Решение № 20530 от 14.6.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 3844/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба вх.№ 26-К-762/05.04.24г на „Казино Ескейп [населено място]“ ООД-Шумен с представляващ [населено място] и с проц.представител адв. Г. против Решение № 000030-3481/25.03.24г на ИД на НАП. В жалбата се сочи, че Решението е мат.незаконосъобразно, като се моли за отмяната му и осъждане на НАП да заплати на дружеството сумата от 944.52лв лихва за забава върху недължимо внесена и възстановена му от НАП дър.такса в размер на 25000лв.Претендират се разноски.Сочи се, че следва да се приложат чл. 129 ал.6 от ДОПК /на осн. чл. 46 ал.2 от ЗНА и предвид липсата на уредба в ЗХ/, а в условията на евентуалност-чл. 84 от ЗЗД, като няма пречка лихвата да се претендира в отделно производство съгл. съд.практика. В съд.заседание адв. Г. поддържа жалбата.В писмени бележки се допълва, че лихвата е акцесорно задължение, таксата е внесена и възстановена в адм. производство и такова следва да се приложи и за лихвата/не следва да се прилага общия исков ред за нея/.Освен това е можело да се поиска допълване на решението на ответника за възстановяване на таксата, като изборът е на молителя/кой ред да използва относно лихвата/. Ответникът ИД на НАП се представлява в съд.заседание от юриск.С., който оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна, претендира юрк.възнаграждение. В писмени бележки се сочи, че чл.84 от ЗЗД е приложим само за частни правоотношения, ЗДТ и ЗХ не съдържат уредба, неприложим в случая е и чл.129 ал.6 от ДОПК/защото ответникът не е в ролята на орган по приходите в случая/. Дружеството не е подавало молба за допълване на решението за възстановяване на таксата, нито го е обжалвало/и то е влязло в сила/. ДОПК ще е приложим и за лихвата само при вземания, възникнали след 01.01.24г- ДВ бр.108/23г/. Поради което Решението е законосъобразно. Съдът намира жалбата за допустима, като депозирана в срока и съобразно изискванията на АПК, срещу инд.адм.акт по см. на чл.21 от АПК, пред надлежния съд, от лице с активна проц.легитимация, поради което следва да се разгледа по същество. Съдът установи от фактическа страна следното: „Казино Ескейп [населено място]“ ООД-Шумен има издадено решение за издаване на лиценз по чл.17 ал.1 т.1 от ЗХ № 000030-7172/09.08.22г, с което е определена за внасяне дър.такса по чл.30 ал.6 от ЗХ в размер на 25 000лв. На 10.08.22г дружеството заплаща таксата, след което депозира Искане за възстановяване на недължимо платена такса. Таксата му е възстановена с Решение № 000030-10367/05.12.22г/влязло в сила като необжалвано на 20.12.22г/, като реално му е върната на 23.12.22г. Не е искано допълване на Решението. С Искане вх.№ 26-К-410/26.02.24г „Казино Ескейп [населено място]“ ООД-Шумен е поискало от НАП - плащане и на лихва за периода 10.08.22г-23.12.22г. в размер на 944.52лв върху недължимо платена такса в размер на 25000лв, на осн. чл. 129 ал.6 от АПК.ИД на НАП оставя без уважение Искането с обж. Решение № 000030-3481/25.03.24г. Органът приема, че чл.129 ал.6 от ДОПК е неприложим и не следва да се издава АПВ или РА - защото по този текст на ДОПК ответникът следва да действа като орган по приходите, а в случая действа като орган по чл.16 от ЗХ/упражняващ контрол върху хазарта/. Решението е връчено на 25.03.24г, жалбата до съда е от 05.04.24г. Съдът намира от правна страна следното: Решението е издадено от компетентен орган. По така направеното Искане ИД на НАП дължи произнасяне в качеството си на орган, който осъществява държавния надзор в областта на хазарта и като такъв има функции и правомощия, посочени неизчерпателно в чл.17 от Закона за хазарта, а като ръководител на държавен орган по чл. 7, ал. 1 от ЗДТ осъществява контрол по правилното определяне и събирането на таксите. Решението е в писмена форма и съдържа зад.реквизити по чл. 59 ал.2 от АПК, вкл. фактически и правни основания. Решението е постановено при липсата на допуснати съществени нарушения на производствените правила, като са изяснени относимите факти/чл.35 от АПК/, доказателствата са анализирани и ценени правилно и правото на лицето на участие в адм. производство не е нарушено. Спорът между страните е правен и се свежда до следното - дължи ли се присъждане на поисканата лихвата от ответника по реда на чл.129 ал.6 от ДОПК/с адм. акт/ или следва да бъде търсена по общия исков ред. Съдът намира, че чл.129 ал.6 от ДОПК не е приложим в случая и лихвата следва да се търси по исков ред. ЗХ е специален закон, като в чл. 92 от ЗХ/в съответната редакция/, са посочени лимитативно и императивно хипотезите, при наличието на които се издават актове по реда на ДОПК /сред изброените хипотези не попадат таксите и лихвите върху тях - по чл.30 ал.6 от ЗХ/. Следва да се има предвид, че вземането е преди 01.01.24г, когато има изменения в чл. 92 от ЗХ съгл. ДВ бр.108/23г. Събрана е била недължима държавна такса по чл. 30 ал. 6 от ЗХ, възстановена е с Решение на самия орган, след което реално таксата е върната на ЮЛ. Искането за заплащане на лихва в случая представлява претенция за обезщетение за забавено плащане /възстановяване/ на сумата от 25 000лв, с която ЮЛ не е могло да разполага за периода, посочен като период на лихвата. На основание чл.17 ал.1 т.16 от ЗХ – ИД на НАП е компетентен да се произнесе по Искането за възстановяване на недължимо внесени такси. Поставя се обаче въпросът- дали органът, който се е произнесъл по главното вземане /възстановяване на недължимо платената такса по чл.30 ал.6 от ЗХ/, е компетентен да се произнесе и по акцесорното искане за възстановяване на законната лихва върху тази такса и ако да-по кой ред. В случая липсва норма в специалния приложим закон - ЗХ, която да задължава ответника да издаде позитивен за жалбоподателя акт по см. на чл.21 от АПК. От съдържанието на нормата на чл.92 на ЗХ е видно, че таксата по чл.30 ал.6 от ЗХ не подлежи на възстановяване по реда на ДОПК/ред. до 31.12.23г/. Освен това, съгл. чл.16 от ЗХ - ИД на НАП осъществява надзор в областта на хазарта и свързаните с хазарт дейности, а в чл.17 от ЗХ липсват разписани правомощия по установяване, възстановяване или прихващане недължимо платени или събрани суми по ЗХ. В случая ИД на НАП не действа като орган по приходите, което изключва възможността за произнасяне по реда на чл.129 ал.6 от ДОПК.Тази норма на ДОПК освен това се отнася само за лихви, начислявани върху вземанията по чл.128 ал.1 от ДОПК, какъвто не е настоящият случай.Главното вземане представлява недължимо платена дър.такса по ЗХ, която се връща по Искане на лицето. Целта на връщането на недължимо платената дър.такса е само и единствено да се възстанови положението, т.е. таксата да се върне в патримониума на платеца. Чл.4б от ЗДТ не урежда други отношения по повод недължимо платените такси, т.е. не регламентира образуването на обезщетително производство, а само административно производство по възстановяване на сумата. Претенцията за заплащане на законна лихва има за предмет обезщетение за забавено плащане /сигурната имуществена вреда за забавата е винаги съизмерима със законната лихва/. В този смисъл практиката на ВАС- д.№2838/25г. При този изход на спора на ответника следва да се присъди юрк. възнаграждение в мин. размер по чл.24 от НЗПП вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 143 от АПК- 100лв.