Решение № 593 от 21.11.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 859/2025 г.

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по жалба от „Лукс Паркет“ ЕООД (в несъстоятелност), действащо чрез процесуалния си представител, против решение № 1308/18.09.2025 г., постановено по т. д. № 1462/2025 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение жалбата, подадена от същото дружество срещу отказ №20250522134520-3/16.07.2025 г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията. В жалбата се излагат съобразния за незаконосъобразност на процесния срещу отказ №20250522134520-3/16.07.2025г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията. Поддържа се, че постановеният отказ противоречи на правилата на регистърното производство. В разпоредбата на чл.5 ЗТРРЮЛНЦ се посочва, че в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се обявяват актове, които се отнасят до търговците, клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и техните клонове, за които е предвидено със закон, че подлежат на обявяване. Заявява се, че дружеството попада в обхвата на разпоредбата на чл. 38, ал. 4 ЗСч, в която разпоредба е постановено, че малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит публикуват най-малко баланс/отчет за финансовото състояние и приложение, когато предприятието има задължение за изготвянето му. Изтъква се, че никъде в разпоредбата не е посочено, че се публикува годишен финансов отчет, а чл. 27, т. 3 ЗСч дава възможност на предприятия да съставят междинни финансови отчети. Моли се обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и да бъдат дадени задължителни указания на длъжностното лице към Агенцията по вписвания за извършване на исканото вписване. Агенция по вписванията е депозирала отговор в законоустановения срок, с който моли да се потвърди решението. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, от страна, имаща право и интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Апелативен съд - София, за да се произнесе по основателността на жалбата и след като обсъди оплакванията в същата, от фактическа и правна страна приема следното: Производството по т. д. № 1462/2025 г. по описа на СГС, е образувано по жалба от „Лукс паркет“ ЕООД срещу отказ №20250522134520-3/16.07.2025 г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията по заявление по заявление вх. №20250522134520/22.05.2025г. за обявяване на финансов отчет на дружеството за периода 01.01.2025 г. - 31.03.2025 г. Установява се от представените доказателства, че е постъпило искане за обявяване по партидата на дружеството на счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите за периода 01.01.2025 г. - 31.03.2025 г., като няма спор, че са представени всички изискуеми документи. За да постанови отказа си длъжностното лице по регистрацията е приело, че исканото обявяване не може да бъде извършено, тъй като липсва законова регламентация, според която да се обявяват финансови отчети, освен изрично регламентираната в чл. 38, ал. 1 ЗСч, а именно обявяването на годишен финансов отчет. При така изложеното настоящият състав намира следното: При преценка законосъобразността на отказа по заявлението от ДЛР, съдът изхожда от вменените му със закона и Наредба №1/2007г. за водене, съхранение и достъп до ТР правомощия. Съгласно чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице следва да прецени дали подаденото заявление отговаря външно на предвидената форма и ред, дали заявеното за вписване обстоятелство е от кръга на тези, за които се предвижда вписване в ТР (респ. акта подлежи на обявяване); дали изхожда от оправомощено лице и дали към заявлението са приложени всички документи, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона; да са представени изискуемите декларации по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ; да е заплатена следващата се държавна такса (когато такава се дължи). В това производство, охранително по своя характер, съдът не е обвързан от мотивите, изложени от длъжностното лице при отказа, а отново извършва проверка съгласно изискванията на закона и устава. В случая е представен за обявяване счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите за периода 01.01.2025 г. - 31.03.2025 г. на еднолично дружество с ограничена отговорност. Съгласно чл. 21, ал. 1, т.2 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице извършва проверка дали заявеният акт е обявен и дали подлежи на обявяване, като в случай, че не подлежи на обявяване постановява отказ /чл. 24/. Кои актове подлежат на обявяване е посочено в разпоредбата на чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ, като разрешението, което е дадено, че за да се обяви акт в търговския регистър следва да е налице изрично предвидена законова регламентация. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗСч на обявяване подлежат само годишните финансови отчети на дружеството, но не и междинни такива. След като представеният за обявяване акт не е сред изчерпателно посочените в закона актове, същият не подлежи на обявяване и постановеният отказ е законосъобразен. Нито ЗСч, нито друг закон предвижда възможност за обявяване в ТР на междинни финансови отчети. Съгласно чл. 27, т. 3 ЗСч, междинните финансови отчети обхващат период, по-кратък от един отчетен период и се съставят, когато това се изисква от закон или по решение на ръководителя на предприятието, но липсва законово изискване или основание да се обявяват в ТР. Правно ирелевантни са мотивите за направеното искане за вписване. Обстоятелството, че дружеството е в открито производство по несъстоятелност не обуславя извод за основателност на искането. В законодателството не са предвидени специални правила за обявяването на финансови отчети за дружества в открито производство по несъстоятелност, а защита правата на кредиторите е осигурена чрез вписване на решението по чл. 632 ТЗ. С оглед изтъкнатите доводи, обжалваното решение, като правилно, следва да бъде потвърдено. Поради изложеното, Апелативен съд –София, ТО, 15-ти състав