Решение № 700 от 16.5.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 571/2024 г.
Районен съд - Пловдив16.05.2024 г.докладчик Атанаска Анастасова Анастасова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG2023/3000-423/НП/ от 14.08.2023г. на Директора на Териториална дирекция Митница Пловдив В ЧАСТТА, с която на R. S., ЛНЧ •••, роден на ••••••••••г. в •••, •••, притежаващ паспорт № •••, изд. на 01.02.2022г., с адрес: •••, •••, •••, е наложено административно наказание – глоба в размер на 5912, 48 лв. за нарушение на чл.233 ал.2 от Закона за митниците /ЗМ/, на основание чл.233 ал.2 вр. ал.1 от ЗМ. ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № BG2023/3000-423/НП/ от 14.08.2023г. на Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Пловдив, В ЧАСТТА, с която на основание чл.233 ал.6 вр. ал.2 от ЗМ стоките, предмет на нарушението - 80 бр. кашони, съдържащи 320 кг. полиетиленови торби, и 22 кашона, съдържащи 528 бр. макетни ножове, предадени в склада на ТД Митница Пловдив по складова разписка № 0020/28.04.2023г., са отнети в полза на държавата. Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд гр. Пловдив по реда на АПК. Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
Мотиви
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № BG2023/3000-423/НП/ от 14.08.2023г. на Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Пловдив, с което на R. S. /Р. Ш./, ЛНЧ •••, роден на ••••••••••г. в •••, •••, притежаващ паспорт № •••, изд. на 01.02.2022г., с адрес: •••, •••, •••, е наложено административно наказание – глоба в размер на 5912, 48 лв. за нарушение на чл.233 ал.2 от Закона за митниците /ЗМ/, на основание чл.233 ал.2 вр. ал.1 от ЗМ, като наред с това, на основание чл.233 ал.6 вр. ал.2 от ЗМ са отнети в полза на държава стоките, предмет на нарушението - 80 бр. кашони, съдържащи 320 кг. полиетиленови торби, и 22 кашона, съдържащи 528 бр. макетни ножове, предадени в склада на ТД Митница Пловдив по складова разписка № 0020/28.04.2023г.
Жалбоподателят R. S. /Р. Ш./ по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Редовно призован чрез адв. К.-П., не се явява лично и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Претендира разноските по делото.
Въззиваемата страна Директора на ТД Митница Пловдив, чрез процесуалния си представител ••• Т. С., пледира за потвърждаване на НП, излагайки становище за това.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.
От фактическа страна съдът установи следното: На 26.04.2023г. около 19: 40ч. на ГКПП „•••”, на вход в България от ••• пристигнал товарен микробус с ••• регистрация - peг. № •••, управляван от R. S. /Р. Ш./, като по това време изпълнявал служебните си задължения св. Й. Н. Н., на длъжност ••• в Агенция „Митници“, ТД Митница Пловдив. Процесното МПС превозвало по документи 80 бр. колети с амбалаж, мебели, найлонови торби, ароматизатори с общо тегло 1850 кг. от ••• за ••• с T1- MRN: 23TR34130001193740/25.04.2023г. За превозваната стока били представени следните документи:
- транзитна декларация-T1-MRN: 23TR34130001193740/25.04.2023г.; - международна товарителница от 25.04.2023г. - A.TR № F 1403912/25.04.2023г. и - фактура № GIB2023000000029/24.04.2023г. След извършена проверка с ИЙЛ CAB 2000А от С. Д. Г., на длъжност ••• в ТД Митница Пловдив - пролъчване № 3323/26.04.2023г., товарният автомобил бил отклонен за извършване на физическа проверка. В присъствието на водача R. S. /Р. Ш./ били свалени 2 бр. ••• митнически пломби с ненарушена цялост - пломби № IST10557380 и № IST10557381. При контролните действия били разтоварени и преброени 182 бр. колети, като в 11 от тях били открити акцизни стоки, неописани в придружаващите стоката документи, както следва:
- 170 стека с по 10 кутии цигари с марка “PARLIAMENT NIGHT BLUE”, с по 20 къса всяка кутия - 34 000 къса цигари без български акцизен бандерол;
- 132 стека с по 10 кутии цигари с марка “MARLBORO RED”, с по 20 къса всяка кутия - 26 400 къса цигари без български акцизен бандерол;
- 33 стека с по 10 кутии цигари с марка “MARLBORO TOUCH”, с по 20 къса всяка кутия - 6 600 къса цигари без български акцизен бандерол;
- 10 стека с по 10 кутии цигари с марка “MURATTI ROSSO”, с по 20 къса всяка кутия - 2000 къса цигари без български акцизен бандерол;
- 79 кутии цигари с марка “WINSTON RED”, с по 20 къса всяка кутия - 1580 къса цигари без български акцизен бандерол;
- 2 стека с по 10 кутии цигари с марка “WINSTON BLUE”, с по 20 къса всяка кутия – 400 къса цигари без български акцизен бандерол, общо 70 980 къса цигари без български акцизен бандерол;
- 70 бр. полиетиленови плика облепени с алуминиево фолио, съдържащи по 1 кг. нарязана жълто-кафява растителна маса с вид и мирис на тютюн.
За откритите акцизни стоки бил уведомен разследващ митнически инспектор към ТД Митница Пловдив за последващи действия, за което било образувано досъдебно производство № 5/2023г. по описа на ТД Митница Пловдив.
При проверка на декларираните по фактура № GIB2023000000029/24.04.2023r. – 300 кг. полиетиленови торби, били установени 80 бр. колети по 10 ролки в колет общо - 320 кг. полиетиленови торби - повече от декларираните.
В 22 бр. колети били установени 528 бр. макетни ножове, неописани в придружаващите документи.
На основание чл.229 ал.1 от ЗМ с Разписка № 0090961/27.04.2023г. към ПИМП № 23BG003000M014380 били задържани - 80 бр. кашони /320 кг./ с полиетиленови торби и 22 бр. кашони /528 бр./ с макетни ножове.
От R. S. /Р. Ш./ били снети писмени обяснения, преведени от И. Г. В., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, в които същият заявил, че е натоварил стоката от ••• и ••• в затворени кашони и за намерените цигари и тютюн не знае нищо.
От положените печати в международния паспорт на R. S. /Р. Ш./ с № •••, издаден на 01.02.2022г. от •••, било прието, че същият е преминал и е превозил задържаните стоки през външна граница на ЕС - ••• /•••/ на 26.04.2023г. без знанието и разрешението на митническите органи, като стоките са открити в резултат на проверка на територията на Република България /ГКПП „•••“/, извършена на 26.04.2023г.
На основание чл.229 ал.1 от ЗМ бил задържан с разписка № 0090962 към ПИПМ № 23BG003000M014380 товарен автомобил с peг. № •••, марка „IVECO“, собственост на •••, дата на първа регистрация 28.10.2021г., номер на рама •••, номер на двигател •••, като превозно средство, послужило за превозване на стоки, предмет на митническа контрабанда, заедно с 1 бр. контактен ключ и 1 бр. регистрационен талон - сериен № 001329.
След края на проверката, товарното помещение било обезпечено с 2 бр. митнически пломби с № 1347062 и № 1347067.
На основание чл.229 ал.1 от ЗМ с Разписка № 0090963/27.04.2023г. към ПИМП № 23BG003000M014380 били задържани - 1200 лв. за обезпечаване на евентуални вземания във връзка с извършеното нарушение, като сумата била предадена доброволно от нарушителя.
По молба вх. № 32-178056/12.05.2023г. от адв. Г. Т. К.-П., пълномощник на ••• търговско дружество „•••“, товарен микробус марка „IVECO“ бил върнат на 07.06.2023г. с Протокол за предаване и приемане на стоки.
Стоките, предмет на митническа контрабанда, задържани с Разписка № 0090961 били предадени с приемо-предавателен протокол от 27.04.2023г. на МОЛ и заприходени в ТД Митница Пловдив със Складова разписка № 0020/28.04.2023г.
За извършените контролни действия бил съставен Протокол за извършена митническа проверка № 23ВG003000М014380/код на МУ/ГКПП BG003000/26.04.2023г.
Въз основа на изложените по-горе факти и обстоятелства било прието за установено, че на 26.04.2023г. R. S. /Р. Ш./ е превозил с товарен микробус peг. № ••• през външна граница на Европейския съюз /••• •••/, без знанието и разрешението на митническите органи - 80 бр. кашони, съдържащи 320 кг. полиетиленови торби, и 22 бр. кашона, съдържащи 528 бр. макетни ножове, открити на 26.04.2023г. при проверка на територията на Република България /ГКПП „•••“/, с което е осъществил състава на чл. 233 ал. 2 от ЗЗ.
Предвид горното и на основание чл.36 ал.1 от ЗАНН и чл.40 ал.1 от ЗАНН вр. чл.230 от ЗМ бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № BG19052023/3000/M-248 от 19.05.2023г., срещу R. S. /Р. Ш./ в негово присъствие и това на свидетеля по чл.40 ал. 1 от ЗАНН Д. Р. С. - ••• в ТД Митница Пловдив.
Актът бил преведен на R. S. /Р. Ш./ на разбираем за него език от преводач И. В., като през цялото време на проверката същият превеждал на жалбоподателя.
Актът бил връчен лично на R. S. /Р. Ш./ на 19.05.2023г. и подписан от него без възражения.
В законоустановения срок не постъпило писмено възражение по акта, на основание чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Митническата стойност на стоките, предмет на нарушение по АУАН № BG19052023/3000/M-248 от 19.05.2023г., била определена в общ размер на 5912, 48 лв., определена на основание чл.74 §2 б.2 от Регламент № 952/2013г. на ЕП и на Съвета от 09 октомври 2013г., относно създаване на митнически кодекс на Съюза, от Комисия за определяне на стойността на стоките, видно от Протокол от 26.06.2023г., изпратен със Служебна бележка per. № 32- 452155/27.06.2023г. от Началник - отдел „ФУСРС“ в ТД Митница Пловдив.
На основание чл.233 ал.6 от ЗМ стоките, предмет на нарушение, били отнети в полза на държавата и не следвало да се присъди тяхната равностойност, тъй като стоките били задържани с Разписка № 0090961 и предадени с приемо-предавателен протокол от 27.04.2023г. на МОЛ и заприходени в ТД Митница Пловдив със Складова разписка № 0020/28.04.2023г.
Въз основа на материалите по преписката и съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което R. S. /Р. Ш./ е наложено административно наказание – глоба в размер на 5912, 48 лв. за нарушение на чл.233 ал.2 от Закона за митниците /ЗМ/, на основание чл.233 ал.2 вр. ал.1 от ЗМ, като наред с това, на основание чл.233 ал.6 вр. ал.2 от ЗМ са отнети в полза на държава стоките, предмет на нарушението - 80 бр. кашони, съдържащи 320 кг. полиетиленови торби и 22 кашона, съдържащи 528 бр. макетни ножове, предадени в склада на ТД Митница Пловдив по складова разписка № 0020/ 28.04.2023г.
Описаната фактическа обстановка се установява от гласните доказателства – показанията на актосъставителя Й. Н. Н., както и от събраните и приложени по преписката писмени доказателства - Транзитна декларация–Т1-MRN; 23TR34130001193740/25.04.2023г.; Международна товарителница от 25.04.2023г.; A.TR № F1403912/25.04.2023г. и фактура № GIB2023000000029/24.04.2023г., протокол от 26.06.2023г. за стойността на стоките, предмет на нарушението, служебна бележка от 22.06.2023г., доклади от 08.06.2023г. и 19.05.2023г., протокол за извършена проверка от 26.04.2023г., писмени обяснения на Р. Ш. от 27.04.2023г., митническа разписка № 0090961, митническа разписка № 0090962, митническа разписка № 0090963, документи на ••• език, приемо-предавателен протокол от 28.04.2023г. за процесното МПС, ведно със складова разписка от 28.04.2023г., опис на общото състояние на автомобила от 28.04.2023г. приемо- предавателен протокол от 28.04.2023г. за стоките, предмет на нарушението, ведно със складова разписка от 28.04.2023г.
В показанията си св. Н. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации, както и извършените контролни действия по установяване на нарушението. Потвърждава начина и реда за съставяне на акта, както и осъществения превод на български език, придружаващ цялата процедура. По случая обяснява, че по време на проверката били установени в процесното МПС 182 бр. колети, които били със 102 бр. повече от декларираните 80 бр. по документи. В 11-те от колетите били открити акцизни стоки, за които бил уведомен митнически разследващ инспектор. В 22 бр. колети били открити 528 бр. макетни ножове, които не били декларирани по документи. Имало 300 кг. декларирани найлонови торби, както и още 320 кг., които не били декларирани. Свидетелят сочи, че са били снети писмени обяснения от Ш., който заявил, че не знае какво е било съдържанието на стоките, тъй като кашоните били затворени при натоварването им. От показанията на св. Н. става ясно, че при разговора с жалбоподателя Ш., последният е представил снимки на натоварването на кашоните в товарния бус, на които се виждало, че е присъствал. От последното сви. Н. направил извод, че Ш. е бил наясно с недекларираните стоки, тъй като били доста повече от декларираните такива по документи.
Съдът кредитира показанията на св. Н., дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната истина и съответстват на писмените доказателства по отношение на извършената проверка и контролните действия, установените недекларирани стоки, предмет на спора.
От правна страна, съдът намира следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, тъй като св. Н. е на длъжност ••• в ТД Митница Пловдив, т.е. компетентността му е по аргумент на чл.230 от ЗМ, а наказващият орган – Директора на ТД Митница Пловдив е упълномощен видно от Заповед № ЗАМ-988/32-220316//13.06.2023г. на Директора на Агенция „Митници“ и на основание чл.231 от ЗМ. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН - АУАН е съставен на 19.05.2023г., а НП - на 14.08.2023г.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя и на основание чл.40 ал.1 от ЗАНН. Не са допуснати съществени процедурни нарушения, които да са опорочили производството и правата на нарушителя. В тази връзка, както от писмените доказателства по делото, така и от гласните доказателства – показанията на св. Н. става ясно, че макар жалбоподателят R. S. /Р. Ш./ да е ••• гражданин, всички контролния действия – по време на проверката, съставянето на акта, предявяването му, в това число и проведеният преди това разговор с контролните органи, е бил преведен от български език на ••• език и обратно от преводача И. В.. В описанието на нарушението са отразени съществените елементи от състава на нарушението като време, място, авторство и обстоятелства, при които то е извършено. В този смисъл описанието е пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят е разбрал за какво свое деяние е наказан.
В случая дадената правна квалификация по чл.233 ал.2 от ЗМ е правилна. Според цитираната разпоредба за митническа контрабанда се наказва и този, който пренесе или превози стоки през външна граница на Европейския съюз без знанието и разрешението на митническите органи и стоките са открити в резултат на проверка на територията на Република България. Нарушението е формално и за довършеността му не се изисква настъпването на друг, различен съставомерен резултат, освен пренасянето през границата.
В тази връзка неоснователни се явяват бланкетно изложените в жалбата възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
По делото безспорно се установява, че процесните стоки - 80 бр. кашони, съдържащи 320 кг. полиетиленови торби, и 22 бр. кашона, съдържащи 528 бр. макетни ножове, попадат в тази квалификация, доколкото не са акцизни стоки. Безсъмнено процесната стока е прекарана посредством товарен бус с ••• регистрация - peг. № ••• през външна граница на ЕС, а именно ••• и установена на входа с България – ГКПП „•••“. Не се спори по делото, че митническите органи не са знаели и не са давали разрешение стоката да бъде прекарана през границата. Същата не е била декларирана по документи. Безсъмнено писмените и гласните доказателства потвърждават тези обективни елементи от нарушението.
Въпреки горното, обаче, съдът намира, че така вмененото на жалбоподателя R. S. /Р. Ш./ нарушение не се доказва от субективна страна, както и частично от обективна страна. Макар по делото да не се спори, че водачът на товарния бус е бил жалбоподателят, то това му качество не го прави автоматично субект на нарушението. В тази връзка, съгласно задължителните указания за съдилищата, дадени с ТР 1/2015г. по т. д. № 1/2014г. на ОСНК на ВКС, под пренасяне на стоки през границата на страната следва да се разбира физическото/фактическо пренасяне/транспортиране на стоките през границата на страната от лице, което упражнява фактическа власт върху тях, като деянието е довършено в момента на обективното преминаване на стоките през границата. От дадената задължителна дефиниция е видно, че за да е съставомерно деянието по отношение на дадено лице, следва да бъде установено по несъмнен начин, че то е имало фактическа власт върху стоките. Както теорията, така и практиката, е категорична, че под понятието „фактическа власт“ следва да се разбира, че лицето е имало възможност да извършва необезпокоявано фактически разпоредителни действия с вещта. При съвкупната оценка на доказателствата по делото настоящият съдебен състав не намира за доказано процесните стоки да са се намирали във фактическата власт на жалбоподателя Ш.. Прието е за установено в НП, а не е и спорно по делото, че същият е бил само водач на превозното средство, в което са били превозвани недекларираните стоки. Не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства, R. S. /Р. Ш./ да е бил надлежно упълномощен и натоварен да извършва правни действия за лицето, декларирало стоките в митническата декларация. Жалбоподателят е бил натоварен само със задължението физически да транспортира стоките от територията на Република ••• през територията на ЕС – през ••• до България, при това без стоките да са предадени в негова фактическа власт. Този извод следва по несъмнен начин от обстоятелството, че след натоварването на стоките багажното отделение на камиона е било пломбирано, като пломбите не са били нарушени до извършване на митническата проверка. Самият актосъставител Н. в показанията си потвърждава, че едва при проверката са били премахнати два броя ••• митнически пломби, които са били с ненарушена цялост. Т.е. жалбоподателят е нямал досег до превозваната стока и възможността да влияе върху обема й и вида й след натоварването й абсолютно се отхвърля. По–нататък, физическото присъствие на жалбоподателя при товаренето на стоките също не доказва по безспорен начин знанието му за съдържанието на стоката в кашоните и доколко същата е декларирана или не по документи пред митническите органи. Това е така, тъй като от една страна товаренето се е осъществявало при затворени кашони, в който смисъл са и снетите от самия R. S. /Р. Ш./ обяснения при проверката. От друга страна, дори и лично представените снимки от последния, за които сочи св. Н., че е поискал, не доказват знание на R. S. /Р. Ш./ какво точно предстои да превозва през граница, именно защото кашоните са много – по данни 80 бр. декларирани и 102 бр. недекларирани, като не се доказва по безспорен начин кой е товарил кашоните и дали през целия процес на натоварване жалбоподателят е присъствал, дали внимателно е съблюдавал процеса. Ето защо не се приема и заключението на актосъставителя в показанията му, че щом кашоните били доста в повече, жалбоподателят бил наясно, че част от стоката не е декларирана по документи.
От гореизложеното следва, че доколкото процесните стоки не са се намирали във фактическата власт на водача, то той не е легитимиран субект в процесния случай да носи отговорност по чл.233 ЗМ.
За по-голяма прецизност, съдът следва да отбележи, че съществено се отличава настоящият случай от тези, когато шофьорът сам закупува стоки, укрива ги в превозното средство, в нарочно изготвени тайници или сред законно превозвания товар, и ги превозва през границата на страната без да уведоми за тях митническите органи, но процесният казус не се доказва да е такъв.
На второ място, във връзка с горното, съдът намира, че в случая не се доказва и субективното отношение на дееца към деянието. Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Съгласно чл.7 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В този смисъл липсата на безспорно доказано знание за недекларирани стоки, които физически е превозвал R. S. /Р. Ш./, води и до изключване съзнаваните и несъзнаваните форми на вина, доколкото същият дори в качеството на водач няма задължение нито в ЗМ, нито в правилника за прилагането му, нито в Регламент № 952/2013г. да проверява товара му след пломбиране. Така поведението на R. S. /Р. Ш./ може да се подведе под нормата на чл.14 от НК, дефинираща института на фактическата грешка и чиято същност е изключването на вината като психическо отношение на дееца към деянието и противоправния му резултат при липса на отражение в представите му на елементи от действителността, представляващи признаци от състава на престъплението /нарушението/. Отсъствието на представи съгласно чл.14 ал.1 от НК изключва умисъла, а съгласно чл.14 ал.2 от НК и непредпазливостта, ако самото незнание не е резултат на непредпазливост. Събраните доказателства не установяват жалбоподателят да е знаел, че товарният автомобил, който е управлявал, е натоварен със стока, различна от описаната в митническите документи, включително в придружаващата товара фактура. Освен това, не се установява от данните по делото незнанието на тези факти да се дължи на непредпазливост или небрежност от негова страна.
От друга страна, не на последно място по важност, следва да се обърне внимание и на приложимата нормативна база на ЕС. Така в чл.5 т.12. от Регламент № 952/2013 за създаване на митнически кодекс на общността е дефинирано, че „митническа декларация“ представлява актът, с който дадено лице изразява в установената форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически режим, като посочва, където е уместно, специфични мерки, които следва да бъдат приложени. В т.6 от същия член е посочено, че „митнически представител“ означава всяко лице, определено от друго лице да изпълнява действията и формалностите, изисквани съгласно митническото законодателство, във взаимоотношенията му с митническите органи, а в т.15 е уредено, че „декларатор“ е лицето, което подава митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация или уведомление за реекспорт от свое име или лицето, от чието име се подава такава декларация или уведомление. Съгласно чл.15, т.2 б.„а“ от Регламента пък лице, което подава пред митническите органи митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт или подава заявление за разрешение или за друго решение, е отговорно за точността и пълнотата на информацията, предоставена в декларацията, уведомлението или заявлението. От събраните писмени доказателства, в частност митническа декларация, определено жалбоподателят R. S. /Р. Ш./ не е и деклараторът на стоките пред митническите органи, за да бъде отговорен субект по чл.233 от ЗМ.
Ето защо и предвид изложеното, съдът намира, че неоснователно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя R. S. /Р. Ш./, поради което следва да се отмени процесното НП в частта, с която на основание чл.233 ал.2 вр. ал.1 от ЗМ му е наложено административно наказание глоба в размер на 5912, 48 лв.
По отношение на стоките, предмет на нарушението, правилно на основание чл.233 ал.6 вр. чл.233 ал.2 от ЗМ са отнети в полза на държавата, независимо чия собственост са. Предпоставка за конфискация е обективното извършване на контрабанда, без значение, дали е ангажирана административнонаказателна отговорност на дадено лице. Това следва и по аргумент от чл.233 ал.7 от ЗМ, който императивно предвижда отнемане на стоките – предмет на митническа контрабанда, дори и когато нарушителят е неизвестен. В съответствие с посоченото е и чл.198 от Регламент № 952/2013 за създаване на митнически кодекс на общността, доколкото митническите органи са оправомощени да предприемат всички необходими мерки за разпореждане със стоките, включително отнемане и продажба или унищожаване, когато едно от задълженията, установени в митническото законодателство за въвеждането на несъюзни стоки на митническата територия на Съюза, не е изпълнено или стоките са били отклонени от митнически надзор. В тази част НП следва да се потвърди.
В горния смисъл са Решение № 1908/11.10.2019г. на Административен съд - Пловдив по к. а. н. д. № 2041/2019г., Решение № 102/10.01.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 3288/2019г.
Въпреки изхода на делото, неоснователно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото по делото не се ангажираха писмени доказателства за реално направени разходи във връзка с това, в това число липсва представен договор за правна защита и съдействие, от който да е видно основанието му и начина на плащане, ако е имало такъв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът
Цитирани разпоредби
28- чл. 40, ал. 1 ЗАНН
- чл. 233 ЗМ
- чл. 233, ал. 2 ЗМ
- чл. 233, ал. 6 ЗМ
- чл. 233, ал. 2
- чл. 34 ЗАНН
- чл. 36, ал. 1 ЗАНН
- чл. 44, ал. 1 ЗАНН
- чл. 57 ЗАНН
- чл. 59 ЗАНН
- чл. 6 ЗАНН
- чл. 63, ал. 1 ЗАНН
- чл. 7 ЗАНН
- чл. 233, ал. 2 ЗЗ
- чл. 229, ал. 1 ЗМ
- чл. 230 ЗМ
- чл. 231 ЗМ
- чл. 233, ал. 7 ЗМ
- чл. 14, ал. 2 НК
- чл. 14, ал. 1 НК
- чл. 14 НК
- чл. 15, т. 2
- чл. 198
- чл. 2
- чл. 233, ал. 6
- чл. 42
- чл. 5, т. 12
- чл. 74