Решение № 7014 от 27.2.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 102/2025 г.

Производството е по реда на чл.145-чл.178от Административно процесуалния кодекс ( АПК ), във вр. с чл. 50 и чл.88а от Закона за гражданската регистрация ( ЗГР ), вр. чл.105, ал.4 от Семейния кодекс ( СК ). Образувано е по жалба от Б. Н. Л., с посочен в жалбата адрес в [държава], чрез пълномощника- адв. И. М., срещу отказ, инкорпориран в писмо с изх.№08-00-550/12.12.2024 година на кмета на Община Кюстендил. Наведените основания за оспорване, с оглед изложените в жалбата оплаквания, са за допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила, противоречие с приложимите материалноправни норми и несъответствие с целта на закона-чл.146, т.3, т.4 и т.5 АПК. С жалбата се твърди, че жалбоподателят е роден на [дата]. в [населено място], като рожденият му единен граждански номер (ЕГН) е 8711092924. След пълното му осиновяване през 1993 г. на жалбоподателя е присвоен нов ЕГН, който му е неизвестен. След раждането му жалбоподателят е бил настанен в Дом за деца лишени от родителски грижи, с адрес в [населено място], м-т „Хисърлъка“, и е бил включен в списъците за осиновяване. Впоследствие е бил осиновен от италианските граждани Б. Л. и Б. Н.. За да може да упражни правото си по чл.105, ал.1 от СК за водене на дело за разкриване на тайната на осиновяването, жалбоподателят отправил молба до ответника да му предостави информация относно новосъздаденото му ЕГН и съдебното решение, постановено през 1993 година, с което е било допуснато пълното му осиновяване. В отправеното до ответника молба не се съдържало искане за разкриване на данни за произхода му. По изложените твърдения и доводи се иска постановяването на съдебно решение, с което да се отмени оспорения отказ. С писмения отговор по жалбата ответникът оспорва основателността, като преповтаря мотивите в оспорения отказ. В съдебно заседание пред АССГ, пълномощникът на жалбоподателя- адв. М. поддържа жалбата и моли за уважаването й по изложените в нея съображения. Заявява и искане за присъждане на направените по делото разноски, за които прилага списък по чл.80 от ГПК, вр. чл.144 от АПК. Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание, но от процесуалния му представител- юрк. Н. е изпратена писмена молба, с която се оспорва допустимостта и основателността на жалбата, тъй като в конкретния случай нямало влязло в сила решение, с което съдът да е допуснал разкриването на данни за конкретното осиновяване. Административен съд София- град, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните и събраните по делото доказателства, и служебно на основание чл.168, ал.1 от АПК провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт на основанията по чл.146 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна: Между страните е безспорно от фактическа страна, а и от приложените към жалбата писмени доказателства копие от Акт за раждане от регистрите за гражданско състояние №200, р.2 s.В, 1994 г.- многоезично стандартно удостоверение, копие от Паспорт, серия К №3559614, изд. на 01.04.1993 г. от МВР-София; копие от Международен паспорт № [Наименование], изд. на 16.12.2022 г. от МВР на [държава] може да се направи извод, че жалбоподателят- български гражданин е бил осиновен при условията на пълно осиновяване от италиански граждани през 1993 г. Административното производство, видно от писмо изх.№СОА24-ГР94-5603-1 от 03.12.24 година на секретаря на Столичната община е започнало по молба на жалбоподателя, чрез пълномощника- адв. М., заведена с вх.№СОА24-ГР94-5603/25.10.2024 г., с която на основание чл.6 от Закона за българското гражданство ( ЗБГ) е било поискана информация за съдебното решение, постановено през 1993 г., с което е било допуснато пълното осиновяване, както и информация относно новосъздадения по този повод нов акт за раждане и присвоен нов ЕГН. С посоченото писмо, заведено с вх. №09-00-550/04.12.24 г. в Община Кюстендил, при съобразяване с действащата към 1993 г. нормативна уредба, чл.6 от ЗБГ и чл.88а от ЗГР преписката е изпратена компетентност на секретаря на Община Кюстендил. По преписката е постановен оспорения пред съда отказ. Изложените от ответника-кмета на Община Кюстендил съображения са, че към молбата не е приложено влязло в сила решение, с което съдът да е допуснал разкриването на данни за конкретното осиновяване. Като правно основание е посочена разпоредбата на чл.105, ал.4 от СК. При тези фактически установявания, съдът обуславя следните правни изводи: Преценката за допустимост на жалбата е осъществена с постановеното по делото Определение № 3127/30.01.2025 година и не е налице изменение на обстоятелствата, което да налага повтарянето й от съда. Разгледана по същество, жалбата и основателна. Отказът е постановен от компетентен орган-кмета на Община Кюстендил. Компетентността на органа произтича от разпоредбата на чл.35, ал.3 и ал.1 от ЗГР. Съгласно същите, кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние и съставя актовете за гражданско състояние в общината или кметството, на чиято територия са станали събитията. Отказът е в писмена форма и съдържа съществените реквизити по чл.59, ал.2 АПК. Изложени са фактическите и правни съображения за издаването му, които позволяват на жалбоподателя в съдебното производство да разбере основанията на органа за упражненото правомощие да постанови отказ, а на съда да упражни контрол за законосъобразност. Отказът обаче е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до противоречие с материалноправните норми, по следните съображения на съда: Ответникът погрешно е възприел отправеното искане, като такова за предоставяне на информация за произхода на осиновения. Отправеното до него искане съдържа две части: 1. за предоставяне на новосъздадения след допуснатото пълно осиновяване акт за раждане и новоприсвоеното ЕГН на искателя и 2. данни за съдебното решение, с което е било допуснато пълното осиновяване. В първата си част искането е по чл.88а, ал.1, т.1, вр. чл.88, ал.1, т.1 от ЗГР. В съответствие с тях, лицето, за което се отнася актът за раждане може да иска удостоверение за раждане (оригинал - първото издадено удостоверение, и дубликат - всяко следващо). Безспорно жалбоподателят към момента на осиновяването му е бил български гражданин, като негово осиновяването не прекратява българското му гражданство. Съгласно чл.5, ал.1 от Закона за българското гражданство, действащ към 1993 г (отменен със Закона за българското гражданство 1998 г.), осиновяването не променя гражданството на осиновения. По арг. от чл.11, ал.3 от действащия към същия момент Закон за имената на българските граждани (отменен 31.07.1999 г.) при пълно осиновяване се съставя нов акт за раждане, в който се вписват за бащино и фамилно име на осиновения- се вписват собственото и фамилното име на осиновителя. В този смисъл е и чл.50 от сега действащият ЗГР. Поисканата от жалбоподателя информация в първата част от отправената от него молба касае именно новосъставения му акт за раждане след допуснатото със съдебно решение пълно осиновяване, а не съставения му при раждането му акт за раждане. Следователно чрез предоставянето й по никакъв начин не се разкрива информация, свързана с произхода на осиновения и разпоредбата на чл.105, ал.4 от СК е изцяло неотносима. Като се е позовал на факти, които са извън предмета на отправеното по него искане, ответникът е допуснал съществено нарушение на административнопоризводствените правила, което е довело и до противоречие с приложимата за случая правни норми-чл.88 и чл.88а от ЗГР. По отношение на втората част от искането за предоставяне на данни за съдебното решение, с което е допуснато осиновяването, отказът пряко противоречи на чл.105, ал.4, предл. първо, вр. ал.1 от СК. Органът е възпроизвел съдържанието на нормите, но ги е приложил неправилно. Разпоредбата на чл.105, ал.1 от СК предвижда, че осиновителите, навършилият осемнадесет години осиновен, неговите низходящи, съпругът, съответно съпругата може да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения. Чл.105, ал.4 от СК гласи: “Държавните органи и органите на местно самоуправление, които съхраняват информацията за дата, номер на дело и съд, постановил осиновяването, са длъжни да я предоставят на поискалия информацията, за да упражни правото по ал. 1, както и информация за произхода на осиновения или касаеща лично него, когато съдът е допуснал разкриването на данните със съдебно решение.“ Нормата на чл.105, ал.4 от СК урежда 2 хипотези-първата е свързана със задължението на органа, който съхранява информацията за дата, номер на дело и съд, постановил осиновяването, да я предостави на поискалия я, ако той е сред лицата по чл.105, ал.1 от СК, за да може същият да упражни правото си по ал.1- да поиска от съда предоставянето на информация за произхода на осиновения. Втората хипотеза е свързана със задължението на същия орган вече да предостави информация за произхода на осиновения или касаеща лично него, когато съдът е допуснал разкриването на данните със съдебно решение. В случая безспорно искането е свързано с първата хипотеза, като жалбоподателят в качеството си на осиновен може да поиска информацията по чл.105, ал.4, предл. 1-во от СК и ако кметът на Община Кюстендил разполага с тази информация (а той не твърди, че не разполага) е длъжен да му предостави информацията за дата, номер на дело и съд, постановил осиновяването. Вярно е, че искането на жалбоподателя да се предоставят данни за съдебното решение, с което е било допуснато пълното осиновяване, не е съвсем прецизно. Тази непрецизност, обаче не създава съмнение за съдържанието на поисканата информация. Тя не касае произхода на осиновения и ответникът е бил длъжен и е могъл да предостави допустимата съгл. чл.105, ал.4, предл. 1-во от СК информация, свързана пряко със съдебното решение, а именно за дата, номер на дело и съд, постановил осиновяването. По изложените съображения, оспореният отказ е изцяло незаконосъобразен и се отменя от съда. На основание чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК преписката следва да се изпрати на ответника за ново произнасяне в 14-дневен срок. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, жалбоподателят има право на разноски. Правото е своевременно упражнено, като преди приключване на устните състезания по делото е поискано присъждането им (чл.81 ГПК, вр.чл.144 АПК). Посочените в списъка по чл.80 от ГПК, вр.144 от АПК разноски са в размер на 1233 лева, от които съдът присъжда 1183 лева (10 лева заплатена държавна такса и 1173 лева заплатено възнаграждение за защита, осъществена от един адвокат ). За сумата от 50 лева от приложената фактура не се установява за какво е била заплатена и не може да се признае за разходи по делото. Най-сетне следва да се посочи, че съдът не може служебно- при липса на възражение от другата страна до приключване на устните състезания по делото- да преценява дали заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, вкл. през призмата на решението по дело С-438/22 на СЕС.