Решение № 381 от 15.12.2016 г. на Районен съд - Монтана по дело № 1830/2016 г.

Производството е по реда на чл.375, ал.1 и сл. от НПК Районна прокуратура - гр.Монтана е внесла постановление по досъдебно производство № 1223/2015г. по описа на РУ на МВР - гр. Монтана и пр.пр.№ 2616/2015г. по описа на прокуратурата с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание спрямо И.В.И., с ЕГН: xxxxxxxxxx по обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1 б., , Б”, пр.2 вр. с чл.342, ал.1 от НК. Районна прокуратура - гр.Монтана, редовно уведомена, се представлява от прокурор, който поддържа предложението. Обвиняемият И.В.И. се явява лично в съдебно заседание и с упълномощен защитник от досъдебното производство.В пледоарията си пред съда не оспорва фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на прокурорското постановление и моли съда за справедливо наказание. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна: Обвиняемият И.В. И. е роден на xxxгxxx, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, неосъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx. На 15.12.2015г., около 07, 40ч. сутринта в гр.Монтана, обвиняемият И.И. управлявал лек автомобил марка, , Фолксваген”, модел, , Голф 4” с ДК № М 59 70 ВК по бул., , Александър Стамболийски” като се движел със скорост около 110 км/ч. при максимално допустима скорост в населено място от 50 км/ч.В същото време свидетелката Н. М. отивала пеша на работа.Тъкмо била пресякла кръстовището между бул., , Александър Стамболийски" и ул., , Н.Й. Вапцаров" и се намирала на тротоара, почти на входната врата на местоработата си в, , ЧЕЗ Разпределение България" АД клон Монтана. Свидетелката М. се обърнала за поздрав към намиращите се пред работата й свидетели П. Г., Ц. А..Свидетелите видяли, че обвиняемият изгубил контрол върху управлявания от него автомобил, вследствие на което същият станал неуправляем, качил се на тротоара и се ударил в оградната стена на фирмата.Вледствие на този удар автомобилът се завъртял и със задната си част блъснал пострадалата свидетелка.От удара свидетелката се ударила във входната желязна врата и паднала по очи на мокетната пътека, с която били застлани циментовите плочки.Вследствие на силния удар свидетелката паднала чак при стълбите до входа на сградата, което е вътре в двора. Колата продължила още няколко метра и се спряла в бетоновата ограда, плътно делепена до нея, без да й причини щети. Свидетелят Г. телефонирал на телефон 112 и уведомил за настъпилото ПТП. Малко след това пристигнала линейка, която превозила пострадалата до ЦСМП - гр.Монтана. От заключението по назначената автотехническа експертиза се установява, че видимостта за водача е била добра за съответното календарно време, без мъгла и други условия, доказващи намалена видимост.При извършената проверка не са установени технически неизправности по управлявания лек автомобил, а причината за настъплото ПТП се дължи изцяло на поведението на водача на автомобила, изразяващо се в несъобразена скорост и липса на достатъчен контрол върху управлявания от него лек автомобил. От заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство съдебно – медицинска експертиза се установява, че на свидетелката Н. И. са причинени телесни увреждания, изразяващи се в травма в областта на главата с: кръвонасядания по челото и гърба на носа, кръвонасядания и разкъсно - контузна рана на лигавицата на горната уста, травма в областта на шията с: увреждане на шийните коренчета на нерв, травма в областта на гръдния кош с: счупване на VІ - то, VІІ - мо и VІІІ - мо ребра в ляво, травми в областта на горните и долните крайници, счупване на глезенният израстък на малкият пищял на лява подбедреница. Вещото лице е категорично в заключението си, че уврежданията се дължат на действия на удари с или върху твърди и тъпи предмети и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по време и начин в условията на настъпилото ПТП.Посочените счупвания на VІ - то, VІІ - мо и VІІІ - мо ребра в лявата гръдна половина е от естеството да води до трайно затрудняване движението на снагата за срок над един месец, а счупването на глезенният израстък на малкия пищял на лявата подбедреница и е от естеството да водят до трайно затруднение на движението на левия крайник за срок над един месец.Останалите увреждания, описани в приложените медицински епикризи и в заключението на вещото лице, водят до временно и неопасно разстройство на здравето. Горната фактическа обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин от съвкупния анализ на събраните по досъдебното производство доказателства.Видно от показанията на свидетелите Н. И., П. Г., В. П. и Ц. А. е, че същите са възприели непосредствено настъпването на ПТП.Съдът дава вяра на показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, тъй като техните показания са еднопосочни, логични и непротиворечиви и се подкрепят от останалите доказателства по делото. Съдът не цени показанията на обвиняемия, дадени в хода на досъдебното производство като свидетел, тъй като впоследствие е бил привлечен в качеството си на обвиняем и с това действие той е изгубил качеството си на свидетел.Приложения Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с приложена към него скица, установява метеорологичната обстановка и механизма на възникналото ПТП, както и местоположението на автомобила, управляван от обвиняемия и на пострадалата. Както от протокола за оглед на местопроизшествие, така и от показанията на свидетелите се установява, че пътният участък е бил с добра за времето видимост.От заключението на автотехническата експертиза се установява, че обвиняемият изобщо не е могъл да възприеме пострадалата поради движението на автомобила, продиктувано от несъобразената скорост. От заключенията по двете експертизи се установява посочени в обстоятелствената част на постановлението механизъм на настъпване на ПТП, настъпилите телесни увреждания на пострадалата, както и причинната връзка между настъпилото ПТП и травматичните увреждания. При така установената фактическа обстановка и при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че с поведението си обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна изпълнителното деяние на престъпление по чл.343, ал.1, б., , Б”, пр.2 вр. с чл.342, ал.1 пр.3 от НК. Материално правното норма по чл.342, ал.1 от НК е бланкетна и препраща към нарушение на специалните разпоредби на Закона за движение по пътищата.В конкретният случай обвинението се основава на допуснати от обвиняемия нарушения по чл.20 ал.1 от ЗДВП и чл.20, ал.2 от ЗДВП. От обективна страна по делото се установи по безспорен начин, че обвиняемият е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.1 от ЗДВП като при управление на лекия автомобил не е упражнил достатъчен контрол при избирането на скоростта, вследствие на което е настъпило и ПТП, което е довело до настъпването на травматичните увреждания по пострадалата и незначителни материални щети.Гласните и писмените доказателства по делото безспорно установяват движение на лекия автомобил, чието спиране в оградата се дължи не на действията на неговия водач, а на неговото неконтролирано и инертно поведение.Заключението на вещото лице по назначената автотехническа експертиза установява по безспорен и категоричен начин цитираното нарушение по ЗДВП. Съдът счита, че с поведението си обвиняемият е нарушил разпоредбата и по чл.20, ал.2 от ЗДВП.Съображенията в тази насока се изразяват в обстоятелството, че именно вследствие на управлението на лекия автомобил с несъобразена с пътните условия скорост, водачът е изгубил контрол върху управлявания от него автомобил, вследствие на което е настъпило и ПТП.Видно от заключението на вещото лице по назначената автотехническа експертиза е, че при допустима скорост на движение на автомобила с разрешената скорост от 50 км/ч., водачът се е движел със скорост преди ПТП от 110 км/ч., а към момента на удара - около 40-45 км/ч. Меродавна преценка за скоростта, следва да се отчете тази, която е съществувала към момента на настъпване на ПТП - то.Тъй като скоростта, с която се е движел водачът и която е довела до настъпването на транспортното произшествие, не е забранена от закона, същата се явява несъобразена, тъй като при липса на адекватно управление на автомобила, деецът е извършил нарушение на разпоредбите на чл.20, ал.2 от ЗДВП.Следователно управлението на автомобила с несъобразено скорост се намира в причинна връзка с настъпилото пътно транспортно произшествие, тъй като вледствие на нея се е стигнало до настъпилото ПТП. Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза е, че полученото от пострадалата травматични увреждания представляват трайни такива на движението на снагата и долен ляв крайник за срок над тридесет дни.Съгласно Постановление № 3 от 27.ІХ.1979г. на Пленума на Върховния съд, трайното затруднение на движението на снагата и крайник се изразява в ограничаване възможността да се извършват движения в пълен обем за поне около тридесет дни. Следователно е налице достатъчна степен на доказаност на извършено изпълнително деяние, причинна връзка между деянието и увреждането, както и настъпването вследствие на деянието съставомерен резултат. От субективна страна обвиняемият е извършил престъплението при форма на вина – непредпазливост в нейното проявление, , небрежност”, по смисъла на чл.11, ал.3 от НК.Деецът не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да предвиди че те ще настъпят.Точно на тази форма на вина сочат действията на обвиняемия, обективирани в извършените нарушения по ЗДВП – управление на МПС с несъобразена скорост при влизане в регулирано кръстовище и без да намали скоростта губи контрол над управляваното от него МПС.От съвкупния анализ на доказателствата съда приема, че обвиняемият не е имал техническата възможност да възприеме пешеходката, но това се дължи на състовяние, в което самият той се е поставил, управлявайки автомобила с несъобразена скорост и изпускайки управлението му. За извършеното от обвиняемия престъпление действащата към момента на извършване на деянието разпоредба по чл.343, ал.1, б., , Б”, пр.2 вр. с чл.342, ал.1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация.Липсват данни по делото от извършеното престъпление да са настъпили съставомерни имуществени вреди.От справката за съдимост на обвиняемия е видно, че към моментът на извършване на престъплението е неосъждан и няма данни да е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от Общата част на НК.Следователно спрямо обвиняемия И.В.И. са налице кумулативните предпоставки за приложение на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК и липсват отрицателните предпоставки по ал.7 от НК. Санкционната разпоредба на чл.78а, ал.1 от НК предвижда освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба от 1 000 до 5 000 лева При определяне на размера на наказанието, съдът прецени всички правно релеватни обстоятелства от една страна ниската обществена опасност на дееца – младата му възраст, доброто му процесуално поведение, добрите ху характеристични данни, посещението му при пострадалата и чистото му съдебно минало, а от друга – сравнително високата обществена опасност на деянието. С оглед направения анализ на степента на обществена опасност на деянието и на дееца съдът намира, че на обвиняемия И.В.И. следва да бъде наложено наказание към предвидения от закона минимум, а именно 1 600 ( хиляда и шестстотин ) лева. Размерът на наложеното наказание е съобразено от една страна с наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а от друга страна с настъпилите повреди по свидетелката изразяващи се в причиняването на две увреждания, покриващи признаците на средна телесна повреда, както и други временни и неопасни за живота трамви.Съдът намира, че едно по – високо наказание би се явило явно несправедливо и не би постигнало в пълна степен целите на наказанията, визирани в чл.12 от ЗАНН. Съдът счита, че с оглед настъпилия вредоносен резултат следва да намери приложение разпоредбата на чл.78а, ал.4 вр.37, ал.1 т.7 от НК и на обвиняемия трябва да бъде наложено кумулативно предвиденото наказание, , лишаване от право да упражнява професия или дейност”. Разпоредбата на чл.78а, ал.4 от НК предвижда правната възможност на обвиняемия да бъде наложено и наказание лишаване от право да упражнява професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.Съгласно чл.343г. от НК във всички случаи на извършено престъпление по чл.343 от НК съдът постановява и лишаване от право по чл.37, ал.1 т.7 от НК. Предвид така изложените правни аргументи, съдът следва да наложи на обвиняемия предвиденото в закона наказание, , лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 ( шест ) месеца, считано от влизане на решението в сила. При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, обвиняемият И.В.И. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР – гр.Монтана направените в досъдебното производство разноски в размер на 80, 00 лева ( осемдесет ) лева за вещо лице по назначената съдебно медицинска и 192, 00 лева ( сто деветдесет и два ) лева за вещо лице по назначената автотехническа експертизи или общо 272, 00 лева ( двеста седемдесет и два лева ) и по сметка на Районен съд – гр.Монтана сумата от по 5 ( пет ) лева за служебно издаване на изпълнителен лист. Воден от горното и на основание чл.378, ал.4 т.1 от НПК, съдът