РЕШЕНИЕ

№ 157

гр. гр. Хасково, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Калина Ст. Христова като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20235640100489 по описа за 2023 година Предявен е от Община Хасково, Булстат 000903946, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, пл.”Общински” №1, представлявана от кмета Станислав Дечев, против П. М. Л. с ЕГН: •••••••••• с постоянен адрес гр.••••••••••••• и настоящ адрес гр.•••••••••••••, със съдебен адрес гр.•••••••••••••, адв.П.Д., иск с правно основание чл.48, вр. чл.45 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 30.10.2022г. детето Т.Г.Т. чрез „покатерване" нанесло повреди върху паметника на „Незнайния войн", намиращ се в гр. Хасково, пл. „Свобода“, които се изразявали в счупване главата на един от изобразените войници. По случая била образувана преписка №ЗМ-945/03.11.2022 г. по описа на РУП-Хасково, като с Постановление от 23.12.2022г. на прокурор при Районна прокуратура – Хасково бил постановен отказ да се образува досъдебно производство. Ищцовата община била собственик на паметника на „Незнайния войн", който по силата на чл.З, ал.2 от Закона за военните паметници бил публична общинска собственост. След нанасянето на повредата тя извършила ремонт, изразяващ се в аварийна реставрация, за който била издадена фактура №0000000213/18.11.2022г. на стойност 1 800 лева. Същата била заплатена с платежно нареждане от 29.11.2022г. Доколкото извършителят на деликта бил малолетен, тъй като бил роден на 01.09.2011г., съгласно чл.48. ал.1 от ЗЗД, отговорност за причинените от него вреди носел родителят, при когото той живее. Видно от регистрите по гражданско състояние, той живеел със своята майка, на един и същ настоящ адрес. Съгласно чл.8, ал.8 от ЗЗДет, родителят бил длъжен да упражнява постоянен надзор на дете, което не е навършило 12 години, като постоянният надзор по отношение на малолетно дете бил задължение на родителя и съгласно чл.125, ал.З от СК. От начина на извършване на увреждането се установявало, че то е въз основа на непристойно поведение, каквото безспорно било катереното по паметника и „отвисването" на него. При това положение не можела да намери приложение разпоредбата на чл.48, ал.3 от ЗЗД, тъй като, когато непозволеното увреждане било в резултат на умишлено деяние, хулиганска проява или друго непристойно поведение, и в случаи на несъвместно живеене на родителите с детето, същите носели отговорност за вредите, които са резултат на недостатъчни грижи за възпитанието и изграждането на тяхното дете като личност. Отговорността по чл. 48, ал. 1 от ЗЗД била солидарна за двамата родители и кредиторът по това вземане бил свободен при избора си дали да предяви иска солидарно срещу двамата длъжници или само спрямо един от тях.

Предвид гореизложеното, се иска постановяване на решение, с което ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 718, 95 лв., като обезщетение за нанесени на 30.10.2022г. от малолетния й син Т.Г.Т. имуществени вреди, изразяващи се в повреждане на паметника на „Незнайния войн" в гр. Хасково, пл. „Свобода“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от момента на увреждането до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост и частична основателност на иска. Не се оспорва, че ответницата е майка на малолетния Т.Г.Т., който чрез покатерване нанесъл материални щети по паметника на „Незнайния войн“ в гр.Хасково, изразяващи се в отстраняване главата на паметника. Оспорва се обаче претендираната сума като силно завишена спрямо действително направените от ищеца разходи. В тази връзка се оспорва съдържанието на приложената към исковата молба фактура, в която не били отразени видовете ремонтни дейности по пера и вложените в тях труд и материали. Ответницата прави възражение за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увредения. Излага твърдение, че главата на паметника била с нарушена цялост още преди извършване на деликта, а именно – от 22.07.2022г., когато ищецът бил уведомен за това от свидетел на състоянието на паметника, но въпреки това той не бил предприел своевременно мерки за неговото укрепване, или бил счел, че това не било необходимо, предвид грижата която дължал като добър стопанин. Така приносът на увредения чрез неполагане на грижи за паметника бил обективен елемент от съпричиняването, доколкото неговото противоправно бездействие допринесло до настъпването или улеснило настъпването на вредоносния резултат, т.е. го обуславяло в някаква степен.

С оглед горното, ответницата моли за редуциране размера на претендираното обезщетение до такъв в справедлив размер, както и за присъждане на разноски по делото по съразмерност.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка:

От представеното с исковата молба удостоверение за съпруг и родствени връзки, издадено на 27.02.2023г. от Община Хасково, се установява, че ответницата П. М. Л. и съпругът й Стоян Севдалинов Латинов са родители на Т.Г.Т., роден на 01.09.2011г.

Видно от приложените фактура от 18.11.2022г. и платежно нареждане от 29.11.2022г. за аварийна реставрация на паметник на Незнайния воин в гр.Хасково е заплатена сумата от 1800лв. с ДДС от Община Хасково на „Петарт“ ЕООД, гр.София.

С постановление от 23.12.2022г. РП-Хасково отказва да образува досъдебно производство и прекратява образуваната преписка вх.

№4998/2022г. по описа на РП-Хасково. В мотивите на постановлението се приема, че действително Т.Г.Т. е осъществил противоправно деяние – непредпазливо, но според чл.32, ал.1 от НК, не е наказателноотговорно малолетното лице – ненавършило 14-годишна възраст. Освен това се приема, че това е от частен характер. В постановлението на РП-Хасково е отразено, че на възпитателна мярка по ЗБППМН подлежат деца навършили 8 години към момента на деянието. В случая деянието е непредпазливо, малолетният не е познат на ДПС-Хасково и не се води на отчет, не притежава лоши характеристични данни, деянието е инцидентно. Ето защо, прокуратурата намира, че спрямо детето ще бъде осъществен достатъчен родителски контрол и не следва да му се налага възпитателна мярка.

От показанията на св.М.В.В. се установява, че е главен уредник на Регионален исторически музей – Хасково. Именно поради това му се обадил по телефона секретаря на читалище „Заря“ А.М., за да му каже, че една от главите на войниците от паметника на Незнайния воин е компрометирана. Свидетелят твърди, че този разговор се провел на 22.07.2021г., като той веднага отишъл, направил няколко снимки, но тъй като поддръжката на тези паметници не била от тяхната компетентност, изпратил снимките още същия ден по „Месинджър“ на ПР на Община Хасково Н.В. и получил отговор от нея, че ще се предприемат мерки. Св.В. твърди, че няколко пъти /един или два/, когато се виждали с нея на различни събития, тя му казвала, че е предала сигнала в съответните служби и че се действа по въпроса. Свидетелят не бил виждал да се вземат мерки – ленти предупреждения след като уведомил общината. Единствено му се казвало, че се предприемат мерки, но такива свидетелят не видял до 30.10.2022г., когато се случил инцидента и паднала главата на един от войниците. Твърди, че гледал видеозаписи от инцидента. Според свидетеля, едно дете не може да събори здраво закрепена глава. Според него, самата глава е била компрометирана. Дори когато си говорили с А.М., ставало дума за това, че главата може сама да падне върху някое дете, което минава оттам, от децата, които постоянно си играели там. Ето защо, свидетелят смята, че не е трябвало кой знае каква сила, за да се откъсне главата. Според св.В., тя е била достатъчно компрометирана и при един лек натиск е щяла да падне. Това била и причината веднага да сигнализира, защото наистина била много компрометирана, още повече, че ставало въпрос за първия паметник на Незнайния воин, изграден в България и за такъв паметник трябвало да се предприемат мерки веднага.Свидетелят твърди, че паметника е изграден през 1927г. Той гледал впоследствие изявления на кмета и на заместник-кмета на Община Хасково, в които имало известни противоречия. Заместник-кмета не отрекъл, че са получили сигнал, макар и неофициален, търсили експерти, които им казали, че главата е компрометирана, но не може да падне, освен ако няма голям натиск. При това изказване, според свидетеля, най-малкото трябвало да се сложи някаква бележка, че има опасност и заграждения. Свидетелят твърди, че самата глава е отделен елемент от паметника. Той гледал как двамата специалисти, които правили след това реставрацията, отделили главата, почистили я, след което я закрепили за торса посредством арматурно желязо. Свидетелят твърди, че чул да се говори от заместник-кмета, че при консултация със специалисти, последните казали, че паметника е компрометиран, като не бил чувал за козметичен дефект.

За изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като обективно и компетентно дадено. Вещото лице сочи, че при направения оглед на процесния паметник ясно се вижда, че на една от мраморните скулптури е правен ремонт, а именно главата на войника е лепена с разтвор. След запознаване с материалите по делото и огледа на място вещото лице констатира, че по всички мраморни скулптури има пукнатини вследствие умора на материала. Вследствие на това всяко физическо действие върху скулптурата може да доведе до нейното повреждане и разрушаване. В документите от прокуратурата се посочва, че има видеозапис с покатерване на дете и увисване на главата на скулптурата на единия войник. Експерта достига до заключение, че увисването на детето е довело до откъртването на главата на скулптурата. Относно размера на нанесените вреди експертизата изчислява, че същите възлизат на сумата от 718, 95лв. с ДДС.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща кумулативното наличие на следните елементи: деяние, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. В конкретния случай се установява, че малолетното дете на ответницата, играейки си с други деца, се покатерва върху паметника на Незнайния воин в центъра на гр.Хасково и се увисва на главата, при което тя се отделя от скулптурата и пада на земята. Установи се, че това деяние е извършено от малолетния Т.Г.Т. на 30.10.2022г. Не съществува спор между страните относно датата и начина, по който е станало счупването на главата на скулптурата, като тези обстоятелства се установява и от събраните по делото доказателства. Ето защо, съдът приема, че се установява по несъмнен начин извършеното от сина на ответницата деяние, неговата противоправност, доколкото паметника не представлява място за игра на деца, както и наличието на причинна връзка между деянието и настъпилите вреди. По безспорен начин се установява също така наличието на вреди от това деяние. Не се спори по делото, че след отчупването на част от процесния паметник Община Хасково предприема действия по аварийна реставрация на същия, като заплаща в полза на дружеството, извършило ремонта сумата от 1800лв. с ДДС. Относно формата на вината в постановлението на РП-Хасково, с което се отказва образуването на досъдебно производство, е прието, че е налице непредпазливо деяние, извършено от малолетния Т.Г.Т.. При тези данни по делото съдът намира за доказан по своето основание предявения иск с правно основание чл.48, вр.чл.45 от ЗЗД, като спорен между страните остава само размера на предявения иск. Съгласно разпоредбата на чл.48 от ЗЗД, родителите и осиновителите на непълнолетен извършител на деликт отговарят за уврежданията от противоправното деяние, които те лично не са причинили, като тяхната отговорност не е гаранционно-обезпечителна, вместо непълнолетното дете- деликвент. В своята трайна и непротиворечива съдебна практика ВКС приема, че родителите и осиновителите имат задължението да формират възгледи, убеждения и привички за поведение на детето, и да го подготвят за живота в обществото, като продължават да се грижат за възпитанието му и да му внушават внимателно отношение при действията му, до навършване на пълнолетие. Поради тази причина, отговорността им по чл.48 от ЗЗД е лична, а именно за неупражнен родителски контрол и за недостатъчно възпитание на детето. Съгласно чл.48, ал.3 от ЗЗД те се освобождават от отговорност, ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите, като се имат предвид случаите на деликт, поради неупражнен по обективни причини надзор от родител или неполагане на грижи по доброто възпитание /също по обективни причини/ на детето, извършило деликта. Според касационната инстанция, обективните причини трябва да са от такова естество, че родителят/осиновителят да е бил в невъзможност да предотврати противоправното поведение на непълнолетния, както и да е изключена изобщо възможността той да възпитава и контролира детето. Възможно е при извършване на деликта родителят/осиновителят да не е имал възможност да осъществи надзор или да попречи на непълнолетния да го стори, но той не може да се ползва от чл.48, ал.3 от ЗЗД, ако в периода преди деликта не е осъществил правилно своя дълг по възпитанието на детето. Съдебната практика приема, че доброто възпитание не се презумира и в случаите, когато непълнолетният извърши противоправно деяние, инкриминирано като престъпление. В такива случаи ВКС приема, че това означава, че усилията на родителите/осиновителите не са дали резултат, а задълженията по възпитанието, контрола и надзора, не са изпълнени.

В настоящия случай не е налице основание да се приеме, че са налице изключващи отговорността на родителите обстоятелства, като липсват и подобни възражения от тяхна страна. Несъмнено ответницата като майка и законен представител на своя малолетен син следва да понесе отговорността по репариране на насените щети по увредения от детето паметник. Както беше посочено и по-горе, единствения спорен между страните в настоящото производство въпрос е относно размера на щетите. От писмените доказателства по делото става ясно, че общината е заплатила на дружеството, извършило аварийната реставрация на паметника сумата от 1800лв. с ДДС. В своето заключение назначената съдебно-техническа експертиза оценява щетите на сумата от 718, 95лв. Именно до този размер съдът намира за основателен предявения иск, още повече, че по искане на ищеца беше допуснато изменение на размера на иска и същият бе намален до 718, 95лв. Въпреки основателността на иска в пълния предявен размер от 718, 95лв., съдът счита, че тази сума следва да бъде намалена, като в тази връзка намира за основателно направеното в отговора на исковата молба възражение за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. В своите показания св.В. заяви категорично, че много преди настъпването на инцидента лично е уведомил ПР на общината Н.В. за компрометирането на същия този паметник. Свидетелят твърди, че след това при срещи с това лице е получил уверение, че ще се предприемат мерки относно това компрометиране. По делото липсват данни да са предприети някакви мерки преди датата на инцидента – 30.10.2022г. Няма и твърдения в тази насока, поради което съдът приема, че действително до тази дата липсва предприемане на действия по ограждане на паметника, поставяне на указателни табели относно наличие на опасност или други подобни мерки за опазване на скулптурата от счупване. Съдът кредитира показанията на св.В., доколкото липсват доказателства, сочещи на изводи в обратната насока, а именно, че не е имало каквото и е да компрометиране на този паметник. Още повече в подкрепа на свидетелските показания е и депозираното от вещото лице експертно заключение, в което се сочи, че специалиста констатира наличие на пукнатини по всички мраморни скулптури, на които е извършил оглед, кат отдава същите на умора на материала. При тези данни по делото съдът счита, че с непредприемането на мерки по „саниране“ или реставрация на този паметник, въпреки получената информация за наличие на пукнатини, които компрометират същия, ищецът е допринесъл за вредоносния резултат, поради което следва да се отчете 40% съпричиняване от негова страна. Предвид така приетото съпричиняване следва да се намали размера на обезщетението, което ответницата следва да заплати на ищцовата община по реда на чл.48 от ЗЗД.

С оглед гореизложените съображения следва да се уважи предявения иск за сумата от 431, 37лв. като в останалата част до пълния предявен размер от 718, 95лв., като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски в размер общо на 450лв., съобразно уважената част от исковата претенция.

Съответно на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцовата община следва да заплати на ответницата направените разноски в размер на 240лв., съобразно отхвърлената част от исковата претенция.

Мотивиран така, съдът