РЕШЕНИЕ

№ 56

гр. гр. Добрич, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. П. Монев Членове: А. М., Каменски Калиптен, Ибр. Алид при участието на секретаря Детелина Вл. Михова като разгледа докладваното от Калиптен Ибр. Алид Въззивно наказателно дело от частен характер № 20253200600086 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимата М. С. Г. срещу присъда № 47 от 20.04.2022г. на Районен съд – Добрич, с която е бил призната за виновна за извършено престъпление по чл.148, ал.2, пр.1 от НК във вр. с чл.148, ал.1, т. 2 от НК във вр. с чл.147, ал.1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а от НК е била освободена от наказателна отговорност, като й е било наложено административно наказание «глоба» в размер на 2000.00 лева. Със същия съдебен акт подсъдимата е била оправдана по първоначално повдигнатото обвинение за извършени в реална съвкупност две престъпления по чл.148, ал.1, т.1, т.2, пр.2 от НК във вр. с чл.146, ал.1, пр.1 от НК и по чл.148, ал.2, пр.1 и 2 от НК във вр. с чл.148, ал.1, т. 2, пр.1 от НК във вр. с чл.147, ал.1, пр.1 от НК, и е била осъдена да заплати сторените по делото разноски, включително и направените от частния тъжител.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на горевизираната присъда, като се иска оправдаването на подсъдимата. Алтернативно се прави искане за връщане на делото в първоинстанционния съд за разглеждане от друг съдебен състав.

Постъпило е писмено възражение от частния тъжител чрез повереника, с което се иска първоинстанционната присъда, като законосъобразна, правилна и обоснована, да бъде потвърдена изцяло.

В съдебно заседание жалбата се поддържа с наведените в нея доводи, като се изтъква, че «фактическото и правно обвинение в разпореждането за предаване на съд и в диспозитива на съда са противоречиви и има непълнота на мотивите».

Повереникът и частният тъжител, редовно призовани, не се явяват.

Първият от тях е посочил като причина за неявяване наличието на служебен ангажимент, но изрично писмено е обективирал изявление, че не се противопоставя да бъде даден ход на делото. Прави искане, кореспондиращо с внесеното възражение, да бъде потвърдена атакуваната присъда.

След като обсъди и прецени събрания по делото доказателствен материал, становищата и доводите на страните, съдът сам служебно провери изцяло правилността на присъдата и счете, че е налице основание за отмяна на поднадзорния съдебен акт поради допуснати съществени процесуални нарушения неотстраними във въззивната инстанция. Изложеното обуславя връщане на делото за разглеждане на първоинстанционния съд от нов състав по следните съображения:

С атакуваната присъда подсъдимата е била призната за виновна за извършено от нея едно престъпно деяние, реализиращо квалифициран състав на клевета, при условията на продължавано престъпление, а именно - по чл.148, ал.2, пр.1 във вр. с чл.148, ал.1, т.2 от НК във вр. с чл.147, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

В разпореждането за предаване на съд, за разлика от диспозитива на присъдата и от претенцията на тъжителя, са били визирани две изпълнителни деяния, осъществяващи квалифицирани състави на две различни престъпления:

1/ на обида по чл.148, ал.1, т.1, т.2, пр.2 от НК във вр. с чл.146, ал.1, пр.1 от НК;

2/ на клевета по чл.148, ал.2, пр.1 и 2 от НК във вр. с чл.148, ал.1, т. 2, пр.1 от НК във вр. с чл.147, ал.1, пр.1 от НК.

Изложеното несъответствие се явява нарушение от категорията на съществените, тъй като от една страна това е довело до ограничаване на правото на защита на подсъдимата да разбере в какво точно е обвинена, и от друга - е обусловило издаването на необоснована присъда. В конкретния случай е налице неяснота на действителната воля на съда (не може да се проследи начина на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав) относно фактическите констатации и правните изводи, като в обстоятелствената част на мотивите липсва обстоен анализ в тази насока, респективно аргументиране защо е извършено преквалифициране на деянията (друг е въпросът доколко и как е било допустимо това).

По повод горното, съдът намира, че в конкретния случай делото следва да бъде върнато за повторно разглеждане от нов съдебен състав в Районен съд - град Добрич.

С оглед констатацията за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на първоинстанционната присъда, настоящият съдебен състав не би могъл да се произнесе по другите, наведени в жалбата основания за неправилността й, а те следва да се имат предвид при новото разглеждане на делото.

Предвид гореизложените съображения, на основание чл.335, ал.2 от НПК, съдът