Решение № 3879 от 14.10.2024 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 652/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 72, ал. 4 от Закон за Министерство на вътрешните работи.

2. Образувано е по жалба на М. З. М., [ЕГН] от с. Дорково, общ. Ракитово, обл. Пазарджик, с посочен съдебен адрес гр. София, ул. Тунджа 33А, адв. В. К., срещу Решение № 15 от 21.02.2024 г., постановено по а.н. дело № № 20235210200253 по описа на Районен съд Велинград за 2023г., с което е отхвърлено оспорването на М. З. М. срещу Заповед за задържане на лице, с рег. № 367зз-223 от 27.09.2023г., издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, от полицейски орган С. И. Г., на длъжност младши инспектор в Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР, Пазарджик.

3. Жалбоподателя счита обжалваното решение за необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Възразява се, че решението е постановено от незаконосъобразен съдебен състав, доколкото не е бил спазен принципа за случайно разпределение на делата. Възразява се също така, че образуваното пред районния съд дело, неправилно е квалифицирано в група „Административно наказателно дело", „АНД-други“.

Твърди се, че при постановяване на решението, първоинстанционния съд не е обсъдил нито едно от изискванията на чл. 146 от АПК, във връзка с чл. 168 от АПК, включително не е извършена проверка относно компетентността на органа, да издава актове от категорията на процесната заповед..

Възразява се, че в оспорената заповед не са изложени фактическите основания за постановяването. Твърди се, че относно сочените престъпления в първоинстанционното решение е дадена съответна квалификация, но за едно от тях, в заповедта липсва такава.

Поддържа се, че приложеното по преписката „Сведение“ не е написано от жалбоподателя, както и че той не е извършил нито едно от посочените в заповедта престъпления.

Възразява се, че препис от заповедта не е бил връчен на жалбоподателя.

Счита се, че събраните след задържането доказателства са ирелевантни в случая, тъй като данните следва да са налице преди задържането.

Според жалбоподателя, няма легитимна цел за ограничаване на основното човешко право на свобода през цялата нощ и целия следващ ден, при положение, че единствените действия които са предприети през това време са снемането на 3 бр. сведения. В този контекст се сочи още, че образуваното досъдебно производство с № 479/2023г., не нито срещу М., нито срещу друго конкретно лице.

Иска се обжалваното решение и оспорената заповед да бъде отменени, като незаконосъобразни и съответно, да се присъдят извършените разноски по производството.

4. Ответника, С. И. Г., на длъжност младши инспектор в Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, не взема становище по касационната жалба.

5. Участвалия по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик е на становище, че касационната жалба е неоснователна.

ІІ. За допустимостта:

6. Жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

7. Въз основа на Заповед за задържане на лице, с рег. № 367зз-223 от 27.09.2023г., издадена от С. Г., на длъжност полицай „Охрана на обществения ред“ в РУ Велинград, М. е задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане в РУ Велинград, на основание чл. 72, ал. 1, т.1 от ЗМВР, във връзка с Досъдебно производство ЗМ № 479 от 27.09.2023г., за извършено престъпление по чл. 129, ал. 1 от Наказателния кодекс по описа на Районно управление Пазарджик.

В обстоятелствената част на заповедта е описано, че на същата дата, в 21: 15ч. в гр. Велинград, ул. Петър Берон 12, лицата: М. З. М., [ЕГН] от с. Дорково, ул. Деспот Слав 76 заедно Й. Г. З., [ЕГН] от гр. Велинград, ул. Маршал Толбухин 30, са разбили входна дървена врата на частен дом на посочения по-горе адрес, ползван от К. И. Р., [ЕГН] от гр. Велинград, ул. „Пневмо болница В. Коларов“, № 1 и след като са проникнали вътре са нанесли побой на ползвателя Р.. В следствие на побоя, на Р. е причинена средна телесна повреда изразяваща се във фрактура на костици под ляво око: престъпление по чл.129 ал.1 от НК.

8. По преписката е приложена Докладна заповед ЗМ № 479 от 27.09.2023г., изготвена от младши инспектор С. Г. и адресирана до Началник РУ Велинград. В записката е описано, че на 27 и 28.09.2023г., Г. е бил на работа, съвместно с мл. инспектор П. А., като автопатрул 725 обслужващ участък. № 7, 3.1 АМ: 1.2 за времето от 20: 30 часа до 08: 30 часа. Около 21: 15 часа, получили е сигнал от Оперативна дежурна част за възникнал скандал в град Велинград ул. Петър Берон 12. При пристигане на място, забелязали две лица, които прескачали оградата на същия административен адрес. Същите били задържани, като от къщата излезли мъж и жена, които викали, че въпросните две лицата са им нанесли побой, а мъжът бил облян с кръв по главата. При първоначалния разговор, който служителите от РУ Велинград провели с лицата, които били заварени да прескачат оградата, те заявели, че единия е син на жената която викала, а другият имал дете от нея. Лицата нанесли побоя на мъжа и нахлули в чуждия имот били установени като Й. Г. З., ЕГН: [ЕГН], живущ в гр. Велинград на ул. Маршал Толбухин 30 и М. З. М., [ЕГН] от с. Дорково, ул. Деспот Слав 76. Били установени и потърпевшите лица - К. И. Р. [ЕГН] от гр. Велинград и З. А. М. [ЕГН] от гр. Велинград, които заявили, че З. и М., изкъртили входната врата на имота в който Р. и М. живеели под наем и нанесли на Р. удари по главата. М. заявила, че синът М. и лицето с което живеела до скоро на семейни начела нанесли удари по главата на нея и на К. Р., при когото била на гости от няколко дена. Снети били писмени сведение от лицата в сградата на РУ Велинград. К. Р. бил закаран от екип на Спешна помощ в „МБАЛ – Велинград“ и след извършен обстоен преглед, медицинските лица установили, наличие на средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на костици под лявото око. Й. З. и М. М., били задържани в сградата на РУ Велинград за извършено престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.

9. В снетите обяснения, участници в инцидента са заявили следното:

• Й. Г. З. е посочил, че на 27.09.2023г., около 20 часа, заедно с доведения му син М. З. М., влезнали през оградата на имот, намиращ се в гр. Велинград, ул. Петър Берон 12 за да търсят З. М.. Вратата на къщата била заключена и той я разбил, за да може да влезе вътре. В къщата срещу него имало мъж, който З. ударил и мъжът паднал. След като напуснали къщата, прескочили оградата и тогава били задържани;

• З. А. М. е заявила, че била избягала от Й. З. и отишла при К. Р. във Велинград. На 27.09.2023г., в къщата на К. дошли Й. и М.. Й. започнал да бие К., а М. го спирал. След това пристигнали полицаите.

• М. З. М. е заявил, че на 27.09.2023г., около 21 часа, заедно с Й. З., отишли във Велинград да говорят с майка му, която живеела при К. Р., на адрес ул. Петър Берон 12. След като майка му и Р. се скрили, те със З. разбили вратата и влезнали вътре. Й. и К. се сбили, но тое не се намесвал. Й. бутнал К. и той си ударил главата. След това той и Й. се тръгнали, но докато прескачали оградата, дошли полицаите. В сведението е отбелязано, че текста е бил продиктуван от М., записан от трето лице и подписан от М.. 10. За да постанови обжалвания в настоящото производство резултат, районния съд е приел, че фактически основания, които обосновават възможността за задържане на конкретно лице, представляват предварителното налични данни, обосноваващи предположение това лице да е извършител на престъпление или съпричастен към такова. Пояснено е, че законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК, затова то може да бъде задържано дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието. Счетено е, че в конкретния случай като такова поведение е описано в заповедта и то се изразява в това, че задържания и трето лице са проникнали в чуждо жилище чрез употреба на сила (разбита входна дървена врата), както и в причиняване на средна телесна повреда на намиращо се в жилището лице. Според съда, коректната правна квалификация на тези данни сочи на две престъпления – по чл. 170, ал. 2 вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 129, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. В тази насока са съобразени и показанията на разпитания в хода на първоинстанционното производство свидетел.

Констатирано от съда е, че след задържането от М. М. е била попълнена и подписана декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР и са му били разяснени правата по чл. 72, 73 и 74 от ЗМВР, като са му били предоставени възможностите да се възползва от тях.

Според решаващия съд, при постановяване на процесната заповед, не е допуснато противоречие на материалноправни разпоредби, като задържането е извършено на надлежно посочено законово основание, предвидено в нормативен акт - закон и в този смисъл не може да се приеме, че ограничаването на свободата на жалбоподателя е необосновано и в нарушение на Конвенцията за правата на човека и основните свободи.

Счетено е също така, че заповедта е издадена в съответствие с типичната цел, която закона преследва, посредством постановяването на административни актове от същата тази категория. Пояснено от съда е, че въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на категорични такива данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не е задължително, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

ІV. За правото:

11. Според чл.72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление.

Съобразно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, заповедта за задържане се издава в писмена форма и съдържа обема от данни, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР.

Според чл. 129, ал. 1 от Наказателния кодекс, който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

В чл. 170, ал. 1 и ал. 2 от Наказателния кодекс е предвидено, че който влезе в чуждо жилище, като употреби за това сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация до шест месеца, като, ако деянието по предходната алинея е извършено нощем или от въоръжено лице, или от две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

12. В рамките на тази материално и административно наказателно правна уредба, по отношение на възраженията, възведени в първоинстанционното производство, които всъщност са и възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил подробни мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота всички представени по делото доказателства.

Въз основа на правилно установените факти, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и административно наказателния и на процесуалния закони.

Както фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят в основните им части от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК.

13. Нормата на чл.72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, възлага компетентността за прилагане на въпросната принудителна мярка на полицейските органи, а това според чл. 57, ал. 1 от ЗМВР са органите на Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, Главна дирекция „Гранична полиция“, областните дирекции, дирекция „Миграция“, дирекция „Вътрешна сигурност“, дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, Специализирания отряд за борба с тероризма и звената „Общинска полиция“, които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 7 и 8 от закона.

По делото няма съмнение, че С. И. Г., заемащ длъжност младши инспектор в Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР, Пазарджик е полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР. Това ще рече, че той е материално, местно и функционално компетентен да издава заповеди от категорията на процесната такава, в рамките на района на РУ Велинград.

14. На следващо място, нормата на чл.72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР ясно сочи, че прилагането на мярката принудително задържане не е задължителна последица от констатирането на данни за извършено престъпление от конкретно лице, а възможност включена в правомощията на полицейския орган, която следва да бъде упражнена в случаите, когато осъществяването на функциите му по противодействие на престъпността (чл. 2, ал. 1 от ЗМВР) налагат това. Разбира се, принудителната мярка, следва да бъде прилагана при съблюдаване на принципите посочени в чл. 3, ал. 1 от ЗМВР, относно спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна, зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство и пряко свързаният с тях принцип на „съразмерност“ (чл. 6 от АПК), като при постановяването и осъществяването на принудителното задържане, следва да се пристъпва добросъвестно и справедливо, без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за постигане на конкретната цел.

15. Възможността да се извърши преценка в контекста на изложените съображения, без съмнения налага заповедта за прилагане на мярката принудително задържане да бъде надлежно обоснована. Поради тази именно причина, в чл. 74, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗМВР е установено изискването, властническото волеизявление да бъде обективирано в писмена форма, като се изложат фактическите и правните основания за задържането. В случая тези обстоятелства са посочени в необходимата пълнота в обстоятелствената част на заповедта. Конкретно са описани деянията, мястото и времето през което те са осъществени от М. и от З.. Действително, посочена е правната квалификация само на едно от деянията, това, което е съставомерно по чл. 129, ал. 1от НК, но пък подробно са описани фактите, свързани и с другото противоправно деяние – противоправното влизане в чуждо жилище, като очевидно са описани данни, които са достатъчни за да обосноват, напълно основателно предположение, че М. е извършил престъпление от общ характер.

Необходимостта при това положение от образуване на досъдебно производство и предприемане на незабавни процесуални действия по установяване на релевантните по казуса факти, очевидно обосновават необходимостта от прилагане на процесната принудителна мярка.

16. С оглед поддържаните касационни възражения, следва да се добави, че обжалваното в настоящото производство решение е постановено от надлежен, законен състав на Районен съд Пазарджик.

Според чл. 72, ал. 4, изр. първо от ЗМВР, задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. В случая това е районен съд Велинград, несъмнено е, че съдия М. Ц. е действащ магистрат от състава на Районен съд Велинград.

17. Въпросът дали конкретното дело, образувано по жалба на М. срещу Заповед за задържане на лице, рег. № 367зз-223 от 27.09.2023г. е правилно или неправилно разпределено по вид, съобразно правилата установени в чл. 80 от Правилника за администрацията, не е пряко релевантен по отношение на преценката за валидност и допустимост на процесното съдебно решение. Този въпрос е от значение единствено относно спазването на правилата за администриране на делата и евентуалната дисциплинарна отговорност в тази насока на съответните длъжностни лица от съда.

По същият начин стои въпроса и с оглед спазването на изискването на чл. 9, ал. 1 от Закона за съдебната власт, разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт да се извършва на принципа на случайния подбор чрез равномерно електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им при спазване изискванията на чл. 360б от ЗСВ.

В случая е несъмнено, че разпределението на делото е осъществено чрез информационната система по смисъла на чл. 360б от ЗСВ, одобрена от пленума на Висшия съдебен съвет съгласувано с министъра на правосъдието и министъра на електронното управление.

Все в тази насока трябва да се отбележи, че съобразно чл. 79, ал. 2, т. 8 от ЗСВ, Общото събрание на районния съд: приема вътрешни правила за организацията на дейността си, тоест и такава свързани с разпределянето на постъпващите дела между съдиите докладчици.

18. Изложеното до тук е достатъчно за да се формира извод, че оспореният акт е постановен от снабденият с правомощията за това орган, спазена е формата в която следва да бъде обективирано властническото разпореждане, правилно е приложен материалния закон, като не са допуснати нарушения на административно производствените правила. Като краен резултат е спазена целта, която закона преследва с прилагането на принудителни мерки от категорията на процесната такава.

Ето защо, Съдът