обективирани в Протокол от ОСА от 08.12.2014г. по реда на чл. 29 ЗТР, и по което било висящо т. д. № 111/2015г. по описа на СОС, 5 състав. Ответникът твърди, че в исковата му молба, по която е образувано т. д. № 111/2015г. по описа на СОС ищецът е изложил следните фактически твърдения, а именно, че в проекта за решение от 08.12.2014г. не е бил посочен размерът на дивидента, който ще бъде разпределян и конкретни предходни години, за които се предвижда разпределение на натрупаната печалба. Твърди, че в производство по т.д. №111/2015г., ищецът оспорва въобще провеждането на ОСА, излагайки твърдения, че обективираните в Протокола от 08.12.2014г. решения на ОСА са липсващи/неприети, макар и в последствие искът по чл. 29 ЗТР в тази част да бил оттеглен, ответникът счита, че така наведените твърдения били напълно верни и обосновани.

Ответникът поддържа и изложените в първоначалния отговор твърдения за това, че след проведеното на 30.12.2014г. ОСА на „П.” АД не са вземани други решения за разпределяне на цялата натрупана печалба от дружеството за всички предходни години, каквото решение не било взимано и на 08.12.2014г., въпреки твърденията за обратното от страна на ищеца. Сочи, че при съпоставка на двете решения за разпределяне на дивидент, съотв. от 08.12.2014г. и 30.12.2014г. ставало ясно, че първото има принципен, общ характер и е конкретизирано като параметри с новото решение на ОСА от 30.12.2014г.

В тази връзка поддържа твърденията си за това, че разпределеният дивидент за ищеца в качеството му на акционер, по силата на решението на ОСА от 30.12.2014г. е в размер на 108 400 лева и е погасен посредством извършена компенсация на насрещни вземания. Твърди, че в случая се касае за заемане на средства от касата на дружеството от страна на ищеца К.Г. - факт, който не се оспорвал и от самия него и за което последният бил подписал описаните в споразумителния протокол разходни касови ордери. Ето защо, ответникът поддържа, че и в хипотезата на насрещна дължимост на ликвидни и изискуеми парични суми, за всяка от страните е налице възможност да изяви воля за прихващане до размера на по-малката сума. С оглед внасянето на яснота и безспорност в отношенията помежду им, за прихващането била изявена воля и от двете страни, в писмен вид.

Софийският окръжен съд след преценка на данните по делото във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните по делото, а това се установява и от представените с исковата молба две временни удостоверения с № № 2 и 5 от 29.06.98г. и 22.08.2002г., както и препис от книгата на акционерите на „П.“ АД, че ищецът е акционер в ответното търговско дружество и притежава 50% от капитала му.

Установи се в хода на делото също така, от представения протокол от ОСА на ответното дружество, че на 13.06.2014г. е проведено извънредно ОСА на „П.“ АД, на което са присъствали всички акционери и е взето решение да се разпределят на акционерите дивиденти за сметка на неразпределената печалба от минали години в общ размер на 411 540 лева, като на ищеца съобразно дела му от капитала на дружеството били разпределени - 205 770 лева, на Х.Г.К.– 146.50 лева и на „П.“ ЕООД – 205 623.50 лева. Представени са и доказателствата в съдебното производство – платежни нареждания от 16.06.2014г., 17.06.2014г. и 29.08.2014г., удостоверяващи факта, че на ищеца е заплатен дивидента, който му е определен с решението от 13.06.2014г. на ОСА на ответника. Видно е от платежно нареждане от 29.12.2014г., че ответното дружество е заплатило на СДО към ТД С. и дължимият данък върху полученият от ищеца дивидент.

Страните по делото не спорят и относно обстоятелството, че на 08.12.2014г. Общото събрание на акционерите на ответното дружество е взело решение по т.1 от дневния ред на събранието - да се извърши разпределение на натрупаната печалба от предходни години от дейността на дружеството, пропорционално между акционерите, според акционерното им участие в капитала на дружеството. С това решение не са конкретизирани годините, за които е налице неразпределена печалба в дружеството, нито какъв размер от печалбата следва да се разпредели като дивидент, както и кой акционер какъв размер дивидент следва да получи. Ищецът не е присъствал на това събрание.

На 30.12.2014г. е проведено друго извънредно ОСА на ответното търговско дружество, на което са присъствали отново всички акционери и отново точка единствена от дневния ред е била да се разпределят на акционерите дивиденти за сметка на неразпределената печалба от минали години. Събранието е взело решение да се разпредели като дивидент неразпределена печалба от минали години в общ размер на 216 800 лева, като тази сума е разпределена между акционерите както следва: на ищеца съобразно броя на акциите му – 108 400 лева, на Х.Г. К. – 77.16 лева и на „П. “ ЕООД – 108 322.84 лева.

В същия ден - на 30.12.2014г. между ответното дружество и ищецът е сключено споразумение, с което е извършено прихващане между задължението на дружеството към ищеца за дивидент в размер на 108 400 лева и задължението на ищеца към „П.“ АД по договори за заем в размер на 102 966.67 лева /главница и лихви към 30.12.2014г./. Видно е още от посоченото споразумение, че след сключването му дължимата сума от ответното дружество към ищеца е 13.33 лева, които е посочено, че ще бъдат изплатени на К.Г. на касата на дружеството. Тази сума е получена след извършеното прихващане и след приспадане на заплатения с платежно нареждане от 03.04.2015г. на СДО към ТД С. от ответното дружество данък върху определения дивидент за ищеца.

Представените по делото разходни касови ордери и договори за заем установяват, че ищецът е получил от дружеството – ответник през 2014г. в заем сумата от 100 000 лева.

По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза заключението, по която установява, , че към 31.12.2013 г. размера на натрупаната и неразпределена печалба на ответника е общо в размер на 2 759 хиляди лв. В тази връзка вещото лице сочи, че ако следва да се разпредели тази печалба, припадащата се част на ищеца следва де е в размер на 1 379 500 лв. (50 % от 2 759 хиляди лв.). Вещото лице пояснява още, че съгласно ЗДДФЛ действащ към 31.12.2013 г. и към 31.12.2014 г., дължимият данък дивидент върху частта пресметната като такава на ищеца е 68 975 лв., платими от платеца на дивидента/дружеството/ за сметка на получателя на дивидента. (1 379 хиляди лв. • 5% = 68 975 лв.). Изчислената от вещото лице законна лихва върху чистата сума дивидент за получаване от ищеца е в размер на 88 231.10 лв.

Установява се още от заключението на вещото лице, че общият размер на осчетоводените суми включващи изплатени дивиденти на ищеца през 2014г. и удържан данък дивидент е 314 170 лв. по счетоводни данни на ответника (103 000 + 5 400 + 205 770 = 314 170).

От проверката в НАП на вещото лице се установило, че ответното дружество е подало справка по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на физическото лице К.Г.Ц. за 2014 г. в размер на 314 170 лв. с удържан и внесен данък 15 738, 50 лв., като в справката фигурирали и други лица, на които били изплатени суми и им бил удържан данък през 2014 г.

Съгласно предоставената аналитична справка за сметка 459/1 - Дивиденти вещото лице се констатирало, че в същата не фигурират задължения на дружеството към акционери за неизплатени дивиденти включително и към ищеца. За представените с отговора на допълнителната искова молба разходни касови ордери, приети като доказателства по делото експертизата установява, че отразените РКО в хронологичен опис на операции отразени по сметка 501 - Каса в лева, за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г., са пет, описани подробно в констативната част на експертизата. Вещото лице сочи още, че със сумите по процесните РКО – отразени по сметка 501 е намалявано салдото в касата на дружеството.

Установява се от заключението на вещото лице и че съгласно данните от публикувания ГФО към 31.12.2013 г. и 31.12.2014 г., дружеството няма непокрита загуба. В баланса към 31.12.2013 г. били обявени Други резерви от пасива на дружеството в размер на 436 хиляди лв. и към 31.12.2014г. размера на Други резерви бил същия - 436 хиляди лв.

При така установените факти, съдът направи следните правни изводи:

Предявените обективно съединени искове намират своето правно основание в разпоредбите на чл.247а, ал.1 и ал.5 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на фактите, на които основава своето искане до съда. Единствено фактът на евентуално извършени плащания по дължими суми е в тежест на ответника. Спорно в настоящото съдебно производство е обстоятелството, представлява ли годно основание за изплащане на дивидент, като част от всички необходими предпоставки за възникване на вземането за дивидент - процесното решение на ОСА, на което се позовава ищеца от 08.12.2014г.

Правото на дивидент е имуществено субективно право на съдружник или акционер да получи част от реализираната печалба, съразмерна на участието му в капитала - чл. 133, ал. 1, съответно чл. 181 от ТЗ. За да може то да се трансформира в конкретно право на дивидент - облигационно изискуемо и ликвидно вземане към дружеството, следва да се реализира фактическия състав, с чието възникване законът свързва пораждането на това вземане. Първата предпоставка е изтичането на финансовата година, като според пар. 2 от ДР на ЗСч отчетен период по смисъла на закона се разбира една календарна година - 1.01-31.12. Втората предпоставка е приемането на годишния счетоводен отчет, заверен от дипломиран експерт-счетоводител, а третата - решението на общото събрание на съдружниците/ акционерите за разпределение на реализираната балансова печалба. Със завършването му абстрактното право за получаване на дивидент е превърнато в ликвидно и изискуемо вземане в полза на съдружника/акционера към капиталовото търговско дружество. Правото на дивидент като част от дяловете/ акциите съгласно чл. 133, ал. 1, съответно чл. 181, ал. 1 от Търговския закон е различно от облигационното вземане за разпределен дивидент. В настоящата хипотеза липсва спор досежно наличието на право на дивидент за ищеца, но е спорно обстоятелството дали това право се е трансформирало в ликвидно и изискуемо вземане в полза на акционера – ищец от ответното търговско дружество.

В случая съдът приема, че ищецът е установи първите две предпоставки за възникване в негова полза на ликвидно и изискуемо вземане за дивидент, считано до 31.12.2013г. Не се установи обаче по делото, че е налице валидно решение на ОСА на ответника за разпределение на печалба и изплащане на дивидент. Това е така, защото същото следва да е конкретно. Т. е. от текста му следва да може да се установи за кои години се решава неразпределената печалба да се разпредели, както и дали цялата печалба или само част от нея. Тъй като едно такова решение, от компетентността на общото събрание на акционерите на едно акционерно дружество – чл.221, т.7 от ТЗ, се взема по целесъобразност и ОСА не е длъжно да го вземе, следва да се приеме, че съдът не може да тълкува волята на акционерите и да определя размера, макар и той да е определяем, нито да сочи печалбата от кои години следва да бъде разпределена като дивидент. Нещо повече – в настоящата хипотеза се установява, че практиката на ответното търговско дружество, когато приема решения за разпределение на печалбата си е да конкретизира какъв размер следва да се разпредели като дивидент, както и кой акционер какъв размер следва да получи. За процесната 2014г. са налични две конкретни решения на ОСА за изпращане на дивидент и това са тези от 13.06.2014г. и 30.12.2014г., както и едно общо от 08.12.2014г., на което всъщност се позовава и ищецът. В случая не може да се приеме, че решението на ОСА на ответното дружество от 08.12.2014г. съдържа в себе си воля за разпределение на цялата неразпределена печалба на дружеството като дивидент съобразно акционерното участие на акционерите в капитала на дружеството, защото в този случай не би било налично следващото решение на ОСА /на него са присъствали всички акционери и решението е прието единодушно/ от 30.12.2014г. Последното конкретизира размера на неразпределена печалба, която следва да се изплати като дивидент, както и кой акционер какъв размер дивидент следва да получи, съобразно броя на акциите си. Единствено във волята на ОСА на едно дружество е да вземе решение за изплащане на дивидент, поради което не може да се изземва компетентност от ОСА и решението му ако не съдържа конкретни параметри да бъде допълвано, т.е. да бъде превръщано от общо в специално. По този начин съдът ще наруши целесъобразността при вземането на такива решения, която е прерогатив единствено на ОСА на дружеството.

Възниква въпросът защо ищецът ако е считал, че решението на ОСА от 08.12.2014г. създава за него ликвидно и изискуемо вземане за дивидент, не се е противопоставил на вземането на следващо решение за част от неразпределената печалба от минали години. Отговорът на този въпрос съдът намира в направеното от ищеца извънсъдебно признание за факти, които не са изгодни за него в настоящото съдебно производство. Това признание на факти ищецът е направил в депозираната от него искова молба по т.д. № 111/2015 по описа на СОС, което дело е служебно известно на настоящия съдебен състав. Извънсъдебното признание е доказателство по смисъла на ГПК. Него съдът е длъжен да обсъди и съпостави с останалите доказателства по делото - Решение № 3372 от 9.X.1959 г. по гр. д. № 6888/59 г., I г. о. на ВС, Решение № 694 от 17.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 280/2009 г., IV г. о., ГК и Определение № 263 от 8.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 3382/2013 г., II т. о., ТК. Извънсъдебното признание за осъществили се неизгодни за страната факти, не се изключва от доказателствата по делото, а съставлява доказателство, което съдът трябва да обсъди с оглед на всички обстоятелства по делото, тъй като съществува възможност то да не отговаря на истината. В настоящата хипотеза ищецът сочи в исковата си молба по т.д. № 111/2015г. по описа на СОС, че процесното решение от 08.12.2014г. на ОСА на ответника е липсващо, че „..на практика не са приети и липсват ясни и конкретни решения – по т.1 от дневния на събранието не е прието решение за разпределение на натрупана печалба в конкретен размер за конкретни предходни години и не е определен конкретен размер на дивидента, дължим на всеки от акционерите..”. В този смисъл и предвид събраните останали доказателства по делото – другите две решения на ОСА за разпределение на печалба от минали години /решенията от 13.06.2014г. и 30.12.2014г./ съдът намира, че процесното решение от 08.12.2014г. не може да породи правни последици за ищеца във връзка с възникването на ликвидно и изискуемо негово вземане за дивидент от ответника.

На следващо място и в подкрепа на изложената вече теза следва да се посочи, че се установи от изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, че в счетоводните книги на ответника не фигурират задължения на дружеството към акционери за неизплатени дивиденти включително и към ищеца. Счетоводните книги на ответника са редовно водени /не са събрани доказателства за противното/, поради което отразеното в тях, на основание чл.182 от ГПК, съставлява доказателство за недължимост на претендираният от ищеца дивидент.

Неоснователността на иска по чл.247а, ал.1 и ал.5 от ТЗ предпоставя и неоснователност на акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на 91 158.05 лева за забава в плащането на главницата от 1 354 500 лева, за периода от 09.03.2015 год. – деня на настъпване на твърдяната забава, поради изтичането на срока по чл.247а, ал.5 от ТЗ до датата на завеждане на иска – 05.11.2015г., както и за заплащане на законната лихва за забава на плащането на главницата за периода от датата на завеждане на исковата молба – 05.11.2015год. до окончателното изплащане на сумата.

Поради направените по горе изводи се явява безпредметно обсъждането на направеното от ищеца възражение за нищожност на споразумителен протокол за прихващане на насрещни вземания от 30.12.2014г.

Предвид изхода на правния спор се явява основателна претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 9 800 лева, представляваща заплатен депозит за съдебна експертиза и адвокатско възнаграждение. Налице са доказателства по делото, че съдебните разноски са реално направени от ответника.

Воден от горното, съдът