Решение № 1077 от 29.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1051/2023 г.

производство няма никаква доказателствена стойност, като дори и изводите в него не могат да се отнесат към спора между страните. С още по-малка доказателства стойност е представеният Акт за установяване на административно нарушение № СЗ-15/17.02.2023 г., постъпил в Агенция „П.И.“ с вх. № 24-00-848/13.02.2023 г. - преди датата на съставянето му от органи РДНСК - Стара Загора, за който не са ангажирани доказателства дали е влязъл в сила, законосъобразно издаден и връчен ли е, съставено ли е наказателно постановление. Освен неоснователно, възражението на ответника в тази част е и ирелевантно към дължимостта на претендираните суми. Това е така, защото по делото няма спор, а и се установява от доказателства, че всички СМР по издадените сертификати са били изрично възложени от ответната АПИ с писмено задание, че са са приети и се ползват по предназначение. Приемането и остойностяването на СМР е извършено със самите двустранно подписани сертификати, обективиращи извънсъдебни признания на ответната АПИ, като издадените въз основа на тях четири фактури също са подписани от името на ответника и са осчетоводени от същия. Ответникът АПИ е заплатил 50 % от сумите по фактурите, не защото оспорва останалите суми, а заради Решението от 20.04.2022 г. на Народното събрание (ДВ, бр. 32/26.04.2022 г.). При тези факти е очевидно, че между страните е постигнато съглашение за извършването на тези СМР, което дори и хипотетично да не е в обхвата на процесния договор от 30.08.2019 г., без съмнение представлява неформален договорки към договора за строителство. Обстоятелството, че подобен неформален договор не е предхождан от проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, не води до неговата нищожност, а единствено – до унищожаемост по чл. 119, ал. 1, т. 1 ЗОП, която може да се предяви единствено по съдебен ред съгласно 224 и сл. от ЗОП и в срока по чл. 225, ал. 1 ЗОП – най-късно до една година от сключването на договора. В случая не се твърди и установява ответната АПИ да е предявила в срока по чл. 225, ал. 1 ЗОП (който при това отдавна е изтекъл), подобен иск за унищожаване на неформалните договорки, предмет на процесните сертификати и издадените въз основа на тях фактури. Договор, който е унищожаем, но не е унищожен, е правнообвързващ и по него се дължи изпълнение. Ето защо и като краен извод следва да се посочи, че при установените по делото факти, ответникът дължи заплащане на изпълнените от ищеца СМР, обективирани в издадените сертификати. Впрочем, признание за тази дължимост представлява и извършеното от ответника плащане на 1/2 от сумите по тези сертификати, при липсата на своевременно наведено възражение за неизпълнение в количествено и качествено отношение. Неоснователно е и възражението, че ответникът не дължи заплащане на законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за просрочените плащания, тъй като спрямо него се прилагали последиците по чл. 81, ал. 1 ЗЗД. Тезата на ответника е, че забавата в плащането е вследствие на приетото решение от 20.04.2022 г. на Народното събрание (ДВ, бр. 32/26.04.2022 г.). Според същото АПИ следва да заплати от утвърдения си бюджет за 2022 г. 50 % от всички финансови задължения на АПИ, възникнали по изпълнени дейности, сертифицирани до момента на влизане в сила на това решение, възлагани въз основа на договорите за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации) на републикански пътища, включително ремонти на отделни пътни участъци, ремонт на мостови съоръжения и тунели, а останалите 50 % следва да се заплатят след решение на Народното събрание, въз основа на доклад, изготвен от междуведомствената работна група за установяване на изпълнените дейности (създадена със Заповед № РД-02-14- 160/7.02.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството и заповед № 3МФ91/7.02.2022 г. на министъра на финансите) и становище на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Това решение обаче е обявено за противоконституционно с решение № 15/28.11.2022 г. по к. д. № 10/2022 г., обн. ДВ, бр. 97 от 06.12.2022 г., като съгласно даденото задължително тълкуване по т. 1 от решение № 3 от 20.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. на Конституционния съд относно действието на решенията на КС, обявените за противоконституционни ненормативни актове на НС и Президента, каквото е решението, на което се позовава ответникът, са невалидни от датата на приемането им, поради което и не произвеждат действие. Невалидният акт принципно не може да представлява "причина, която не може да се вмени във вина на длъжника" по смисъла на чл. 81, ал. 1 ЗЗД. Длъжник по процесния договор в действителност е българската държава, която е приела, че ще осъществява определени социално значими действия чрез АПИ. Същата е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и благоустройството и е второстепен разпоредител с бюджетни средства (чл. 2, ал. 1 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "П.И."). Тя не притежава собствено имущество, а управляваното от имущество, вкл. управляваните парични средства, принадлежат на държавата. Държавата като длъжник не може да се оправдава, че невъзможността за изпълнение се дължи на друг неин акт – този на Народно събрание, който при това по съответния законов рес е признат за противоправен. Т.е. причината за неизпълнението се дължи на Държавата, която чрез своите действия и приемането на подзаконови актове и решения, е причинила неизпълнението. Това излиза извън предпоставките по чл. 81, ал. 1 ЗЗД. Наред с това следва да се посочи, че лихвата по чл. 86, ал. 1 ЗЗД представлява обезщетение за вреди. Съобразно постановките на РКС № 3/28.04.2020 г. вредите от противоконституционния акт подлежат на обезщетяване от държавата съобразно чл. 7 КРБ, поради което и на това основание лихвата по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи – като обезщетение за вредите, причинени от противоконституционното решение от 20.04.2022 г. на Народното събрание. Ето защо предявените частични искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни. Съдът счита, че и без обявяването му за противоконституционно посоченото решение не би могло да породи действие в отношенията между страните, тъй като не представлява нормативен акт, респективно не може да дерогира произтичащите от нормативни актове задължения, чието изпълнение се регулира от ЗОП и ЗЗД. Задължения, произтичащи и регулирани със закон, могат да се изменят или отменят само с нормативен акт от същата или по- висока степен. Всъщност българската държава, чрез незаконосъобразни акткове, се е намесила в отношенията между търговските субекти, налагайки определени действия и забрани на съответните органи и организация – в случай на АПИ. Предвид изложеното, ответникът отговаря за забавеното плащане на остатъка от главниците по неплатените възнаграждения за СМР. Предвид изложенотож исковата претенция следва да се уважи изцяло, така както е предявена в размер на 2 % или 1/50 от неплатения остатък по процесните фактури. По отношение определяне на началния момент на тази забава съдът намира следното: Общото правило на чл.266, ал.1 ЗЗД, според което възнаграждението за извършената и приета работа по договор за изработка се заплаща от възложителя на изпълнителя при приемане на работата, е неприложимо в случая, с оглед особеностите на сключения по реда на ЗОП Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-1/30.08.2019 г. В чл. 6, ал. 2-4 от същия е предвидено, че плащанията са в съответствие и в рамките на разчетените с годишния бюджет на АПИ средства за съответната година за дейностите, предмет на договора, и се извършват в 30-дневен срок след представяне на фактура на база одобрения от възложителя Сертификат. Видно от представените като доказателства 4 броя платежни нареждания от счетоводната система на АПИ и Аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка/подсметка, за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. на АГЕНЦИЯ „П.И.“, представените във връзка с обекта на изпълнената поръчка данъчни фактури с № № 1000000137/03.05.2022 г. (за сумата от 360 368, 53 лв. с ДДС), 1000000138/03.05.2022 г. (за сумата от 28 792 895, 76 лв. с ДДС), 1000000143/03.05.2022 г. (за сумата от 9 814 906, 30 лв. с ДДС) и 1000000145/03.05.2022 г. (за сумата от 7 223 672, 92 лв. с ДДС), изготвени на база одобрени от Възложителя АПИ с протоколно решение № 30495/22/29.04.2022 г. сертификати №№ 84.1, 84.2, 89 и 92 за извършени и приети СМР по договора за обществена поръчка от 30.08.2019 г., са осчетоводени от ответника на 03.05.2022 г., като в 30-дневния срок са платени 50% от стойността на същите. Поради това началният момент на забавата за плащане на останалите 50% от стойността на извършените и приетите СМР е 03.06.2022 г., като размерът на обезщетението за забава за периода от 03.06.2022 г. до датата на завеждане на исковата молба – 05.06.2023 г. върху заявените частични искове само за 2 % (1/50 част) от дължимите суми за главница по всяка от фактурите, е както следва: 3 004.02 лв. – обезщетение за забава върху сумата от 27 718, 69 лв., частично заявена от общо дължимата главница от 1 385 934, 36 лв. по фактура с 2000001272/03.05.2022 г., актувана в одобрени Сертификати №№ 84.1, 84.2 и издадени данъчни фактури с № № 1000000137/03.05.2022 г. и 1000000138/03.05.2022 г., като се отхвърли претенцията за разликата над 3 004.02 лв. до пълния предявен размер от 4 850, 77 лв. и за периода от 14.09.2021 г. до 03.06.2022 г.; 10 055.62 лв. – обезщетение за забава върху сумата от 92 784, 94 лв., частично заявена от общо дължимата главница от 4 639 247, 10 лв. по фактура с 2000001273/03.05.2022 г., актувана в одобрен Сертификат № 89 и издадена данъчна фактура с № 1000000143/03.05.2022 г., като се отхвърли претенцията за разликата над 10 055.62 лв. до пълния предявен размер от 16 237, 35 лв. и за периода от 14.09.2021 г. до 03.06.2022 г.; 7 415.45 лв. – обезщетение за забава върху сумата от 68 423, 70 лв., частично заявена от общо дължимата главница от 3 421 184, 83 лв. по фактура с ••••••••••/03.05.2022 г., актувана в одобрен Сертификат № 92 и издадена данъчна фактура с № 1000000145/03.05.2022 г. като отхвърля за разликата над 7 415.45 лв. до пълния предявен размер от 11 974, 15 лв. и за периода от 14.09.2021 г. до 03.06.2022 г.; Или общият размер, в който следва да се уважа иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, на ищеца следва да се присъди сумата в общ размер на 20 475.09 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на уважените главници, за периода от 03.06.2022 г. до 05.06.2023 г., като за разликата до пълния предявен размер от 33 062.28 лева и за периода от 14.09.2021 г. до 03.06.2022 г., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 266, АЛ. 1 И ЧЛ. 86 от ЗЗД ПРОТИВ ОТВЕТНИКЪТ „А.“ ЕАД Поради уважаване на главните искове по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 66, ал. 7 от ЗОП и чл. 86 от ЗЗД спрямо първия ответник Агенция „П.И.“, съдът срледва да остави без разглеждане предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 266, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД срещу втория ответник „А.“ ЕАД. ПО РАЗНОСКИТЕ: Съгласно разпоредбата на чл.78 ГПК, всяка от страните в процеса има право на направените от нея разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска. Ищецът претендира разноски в размер, съгласно представен списък на разноски по чл. 80 ГПК. Същите са в общ размер от 47 759, 18 (четиридесет и седем хиляди седемстотин петдесет и девет лева и осемнадесет стотинки), от които: 17 759, 18 лева – заплатена държавна такса, и 30 000 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Ответникът АПИ също претендира разноски. Те са в размер на 1 900 лв. – разноски за депозит ССчЕ и СТЕ – единична и тройна и юристконсултско възнаграждение в размер на 360 лв. Ответникът „А.“ ЕАД претендира разноски, но с огледа изхода на спора такива не следва да му бъдат присъждани. При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 45 041.68 лева съобразно уважената част от исковете. На ответника АПИ съобразно отхвърлената част на исковете следва да се присъдят 128.59 лв. Или следва да бъде осъден ответника АПИ да заплати на ищеца сумата 44 913.09 лв. – разноски изчислени по компенсация съобразно уважената и отхвърлена част на исковете. Водим от горното, СЪДЪТ