Решение № 132 от 4.4.2023 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 25/2023 г.

производството по чл.193 ГПК. Доказателствената тежест в случая е на страната, която го оспорва – чл. 193, ал. 3, изр. 1. И тъй като документът не е частен, а официален, тежестта за установяване на неистинността му е върху ответника. А съгласно чл. 194, ал.1, предл.1-во ГПК проверката на документа следва да се извърши чрез сравняване с други безспорни документи.

По делото е приет като доказателство /л.149 и сл./ издаден и заверен от ОбС Пловдив препис от същия Протокол № 24, който е бил съставен при провеждане на заседанието му от 19.12.2022 г. Така завереният препис не бе оспорен от ищеца, поради което и предвид факта, че е издаден от представител на самия ОбС, съдът го приема за „безспорен документ“ по смисъла на чл. 194, ал.1 ГПК.

Съгласно представения Протокол № 24/19.12.2022 г., т.13 и 14 от дневния ред са били обединени под следния тематичен въпрос:

„Увеличаване капитала на „Пълдин туринвест“ АД и изменения на устава на дружеството и упълномощаване представителя на Община Пловдив в извънредно общо събрание на акционерите в „Пълдин туринвест“ АД да гласува по проекторешенията на извънредното общо събрание на акционерите, което ще се проведе на 09.01.2023 г. или при липса на кворум на резервната дата 24.01.2023 г.“ Съдът намира, че следва ясно да се отграничи, на първо място, какво се е гласувало. От така формулирания дневен ред е безспорно, че това са предложените на Община Пловдив, в качеството й на акционер, изменения в устава и капитала на дружеството, посочени подробно в изпратените и получени предварително от този акционер материали относно предстоящото за провеждане извънредно общо събрание на дружеството.

На второ място, така формулираните въпроси от дневния ред, според настоящия състав на съда, недвусмислено сочат на два напълно ясни и логични факта:

1/ Че Общински съвет Пловдив ще обсъди предложените му „проекторешения“ относно увеличаване капитала и изменение на устава на Пълдин Туринвест АД и 2/ В зависимост от формираната воля, изразена чрез гласуване, ще упълномощи своя представител при провеждане на общото събрание на акционерите на ответното дружество да гласува в съответствие с волята на Общинския съвет.

Логическото и правно свързване на тези два въпроса по този, а не по някакъв друг начин, ясно сочи и самото им обединение в обща точка от разглеждания дневен ред. Против такова обединяване воля не е изразил нито един общински съветник, което води до безсъмнения извод, че за всеки присъствал и гласувал не съществува и капка съмнение относно взаимовръзката между волята и по двата въпроса, т.е. в зависимост от това дали ОбС ще даде съгласие за предложените промени или не, ще се упълномощи представителя на Община Пловдив в Общото събрание на акционерите, да гласува съответно „За“ или „Против“ по точките, включени в дневния ред на общото събрание.

Налага се и друг извод: Именно на база изложеното по-горе, общинските съветници са гласували и приели за обсъждане дневен ред, с точно формулирано съдържание и то се отнася единствено до определяне на начина, по който представителят на акционера Община Пловдив е трябвало да бъде упълномощен да гласува в насроченото за 09.01.2023 г. общо събрание на Пълдин Туринвест АД. Защото логично - начина на гласуване от негова страна, е външния израз на волята на акционера. В така формулираната точка от дневния ред, няма нито една спомената дума, нито за даване или недаване на съгласие за изменение на Устава и капитала на дружеството, нито относно това да се упълномощи Кмета на Община Пловдив да обжалва евентуално взето решение за изменение в капитала и/или Устава на дружеството.

Какво се установява от съдържанието на Протокол № 24/19.12.2022 г. при обсъждане на посочената ясно формулирана точка? При отговора на този въпрос съдът ще си позволи да цитира имената и конкретно изразена от носителите им воля, защото действителното решение на ОбС Пловдив е взето чрез гласуване, при това не анонимно, не веднъж, а цели три пъти, като отговорността за това гласуване е конкретна. За да стане ясно за какво са били „За“ общинските съветници и за какво „Против“ или „Въздържал се“, следва да се проследи хронологията на конкретните събития.

Видно от страница първа на представения и неоспорен от страните протокол № 24/19.12.2022 г. /л.150/, както се посочи, първоначално точките са били разделени така:

„13. 22X1-613 /13-12-2022 - Упълномощаване представители на община Пловдив в общо събрание на акционерите на „Пълдин Туринвест“ АД, гр. Пловдив да гласува по проекторешенията на извънредното общо събрание на акционерите, което ще се проведе на 09.01.2023 г. или при липса на кворум на резервната дата 24.01.2023 г. Вносител: В. Р. - ••• на община Пловдив, за Кмет на община Пловдив, съгласно Заповед № 220А-2301/30.09.2022 г. /Прието 14. 22X1-610 /12-12-2022 - Увеличаване капитала на „Пълдин Туринвест“ АД и изменения на устава на дружеството и упълномощаване представителя на община Пловдив в Извънредно общо събрание на акционерите в „Пълдин Туринвест“ АД да гласува по проекторешенията на извънредното общо събрание на акционерите, което ще се проведе на 09.01.2023 г или при липса на кворум на резервната дата 24.01.2023 г. Вносител: ППГОС от Демократична България - Обединение“. След обединяване на двете точки, поради коментираното по-горе ясно изразеното съгласие на всички общински съветници, че решенията по тях са взаимосвързани и няма как да си противоречат – с „40 гласа „За“, 5 – „против“ и 4 – „въздържали се“, започва обсъждане на обединените т.13 и т.14.

В първото по делото заседание ищецът представи, и по делото бяха приети като доказателства, двете цитирани предложения.

Предложението, внесено от В. Р. - ••• на община Пловдив, за Кмет на община Пловдив, съгласно Заповед № 220А-2301/30.09.2022 г. /л.187 от делото/, е относно „упълномощаване на представителя на Община Пловдив в общото събрание на акционерите на „Пълдин Туринвест“ АД – град Пловдив да гласува по проекто-решенията на извънредното общо събрание, което ще се проведе на 09.01.2023 г. или при липса на кворум на резервна дата 24.01.2023 г.“ Предложението, внесено от ППГОС „Демократична България – Обединение“ /л.205 от делото/ е относно: „Увеличаване капитала на Пълдин Туринвест“ АД и изменения на устава на дружеството и упълномощаване представителя на Община Пловдив в извънредно общо събрание на акционерите в „Пълдин Туринвест“ да гласува по проекто-решенията на извънредното общо събрание, което ще се проведе на 09.01.2023 г. или при липса на кворум на резервна дата 24.01.2023 г.“ Основният въпрос тук е: възпроизведено ли е по какъвто и да е начин съдържанието на тези две предложения в протокола на Общинския съвет от 19.12.2022 г.? Обсъждани ли са въобще така внесените предложения по двете точки, съответно по т.13 - от В. Р. - ••• на община Пловдив, за Кмет на община Пловдив и по т.14 – от ППГОС от Демократична България – Обединение, със съдържанието на техните пълни текстове според двата документа, представени от ищеца едва в съдебното заседание от 27.03.2023 г. или се е случило, обсъдило и гласувало друго? Ето и дословното възпроизвеждане на случилото се: След обединяване на двете точки, думата е дадена на ••• Н. Р., който съгласно Протокола: „предложи представителят на Община Пловдив в Общото събрание на акционерите да гласува „За“ по всички точки от дневния ред на Общото събрание“, т.е. не по дневния ред на заседанието на общинския съвет, а по всички точки на Общото събрание на акционерите, които, няма съмнение, предвиждат увеличение на капитала и изменение на устава по начин, подробно посочен по-горе и както и в получените от Община Пловдив материали за Общото събрание на акционерите.

••• К. Г., като е заявил, че „той и колегите му подкрепят г-жа В. А.“, е предложил „гласуването по това предложение да бъде поименно, с изчитане на името на всеки съветник и групата, към която принадлежи“ /л.151/. Неговото предложение е било отхвърлено на два пъти от Общинския съвет.

По същество по предложението на г-н Н. Р. да се гласува „За“ по всички точки от дневния ред на Общото събрание на ответното дружество, отношение са взели •••: В. А., К. Г., Г. В., В. С. /който изрично конкретизира, че се обсъжда предложението на „колегите от Автентична Лява България“ и предлага да се гласува „против“/, Д. К., В. П. и Е. П., като всеки от тях е изразил изрично НЕСЪГЛАСИЕ с предложението, направено от ••• Н. Р.. То е подложено на гласуване, като в протокола недвусмислено и категорично е записано /л.152/:

„Предложението на г-н Р. представителят на Община Пловдив в ОСА да гласува „ЗА“ ПО ВСИЧКИ ПРОЕКТОРЕШЕНИЯ НА Общото събрание на акционерите се прие с 27 гласа „За“, 21 – „Против“ и 2 – „Въздържал се“.

Според съда очевидно е формирана и ясно изразена категорична воля на мнозинството гласували предложенията за измененията в Устава и капитала на ответното дружество, които предварително са били изпратени на Община Пловдив, да се приемат, т.е. да се даде съгласие за тях и в съответствие с това съгласие, представителят на Община Пловдив в насроченото за 09.01.2023 г. общо събрание на Пълдин Туринвест АД, да гласува по всички предложения със „За“.

„За“ всички тези проекторешения са гласували 27 поименно посочени общински съветници.

Този извод се потвърждава категорично от последващите напълно безспорни факти. ••• Д. К. и В. С. /които, както се посочи, са изразили ясно воля „против“ предложението на г-н Р./, са оспорили гласуването и то е било повторено /л.152/.

Ето какво е отразено в Протокола след прегласуването: „При проведеното прегласуване предложението на г-н Р. се прие с 27 гласа „За“, 21 – „Против“ и 2 – „Въздържал се“.

Казано по друг начин, всеки гласувал ясно е запазил и повторно е обективирал волята си по същия начин. И тя не е относно неясен въпрос, настанало „объркване“ или друго предложение, последващо предложението на ••• Р., а само и единствено относно него.

Последвало е обяснение на отрицателен вот от ••• г-н К. Г., г-н Г. В., г-н В. Т. и г-жа В. А.. Че гласуването като предмет, тема и воля е било напълно ясно и без промяна за всички съветници, сочат мотивите, изложени от тях в изказванията им „против“ гласуваното вече на два пъти предложение на колегата им Р.. Нещо повече. Г-жа В. А. е поискала ново прегласуване на направеното предложение. В протокола е отразено ясно: „•••. Д. прочете предложението на г-н Р., съгласно което се упълномощава представителят на Община Пловдив в ОСА да гласува „За“ по всички проекторешения на свиканото ОСА. Г-н Р. не възрази на изчетения от •••.Д. текст“. Няма спор, •••.Д. е ••• на Общински съвет, ръководил заседанието му. А до този момент пред Общинския съвет се обсъжда формулираното конкретно и ясно предложение на ••• Р., което отново ясно е прочетено пред всички общински съветници.

След направена почивка, предложението за упълномощаване на представителя на Община Пловдив да гласува „За“ всички предложени промени е подложено на гласуване.

Ето какво е отразено в Протокола по това, по същество трето гласуване:

„С 28 гласа „за“, 21 – „против“, 1 – „въздържал се“, предложението се прие, с което се оформи решение № 576, което е неразделна част от настоящия протокол“.

Казано по друг начин, ясно изразената в две поредни гласувания воля на Общински съвет Пловдив да приеме всички предложени изменения в капитала на ответното дружество, ясно е потвърдено и в третото гласуване, с което се упълномощава представителят на Общината в Общото събрание на акционерите да гласува само и единствено „ЗА“ по всички предложени изменения, включени в дневния ред на извънредното общо събрание на акционерите на ответното дружество. От представения и неоспорен от страните Протокол № 24 от заседанието на ОбС – Пловдив, се налага единственият възможен извод, че Общинския съвет в нито един момент не е обсъждал или подлагал на гласуване каквото и да е друго предложение, нито е формирал воля „против“ предложените и гласувани по-късно промени в устава и капитала на ответното дружество, както твърди ищецът.

От съдържанието на неоспорения от страните Протокол № 24, се налага един единствен възможен извод - в нито един момент, в нито едно изказване или реплика, не е било възпроизведено, обсъждано или изчитано което и да е друго предложение за гласуване, освен това на ••• Н.Р.. За пълнота на изложението и наведените от страните доводи, съдът ще посочи и следното:

Едва в писмената защита по същество на спора, представена от процесуалния представител на ищеца в дадения от съда срок, за първи път се твърди, че предложенията, подробно цитирани по-горе, а именно на В. Р. - ••• на община Пловдив, за Кмет на община Пловдив и на ППГОС „Демократична България – Обединение“, 1/ са били предварително известни на ••• и 2/ тези предложения били гласувани, „заедно“ с предложението, направено от ••• Н. Р.. Съдът намира следното: Твърдението на ищеца, че двете предложения са били „част от материалите по дневния ред“ за заседанието на общинския съвет, е заявено при представянето на тези два документа по делото – едва в съдебното заседание от 27.03.2023 г. и не се съдържа нито в исковата молба, нито в допълнителната искова молба.

С отговора на исковата молба ответникът оспори истинността на текста по т. I и т. III от представеното с исковата молба „Решение № 576 на Общински съвет Пловдив, взето с протокол № 24 от 19.12.2022 г.“. Но с допълнителната искова молба, въпреки ясните процесуални изисквания по чл. 372, ал. 2 ГПК, исковата молба не бе пояснена, а двете предложения, които, като документи очевидно са съществували преди 19.12.2022 г., не бяха представени по делото. Заверен препис от Протокол № 24 от заседанието на Общинския съвет от 19.12.2022 г., на който точно протокол всъщност, се основава представеното от ищеца, но оспорено от ответника Решение № 576, бе представен по делото не от ищеца, а от ответника.

С постановеното определение № 236 от 06.03.2023 г. по чл. 374, ал. 1 ГПК, съдът откри производството по чл. 193 – 194 ГПК относно оспорената от ответника истинност на текста по т. I и т. III от посоченото Решение № 576, като ищецът имаше в това производство и допълнителна възможност да представи и/или да поиска събирането на доказателства – не само за съществуването и за знанието на ••• за пълното текстово съдържание на посочените две предложения, но и съответно за най-важното: дали точно това съдържание на двете предложения и в какъв точно обем, е било разглеждано и гласувано на заседанието на Общинския съвет от 19.12.2022 г. Твърдените от ищеца два факта – за знанието на ••• за пълното съдържание на двете предложения, които бяха представени в съдебното заседание от 27.03.2023 г., както и за това, че тези две предложения били гласувани „заедно“ /едновременно/ с конкретно записаното в протокола предложение на ••• Н. Р. не са общоизвестни или служебно известни на съда факти, които да не подлежат на доказване /чл. 155 ГПК/. Не са и факти, за които съществува установено от закон предположение, за да не е необходимо да се доказват /чл. 154, ал. 2 ГПК/. Напротив, това са твърдени от ищеца, но спорни факти от значение за решаване на делото и конкретно за истинността на текста по т. I и т. III от представеното с исковата молба „Решение № 576 на Общински съвет Пловдив, взето с протокол № 24 от 19.12.2022 г.“ /чл. 153 ГПК/. Затова са факти, за чието установяване в процеса доказателствената тежест бе върху ищеца /чл. 154, ал. 1 ГПК/. Но доказателства за установяването на тези твърдени от ищеца нови факти, освен вече представения от ответника и неоспорен Протокол № 24 от 19.12.2022 г., точно на който документ е основано Решение № 576 от 19.12.2022 г., не бяха нито посочени, нито поискани – както преди, така и в самото съдебно заседание от 27.03.2023 г., когато двата документа /предложения/ с вх. № 22X1-613 /13-12-2022 и вх. № 22X1-610 /12-12-2022 бяха за първи път приложени по делото. Нито по съответния процесуален ред бе поискано от ищеца, подобни доказателства да бъдат ангажирани.

Не може да има спор, че самото съществуване на едно или друго предложение, по никакъв начин не го превръща в решение.

От безспорния между страните като съдържание протокол № 24 от проведеното на 19.12.2022 г. заседание на Общинския съвет е видно, че дори да се приеме, че е било налице предложение за решение за „недаване на съгласие“ по чл. 516, ал. 2 ЗОбС и такова или подобно предложение да е било предварително включено в дневния ред за това заседание /което не се установява/, според протокола от същата дата 19.12.2022 г. решение в посочения смисъл нито е било поставяно на обсъждане, нито е било гласувано. Точно според протокол № 24 от 19.12.2022 г., Решение на Общинския съвет от същата дата 19.12.2022 г. за даване или за недаване на съгласие по чл. 51б, ал. 2 ЗОбС, което да е било взето от ••• с мнозинството по чл. 27 ЗМСМА, просто няма.

Има единствено гласувано на цели три пъти решение представителят на Община Пловдив в насроченото извънредно общо събрание на ответното дружество да гласува „За“ по всички точки от дневния ред на общото събрание на акционерите, а с това и даде съгласие за предложените изменения в Устава и капитала на дружеството. На 19.12.2022 г. Общински съвет Пловдив не е взимал, нито обсъждал дори друго решение по този въпрос.

Съдът намира, че следва ясно да се наблегне и на следното: Предвид явната значимост на предложените промени в Устава и изменението в капитала на ответното дружество, във всеки един момент до провеждане на общото събрание на акционерите на 09.01.2023 г. Общинският съвет – Пловдив е имал правната и фактическа възможност да вземе и друго, последващо решение – с което общиските съветници по същество да изразят воля и да упълномощят представителя на Община Пловдив, по всяка една от предложените промени в Устава и капитала на дружеството, да гласува „против“. Всяко последващо такова решение несъмнено би имало като правен резултат категоричната отмяна на предходно взетите решения в обратния смисъл. Доказателства Общински съвет Пловдив да е взел друго последващо решение в такъв смисъл не се представиха, а и такова обстоятелство въобще не се твърди.

Единственият възможен извод, който съдът може да направи е, че на цели три пъти, Общински съвет Пловдив ясно и категорично е формирал воля да се гласува „За“, а с това и да даде съгласие за всички предложени на акционера Община Пловдив изменения в Устава и капитала на ответното дружество.

Както се посочи, така представеният протокол № 24/19.12.2022 г. е издаден от Общински съвет – Пловдив и не бе оспорен от ищеца при приемането му като доказателство. Същият има характер на официален свидетелстващ документ, верността и доказателствената сила на който не е оспорена в настоящото производство. Той несъмнено има характер на достоверен документ по смисъла на чл. 194, ал.1, предл.1-во ГПК, доколкото доказателствената му сила не бе опровергана по какъвто и да е начин. От съдържанието му, подробно и конкретно изложено по-горе, се установява, че Общински съвет Пловдив не е взимал решенията по т.I и т.III в представеното от ищеца „Решение № 576 на Общински съвет Пловдив, взето с протокол № 24 от 19.12.2022 г.“, и по-точно:

• не е формирал и изразявал воля, с която не дава съгласие за предложените промени в устава на дружеството и изменение на капитала му, - нито е формирал воля, с която упълномощава Кмета на Община Пловдив да оспори взетите на ОСА решения пред съда /впрочем въпросът по т.III е неотносим към настоящия спор/.

Ето защо и като има предвид, че представеният от ищеца документ, озаглавен „Решение № 576 на Общински съвет Пловдив, взето с протокол № 24 от 19.12.2022 г.“, не е самостоятелен диспозитивен документ, а е документ, чието съдържание юридически би трябвало да е изцяло идентично /производно/ на автентичната воля на Общинския съвет, пряко отразена в съдържанието на безспорния между страните Протокол № 24 от 19.12.2022 г., съдът, при сравняването на тези два документа /чл. 194, ал. 1 ГПК/, намира оспорването на истинността на част от съдържанието на представеното от ищеца „Решение № 576“, а именно текстовете, вписани в този документ като „решения по т. I и т. III“, за изцяло основателно и доказано.

На основание чл. 194, ал.3 от ГПК, съдът следва да обяви за неистински представения от Община Пловдив документ – „Решение № 576 на Общински съвет Пловдив, взето с протокол № 24 от 19.12.2022 г.“, в оспорената му част, по отношение на вписаното в документа съдържание на текстовете на отделните „решения по т. I и т. III“.

От представените писмени доказателства се установява, че представителят на акционера Община Пловдив в проведеното Общо събрание на акционерите на ответното дружество е гласувал „За“ всички предложени промени в устава и изменение на капитала, като гласуването съответства изцяло и напълно на волята на ОбС – Пловдив, изразена ясно и категорично чрез посочените три последователни гласувания.

В обобщение, по така наведеното от ищеца основание за незаконосъобразност на взетите решения от общото събрание на съдружниците на ответното дружество, проведено на 09.01.2023 г., съдът намира, че към тази дата акционерът Община Пловдив не е притежавал правото на „блокираща квота“ по смисъла на чл.51б, ал.2, т.1 и т.2 от Закона за Общинската собственост /ЗОбС/. Дори да се приеме, че правото на такава квота е било налице, на основание изложените по-горе мотиви, то не е било реализирано. Напротив, от представения протокол от проведено заседание на ОбС – Пловдив от 19.12.2022 г. се установява, че ОбС – Пловдив чрез три последователни гласувания е приел едно единствено предложение – представителят на Община Пловдив в общото събрание на Пълдин Туринвест АД да гласува „За“, а с това е дал изрично съгласие за всички предложени изменения в устава, както и за предложеното увеличение на капитала на това дружество.

Ето защо, предявения на това основание иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 516, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗОбС, следва да се отхвърли като неоснователен.

II.По твърдението за незаконосъобразност на взетите решения, поради противоречието им с чл. 28, ал. 7 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол:

Съгласно посочената разпоредба: „Извън случаите по ал. 8, в търговски дружества с държавно или общинско участие в капитала не се допуска намаляване на това участие без съгласието на Агенцията за публичните предприятия и контрол, съответно на общинския съвет.“ Няма спор, че ответното дружество е с общинско участие, доколкото акционер в него е Община Пловдив. Няма спор също, че процентното участие в капитала на дружеството на този акционер се намалява с предложенията за увеличаване капитала на дружеството - конкретно по т.1.1 и 2.2. от предложените промени и в хипотезата на чл. 193 от ТЗ.

Тук в пълна сила важат изложените подробно по-горе мотиви за съгласието, като елемент от фактическия състав, към които мотиви съдът препраща изцяло.

Императивната норма на чл. 28, ал.7 от ЗПСК не допуска какъвто и да е друг законосъобразен вариант за настъпване на посочените последици, освен наличието на съгласие на Общински съвет. Всяко друго проявление на волята на Общински съвет – Пловдив би попречило и възпрепятствало предложените изменения.

На следващо място, така даденото съгласие трябва да е дадено пред ответното дружество и единствено компетентния орган, който допуска или не изменение на капитала – общото събрание на акционерите.

Не на последно място, съгласието за такова изменение следва да е дадено по единствения възможен начин – чрез гласуване „За“.

Всички посочени предпоставки са налице. Общински съвет – Пловдив чрез три последователни гласувания, подробно посочени като факти и хронология по-горе, е дал съгласие за предложените промени. Впоследствие, пълномощникът на Община Пловдив е гласувал само „За“ всяко едно предложение за промяна, което е довело до намаляване участието на акционера Община Пловдив в капитала на ответното дружество.

От друга страна съдът намира, че съгласие на Агенцията за публичните предприятия и контрол не се изисква, тъй като такова е необходимо единствено в първата от цитираните в чл. 28, ал.7 от ЗПСК хипотези, а именно при търговски дружества с държавно участие. При втората от тях – при търговски дружества с общинско участие, волята на принципала се формира и изразява от ОбС, поради което и в закона е посочено „съответно“.

Ето защо съдът намира, че не се констатира противоречие на взетите решение с нормата на чл. 28, ал.7 от ЗПСК, а въведените в тази насока твърдения, според съда, са неоснователни.

III.Ищецът твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 194, ал.4 от Съгласно заглавието на чл. 194 от ТЗ, нормата визира „Предимства на акционерите при издаване на нови акции“. Съгласно чл.194, ал.1 от ТЗ, „Всеки акционер има право да придобие част от новите акции, която съответства на неговия дял в капитала преди увеличаването.“ А съгласно чл. 194, ал.4 от ТЗ: „Правото на акционерите по ал. 1 и 2 може да бъде ограничено или да отпадне само по 1/ решение на общото събрание, 2/ взето с мнозинство две трети от гласовете на представените акции. 3/ Управителният съвет, съответно съветът на директорите, представя доклад относно причините за отмяната или ограничаването на предимствата и обосновава емисионната стойност на новите акции. 4/Решението на общото събрание се представя в Търговския регистър за обявяване.“ Ищецът твърди, че нарушението на чл.194, ал.4 от ТЗ се състои в следното:

А/ решението на общото събрание за отпадане правото на акционерите да придобият съответна на дела им част от новоиздадените акции се обявява в Търговския регистър предварително, което в настоящия случай не било направено;

Б/ решението за увеличение на капитала при условията новите акции да бъдат записани от определено лице на определена цена, при отпадане правото на останалите акционери да запишат нови акции, без:

Б.1. преди това да е взето изрично решение на общо събрание на акционерите по реда на чл. 194, ал. 4 от ТЗ;

Б.2. с изискуемото от закона мнозинство и Б.3. да е предоставен Доклад на Съвета на директорите и Б.4. без преди това същото да е предварително обявено по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, е в нарушение на закона.

Какви са фактите? По така изискуемия фактически състав на чл.194 от ТЗ: 1/ Видно от представения протокол Общото събрание на акционерите на ответното дружество е взело решение по т. 1.3:

„На основание чл.194, ал.4 от Търговския закон, отпада предимството на акционерите да придобият част от новите акции, която съответства на дела им в капитала преди увеличението, по причини, изложени в доклад на Съвета на директорите на Пълдин Туринвест АД по чл. 194 ал.4 от ТЗ от 02.12.2022г.“ Следователно, първият елемент от фактическия състав е налице и нарушение на закона не се установява.

2/ „За“ това изменение на устава на дружеството са гласували единодушно всички акционери. Ето защо, налага се извод, че изискваното от закона мнозинство при гласуване на предложение с посочения предмет е спазено изцяло, а твърдението на ищеца /по т.Б.2. от настоящите мотиви/ е изцяло неоснователно.

3/ По делото е приет като доказателство, представен с отговора на исковата молба, доклад на Съвета на директорите на ответното дружество от 02.12.2022 г., който не е оспорен от ищеца. Съдът намира, че доводите, изложени в доклада на Съвета на директорите, са въпрос на целесъобразност, но не и на законосъобразност, доколкото нормата на чл. 194, ал.4 от ЗПСПК не съдържа изисквания към тях. Ето защо, основателността им не е предмет на съдебен контрол в рамките на настоящото производство.

Представено е и писмо с вх.№ на ответника към 22Ф-7662-1/02.12.2022 г., с което до ищеца са изпратени материалите за процесното Общо събрание на акционерите, а сред тях е и посочения доклад. Т.е. налага се извод, че твърдението на ищеца за нарушение на закона по отношение на това изискване, е изцяло неоснователно – Б.3.

Но дори да се приеме, че този Доклад не е бил изпратен на Община Пловдив предварително, което се опровергава от посочените доказателства, съдът намира, че това не е и елемент от изисквания от закона и коментиран по-горе фактически състав на посочената норма. Законът изисква такъв доклад да е налице, той да е съставен от Съвета на директорите, който да го представи пред акционерите.

Нещо повече, какви са изискванията относно писмените материали, с отношение към предмета на провеждано общо събрание на акционерите, ясно е посочено в чл. 224, ал.1 и 3 от ТЗ. Съгласно посочените норми, писмените материали трябва да бъдат поставени на разположение на акционерите и на всеки акционер – предоставени при поискване безплатно.

Това налага съдът отново да се върне на изложените подробно по-горе мотиви относно основния за спора въпрос: Каква е била действителната воля на ОбС – Пловдив относно предложените изменения в устава на ответното дружество и увеличаване на капитала му? И отново да посочи, че съгласно неоспорения от ищеца протокол № 24, в нито един момент няма и капка съмнение, че всеки един общински съветник, гласувал „За“ или „против“ предложените изменения, е бил напълно наясно със съдържанието на предложените промени и последиците от тях. Тази категорична воля е изразена ясно чрез последователното на три пъти гласуване на тези промени, както в ясно изложените мотиви, както на предложилия текста на гласуване г- н Р., така и на гласувалите против подробно и изрично посочени по-горе общински съветници.

Ето защо, не може да се сподели като основателен доводът на ищеца, че съдържанието на доклада не е било известно на гласувалите. Самият доклад е представен и пред Общото събрание на акционерите, където отново не е имало каквито и да е въпроси относно неговото съдържание, нито е било направено някакво искане по отношение на него. Не се ангажираха и доказателства, че докладът на съвета на директорите е поискан изрично от акционера Община Пловдив, и той не му е бил предоставен.

Предвид изложените мотиви, съдът намира, че по отношение изискването да е налице доклад на съвета на директорите, който да е на разположение на акционерите, не е допуснато каквото и да е нарушение на закона.

4/ На последно място, съгласно чл. 194, ал.4 от ТЗ, решението на ОСА се представя в ТР за обявяване.

Налице ли е допуснато нарушение по обявяване на решението по чл.194, ал.4 от ТЗ и какво е правното значение на този акт? Съдът намира, че по същество посоченото изискване към решението по чл.194, ал.4 от ТЗ не е елемент от фактическия състав, за да настъпят посочените в него правни последици, а именно – отпадане на цитираното предимство за досегашните акционери.

Смисълът на посоченото последно изречение на чл.194, ал.4 от ТЗ е съвсем различен – от една страна - касае се до изрично въведено със законова норма изискване за обявяване на акт на дружеството в ТР предвид неговото значение, както за самите акционери, така и за трети лица.

От друга страна, с нормата е посочено, че този акт подлежи на обявяване – с това изрично е посочено, че той попада в приложното поле на чл. 21, т. 2 от ЗТРРЮЛНЦ с всички правни последици от това, включително по отношение осъществявания от длъжностното лице по регистрацията контрол по заявено за обявяване обстоятелство или акт;

И не на последно място – че този акт подлежи на обявяване, но не и на вписване.

Следва ясно да се отграничи с кои актове на органите на дружеството, в случая Общо събрание на акционерите, какви правни последици свързва законът, респ. какви са изискванията и последиците към тяхното оповестяване.

На обявяване в ТР подлежат актове с цел публичност – по отношение на трети за дружеството лица, но и по отношение на акционерите.

Обратно, на вписване подлежи не самото решение за увеличение на капитала, а реалното осъществяване на увеличението.

В процесния случай са налице две решения на ОСА – едно, с което отпада предимството на акционерите – по чл. 194, ал.4 от ТЗ, и второ, с което се променя капиталът с внасяне на непарична вноска – по чл. 193, ал.1 от ТЗ.

Ищецът твърди, че решението по чл. 194, ал.4 от ТЗ трябва да е предварително обявено в ТР преди решението по чл.193, ал.1 от ТЗ, а това не било направено. /т.А от посочените по-горе твърдения за нарушение на чл. 194, ал.4 от ТЗ/ Съдът намира, че от една страна такова изискване в закона просто не е налице. В този смисъл е и съдебната практика /Решение № 788/07.12.2006 г. на ВКС по т.д. № 411/2006 г.; Решение № 120/16.10.2015 г. на ВКС по т.д. № 2362/2014 г. и др./ Ето защо обратното твърдение на ищеца /т.А/ е изцяло неоснователно. Просто такова изискване в закона не е предвидено.

От друга страна, в настоящия случай това е фактически и правно безсмислено, тъй като се касае до увеличение на капитала под условие, че акциите от увеличението се предоставят на определени лица срещу определена непарична вноска – чл.193, във вр. с чл. 195 от ТЗ.

Съгласно представения протокол от ОСА на ответното дружество, по т.1.2 от дневния ред единодушно е решено:

„1.2. Увеличението на капитала се извършва по реда на чл.193 от ТЗ и чл.195 от ТЗ, под условие, че новите акции се записват - поемат от определено лице: Община Варна, п.к.9000, бул. Осми приморски полк №43, БУЛСТАТ 000093442, на определена цена - 1 /лев/, която има право да запише 16 314 400 броя от новите акции от капитала на „Пълдин Туринвест“ АД гр. Пловдив, и срещу стойността им да внесе /апортира/ като непарична вноска 16 314 400 (шестнадесет милиона триста и четиринадесет хиляди и четиристотин) броя обикновени безналични поименни акции с право на глас в Общото събрание на акционерите, всяка една с номинал от по 1 (един) лев от капитала на „Международен Панаир Пловдив“ АД, град Пловдив, ЕИК: 825278766, оценени по реда на чл.72 от ТЗ от три вещи лица, съгласно акт за назначаване на вещи лица № 20210929090006/30.09.2021 г.“ След като увеличението на капитала се извършва под ясни условия – в полза на конкретно лице, при непарична вноска с конкретна стойност и срещу това се записват предварително определен брой акции от това именно лице, е юридически невъзможно да е налице право на предимство по чл. 194, ал. 1 от ТЗ за останалите акционери. Казано по друг начин – акционерите „избират“ и решават вместо правото да придобият част от новите акции, която съответства на дела им в капитала преди увеличението, да допуснат като акционер конкретно лице с точно определена непарична вноска, с определена стойност и срещу точно определен брой акции. Изводът, който се налага е, че посоченото от ищеца специално предимство на акционерите е гарантирано само в случаите на предложено на всички акционери увеличение на капитала с парични вноски. Защото само тогава юридически би могло, всеки акционер да реализира правото по чл. 194, ал. 1 ТЗ, като запише съответна част от новоемитираните акции и след заплащането им на дружеството, да ги придобие. В случая обаче, се цели нещо коренно различно – придобиване от дружеството не на пари, а на конкретната непарична вноска. Тази непарична вноска е с точно определена стойност и се внася в дружеството само при условие, че издадените при увеличението на капитала нови акции се запишат и придобият не от акционерите по реда на чл. 194, ал. 1 ТЗ, а само от конкретния вносител на актива, съставляващ вноската.

Затова и съдът намира, че нормата на чл. 193 ТЗ в процесния случай е специална по отношение чл. 194, ал. 1 ТЗ.

В този случай, за да се вземе от общото събрание решение за увеличаване на капитала по реда на чл. 193 или чл. 195 от ТЗ, изискването на закона е само едно: приемането на решение по чл. 193 или чл. 195 ТЗ да бъде или предхождано, или съчетано с решение по чл. 194, ал. 4 ТЗ, защото решението по чл. 194, ал. 4 ТЗ, за отпадане на предимственото право на акционерите по чл. 194, ал. 1 ТЗ, само юридически „отваря пътя“ за приемане на другите две решения.

Но след като капиталът на Пълдин Туринвест АД не се увеличава по общия ред на издаване на нови акции срещу парични вноски, които всеки акционер има право да направи, за да запише и да придобие по реда на чл. 194, ал. 1 ТЗ, съответна на дела му част от акциите от увеличението, затова в случая няма и законово изискване, решението по чл. 194, ал. 4 ТЗ да се обявява в Търговския регистър преди вземане на решението по чл. 193 ТЗ. Напротив, изцяло съобразено със закона е, ако тези две решения се приемат, разбира се, с необходимите за всяко едно от тях кворум и мнозинство, в едно и също заседание на общото събрание. В случая всяко едно от тези две решения е прието с единодушие от 100% от присъстващите на Общото събрание представители на акционерите, заедно притежаващи 100% от вписания в Търговския регистър капитал на Пълдин Туринвест АД.

Основен и пределно ясен принцип при вписване на увеличението на капитала в Търговския регистър е, че се вписва не самото решение на общото събрание за увеличаване на капитала, а се вписва вече проведеното, фактически настъпилото увеличение на капитала – вж. изрично чл. 192а ТЗ. Затова обявяването по чл. 194, ал. 4 ТЗ е правно условие за последващото вписване в Търговския регистър – на фактически вече състоялото се, на практически настъпилото увеличение на капитала. Но не е правно условие /поставено от закона предварително изискване/ за провеждане на самото гласуване на акционерите и за приемането на решение на общото събрание за увеличаване на капитала.

Изводът, който се налага, е че законът не изисква решението по чл. 194, ал.4 от ТЗ да бъде обявявано в ТР преди Общото събрание на акционерите да гласува и приеме решение за увеличение на капитала, поради което съдът намира доводите на ищеца в тази насока за неоснователни, а взетите решения от ОСА за законосъобразни.

Предвид изложените мотиви съдът намира, че всички решения, взети на общото събрание на акционерите на ответното дружество, проведено на 09.01.2022 г., са законосъобразни, а твърденията на ищеца – за неоснователни и недоказани.

С оглед изхода от спора, съдът следва да се произнесе и по направеното от ответното дружество искане за присъждане на разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК – в размер на 3600 лв. с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, съдът намира искането за основателно.

В открито съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца, е направил възражение за прекомерност на посоченото възнаграждение, като е поискал да бъде присъден такъв в минимален размер, съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

С оглед правната и фактическа сложност на спора, съдът намира възражението на ищеца за неоснователно, поради което претендираното възнаграждение следва да се присъди в пълен размер.

Ето защо, на основание чл. 74 от ТЗ, съдът