Решение № 51 от 21.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 4707/2024 г.

Производството е по реда на глава XXI НПК С Присъда № 243 от 19.04.2024 г., коригирана с Присъда № 254 от 24.04.2024 г. по н.о.х.д. № 17756 /2021г., с която Софийският районен съд (НО, 16 с-в), е признал подсъдимия П. М. П., ЕГН: •••••••••• за ВИНОВЕН в извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 НК и му е наложил наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от „ЕДНА ГОДИНА“, както и „ГЛОБА“ в размер на 500 лева. Наказанието е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание чл. 343г НК във връзка с чл. 343б, ал.3 НК на подсъдимия П. е наложено и наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО НА УПРАВЛЕНИЕ НА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО“ за срок от “ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА”. На основание чл. 189, ал. 3 НПК първоинстанционният съд е възложил разноските по делото на подсъдимия П. в размер на 567.84 лв. Срещу първоинстанционния съдебен акт е постъпила въззивна жалба от адв. Д. Т., служебен защитник на подсъдимия П. в срок. Във въззивната жалба, както и в допълнението към нея е посочено, че атакуваната присъда е незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Навеждат се доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В условията на алтернативност да се отмени присъдата, като се постанови нова оправдателна присъда. Като не на последно място, отново в условията на алтернативност, се моли да се измени наказанието на подсъдимия П., като същото се редуцира. В съдебно заседание на въззивния съд, проведено на 23.10.2024 г. подсъдимият П. М. П., ЕГН: ••••••••••, редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник - адвокат Д. Т.. Последният поддържа въззивната жалба, като излага становището, че в първоинстанционната присъда се забелязва нарушение, свързано с произнасяне по състав на чл. 353б, ал. 3 НК/ правилното е 343б, ал.3 НК/, който текст напълно е разнопосочно с отразените фактически състояния, визирани в обвинителния акт. На следващо място, счита, че е извършено съществено процесуално нарушение, като са разпитани в хода на досъдебното производство полицейските служители – Я.Б. и С.Б., което е в противоречие с разпоредбата на чл. 118, ал. 2 НПК, тъй като същите са провели разузнавателна беседа с подсъдимия по реда на ЗМВР. Изказва становище и че не са надлежно назначени експерти, тъй като липсвало конкретен акт на разследващия орган, свързан с конкретно лице – експерт, поради което постановяване на съдебен акт, основан на заключенията на ненадлежно назначени експерти представлява поредното съществено процесуално нарушение. С оглед на гореизложеното моли делото да бъде върнато на първоинстанционния съд, алтернативно да се отмени първоинстанционната присъда и да се постанови нова оправдателна присъда или да се измени обжалваната присъда по отношение на наложеното наказание на неговия подзащитен. Представителят на държавното обвинение оспорва въззивната жалба, счита, че първоинстанционната присъда, макар и коригирана от районния съдия, заради техническа грешка е правилна, законосъобразна и обоснована и моли съдът да я потвърди. Подсъдимият П. в лична защита поддържа казаното от процесуалния си представител и признава, че е употребявал лекарства, съдържащи забранено вещество, които е напълно вероятно да дадат положителен резултат на полевия тест. В последната си дума моли съда за отмяна на присъдата. Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното: Подсъдимият П. М. П., роден на ••••••• г. в гр. Варна, българин, български гражданин, живущ в гр. София, ж.к. „•••••••, висше образование, неженен, трудово зает, неосъждан, ЕГН •••••••••• На 12.05.2021 г. подсъдимият П. М. П., ЕГН: •••••••••• управлявал лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Кона“ с рег. № ••••••• като се движил в посока от бул. „Св.Климент Охридски“ към бул. „Андрей Сахаров“. Около 01: 40 управлявал своя автомобил по бул. „Андрей Ляпчев“ в Студентски град в гр.София в района на кръстовището с бул. „Св.Климент Охридски“, където бил спрян за проверка от полицейски служители. Самоличността на водача била установена по представени документи за самоличност. При проверката подсъдимият П. бил превъзбуден, постоянно ходел, като не можел да се спре на място. На въпроса на полицейските служители дали е употребил алкохол или наркотични вещества, подсъдимият П. отговорил, че сутринта е бил пушил марихуана. Поради това свидетелите Б. и Б. извършили проверка на подсъдимия с техническо средство Drug test ARKD 0049, проба №149, което отчело положителен резултат за канабис. За установеното нарушение на подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение №828050, който му бил връчен лично заедно с талон за медицинско изследване. Подсъдимият бил отведен от свидетелите Я.Б. и С.Б. до ВМА, където същият депозирал кръв и урина за изследване. Изготвена била химикотоксикологическа експертиза №И-6726/26.08.2021г., която достигнала до заключение за наличие на метаболити на тетрахидроканабинол в представените от подсъдимия П. проби. Било образувано досъдебно производство, което приключило с внасяне в Софийски районен съд на обвинителен акт срещу П. М. П. за това, че на 12.05.2021 г., около 01: 48 часа, в гр. София, ж.к. „Студентски град“ по бул. „Андрей Ляпчев“ с посока на движение от бул. „Св.Климент Охридски“ към бул. „Андрей Сахаров“ управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Кона“ с рег. № ••••••• след употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол /марихуана/, включен в приложение 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класификацията на растения и вещества като наркотични, издадена въз основа на чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, установено по надлежния ред – с протокол за съдебно-химическа експертиза с №И-6726/26.08.2021г. на ВМА, престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Делото е протекло по общия ред и е приключило с осъдителна Присъда, която е предмет на проверка от настоящата въззивна инстанция. Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена, като се е позовал на събраните в хода на производството доказателства. Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняване на предмета на делото доказателства, както и че не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на доказателствата по делото и е формирал обосновани фактически изводи. Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с направения анализ на доказателствената съвкупност от първоинстанционния съд, поради което не намира за необходимо да го преповтаря. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани (в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС). Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията, наведени в жалбата. При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи: Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок по чл. 319 НПК от процесуално легитимирано лице, следователно е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За постановяването на осъдителна присъда са необходими положителни доказателства, годни да мотивират категоричното убеждение у съда за виновността на подсъдимото лице. В конкретния случай, въззивният съд намира, че престъплението е доказано по несъмнен начин както от обективна и субективна страна, но поради допуснато нарушение на процесуалните правила в крайния съдебен акт, същото следва да бъде обсъдено. Действително въззивната инстанция по начало действа като контролнорешаваща такава и е значително ограничена във възможностите си да отменя присъдите и да връща делата за ново разглеждане, тъй като разполага с правомощия да събира непосредствено всякакви доказателства и да установява нови фактически положения, като дори по силата на чл.335, ал.2 НПК може да отстранява допуснати от основния съд процесуални нарушения. Въззивното производство обаче не може да замести първоинстанционното такова и в тази вр. ВКС е последователен в позицията си - т.напр. в Решение № 20/02.06.15г. на ВКС по н.д. № 1686/14г., II н.о. аргументирано е развита тезата, че въззивният съд не разполага всякога с правомощията на „втора първа инстанция“ и като такава, процедира само при надлежно проведено първоинстанционно производство, приключило с валиден съдебен акт, а в предвидените в чл.335 НПК законови хипотези задължително връща делото за ново разглеждане, доколкото се установяват отстраними процесуални нарушения, които тя не може самостоятелно да поправи. Настоящата въззивна инстанция констатира, че е налице такова процесуално нарушение, което е от категорията на абсолютните и следователно не може да бъде отстранено от контролиращата инстанция. Това процесуално нарушение се изразява във факта, че са налице два крайни съдебни акта, което е недопустимо и е в разрез с процесуалния закон, тъй като към настоящия момент НПК не предвижда ред за поправяне на допуснати грешки във финализиращ съдебен акт, какъвто се явява в настоящия случай Присъдата на районен съд. Макар че е констатирана техническа грешка и същата е поправена с Разпореждане от 24.04.2024 г. на съдията-докладчик по първоинстанционното дело, шест дни след постановяване на първия съдебен акт, в следствие на което е издадена нова Присъда № 254 от 24.04.2024 г. това не е основание да се приеме, че е ясна и точна волята на първоинстанционния съдия, както и че е издаден валиден акт. Това е основание за връщане на делото на районен съд, за отстраняване на процесуалното нарушение, тъй като това нарушение единствено може да бъде отстранено от първата инстанция, при ново разглеждане на делото. С оглед на гореизложеното, при служебната проверка на обжалвания акт, въззивната инстанция констатира, че са налице съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна на акта, поради което на основание чл.334 т.1 и чл.335 ал.2 НПК СГС, НО, IX-ти въззивен състав,