РЕШЕНИЕ

№ 251

гр. Плевен, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-С. Членове: РЕНИ В., Г.ЕВА ЕМИЛИЯ, АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря В. Н. П. като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-С. Въззивно гражданско дело № 20234400500310 по описа за 2023 година Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано на основание въззивна жалба, регистрирана с Вх.

№8349/28.03.2023г. по регистъра на Плевенски районен съд, подадена от адвокат Д. Н. и адв. В. М. – и двамата от АК-Плевен – пълномощници на въззивните жалбоподатели Е. Т. Д. и Г. К. Д. – ищци в първоинстанционното производство по гр.д.№2107/2022г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по делото от ХІІ-ти гр.с-в съдебно Решение №337/13.03.2023г., с което са отхвърлени като неоснователни, обективно и субективно съединените осъдителни искове с правно основание по чл.108 от ЗС, предявени от ищците против ответника „КОРЕКТ РЕАЛ ЕСТЕЙТ“-ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“Ш.“•••, представлявано от С.С.. Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави искане да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови друго, с което да уважи исковата претенция и да се присъдят разноски. Излагат се следните оплаквания:

Неправилно съдът е приел, че бащата на въззивницата Е. Д. се е отказал от наслеството на майка си Е. Г., тъй като отказът от 1989г. е недействителен поради обстоятелството, че преди това същият е пршиел наследстовто от майка си и за притежаваната от него идеална част от имота е обезщетен със заповед на Община-Плевен от 1987г.; Бащата на въззивницата – Т.М. не се е отказал от наследството на леля си З.Г.М.; Изводът на съда за липса на наследствено правоотношение между З.М. и праводателката на въззивницата М.П. е в противоречие със съдебната практика, че предмет на договор за продажба на наследство може да бъде и идеална част от същото; Относно твърдяната от ищцата придобивна давност, съдът неправилно не е кредитирал показанията на посочения от нея свидетел по мотив, че същите противорачет на показанията на останалите свидетели, посочени от насрещната страна.

Ответникът по въззивната жалба - „КОРЕКТ РЕАЛ ЕСТЕЙТ“-ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“Ш.“•••, представлявано от С.С., който е и ответник в първоинстанцонното производство, чрез пълномощника адв. Г. Г. от АК-Плевен, е подал Отговор на въззивната жалба, регистриран с Вх.№11133/26.04.2023г. по регистъра на РС-Плевен.

В отговора е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и се предлага да се потвърди обжалваното решение и се присъдят разноски. Изтъква се, че изводите на съда са обосновани и законосъобразни, поради следното: Договорът за продажба на наследство от 2000г., с който Н. Ц.а С. е продала на ищцата Е. Д. наследствените права, които е придобила от своя баща Ц.Г.Б., починал на 30.04.1961г. и от леля си З.Г.М., няма вещно-транслативен ефект, тъй като е продадена чужда вещ, тъй като към момента на продажбата на наследство, този имот не е бил собственост на прехвърлителката, защото с Нотариален акт №1689/1972г. Л.Г.Г. – мвук на първшя син на общия наследодател- Ц.Г.Б., е признат за собственик на 3/5 идеални части от процесния имот. В последствие неговите наследници продават на праводателката на ответника – С.К.И 2/5 идеали части от същия. Освен това е съставен Акт за държавна собственост за отчуждени 172 кв.м. от дворното место, като отчуждителната процедура е извършена по отношение бащата на ищцата Т.Б.М. и същият е обезщетен с жилище съгласно заповед от 1987г.С договор от 1956г. общият наследодател Г.Б. е продал на една от дъщерите си Е. М. 1/3 идеални части от имота. Бащата на ищцата Т.М., починал през 2002г. е наследил, както своята майка Е. Г. М., починала през 1983г, така и леля си З.Г.М., починала през 1989г. Ищцата не е станала собственик по наследство от баща си на имота, тъй като неговата идеална част е отчуждена през 1987г. и същият е обезщетен с друго жилище. Същият се е отказал от наследството на леля си З. Г. през 1996г. не са доказани и фактите за упражнявана фактическа власт от ищцата върху имота, с оглед показанията на свидетелите, посочени от ответника.

Страните не са заявили доказателствени искания и пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.

В проведеното открито съдебно заседание на въззивната инстанция, страните чрез процесуалните представители (адв.Д.Н. и адв.В.М. - за въззивните жалбоподатели и адв. Г.Г. – за ответника по въззивната жалба), поддържат изразените становища.

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти възз.гр.с-в, като провери обжалваното решение с оглед на събраните по делото доказателства, нормативната уредба и относимата съдебна практика, приема следното:

Въззивната жалба, регистрирана с Вх.№8349/28.03.2023г. по регистъра на Плевенски районен съд, подадена от адвокат Д. Н. и адв. В. М. – и двамата от АК-Плевен – пълномощници на въззивните жалбоподатели Е. Т. Д. и Г. К. С. – ищци в първоинстанционното производство по гр.д.№2107/2022г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по делото от ХІІ-ти гр.с-в съдебно Решение №337/13.03.2023г., с което са отхвърлени като неоснователни, обективно и субективно съединените осъдителни искове с правно основание по чл.108 от ЗС, предявени от ищците против ответника „КОРЕКТ РЕАЛ ЕСТЕЙТ“-ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“Ш.“•••, представлявано от С.С., е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д..№2107/2022г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл.108 от ЗС, предявени от ищците( понастоящем въззивни жалбоподатели) - Е. Т. Д. и Г. К. Д., против ответника (понастоящем ответник по въззивната жалба) – „КОРЕКТ РЕАЛ ЕСТЕЙТ“-ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“Ш.“•••, представлявано от С.С., за признаване правото на собственост и предаване владението на идеални части от недвижим имот в гр.П., ул.“Ш.“•••, с обща площ 577кв., представляващ поземлен имот с идентификатор 56722.664.22, с номер по предходен план -6252, кв.259а по плана на гр. Плевен.

След като в изпълнение указанията на съда, исковата молба няколкократно е поправяна, в последната й редакция се твърди следното:

Въз основа на два договора за покупко-продажба на наследство, с нотариална заверка на подписите - от 1997г, с продавач М.А.П. и от 2000г, с продавач Н.Ц.С., надлежно вписани, ищците са придобили права от наследството, останало от Г.Ц.Б., б.ж. на гр. Плевен, в което наследство се включва процесния недвижим имот. Договорите за покупко- продажба на наследство са сключени по време на брака на ищцата Е. Д. с К. Г.ев Д., починал на. 04.01.2013г. и са станали СИО. Въз основа на първия договор от 1997г, е придобита 1/60 ид.ч. от наследството, респ. от процесния имот, а въз основа на втория договор– 5/40 ид.ч. Общо, въз основа на двата договора за покупко-продажба на наследство, ищцата е придобила 17/120 ид.ч. от имота, а след смъртта на съпруга й, същата се явява собственик на 51/480 ид. ч., а ищецът Г. Д.- като наследник на починалия си баща- на 17/480 ид.ч.

Ищцата Е. Д. има качеството на наследник на наследодателя Г.Б., като по силата на наследственото правоприемство, същата е собственик на 5/80 ид.ч. от имота.

По силата на наследствено правоприемство и въз основа на договорите за покупко-продажба на наследство, ищците са станали собственици на идеални части от процесния имот, съответно- за ищцата Е. Д. в размер на 81/480 ид. ч и за ищецъа Кр. Д.- в размер на 17/480 ид.ч.

Въз основа на договор за покупко- продажба, обективиран в н.а. №180, том V, н.д. №1702/1956г., ищците са станали собственици на 1/3 ид.ч. от дворно място от 519 кв.м., находящо се в гр. Плевен, парцел III-4, кв. 188. Въз основа на констативен нот. акт за собственост №49, том VI, н.д.№1689/1972г, ищците са станали собственици на 3/5 ид. ч. от дворно място с къща, в гр. Плевен, от 540 кв.м. /по скица/, съставляващ УПИ 6252.

За ищцата Е. Д. е започнала да тече придобивна давност спрямо 48/480 ид.ч. от имота, източно, считано от 23.04.1997г. /първия договор за покупко- продажба на наследство/, което владение е започнало съвместно със съпруга й – К. Д.- поч. След смъртта му, владението е продължено от неговия наследник- ищеца Г. Д., съвместно с майка му. Владението е непрекъснато и необезпокоявано до 2021г, когато е започнал строежа на сградата от ответника. По силата на придобивната давност, ищцата Е. Д. е станала собственик на 48/480 ид.ч. от имота, а ищецът Г. Д.- на 16/480 ид. ч. от имота.

Въз основа на договор за покупко-продажба №125, том IV, н.д.

№510/2021г на Нотариус С.И., лицето С.К.И, е продала на ответното дружество процесния недвижим имот.

Петитумът е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника на основание чл. 108 от ЗС, да отстъпи собствеността и предаде владението на общо 162/480 ид.ч. от недвижим имот, съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56722.664.22, с площ от 577 кв.м., с адрес гр. П., ул. Ш., •••, с номер по предходен план- 6252, кв. 259а по плана на гр. Плевен, придобит по силата на наследствено правоприемство, договори за покупко-продажба на наследство и давностно владение. Претендират се разноски.

Ответникът „КОРЕКТ РЕАЛ ЕСТЕЙТ“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Г. Г. от АК-Плевен, е подал Отговор на исковата молба, в който е изразил следното становище:

Предявеният иск е недопустим и евентуално –неоснователен. Ищцата Е. Д. не е придобила твърдените 1/60 ид.ч. върху процесния имот в режим на СИО, въз основа на договор за покупко- продажба на наследство от 1997г, с продавач М.А.П., защото продавачът по него, не е имал качеството на наследник на З.М., чието наследство е предмет на договора. Към момента на смъртта на З.М., единствен неин наследник е бил нейният брат А. Г. Ц., който е баща на продавачката М.П.. Не е спазена формата за действителност по чл. 18 от ЗЗД. Договорът няма вещно- транслативен ефект. Доколкото вторият ищец черпи правата си от правата на своя наследодател- негов баща и съпруг на ищцата Д., той също няма качеството на собственик, въз основа на този договор за покупко-продажба на наследство от 1997г. По отношение на договора за покупко-продажба на наследство от 2000г, с продавач Н. С., също няма вещно- транслативния му ефект, т.к. към неговото сключване продавачът по него не е бил собственик на процесния имот. Съобразно посочения в ИМ нот. акт за собственост №49, том VI, н.д.№ 1689/1972г, за собственик на 3/5 ид. ч. от имота е признат Л.Г. /правнук на общия наследодател/, поч. 28.04.2017г. Наследниците на Л.Г., са продали на С.К.И, 2/5 ид.ч. от имота. Въз основа на Акт за държавна собственост №5836/07.08.1990г, са отчуждени 172 кв.м. ид. ч. от имота.Отчуждителната процедура е извършена със Заповед №РД-15-2159/28.12.1987г., като Т.Б.М.- баща на ищцата, е обезщетен с недвижим имот. Към 2000г.- датата на сключване на договора за продажба на наследство, в наследството на Ц.Б. и З.М. не се е включвало процесният имот. Ишцата Е. Д. има качеството на наследник на общия наследодател Г.Ц.Б., поч. 14.04.1968г., но същата не е придобила 5/80 ид.ч. от имота по наследство- поради отчуждаването на 172 ид.ч. от имота, въз основа на Заповед №РД-15-2159/28.12.1987г, както и поради обстоятелството, че бащата на ищцата Т.Б.М., е направил отказ от наследството на своята майка Е. Т. Д., вписан под №198/22.5.1989г и отказ от наследството на своята леля- З.М., вписан под №25/04.04.1996г. Ищцата Е.Д. не е владяла процесния имот. Продажбата на наследство от 1997г, не е годна да извърши прехвърляне на правото на собственост, поради което, не е започнала да тече придобивна давност. Повече от 20 години имотът е необитаем, а съществуващите сгради са самосрутени още отпреди отчуждаването им- обстоятелство, отбелязано в Акт за общинска собственост №33226/31.03.2004г. Продавачът по договора за покупко-продажба - С.К.И, обективиран в нот. акт №125, н.д. №510/2021г., /с купувач- ответникът в производството/, се е легитимирала като собственик въз основа на: договор за дарение и договори за покупко-продажба- всички от 2021 година, както и въз основа на Договор за прекратяване на съсобственост, чрез продажба на частта на Общината, вписан, въз основа на който, Община-Плевен, е продала на С. К. 172 кв. м. ид.ч. от процесния имот. Ответникът владее имота като собственик на същия.

Ответникът е направил искане да се отхвърли изцяло исковата претенция като неоснователна. При евентуално уважаване на иска ( исковете) с правно основание по чл108 от ЗС, заявява възражение за задържане до заплащане на извършените от ответника подобрения в имота.

С протоколно определение от о.с.з от 15.12.2022г, са приети за съвместно разглеждане направените от ответника възражения, с правно основание чл. 72, ал.1 от ЗС и по чл. 74, ал.2, вр. чл. 72 от ЗС, за заплащане на извършени подобрения в процесния имот, изразяващи се в реализиран строеж, за сумата от 473 000лв, както и направеното възражение за право на задържане, с правно основание чл. 73, ал.2 от ЗС, по отношение на процесните 162 кв.м. ид.ч., до заплащане на подобренията от 473 000лв. с протоколно определение от 15.02.2023г е прието уточнение на размер на възраженията за подобрения и право на задържане, за сумата от 1 297 923, 75лв.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и е прието заключение на допуснатата съдебна строително-техническа експертиза.

Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ХІІ-ти гр.с-в се е произнесъл с обжалваното съдебно Решение №337/13.03.2023г, с което е отхвърлил предявените от ищците против ответника, обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание (чл.108 от З Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. въззивен състав приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.

Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.

С оглед предмета на иска( ревандикационен иск за идеална част от недвижим имот), следва да се посочи, че обжалваното решение е постановено по допустим иск, тъй като в правната теория и съдебната практика се приема, че между съсобственици може да се предявява иск за собственост на идеална част от съсобствения имот.

За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение, съдът съобрази следното:

Да отхвърли иска като неоснователен, първоинстанционният съд е изложил следните решаващи мотиви:

По иска с правно основание чл. 108 от ЗС- по заявено придобивно основание наследствено правоприемство:

Съобразно представеното удостоверение за наследници на общия наследодател Г.Ц.Б., поч. 14.04.1968г, се установява, че след смъртта си, същият е оставил за свои наследници- Ц.Г.Б. /починал 1961г.- преди наследодателя си и заместен от своите назходящи Г. Г. и Н.С.Д. Г. Ц., З.Г.М., А.Г.М. и Е. Г. М.. Установява се, че З.Г.М.- поч. 02.04.1989г, е наследена от своите братя и сестра. Установява се също, че ищцата Е. Д. е внучка на Е. Г. М., поч. 09.05.1983г.; последната след смъртта си е оставила за свои наследници Б.Б.М. и Т.Б.М.- поч. 02.04.2022г. Установява се, че след смъртта на Т.М., същия е оставил за свои наследници– ищцата Е. Д. и по право на заместване наследници на сина му Б.М., поч. 25.10.2001г. Съобразно изложеното, съдът приема, че ищцата Е. Д. има качеството на наследник спрямо общия наследодател Г.Б. и спрямо своята баба Е. М., но с оглед на направените от нейния пряк наследодател Т.Б.М.- поч. 02.04.2022г, откази от наследство- вх. Рег.№198/22.05.1989г, от наследството на Е. Г. М. и с рег.№ 25/04.04.1996г- от наследството на З. Г. Михайлова/ насл. Е. Г. е починала преди сестра си З.М./, ищцата не е придобила по наследство посочените ид. части от процесния имот. Съобразно чл. 53 от ЗНасл, частта на отреклия се уголемява дяловете на останалите наследници- в случая на неговият брат-Б.Б.М.. Наследодателят на ищцата – Т.М. се е отказал изцяло /арг. чл 54 от ЗНасл./ от наследството на своя наследодател Е. Г., включващо съответната 1/5 ид. ч. от наследството на общия наследодател Г.Б. и 1/3 ид. ч. от процесния имот, придобит от Е. Г. по силата на описания по – горе алеаторен договор от 1956 година. Наследодателят на ищцата се е отказал и от наследството на насл. З. Михайлова -1/20 ид.ч. Поради това, ищцата Е. Д. не може да черпи права от наследството на общия наследодател Гето Ц., нито от наследството на насл. Е. Г. и З.М., респ. не е станала собственик по силата на наследствено правоприемство на съответната ид.ч. от имотите /съдът изчислява същите в общ размер от 5/12 ид.ч., заявени от ищцата в размер на 5/80 ид.ч./. С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск по чл. 108 от ЗС, с посочено придобивно основание- наследствено правоприемство, на 5/80 ид.ч. от имота, е неоснователен.

По иска с правно основание чл. 108 от ЗС- по заявено придобивно основание договори за продажба на наследство по реда на чл. 212 от ЗЗД.

От фактическа страна, по делото се установява факта на сключване на два договора са продажба на наследство по реда на чл. 212 от ЗЗД, с купувач- ищцата Е. Д. / по време на брака/. По отношение на първия договор за покупко- продажба на наследство от 23.04.1997г., с нот. заверка на подписите, вписан, въз основа на който, ищцата Е. Д. е закупила от М.А.П., наследствените й права, които продавачката е придобила от леля си З.Г.М., съдът съобразява следното: насл. З.Г.М. е починала 02.04.1989г, вдовица, без деца, при което наследствената й 1/5 ид.ч. от наследството на общия наследодател Г.Б. е наследено по равно от братята и сестра й /респ. – на наследниците на Ц. Г. и Е. Г. по право на заместване/- по 1/20 ид.ч. на коляно. Съдът констатира, че към момента на откриване на наследството на З.М., нейният брат А. Г. Ц., поч. 02.05.1989г-/ баща на продавачката М.А.П./ е бил жив и е бил призован към наследяване, респ. същият е придобил по наследство посочената 1/20 ид.ч. от наследството на сестра си З.. След неговата смърт, притежаваната от него ид. част от наследството е общо 5/20, включващо наследството от насл. Г.Б. и от сестра му З., и съобразно удостоверението на наследници- същият е наследен от съпруга Р. Ц.а и дъщеря М.П., като всяка е получила по 5/40 ид.ч. Видно от съдържанието на договора за продажба на наследство, обаче, предмет на същия е наследството на лелята З.М., спрямо която, продавачката М.П. няма качеството на наследник. Нормата на чл. 212 ЗЗД урежда специфичен договор за продажба - продажбата на наследство. Съгласно ал. 1, този, който продава едно наследство изцяло, без да посочи неговите предмети, е длъжен да обезпечи само качеството си на наследник. Кое лице има качеството на наследник се определя от разпоредбите на ЗН. Наследството на едно лице се открива към момента на смъртта му и именно към този момент се определя кои физически лица, от кой ред и степен, наследяват починалия и кои се считат пряко призовани към наследяване, респ.– по право на заместване. Задължението на продавача по договора за продажбата на наследство е да установи наследствено правоотношение с починалия, чието имущество /като наследство/ е негов предмет. В хипотеза, когато такова наследствено правоотношение отсъства- както в настоящия случай, следва да се приеме, че облигационният договор не е произвел вещно-правен транслативен ефект, аналогично на случаите на продажба на чужда вещ./ в т. см. Решение №98/25.10.2018г. на ВКС по гр. д. №4097/2017г., II г. о., ГК/. По същество липсва наследствено правоотношение З.М. и М.П.. Вярно е, че като наследник на своя баща и наследодател А. Ц., в неговото наследство се съдържа имущество, придобито по наследяване от З.М., но това имущество не може да бъде прехвърлено на трето лице по силата на договор за продажба на наследство, с правно основание чл.212 ЗЗД. По реда на чл.212 ЗЗД, се продава наследството като съвкупност и не е възможно по този ред да се прехвърли само част от наследството- в случая наследството на лелята З.М.- арг. чл. 57, изр. първо от ЗНасл. Поради изложеното, съдът приема, че сключеният договор от 1997г не е произвел вещно- транслативен ефект и ищецът Е. Д. не може се легитимира като собственик на съответната 5/40 ид. ч. По същите съображения, ищецът Г. Д., като наследник на К. Д. /съпруг на ищцата/ не може да се легитимира като съсобственик на 5/120 ид. ч., доколкото праводателя му не е бил собственик. За пълнота, както бе посочено, придобитото би следвало да е в режим на СИО, след смъртта на съпруга, ищцата Е. Д. би следвало да получи 1/16 ид.ч., а синът й Г. Д.- 1/24 ид.ч.

По отношение на втория договор за покупко- продажба на наследство от 19.09.2000г, с нот. заверка на подписите, надлежно вписан, въз основа на който ищцата Е. Д., е закупила наследствените права на продавача Н. Ц.а С., от наследодателя Ц.Г.Б. и от наследодателя З.Г.М., съдът съобразява следното: по изложените по- горе съображения, съдът приема, че по принцип, договорът е произвел своето правно действие и търсените от страните по него правни последици. В случая, както бе посочено по- горе, продавачката Н. Ц.а С. е наследник по право на заместване спрямо своя баща Ц.Г.Б., поч. 1961 г., починал преди насл. Г.Б. и З.М.- за 1/5 ид.ч. от Г. Б. и 1/20 ид.ч. от З.М.- от тях или общо наследниците на Ц. Г. са получили 5/20 ид.ч. /1/4 ид.ч./. Призовани към наследяване са били син Г. Ц. Г. и Н. Ц.а С.- дъщеря- поравно или по 5/40 ид. ч. /1/8 ид.ч. /, което следва да е предмет на договора за продажба на наследство. В случая обаче, следва да бъде съобразен факта, че въз основа на констативен нот. акт №49/1972г- л.82, Л.Г.Г. /внук на общия наследодател Г.Б. и син на Г. Ц. Г./ е признат за собственик на 3/5 ид.ч. от дворно място, въз основа на три договора за покупка на наследствени права. Едва в уточняваща молба, след първо по делото с.з.- л. 163, ищците заявяват, че този нот. акт е съставен в нарушение на закона и при отмяната му, всички останали сънаследници ще придобият права върху имота, в т.ч. и ищците. В настоящето производство обаче съдът не е сезиран с такъв иск, по който да се произнесе, поради което е обвързан с доказателствената сила на нот. акт. Преди датата на договора /2000г/ е проведена и отчуждителна процедура, в полза на Държавата, като са отчуждени 172 кв.м. от дворното място. С оглед изложеното, и съобразно на разпределената доказателствена тежест, съдът намира, по делото, по реда на пълното и главно доказване, ищците не установиха по безспорен начин, че договора за продажба на наследство от 2000г., е имал за предмет съответната ид.част от процесния недвижим имот, респ. че ищците са станали собственици на същата. Именно в тежест на ищеца е да установи фактите, от които черпи правата си, респ.- в случая, че праводателят му е собственик. На основание изложеното, предявеният равандикационен иск, за признаване за установено, че ищцата е станала собственик на 5/40 ид.ч., / в режим на СИО със съпруга й К. Д., а след неговата смърт, същата е станала собственик на 1/16 ид.ч. /или 5/80 ид.ч/ и за ищеца Г. Д.- 1/24 ид.ч. /или 5/120 ид.ч./, следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По иска с правно основание чл. 108 от ЗС- по заявено придобивно основание давностно владение.

По делото, ищците изрично заявяват началото на давностното си владение, над 48/480 кв.м. ид.ч. от имота, считано от датата на сключване на договора за продажба на наследство от 1997 година, съвместно със съпруга й-К. Д.. В тази връзка, от съда са дадени съответни указания до ищците и е разпределена доказателствената тежест. По делото, като свидетели са разпитани лицата М.Г.М., В.К.Ф., А.П.Л. и П.А.Х. от показанията на които се установява следното: св. М посочва, че познава ищците, както и имота; посочва, че в имота е имало много стари, почти срутени постройки, както и градина с цветя, отглеждана от Е.. Посочва, че е виждал ищците в дворното място да носят туби с вода и да поливат цветята, поне 10 години. Посочва, че не знае кой е живял в имота, като е виждал само ищцата да се грижи за цветята, а от другата страна на имота е имало дървета. Посочва, че понастоящем е построена жилищна сграда. Св. Л. посочва, че живее на ул. Ш. от 2004г, и не познава ищците. Посочва, че преди строежа в имота е имало айлантуси и храсти, шипки и една смокиня и не е имало цветни лехи. Посочва също, че в имота не е имало ограда и сгради. Св. Х. посочва, че живее на ул. Ш., познава имота от 1995г, като го описва като джунгла и „змиярник“. Посочва, че в имота не е имало сгради, нито лехи с цветя, само една смокиня. Посочва също, че не познава ищците. Посочва, че след 2020г е станало строителна площадка, когато е започнало да се строи. Св. Ф. посочва, че живее на ул. Ш. от 1995г. посочва, че преди строежа, имотът е бил „буетак“ и руини, не е имало цветя, нито хора, които са се грижат да тях. След 2020г е започнал строеж.

При така установеното от фактическа страна и събраните доказателства, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за признаване за установено, че ищците са собственици на съответната ид.ч. от имота, поради изтекла придобивна давност, за неоснователен и недоказан. Съобразно нормата на чл. 79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а по силата на ал. 2, ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. В случая, съдът приема, че е приложима първата хипотеза- по ал.1, визираща недобросъвестното владение, с оглед на твърдението на ищците, че начало на давностното им владение е сключването на договора за продажба на наследство пред 1997г. Съобразно изложеното по- горе, същият не е годно придобивно основание и няма вещно- транслативен ефект, но може да бъде начало на давностно владение. По делото обаче не се събраха никакви доказателства, които са установят, че именно от тогова е започнало владението на процесните ид.ч. от имота от страна на ищцата Е. Д. и нейният съпруг, респ. същото да е продължено от сина му- ищеца Г. Д.. По делото не се събрани никакви доказателства, установяващи владението както от обективна, така и от субективна страна /намерението да владее като своя/ фактическият състав на придобивната давност. Изложените от св. М показания са изолирани, неподкрепени от останалите събрани гласни доказателства и съдът не ги кредитира с доверие, още повече, че сами по себе си, същите не установяват факта на изтекла придобивна давност. На основание изложеното, предявеният иск, на посоченото основание- изтекла придобивна давност е изцяло неоснователен.

При така установено от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел за установено от правна страна следното:

Успешното провеждане на производството по чл. 108 от ЗС, включва в себе наличието на две предпоставки, в кумулативна даденост- а именно-съществуването правото на собственост на ищеца и владението върху вещите от страна на ответника върху тях. По делото, съобразно изложеното по- горе, не е установено наличието на първия елемент от фактическият състав на нормата на чл. 108 от ЗС- съществуването на право на собственост и по три обективно кумулативно съединени иска, по заявените три отделни придобивни основания. Безспорно е установено, че ответникът владее изцяло имота, но с оглед на липсата на първата предпоставка-наличието на право на собственост, съдът намира, че не подлежи на изследване наличието на правно основание за ответника да владее имота. По същество не следва да бъдат разглеждани и приетите за съвместно разглеждане възражение за подобрения и за право на задържане, доколкото същите подлежат на разглеждане евентуално, при уважаване на иска за собственост.

Въззивният съд констатира, че обжалваното решение съдържа подробни мотиви, отразяващи правилни фактически и законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав, без да е необходимо повтарянето им в същия вид.

Като краен резултат, въззивният съд обобщава фактическите и правни положения по казуса, съгласно поредността на тяхното осъществяване, както следва:

Съдът е сезиран с осъдителен иск за собственост по чл.108 от ЗС („ревандикационен иск“), определян като е искът на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Затова в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на имот, или на част от имот, който ответникът владее без основание. В тежест на ответника е да обори твърденията на ищеца, че е собственик и/или да докаже, че владее същия на правно основание.

Какви са данните в процесния случай? Не се спори, че б.ж. на гр.Плевен Г.Ц.Б., роден през 1970г. и починал на 14.04.1968г. е бил собственик на недвижим имот в гр. Плевен, представляващ урегулиран парцел с пл.№6252, стр.кв.259а по плана на града, а сега имот с идентификатор 56722.664.22 по кадастралната карта и кадастралните регистри, с административен адрес ул.“Ш.“•••, представляващ дворно място с площ 577кв.м., (а в някои документи с площ 540кв.м.) и построена в него жилищна сграда. Имотът е придобит чрез договор за покупко-продажба, сключен на 22.02.1910г. в гр.Плевен, изразен в Крепостен акт от същата година. (Представеният на л.195 и 196 от делото Крепостен акт №55/1910г., огининалът на който се намира в Държавен архив-Плевен, не е доказателство за правото на собственик, тъй като купувачът по него е различен от Г.Б.) От удостоверението за наследници на л.17-л.24 от първоинстанционното дело, се установява, че Г.Ц.Б., починал през 1968г, е имал пет деца, както следва:

-Син - Ц.Г.Б., роден през 1895г. и починал преди наследодателя си – на 30.04.1961г, оставил низходящи, между които Л.Г.Г., починал през 2017г, – внук, дете на сина му Г. Ц. Г., починал през 1994г, и Н. Ц.а С. – дъщеря, починала през 2012г;

-Син – Д. Г. Ц., починал също преди наследодателя си – на 24.03.1947г. и оставил като наследници по закон низходящи;

• Дъщеря З.Г.М., починала на 02.04.1989г., със семейно положение вдовица, без деца и оставила като наследници по закон един брат ( А. Г. Ц.) и деца на починалите двама братя Ц. Г. и Д. Г. и на починалата сестра Е. Г. М.;

• Син А. Г. Ц., починал последен от петте деца – на 02.05.1989г. и оставил като наследници по закон съпруга и низходящи, между които дъщеря М.А.П., родена през 1930г. и починала на 30.05.1998г;

-Дъщеря Е. Г. М., родена през 1909г. и починала на 09.05.1983г. - баба на ищцата Е. Т. Д.. След смъртта си Е. Г. М. е оставила като наследници по закон двамата си синове-Б.Б.М. и Т.Б.М. – баща на ищцата Е. Т. Д., починал през 2002г. и оставил като наследници съпругата си Е. Г.ева М., починала през 2018г., дъщеря – ищцата Е. Д. и децата на починалия преди него син Б.Т.М( починал през 2001г.) – Т.Б.М. и С.Б.М;

Съгласно Удостоверение за граждански брак на л.35 от първоинстанционното дело, на 17.06.1989г.ищцата Е. Т. Д. е сключила граждански брак с К. Г.ев Д.. Последният е починал на 04.01.2013г. съгласно Удостоверението за наследници на л.4 е оставил наследници по закон двамата ищци – Е. Т. Д.-съпруга и Г. К. Д. – син;

Приживе, ОБЩИЯТ наследодател Г.Ц.Б. е прехвърлил на най-малкото си дете – Е. Г. М. – баба на ищцата Е. Т.Д., чрез Договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 15.12.1956г., изразен в Нотариален акт №180, т.V, нот.дело №17002/1956г. на Нотариус при Плевенски районен съд, правото на собственост върху 1/3 идеална част от притежавания от него недвижим имот, придобит през 1910г., описан по-горе, съставляващ дворно място и една къща от две стаи и кухня.(Копие от нотариалния акт се намира на л.171 и л.172 от първоинстанционното дело);

Следователно, след прехвърлителната сделка с предмет 1/3 идеална част от процесния имот, се е създава съсобственост върху последния между общия наследодател Г.Ц.Б., който е запазил за себе си 2/3 идеални части и дъщеря му Е. Г. М. (баба на ищцата Е. Т.Д.), която е придобила 1/3 идеална част.

След смъртта на общия наследодател през 1968г., притежаваните от него 2/3 идеални части се наследяват по равно от трите му живи деца ( З., А. и Е. ) съгласно чл.5, ал.1 от ЗН и низходящите на починалите преди него деца – Ц. и Д., съгласно чл.10, ал.1 от ЗН, като всеки наследник, респ. всяко коляно( за низходящите на починалите преди наследодателя), получава по 1/5 от притежаваните 2/3 или по 2/15 от целия имот.(1/5 х 2/3 =2/15) След смъртта на баща си, наследодателката на първата ищца – Е. Г. М., притежава 1/3 идеална част на основание правна сделка и 2/15 на основание наследяване, или общо 7/15 идеални части от целия имот.(1/3 +2/15= 5/15+2/15= 7/15.) Останалите наследници притежават общо 8/15 идеални части, както следва: наследници на Ц. Г. – общо 2/15; наследници на Д. Г.- общо 2/15; З.Г.М.-2/15 и А. Г.-2/15);

С Констативен нотариален №49, т.VІ, нот.д.№1689/1972г, съставен от нотариус при Плевенски районен съд на 09.08.1972г., един от наследниците на общия наследодател – Л.Г.Г. ( внук на първия му син – Ц.Г.Б. и син на внука му Г. Ц. Г.) е признат за собственик на 3/5( три пети) идеални части от процесния имот, състоящ се от дворно място и къща. В нотариалния акт е посочено, че за съставянето му са представени: крепостен акт от 1910г, три договора за продажба на наследствени права, удостоверение за наследници.(л.72) Няма данни, кои наследници на общия наследодател са продали наследствените си права с трите договора, посочени в констативния акт от 1972г. Този акт легитимира лицето Л.Г., починал през 2017г. и неговите правоприемници като собственици на 3/5 от имота( което съответства на 9/15). В тежест на насрещната страна е да опровергае констатациите в нотариалния акт, но това не е сторено.

Продажбата на наследство е договор съгласно чл.212 от ЗЗД, чрез който се прехвърля наследството като права и задължения, без да се индивидуализират неговите елементи. За да продадеш наследството си на трето лице е достатъчно да установиш качеството си на наследник, но не и на собственик на неговите активи. След като по делото няма спор, че общият наследодател е притежавал процесния недвижим имот на ул.“Ш.“••• в гр. П., следва, че съответни идеални части от него се включват в наследството, което неговите наследници продават по реда на чл.2312 от ЗЗД.

При положение, че наследницата Е. Г. М. притежава 7/15 идеални части от имота( от които 1/3 на основание договор и 2/15 по наследство), останалите наследници притежават общо 8/15 идеални части, а наследникът Л.Г.Г. е признат за собственик на 3/5 идеални части, съотвестващи на 9/15), следва, че или е допусната техническа грешка, или всички наследници, включително и Е. Г. са му прехвърлили наследствените си права.

И в двата случая обаче, след признатото право на собственост на лицето Л.Г. върху идеална част от имота, между него и наследодателката на първата ищца, е съществувала съсобственост и с оглед размерите на техните части, други съсобственици не е имало. Затова настоящият съдебен състав намира, че след признаване на Л.Г. за собственик на 3/5 от имота като купувач на наследствени права, останалите наследници на общия наследодател( с изключение на Е. Г. М.), не са притежавали вещни права върху спорния имот, тъй като същият е част от наследството, което му е продадено чрез договори по чл.212 от ЗЗД.

От намиращото се на л.83 от първоинстанционното дело, Копие на Заповед по чл.98 от ЗТСУ(отм) - за отчуждаване на недвижим имот №РД-15- 2159/28.12.1987г. на Председателя на ИК на ОбНС-Плевен, се установява, че по реда на чл.94, ал.3 от ЗТСУ(отм)- за мероприятия на държавата, общините и обществените организации, преди времето за осъществяване на мероприятието, от бащата на ищцата Е. Д. – б.ж. на гр.Плевен Т.Б.М., който е наследник на съсобственичката Е. Г. М., починала през 1983г, е отчужден в полза на държавата недвижим имот, находящ се на ул.“Ш.“•••, съставляващ имот пл.№6252, стр.кв.189 по плана на гр.-Плевен, като е определена оценка 9467.91лв. и обезщетение на собственика с жилище от три стаи и кухня в жилищен блок „Ш.-4“, както и с второ жилище съгласно чл.253 от ППЗТСУ(отм) за сина му Б.Т.М – брат на ищцата Е. Т.Д.. (л.83) В текста на заповедта, отчужденият имот не е описан достатъчно конкретно, като дори не става ясно дали от бащата на ищцата се отчуждава целият имот на ул.“Ш.“•••( за какъвто няма данни да е притежавал) или само идеални части и какъв е техният размер. Ако текстът на отчуждителната заповед се тълкува с оглед данните в Акт за общинска собственост №33226 на л.85 от делото, ще се установи, че е отчуждена идеална част от имота, представляваща 172кв.м. от обща площ 535кв.м.( По делото не е представен първоначално съставения акт за държавна собственост след отчуждаването на имота, но от данните в акта за частна общинска се установява, че последният е съставен след заповедта на областния управител за деактуване на същия като държавен) След отчуждаването на частта на прекия наследодател на ищцата от съсобствения имот, последният престава да бъде съсобственик и е заместен в съсобствеността от държавата, а в последствие след приемане на ЗДС и ЗОбС – от Община- Плевен.

Няма данни по делото да е отчуждена наследствената част на другия наследник на Е. Г. М.- сина й Б.Б.М.- брат на бащата на ищцата-Т.Б.М. и неин чичо. От текста на представения договор на л.84 от делото, може да се направи извод, че същата е запазена, тъй като в него същият е назоват „съсобственик“, а именно: С договор за продажба на недвижим имот №196, т.ІV, дело№796/1996г. на нотариус при Плевенски районен съд, сключен на 26.04.1996г, Л.Г.Г.( който е признат за собственик на 3/5 идеални части от процесния имот) и съпругата му К.М. Г. са продали на съсобственика Б.Б.М.( който съгласно удостоверението за наследници е син на дъщерята на общия наследодател-Е. Г. М. и в това качество чичо на ищцата Е. Д.), 1/5 идеална част от дворно място, находящо се в гр.П., ул.“Ш.“, цялото от 535км., съставляващо парцел ІІІ, пл.№6252.(л.84 от делото) Следователно, след тази сделка, съсобственици на процесния имот са: Л. Г.ев Г. и съпругата му К. Г. в условията на СИО за 2/5, тъй като имотът е придобит възмездно като част от наследството, закупено съгласно чл.212 от ЗЗД и Б.Б.М. за 1/5, евентуално в режим на СИО, поради възмездното придобиване.

В Особената книга на Плевенски районен съд са вписани следните откази от наследство, направени от прекия наследодател на ищцата Е.Д. - Т.Б.М.: Вх. №198/22.05.1989г.- отказ от наследството на майка му Е. Г. М., починала през 1983г.; Вх. Рег.№25/04.04.1996- отказ от наследството на леля му З. Г. Михайлова, починала през 1989г. Настоящият състав намира, че съществува индиция за недействителност на отказа от наследството на майка му Е. М., тъй като ако имотът, отчужден по реда на ЗТСУ, за който е обезщетен с жилище, е придобит по наследство, отказалият се наследник реално е приел наследството. Независимо от обстоятелството дали отказът е нищожен или действителен, по отношение на ищцата Е. Д. не съществува наследствено правоприемство относно правото на собственост върху процесния имот, защото ако отказът е действителен, в имуществото на баща й Т.М. не се включва наследството на баба й, а ако е недействителен, имотът, придобит по наследство е отчужден и следователно е изключен от наследствената маса.

С договор за продажба на наследство по чл.212 от ЗЗД, сключен на 23.04.1997г. в писмена форма с нотариална заверка на подписите, една от наследниците на общия наследодател – М.А.П. – негова внучка и дъщеря на сина му А. Г. Ц., починал през 1989г., е продала на ищцата( въззивница понастоящем) Е. Т. Д. по време на брака й с К. Г.ев Д., който е баща на ищеца Г. К. Д., наследствените си права, които е получила от леля си З.Г.М., починала през 1989г.(л.5) С договор за продажба на наследство на основание чл212 от ЗЗД, сключен на 19.09.2000г. в писмена форма с нотариална заверка на подписите, друга наследница на общия наследодател – Н. Ц.а С. – негова внучка, дъщеря на починалия преди него син Ц.Г.Б. ( и леля на лицето Л. Г.ев Г.) е продала на ищцата Е. Т. Д. по време на брака й с бащата на ищеца Г. Д., наследствените си права, които първата е получила по наследство от своя баща Ц.Г.Б. и от леля си З.Г.М..(л.7) Настоящият съдебен състав приема, че горните два договора за продажба на наследство по чл. 212 от ЗЗД, които първата ищца Е. Д. е сключила с две от наследниците на общия наследодател, нямат вещно-прехвърлително действие по отношение на процесния недвижим имот, находящ се в гр.П., ул.“Ш.“•••, тъй като с оглед необорените констатации в цитирания Констативен нотариален акт за собственост №49, т.VІ, нот.д.№1689/1972г, съставен от нотариус при Плевенски районен съд на 09.08.1972г., един от наследниците на общия наследодател – Л.Г.Г. ( внук на първия му син – Ц.Г.Б. и син на внука му Г. Ц. Г.) е признат за собственик на 3/5( три пети) идеални части от процесния имот, съответстващи на 9/15. При това положение и след като наследницата Е. Г. М. е притежавала 7/15 идеални части от имота( от които 1/3 на основание договор и 2/15 по наследство), следва, че общо Л. Г.ев Г. и Е. Г. М. притежават общо 16/15 части, което е невъзможно, но пък категорично сочи, че останалите наследници на общия наследодател, включително и прехвърлителките по двата договора, нямат права върху имота. По-горе съдът прие, че е възможно в определен момент, предхождащ съставянето на констативния акт за собственост от 1972г, всички съсобственици да са прехвърлили наследствените си права на Л.Г.Г.. Освен това прехвърлителката М.А.П. не би могла да продаде наследството от леля си З.Г.М., защото не е неин пряк наследник, поради обстоятелството, че баща й А. Г. е починал след сестра си З. Г. и наследството на последната преминава към племенницата й М. А.ова П. като част от наследството на прекия й наследодател- баща й А. Г.. Също така, чрез наследството на баща си Ц.Г.Б., прехвърлителката Н. Ц.а С., не прехвърля идеална част от процесния имот, тъй като баща й е починал преди наследодателя и неговият патримониум не е включвал имуществените права на баща му. Съгласно чл.10, ал1 от ЗН тази наследница наследява пряко общия наследодател Г.Ц.Б., починал преди баща й Ц.Г.Б., но в договора не е записано, че продава наследството от дядо си.

С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №38, т.V, рег.

№3293, дело№265/2007г. на нотариус С.Л. с район на действие РС-Плевен, рег.••• на Нотариалната камара, молителите Л.Г.Г., К.М. Г., Б.Б.М. и Л.Л. М., са признати за собственици на 3/5 идеални части от процесния имот, описан като дворно място, находящо се в гр.П., ул.“Ш.“••• с площ 353кв.м., УПИ №ІІІ-6252, кв.259а по плана на гр.Плевен с площ 540кв.м, ведно с построените в него три паянтови жилищни сгради, две стопански сгради и външна тоалетна, като Л.Г.Г. и К.М. Г. притежават в СИО 2/5 идеални части, а Б.Б.М. и Л.Л. М. притежават в СИО 1/5 идеална част. Нотариусът е посочил, че актът е съставен въз основа на редица документи, между които Нотариален акт №49, т.VІ., нот.д. №1689/1972г. на нотариус при ПлРС и Нотариален акт №196, нот.д.№796/1996г. на Нотариус при Плевенски районен съд, Акт за частна общинска собственост №33226/31.03.23004г. на Община-Плевен.(л.167, л.168) В Акт за частна общинска собственост №42269, съставен на 22.06.2017г. от Община-Плевен на основание чл.59 от ЗОбС( след влизане в сила на кадастралната карта), имотът е записан с идентификатор 56722.664.22 и е посочено, че е съсобствен между Община-Плевен( за 172кв.м.) и физическите лица – Л.Л. М., Б.Б.М., К.М. Г. и Л.Г.Г.., като на основание чл.12, ал.5 от ЗОбС имотът се управлява от Кмета на Община-Плевен. (л.86, стр.2) Видно от удостоверението за наследници на л.17 и сл., Л.Г.Г. е починал на 28.04.2017г. и е оставил следните наследници по закон: Съпруга- К.М. Г. и синове К. Л.ов Г. и Л. Л.ов Г.. През 2021г. са извършени следните разпоредителни сделки с идеални части от имота:

С Договор за дарение, сключен на 24.03.2021г., във форма на Нотариален акт №66, т.ІІІ, рег№2395, дело №299/2021г. на нотариус С.И. с район на действие РС-Плевен, рег.••• на Нотариалната камара, наследникът Л. Л.ов Г. е дарил на лицето С.К.И, собствените си идеални части, съставляващи 45кв.м. от поземлен имот в гр.П., ул.“Ш.“•••, с идентификатор 56722.664.22 по кадастралната карта и кадастралните регистри, целият с площ от 577кв.м., номер по предходния план 6252, кв. 259а. (л.87) С Договор за покупко-продажба, сключен на 24.03.2021г., във форма на Нотариален акт №67, т.ІІІ, рег№2396, дело №300/2021г. на нотариус С.И. с район на действие РС-Плевен, рег.••• на Нотариалната камара, наследниците К.М. Г. и К. Л.ов Г. са продали на лицето С.К.И, собствените си идеални части, съставляващи 225кв.м. от поземлен имот в гр.П., ул.“Ш.“•••, с идентификатор 56722.664.22 по кадастралната карта и кадастралните регистри, целият с площ от 577кв.м., номер по предходния план 6252, кв. 259а. (л.88) С Договор за покупко-продажба, сключен на 06.04.2021г., във форма на Нотариален акт №166, т.ІІІ, рег№2827, дело №385/2021г. на нотариус С.И. с район на действие РС-П., рег.••• на Нотариалната камара, съсобствениците Б.Б.М. и Л.Л. М. са продали на лицето С.К.И, собствените си идеални части, съставляващи 135кв.м. от поземлен имот в гр.П., ул.“Ш.“•••, с идентификатор 56722.664.22 по кадастралната карта и кадастралните регистри, целият с площ от 577кв.м., номер по предходния план 6252, кв. 259а. (л.89) След извършването на трите прехвърлителни сделки, съсобственици на имота са преобретателката С.К.И и Община-Плевен.

С Договор за покупко-продажба, сключен на 29.04.2021г., във форма на Нотариален акт №125, т.ІV, рег№3590, дело №510/2021г. на нотариус С.И. с район на действие РС-П., рег.••• на Нотариалната камара, собственикът С.К.И е прнодала на ответника( понастоящем ответник по въззивната жалба) – „КОРЕКТ РЕАЛ ЕСТЕЙТ“-ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“Ш.“•••, •••, представлявано от управителя С.С., собствения си недвижим имот, представляващ незастроен поземлен имот в гр.П., ул.“Ш.“•••, с идентификатор 56722.664.22 по кадастралната карта и кадастралните регистри, с площ от 577кв.м., номер по предходния план 6252, кв. 259а. (л.15-л.16 и л.119) На 26.07.2021г. в полза на ответника( и ответник по въззивната жалба) - „КОРЕКТ РЕАЛ ЕСТЕЙТ“-ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“Ш.“•••, •••, представлявано от управителя С.С., е издадено Разрешение за строеж №284/27.06.2021г. на жилищна сграда в процесния имот, описан като поземлен имот с идентификатор 56722.664.22, УПИ ІІІ-62523, кв.259а по плана на гр.Плевен с административен адрес: гр.П., ул.“Ш.“•••.(л.91 и сл.) Съгласно заключението на приетата в първата инстанция строително- техническа експертиза, изготвена от в.л. инж.С.Стефанова, в процесния имот е реализиран строеж на жилищна сграда, която е въведена в експлоатация на 19.12.2022г.

В проведеното съдебно дирене от първоинстанционния съд, са събирани доказателства относно упражняване от страна на ищците на фактическа власт върху процесния имот с оглед твърдението им за придобиване на идеална част от същия чрез давностно владение. От съвкупната преценка на показанията, дадени от тримата свидетели( един посочен от ищците и двама от ответника) се установява, че в последните години имотът е бил необитаем, запустял, като единствената културна растителност в него била една смокиня, а сградите са се самосрутили. Свидетелите А. Л. и П. Х., които живеят на същата улица“Ш.“, в имоти с номера 9 и 11, определят имота на ул.“Ш.“••• като“джунгла, змиярник, гора, буетак“.Двамата свидетели не познават ищците и никога не са ги виждали. Свидетелят М. М, който заявява, че живее на намиращата се в близост ул.“Б.“, твърди, че е познат на ищеца Г. Д. и преди години, които не може да уточни е виждал ищцата Е. Д. да обработва лехи с цветя, а ищецът Г. Д. да носи вода с туби. Съдът приема, че е възможно ищците да са поддържали лехи с цветя по начина, описан от свидетеля преди 2002г, тъй като от нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот №91, т.ІV, рег.№3187, дело №396/2002г. на нотариус Р.Илиева с район на действие РС-Плевен, рег.№083 на Нотариалната камара, на 25.10.2002г, ищцата Е. Д. и съпругът й К. Д.( баща на ищеца Г. Д.) са продали апартамента си, находящ се в сграда на съседната улица „Ш.“••• и съгласно текста на нотариалния акт, са предали владението на купувача в деня на изповядване на сделката..(л.136 и сл.) Съгласно показанията на свидетеля М.М сега ищците живеят в ж.к.“С.“, а съгласно данните в удостоверението за наследници на л.4, адресите са им в ж.к.“Д.“, гр.П.. Съдът посочва, че и двата жилищни комплекси са значително отдалечени от идеалния център, в който се намира процесният имот, което не би позволило в него да се отглеждат цвета и да се доставя вода с туби, след 2002г. Затова съдът приема, че макар формално имотът да се е стопанисвал от Общината като съсобственик с оглед отразеното в Акта за частна общинска собственост от 2017г., на л.86 от делото, реално имотът е бил изоставен, а ищците не са доказали твърдението си да са го владели като свой и да са придобили част от него чрез давностно владение.

Въззивният съд посочва, че дори ищците да са упражнили фактическа власт върху имота за срока на придобивната давност с намерение да своят същия, съществува нормативната забрана на чл.59 от ЗТСУ(отм) и на чл.200 от ЗУТ за придобиване по давност на реално определени части от урегулирани поземлени имоти.Наред с това, след отчуждителната процедура по ЗТСУ за част от имота през 1987г., отчуждените идеални части са актувани последователно като държавна и общинска собственост, а българското законодателство и в частност Закона за собствеността, забранява придобиване по давност на държавни и/или общински имоти.

В заключение, както правилно е приел съставът на първоинстанционния съд, от страна на ищците не са доказани фактите и обстоятелствата, които съгласно разпределението на доказателствената тежест следва да установят в производството по осъдителния иск за собственост по чл.108 от ЗС, а именно: От доказателствата по делото, преценени по отделно и в съвкупност не е установено същите да са собственици на идеални части от недвижим поземлен имот с идентификатор 56722.664.22, с административен адрес в гр.П., ул.“Ш.“•••, върху който ответникът е построил жилищна сграда на основание надлежно издадени строителни книжа. – Не е установено да са придобили имота по наследство, тъй като частта на бащата на ищцата Е.Д. – Т.М. е отчуждена със заповед по чл.98 от ЗТСУ(отм) и същият е обезщетен с жилише в новострояща се сграда. С отказ от наследство през 1996г, вписан в Особената книга на РС- Плевен, същият се е отказал от наследството на леля си З.Г.М. и затова ако евентуално наследството на същата е включвало идеална част от процесния имот, правото на собственост не е преминало към него; Не е установено ищцата и покойният й съпруг да са придобили идеални част чрез двата договора за продажба на наследство по чл.212 от ЗЗД, тъй като не е установено в наследството, представляващо съвкупност от права и задължение да се включва правото на собственост върху процесния имот, тъй като се събрани доказателства, че един от наследниците Л.Г.Г. е придобил по реда на чл.212 от ЗЗД наследството от останалите наследници и с оглед квотите от 3/5, посочени в констативния нотариален акт от 1972г, същият е бил съсобственик единствено с бабата на ищцата – Е. Г. М., която е притежавала 7/15 идеални части. Констатациите в нотариалния акт не са оборени от ищците и същият легитимира лицето Л. Г. като собственик в обем на правата, посочени в него.

Обратно - ответникът „КОРЕКТ РЕАЛ ЕСТЕЙТ“- ЕООД, е доказал, че владее имота на валидно правно основание, тъй като е закупил същия от собственик – С.И. К., която е частен правоприемник на предишните собственици – К., Л. и К. Г.и ( наследници на Л.Г.), Б. и Л.М. и Община –Плевен. Доказано е, че последните са придобили идеални части чрез продажба на наследство по чл.212 от ЗЗД от Л.Г., продажба на идеална част между Л. и К. Г.и и Б. М., а Община-Плевен – след деактуване на 172 идеални части като държавни, отчуждени през 1987г. от бащата на ищцата.

Съществува нормативна пречка а придобиване на част от имота по давност, но дари да липсва законова забрана, не е доказано твърдението на ищците, че са пидобили идеални части чрез давностно владение.

От изложеното е видно, че въззивният съд, достига до фактически и правни изводи, които са идентични с тези на първоинстанционния, изложени в обжалваното решение, към които препраща при условията на чл.272 от ГПК.

С оглед изхода на делото, въззивните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по въззивната жалба претендираните разноски в размер на 2000.00лв.( две хиляди лв.)- адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на пълномощника на въззивниците за прекомерност на заплатения от въззиваемия адвокатски хонорар, тъй като ответната страна се е защитавала срещу въззина жалба, подадена против съдебно решение, с което са разгледани няколко обективно и субективно съединени искове.

По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.272 във вр. чл. 271 от ГПК