Решение № 1064 от 9.6.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 113/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнонаказателния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на Б. И. Б. с адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], ет. 3, офис 8, подадена чрез адвокат Г. Н. от САК, против Решение № 223/30.12.2022 г., постановено по нахд. № 471/2022 г. по описа на Районен съд – Петрич, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 391/2020г. от 05.04.2021 г. на с.д. Директор на Териториална дирекция /ТД/ Югозападна на Агенция „Митници“ /понастоящем ТД Митница София/, с което на касационния жалбоподател Б. Б., за административно нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата /ЗП/, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от същия закон, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева /по т. 1 от НП/ и е постановено задържаното обезпечение с разписка № 0126441/04.12.2020 г. в размер на 1 000.00 лева, да послужи за погасяване на задължението по т. 1, след влизане в сила на наказателното постановление /т. 2 от НП/. В касационната жалба и в представеното допълнение към нея се навеждат доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на закона и при допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че в конкретния казус се касае за извънгабаритно ППС, което попада сред изключенията по чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, за движението на което е необходимо и достатъчно заплащане на съответната пътна такса, а не разрешение, както неправилно е приел наказващият орган, а впоследствие и съда, поради което изводите му за доказаност и съставомерност на деянието като нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, се оспорват. Оспорват се и изводите на районния съд за липса на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка се излагат доводи за несъответствие между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация, за неяснота относно датата на извършване на нарушението, за липса на подписи в АУАН на свидетелите на нарушението и липса на посочена дата на издаване на НП. Твърди се още, че районният съд не е събрал всички относими, необходими и допустими доказателства от значение за правилното решаване на спора, вкл. относно компетентността на издателя на НП, като по този начин обжалваното решение е постановено при непълнота на доказателствения материал и при неизяснена фактическа обстановка. Излагат се съображения за незаконосъобразност на НП и в частта на задържаното обезпечение с разписка № 0126441/04.12.2020 г. Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се разноски. В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Касационната жалба се поддържа с представена по делото писмена защита от процесуалния представител на касационния жалбоподател, с която представя и списък на претендираните разноски. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Териториална дирекция „Митница“ - София, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира решението да бъде оставено в сила, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от касационния жалбоподател. Представителят на Окръжна прокуратура - Благоевград изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Административен съд - Благоевград, в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Районен съд – Петрич е потвърдил Наказателно постановление № 391/2020г. от 05.04.2021 г. на с.д. Директор на Териториална дирекция Югозападна на Агенция „Митници“ /понастоящем ТД Митница София/, с което на касационния жалбоподател Б. Б., за административно нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата /ЗП/, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от същия закон, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева и е постановено задържаното обезпечение с разписка № 0126441/04.12.2020 г. в размер на 1 000.00 лева, да послужи за погасяване на задължението по т. 1, след влизане в сила на наказателното постановление. За да потвърди наказателното постановление в частта му по т. 1, районният съд е приел, че актът за установяване на административното нарушение и НП са издадени в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение необходимото съдържание и сроковете за съставянето им. Установил е, че в хода на административнонаказателното производство, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По същество, позовавайки се на подробно визираните в акта мотиви по отношение на приложимия закон в съответствие с установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че Боянов е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, както от обективна, така и от субективна страна. Обосновал е и извод за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН и определяне на деянието като маловажен случай на административно нарушение. По отношение на задържаното обезпечение с разписка № 0126441/04.12.2020 г. в размер на 1 000.00 лева, да послужи за погасяване на задължението по т. 1, след влизане в сила на наказателното постановление, районният съд е приел, че в Закона за митниците е предвиден специален ред за налагането на обезпечителни мерки във връзка с извършени митнически нарушения, поради което наказателното постановление и в тази му част е законосъобразно. Решението е правилно. Изводите на първоинстанционния съд кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция. От събраните по делото доказателства безспорно е установено авторството на деянието, неговата противоправност, както и вината на касатора. Нарушението е квалифицирано правилно от административнонаказващия орган, като в административната и съдебна фаза не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Направените в акта констатации не са опровергани от доказателствата по делото. Напротив, същите се установяват по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, които са непротиворечиви, обективни и достоверни по отношение на фактите от предмета на доказване. Административно-наказателната отговорност на касационния жалбоподател Б. Б. е ангажирана за това, че на 02.12.2020 г., на ГКПП Кулата – трасе „Изход 4“, в посока от Република България към Република Гърция, като водач на извънгабаритно съчленено ППС, състоящо се от влекач, [Марка] с рег. № [рег. номер], с 3 /три/ броя оси и свързано с него полуремарке, [Марка] – контейнеровоз с рег. № [рег. номер], с 3 /три/ броя оси, е извършвал движение по републиканската пътна мрежа с управляваното от него пътно превозно средство, без надлежно разрешително по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства /ДВ, бр. 67/2007 г./, издадено от администрацията, управляваща пътя, при условията на чл. 8, ал. 2 от същата наредба, с което деяние е осъществен състава на нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП. От събраните доказателства в хода на проведеното пред районния съд съдебно следствие, се установява, че пътното превозно средство, управлявано от жалбоподателя е „тежко“, съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, съгласно която „извънгабаритни ППС“ се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3; Съгласно чл. 3, т. 1 от цитираната наредба: „Тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6“. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „г“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. регламентира допустимата максимална маса за „моторно превозно средство с три оси с двуосно или триосно полуремарке, превозващо при интермодални транспортни операции един или повече контейнера или сменяеми каросерии с обща максимална дължина до 45 фута – 44 t“. В настоящия казус, при осъществения контрол на теглото на основание чл. 27, ал. 2 от ЗП, е установено, че общата маса на процесното ППС e 45.270 тона, при максимално допустимо натоварване – 44 тона, поради което настоящата инстанция приема изводите на първоинстанционния съд, че процесното ППС по отношение на претоварването не попада в обхвата на чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства: „Извънгабаритните и/ или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона и натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II- сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1, 3 метра- 24 тона“, следователно същото следва да се съпровожда от разрешително, издадено от Агенция “Пътна инфраструктура“. Доколкото за съставомерността на последното е необходимо движение на извънгабаритно ППС да се осъществява без необходимото разрешение, то и в АУАН и в НП се съдържат и констатации за липса на такова разрешение към момента на извършване на проверката. Именно в тази връзка е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. “а“ от ЗП, въвеждаща забрана в обхвата на пътя да се извършва движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства – дейност от специалното ползване на пътищата по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗП, каквато безспорно е констатирана в случая. Обстоятелството, че на 03.12.2020 г., т.е. ден след извършване на проверката – на 02.12.2020 г., водачът се е снабдил с нужното разрешение, след заплащане на необходимите пътни такси, не санира извършеното вече нарушение, респ. не го освобождава от административнонаказателна отговорност, в каквато насока са и мотивите на районния съд. Ето защо, актосъставителят е съставил АУАН на водача на извънгабаритното ППС, тъй като е установил, че именно той управлява същото без изискващото се разрешително, в съответствие с правомощията си и съобразно чл. 37, ал. 2, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. Разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. определя лицата, длъжни да подадат в АПИ или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец, като нормата очертава ясно кръга на задължените лица – от собственика на превозното средство до неговия водач, който фактически осъществява превоза. Доколкото касаторът при извършване на проверката не е представил такова разрешение, то безспорно същият е осъществил състава на вмененото му нарушение, като вината му е налице и обосновава ангажиране на административнонаказателната му отговорност. С разпоредбата на чл. 53 от ЗП е предвидено налагане на административно наказание “глоба“ за физическите лица, нарушили нормата на чл. 26, ал. 2 от ЗП, а в настоящия случай движението на извънгабаритното ППС е осъществено именно от водача на превозното средство, чиято е отговорността за извършеното нарушение. Още повече, че като професионален водач, притежаващ съответната професионална компетентност той следва да е запознат с разпоредбите на Закона за пътищата и наредбите, определящи допустимите максимални маси на превозните средства и да е наясно, че автомобилът е натоварен над максимално допустимото. Относно приложението на материалния закон, съдът намира, че правилно административнонаказателната отговорност е била ангажирана по реда на ЗП, а не по реда на ЗДвП. В разпоредба на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП се предвижда санкция за лицата, които управляват ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазват установения за това ред. Административнонаказателната отговорност на водача е реализирана по реда и на основание ЗП, регламентиращ обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България. ЗДвП има за основно предназначение опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, улесняване на тяхното придвижване, опазване имущество на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Целите на тези нормативни актове са изрично регламентирани в самите тях по този начин, съобразно тези дефиниции. При движение на извънгабаритно и/или тежко ППС без разрешение по пътищата несъмнено се нарушават правните норми на ЗП, тъй като пътищата са застрашени от увреждане. След като се нарушават негови правила, то логично и в съответствие със закона е, и отговорността да се търси на основание на същите, от органите, контролиращи неговото изпълнение. Обосновано съдът е приел, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и в частта, касаеща обезпечаването на наложеното административно наказание, извършено на основание чл. 229, ал. 1 от ЗМ. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 9 ЗМ, митническите органи задържат стоки и/или парични средства във всички случаи, предвидени със закон, с разписка по образец, утвърден от министъра на финансите. Следователно, действията, свързани с обезпечаването на евентуални вземания по съставения АУАН е регламентирано правомощие на митническите органи, съответно – действията по продължаващото им задържане в рамките на образувано административнонаказателно производство почиват на закона – чл. 229, ал. 2 ЗМ във вр. с чл. 15, ал. 2, т. 9 ЗМ. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено, а предхождащият го акт за установяване на административно нарушение е съставен от компетентни органи, спазени са сроковете, формата и редът при издаването им респ. съставянето им, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. АУАН е съставен при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Представеният в оригинал АУАН е съставен в присъствието на касационния жалбоподател, и освен подписа на актосъставителя, съдържа подписите на двамата свидетели, които са посочени в него. По отношения на възражението, че препис от АУАН, връчен на нарушителя, не съдържа подписите на свидетелите, посочени в него, районният съд е отговорил обосновано и аргументирано и поради това не следва да бъде обсъждано отново в настоящото изложение. Както в АУАН, така и в НП е налице ясно, точно и пълно словесно описание на нарушението, като е дадена и съответната точна правна квалификация на деянието. АУАН е съставен от компетентен орган съобразно изискванията на ЗАНН и ЗП. Направените в него констатации не са опровергани от доказателствата по делото. Нарушените законови разпоредби са посочени точно и съответстват на описанието на нарушението. Налице е пълно фактическо и правно единство по отношение на отразените в АУАН и НП факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението. За нарушителя не е настъпило объркване по отношение на обстоятелството, какво точно нарушение му е вменено, че това да се отрази на ефективното упражняване на правото му на защита. Правилно решаващият съд е констатирал, че в случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическата установеност не сочи на маловажност. За да се достигне до извод за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН, следва да се разкриват особени обстоятелства, които да отличават конкретните деяния от общите случаи на тези нарушения, а такива данни не са налични. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, обосновано с доказателствата по делото РС е приел, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати от съда нарушения на процесуални правила. Районният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил мотиви по всички наведени от жалбоподателя доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Неоснователно е твърдението на касатора, че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение по чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 102 от НПК. Районният съд, който в това производство разглежда делото като въззивна инстанция, проверява изцяло правилността на постановения от наказващия орган санкционен акт, независимо от основанията, посочени от страните. Предвид това, че се явява последна инстанция по фактите, районният съд всякога е длъжен да положи всички необходими и възможни процесуални усилия да попълни преписката с доказателствения материал, който да му позволи да установи по несъмнен и категоричен начин всички факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по смисъла на чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 102 от НПК. Настоящата инстанция намира, че съдът е изпълнил така вмененото му от закона задължение като е събрал всички относими, допустими и необходими доказателства от значение за правилното решаване на спора. Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящата съдебна инстанция не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. Предвид изложеното, Административен съд – Благоевград намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд – Петрич за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора следва да се уважи направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на направените разноски за касационната инстанция, като съдът счита, че, предвид правната сложност на делото и извършените действия, справедлив размер на конкретното възнаграждение, е сумата от 80 лв., която следва да се присъди в полза на Агенция „Митници“. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, пр. първо от АПК, във вр. с чл. 63в и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, Административен съд - Благоевград