РЕШЕНИЕ

№ 215

гр. Плевен, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ Членове: ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА- ЙОТКОВА МАРИАН В. ИВАНОВ при участието на секретаря В. Н. П. в присъствието на прокурора С. М. Г. като разгледа докладваното от МАРИАН В. ИВАНОВ Въззивно административно наказателно дело № 20234400600444 по описа за 2023 година С решение № 696/19.12.2022г., постановено по АНД № 413/2022г., РС- гр.Плевен, признал обвиняемия В. П. Д. - ЕГН - •••••••••• за виновен в това, че в периода от •••г. до •••г. в град П., при условията на продължавано престъпление, с девет деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, не изпълнил Заповед за защита №2/08.01.2020г., издадена по гражданско дело №7137/2019г. на Районен съд- Плевен, IV граждански състав, с която се задължава на основание чл.5, ал.1, т.1 от Закона за защита от домашно насилие, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на малолетната си дъщеря В. В.Д., родена на •••г., както следва:

1. На •••г. в гр.П. не изпълнил Заповед за защита №2/08.01.2020г., издадена по

гражданско дело №7137/2019г. на Районен съд- Плевен, IV граждански състав, като чрез мобилен телефон изпратил текстови съобщения на дъщеря си В. В.Д. в мобилното приложение „Фейсбук Месинджър“ със следното съдържание: „Оттук насетне забравяш за нас, Сърчица слагай на чуждите, Дето си позволяват, Боклук, да пишат, Край, Нека, срамувай се, Нека да ви е приятно“;

2. На •••г. в гр.П. не изпълнил Заповед за защита №2/08.01.2020г., издадена по

гражданско дело №7137/2019г. на Районен съд- Плевен, IV граждански състав, като чрез мобилен телефон изпратил текстови съобщения на дъщеря си В. В.Д. в мобилното приложение „Фейсбук Месинджър“, със следното съдържание: „Забравяш за мен вече нямаш баща достатъчно лъга за всичко изнесе си всичко, а и съм боклук.....Не искам дори да се сещаш за мен умрях за теб“;

3. На •••г. в 18.21 часа в гр.П. не изпълнил Заповед за защита №2/08.01.2020г., издадена по

гражданско дело №7137/2019г. на Районен съд-Плевен, IV граждански състав, като чрез мобилен телефон изпратил текстови съобщения на дъщеря си В. В.Д. в мобилното приложение „Фейсбук Месинджър“, със следното съдържание: Как се чувстваш без баща надявам се да ти е хубаво? 4. На •••г. в 19.06 часа в гр.П. не изпълнил Заповед за защита №2/08.01.2020г., издадена по

гражданско дело №7137/2019г. на Районен съд-Плевен, IV граждански състав, като чрез мобилен телефон изпратил текстови съобщения на дъщеря си В. В.Д. в мобилното приложение „Фейсбук Месинджър“ със следното съдържание: „ Що не отговаряш? На лошия ти баща Много ме мразиш ти мене“.

5. На •••г. в 19.31 часа в гр.П. не изпълнил Заповед за защита №2/08.01.2020г., издадена по

гражданско дело №7137/2019г. на Районен съд-Плевен, IV граждански състав, като чрез мобилен телефон изпратил текстови съобщения на дъщеря си В. В.Д. в мобилното приложение „Фейсбук Месинджър „ със следното съдържание: “Хубаво ли ти е да ме мразиш? Доволна ли си сега? Приятна ти вечер сираче И да не забравиш утре повече да ме мразиш Да ме забравиш да поздравиш С. и А. от боклука.“ 6. На •••г. в гр.П. не изпълнил Заповед за защита №2/08.01.2020г., издадена по

гражданско дело №7137/2019г. на Районен съд- Плевен, IV граждански състав; като чрез мобилен телефон изпратил текстови съобщения на дъщеря си В. В.Д. в мобилното приложение „Фейсбук Месинджър“ със следното съдържание: На мен никога няма да ми мине от това което ти ми причини ти си избра да нямаш татко а да си с боклуците и сираците“.

7. На •••г. в гр.П. не изпълнил Заповед за защита №2/08.01.2020г., издадена по

гражданско дело №7137/2019г. на Районен съд- Плевен, IV граждански състав; като провел видео-разговор с дъщеря си В. В.Д., като отправил обидни думи към нея: „копеле“ изнудвачка“, „най-лошото дете“ и че не я обича;

8. На •••г. в гр.П. не изпълнил Заповед за защита №2/08.01.2020г., издадена по

гражданско дело №7137/2019г. на Районен съд- Плевен, IV граждански състав; като чрез мобилен телефон изпратил текстови съобщения на дъщеря си В. В.Д. в мобилното приложение „Фейсбук Месинджър“ със следното съдържание: „Да свикна че вече нямам дъщеря няма да забравя как ще ида в затвора и ареста И как си ме осъдила Ще помня всичко Дори от затвора Какво е да си лъжец и предател“;

9. На •••г. в гр.П. не изпълнил Заповед за защита №2/08.01.2020г. издадена по

гражданско дело №7137/2019г. на Районен съд- Плевен, IV граждански състав; като чрез мобилен телефон изпратил своя снимка в мобилното приложение „Фейсбук Месинджър“ на малолетната си дъщеря В. В.Д. с коментар под нея „Да помниш, че си имала баща“ - престъпление по чл.296, ал. 1 вр.чл.26, ал. 1 от НК.

Освободил на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, вр. с чл.78а от НК обвиняемия от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.296, ал. 1 вр.чл.26, ал. 1 от НК и му наложил административно наказание „глоба“ в полза на държавата в размер на 1000 лева.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК осъдил обвиняемия В. П. Д. да заплати по сметка на ОД на МВР - гр. Плевен направените съдебно-деловодни разноски в размер на 429.00 лева и по сметка на РС-Плевен направените съдебно-деловодни разноски в размер на 1166.30 лева.

Недоволен от постановеното решение обвиняемият чрез защитника си- адвокат М. М. Б.-ВТАК, го обжалва.С ваззивната жалба и постъпилото допълнително изложение се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение.С жалбата се излага довод за незаконен състав, тъй като по отношение на съдия-докладчика, според защитника, е било налице основание по чл.29, ал.2 от НПК.Довода е обвързан и с ЕКЗПЧОС.Счита се, че е изразено недопустимо мнение на съдия- докладчика в с.з на 27.09.2022г., както по отношение на обвиняемия така и по отношение на свидетелката А. А. Д.-настояща съпруга на обвиняемия.Счита се, че има нарушение и на материалния закон, тъй като не се събрани достатъчно доказателства за виновността на обвиняемия.С жалбата, на основание чл.335, ал.2, във вр. с 334, т.1 от НПК, се иска отмяна на решението и връщане на делото за разглеждане от друг състав на РС- Плевен.Алтернативно се иска на основание чл.336, ал.1, т.3, във р. с чл.334, т.2 от НПК, да се отмени първоинстанционното решение. В допълнителното изложение се твърд, че първоинстанцион- ното решение е постановено при съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1вр. с ал.1, т.2 от НПК.Твърди се, че не е налице обсъждане на показанията на свидетелите В.Н.Т., В. В.Д., И.В.В. и А. А. Д..Счита се, че е нарушен принципа на чл.14 от НПК, за формиране на вътрешното убеждение на съда. Твърди се, че е налице нарушение на чл.140 от НПК, тъй като при повторният разпит на В. В.Д., не е присъствал педагог или психолог.Конкретно във връзка с обвинението, се излагат доводи, че В. В.Д. е имала достъп до мобилното устройство на обвиняемия В. Д..В подкрепа се сочат и показанията та А. Д.. Счита се, че обвинението не е доказано по безспорен начин, а именно че обвиняемият от фейсбук профила си е водил коредпонденция със свидетелката В. Д..С допълнителното изложение отново се правят исканията за отмяна на решението и връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда или отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което обвиняемият да бъде признат за невиновен.

В съдебно заседание по същество се поддържат доводите и исканията в жалбата и допълнението към нея.

Въззивният жалбоподател, В. П. Д., поддържа становището на защитника си.Моли да се отмени решението.

Представителят на ОП-гр.Плевен, моли да се потвърди решението на РС-Плевен, като правилно и законосъобразно..Счита, че същото е съобразено изцяло с доказателствата по делото и няма основание да се намали или отмени или намали административното наказание.

Въззивният съд, след като взе предвид доказателствата по делото, доводите в жалбата и допълнението към нея, становищата на страните и след цялостна проверка на правилността на обжалваното решение, съобразно чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователа.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд, провел производство по реда на глава двадесет и осма от НПК.Приел фактическа обстановка, въз основа на обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите В.Н.Т., В. В.Д., А. А. Д. и И.В.В., заключението на вещото лице д-р Н.Ф.Л. по изготвената съдебно-психиатрична експертиза, вещото лице К. Г. Т. по изготвената съдебно- техническа експертиза, заключението на вещите лица по назначената в хода на съдебното производство съдебно психолого- психиатрична експертиза, както и въз основа на приетите по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства по досъдебно производство ЗМ №130/2021г. по описа на Първо РУ-Плевен и пр.пр.№ 8198/2020 г. по описа на РП-Плевен.

Видно от протоколите от с.з. е, че малолетгната В. Д. е разпитвана в качеството на свидетел само в присъствието на родителя-майката, съответно в залата е бил и бащата-обвиняемия В. Д..Разпитити са проведени в нарушение на императивната разпоредба на чл.140, ал.1 от НПК, тъй като не е отразено да е присъствал педагог или психолог.При това положение не следва показанията на малолетната смвидетелка да се ценят.т.е. следва да се изключат от доказателствената съвкупност.

Дори и да се изключат показанията на малолетната свидетелка В. Д., съдът споделя извода за доказаност на изложената фактическа обстановка, която е съобразена с посочените фактически положения в предложението на РП-Плевен.Първоинстанционният съд е посочил установеното от гласните и писмените доказателствени средства.Посочил е конкретно какво е установено от обясненията на обвиняемия и от разпита на свидетелите В.Т., А. Д. и И.В..Безспорно е установено, че поради възникнали неразбирателства между обвиняемия В. Д. и свидетелката В.Т., през •••г. бракът им бил прекратен по взаимно съгласие, като детето В. Д. останала да живее с майка си. Безспорно е, че малолетната В. Д. е ходела при баща си в жилището му в гр.П., ж.к. „Д.“, бл.•, вх.•, ет.•, ап.•, за да вижда баба си - свидетелката И.В.и приятелите си. В следствие на влошаване на отношениета между обвиняемия В. Д. и малолетната му дъщеря, същият започнал да упражнява психическо насилие над нея, изразяващо се в отправянето на обидни за детето думи по телефона. Казвал й, че е изнудвачка, че е нахална и жалка, че ще я изпрати в приемно семейство. Въз основа на инициирано производство от майката В.Т., с Решение № 21 от 08.01.2020г. по гр. дело №7137/2019 г. по описа на Районен съд гр. Плевен, била постановена мярка за закрила, като обвиняемият В. Д. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо детето В. Д.. Въз основа на решението била издадена Заповед за защита №2 от 08.01.2020г., като решението и заповедта били връчени на процесуалните представители на страните на 08.01.2020г. С Решение №232/05.03.2020г. по в.гр.д.№ 146/2020 по описа на Окръжен съд град Плевен решението на първоинстанционния съд от 08.01.2020г. било потвърдено, като същото е влязло в сила на 05.03.2020г.

Видно от заключението по назначената на досъдебното производство експртиза е, че при малолетната В. Д. не са установени данни за умствена недоразвитост или психично разстройство.Дадено е заключение, че и към инкриминиранато деяние липсват данни за качествени нарушения на възприятия, мислене и паметови функции.Непротиворечиви и неколебливи са показанията на майката-свидетеката В.Т..Правилно първоинстанционният съд е дал доверие на показанията на В.Т. и правилно е приел, че тези показания опровергават обясненията на обвиняемия.В безспорна подкрепа са и съдържанията на пращаните текстови съобщения, за което е заключенето по назначената техническа експертиза.Същата е изследвала съдържанието на представения мобилен телефон и установила запазената кореспондденция във „Фейсбук Месинджър“ с ползватели В. Д. и В. Д...В жалбата се сочи свидетелката А. Д., която е дала показания, въз основа най-вече на които се пледира колебание за наличие на престъплението, за което е бил привлечен като обвиняем В. Д..Защитната теза се изгражда явно въз основа на предположение, дали В. Д. не е писала сама съобщенията в мобилното приложение „Феисбук Месинджър“, като се имат предвид показанията на свидетелката А. Д., в унисон с обясненията на обвиняемия.Коректно в мотивите си първоинстанционния съд е изложил казаното от тази свидетелка, а именно, че е виждала В. Д. да използва профила на баща си-обвиняемия и да води кореспонденция със себе си.В отговор на тези доводиди съдът ще посочи свидетелските показания на В.Т., която категорично твърди, че и в условията на издадена заповед за защита от домашно насилие, в сила от •••година, обвиняемият е използвал мобилните приложения „Феисбук“ и „ Месинджър“, за да провежда видеоразговори и писмено, чрез чат, разговори с дъщеря си.Същата свидетелства, че са били използвани обидни думи към самата нея и обвиняемият се е държал грубо и с В. Д..Дава и показания, че след това В. Д. се е чувствал много зле.В този смисъл доводите на защитата, въззивният съд счете за несъстоятелни и неоснователни.По таза логика като защитна теза, трябва съвсем преднамерено и целенасочено малолетната В. Д. на 9 пъти да е била в дома на баща си и необезпокоявана от никого да си е писала сама съобщенията.Това граничи с абсурдност имаки предвид и съдържанието на текстовете при всяко от деянията осъществяващи продължаваното престъпление.Дори и за неспециалист може да се направи извод, че това съдържание не е писано от малолетно дете, в случая В. Д..Смисъла на съдържанието на думите изразяват недоволство и обиди на родител по отношение на дете си, с което не е в постоянна семейна среда.Няма и други данни, друго лице да е заинтересовано да злепоставя обвиняемият.В този смисъл навежданите доводи, че може да е и всеки сруг от профила на обвиняемият, въззивния съд също счете за неоснователни.Тук следва да се посочи заключението на вещото лице по психиатричната експертиза, като отговор на въпрос №3, а именно, че може да се приеме, че емоционално малтретиране/представляващо форма на психично насилие/ от страна на бащата съществува, тъй като детето/В. Д./ е подложено на непрекъснати атаки и хронично емоционално нараняване от негова страна.В подкрепа е и безспорното установено съдържание на съобщенията, чрез изготвената техническа експертиза. Показанията на свидетелката И.В.В. макар и не пряко свързани с предмета на доказване, дават данни за отношенията й с внучката и за субективното и мнение относно взаимотношенията на малолетната с родителите й.

Въз основа на така приетата за установена и доказана фактическа, отдавайки значение на писмените доказателства във връзка с издадената заповед за защита от •••г., показанията на майката В.Н.Т., заключението по съдебно-психиатричната експертиза по отношение на малолетната В. Д. и техническата експертиза, визуализирала съдържанието на изпратените съобщения, са направени правилни и законосъобразни правни изводи за наличие от обективна и субективна страна на признаците на състава на престъплението по чл.296, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК. Обвиняемият е автор на отделните деяния осъществяващи състава на престъплението по чл.296, ал.1 от НК, чрез които е била нарушена заповедта издадена срещу него за защита от домашно насилие. Правилно съдът е приел, че от субективна страна престъплението извършено от обвиняемия В. Д. е с пряк умисъл.Същият е пренебрегнал съдебната заповед и съзнателно я нарушил, като на инкриминираните дати не изпълнил задълженията си да се въздържа от домашно насилие и изпращал посочените, със съответно съдържание съобщения по отношение на малолетната си дъщеря В. В.Д.. Налице са били предпоставки на чл.78а, ал.1 от НК.Съдът отчитайки конкретната обществена опасност на деянието и деца и доброто процесуално поведение, определил на обвиняемия В. Д. административно наказание „глоба“, в размер от 1000 лева.Макар и снизходително същото е законосъобразно.

При цялостната проверка, въззивният съд намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваното решението на първоинстанционния съд, поради което същото следва да са потвърди, като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения и на основание чл.338, във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Плевенският окръжен съд,