Решение № 5989 от 3.10.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 2532/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. С решение № 20107939/09.11.2023 г., постановено по гр. д. № 22627/17 г. по описа на СРС, 125 състав, поправено с решение № 20119484/29.03.2024 г., е отхвърлен предявения от С. Н. С. иск за солидарно осъждане на „Булмаркет ДМ“ ООД, „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД и Национална компания „Железопътна инфраструктура“ ДП да заплатят на С. Н. С. на основание чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 53 ЗЗД сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от дерайлиране на влакова композиция, последващ пробив и изпускане на пропилен в атмосферния въздух, на 10.12.2016 г. в района на гара Хитрино. С решението е отхвърлен и предявения от С. Н. С. срещу „Булмаркет ДМ“ ООД иск за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от дерайлиране на влакова композиция, последващ пробив и изпускане на пропилен в атмосферния въздух, на 10.12.2016 г. в района на гара Хитрино. С решението „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД и Национална компания „Железопътна инфраструктура“ ДП са осъдени да заплатят солидарно на С. Н. С. на основание чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 53 ЗЗД сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от дерайлиране на влакова композиция, последващ пробив и изпускане на пропилен в атмосферния въздух, на 10.12.2016 г. в района на гара Хитрино, ведно със законната лихва от 10.12.2016 г. до плащането. С решението е определено на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца по делото от 2640 лв. с ДДС. С решението „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД и Национална компания „Железопътна инфраструктура“ ДП са осъдени да заплатят на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат Н. Н. Д. от АК – гр. Шумен сумата от 2640 лв. с ДДС за осъществено безплатно процесуално представителство на С. Н. С. по делото, както и да заплатят в полза на бюджета на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 2165, 15 лв. – заплатени от бюджета на СРС. С влязло в сила определение № 20120827/17.04.2024 г., постановено по гр. д. № 22627/17 г. по описа на СРС, 125 състав, е обезсилено решение № 20107939/09.11.2023 г. по гр. д. № 22627/17 г. по описа на СРС, 125 състав, поправено с решение № 20119484/29.03.2024 г., поради отказ от иска спрямо „Булмаркет ДМ“ ООД и „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД, и е прекратено производството по иска срещу „Булмаркет ДМ“ ООД и „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД на основание чл. 233 ГПК. Със същото определение е върната и въззивна жалба с вх. № 25043311/07.12.2023 г. Подадена е въззивна жалба от ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ срещу решение № 20107939/09.11.2023 г. по гр. д. № 22627/17 г. по описа на СРС, 125 състав, в осъдителната му част, касаеща въззивника ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства в цялост, игнорирал е съществена част от доказателствения материал и не го е подложил на обсъждане, а друга част е преценил неправилно, което е довело до погрешни крайни изводи. Сочи, че съдът не е обсъдил изобщо Окончателния доклад от техническото разследване на железопътното произшествие, изготвен от Специализираното звено за разследване на произшествия и инциденти в МТИТС от 29.09.2017 г., който представлява официален документ, издаден от компетентно длъжностно лице, назначено с нарочна заповед на държавен орган, и в кръга на неговите компетенции и нормативно определена задача е да проведе разследване за техническите причини, довели до събитието. Поддържа, че в Окончателния доклад са установени основните обстоятелства и причини, довели до възникване на произшествието, както и че от същия е видно, че ДП „НКЖИ“, респ. нейни работници и служители, не са извършили никакви нарушения, свързани с действащата нормативна уредба, касаеща управлението на движението на влаковете, както и поддържането на железопътната инфраструктура. Твърди, че в първоинстанционното решение не са обсъдени и показанията на св. И.Ю. /постови стрелочник на пост № 2/, който е пряк очевидец на произшествието, както и на ръководителя на движение на гара Хитрино към момента на дерайлирането – св. Е.Ш., които кореспондират на събраните по делото писмени доказателства. Поддържа, че е налице противоречие между приетите по делото писмени и гласни доказателства и установените с тях фактически обстоятелства и правните изводи на първоинстанционния съд. Посочва, че необосновано първоинстанционният съд е споделил извода на вещите лица от тройната СТЕ, че приемането на влак № 90570 на отклонителен коловоз не е най – безопасното решение – същият е по – безопасно да бъде приет на втори /главен приемо – отправен коловоз/, а не на трети /приемо – отправен, отклонителен/ коловоз, тъй като перонът на втори коловоз бил за ремонт. Сочи, че основанието влакът да премине и престои по план на трети, отклонителен коловоз е промяната в разписанието и предвидената среща с влак № 90201. Въз основа на графика за движението на влаковете за 2015 – 2016 г. влак № 90570 е следвало да премине през гара Хитрино без спиране, на втори коловоз. Промяната на разписанието е предвидена поради планирани прозорци за механизиран среден ремонт с тежка пътна механизация, който не е извършен, поради повреда на машината. Посочва, че от представените по делото телеграми се установява, че НКЖИ е уведомила превозвача „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД за предвидения ремонт, промяната на разписанието и планираната среща с влак № 90201 на гара Хитрино. Поддържа, че влаковата композиция попада сред „редовно движещи се по график“, съгласно чл. 201, ал. 1 от Наредба № 58/02.08.2006 г. за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт. В отговора на въпроса на кой коловоз е следвало да бъде приет влак № 90570 на 10.12.2016 г., къде е отразено това и въз основа на кой акт е определено, вещите лице посочват, че приемането на влак № 90570 на гара Хитрино на 10.12.2016 г. е на трети приемо – отправен коловоз, като това се налагало поради среща с пътнически влак № 90201 /съгласно приложен план обр. II – 24 и показания на служители на НКЖИ/. Поддържа, че становището на вещите лица от тройната СТЕ, че според тях по – правилно е пътническият влак да бъде приет на първи, а не – на втори колоз /с оглед констатацията, че перонът на втори коловоз е за ремонт, т. е. от гледна точка на сигурността на слизащите и качващите се пътници и пради това, че за стрелка № 5 е била извикана ремонтна техника – подбивна машина, която на 09.12.2016 г. не е могла да пристигне и да извърши необходимите ремонти/, не е съобразено с всички фактори, които са били определящи при изготвяне на плана на приемане на влакове от управителя на железопътната инфраструктура, поради което не може да ползва като мотив за наличието на причинно – следствена връзка между отправянето на дерайлиралия влак на трети, а не – на втори коловоз, със станалото произшествие. Поддържа, че от заключението на СТЕ на вещото лице К.В. се установява, че композицията е успяла да премине стрелка № 1, но през стрелка № 5 преминават само два локомотива и първите пет вагон – цистерни, тъй като при стрелка № 5 има смяна на посоката на движение, което води до повишаване на напречните сили в зоната на контакт колела – релси. Тези сили предизвикват постепенна загуба на устойчивост на релсата, нейното усукване, изтръгване на скрепителните елементи от траверсите и като резултат промяна в геометрията на стрелката, водеща до дерайлиране. Според вещото лице при навлизане на композицията в отклонителния коловоз със скорост от 40 км/ч. дерайлирането на влака е щяло да бъде преотвратено. При изследване на документите, касаещи ремонтите на железния път, вещото лице е установило, че на 16.09.2016 г. е извършено измерване с пътеизмерителна лаборатория ЕМ – 120, която дава заключение за добро състояние на железния път, поради което вещото лице приема, че поради съставените протоколи за отстраняване на конкретни неизправности, същите са били отстранени към 30.11.2016 г. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че от отговора на въпрос № 2 от тройната СТЕ се установява, че пътеизмерителната лаборатория не е регистрирала измерване на железен път по трети и четвърти коловоз, както и че не е преминала през правия и отклонителен коловоз на стрелка № 5. Посочва, че отговорът, който вещите лица дават е, че измерване с пътеизмерителна лаборатория не е правено в натоварено състояние, но не и в ненатоварено състояние. Счита, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че налице елементите от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД за ангажиране на гаранционно – обезпечителната отговорност на възложителя. Твърди, че в нито едно от приетите по делото заключения на СТЕ не е налице извод, че причина за дерайлирането е и лошото състояние на железопътната инфраструктура. Посочва, че от заключението на СТЕ на вещото лице К.В. е видно, че при навлизане на композицията в отклонителен коловоз със скорост от 40 км/ч. дерайлирането на влака е щяло да бъде отклонено. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск срещу ДП „НКЖИ“. Претендира разноски. Въззиваемата страна – С. Н. С. е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника НКЖИ – процесният участък от железопътното трасе е бил амортизиран и неизцяло технически изправен, което е допринесло за настъпване на събитието. Посочва, че правилно първоинстанционният съд е приел, че документално установената изправност не отговаря на обективната действителност и че реално са налице пропуски в стопанисването на железопътния участък от страна на НКЖИ, които са допринесли за настъпване на процесното събитие. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира разноски. Съдът, след като взе предвид доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД. Ищецът С. Н. С. твърди, че е пострадал вследствие на инцидент на 10.12.2016 г. в района на железопътна гара Хитрино, настъпил от преминаване на влакова композиция, дерайлирането й и взривяването на няколко вагона с пропилен. Посочва, че вследствие на взрива и отделените токсични газове е бил силно обгазен и е приет в Спешното отделение на „МБАЛ – Шумен“ АД в тежко състояние, с висока степен на обгазяване. Твърди, че е преживял неимоверен стрес и ужас от създалата се ситуация и гледката на смъртта на хора, които познавал. Посочва, че част от влакова композиция – локомотив № 86 – 003 и локомотив № 87 – 009 е собственост на „Булмаркет ДМ“ ООД, а цялата композиция е заявена от „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД в годишния график за движение на влаковете и удостоверена в натурален лист на влак № 90570, управляван от машинисти в трудово правоотношение с „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД. Твърди, че композицията е навлязла в гарата със скорост над разрешената и не е предприето екстрено задържане, което сочи на неправомерно поведение на машинистите на композицията, както и че поради влошено състояние на железопътната инфраструктура вагони от 6 до 17 дерайлират, вагон 10 е и пробит, при което е започнало нерегулирано изтичане на газ пропилен с високо налягане от 5 атмосфери, и след няколко минути е настъпил взривът. Посочва, че композицията е следвало да спре на коловоз 3, към който е била насочена, за да изчака преминаването на насрещно движещ се пътнически влак. Твърди, че безопасността на превоза се е обезпечавала съвместно от „Булмаркет ДМ“ ООД и „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД, като събитието е настъпило поради неправомерно поведение на машинистите, които са били в трудово правоотношение с „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД – дружество, което е било под контрола на „Булмаркет ДМ“ ООД, поради неизпълнение на задължения по обезпечаване на безопасността на превоза, както и поради влошено състояние на железния път, чиято поддръжка се осигурява, съгласно ЗЖТ от НК „Железопътна инфраструктура“ ДП. Посочва, че „Булмаркет ДМ“ ООД притежава лиценз от 2005 г. за оператор – превозвач на опасни товари в страната, като през м. декември 2014 г. дружеството е учредило „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД, на което дружество е прехвърлило дейността по ЖП превоз на опасни товари. Твърди, че от момента на учредяването си същото е под пълен контрол на ООД, което е негов едноличен собственик на капитала. Посочва, че железопътният транспорт представлява дейност с повишена опасност за здравето и живота на хората, за осъществяването на която са предвидени редица изисквания за безопасност, които се отнасят, както до движението на железопътните возила, така и до състоянието на железопътната инфраструктура, осигуряваща тяхното движение. Посочва, че съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЖТ ползването на железопътната инфраструктура се осъществява от ответника „НКЖИ“ ДП, на който е възложено и извършването на ремонтни дейности, поддържането и нейната експлоатация /чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗЖТ/, а в случая е налице проявено виновно бездействие от служителите й за поддръжка на железопътната инфраструктура в района на гара Хитрино. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди тримата ответници да заплатят на ищеца солидарно сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на причинени телесни увреждания в резултат на дерайлиране на влакова композиция, последващ пробив и изпускане на пропилен в атмосферния въздух, на 10.12.2016 г. в района на гара Хитрино, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 10.12.2016 г. до окончателното плащане, ако съдът приеме, че същите не отговарят солидарно, то предпочитан ответник е „Булмаркет ДМ“ ООД за заплащане на посочената по – горе сума, а ако съдът отхвърли иска срещу него, то искът е предявен за солидарно осъждане на НК „Железопътна инфраструктура“ ДП и „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД за заплащане на посочената по – горе сума, а ако съдът приеме, че същите не отговарят солидарно, то искът е предявен срещу НК „Железопътна инфраструктура“ ДП – като предпочитан ответник, и „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД – като евентуален ответник, за заплащане на посочената по – горе сума. Претендира разноски. С молба от 29.02.2024 г. ищецът е направил отказ от предявените искове срещу ответниците „Булмаркет ДМ“ ООД и „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД. С влязло в сила определение № 20120827/17.04.2024 г., постановено по гр. д. № 22627/17 г. по описа на СРС, 125 състав, е обезсилено решение № 20107939/09.11.2023 г. по гр. д. № 22627/17 г. по описа на СРС, 125 състав, поправено с решение № 20119484/29.03.2024 г., поради отказ от иска спрямо „Булмаркет ДМ“ ООД и „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД, и е прекратено производството по иска срещу „Булмаркет ДМ“ ООД и „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД на основание чл. 233 ГПК. Ответникът ДП „НКЖИ“ оспорва иска като неоснователен. Твърди, че към датата на инцидента железният път и съоръженията отговарят на изискванията и нормативите. Посочва, че прегледите на съоръженията са извършвани своевременно – ежемесечно и шестмесечно, за което са съставени протоколи, които сочат годност, с незначителни отклонения, които се твърди да са отстранявани. Твърди, че е извършено укрепване на пътя и стрелките по ниво, ръчно пресяване на замърсен баласт и обезтревяване на коловизи с хербицид. Сочи, че е извършен ежегоден преглед на прелезите, проверка на състоянието на горно строене и ръчни измервания на железния път на 15.09.2016 г. и 16.09.2016 г. от „Тинса“ ООД като техническото състояние на пътя е оценено като добро. Твърди, че железният път е ремонтиран и поддържан, като от справка за извършените дейности за 2016 г. е видно, че е обърнато сериозно внимание на всички стрелки, включително № 5, като е извършена смяна на полуезиковата уредба. Твърди, че през м. 08.2016 г. е извършено механизирано укрепване на железния път с тежка пътна механизация, включително и на втори коловоз. Твърди, че съоръженията са поддържани в изправност, като от протокола от 2016 г. за ревизия е видно, че водостоците са в изправност. Счита, че причина за инцидента е движението с висока скорост, неспазването на светлинната сигнализация – на предупредителния и входен светофар, както и постоянният сигнал за ограничение на скоростта до 60 км/ч. за влизане в главния коловоз, поради тип на осигурителната техника в гарата. По отношение на движението в двата коловоза сочи, че причината е в района на стрелка № 5, като поради високата скорост при навлизане на влака в нея, той променя траекторията си на движение в зависимост от положението на езиците и от дясна крива преминава в лява. Твърди, че десният език е заключен към раменната релса и свързан към траверсова скара. Първите два локомотива са преминали през двете стрелки поради здравината на пътя в района на стрелка № 5, като поради високата скорост и възникналите големи напречки сили релсово – траверсната скара първоначално се е изместила надясно по посока на центробежната сила, впоследствие се е деформирала и накрая се е разрушила, което е довело до дерайлиране. Претендира разноски. Като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени от първоинстанционния съд следните обстоятелства: че на 10.12.2016 г. в района на железопътна гара Хитрино е настъпил инцидент с преминаващ влак ДТВ 90570, управляван от машинисти, които са в трудовоправоотношение с „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД; че „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД е превозвач по договор от 17.08.2015 г., сключен с ДП „НКЖИ“; че ищецът е бил изложен на обгазяване, приет е по спешност в МБАЛ „Шумен“ в травматичен шок, със силно затруднено дишане. Като служебно известни са обявени от първоинстанционния съд следните обстоятелства: че през м. декември 2014 г. „Булмаркет ДМ“ ООД е учредило дружеството „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД; че към момента на инцидента „Булмаркет ДМ“ ООД е едноличен собственик на капитала на „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД; че „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД е лицензиран превозвач на ЖП товари с опасен товар. С влязла в сила на 18.04.2023 г. присъда № 2/22.01.2020 г., постановена по НОХД № 349/17 г. по описа на ОС – Шумен, подсъдимият Д.А.М. е признат за виновен в това, че на 10.12.2016 г. в района на гара Хитрино, област Шумен, при управление на подвижен железопътен състав – товарен влак № 90570, съставен от два локомотива и 26 броя вагони – цистерни, пътуващ по ЖП линия № 9, по направление Бургас – Русе, като машинист локомотивен – първо лице на локомотив № 86003, нарушил правилата за движение, установени съгласно чл. 115 от Закона за железопътния транспорт в Наредба № 58/02.08.2006 г. за правилата за техническа експлоатация, движение на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, а именно – чл. 19, ал. 1, т. 4, вр. чл. 288; чл. 317, т. 3 и чл. 324, ал. 4, т. 5, вр. ал. 1, и в нарушение на правила от „Инструкция за работа на локомотивния машинист“, издадена на 04.02.2015 г., утвърдена от управителя на „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД, съгласувана с Генералния директор на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“, а именно: т. 15, б. „А“, т. 17, б. „Д“ и т. 17, б. „Е“, като при наредено влизане в гара Хитрино н а трети отклонителен коловоз, не е изпълнил незабавно, точно и безусловно указанията на сигнала на предупредителния светофар, който с една мигаща жълта светлина указвал, че входният светофар е отворен и е разрешено движението с определена за влака скорост, с готовност скоростта да се намали при входния светофар до 40 км/ч., след което не изпълнил указанията на сигнала и на входния светофар, който с две жълти светлини указвал „Вход, разрешен със скорост 40 км/ч., при входния светофар и готовност за спиране! Изходният светофар е затворен.“, като управлявал влака със скорост 78 км/ч. и не е намалил скоростта до 40 км/ч., в резултат на което е последвало дерайлиране на влака и повреждане на вагон – цистерни от състава на композицията, изтичане на превозван газ пропилен и последвал взрив и по непредпазливост е причинил смърт на седем лица: А.Р.Р., Ф.А.С., Т.Ю.А., А.А.М., Ш.С.И., Д.Т.Ю. и Б.Ю.А.; тежки телесни повреди на четири лица: Н.Е.Х., Р.А.Р., Г.Г.М. и Ц.Г.А., и средни телесни повреди на десет лица: Р.С.И., Р.Х.Х., Г.Б.М., И.Х.Ю., Е.И.А., Х.А.Х., Х.Р.С., Н. Ц.С., Ю.Т.Ю. и М.Е.Х., като с деянието са причинени смърт на повече от едно лице – на седем лица и съставомерни телесни повреди на 14 лицаа, като деянието е извършено при условията на независимо съпричиняване с подсъдимия Р.П., и случаят е особен тежък, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „Б“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „Б“, и б. „В“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 1 НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 15 години, което да изтърпи при първоначален общ режим. Подсъдимият е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение във връзка с формулировката на нарушенията, включени в бланкетната норма на обвинението, и за нанесени средни телесни повреди на лицата Н.Е.Х., Р.А.Р. и Г.Г.М.. Със същата присъда подсъдимият Р.С.П. е признат за виновен в това, че на 10.12.2016 г. в района на гара Хитрино, обл. Шумен, при управление на подвижен железопътен състав – товарен влак № 90570, съставен от два локомотива и 26 бр. вагони – цистерни, пътуващ по линия № 9, по направление Бургас – Русе, като машинист локомотивен – второ лице на локомотив № 86003, нарушил правилата за движение, установени съгласно чл. 115 от Закона за железопътния транспорт в Наредба № 58/02.08.2006 г. за правилата за техническа експлоатация, движение на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, а именно – чл. 19, ал. 1, т. 4, вр. чл. 288; чл. 317, т. 3 и чл. 324, ал. 4, т. 5, вр. ал. 1, и в нарушение на правилата на чл. 33, б. „В“ от „Инструкция за работа на локомотивния машинист“, издадена на 04.02.2015 г., утвърдена от управителя на „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД, съгласувана с Генералния директор на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“, като машинист второ лице не обявил и не изпълнил незабавно, точно и безусловно указанията на сигнала на предупредителния светофар, който с една мигаща жълта светлина указвал, че входният светофар е отворен и е разрешено движението с определена за влака скорост, с готовност скоростта да се намали при входния светофар до 40 км/ч., след което не обявил и не изпълнил указанията на сигнала и на входния светофар, който с две жълти светлини указвал „Вход, разрешен със скорост 40 км/ч., при входния светофар и готовност за спиране! Изходният светофар е затворен.“, в резултат на което е последвало дерайлиране на влака и повреждане на вагон – цистерни от състава на композицията, изтичане на превозван газ пропилен и последвал взрив и по непредпазливост е причинил смърт на седем лица: А.Р.Р., Ф.А.С., Т.Ю.А., А.А.М., Ш.С.И., Д.Т.Ю. и Б.Ю.А.; тежки телесни повреди на четири лица: Н.Е.Х., Р.А.Р., Г.Г.М. и Ц.Г.А., и средни телесни повреди на десет лица: Р.С.И., Р.Х.Х., Г.Б.М., И.Х.Ю., Е.И.А., Х.А.Х., Х.Р.С., Н. Ц.С., Ю.Т.Ю. и М.Е.Х., като с деянието са причинени смърт на повече от едно лице – на седем лица и съставомерни телесни повреди на 14 лицаа, като деянието е извършено при условията на независимо съпричиняване с подсъдимия Д.М., и случаят е особен тежък, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „Б“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „Б“, и б. „В“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 1 НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 години, което да изтърпи при първоначален общ режим. За нарушените от двамата машинисти правила влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 ГПК. Установената от наказателния съд хронология на събитията, довели до дерайлирането, изтичането на газ и взрива, от който пострадалите, посочени в присъдата, са загубили живота си или са получили телесни увреждания, като част от обективния състав на престъплението, е следната /л. 502 – 503 от мотивите на ОС – Шумен/: вследствие на нарушенията на посочените разпоредби двамата подсъдими, при условията на независимо съпричиняване, стават причина за навлизане на влак № 90570 със скорост 81 км/ч. в началото на първа стрелка, преминаване със скорост 78 км/ч. през стрелка № 5, навлизане на локомотивите и първите пет вагон – цистерни в езиковата част на стрелка № 5 към отклонителен коловоз 3, след втори дървен траверс започва постепенно усукване на дясна релса по отклонителен коловоз, до пълното й преобръщане върху траверс, колелата на втора талига на шеста цистерна изпадат от релсовия път – дерайлират, след тях дерайлират следващите вагон – цистерни, локомотивите, първите 5 цистерни и следващ шести вагон продължават движението си по 3 – ти коловоз, след шести вагон се движи откъснатата част от влака, като дерайлиралите 7 – 17 вагони започват хаотично движение, от които дерайлира /...../ десети вагон – цистерна 338779156524, среща препятствие - релса от железния път, при съприкосновението с която настъпват деформации с голямо натоварване в точката на удара, което е превишило якостта на материала и е довело до разкъсване на метала, вследствие на удара корпусът на цистерната се деформира, получава се пълно разхерметизиране, през отвора за около 39, 2 секунди изтича 45 тона втечнен пропилен, част от който се изпарява /16 тона/, голяма част се просмуква в почвата, като от изпарилата се част възникват две зони на загазоване, източно и западно от сградата на общината. За установяване на причините за дерайлирането на влака по делото са събрани писмени и гласни доказателства и са изслушани заключения на СТЕ. Св. Пaиш Л. /експерт, ангажиран от „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД, като негов представител на мястото на инцидента/, сочи, че е бил допуснат на мястото на катастрофата за оглед на 12.12.2016 г. от органите на следствието. Посочва, че на датата на огледа е констатирал, че между езика на стрелка № 5 и раменната й релса съществува „хлабина“ от 8, 5 мм., при допустима стойност от 4, 00 мм. При огледа свидетелят направил снимки и от тях видял, че закрепващото устройство за върховете на езиците не функционира. Тъй като езикът не бил заключен, същият се е върнал и позволил създаване на маршрут на движение по 4 – ти коловоз. Освен това на 500 м. от произшествието констатирал, че под релсата липсва метална плака, което според него води до неефикасно захващане между релса и траверса, както и загниващи траверси и такива, по които е имало цепнатини. Св. Д.Т. /ръководител отдел „Безопасност“ в „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД/ посочва, че е присъствал при огледа на гара Хитрино на 10.12.2016 г., при изготвянето на протокола за оглед на 12.12.2016 г., при извършване на замерването на железопътния път на 13.12.2016 г., както и при повторния оглед на локомотивите за снемането на данни от устройствата на 10.01.2017 г. При огледа на 12.12.2016 г. свидетелят установил, че стрелка № 5 е неизправна – била с незаключени езици към 3 – ти коловоз, видимо противовесът на стрелката не бил в състоянието, в което трябвало да бъде, заключалката имала луфт от 8 – 9 мм. на езика, и била в наклонено положение, едва закачаща петата на езика. След тази стрелка целият път бил разпилян, изместен от оста си, а вагоните били дерайлирали във всички посоки. Лястовичата опашка на 5 – ти вагон не била излязла от гнездото, т. е. не била в положението, в което трябвало да бъде, когато стрелката е заключена, а била незаключена. Траверсите били видимо напукани и нямало достатъчно баласт. Сърцето на стрелка № 5 липсвало изцяло. Дясната контрарелса били на място, лявата била строшена на парчета, или рязана, междинната релса на 5 – та стрелка била усукана. Свидетелят сочи, че по принцип този влак при движението си по това назначение преминава през 2 – ри коловоз. Втори коловоз е главният коловоз на гара Хитрино, а останалите /1 – ви, 3 – ти и 4 – ти коловози/ са отклонителни коловози. Когато влакът минава по главния коловоз, той не минава през стрелки, които да отклоняват движението. По делото е приет като доказателство Окончателен доклад от техническо разследване на железопътното произшествие – дерайлиране на товарен влак № 90570 на стрелка № 5, изготвен от Специализираното звено за разследване на произшествия и инциденти в железопътния транспорт в МТИТС. В т. 14.10. от заключението на доклада, като основна причина за възникване на произшествието е посочено: „Неспазване на скоростта за движение при подготвен маршрут за влизане на товарен влак № 90570 на 3 – ти коловоз в гара Хитрино. През стрелка № 1 влакът преминава със скорост от 81 км/ч. и през стрелка № 5 с 78 км/ч., при разрешена скорост до 40 км/ч. за влизане в отклонение на трети приемо – отправен коловоз със спиране. При навлизане на влака в гара Хитрино не са спазени разрешителните показания на предупредителния и входния светофари, ограничаващи скоростта на движение до 40 км/ч., съгласно чл. 317, т. 3 и чл. 324, ал. 2 и 3, т. 5 от Наредба № 58. Не е спазен и сигналът за ограничаване на скоростта до 60 км/ч. през входните стрелки за влизане на главния коловоз поради типа на заключване на стрелките в гара Хитрино съгласно чл. 384, ал. 1 и 2 от Наредба № 58. Поддържа, че В т. 8.1. от Окончателния доклад, касаеща Спазване на процедурите, разписани в системата за управление на безопасността, комисията е посочила, че същите са спазени от персонала на ДП „НКЖИ“. Според т. 14.4. от Окончателния доклад не са констатирани нарушения, касаещи осигурителната техника, както и че към момента на произшествието инсталацията е била изправна. Според Окончателния доклад записаните повреди в Книгите на Осигурителната техничка обр. VII – 51, намиращи се в Пост № 2 и в гарата, са отстранявани своевременно, като към момента на произшествието не е имало повреда. Дежурният ръководител движение е разпоредил писмено и чрез разпоредителния апарат на РУКЗ на постовия стрелочник на пост № 2 да подготви маршрут за приемане на влака на трети приемо – отправен отклонителен коловоз със спиране в гарата. Стрелки № 1 и 5 са подготвени правилно от постовия стрелочник на пост № 2 за вход на влака за трети коловоз. Ръчните стрелкови заключалки тип „Колбен – Данек“ са заключили правилно езиците на стрелка № 1 в положение (+) и стрелка № 5 в положение (+) за приемане на влака на трети коловоз. Ключовете от ръчните стрелкови заключалки са поставени в гнездата на изпълнителния апарат в Пост № 2 за подготвения маршрут и коловозната ръчка е завъртяна правилно за вход на влака за трети коловоз. По отношение на анализа на железния път в т. 14.5. от доклада е констатирано, че за приемане на влакове и други железопътни возила при подреден маршрут за отклонение, включващ стрелки с радиуси R = 190 м. и R = 300 м., максимално допустимата скорост за преминаване през тях е 40 км/ч., и скоростта е обвързана с показанията на сигнализацията. Гари, съоръжени с осигурителна техника тип РУКЗ от двете страни, са сигнализирани със сигнали, ограничаващи скоростта на движението по главния коловоз до 60 км/ч. през стрелките. При навлизането на ТВ № 90570 в дясното отклонение на стрелка № 1, вследствие на високата скорост от 81 км/ч. и движението в крива с R = 300 м. без надвишение, където не са погасени страничните ускорения, са предизвикани силни удари от ребордите на колелата по външната лява водеща релса на стрелката, но поради еднопосочното движение не се е стигнало до дерайлиране на подвижния състав. При преминаването на влака през стрелка № 5 поради високата скорост от 78 км/ч., той променя траекторията на движението си в зависимост от положението на езиците и от дясната крива преминава в лява, поради което хоризонталните напречни сили са се увеличили многократно. Плътното прилепеният заключен отклонителен десен език към раменната релса и здравото му скрепление, свързващо към траверсовата скара, спомагат езиковата част на стрелката да се противопостави на възникналите сили от преминаващите колела на двата локомотива и на първите пет вагона. В доклада е посочено, че на база извършени изследвания и сравнения може да се направи извод, че материалът, от който е изработена релсата, отговаря на Техническата спецификация „Железопътни релси“, използвана в НКЖИ. В т. 9 от Окончателния доклад „Правила и норми“ е посочено, че персоналът на смяна от НКЖИ непосредствено, преди и по време на произшествието е действал в съответствие с утвърдената нормативна уредба и вътрешни правила, регламентиращи безопасността на превозите в железопътния транспорт. За установяване на обстоятелствата, свързани с извършване на дейности по поддръжка на железопътния път в процесния участък, по делото са събрани писмени доказателства, а именно: работен дневник на дефект група за безразрушителен контрол при НЖПС – Горна Оряховица за участък Каспичан от 10.09.2016 г., сведение за сменени релси от железопътния път за м. октомври 2016 г., справка за извършени дейности по железния път и стрелките на гара Хитрино за 2016 г. /лека механизация/, телеграма № 241/14.08.2016 г., телеграма № 725/14.07.2016 г., ведно с извлечение от дневник II – 76 за диспечерските заповеди в гарата за 26.06.2016 г. – 02.09.2016 г., доказателства за извършени ремонти с тежка пътна механизация в района на гара Хитрино, както и технически паспорт на двете стрелки. От представения технически паспорт на стрелка № 5 е видно, че е налице вписване за измерване на 14.04.2016 г.; че е извършена подмяна на дървени траверси от траверсова скара на 18.07.2016 г. и на раменни и езикови релси на 04.05.2016 г. С телеграма № 1675/25.11.2016 г. /във връзка със заявка за извършване на ремонтни дейности на гара Хитрино за периода от 01.09.2016 г. до 10.12.2016 г./ е предвидено да се работи със стрелкова подбивна машина на гара Хитрино на 07.12.2016 г., след 8, 00 ч., за стрелки № 1 и 5 – по 40 минути на стрелка. С телеграма № 22/01.12.2016 г., подадена от ЖП гара Горна Oряховица, са отказани разрешените влакови прозорци с телеграма №1675/25.11.2016 г. за текущо подбиване на стрелките в гара Хитрино за дати – 05 – 09.12.2016 г., поради повреда на стрелкова подбивна машина /СПМ В – 41 UE/. С окръжно № 341/06.12.2016 г. за гара Хитрино е отказан разрешен влаков прозорец поради повреда на стрелковата подбивна машина. Според заключението на СТЕ на вещото лице К.В., изготвено въз основа на Окончателения доклад на специализираното звено за разследване на произшествия и инциденти в железопътния транспорт в МТИТС, и посещение на място, композицията е успяла да премине през стрелка № 1, но през стрелка № 5 преминават само два локомотива и първите пет вагон – цистерни, тъй като при стрелка № 5 има смяна на посоката на движение, което води до повишаване на напречните сили в зоната на контакт колела – релси. Тези сили предизвикват постепенна загуба на устойчивост на релсата /нейното усукване/, изтръгване на скрепителните елементи от траверсите и като резултат – промяна в геометрията на стрелката, водеща до дерайлиране. Според вещото лице К.В. при навлизане на композицията в отклонителния коловоз със скорост от 40 км/ч. дерайлирането на влака е щяло да бъде преотвратено. Въз основа на представените по делото документи, включващи протоколи от едномесечни и шестмесечни прегледи, протокол от измерванията, извършени в пътеизмерителна лаборатория, вещото лице К.В. дава заключение, че железопътната инфраструктура е била в добро състояние. В заключението на СТЕ, изготвено от вещото лице К.В., е посочено, че е спазена периодичността на месечните прегледи на железния път и съоръженията в гара Хитрино през 2016 г. Във всички протоколи е записано, че стрелки № 1 и 5, както и коловоз № 3, са в изправност. Вещото лице сочи, че е спазен и периода на шестмесечните прегледи, при които е установено, че съоръженията на железопътната инфраструктура в гарата са изправни и няма неизпълнени предписания от месечните прегледи. От протокол за измерване на стрелка № 5, намираща се в гара Хитрино, е видно, че такова измерване е проведено на 14.04.2016 г. От справка за измерванията с пътеизмерителна лаборатория ЕМ – 120, извършени на 16.09.2016 г., е видно, че забелязаните неизправности са отстранени, като е записана дата на отстраняване – 30.11.2016 г. От протокол за извършен преглед на устройствата и съоръженията в междугарието Хитрино – Плиска, извършен на 26.10.2016 г., е видно, че съоръженията са изправни. За определяне на параметрите на железния път и неговите съоръжения в натоварено състояние е извършено измерване от „Тинса“ ООД с пътеизмерителна мотриса на 16.09.2016 г. Измерването е извършено в участъка гара Самуил – гара Каспичан, в който се намира и гара Хитрино. На база на получените резултати е формирана балната оценка QI, която показва, че железният път е в добро състояние. Според заключението на СТЕ, изготвена от вещите лица С.А., К.В., К.К. и М.М., въз основа на представените по делото документи, изискванията за периодичност на прегледите и измерванията на железопътната инфраструктура в гара Хитрино са спазени; констатираните неизправности по железния път и стрелките в гара Хитрино са отстранявани своевременно; за жп стрелки № 1 и 5 в гара Хитрино са водени технически паспорти, като последните измервания в ненатоварено състояние на същите са отразени от дати – 14.04.2016 г. и 20.10.2016 г.; за измерванията на параметрите на железния път в ненатоварено състояние, извън стрелковите участъци на гара Хитрино, липсват данни, тъй като дневниците са изгорели на 10.12.2016 г.; спазени са и изискванията и периодичността на извършваните прегледи в натоварено състояние на железния път, съобразно чл. 425, ал. 1 от Правила за техническата експлоатация на железопътната инфраструктура на ДП „НКЖИ“ и във връзка с чл. 165, ал. 1 и 4 от „Правила за текущо поддържане на железния път“. Видно от отговора на въпрос № 2 към заключението на СТЕ, изготвена от вещите лица С.А., К.В., К.К. и М.М., същата не разполага с данни за проведени измервания на параметрите на железния път извън стрелковите участъци в ненатоварено състояние – ширина на междурелсието, взаимно разположение на двете релсови нишки по височина /ниво/, флеш, износване на релсите – вертикално и странично от дата, предхождаща настъпилото дерайлиране на 10.12.2016 г. във входната стрелкова улица на гара Хитрино, тъй като според констативния протокол за състоянието на железния път от 13.12.2016 г. дневниците са изгорели на 10.12.2016 г. В заключението е посочено, че техническите параметри на железния път следва периодично да се проверяват в натоварено състояние с пътеизмерителен вагон – лаборатория минимум 6 месеца – по главните и 12 месеца – по второстепенните жп линии /съгласно чл. 425, ал. 1 от Правила за техническата експлоатация на железопътната инфраструктура на ДП „НКЖИ“ и във връзка с чл. 165, ал. 1 и 4 от „Правила за текущо поддържане на железния път“/. Измерването в натоварено състояние е с цел контрол върху параметрите на железния път за поддържането им в определените от нормативните документи толеранси. Въз основа на сключен договор № 5465/21.07.2016 г. между ДП „НКЖИ“ и „Тинса“ ООД пътеизмерителна лаборатория ЕМ – 120 за последно е регистрирала измерване на железния път на 16.09.2016 г. в участъка Хитрино – сп. Велино от км. 110 + 000 до км. 111 + 200 /преминаване на пътеизмерителната мотриса по продължението на текущия път в гарата по правата/. Констатирано е добро състояние за участъка по геометрия. Трети и четвърти коловози от схемата на гара Хитрино са приемо – отправни, т. е. не са продължение на текущия път. От представените по делото материали е видно, че пътеизмерителната лаборатория не е регистрирала измерване на железния път по трети и четвърти приемо – отправни коловози на гара Хитрино. Липсват данни за извършен контрол на техническите параметри на железния път в натоварено състояние по трети и четвърти приемо – отправни коловози на гара Хитрино до момента на произшествието /10.12.2016 г./, т. е. пътеизмерителна лаборатория ЕМ – 120 не е преминала през правия и отклонителния коловоз на жп стрелка № 5 и на същата не са извършвани измервания на горното строене на железния път в натоварено състояние. От техническите паспорти на стрелка № 1 и 5 е видно, че към дати 14.04.2016 г. и 20.10.2016 г. не се установяват наличието на пукнатини и счупвания в настовите стрелкови връзки и стрелковите елементи, както и наличието на разхлабено скрепление и липси и повреди по наставовите и междинни скрепления, на тези стрелки. От технически паспорт на стрелка № 1 е видно, че е извършен ремонт с подмяна на дървени траверси от траверсовата скара /1, 5, 15, 22, 23, 25, 42, 45/ - 8 броя, без да е посочена конкретна дата, а от технически паспорт на стрелка № 5 е видно, че е извършен ремонт с подмяна на следните дървен траверси от траверсовата скара – 3, 4, 6, 26, 45, 47, 50, 51 – 8 броя на дата 18.07.2016 г., както и на езикови и раменни релси на дата – 04.05.2016 г. От отговора на въпрос № 3 от заключението на тройната СТЕ се установява, че дейностите по поддържане на железния път в гара Хитрино могат да бъдат проследени в „Справка за извършваните дейности по поддържане на железния път и стрелките в гара Хитрино за 2016 г.“, към дата 09.01.2017 г. Положеният подпис от началник участък Каспичан – В. Николов в „Справка за извършваните дейности по поддържане на железния път и стрелките в гара Хитрино за 2016 г.“, води до извод, че извършените дейности по железния път са приети за изпълнени. От заключението на СТЕ е видно, че липсват данни за налични дневници и протоколи с отразени резултати от извършени измервания на железния път извън стрелковите участъци /образци съгласно Приложения № 4, 9, 10, 11, 13/, преди произшествието, предвид това, че същите са изгорели, както и изготвена предварителна оценка на техническото състояние на железния път, обосноваваща необходимостта от извършване на конкретни поправки /ремонти/ по железния път и стрелките на гара Хитрино, предвид извършените дейности в „Справка за извършвани дейности по поддържане на железния път и стрелките в гара Хитрино за 2016 г.“ от дата 09.01.2017 г. Дейностите, описани в справката, представляват дейности, свързани с ежедневно текущо поддържане на железния път, като част от отделните констатирани неизправности биха могли да бъдат определени и чрез визуален контрол и последващо извършване на конкретни интервенции върху горното строене на железния път. Установява се, че с телеграма № 22/01.12.2016 г., подадена от жп секция Горна Оряховица, са отказани разрешените влакови прозорци с телеграма № 1675/25.11.2016 г. за текущо подбиване на жп стрелките на гара Хитрино на дати 05, 06, 07, 08 и 09.12.2016 г., поради повреда на стрелкова подбивна машина /СПМ В – 41 UE 2/. Подбиването на железопътните стрелки с тежка пътно – ремонтна механизация е елемент от съдържанието на видовете работи при текущото поддържане на железния път в междугария и гарови райони. Установява се от заключението на СТЕ, че приемането на влак № 90570 на гара Хитрино на 10.12.2016 г. е на трети приемо – отправен коловоз. Това се налага поради среща с пътнически влак № 90201 /съгласно план обр. II – 24/. Oт протоколите за ревизии е видно, че перонът на втори коловоз е за ремонт. В този случай според вещите лица по – безопасното решение е пътническият влак да се приеме на първи коловоз. От телеграмите е видно, че е налице техническа неизправност на стрелка № 5, поради което е извикана ремонтна техника – подбивна машина, която на 09.12.2016 г. не е могла да пристигне и да извърши необходимите дейности. Според вещите лица това предполага вземане на по – безопасно решение – товарният влак с опасни товари да не преминава през тази стрелка, т. е. да бъде приет на втори коловоз. Вещите лица дават заключение, че ако преди инцидента, състоянието на езика на стрелка № 5, е било, както сочи св. Л., композицията е щяла да дерайлира още в езиковата част на стрелка № 5, която също е щяла да бъде разрушена, което не е станало. Според допълнението към СТЕ, изготвено от вещите лица С.А., К.В. и К.К., при преминаването на процесния влак през стрелките на гара Хитрино са възникнали значителни центробежни сили, пропорционални на скоростта, довели до деформации и разрушаване на елементите на железния път и последващо дерайлиране. Според представените по делото документи са спазени изискванията за текущо поддържане на пътя. Възможено е обаче да са съществували пропуски в реалното му техническо състояние преди дерайлирането на влака. Според заключението прилежащата инфраструктура има дефектни елементи, които пряко или косвено, по независим начин или заедно с други причини, може да са повлияли при дерайлирането на движещия се железопътен състав на влак № 90570. От допълнителната СТЕ, изготвена от вещото лице К.К., е видно, че експертизата не разполага с данни от измервания за стрелки № 1 и 5 според показателите, изброени в чл. 4, т. 2 от Методиката за извършване на прегледи на жп съоръжения и устройства, съгласно изискванията на чл. 411 от ПТЕ, освен данните от измерване в ненатоварено състояние, отразени в техническите им паспорти на дати – 14.04.2016 г. и 20.10.2016 г., поради което не е в състояние да определи дали същите съответстват на „Инструкция за устройство и поддържане на горното строене на железния път и железопътните стрелки“. От заключението се установява, че стрелка № 5 в гара Хитрино има технически паспорт, съобразно т. 3.4), IV eтап от „Правила за паспортизация на железопътни стрелки“, със съответните приложения към него – Приложение № 4, 5 и 6а за обикновена железопътна стрелка, като същото не е попълнено с всички резултати от измервания в ненатоварено състояние. ЖП стрелка № 5 LR – 300 e с дата на придобиване /с акт за заприходяване като нова стрелка/ и е въведена в експлоатация на 31.12.1987 г. Експертизата не разполага с данни за извършен планов ремонт по железния път в района на гара Хитрино, както и в областта на жп стрелка № 5 от въвеждането й в експлоатация като нова /31.12.1987 г./ до 09.12.2016 г. От отразеното в Приложение № 5 на техническия паспорт на стрелка № 5 се установява, че на 04.05.2016 г. са заменени елементи от нея, а именно – от езиковата й част – сменен прав /ляв/ езиков профил и права /дясна/ раменна релса. Освен това са налице данни, че в периода от 31.12.1987 г. до 09.12.2016 г. са извършени и следните ремонтни работи по стрелка № 5, а именно: на 07.01.2016 г. – стрелка № 5 - ръчно притягане на скрепления; на 29.01.2016 г. – механизирано притягане по III коловоз; на 18.07.2016 г. – подмяна на дървени траверси от траверсовата скара - 8 бр. /Приложение № 5 от техническия паспорт на стрелка № 5/; на 30.11.2016 г. – стрелка № 5 – ръчно притягане на скрепления. От проверените документи и книжа по делото не се установява от вещото лице да са налични резултати от измервани параметри на стрелка № 5 /междурелсие, напречно ниво, шахматни пропадания с предварително избрана база, улеите при езиковия профил, сърцето, контрарелсите, данни за геометрията на железния път/ с метрична записваща станция SGMT5 – D. Не се установява и да е наличен одобрен годишен график от директора на поделение „ЖПС“ за 2016 г. за извършване на измервания с метрична записваща станция, поради което следва да се счита, че през 2016 г. такива не са извършвани. Според „Правила за текущо поддържане на железния път – юни 2007 г.“, Приложение № 1, т. А, измерванията в ненатоварено положение за стрелките по междурелсие, ниво, износване на релсите и флеш се извършват ежемесечно, като резултатите от тях се записват в съответните дневници /от Приложение № 4 до Приложение № 12/. По делото няма представени документи за ежемесечно измерване на параметрите на железопътните стрелки с ръчни инструменти от техническия персонал в железопътния участък. За установяване на неимуществените вреди, причинени на ищеца, по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Илияна С., и са приети заключения на съдебно – медицинска и съдебно – психиатрична експертиза. От показанията на св. С. /във фактическо съпружеско съжителство с ищеца/ се установява, че по време на инцидента семейството било вкъщи. Когато станал взривът, ищецът отишъл да помага по линията. Излязъл около 6 часа, и се прибрал около 13 - 14 часа. Изглеждал много зле, бил прежълтял, със затруднено дишане, повръщал, не можел да си поеме въздух. Взели го с линейка и го закарали до болницата, където го прегледали, и на другия ден сутрина се прибрал. Около 10 дни след това изпитвал затруднения при дишане, бил нервен, избухвал в плач. Около 3 – 4 месеца след инцидента не можел да спи нормално, постоянно се стряскал, събуждал се и не можел да заспи след това. Изведнъж пребледнявал, инцидентът бил все пред очите му. Консултирал се с личния си лекар, който му казал, че състоянието му е нормално, и лечимо с времето. Бил награден за доблестното си поведение в помощ на гражданите. От неоспореното от страните заключение на съдебно – медицинската експертиза се установява, че на 10.12.2016 г. в 17, 55 ч. ищецът бил приет в Спешно отделение със снета анамнеза „токсично въздействие на газове“, с оплаквания от задух при дишане, като му проведени изследвания. Според заключението вследствие на вдишаните газове на ищеца е било причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в лекостепенно интоксиране, включително с въгледорен окис, като за пълното му оздравяване било необходимо консервативно лечение в рамките на деня, и не се очаквали трайни последици за здравето му. От неоспореното от страните заключение на съдебно – психиатричната експертиза се установява, че при ищеца е налице тревожно – депресивно състояние, умерена дистимия, която не се разведрява при разговор с лекаря, данни за вегетативни нарушения и соматизация на депресивността. В резултат на психичния стрес ищецът е развил остра стресова реакция, като поведението му дълго време е било мотивирано от желанието да бъде полезен, включвайки всички психически ресурси на личността за справяне с кризата. След овладяване на физическия проблем в болницата е настъпил „срив“ в компенсаторните механизми на личността, изразяващи се в тежка реакция на дезаптация – ищецът бил разстроен, плачел, не можел да спи, сънувал кошмари, в които присъствали сцени от видяното в деня на инцидента, в будно състояние в съзнанието ми оживявали спомени за същите сцени, като по този начин се оформяла клинична картина на посттравматично стресово разстройство, продължило около 10 месеца, а намаляваща интензивност, като част от симптоматиката персистира и към датата на изготвяне на заключението /02.03.2018 г./. Според заключението особено тежко изразената депресивна компонента, която ако не присъстват елементите на посттравматичното стресово разстройство, което се приема за по – тежко, от медицинска гледна точка, разстройство, би дала основание да се постави диагноза протрахирана депресивна реакция /разстройство в адаптацията/. Според заключението при еднаква симптоматика теоретично е по – издържано да се приеме по – тежката диагноза, като се допълни присъствието и на депресивност с вегетативни нарушения и вероятна соматизация на симптоматиката – сърцебиене, усещание за пулсация в гърлото, главоболие, повишаване на кръвното налягане. Според вещото лице рано е да се говори за трайна промяна на личността, каквато е възможно да настъпи при едно посттравматично стресово разстройство, предвид промяната в поведението на ищеца, тъй като няма данни за сериозно нарушение в социалното функциониране при ищеца през последните три години. Прогнозата е при добро лечение, включително и медикаментозно, възстановяване на психичното здраве. При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо – в обжалваната част. Решението в обжалваната част е и правилно, като въззивният съд препраща към мотивите му на основание чл. 272 ГПК. Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението в обжалваната част, настоящият съдебен състав намира следното: Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно - обезпечителна за виновно поведение: действие или бездействие на длъжностни лица, на които е възложено изпълнението на определена работа. В ППВС № 9/66 г. е прието, че отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму: а/ когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и др. правила или от характера на работата; б/ когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея. Във въззивното производство не е спорен въпроса относно материалноправната легитимация на въззивника – ответник Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Съгласно чл. 3 от Закона за железопътния транспорт /ЗЖТ/ обектите на железопътната инфраструктура и земята, върху която са изградени или която е предназначена за изграждането им, са публична държавна собственост, а ползването им се осъществява от Националната компания „Железопътна инфраструктура“ или от търговци, на които е възложена концесия. Легална дефиниция на понятието „обекти на железопътната инфраструктура“ е дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗЖТ, където е посочено, че такива обекти са всички железни пътища и стационарни съоръжения, без тези по чл. 2 /метрополитен, трамвай и т. н./, необходими за движението на железопътните возила и за сигурността на движението, включително железопътните линии и прилежащите и принадлежащите към тях терени. Съгласно чл. 9, ал. 3 ЗЖТ НКЖИ е основен управител на железопътната инфраструктура. Следователно НКЖИ е лицето, което следва да носи отговорност за вреди, настъпили при експлоатацията на жп линиите. Освен правомощията, свързани с управлението на жп инфраструктура, предметът на дейност на НКЖИ, включва и извършване на дейности по развитието, ремонта, поддържането и експлоатацията на железопътната инфраструктура /чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗЖТ/, както и управлението на влаковата работа в железопътната инфраструктура при спазване на изискванията за безопасност, надеждност и сигурност /чл. 10, ал. 1, т. 5 ЗЖТ/. Във въззивното производство не са спорни между страните и следните обстоятелства: че на 10.12.2016 г. в района на железопътна гара Хитрино е настъпил инцидент с преминаващ влак ДТВ 90570, управляван от машинисти, които са били в трудовоправоотношение с „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД, като непосредствена причина за дерайлирането на влака е управлението му със скорост от 78 км/ч.; че „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД е лицензиран превозвач на ЖП товари с опасен товар; че „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД е превозвач по договор от 17.08.2015 г., сключен с ДП „НКЖИ“; че ищецът е бил изложен на обгазяване, приет е по спешност в МБАЛ „Шумен“ в травматичен шок, със силно затруднено дишане. Спорните обстоятелства във въззивното производство касаят наличието на виновно и противоправно бездействие на служители на въззивника НКЖИ, свързано с извършването на дейности по ремонт, поддържане и експлоатация на железопътната инфраструктура в процесния участък, и управление на влаковата работа в железопътната инфраструктура при спазване на изискванията за безопасност, както и дали дерайлирането на влака, респ. причинените вреди на ищеца, са пряка и непосредствена последица от бездействия на служители на въззивника НКЖИ. Неоснователни са доводите на въззивника, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал заключението на съдебно – техническата експертиза, приета в о. с. з. на 29.11.2018 г., в частта, в която е посочено, че по – безопасното решение е било приемането на влак № 90570 на гара Хитрино на 10.12.2016 г. да бъде на втори /главен приемо – отправен коловоз/, а не – на трети /приемно – отправен отклонителен/ коловоз/, а пътническият влак № 90201 да бъде приет на първи коловоз. Основанието товарният влак да премине и да предстои по план на трети отклонителен коловоз е промяна в разписанието и предвидена среща с пътнически влак № 90201. Преди изменението на графика за движението на влаковете за 2015 – 2016 г. товарният влак № 90570 е следвало да премине през гара Хитрино без спиране, на втори коловоз. Поради планирани прозорци за механизиран среден ремонт с тежка пътна механизация, който не се е осъществил поради повреда на подбивната машина, е била извършена промяна в разписанието. От представените като доказателства по делото телеграми е видно, че е налице техническа неизправност на стрелка № 5, поради което е извикана ремонтна техника – подбивна машина, която на 09.12.2016 г. не е могла да пристигне и да извърши необходимите дейности. Предвид това, че планираният прозорец за ремонт е бил отменен още на 06.12.2016 г., т. е. отпаднала е причината за промяна на разписанието, то по – безопасното решение е било влак № 90570 да бъде приет на втори /главен, приемо – отправен коловоз/ и да не преминава през стрелка № 5. На следващо място, следва да се посочи, че с оглед вмененото от законодателя задължение на НКЖИ да разработва графици за движение на влаковете /чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗЖТ/, същият е бил длъжен да определи преминаването на влака през обезопасен и технически изправен елемент на железопътната инфраструктура. От заключението на съдебно – техническата експертиза на изготвена от вещите лица С.А., К.В., К.К. и М.М., е видно, че техническите параметри на железния път следва периодично да се проверяват в натоварено състояние с пътеизмерителен вагон – лаборатория минимум 6 месеца – по главните и 12 месеца – по второстепенните жп линии /съгласно чл. 425, ал. 1 от Правила за техническата експлоатация на железопътната инфраструктура на ДП „НКЖИ“ и във връзка с чл. 165, ал. 1 и 4 от „Правила за текущо поддържане на железния път“/. Целта на измерването в натоварено състояние е да бъде извършен контрол върху параметрите на железния път за поддържането им в определените от нормативните документи толеранси. От представените по делото доказателства се установява, че пътеизмерителна лаборатория ЕМ – 120 за последно е регистрирала измерване на железния път на 16.09.2016 г. в участъка Хитрино – сп. Велино от км. 110 + 000 до км. 111 + 200 /преминаване на пътеизмерителната мотриса по продължението на текущия път в гарата по правата/, и е констатирала добро състояние за участъка по геометрия. Пътеизмерителната лаборатория не е регистрирала измерване на железния път по трети и четвърти приемо – отправни коловози на гара Хитрино /същите не са продължение на текущия път/. Липсват данни за извършен контрол на техническите параметри на железния път в натоварено състояние по трети и четвърти приемо – отправни коловози на гара Хитрино до момента на произшествието /10.12.2016 г./, т. е. пътеизмерителна лаборатория ЕМ – 120 не е преминала през правия и отклонителния коловоз на жп стрелка № 5 и на същата не са извършвани измервания на горното строене на железния път в натоварено състояние. От допълнителното заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице Костов, се установява, че липсват данни за извършен планов ремонт по железния път в района на гара Хитрино, както и в областта на жп стрелка № 5 от въвеждането й в експлоатация като нова /31.12.1987 г./ до 09.12.2016 г. От отразеното в Приложение № 5 на техническия паспорт на стрелка № 5 се установява, че на 04.05.2016 г. са заменени елементи от нея, а именно – от езиковата й част – сменен прав /ляв/ езиков профил и права /дясна/ раменна релса. Освен това са налице данни, че в периода от 31.12.1987 г. до 09.12.2016 г. са извършени и следните ремонтни работи по стрелка № 5, а именно: на 07.01.2016 г. – стрелка № 5 - ръчно притягане на скрепления; на 29.01.2016 г. – механизирано притягане по III коловоз; на 18.07.2016 г. – подмяна на дървени траверси от траверсовата скара - 8 бр. /Приложение № 5 от техническия паспорт на стрелка № 5/; на 30.11.2016 г. – стрелка № 5 – ръчно притягане на скрепления. От проверените документи и книжа по делото вещото лице не е констатирало наличието на резултати от измервани параметри на стрелка № 5 /междурелсие, напречно ниво, шахматни пропадания с предварително избрана база, улеите при езиковия профил, сърцето, контрарелсите, данни за геометрията на железния път/ с метрична записваща станция SGMT5 – D, както и да е налице одобрен годишен график от директора на поделение „ЖПС“ за 2016 г. за извършване на измервания с метрична записваща станция. По делото не е доказано да е извършвано и ежемесечно измерване на параметрите на железопътните стрелки с ръчни инструменти от техническия персонал в железопътния участък. След като НКЖИ не е разполагал с обективни данни за състоянието на железния път, по който ще премине товарният влак, превозващ опасен товар през гара Хитрино, той е бил длъжен да създаде такава организация по преминаването на влака, която в най - голяма степен да гарантира безопасното му преминаване /чл. 10, ал. 1, т. 5 ЗЖТ/. На следващо място, съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява, че железопътният път и стрелка № 5 са били в годно състояние, което да гарантира безопасното преминаване на процесния товарен влак, превозващ опасен товар, през гара Хитрино. Следователно от страна на НКЖИ е налице нарушение на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 2 и 5 ЗЖТ. Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че неправомерният резултат е настъпил, както от нарушенията, извършени от двамата машинисти, които са установени с влязла в сила присъда, така и от виновното бездействие на служители на ответника НКЖИ, които не са изпълнили вменените по закон задължения по чл. 10, ал. 1, т. 2 и 5 ЗЖТ. Неоснователни са доводите на въззивника, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, в т. ч. и Окончателния доклад от техническо разследване на железопътно произшествие — дерайлиране на товарен влак № 90570 на стрелка № 5 при влизане в гара Хитрино на 10.12.2016 г., изготвен от Специализираното звено за разследване на произшествия и инциденти в железопътния транспорт в МТИТС. Действително Окончателният доклад /в отделни части/ представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК - издаден е от длъжностни лица в кръга на службата им по установените форма и ред. Същият има обвързаваща материална доказателствена сила само в тези негови части, в които удостоверява направени пред него изявления и извършените от него и пред него действия. В частите от доклада, в които се анализират събрани данни и въз основа на тях се правят изводи, докладът няма обвързваща доказателствена сила и ако тези изводи се оспорват, каквото оспорване е налице по делото, то всяка от страните следва да докаже възраженията си с всички допустими доказателствени средства. Именно това е наложило оспорените изводи от окончателния доклад да се проверят чрез приетите по делото съдебно – технически експертизи и свидетелски показания. Неоснователни са доводите на въззивника, че в първоинстанционното решение не са обсъдени и показанията на св. И.Ю. /постови стрелочник на пост № 2/, който е пряк очевидец на произшествието, както и на ръководителя на движение на гара Хитрино към момента на дерайлирането – св. Е.Ш., които кореспондирали на събраните по делото писмени доказателства. В първоинстанционното производство не са разпитвани изобщо като свидетели И.Ю. и Ерол Шакур, поради което няма как да бъдат обсъждани показанията на тези лица. Във въззивното производство не е спорно между страните, че в следствие на обгазяването от взрива въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство е получил физическо увреждане, водещо до разстройство на здравето, неопасно за живота, което не е подлежало на специфично лечение и след еднодневен престой в болница, същият се е възстановял у дома. Не е спорно между страните във въззивното производство, че душевните болки и страдания, които ищецът е изпитвал около две години след инцидента, освен посттравматично стресово разстройство, от което е имал проблеми със съня, са включвали и вегетативни нарушения и вероятна соматизация на симптоматиката – сърцебиене, усещане за пулсации в гърлото, главоболие, повишаване на кръвното налягане. Във въззивната жалба липсват конкретни доводи за неправилност на първоинстанционното решение по отношение на определения размер на обезщетението за неимуществени вреди /10 000 лв./, а въззивният съд е ограничен от оплакванията в жалбата /чл. 269, изр. 2 ГПК/. Предвид изложеното по - горе, предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД следва да се уважи изцяло. Тъй като крайните изводи на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния съд решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно. По разноските: Предвид изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на въззиваемия на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от 1560 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на въззиваемия във въззивното производство. Воден от горното, съдът