Решение № 45 от 5.1.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 12065/2021 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД. В случая, за да възникне отговорност за поправяне на вреди от непозволено увреждане, следва да се установят елементите на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД - действие или бездействие от лице, с което е реализирано противоправно поведение и причинна връзка между деянието и настъпилите в сферата на увреденото лице вреди. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно и пълно доказване на настъпването на фактическия състав на непозволеното увреждане. Националното законодателство не съдържа определение на тормоза на работното място. През м. юни 2019 г. юбилейната 108-ма сесия на Международната организация на труда (МОТ) е приела Конвенция № 190 за премахване на насилието и тормоза в областта на труда заедно с Препоръка № 206 относно насилието и тормоза. През януари ЕК е направила предложение за приемане на решение от Съвета на ЕС за упълномощаване на държавите членки да ратифицират Конвенция № 190, в интерес на Европейския съюз. В Конвенцията за първи път е дадено определение на насилието и тормоза като единични или повтарящи се поведение, практика или заплаха, които целят, водят до или могат да доведат до физическа, психологическа, сексуална или икономическа вреда. В светлината на така даденото определение за упражняван „психически тормоз“ са и сочените от ищцата постъпки от страна на представляващия •• ОУ „•••• I“ директор Г. Г. - оказан натиск за повишаване на оценка на ученик и неправомерно сключване на трудов договор със срок за изпитване, даващ право на работодателя да прекрати договора с работника/служителя по причини, които не са свързани с изпълняваната работа. Твърдението на ищцата за оказан от страна на директора Г. „натиск“ за повишаване оценката на ученик не се потвърждават от събраните по делото доказателства. Доведен от ответната страна свидетел – Д.Х., разказва за ситуация, която ищцата погрешно е интерпретирала като вмешателство в работата й. Съдът кредитира показанията на свидетеля Х. като последователни и обективни. Те съдържат подробно изложение на фактите, които са довели до необходимост от среща между К., Г. и родителите на ученик с проблеми, отразяващи се и на усвояване на учебния материал по математика. Причината за тази среща се корени в изказване на самата К., че този ученик няма да бъде оценен с повече от „среден 3“. Освен че подобно поведение на ищцата, като учител, е в нарушение на чл. 117, ал. 3, т. 1, чл. 118, ал. 1 и 2 от закона за предучилищно и училищно образование (ЗПУО): оценяването се извършва в процеса на обучение, чрез текущи изпитвания и изпити, то представлява и неспазване на т. 2, т. 7 и т. 27 от основните функции, т. 2 от задълженията на педагогически специалист и т. 11 от отговорността си на учител, съгласно връчената й на 02.09.2020 г. длъжностна характеристика. К. е дължала прилагане на ефективен образователен метод и подход съобразно индивидуалните потребности на ученика, допълнителна подкрепа за личностното му развитие за пълноценно включване в образователната среда и спазване на стандартите за етично поведение, заложени в Етичния кодекс за работещите с деца. Действително, идеална е учебната среда, в която всеки ученик, целенасочено и мотивирано, участва в образователния процес, за да улесни учителя в изпълнение на задълженията му да предаде знанията си. Всяко дете обаче притежава неповторима уникалност и стойност и това е основно положение, заложено в чл. 3 на Етичния кодекс за работещите с деца. Независимо от потенциала, който детето носи, то има право на закрила срещу нарушаващи достойнството му форми на въздействие. В конкретния случай се установява, че в 7 „а“ клас на •• ОУ „•••• I“ през учебната 2020/2021 г. се е обучавало дете с проблеми „от емоционално естество“, според класния ръководител Х.. Вместо да се съобрази с индивидуалните особености на този ученик, преподавателят по математика К. е решила да го „елиминира“ от образователния процес, с единственото изискване „да не пречи“, като в замяна ще получи най-ниската оценка, позволяваща му да премине в по-горен клас – „среден 3“. Допълнително, това решение на учителя по математика е сведено до знанието на конкретния ученик, провокирало е реакцията на детето и е разтревожило родителите му, които са потърсили помощ от класния ръководител Х.. Именно по повод нерегламентираното предварително, а не текущо оценяване на ученик, е проведена среща, чието съдържание свидетелят Х. не предава в подробности. Това не е и необходимо, доколкото изявлението на К. за окончателна оценка, небазирана на текущо изпитване, само по себе си е очевидно нарушение, изискващо адекватни мерки от страна на ръководството. Непрофесионално поведение от страна на К. като учител е и масовото, произволно и безпричинно поставяне на допълнителна отлична оценка на почти всички ученици в 7 „а“ клас на 04.06.2021 г., когато вече е разбрала за предстоящото прекратяване на трудовия й договор (макар заповед № 296/02.06.2021 г. да не й е била връчена). Разказаното от Х. не подкрепя тезата на ищцата, че начало на „тормоза“ е поставил отказът й, като учител по математика, да изпълни указанието на директора Т. да постави по-висока оценка на ученик. Без връзка с процесната среща, тема на която е бил начинът на оценяване на ученик, е подписаното на 03.11.2020 г. допълнително споразумение към трудовия договор от 02.09.2020 г. То предхожда по време срещата, за която свидетелят Х. разказва и е сключено след указания на ИА „ГИТ“ във връзка със срочността на трудовите договори на учителите. Чл. 8, ал. 2 от КТ съдържа презумпция за добросъвестност при упражняване на трудовите права и задължения. Т. 1 от ППВС № 4/30.10.1975 г. е посветена на начина на определяне на обезщетението на работник или служител, чието уволнение е отменено като незаконно. Случаят не е такъв, но от гледна точка на формата на вина, за да се приеме подобно поведение за част от системния „психически тормоз“, който ищцата твърди да й е оказан от страна на директора на •• ОУ „•••• I“, дадените от ВС указания следва да бъдат съобразени. Според тях, ангажирането на отговорността за действително причинените вреди на работник или служител е последица от издаване на незаконосъобразна заповед, когато ръководителят на организацията или учреждението, в които е издадена заповедта, недобросъвестно е ползвал служебното си положение, за да постигне лични или други неслужебни цели, когато му е било известно, че липсват основания за уволнение на работника или служителя и въпреки това е издал заповедта. Несъмнено е, че неправилно е бил сключен втори трудов договор на 02.09.2020 г. и това е констатирано от ИА „ГИТ“ на 28.10.2020 г. В стремежа си да го превърне в безсрочен, директорът Т. е счела, че е нужно да се сключи договор със срок за изпитване от шест месеца, преди трудовото правоотношение окончателно да се превърне в безсрочно. Пропускът да съобрази нормата на чл. 68, ал. 5 от КТ, според който срочен трудов договор, сключен в нарушение на чл. 68, ал. 3 и ал. 4 от КТ, се смята за сключен за неопределено време, не може да счете за поведение от страна на директора на •• ОУ „•••• I“, целящо постигане на лични или неслужебни цели. При това Т. не е била наясно, че липсва основание за прекратяване на договора. Тук следва да се отчете обстоятелството, че изцяло в дискрецията на директора, съгласно чл. 216, ал. 1 от ЗПУО, е да прецени дали учителят притежава необходимите професионални качества и опит, за да заеме длъжността въз основа на безсрочен трудов договор. В тази насока съдът съобразява показанията на свидетеля Б., която разказва за липса на ефективна интеграция на К. в преподавателския колектив на •• ОУ „•••• I“ през учебната 2020/2021 г., след като предходната година е била възхитена от новите си колеги и приятелските отношения между тях. Доброто впечатление на ищцата се основавало на горчив опит от предишното училище, където К. работела – в атмосфера на грубо отношение, непрекъснато дебнене, забележки и работа под непрекъснат стрес. Това възхищение обаче не е мотивирало ищцата да установи колегиални отношения с останалите членове на педагогическия колектив на училището, а се е самоизолирала и дистанцирала от тях. Цялостното поведение на К. по неправилно оценяване на учениците, липса на стремеж към повишаване на професионалната квалификация, вреден педагогически подход към децата и явно нежелание за интегриране в колектива на училището, са провокирали Т. да не позволи превръщане на трудовия договор на К. в безсрочен. Същевременно, директорът на •• ОУ „•••• I“ не е била наясно с незаконосъобразността на заповедта от 02.06.2021 г. Това се потвърждава и от показанията на свидетеля Даковска, която лично е чула от директора Т., че на К. изтича срокът на договора и затова я освобождава и че „има и други учители, с които това ще се случи“. Изявлението на Т. отразява липса на каквото и да било „лично“ отношение към К.. Според тези показания, трудови договори със срок за изпитване са сключени и с други учители в •• ОУ „•••• I“. Незабавно след изясняване неправомерното сключване на допълнителното споразумение, заповед № 296/02.06.2021 г. е отменена със заповед № 306/07.06.2021 г. Действия, различни от сключването на допълнително споразумение на 03.11.2020 г. към трудовия договор от 02.09.2020 г., и съставляващи тормоз, вмешателство в работата на К. или друг вид неправомерни действия от страна на Т., не се сочат. Гореописаните действия на ответника в качеството й на директор на •• ОУ „•••• I“ не са противоправни и естеството им не позволява да бъдат подведени под даденото в Конвенция № 190 на МОТ от 21.06.2019 г. определение за тормоз. За пълнота на изложението, следва да се отбележи и че не се установява влошаване на заболяването, от което К. страда – тиреоид асоциирана офталмопатия, през периода, в който твърди да й е оказван „психически тормоз“ от страна на Г. Г.-Т.. В епикриза от 27.09.2019 г. на МБАЛ „Александровска“ ЕАД, клиника по ендокринология, е диагностицирана тироид асоциирана офталмология - клас 3а2б активна. От 08.10.2020 г. заболяването е класифицирано като 3а2а неактивно и до 18.08.2021 г. това състояние е останало непроменено. Следователно, през процесния период не се установява да е налице причинна връзка между негативните преживявания на К. и прогресия на заболяването. Напротив, точно в този период се отчита неактивност на процеса, а влошаването на оплакванията датира от август 2021 г., когато ищцата е ползвала платен годишен отпуск, съгласно заповед № 368/07.07.2021 г. – от 08.07.2021 г. до 03.09.2021 г. В настоящото производство не се доказа реализирано от Г., в качеството й на директор на •• ОУ „•••• I“, поведение, което да се характеризира като „тормоз“, включващ поредица от противоправни деяния, насочени към физическо и/или психическо увреждане на К.. Поради това и предявеният от И. К. срещу Г. Г. иск подлежи на отхвърляне. С оглед изхода на спора, право на разноски има ответникът. Г. В. Г. е била представлявана от адвокат Й. С.-Ф.. В договор за правна помощ от 18.05.2022 г. е уговорено възнаграждение от 1 500 лева за процесуално представителство за една инстанция. Според т. IV от договора, сумата от 1 500 лева е заплатена по банков път. Съгласно т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това. По делото липсват данни към 18.05.2022 г. възнаграждението от 1 500 лева за процесуално представителство по гр.д. № 12065/2021 г. да е заплатено от Г. В. Г. по сметка на адв. Й. С.-Ф.. Предвид липса на доказателства за сторени от ответницата разноски за адвокатско възнаграждение, такива не й се дължат.