Решение № 545 от 25.4.2023 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 354/2023 г.

Производството по делото е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 39/17.01.2023г. на РС-Малко Търново на Областния управител на област Бургас, представител по пълномощие на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представител на държавата, на основание чл. 31, ал. 2 и чл. 32, т. 4 от ГПК, жалбата предявена чрез Р. К•-И., старши юрисконсулт в Областна администрация- Бургас, против Решение №47/07.12.2022г. по гр. дело №2022140100075 по описа за 2022 г. на PC - Малко Търново, с което е уважен иска по чл.124, ал.1 ГПК, предявен от ищците С. П. И., ЕГН ••••••••••, Н. С. И., ЕГН •••••••••• и Д. С. И., ЕГН ••••••••••, против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с адрес: гр. София 1202, ул. „Св.св. Кирил и Методий“ №17-19, а по пълномощие от Областния управител на област Бургас, за приемане за установено спрямо ответника, че ищците са собственици основание изтекла и присъединена по наследство за втория и третия от ищците общо над 20 години придобивна давност на следния недвижим имот: Апартамент №3 на бл. 1, застроен на 43, 67 кв. м заедно с изба от 6, 76 кв.м, общи части от 4, 19 кв. м и 7, 349% от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, който имот съгласно одобрената и влязла в сила кадастрална карта на гр. Малко Търново представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••••, съставляващ жилище, апартамент е площ от 43, 67 кв.м съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Малко Търново, одобрени със Заповед РД-18- 93/19.12.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК. с адрес: гр. Малко Търново, ул. „•••••, находящ се в сграда с идентификатор •••••, при граници: на същия етаж: •••••.4 и •••••.2; под обекта: няма; над обекта: •••••.7, при квоти на собствеността, както следва: 1/2 идеални части за С. П. И. и по 1/4 идеални части за Н. С. И. и Д. С. И.. Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като на първо място се изтъква, че БРС не обсъдил възраженията относно държавния характер на собствеността върху имота и относно липсата на доказателства процесният апартамент да е собственост на „•••••“ ЕАД към датата на сключване на представения предварителен договор.На второ място липсвали убедителни доказателства, установяващи твърдението на ищците, че са влезли във владение на процесния апартамент на 15.10.2001г. и условията, при които тези действия били осъществявани.В тази насока от въззивника са изложени съображения относно гласните доказателства, събрани по делото.На трето място се излагат възражения относно основанията за сключване на представения договор от 15.10.2001 г. - чл. 18а, ал. 3 от ПРУПСДП и Заповед №РД-16-26/25.01.2000 г. на министъра на промишлеността, а именно: Заповед №РД-16-26/25.01.2000 г. на министъра на промишлеността не е представена по договора; в случай, че в нея е обективирано разрешението на едноличния собственик на капитала по см. на ал. 3, чл. 18а от ПРУПСД, то представеният договор с дата 15.10.2001 г., от който ищците черпят права, е сключен в нарушение на правилата за сключването му, тъй като според ал. 4 на чл. 18 от ПРУПСДП разрешението на едноличния собственик на капитала по ал. 3 има срок на действие 6 месеца от издаването му. т.е., ако това е Заповед №РД-16-26/25.01.2000 г. на министъра на промишлеността, то договорът от 15.10.2001 г. е сключен след нормативно установения 6-месечен срок.С оглед така заявеното твърдение въззивникът обсъжда доказателствената сила представения договор от 2001г.; липсата на достоверна дата на същия, удостоверяване на подписите или съдържанието му. С оглед оспорената от ищците формална и материална доказателствена сила на АДС №113/23.12.1964 г. със становище per. №1315/29.11.2022 г. по описа на PC - Малко Търново, оспорване не било проведено. Ответникът заявил, че ще се ползва от АДС №113/23.12.1964 г., неразделна част от който е и представения опис към акта. Ищците не предприели процесуални действия и не ангажирали доказателства във връзка с оспорената от тях формална и материална доказателствена сила на АДС №113/23.12.1964 г. и описа към него, т.е. оспорването останало бланкетно заявено и нереализирано по смисъла на чл. 193 от ГПК, поради което и предвид, че не е изключен от доказателствата по делото, АДС №113/23.12.1964 г. и описът към него обвързват съда. От мотивната част на решението не ставали ясни доводите на съда, формирали крайния му извод за основателност на ищовата претенция, поради липсата на аргументи за кредитирането на представения писмен договор от 15.10.2001 г., с оглед възраженията на ответника относно неговото съдържание - същият освен, че не съдържа типичния предмет на предварителния договор по см. на чл. 19 от ЗЗД - изразено взаимно съгласие за сключване на окончателен договор и уговорки относно съществените условия на окончателния договор, не е окончателен и с него не се установява завладяването на имота от ищците, тъй като с него не е предадено владението на имота. В тази връзка не били обсъдени и преценени от съда възраженията относно обвързаността на договора с представената фактура №9630/15.10.2001 г. За последната били изложени множество аргументи в писмения отговор относно нередовността й като платежен документ и че същата не доказва факта на плащането. При липса на данни за друга собственост върху имота, освен държавна, оспореното с настоящата въззивна жалба решение е неправилно и незаконосъобразно, а крайният извод на съда за изтекла десетгодишна придобивна давност в полза на ищците, считано от 2001 г. до днес е необоснован и погрешен по изложените в писмения отговор и писмени бележки съображения, останали незачетени от съда.На последно място се изтъква, съгласно §1, ал, 1 от ЗДЗС, Обн., ДВ, бр, 46/2006 г., в сила от 1.06.2006 г., давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост, спира да тече от 31.05.2006 г. до 31.12.2022 г. Визираната разпоредба на §1 от ЗДЗС е приложима за процесния апартамент с идентификатор •••••• по КККР на гр. Малко Търново, който е частна държавна собственост съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗДС. Поради това неправилни са изводите на съда за изтекла в полза на всеки от ищците общо над 20 години придобивна давност. За безпрепятственото изтичане на подобен срок са налице императивни нормативни пречки - установеният в разпоредбата на §1, ал. 1 от ЗДЗС мораториум за придобиване на имоти - частна държавна собственост по давност. С решение №3 от 24.02.2022 г. на КС по к. д. №16/2021 г., Обн., ДВ, бр. 18 от 04.03.2022 г. са обявени за противоконституционни разпоредбите на §1, ал. 1 от ЗДЗС(Обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; поел. дои., бр. 18 от 2020 г.) и на §2 от ЗР на ЗИЗС (Обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.). В мотивната част на коиституционното решение изрично е указано, че с обявяването на разпоредбата на §1, ал. 1 от ЗДЗС за противоконституцнонна не се засяга нейният досегашен ефект, както и че съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на настоящото решение в сила, т.е. от 8 март 2022 г.Моли отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска по чл.124, ал.1 ГПК, ; претендира присъждане на разноските. Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба, предявен от М. П. - пълномощник на ищците: С. П. И., Н. С. И., Д. С. И., в който се заявява становище за неоснователност на жалбата. Заявява се, че по делото били установени и доказани с приети писмени и гласни доказателства и двата елемента от фактическия състав на придобивката давност по чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността, които във въззивната жалба се анализират с факти и доводи; изложени са съображения относно доказателствената сила на АДС и неизпълнение законови разпоредби на Закон за държавната собственост.Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение и се потвърди първоинстанционното решение. Бургаски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Разгледаният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от С. П. И. с ЕГН: •••••••••• от гр. Малко Търново, ул. „••••••; Н. С. И. с ЕГН: •••••••••• от гр. Ш••••”, № и Д. С. И. с ЕГН: •••••••••• от гр. Ш••••, против ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство с адрес: гр. София, 1202, ул. „Св. св. Кирил и Методий”, № 17-19, тел. •••••, с която се моли съда да постанови съдебно решение, с което да бъде признато за установено по отношение на Държавата, че ищците са собственици на основание изтекла и присъединена по наследство/ за вторите двама от ищците/ общо над 20 години придобивна давност при квоти на собственост както следва: 1/2 идеални части за С. П. И. и по 1/4 идеални части за Н. С. И. и Д. С. И. върху недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор: •••••• /•••••••/, съставляващ ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ с площ от 43.67 /четиридесет и три цяло и шестдесет и седем/ кв.м. съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-18-93/19.12.2007г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес на имота: град Малко Търново, ул. «••••••, находящ се в сграда с идентификатор •••••, при граници: на същия етаж: имот №•••••.4; имот № •••••.2, под обекта: няма, над обекта: имот №•••••.7. Ищците твърдят, че с предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.10.2001 г., „•••••” ЕАД, ЕИК: ••••, адрес м.с. Р., обл. Бургас, поело задължение да прехвърли на първия ищец собствеността върху недвижимия имот, находящ се в гр. МАЛКО ТЪРНОВО, обл. Бургас и описан в предварителния договор като АПАРТАМЕНТ № 3 на бл. 1, застроен на 43.67 кв.м. заедно с изба от 6.76 кв.м., общи части от 4.19 кв.м. и 7.349 % от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, който имот съгласно одобрената и влязла в сила кадастрална карта на гр. Малко Търново, представлява: самостоятелен обект в сграда с идентификатор: ••••••, съставляващ жилище, апартамент с площ от 43.67кв.м. съгласно КККР с адрес: град Малко Търново, ул. «•••••, находящ се в сграда с идентификатор •••••, при граници: на същия етаж: имот № №•••••.4, имот № •••••.2, под обекта: няма, над обекта: имот № •••••.7. Продажната цена била заплатена с данъчна фактура № 9630/15.10.2001г.; ищецът С. П. И. и съпругата му от същата дата- 15.10.2001г. влезли във владение на имота, в който отгледали и децата си; декларирали имота в данъчната служба в гр.Малко Търново, като заплащали и данъците си.Имотът обаче не бил прехвърлен по нотариален ред, тъй като първият ищец не могъл да се снабди със скица, удостоверение за данъчна оценка и т.н. за негоМеждувременно обаче продавачът по предварителния договор –„ •••••“ ЕАД със заявление от 21.02.2022г. бил заличен, видно от справка в ТРРЮЛНЦ. След като решили да се снабдят с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка се оказало, че за процесния имот е съставен акт за държавна собственост.Моли се постановяване на съдебно решение, с което се приеме за установено по отношение на ответника, че ищците при квоти: 1/2 за първия ищец и по 1/4ид.ч. за останалите две ищци, са придобили възоснова на продължило над 20 години по давностно владение процесния недвижим имот.С нарочна молба уточнява периода на давностното владение: от 15.10.2001г. до настоящия момент; представя три броя нотариални актове, всички извършени през 2001г. и обективиращи продажби на физически лица от „•••••“ ЕАД на жилища в гр.Малко Търново. Постъпил е писмен отговор от упълномощен юрисконсулт- процесуален представител на Областния управител на област-Бургас, последният представител по пълномощие на Министъра на регионалното развитие и благоустройство, представител на Държавата на основание чл. 32, т.4 вр.чл.31, ал.2 ГПК, с който е заявено становище за нередовност на исковата молба предвид непосочване времевия период на твърдяното давностно владение.По същество се оспорва исковата претенция като се сочи, че имотът бил държавна собственост, включително и към настоящия момент; за него бил съставен акт за държавна собственост №113/23.12.1964г., в който имотът бил отразен, че е в управление на ДМП •••••.“•••••“ЕАД било регистрирано като търговско дружество по ф.д.№ 6618/1991г. по описа на БОС, но не било включено в капитала на дружеството; не било включено и по- късно в активите на дружеството при преобразуването му от ЕООД в ЕАД съгласно Заповед № РД-17-242/23.10.1995г. на Министъра на промишлеността, аргумент за което е липсата на отбелязване в АДС № 113/23.12.1964г. по см. на чл.74, ал.2, предл. първо от ЗДС. По тази причина процесният недвижим имот не бил преминал в патримониума на „•••••“ ЕАД, която е страна като продавач по представения от ищците предварителен договор за покупко-продажба и продължавал да бъде държавна собственост.На следващо място се счита, че липсвали данни ищците да са влезли във владение на процесния недвижим имот от датата на съставяне на предварителния договор 15.10.2001г., тъй като липсвала клауза за това в самия предварителен договор; самият предварителен договор не бил придружен със Заповед №РД-16-26/25.01.2000г. на Министъра на промишлеността, сочена като основание за сключване на предварителния договор съгл чл.18а, ал.3 от ПРУПСДП; бил нарушен правния ред по ПРУПСДП за разпореждане с недвижимо имущество, още повече, че решението на едноличния собственик на капитала на държавно предприятие съгласно чл.18а, ал.3 от ПРУПСДП имало срок на действие 6 месеца от издаването му/в случая сочената заповед е издадена на 25.01.2000г., а предварителния договор е сключен на 15.10.2001г./.Освен това предварителният договор бил сключен в противоречие с императивните разпоредби на чл.19 ЗЗД, тъй като едва в т.3 на същия договор имало индиция за това, че този договор не е окончателен. Сочи, че съгласно §1, ал.1 от ЗДС, в сила от 01.06.2006г., за периода от 31.05.2006г. до 31.12.2022г. давност не е текла.Моли за отхвърляне на исковата претенция; не възразява по приемане на представените с исковата молба писмени доказателства и по искането за допускане до разпит на едни свидетел; представя АДС №113/23.12.1964г., списъци на налични ведомствени жилища при МОК „•••••“-Рудоуправление „Малко Търново“ към 01.10.1973г., списък на наличните дворни месата и рекапитулация на наличните ведомствени жилищни сгради на МОК „•••••“- Бургас към 01.10.1973г; Заповед № РД-17-242/23.10.1995г. на Министъра на промишлеността, решение по ф.д.0 6618/1991г. на БОС за вписване в ТР на БОС на „•••••“ ЕООД. От ищците е представен неоспорен досежно автентичността му /авторството/от ответната страна предварителен договор от 15.10.2001г., сключен между „•••••“ ЕАД, представлявано от изп.директор д-р инж. И.И.Б., с който на основание Заповед № РД-16- 26/25.01.2000г. на Министъра на промишлеността, както и на основание чл.18а, ал.3 от ПРУПСДП, се сключва предварителен договор за продажба на купувача С. П. И. на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 3 на бл. 1, застроен на 43.67 кв.м. заедно с изба от 6.76 кв.м., общи части от 4.19 кв.м. и 7.349 % от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, за сумата от 1350 лева, заплатена на продавача с фактура от 15.10.2001г., представена в заверено копие от ищеца.От т.3 на същият договор става ясно, че купувачът е следвало да подготви всички документи за изповядване на сделката пред нотариус. От удостоверение за граждански брак № ••••/07.11.1992г. на Община-С., с.В. става ясно, че ищецът С. П. И. е сключил граждански брак с Д.Д. И., прекратен с решение №••••г. на РС-Малко Търново.Видно от удостоверение за наследници на Д.Д. И., починала на •••••г., след смъртта й нейни наследници са последните две ищци: Н. С. И. и Д. С. И.. От показанията на свидетеля Е.Н., водена пред съда от ищцовата страна и живееща от 1975година в същия блок- бл.1, ул.“••••, става ясно, че ищеца С. И. и неговата съпруга живеели в апартамента; свидетелката не помнела откога са се настанили в апартамента, но имало около 20 години.Свидетелката сочи, че знаела С. И. като собственик на апартамента и че същият през цялото време обитавал и не е напускал жилището. От представен от ответника акт за държавна собственост № 113/23.12.1964г. е видно, че са актувани като държавни новопостроени и съгл. чл.6 от Закон за собствеността разни сгради при ОПИС както следва: филиял Малко Търново-36 броя, от които 9 броя жилищни блокове и в района на с.Граматиково- 6 сгради. Видно от т.7 на АДС №113/23.12.1964г., актуваните сгради са предоставени за ползване на ДМП-•••••.Към АДС №113/23.12.1964г. е представен опис на новопостроените сгради и др. от ДМП“•••••“-Бургас в района на клон-Малко Търново и с.Граматиково, в който опис от т.24 до т.32 са описани жилищните блокове и в т.38 също е отразен жилищен блок.Представени са и списъци за наличните ведомствени жилищни сгради при МОК“•••••“-Рудоуправление Малко Търново с наличните дворни места, списъците актуални към 01.10.1973г., в които е отбелязана застроената площ на всеки от блоковете като обща застроена площ и кубатура, без конкретизиране на местонахождението и адреса на жилищния блок, броя на жилищата в блока, квадратура на всяко жилище и т.н. От представено решение №7054/23.09.1991г. по ф.д.№ 6618/1991г. на Окръжен съд- Бургас става ясно, че на основание чл. 1, ал.1 от Закон за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество е образувано еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „•••••“ ООД, което поема всички активи и пасиви на държавна фирма „•••••“-София/предприятие ТМОК-Бургас. Със Заповед № РД-17- 242/23.10.1995г. е наредено преобразуване на еднолични дружества с ограничена отговорност в еднолични акционерни дружество, като „•••••“ ЕАД поема всички активи и пасиви на „•••••“ ЕООД. От представени от ищцовата страна нотариални актове за покупко-продажба на недвижими имоти както следва: №•••••/30.01.2001г.; № 53, т(••••••, д.№•••••.06.2001г. и н.а. № •••••, д. №9/30.01.2001г., всички нотариални актове извършени от Съдия по вписванията при РС-М.Търново, е видно, че на основание Заповед № РД-16- 26/25.01.2000г. на Министъра на икономиката продавачът „•••••“ ЕАД-гр.Бургас, представлявано от изпълнителния си директор инж. И.Б., чрез надлежно упълномощено лице е продало на различни физически лица-купувачи по всеки от тези нотариални актове, жилища-апартаменти в гр.Малко Търново.Прави впечатление, че Заповед № РД-16- 26/25.01.2000г. на Министъра на икономиката е цитирана и в представения от ищците предварителен договор от 15.10.2001г. При така установената фактическа обстановка съдът извежда следните правни изводи: Продажбата на държавни жилища, включително и от ведомствения жилищен фонд в периода преди да започне процеса на раздържавяване и процеса на приватизация, се е извършвала по ред и условия, определени в Наредба за държавните имоти/ 1975 г., отм. през 1996 г. /, наричана за краткост по-долу НДИ. Съгласно чл.111, чл.120 и чл.121 от НДИ, продажбата се извърша от Народния съвет въз основа на заповед на председателя на ИК на ОбНС, а въз основа на заповедта се сключва договор, подписан от председателя на ИК на ОбНС. При продажба на ведомствени жилища определеният за купувач кандидат се посочва от ведомството. С приемането на Закон за държавната собственост /през 1996 г. / НДИ е отменена и разпореждането с държавните имоти е предоставено на областните управители, а по отношение на заварените преписки за продажба на държавни имоти в Правилника за прилагане на ЗДС е посочено, че незавършените преписки за продажба, образувани в общините, за които има извършено плащане до 31.05.1996 г. се приключват до три месеца по досегашния ред на НДИ- }12, ал.1 от ПЗР на ППЗДС. Неприключилите в този тримесечен срок преписки се предават на областния управител, който сключва договорите от датата на извършеното плащане- § 12, ал. 2 от същите ПЗР на ППЗДС. С разпоредбата на § 13 е уредено приключването на преписките, по които няма извършено плащане до 31.05.1996 г., като за тях се прилага редът, предвиден в ЗДС и Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС №7/1994г./отм./; изменен с ПМС № 309/28.12.1996г. уреждат продажбата на жилища с различен статут. Отделно от това съществуват и трета група жилища, които промените в нормативната уредба заварват при започнала по реда на НДИ и незавършена процедура за продажбата им. Най-общо, режимът на тези имоти е разграничен от процеса на приватизация със Закона за образуване на еднолични търговски дружества Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество / ДВ, бр. 55/91 г. /, който с § 4 сочи, че висящите производства за продажба на движими основни средства, недвижими имоти и обекти на държавни и общински фирми се приключват по досегашния ред. Разпоредба в същия смисъл е включена и в Правилника за прилагане на ЗДС. Идентична е правната уредба, възприета с § 2 от ПЗР ПМС № 309/28.12.1996г. за допълнение на Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията / ДВ, бр. 1/97 г. /. С това ПМС № 309 е създадена и нова разпоредба на чл. 18 а, съгласно която продажбата и замяната на жилища, ателиета, кабинети и гаражи на работници и служители в търговските дружества се извършва с разрешение на едноличния собственик на капитала при условията и по реда на ЗЗД, като цените на обектите се определят съгласно глава седма от Правилника за прилагане на ЗДС. При сравнение на двата основни режима за продажба - по НДИ /респ. ЗДС/ и по нормативните актове относно разпореждането с имоти на търговските дружества и междинната група на заварените висящи производства за продажба следва извод, че ведомствените жилища, по които има започнали преписки за продажбата им и не са довършени при започване на процеса на преобразуване и приватизация на държавните предприятия, остават в собственост на държавата, за да се приключат по реда за продажба на държавни жилища, а не преминават в собственост на търговските дружества по силата на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 201/93 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия /ДВ бр. 93/93 г. /чл.17а от ЗППДОБП (отм.); и чл.2, ал.4 от Закона за държавната собственост, Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, , въпреки че са били предоставени за стопанисване и управление на съответното държавно предприятие, на базата на чието имущество се създава и търговското дружество. По отношение на такива жилища в хипотезата на § 12, ал.2 от ПЗР на ППЗДС преписката се довършва от областния управител, който сключва договор с определения купувач. Не се изисква разрешение от едноличния собственик на капитала, както и оформяне на договора с нотариален акт. За останалите случаи обаче - тези при които преписка по продажбата им не е започнала съответно цената не е платена, горепосочените разпоредби на чл.1, ал.1 ПМС № 201/1993г. съответно на чл.17а от ЗППДОБ и чл. 2, ал.4 от ЗДС са приложими, тоест- продажбата им се осъществява по реда на ЗЗД, а цената се определя по реда на ППЗДС – аргумент от чл.18а от Правилник за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията /1994 г. отм.). Разпоредбата на чл.2, ал.4 от ЗДС в първоначалната й редакция, приложима за случая, сочи, че имотите на търговските дружества не са държавна собственост, дори ако държавата е била единствен притежател на вложеното в тях имущество. Преобразуването на държавните предприятия в търговски дружества предизвиква и промяна в собствеността на дълготрайните активи, вписани в баланса и предоставени на преобразуваното дружество. Правото на собственост на държавата върху вещите и имотите на държавното предприятие се трансформира в право на собственост върху капитала на едноличното търговско дружество с държавно участие. Така притежателят на капитала (държавата) придобива управленски и контролни правомощия, но самостоятелният правен субект, притежател на вещните права, е търговското дружество, а не държавата. При преценка на основанията за продажба на жилище, предоставено на търговско дружество и включено в капитала му, дори и държавата да е била негов единствен собственик преди прехвърлянето му, се съобразяват съответните правила за упражняване на правото на собственост за търговските дружества, собственост на държавата. /В този смисъл Решение № 340/12.12.2012 г. по гр-д. № 230/2012 г. на ВКС, І-во Г. О.; Решение № 373/08.06.2010 г. по гр. д. № 4230/2008 г. на ВКС, ІV-то Г. О. /. При изложената законодателна уредба, регламентираща продажбата на жилища по реда на чл.18а ПРУПИДП, предоставени за стопанисване и управление на съответното държавно предприятие, на базата на чието имущество се създава и търговското дружество, и с оглед установените по делото релевантни за спора обстоятелства, настоящата съдебна инстанция намира предявения иск за неоснователен.Ищцовата страна, носеща тежестта за пълно главно доказване на обстоятелствата, от които за нея следват благоприятни правни изводи, не установи, че към датата на сключване на предварителния договор за покупко- продажба на процесния апартамент същия е бил включен в капитала на „•••••“ ЕАД, респ.- бил е собственост на това дружество, за да може то да се разпорежда с него.Това обстоятелство не се установи както към момента на образуване на дружеството през 1991г., така и в по-късен момент- при преобразуването му от ЕООД в ЕАД, съгласно Заповед № РД- 17-242/23.10.1995г. на Министъра на промишлеността.При това положение и след като не е преминал в собственост на търговско дружество, каквото е „•••••“ ЕАД, твърдението за осъществявано давностно владение от 15.10.2001г. до настоящия момент, освен че е недоказано със събраните по делото доказателства, не е могло да доведе до придобиване на имота по давностно владение поради наличие на установена в закона забрана за придобиване по давност на имоти- частна държавна собственост. Това би било възможно само при наличие на доказателства по делото за включване на процесния имот в капитала на „•••••“ ЕАД, в който случай правото на собственост върху същия би преминало в патримониума на дружеството по силата на пар.17а от ЗППЗОП/отм./ и имотът би изгубил статута си на държавен съгласно чл.2, ал.4 ЗДС, и осъществяване на владение от ищците в изискуемия от закона срок от 10 години.Съгласно чл.79, ал.1 ЗС давностното владение в посочения срок от десет години е основание за придобиване на право на собственост върху недвижим имот доколкото не е налице изрична законова забрана за това. С §1, ал.1 от ЗД на ЗС /ДВ бр. 46/2006г., в сила от 01.06.2006г., е въведена забрана за придобиване по давност на имоти- частна държавна или общинска собственост; спирането на давността е удължено впоследствие до 31.12.2017г., като с изменение на §1 ЗР на ЗД на ЗС/ДВ бр. 7/2018г., в сила от 31.12.2017г., този срок е продължен до 31.12.2022г.С решение на Конституционния съд на РБългария, обнародвано на 04.03.2022г., мораториумът е обявен за противоконституционен, като последиците от преустановяване на мораториума настъпват от момента на влизане на решението в сила/ т.е. от обнародването му/, но в Решението на КС изрично е обявено, че това не засяга досегашния ефект на мораториума -т.е. че за периода от 31.05.2006г. до отмяната на мораториума през март 2022г. е действала забрана за придобиване по давност на държавни и общински частни имоти. По изложените съображения процесният недвижим имот не е могъл да бъде придобит по давностно владение от ищците, с оглед на което предявеният от тях установителен иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Районният съд, като е уважил предявеният иск по чл.124, ал.1 ГПК, е постанови неправилно и незаконосъобразно решение, което налага отмяната му и постановяване на друго такова, с което предявеният иск бъде отхвърлен. На основание чл.81 ГПК съдът следва да се произнесе по въпроса за разноските, дължими на основание чл.78, ал.4 ГПК при съобразяване разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК.В полза на Държавата следва да се присъди възнаграждение за защита от юрисконсулт, размерът на което възнаграждение не може да надхвърля максималния, определен по реда на чл.37 от Закон за правната помощ вр. чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащане на безплатната помощ.Според чл.25, ал.1 НЗПП, за защита по дела с определен материален интерес юрисконсултското възнаграждение е в размера от 100 лева до 360 лева, като съдът определя юрисконсултско възнаграждение за всяка от съдебните инстанция в размера от по 300 лева; в полза на въззивникът следва да се присъди и заплатената по сметка на БОС държавна такса от 25 лева. Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд