Решение № 639 от 7.1.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 9389/2024 г.
Административен съд - София-град07.01.2025 г.докладчик Елена Попова
Диспозитив
ОТМЕНЯ по жалба на „Ивкон Строй“ ООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх. А, ет. 4, ап. 12 Решение № ПИ-285/09.09.2024 г., издадено от директора на ТД на НАП – София, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството против постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 1453-00-1481/22.08.2024 г. ОТМЕНЯ постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНПОМ) с изх. № 1453-00-1481/22.08.2024 г., издадено от В. К. на длъжност главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София по ИД №221264274/2022 г. Решението не подлежи на обжалване. Съдия:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от ДОПК. Образувано е по жалба на „Ивкон Строй“ ООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление [населено място], срещу Решение № ПИ-285/09.09.2024 г., издадено от директора на ТД на НАП – София, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството против постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНПОМ) с изх. № 1453-00-1481/22.08.2024 г., издадено от В. К. на длъжност главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София по ИД №221264274/2022 г., образувано на 16.11.2022 г. Жалбоподателят твърди, че решението, с което е потвърдено постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки, е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон. Излагат се доводи, че наложеният с ПНПОМ № 1453-00-1481/22.08.2024 г. запор на парични средства на задълженото лице в каси, находящи се в търговски обект, е незаконосъобразен в частта, в която постановява перманентен запор върху постъпващи парични средства в брой за в бъдеще, тъй като такава възможност не е предвидена в закона. Твърди се, че по този начин ще бъде блокирана дейността на дружеството, което дори и да има непогасени публични задължения, своевременно изплаща възнаграждения на персонала си. Сочи се, че изземването и внасянето на пари по сметка на публичния изпълнител е правомощие на самия него и не може да бъде възложено на управителя на съответния търговски обект. Иска се отмяна на постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 1453-00-1481/22.08.2024 г. и на Решение № ПИ-285/09.09.2024 г., което потвърждава посоченото постановление. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Ответникът – Директорът на ТД на НАП София, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли съда да остави в сила Решение № ПИ-285/09.09.2024 г., издадено от директора на ТД на НАП, респ. да се потвърди постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 1453-00-1481/22.08.2024 г., издадено от В. К. на длъжност главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Софийска градска прокуратура, редовно уведомена, не изпраща представител. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи от фактическа страна следното: Срещу „Ивкон Строй“ ООД е образувано изпълнително дело №221264274/2022 г. по описа на ТД на НАП – София. за събиране на установени и изискуеми публични задължения в общ размер към 22.08.2024 г. – 427 965, 63 лв. С ПНПОМ изх. № С210022-022-0082033 и № С220001-022-0088013 публичният изпълните е наложил запор върху три МПС, собственост на дружеството. С ПНПОМ изх. №С240022-022-0077452/22.08.2024 г., издадено в същия ден като обжалваното постановление, е наложен запор върху намерената в касите на длъжника сума от 537, 26 лв. С обжалваното ПНПОМ № 1453-00-1481/22.08.2024 г., издадено от В. К. от ТД на НАП София, е наложен запор на парични средства на „Ивкон Строй“ ООД, в каси, находящи се в търговски обект ресторант „LA CATTEDRALE“, [населено място], община Столична, Оборище, [улица]. Посочено е, че запорът се налага от датата на получаване на запорното съобщение и има действие до погасяване на размера на установеното и изискуемо публично вземане, като постъпващите ежедневно парични средства от предоставените от лицето стоки и услуги в описаните обекти, включително от поръчките за доставка на адрес, следва да бъдат превеждани по банкова сметка за принудително събиране на публични вземания или по запорирана от публичния изпълнител банкова сметка на дружеството. В мотивите на постановлението е посочено, че е затруднено събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително дело №221264274/2022 г. по описа на ТД на НАП – София в размер на 427 965, 63 лв., в т.ч. лихва 63 213, 00 лв. и главница 364 752, 63 лв. За да обоснове, че събирането на вземането е затруднено, публичният изпълнител е посочил, че задълженото лице не притежава активи, годни да обезпечат вземането в пълен размер; дружеството генерира публични задължения, които не изпълнява в срока за доброволно плащане; ежемесечно реализира търговски оборот, от който постъпват незначителни суми. Дружеството е обжалвало по административен ред посоченото постановление. С Решение № ПИ-285/09.09.2024 г., издадено от директора на ТД на НАП– София, жалбата на „Ивкон Строй“ ООД е оставена без уважение като неоснователна. Органът приема, че обжалваното постановление е законосъобразно, издадено при спазване на материалноправните и процесуалноправните изисквания на закона. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд София-град прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на съдебен контрол в настоящото производство са постановлението за налагане на обезпечителни мерки и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП София. Въз основа на извършената служебна проверка, съдът намира, че решението на директора на ТД на НАП, както и обжалваното постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона форма, и в административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Публичният изпълнител в посоченото постановление е изложил съвсем ясни и конкретни мотиви, с които е обосновал нуждата от предприемане на обезпечителната мярка. Директорът на ТД на НАП София е постановил мотивирано решение в срока по чл.197, ал.1 ДОПК. Решението обаче, както и потвърденото с него постановление, са незаконосъобразни поради противоречие с материалния закон. Съгласно чл.197, ал.3 от ДОПК, съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от същия закон. Съобразно чл.195, ал.2 ДОПК обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение. По делото няма спор, че задълженията на жалбоподателя са установени с подавани от лицето декларации обр.6 за осигуровки и справки декларации по ЗДДС. Същите са в значителни размери от 427 965, 63 лева. За публичното вземане е образувано изпълнително дело №221264274/2022 г. по което не са постъпили достатъчно средства за погасяване на задълженията. Тъй като запорът, наложен върху МПС – собственост на дружеството, не е бил достатъчен за погасяване на задълженията, публичният изпълнител е приел, че единствения начин за събиране на тези публични задължения е чрез налагане на запор върху постъпващите ежедневно парични средства в каси на посочения в постановлението обект, с оглед реализирания оборот в този обект, поради което и на основание чл.200 от ДОПК вр. чл.204 и чл.195, ал.1-3 от ДОПК е издал процесното постановление и запорно съобщение, което е връчено на служител на дружеството. Съгласно чл.198 ДОПК видовете обезпечителни мерки са: възбрана върху недвижим имот или кораб; запор на движими вещи и вземания на длъжника; запор на сметките на длъжника; запор на стоките в оборот на длъжника. В настоящия случай публичният изпълнител е наложил запор на парични средства на задълженото лице в каси, находящи се в търговски обект. Запорът на парични средства представлява вид запор на движими вещи, който е изрично предвиден и в хипотезата на чл.204 ДОПК. Съгласно посочената разпоредба, налагането на запор по чл. 215, ал. 2 върху парични средства на длъжника в национална или чужда валута се извършва чрез описването, изземването и внасянето й по сметката на публичния изпълнител. Основателно е възражението на жалбоподателя за неспазване на реда, предвиден в чл. 204 ДОПК. В диспозитива на обжалваното ПНОМ е посочено, че запорът има действие до погасяване на размера на установеното и изискуемо публично вземане, като постъпващите ежедневно парични средства от предоставените от лицето стоки и услуги в описания обект следва да бъдат превеждани по банкова сметка за принудително събиране на публични вземания или по запорирана от публичния изпълнител банкова сметка на дружеството. Това разпореждане изцяло противоречи на материалноправните разпоредби, тъй като запорът върху парични средства обхваща само налични парични средства, т.е. такива, които длъжникът реално притежава и върху които упражнява фактическа власт. Разпореждането да се превеждат по сметка на публичния изпълнител или по запорирана банкова сметка на дружеството паричните средства, постъпващи от предоставените от лицето стоки и услуги, не се явява запор върху парични средства, нито законна последица от него. С процесното постановление, в тази му част на практика се налага запор върху бъдещи вземания. Такава обезпечителна мярка законът не предвижда. ДОПК регламентира възможността за налагане на запор върху вземания на длъжника, но това следва да са възникнали и съществуващи към момента на прилагане на обезпечителната мярка вземания. В случая публичният изпълнител визира суми, постъпващи от предоставяни от лицето стоки и услуги, което по същество са евентуални бъдещи вземания и не са налични към датата на запора. Подобна обезпечителна мярка се явява недопустима, а актът, с който тя е наредена - незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби /в този смисъл Решение № 4523 от 07.08.2020 г. на АССГ по дело № 2417/2020 г. и Решение № 5507 от 15.10.2020 г. по дело № 204/2020 г./. По така изложените съображения Решение № ПИ-285/09.09.2024 г., издадено от директора на ТД на НАП София и постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 1453-00-1481/22.08.2024 г. следва да бъдат отменени. При този изход на делото единствено жалбоподателят има право на разноски, но с оглед обстоятелството, че такива не са поискани, нито със жалбата, нито в съдебното заседание, съдът не дължи произнасяне по тях. Поради гореизложените съображения, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ ГРАД, Първо отделение, 21-ви състав
Цитирани разпоредби
12- чл. 204 ДОПК
- чл. 195, ал. 2 ДОПК
- чл. 197, ал. 2 ДОПК
- чл. 197, ал. 3 ДОПК
- чл. 197, ал. 1 ДОПК
- чл. 198 ДОПК
- чл. 200 ДОПК
- чл. 121, ал. 1
- чл. 195, ал. 1
- чл. 195, ал. 5
- чл. 204
- чл. 215, ал. 2