Решение № 509 от 16.2.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 909/2023 г.

Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на “А.“ ЕООД – [населено място] срещу Заповед № 438 от 27.07.2023 г. на кмета на [община]. Жалбата е мотивирана по чл. 146, т. 3 и 4 АПК – заповедта е издадена без да са изяснени всички обстоятелства от значение за приложението на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), който поради това е приложен неправилно към описания в нея обект „Едноетажно дървено бунгало-1“. Обектът не е преместваем, а допълващо застрояване по смисъла на чл. 41-47 ЗУТ и чл. 70, т. 2 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Не само, но имотът, в който е разположен обектът, е отдаден под наем на дружеството от ДГС – [община], като със Заповед № РД-94 от 20.03.2017 г. директорът на РДГ – [област] е разрешил изграждането в имота на „Кът за отдих и туризъм“ по одобрена план-схема. Бунгалото е поставено съобразно Наредба № 5 от 31.07.2014 г. за строителството в горските територии без промяна на предназначението им и е обект по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за горите. Затова и правилата на ЗУТ, в частност чл. 56 ЗУТ, са неприложими за бунгалото. Последното не е сред преместваемите обекти по чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Жалбата за отмяна на заповедта е поддържана и в съдебно заседание чрез пълномощник. Ответникът, чрез пълномощник, е оспорил жалбата. В хода на производството са събрани писмени доказателства, изслушано и приобщено е експертно заключение и при техния анализ и оценка съдът прие следното: При извършена на 14.06.2023 г. проверка в [имот номер] по КККР на [населено място] е констатирано, че в имота е поставен обект „Едноетажно дървено бунгало-1“, изграден изцяло от дървени материали и с дървена конструкция. Проверката е възложена със Заповед № 335/19.05.2023 г. на кмета на община С.по повод сигнали от началника на РДНСК – [област] и от директора на БДЗБР и е извършена от директор на дирекция „СУСКЕЕПП“ и старши специалист в същата дирекция при [община]. За резултатите от проверката, извършена в присъствието на управител на дружеството-жалбоподател, е съставен Констативен акт № 8/14.06.2023 г. с предложение за образуване на производство по чл. 57а ЗУТ за премахването на обекта "Едноетажно дървено бунгало-1" като преместваем обект, за който не е издадено разрешение за поставяне (л. 83). Констативният акт е връчен на дружеството-жалбоподател, което на 28.06.2023 г. е подало писмено възражение срещу констатациите в него (л. 81). Безспорно е установено, че [имот номер] в землището на [населено място], в който е установен обект "Едноетажно дървено бунгалро-1", е част от държавния горски фонд, с трайно предназначение на територията - горска, и начин на трайно ползване - друг вид дървопроизводителна гора (скица № 15-613198/06.06.2023 г. на л. 109). Имотът е предоставен под наем на „А.“ ЕООД с договор за наем № 61-15, сключен на 23.12.2015 г. с ТП „Държавно горско стопанство [община]“ към ЮДП ДП за срок от 10 години (л. 20). Със Заповед № РД-94/20.03.2017 г. на директора на РДГ – [област] (л. 144, 185) на дружеството е разрешено да изгради в [имот номер] в землището на [населено място] кът за отдих и туризъм по изработена план-схема (л. 186) – рецепция – паянтова постройка – навес, тоалетна, сервизно помещение, беседка, пейки, маси, кошчета за отпадъци и метална ограда с височина 2 м (л. 186). Срокът на експлоатация на съоръженията е определен до 23.12.2025 г. На 27.07.2023 г. е издадена оспорената заповед за премахване на обекта „Едноетажно дървено бунгало-1“, поставен в [имот номер] по КККР на [населено място], поради отсъствието на издадено разрешение за поставяне по чл. 56, ал. 2 ЗУТ. Заповедта е връчена на дружеството-жалбоподател, според отбелязването на писмо изх. № 26-00-78/01.08.2023 г., на 31.08.2023 г. (л. 30). В хода на производството е изяснено чрез експертното заключение, че по приложената към Заповед № РД-94/20.03.2017 г. план-смеха в [имот номер] е предвидено разполагане на приемен блок с рецепция, беседка с лятна кухня за самостоятелно обслужване, сервизно и съблекални, баня с място за пране на дрехи, сервизно помещение, склад, тоалетни, зони за палатки – общо 17 броя с площ по 20 кв.м. По КККР на [населено място] имот с [идентификатор] – [имот номер] по картата на горите, е с площ [рег. номер].м. и е частна държавна собственост. По картата на горите в имота няма нанесени сгради. При огледа на място вещото лице е установило, че в западната част на [имот номер] са поставени 2 броя дървени бунгала – алпийски тип, с дървена носеща конструкция. Подовата конструкция е дървена – греди, върху които са монтирани дъски. Покривната конструкция също е дървена - с дъсчена обшивка и покрита с битумни керемиди, като северната и южна оградни стени са от дървени елементи – дъски. На южната фасада са монтирани врата и прозорец, а пред нея е оформена веранда. Самото бунгало е монтирано върху подравнена площадка и бетонови фундаменти, не е трайно прикрепено към терена и може да бъде отделено и преместено на друго място без да се наруши целостта му. Изпълнено е по начин, че да има необходимата здравина за запазване на пространствената му устойчивост. Бунгалото е поставено в западната част на имота, в зоната за разполагане на палатки по графичната част на план-схемата към Заповед № РД-94/20.03.2017 г. на директора на РДГ – [област]. В заключение експертът е посочил, че по Заповед № РД-94 от 20.03.2017 г. няма обект с наименование „дървено бунгало“. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че бунгалото е прикрепено към бетонови кръгли фундаменти посредством метални елементи, така че може да бъде демонтирано без да се наруши неговата цялост и без да се наруши трайно субстанцията на земната основа. Уточнило е също, че подовата основа на бунгалото е дървена, като върху нея е правена циментова замазка, която обаче не е изпълнена директно върху земята, а върху дървената конструкция, която е основната подова конструкция. Бунгалото е конструирано по начин да може да се премества и може да се монтира върху всякакви други елементи освен върху стоманобетонови кръгли фундаменти – шест на брой. Експертът е посочил още, че няма бетонова плоча, върху която да е монтирано бунгалото. Монтирането му върху стоманобетоновите фундаменти е с цел да се осигури вентилиране на пода, за да не гние дървената основа, като самите фундаменти не са елементи на бунгалото, а са прикрепващи. Бунгалото няма елементи, които да го определят като строеж. На място бунгалото е разположено в зоната, предвидена за разполагане на палатки и е функционално свързано с общата функция на обектите като кът за отдих и туризъм, но няма обслужващи друг обект функции и свързаност с останалите постройки в обекта. Поставено е самостоятелно и отделно на мястото си. При тези факти съдът прие следното по спорните въпроси на чл. 159 и чл. 146 вр. чл. 168, ал. 1 АПК: С оглед разпоредителната част на заповедта, дружеството е пряко обвързано от задължението за премахване на обект „Едноетажно дървено бунгало-1“ и заинтересовано от оспорването на заповедта (чл. 147, ал. 1 АПК, като правото на защита е упражнено своевременно с подадената на 08.09.2023 г. жалба – в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, считан от съобщаването на заповедта на 31.08.2023 г. Страните не спорят, че бунгалото по заповедта е поставено в [имот номер] именно от дружеството, като наемател на имота, така че негово е задължението за премахването му – арг. от чл. 57а, ал. 2, изр. последно ЗУТ. Оспорената заповед съдържа и фактическите съображения (поставен без разрешение по чл. 56, ал. 2 ЗУТ преместваем обект, с посочени характеристики), и съответното им правно основание по чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ, като е издадена след извършена проверка по реда на чл. 57а, ал. 2 ЗУТ и от служители по чл. 223, ал. 2 ЗУТ, с оглед заеманите от тях длъжности. Съставеният констативен акт, свидетелстващ официално за фактите от проверката, е връчен на дружеството, което е упражнило правото си на оспорване. В този смисъл отсъстват основания по чл. 146, т. 2 и 3 АПК за отмяна на заповедта. Бунгалото не може да бъде определено като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, нито с оглед материалите, от които е изградено, нито с оглед конструкцията и начина на закрепване към терена. Потвърдено е от вещото лице при извършения оглед на място, че бунгалото е с изцяло дървена конструкция, с дървени стени и покрив, като основната дървена подова основа е закрепена на стоманобетонови фундаменти (дървени колове), които са само прикрепващи елементи. Бунгалото не е трайно прикрепено към терена, от който е отделено посредством тези стоманобетонови фундаменти, които представляват разглобяема връзка, като носещата му конструкция и начин на прикрепване позволяват демонтирането му в цялост. Експертните изводи в тази им част са оспорени, но немотивирано. Заключението е изготвено от експерт със специалните знания за отговор на поставените му въпроси и почива на извършен оглед на обект, като отсъстват данни от доказателствата по делото, които да опровергават констатациите от огледа. Затова, с оглед експертното заключение за материалите, от които бунгалото е изградено, за конструкцията му и начина на закрепване, които позволяват на бъде монтирано и на други места без да се наруши целостта и функционалното му предназначение, бунгалото е преместваем обект по смисъла на чл. § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Характеристиките на бунгалото като преместваем обект определят и компетентността на кмета на община С.за издаване на заповед по чл. 57а ЗУТ. Без значение за упражняването й е собствеността върху имота – арг. от чл. 56, ал. 5 ЗУТ. Неотносим въпрос към компетентността на кмета е и предназначението на имота, в който е поставено бунгалото. Изискванията на ЗУТ са приложими и към имоти с предназначение на горска територия – чл. 7 ЗУТ. Включително разпоредбата на чл. 56 ЗУТ не изключва от обхвата й имоти с това предназначение. Бунгалото не е обект по чл. 54, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ), но и да попадаше сред изброените по т. 1 – 7, разрешаването на строителството им е също подчинено на разпоредбите на ЗУТ – чл. 152, ал. 2 ЗГ. Издаденото със Заповед № РД-94/20.03.2017 г. разрешение за изграждане в [имот номер] ([имот номер] по КККР на [населено място]) на кът за отдих и туризъм по изработената план-схема не обхваща поставянето на дървени бунгала. Разрешението е за елементи за обслужване на отдиха и туризма по чл. 153, ал. 1, т. 5 ЗГ – приемен блок с рецепция, беседка с лятна кухня, чешма, сервизно и съблекални, баня, склад, тоалетни и зони за палатки (вж. приобщената план-схема), като бунгалото е разположено в частта от [имот номер], която по план-схемата към заповедта на директора на РДГ - [област] е зона за палатки, но самата план-схема не предвижда дървено бунгало с характеристики на поставеното (вж. експертното заключение). Затова бунгалото не е част от къта за отдих и туризъм и поставянето му е извън разрешението по Заповед № РД-94/20.03.2017 г. на директора на РДГ - [област], и извън обхвата на наредбата по чл. 152, ал. 2 ЗГ. Компетентният да издаде разрешение за поставяне на бунгалото орган е главният архитект на [община], съгласно чл. 9 от Наредбата за разполагане на преместваеми обекти на територията на [община] (достъпна на: [интернет адрес]?option=com_content&view=article&id=2581%3A2017-01-23-09-44-26&catid=49%3A2011-03-28-07-27-07&Itemid=102&lang=en), във връзка с чл. 56, ал. 2 ЗУТ, а не директорът на съответната регионална дирекция по горите по чл. 13, ал. 2 от Наредба № 5 от 31.07.2014 г. за строителството в горските територии без промяна на предназначението им, във връзка с чл. 153, ал. 2 ЗГ. В случая не е спорно, че разрешение по чл. 56, ал. 2 ЗУТ за поставяне на бунгалото не е издадено от главния архитект на [община], с оглед което е изпълнено материалноправното условие за издаване на заповед по чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ. В този смисъл оспорването на материалната законосъобразност на заповедта е неоснователно. Доколкото заповедта е издадена в съответствие с чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ, е изпълнена и целта на закона по чл. 1 ЗУТ. С оглед неоснователността на жалбата и съгласно чл. 143, ал. 3 АПК на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лв. по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразено с фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 219, ал. 1 ЗУТ, чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ, съдът