Решение № 3369 от 31.1.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 548/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 26, ал. 11 от Закона за чужденците в [държава] /ЗЧРБ/. Образувано е по жалба на О. Т. Ф. А., [държава], роден на [дата]., чрез адвокат В. П. от САК, срещу Отказ, постановен със заповед, рег. № 513з-22/02.01.2024 г., издадена от началник отдел „Миграция“ към Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/. В жалбата се сочи, че процесният отказ е незаконосъобразен, тъй като е издаден при липса на достоверни данни, че по отношение на жалбоподателя е налице хипотезата на чл.10, ал.1, т.26 от ЗЧРБ, каквото е посоченото правно основание в оспорената заповед. В тази връзка е посочено, че административният орган не разполага с официалните документи от [държава], на които се позовава в заповедта. На следващо място се сочи, че административният акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази връзка е посочено, че противно на твърдението, че административният орган е бил уведомен от дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ –МВР за осъждането на жалбоподателя в [държава], то същият е разполагал с такива данни още през 2022 г., когато на Алотти било изпратено копие от Постановление по пр.пр. № 7627/2022 г. на СГС, съдържащо същите твърдения, въпреки което му били издадени разрешения за продължително пребиваване два пъти, вместо да бъде предприета процедура по чл.24, ал.1, т.18 ЗЧРБ. В този смисъл е посочено, че предвид дългия период на бездействие от страна на административния орган е допуснато тежко нарушение на чл.6, чл.11 и чл.13 АПК - принципите на съразмерност, бързина и предвидимост. Въз основа на изложените аргументи, от съда се иска отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. П., поддържа жалбата. Счита, че от събраните по делото доказателства не са доказани предпоставките за отнемане на разрешението за пребиваване, а цитираният в акта червен бюлетин не може да бъде открит в системата на Интерпол. Сочи, че до момента, за период от две години, от [държава] не са постъпили документи, които да подкрепят първоначално направеното искане за екстрадиция. Претендира разноски. Ответникът – началник на отдел „Миграция“ - СДВР, чрез пълномощника си юрисконсулт И., моли съда да остави жалбата без уважение. Обръща внимание, че видно от представените доказателства с писмо от 10.11.2023 г., от ДАМОС е дадена информация на административния орган за влязла в сила наказателна присъда от [държава]. През месец октомври 2023 г. жалбоподателят е подал заявление за продължаване срока за пребиваване в [държава] и е извършена проверка. Посетен е адреса му, на който същият не е открит, а по данни на съседи, жалбоподателят не пребивавал на този адрес, нито съпругата му. По отношение на искането по чл. 18 - роднински връзки и сключен граждански брак с българска гражданка, изразява мнение, че бракът е чисто формален, тъй като при проверка на адреса било установено, че такива лица не пребивават на този адрес. Не споделя тезата, че няма направено искане за екстрадиция на жалбоподателя. В тази връзка сочи, че видно от административният акт, същият е издаден на друго основание и няма нищо общо с екстрадирането на лицето. Уточнява, че актът е издаден на основание чл. 10 ЗЧРБ. Моля съда да потвърди отказа. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Административен съд София град, І отделение, 6-ти състав, след като се запозна с приетите по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното, от фактическа страна: Със заявление № 901244/31.10.2023 г. /л.78/, О. Т. А., [държава], роден на [дата]., с национален паспорт № Q372704, подадено до отдел „Миграция“ – СДВР, е поискал предоставяне на право на продължително пребиваване в [държава] със срок до 19.06.2026 г., на осн. чл.24, ал.1, т.18 от ЗЧРБ, според който разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които „притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са членове на семейството на български гражданин и произхождащите от чужбина документи, които удостоверяват семейните връзки и правото на издръжка, са признати и регистрирани или допуснати за изпълнение по реда на българското законодателство“. Заявлението е подадено лично и в срока по чл. 14, ал. 2 от ППЗЧРБ - не по-късно от 14 дни преди изтичане па разрешения срок на пребиваване на чужденеца на територия та на [държава] - в конкретния случай съобразно срока на пребиваване, разрешен с визата /до 16.12.2023 г./. Към заявлението са приложени документите, изискуеми по чл. 24, ал. 2, във връзка с чл. 14, ал. 1 и чл.29 от ППЗЧРБ /л.78-л.99/, а именно: 1. Копие на редовен документ за задгранично пътуване със страниците на снимката и личните данни, виза но чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ; паспорт № Q372704 на О. Т. А., валиден до 16.06.2026 г., издаден от Хашемитско кралство [държава]; 2. Копие на свидетелство за съдимост, издадено от [държава]; 3. Копие от документ за самоличност на П. Д. А. /посочена като негова съпруга по преписката/; 4. Собственоръчно подписана декларация от българската гражданка П. Д. А., съгласно която тя ще предостави жилище за пребиваване и издръжка на чужденеца; 5. Трудов договор, сключен на 16.10.2023 г. между „Съдърланд Глобъл Сървисиз [държава]“ ЕООД и О. Т. Ф. А.; 6. Удостоверение от НАП, издадено на 20.10.2023 г., според което О. Т. Ф. А. с непрекъснати здравноосигурителни права; 7. Предходно решение на директора на СДВР от 05.06.2023 г., с което на Алотти е разрешено продължително пребиваване на осн. чл.24, ал.1, т.18 ЗЧРБ със срок на валидност до 16.12.2023 г. С писмо, рег. № В-23670 от 10.11.2023 г. /л.75/, началникът на отдел „Интерпол и международно оперативно сътрудничество“ към Дирекция "Международно оперативно сътрудничество" (ДМОС) към МВР е информирал директора на СДВР във връзка с негово искане за допълнителна информация относно лицето О. А. от 09.11.2023 г., че същият е обявен за международно издирване от йорданските власти с цел арест и екстрадиция, въз основа на червен бюлетин на МОКП Интерпол, за сексуално престъпление по чл.269/2 от НК на ХК [държава], осъден на 5 г. лишаване от свобода с присъда № 465/2018 г., издадена на 20.03.2018 г. от Върховен криминален съд в [държава]. В писмото е посочено също, че Алотти е бил задържан от служители на СДВР на 16.02.2022 г. във връзка с неговото международно издирване и е стартирана процедура по неговата екстрадиция, която е била преустановена, поради не установена взаимност от страна на Министерство на правосъдието. С писмо, рег. № 51300077600/14.11.2023 г., издадено от началник отдел „Миграция“ – СДВР /л.76/, срокът за разглеждане на заявлението е удължен с 14 дни, с оглед на указанията дадени на Алотти, според които следва да предостави данни за актуален адрес, на който живее със съпругата си. Със съобщение, рег. № 513000-81249/28.11.2023 г. /л.73/, началникът на отдел „Миграция“ е уведомил О. А., че по заявление № 901244/31.10.2023 г. е стартирана процедура по отказ на издаване на разрешение на осн. чл.10, ал.1, т.16 ЗЧРБ. Със съобщението е определен 7-дневен срок на чуждият гражданин за запознаване с преписката и вземане на становище. Съобщението е връчено на Алотти на 05.12.2023 г. /л.74/. Със становище, рег. № 513р-129720 от 22.12.2023 г. /л.72/, издадено от началник група „административно обслужване на чужденци“ към сектор „Законна миграция“ на отдел „Миграция“ – СДВР, е предложено на началника на отдел „Миграция“ да бъде издадена заповед за отказ по заявление № 901244/31.10.2023 г. за предоставяне на право за продължително пребиваване в [държава] от О. А., с доводи, че при извършена справка в АИС- ИД- Н.ШИС, било установено, че О. Т. Ф. А. имал наложена мярка „Общодържавно издирване с цел установяване на адрес“ от Главна дирекция Национална полиция. Посочено е също, че след изпратен сигнал до ДМОС, същите изпратили уведомително писмо на 10.11.2023 г., според което чуждият гражданин е осъден за сексуално престъпление по чл.296/2018 г. НК на ХК [държава] като спрямо него има влязла в сила присъда за 5 години лишаване от свобода, издадена от Върховен криминален съд [държава]. С оспорената заповед, рег. № 513з-22 от 02.01.2024 г. /л.9/, началникът на отдел „Миграция“ – СДВР – Й. А., на осн. чл.26, ал.1 във вр. с чл.10, ал.1, т.26 ЗЧРБ, е отказал предоставянето на право на продължително пребиваване в [държава] на О. Т. Ф. А., роден на [дата]., [държава], с идентични мотиви на изложените в становището рег. № 513р-129720 от 22.12.2023 г., като е допълнено, че в 7-дневният срок, определен за запознаване с преписката, чуждият гражданин не е представил становище. Видно от отбелязването върху заповедта, същата е връчена на 03.01.2024 г. на Алотти. По делото е представено писмо с искане за достъп до данни, адресирано до Комисията за контрол на досиетата на Интерпол, подадено от О. А. на 15.03.2024 г. В същото е посочено, че чуждият гражданин изисква информация относно съществуването или не на сочената в административната преписка червена бюлетина /л.56/. В административната преписка се съдържат събраните при предходни процедури по разрешение за продължително пребиваване на О. А. документи, а именно: Докладна записка, изготвена в производство по молба № 900617/21.06.2022 г. /л.163/, в която е посочено, че на 05.07.2022 г. при проверка на адреса в [населено място], [жк], [адрес], деклариран като адрес на който живее О. А., не били установени, както той, така и съпругата му. Посочено е, че с Алотти е проведен разговор, в който същият заявил, че е на работа, а на адреса живеел със съпругата си и нейният баща. Посочено е също, че съседи (без посочени имена), заявили, че на адреса само един мъж на около 55 г., а при проверка на списък, поставен от домоуправителя било установено, че на адреса се водел един живущ. Видно от представеното решение № 997208/05.06.2023 г. /л.98/, издадено от директора на СДВР, на О. А. е било разрешено продължително пребиваване на осн. чл.24, ал.1, т.18 ЗЧРБ. От Постановление по пр.пр. № 7627/29.03.2022 г. /л.11/, изпратено до началника на затвора [населено място], Дирекция „Миграция“ – МВР, „Гранична полиция“ – МВР, Дирекция „международно оперативно сътрудничество“ – МВР и Върховна касационна прокуратура на РБ е видно, че О. Т. Ф. А. е бил временно задържан /за 40 дни/ с цел екстрадиция въз основа на червен бюлетин на МОКП – Интерпол за сексуално престъпление, за което бил осъден на 5 г. лишаване от свобода. В постановлението е посочено, че въпреки изисканите документи от ХК [държава], към датата 29.03.2022 г. от йорданските власти не постъпила молба за екстрадиция и приложимите към нея документи, поради което са отменени мерките „задържане до 40 дни“ и „забрана за напускане на пределите на [държава]“. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Жалбата е подадена в АССГ на 11.01.2024 г., в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбоподателят е активно легитимно лице, за което е налице правен интерес от оспорване на административен акт, с който се засягат негови законни права и интереси, поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да издаде оспорения отказ, началникът на отдел Миграция“ – СДВР, оправомощен със Заповед № 513з-2396/24.03.2021 г. /л.15/, е приел, че са налице предпоставките на чл. 26, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 26 от ЗЧРБ. Според тази разпоредба се отказва издаване на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 1 - 4, 6 - 11, 14, 16, 19 - 23 и 26. Чл. 26, ал. 1, т. 26 от ЗЧРБ сочи, че се отказва издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато е осъждан в държавата, чийто гражданин е, или в държавата на обичайното му пребиваване за умишлено престъпление от общ характер и съгласно българското законодателство за същия вид престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода минимум една година, освен ако не е реабилитиран. Настоящият съдебен състав счита, че при издаване на оспорената заповед, административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение на чл.35 от АПК, според който индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В случая, посочените данни в писмо, рег. № В-23670 от 10.11.2023 г. /л.75/ на началникът на отдел „Интерпол и международно оперативно сътрудничество“, според които О. А. е обявен за международно издирване от йорданските власти с цел арест и екстрадиция, въз основа на червен бюлетин на МОКП Интерпол, за сексуално престъпление по чл.269/2 от НК на ХК [държава], за което е осъден на 5 г. лишаване от свобода с присъда № 465/2018 г., издадена на 20.03.2018 г. от Върховен криминален съд в [държава], са данни, с които административният орган е разполагал още през 2022 г., видно от изпратеното и до Дирекция „Миграция“ – МВР Постановление по пр.пр. № 7627/29.03.2022 г. /л.11/. Както в цитираното Постановление, така и в писмо, рег. № В-23670 от 10.11.2023 г. е посочено, че процедурата по екстрадиция на жалбоподателя е била преустановена, поради липса на отправено искане от ХК [държава], както и не представяне на допълнителни доказателства присъда и/или други относими документи касаещи достоверността и валидността на въведените данни в системата на Интерпол. На следващо място, дори и да се приеме, че информацията за осъждането на жалбоподателя е била актуална към момента на справката, то ответникът не е изпълнил задължението си да събере доказателства по отношение на това дали при наличието цитираната влязла в сила присъда, жалбоподателят е бил осъден ефективно или не, а след това дали е реабилитиран, вкл. и да събере доказателства относно това кое е приложимото законодателство на ХК [държава] относно заличаване последиците на престъпното деяние, за да обоснове мотивите, че случаят на чуждия гражданин е в хипотезата на чл.10, ал.1, т. 26 ЗЧРБ „е осъждан в държавата, чийто гражданин е…, освен ако не е реабилитиран“. Прави впечатление, че според данните от преписката, жалбоподателят е бил осъден с присъда, влязла в сила през 2018 г., но същевременно свободно и легално е осъществил пътуването си до [държава] през 2019 г. Видно от приложеното копие на национален паспорт, същият е издаден от държавните органи на ХК [държава] през 2021 г., които би следвало да разполагат с данни и да предприемат съответните действия, в случай че лицето е обявено за общодържавно издирване, каквито действия ХК [държава] не е предприела нито тогава, нито след задържане на лицето от българските власти през 2022 г., въпреки изричната информация, с която е разполагала, че Алотти е установен на територията на [държава]. На следващо място, видно от представената административна преписка, с решение № 997208/05.06.2023 г. /л.98/, издадено от директора на СДВР, на О. А. е било разрешено продължително пребиваване на осн. чл.24, ал.1, т.18 ЗЧРБ, след полученото от Дирекция „Миграция“ – МВР Постановление по пр.пр. № 7627/29.03.2022 г., съдържащо идентична информация с тази, посочена в писмото от 10.11.2023 г. на ЗА началникът на отдел „Интерпол и международно оперативно сътрудничество“, която цитира административният орган като мотив за издадения отказ. По отношение на предположенията на процесуалния представител на ответника за фиктивен брак между жалбоподателя и българската гражданка П. Д. А., както и по отношение на истинността на предоставените от жалбоподателя данни за настоящ адрес, съдът взема предвид, че в хода на съгласувателната процедура, административният орган следва да събере необходимите доказателства за изясняването на този въпрос – акт за сключен граждански брак, да проведе интервю с лицата, които твърдят, че са в брачни отношения по чл. 26, ал.5 от ЗЧРБ и др., след което да достигне до мотивирано заключение дали е налице фиктивен или фактически брак. В тази връзка, следва да се отбележи това, че по делото е налична декларация от 20.10.2023 г., подадената лично от П. Д. А. пред административния орган /видно от отбелязването в долната й част/, според която О. А. живее с нейното собствено жилище в [населено място], ж.к. „Левски: , Зона Г, [адрес] и тя го издържа (л.91 по делото). При подадена предходна процедура и подадена декларация от същото лице – П. А., административният орган е изложил мотиви в обратния смисъл, според които е приел тази информация за достоверна. Видно от преписката по подаденото на 31.10.2023 г. заявление, проверка на цитирания адрес в [населено място], ж.к. „Левски: , Зона Г, [адрес] не е направена, а сочената от ответника като доказателство докладна записка от 21.06.2022 г. е съставена за целите на предходно производство, което е завършило с решение, с което на жалбоподателя е било разрешено продължително пребиваване. От всичко изложено, съдът достига до извод, че в хода на административното производство по заявление № 901244/31.10.2023 г., с което О. Т. А., [държава], роден на [дата]., с национален паспорт № Q372704, подадено до отдел „Миграция“ – СДВР, е поискал предоставяне на право на продължително пребиваване в [държава], ответникът не е установил релевантни за законосъобразното решаване на преписката факти и обстоятелства, а именно: цитираните данни в писмо, рег. № В-23670 от 10.11.2023 г. на началника на отдел „Интерпол и международно оперативно сътрудничество“ подкрепени ли с необходимите писмени доказателства /червена бюлетина, присъда и др./, както и дали са актуални към момента на произнасянето; налице ли е акт за сключен граждански брак между О. А. и П. А. и дали към момента на решаване на преписката, лицата се намират в брачни отношения; на кой адрес живее чуждият гражданин и в случай, че това е адресът в [населено място], ж.к. „Левски: , Зона Г, [адрес], то с които лица живее там, независимо от вписаните в живущи в домовата книга. Не на последно място, след като събере относимите по случая доказателства, административният орган следва да издаде акт при съобразяване с принципа на пропорционалност между личния интерес и интереса на обществения ред и обществената сигурност, принципите на чл. 8 от ЕКПЧ, в случай, че е налице сключен действителен брак между жалбоподателя и лице – български гражданин. С оглед на изложеното, съдът намира, че жалбата е основателна. Предвид констатацията за наличието на съществени процесуални нарушения и на основание чл. 173, ал. 2 АПК оспореният отказ следва да се отмени, а делото като преписка – да се върне за ново разглеждане при съобразяване с горните указания. При този изход на спора, ответникът дължи на жалбоподателя направените по делото разноски, каквото искане е своевременно направено, като е представен и списък на разноските. Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева и 10 лева държавна такса (л.4). Видно от представения договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане (л.180-181 по делото), договорената сума е заплатена по банков път на 28.12.2023 г. Воден от изложеното, Административен съд София – град, 6-ти състав,