Решение № 3170 от 23.5.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 10476/2023 г.

производство по несъстоятелност в хипотезата на чл. 632 ТЗ, дружеството било обявено в несъстоятелност и производството било спряно, впоследствие възобновено и отново спряно, отново възобновено с решение от 17.07.2022 г. на ОС Враца. Вземането на М. Ш. и Д. Ш. било включено в съставения на 11.12.2018 г. списък на приети вземания, одобрен с определение № 25/07.01.2019 г. от съда по несъстоятелността. Въпреки това М. Ш. и Д. Ш. предприели индивидуално принудително изпълнение, пристъпено било към опис и оценка на имота. С решение от 03.02.2023 г. по т.д. № 71/2017 г. производството по делото за несъстоятелност на „Ин Прес БГ“ АД (н.) било прекратено на основание чл. 735, ал. 1 т. 2 ТЗ и било постановено заличаване на дружеството от търговския регистър. Решението влязло в сила на 14.02.2023 г. На 23.02.2023 г. ищецът поискал прекратяване на изпълнителното дело поради заличаване на длъжника, както и на основание невписване на решението по чл. 135 ЗЗД в срока по чл. 115, ал. 2 ЗС, като с постановление от 09.03.2023 г. съдебният изпълнител прекратил изпълнителното производство по отношение на „Ин Прес БГ“ АД (н.) и отказал изнасяне на имота на публична продан. С решение по в.гр.д. № 161/2023 г. постановлението на съдебния изпълнител било отменено в частта, с която било отказано изнасянето на имота на публична продан и потвърдено в останалата част, като съдебният изпълнител приел, че вземанията са погасени на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ. В обратен смисъл било постановено решение по в.гр.дело № 329/2023 г. на ОС Враца, като съдът приел неприложимост на разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ. Ищецът не намира основание да продължава изпълнителното производство срещу имущество на „Техномашин“ ЕООД въпреки заличаването на „Ин прес БГ“ АД (н.) като смята вземанията на ищеца за погасени на основание чл. 739, ал. 2 ТЗ вземания на ответниците обуславя и правния му интерес от предявяване на настоящия установителен иск. По изложените съображения „Техномашин“ ЕООД моли да бъде признато за установено по отношение на ответниците М. Д. Ш. и Д. А. Ш., че вземането им от "Ин Прес БГ" АД - заличено, ЕИК: 130521985, възникнало на основание чл. 155, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД от настъпила частична законна суброгация в правата на "Централна кооперативна банка" АД по издадения изпълнителен лист от 06.03.2014 г. по гр. дело № 10434/2014 г. по описа на СРС, 35 състав, в размер на 52 689 лева главница, частично до размера от 30 000 лв., предявено и прието в производството по несъстоятелност на "Ин Прес БГ" АД по т.д.№ 71/2017 г. на ОС-Враца не съществува, като погасено на основание чл. 739, ал.1 ТЗ с прекратяване на производството по несъстоятелност. В отговор на исковата молба ответниците оспорват предявения иск. Посочват, че с определение № 524/05.08.2020 г. по т.д. № 71/2017 г. на ОС Враца съдът е оставил без уважение молбата им за даване на разрешение и оценка и продажба на недвижимите имоти с мотив, че имотите не са част от масата на несъстоятелността и не могат да бъдат осребрявани в рамките на универсално принудително изпълнение, тъй като уважаването на Павловия иск няма вещноправно действие и имотът не се връща в патримониума на длъжника. Правата могат да се реализират в хипотезата на чл. 637, ал.3, т. 3 ТЗ. Наред с това имотите не са част от масата на несъстоятелността на длъжника в производството по несъстоятелност на „Ин прес БГ“ АД – заличен търговец. Вземанията на кредиторите не са погасени на основание чл. 739, ал. 2 ТЗ и недвижимите имоти, собственост на ищеца, могат законосъобразно да бъдат обект на публична продан за удовлетворяването им. Процесуалните действия по изпълнителното дело няма пречка да продължат срещу другите длъжници и третото лице – собственик на имотите. Решение в противен смисъл би толерирало недобросъвестни длъжници да отчуждават цялото си имущество и след производство по несъстоятелност да увреждат интересите на кредиторите. Ищецът е придобил имота след като сделката е била обявена за относително недействителна, предвид вписването на исковата молба по чл. 135 ЗЗД и е можело да предвиди последиците при уважаване на иска и насочването на принудителното изпълнение срещу имота. Прекратяването на дружеството-длъжник не погасява вземането на взискателите срещу приобретателите по сделка с предмет уважен Павлов иск. Моли съда да отхвърли иска. В съдебно заседание ищецът, чрез законен представител Я.Д. и чрез адв. М. поддържа предявения иск. Ответниците, чрез адв. Н., оспорват иска. Събраните доказателства страните анализират в писмени защити. Съдът, след като обсъди основанията, изложени от страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното: На 06.03.2014 г. по ч.гр.дело № 10434/2014 г. на СРС, 35 с-в на основание чл. 417 ГПК е издаден изпълнителен лист, видно от който „Ин Прес БГ“ АД, К.С.Д. и С.И.Д. са осъдени да заплатят солидарно на „Централна кооперативна банка“ АД сумата от 269000 лв. – главница по договор за банков кредит, заедно със законната лихва считано от 27.02.2014 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 32004, 42 лв. за периода 23.01.2013 г. – 26.02.2014 г., наказателна лихва в размер на 25036, 96 лв. за периода 21.02.2013 г. – 26.02.2014 г., такса в размер на 1530 лв., както и 6551, 43 лв. – разноски по делото. С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.02.2016 г., обективиран в нотариален акт № 168, том І, рег. № 899, дело № 98/2016 г. на нотариус В.В. с район на действие РС гр. Враца „Ин Прес БГ“ продава на „Тубеал“ ЕООД: поземлен имот с идентификатор № 12259.1010.134 /дванадесет хиляди двеста петдесет и девет точка хиляда и десет точка сто тридесет и четири/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Враца, община Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед: КД-14- 06/110/28.04.2006 г. на началника на СК – Враца, с адрес на поземления имот: гр. Враца, п.к. 3000, ж.к. „Дъбника“, с площ 830 кв.м /осемстотин и тридесет квадратни метра/, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 1010.24, квартал: 161, парцел 1, при съседи: 12259.1010.28, 12259.1010.135, 12259.1010.151, 12259.1010.27, заедно с находящата в имота Сграда с идентификатор № 12259.1010.134.1 /дванадесет хиляди двеста петдесет и девет точка хиляда и десет точка сто тридесет и четири точка едно/, застроена площ 602 кв.м /шестстотин и два квадратни метра/, брой етажи: 1 /един/, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктура сграда. С постановление от 16.09.2016 г. по изпълнително дело № 20169260400027 на ЧСИ Ц. като взискатели по изпълнителното дело срещу „Ин прес БГ“ АД са конституирани Д. Ш. и М. Д.. Съдебният изпълнител е мотивирал, че в качеството им на ипотекарни длъжници техен недвижим имот в гр. Божурище е продаден, като постъпилата сума от 52700 лв. е разпределена от ЧСИ. Съдебният изпълнител е отчел, че са налице предпоставките по чл. 429 ГПК вр. чл. 143, 145 и 146 ЗЗД и е конституирал Д. Ш. и М. Д. за сумите 49841, 10 лв. – и 2847, 90 лв. С решение № 70/06.07.2017 г. по гр. дело № 124/2016 г. на ОС гр. Враца на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е признат за относително недействителен по отношение на М. Д. Ш. и на Д. А. Ш. сключения на 17.02.2016 г. между „Ин Прес БГ“ АД и „Тубеал“ ЕООД договор за продажба на недвижимите имоти. Първоинстанционното решение е потвърдено от Софийски апелативен съд - въззивно гражданско дело №4555 по описа за 2017 година, а с определение № 363/10.07.2019 г. по търг. дело № 3182/2018 г. на ВКС, І Т.О решението не е допуснато до касация. Съдът е приел, че платилият ипотекарен длъжник се суброгира в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника “Ин Прес БГ” АД, като встъпването в чуждите права произтича непосредствено от погасяването на чуждия дълг, но обхваща и обезпеченията на главното задължение. Отбелязано е, че искът с правно основание чл. 135 ЗЗД по своя характер е вид обезпечение, насочено към запазване на длъжниковото имущество, като в тази хипотеза ищецът предявява иск от свое име, но упражнява чуждо право – това на кредитора, в чиито права се суброгира. Така първоинстанционното решение е влязло в сила на 10.07.2019 г. Не се спори, че исковата молба по гр. дело № 124/2014 г. е вписана от ищците на 23.01.2017 г. „Алутуб“ ЕООД е регистрирано като ЕООД на 23.05.2017 г., едноличен собственик на капитала е „Тубеал“ ЕООД. Отразено е капиталът да е формиран изцяло от непарична вноска: поземлен имот с идентификатор № 12259.1010.134 /дванадесет хиляди двеста петдесет и девет точка хиляда и десет точка сто тридесет и четири/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Враца, община Враца, заедно с находящата в имота сграда с идентификатор № 12259.1010.134.1. На 03.07.2017 г. между „Алутуб“ ЕООД и „Техномашин“ ЕООД е сключен договор за прехвърляне на търговско предприятие. В т. 4 е посочено, че в имуществото на „Алутуб“ ЕООД е включено и притежавано право на собственост по отношение на недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 12259.1010.134 по КККР на гр. Враца, заедно с находящата се в имота сграда с идентификатор 12259.1010.134.1 със застроена площ 602 кв. м. Полагането на подписите на съконтрахентите е удостоверено от нотариус Евгени Спасов с район на действие РС гр. Враца с отразена дата 03.07.2017 г. Вписването в Търговски регистър по партидата на „Техномашин“ ЕООД е отразено с № 20170712105753. С решение № 108/06.11.2017 г. по т.д. № 71/2017 г. на ОС гр. Враца е обявена неплатежоспособността и свръхзадължеността на „Ин Прес Бг“ АД и е открито производство по несъстоятелност. Наложени са запор и възбрана върху имуществото и е прекратена дейността на дружеството, което е обявено в несъстоятелност. С определение от 07.01.2019 г. е одобрен списък на приетите вземания, като под № 1 е включено предявено на 05.12.2018 г. вземане на М. Ш. и Д. Ш. в размер на 69939, 55 лв. в това число и 6000 лв. - разноски в производството по несъстоятелност, 52689 лв. - парично задължение на основание чл. 155 от ЗЗД във връзка с чл. 429 ГПК - изпълнително дело № 20169260400027 на ЧСИ В.Ц.; 5784, 81 лв. - законна лихва от 16.09.2016 г. до 06.11.2017 г. върху главница от 49841, 10 лв., лихва върху същата главница за периода 07.11.2017 г. до 05.12.2018 г. в размер на 5465, 74 лв. и вземане по чл. 722 ал. 1 т. 9. С определение от 05.08.2020 г. съдът по несъстоятелността е приел, че имотите, разпореждането с които преди откриването на производството по несъстоятелност от страна на длъжника „Ин Прес БГ“ АД е обявено за недействително по отношение на кредиторите М. Ш. и Д. Ш., не са част от масата на несъстоятелността и не могат да бъдат осребрявани в рамките на универсалното принудително изпълнение, тъй като уважаването на Павловия иск няма вещноправно действие и имотът, предмет на увреждащата сделка, не се връща в патримониума на длъжника. Правата М. Ш. и Д. Ш.и могат да реализират в сингуларно изпълнително производство в хипотезата на чл. 637, ал. 6 ТЗ. По молба вх. № 12404/06.04.2022 г. на М. Ш. и Д. Ш. до ЧСИ И.Ц. с район на действие ОС гр. Враца е образувано изпълнително дело срещу „Ин Прес БГ“ АД. Към молбата взискателите прилагат изпълнителни листове: по ч.гр.дело № 10434/2014 г. на СРС, от 06.07.2020 г., издаден от ОС гр. Враца срещу „Ин Прес БГ“ АД (н.) и „Тубеал“ ЕООД и изпълнителен лист № 61/27.03.2019 г. от ОС гр. Враца срещу К.Д. и С.Д.. Прави се искане за предприемане на изпълнителни действия спрямо поземлени имоти с идентификатор 12259.1010.134 и 12259.1010.134.1. На 13.04.2022 г. до „Ин Прес БГ“ АД (н.) е изпратено съобщение за образуване на изпълнително дело (в хипотезата на чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ). На 20.07.2022 г. е извършен опис на недвижимите имоти. С решение № 260006/03.02.2023 г. е прекратено, на основание чл. 735, ал. 1 т. 2 ТЗ производството по несъстоятелност и е постановено заличаването на дружеството от търговския регистър. С решение № 92/09.05.2023 г. по гр. дело № 161/2023 г. на ОС гр. Враца е отменено разпореждане на ЧСИ И.Ц. от 09.03.2023 г. по изпълнително дело № 674/22 г. в частта, с която е отказано изнасяне на публична продан на недвижими имоти с идентификатори 12259.1010.134 и 12259.1010.134.1 и е потвърдено разпореждането в останалата част – с която изпълнителното производство е прекратено по отношение на „Ин Прес БГ“ – заличен търговец. Съдът е приел, че „Техномашин“ ЕООД е придобило собствеността на 03.07.2017 г., т.е. по време на действие на вписване на исковата молба, поради което правото на ищците по иска по чл. 135 ЗЗД е противопостатвимо на „Техномашин“ ЕООД и изпълнението може да бъде насочено срещу придобития от дружеството недвижим имот. С решение № 170/14.08.2023 г. по гр. дело № 329/2023 г. на ОС гр. Враца е отменено разпореждане от 14.06.2023 г. на ЧСИ Ц., с което е отказано да бъде извършена публична продан на недвижимите имоти, собственост на „Техномашин“ ЕООД. Съдът, позовавайки се на разпоредбата на чл. 739 ТЗ е приел, че не би следвало да се погасяват вземания, за които отговарят лицата, притежаващи право на собственост върху имот, обект на обявена за недействителна спрямо кредитора сделка на основание чл. 135 ЗЗД. При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното: Ищецът оспорва да съществува вземане на ищците, поради което и в тежест на ищците е да докажат в процеса, че то е възникнало. При установяване на възникнало задължение в тежест на ответника е да докаже обстоятелство, с което законът свързва погасяване на вземането. Развилите се съдебни производства по повод предприеманите изпълнителни действия срещу ищеца не формират сила на пресъдено нещо досежно съществуване на спорното вземане, обосноваващо и правораздавателната власт на този съд. Страните не спорят, че вземането към “Ин Прес БГ” АД е възникнало. Установява се, че ищецът е приобретател на недвижим имот след датата на вписване на исковата молба за прогласяване на отчуждителната сделка за недействителна по отношение на ответниците. Спорен между страните е смисълът на чл. 739 ТЗ. Откритото производство по несъстоятелност ангажира кредиторите на неплатежоспособния и/или свръхзадължения търговец изрично да заявят вземанията си в производство по несъстоятелност. Нормата на чл. 739 ал. 1 ТЗ лишава от принципно призната защита непредявените вземания, което и води до погасяването им. В случая обаче се установява, че вземането е предявено в производството по несъстоятелност и ответниците са зачетени като кредитори но масата по реда на чл. 692 ТЗ. Нормата на чл. 739 ал. 2 ТЗ лишава от защита и вземания, неудовлетворени в рамките на производството по несъстоятелност, но и предписва конкретни изключения от прогласеното правило - 1) открие се имущество на длъжника, обуславящо и възможност за осребряването му или 2) неудовлетвореното вземане е обезпечено с имущество на трети лица. Предвид правилото на чл. 77 предл. първо от Закона за собствеността (ЗС) извършеното разпореждане от страна на “Ин Прес БГ” АД на 17.02.2016 г. легитимира като собственик на недвижимия имот приобретателя - “ТУБЕАЛ” ЕООД. По силата на чл. 99 предл. първо ЗС това е довело до излизане на правото на собственост върху този имот от патримониума на “Ин Прес БГ” АД. Този ефект препятства ответниците да се удовлетворят от недвижимия имот. Нормата на чл. 135 ЗЗД овластява кредитор да се противопостави на увреждащо го действие от страна на длъжника, но изрично прогласява относителна недействителност на сделката. Това ще рече, че сделката запазва действието си в отношенията между страните или приобретателят остава титуляр на правото на собственост. Следователно първото от указаните изключения е неприложимо в случая. Законът не дефинира изрично хипотезата на обезпечено вземане с имущество на трети лица. Това налага съдържанието на правилото да бъде установено при съобразяване останалите правила в специалния закон, изследвани в контекста на неговата цел. Съгласно чл. 607 ТЗ производството по несъстоятелност цели справедливо удовлетворение на кредиторите. Справедливостта като критерий предполага гарантирана от правовия ред възможност за постигане на конкретен резултат. Специалните правила на производството по несъстоятелност третират имуществото на длъжника, а предвид съсредоточаването на всички подлежащи на удовлетворяване вземания в едно производство, регламентират и конкретни средства за събиране на разпиляно имущество (отменителни искове). Справедливостта в производството по несъстоятелност се проявява и в императивно предписан ред на подлежащите на удовлетворяване вземания от оказалото се недостатъчно имущество. Бездействието на кредитор на длъжника да се възползва от тази възможност води до погасяване на вземането му силата на чл. 739 ал. 1 ТЗ. Нормата на чл. 735 ал. 3 ТЗ определя прекратеното производство по несъстоятелност като основание за заличаване на търговеца. Със заличаването на търговско дружество то престава да съществува като правен субект. Предвид относителния характер на облигационната връзка и при отсъствие на предвидено от закона правоприемство, това предполага и автоматично погасяване на вземанията. Нормата на чл. 744 ал. 1 ТЗ обаче предписва и възможност за възобновяване на производството, обуславящо и последващо възстановяване на правосубектността на несъстоятелния търговец с цел усвояване на налично негово имущество. След като вземането съществува и след като длъжникът е престанал да съществува, законът не цели погасяване вземането на кредитора, а напротив, удовлетворяването му при наличие на предпоставки това да се случи в разумен срок. Понеже специалният закон регламентира обществените отношения, третиращи имуществото на длъжника, произтичащите от него особени правила не рефлектират върху останалите, разпознати от правовия ред средства за удовлетворяване вземанията на кредитора. Такова именно се явява обезпечението на чужд дълг. Затова и нормата на чл. 739 ал. 2 предл. второ ТЗ отрича погасителния ефект на безуспешно приключилото производство по несъстоятелност по отношение на имущество на трети лица, призвано да послужи за удовлетворяване на вземането. Съгласно чл. 135 ал. 4 ЗЗД кредиторът, противопоставил се успешно на увреждаща го сделка е в правото си да се удовлетвори от имота, макар и той да не принадлежи на длъжника. По аргумент от чл. 135 ал. 1 изр. трето ЗЗД правилото е непротивопоставимо на трето лице, придобило възмездно права върху имуществото преди вписване на исковата молба. Следователно, законът запазва имуществото за приоритетно удовлетворяване на кредитора, което е и типичният ефект на обезпечението, придаващо и качеството обезпеченост на съответното вземане. По тези съображения настоящият състав приема, че нормата на чл. 739 ал. 2 предл. второ ЗЗД включва всяка регламентирана от правовия ред възможност кредиторът да наложи изпълнение върху чуждо имущество за удовлетворяване на своето вземане. В случая се установява, че исковата молба по чл. 135 ЗЗД е вписана на 23.01.2017 г. С уважаване на предявения иск за ответниците е възникнала гарантираната от закона възможност да насочат изпълнение за удовлетворяване на вземанията си върху имота макар и той да принадлежи на трето за облигационното правоотношение лице - “ТУБЕАЛ” ЕООД. Правилото на чл. 135 ал. 1 изр. 3 ЗЗД лишава от правно значение извършените разпореждания с имота след 23.01.2017 г. Ищецът е придобил имотът, предмет на утвърдената като недействителна за ответниците сделка на 03.07.2017 г. Следователно правото на чл. 135 ал. 4 ЗЗД за вземане на основание чл. 155 ал. 2 ЗЗД, предявено в производството в размер от 52689, 00 лв. определя вземането на ответниците като противопоставимо и на ищеца, обосноваващо изключението по чл. 739 ал. 2 предл. второ ТЗ. Съдът е ограничен от предявеното за защита искане. При отрицателния установителен иск това ще рече до оспорената част от вземането определено в случая и по размер. В случая оспорването е ограничено до част от конкретно индивидуализирано вземане, очертаващо и съдържанието на предявения иск по смисъла на чл. 124 ал. предл. трето алт. втора ГПК. След като с прекратяване на производството по несъстоятелност с произтеклото от това заличаване на длъжника прието в производството по несъстоятелност вземане не се погасява, то продължава да съществува в пълния си обем, очертан от безспорния в случая размер от 52689, 00 лв. По изложените съображения предявеният иск е неоснователен, а изследването на останалите приети в производството по несъстоятелност вземания според очертаните критерии е недопустимо. По разноските Предвид изхода на спора ищецът следва да заплати на ответниците разноски в общ размер 3000 лв. - адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното съдът