Решение № 4856 от 19.11.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 239/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.73, ал.4 от Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), във вр. с §70 от ПЗР на ЗИД на ЗУСЕСИФ (ДВ бр.51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), според който до приключването на програмите за програмен период 2014-2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Делото е образувано по жалба на „Водно строителство – Хасково“ АД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от С. Д. П., подадена чрез пълномощника му адвокат М. С., с посочен по делото адрес, против Решение за определяне на финансова корекция №МДР-СД-01-31/01.08.2023 г. на Заместник-министър на земеделието и храните и Ръководител на Управляващия орган на Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г. С постановено по делото разпореждане [номер]/02.05.2024 г. (с характер на Определение), оставено в сила с Определение №8133/23.06.2024 г. по адм.дело №6389/2024 г. на ВАС, съдът е оставил без разглеждане, поради просрочие, жалбата в частта на оспорването, касаещо законосъобразността на Решението за определяне на финансова корекция, и е прекратил съдебното производство в тази му част. В останалата предмет на разглеждане по делото част от жалбата се твърди, че оспореният акт бил нищожен, тъй като бил подписан от некомпетентен орган. Сочи се, че видно от акта, той бил подписан с електронен подпис. Излагат се доводи, че съобразно тълкуването на разпоредбите на Регламент №910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, дадено с Решението от 20.10.2022 г. на СЕС по дело С-362/21, задължаващо съда да провери дали са изпълнени всички кумулативни условия, предвидени в член 3, точка 12, доколкото „квалифициран електронен подпис“ означавало усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основавал на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, то следвало да бъдат доказани и трите елемента на определението. Цитират се изискванията, на които следвало да отговаря усъвършенстваният електронен подпис съгласно чл.26, букви „а“ – „г“ от Регламент 910/2014; легалното определение за „квалифицирано удостоверение за електронен подпис“ с изискванията, предвидени в приложение I, на които същото следвало да отговаря, и определенията за „удостоверение за електронен подпис“ и „устройство за създаване на квалифициран електронен подпис“ с изискванията, предвидени в приложение II, на които то следвало да отговаря. Сочи се, че съгласно Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) в редакцията му до 24.10.2017 г. електронен подпис бил всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Видовете електронни подписи били усъвършенстван и квалифициран, като последният бил усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискванията на чл.16 от закона. Изрично ал.4, изречение първо на чл.13 от ЗЕДЕУУ предвиждали значението на квалифицирания електронен подпис на саморъчен подпис, докато електронният подпис и усъвършенстваният електронен подпис имали значение на саморъчен подпис само при съгласие на страните. Следователно обвързващо получателя и трети страни било наличието на положен квалифициран електронен подпис. Изискванията на чл.16 от ЗЕДЕУУ били той да е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл.24 и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа и да е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. Твърди се, че в случая електронният подпис, с който бил подписан актът, не бил квалифициран, а професионален, като този факт бил виден от публично достъпната информация в публичния регистър. От тук следвало, че представеното удостоверение не отговаряло на първото условие по цитираната разпоредба, доколкото издаденото удостоверение било за професионален електронен подпис, а не за нормативно изискуемия се квалифициран електронен подпис. При липсата на доказателства, че положеният подпис е квалифициран, то по отношение на него не била налице законовата фикция за саморъчен подпис (така и Решение №4138 от 19.04.2023 г. по адм.дело №4137/2021 г. по описа на ВАС, I отд.). В проведеното по делото на 23.05.2024 г. съдебно заседание, от пълномощника на дружеството жалбоподател, адв.Д. П., се навеждат и допълнителни съображения, като се заявява, че се оспорват подписите, положени както под самото Решение за финансова корекция, така и под писмото за откриване на производство по издаване на решението за финансова корекция, които подписи били невалидни. В хода по същество от пълномощника на страната се претендира Решението за налагане на финансова корекция да бъде отменено като нищожно, тъй като от изслушаната съдебно-техническа експертиза станало ясно, че същото не било подписано, а на него графично било наподобено полагането на електронен подпис. Твърди се, че от заключението на вещото лице станало ясно, че дори писмото за откриване на производството по издаване на решението било неподписано от Управляващия орган, и това било допълнително съображение за обявяване за нищожно на постановеното в това производство решение. Ответникът, Заместник-министър на земеделието и храните и Ръководител на Управляващия орган на Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г., чрез пълномощника си юрк.Р. Д., излага в съдебно заседание и писмено становище за неоснователност на оспорването, и претендира жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. В становището се навеждат доводи, че процесното решение било издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Твърди се, че в т.19 от подписания Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №МДР-ИП-01-59/05.06.2018 г. като отделна клауза било уредено, в съответствие с разпоредбите на Наредба за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ИСУН) и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН, че цялата кореспонденция, свързана с договора и проекта се осъществява посредством ИСУН, поради което и цялата кореспонденция, свързана с договора и проекта, се осъществявала чрез ИСУН. Чрез тази информационна система било изпратено и писмо с изх.№70-2537/15.05.2023 г. на Заместник-министъра на земеделието, с което г-н П. бил уведомен, че Управляващият орган открива производство по определяне на финансова корекция, а в определения 14-дневен срок от изпращането му, бенефициерът „Водно строителство – Хасково“ АД представил чрез ИСУН възражение по основателността и размера на финансовата корекция. Оспорва се като неотговарящ на обективната истина и наведения от жалбоподателя довод за нищожност на обжалваното решение. Твърди се, че положеният електронен подпис бил квалифициран, а не професионален. На електронен носител било представено и прието като доказателство по делото Решение за определяне на финансова корекция с №МДР-СД-01-31/01.08.2023 г., във вида, в който документът бил създаден, регистриран и се съхранявал в АИС за управление на документооборота на МЗХ, с възможност за проверка на авторството и валидността на електронните подписи на всички, които са подписали документа. Документът бил изготвен с текстообработваща програма Microsoft Word с разширение.docx. В писмо с изх.№11-202/17.07.2024 г. на заместник-министъра на земеделието и храните детайлно били описани начините (стъпките), по които можело да бъдат проверени всички съществени елементи, свързани с положения подпис на Решението: издателят на КЕП, лицето на което е издаден подписа и неговата електронна поща, валидността на положения квалифициран електронен подпис, датата, часът и минутата на полагането му. На 7-та страница на процесния електронен документ бил положен квалифициран електронен подпис на доц.д-р Д. С. (D. S. S.), в качеството му на заместник-министър на земеделието и Ръководител на УО на ПМДР 2014-2020 (към 01.08.2023 г.). Безспорно се установявало, че оспореният електронен документ Решение за определяне на финансова корекция бил подписан с КЕП, придружен от „квалифицирано удостоверение за електронен подпис“, отговарящо на изискванията на чл.3, т.15 от Регламент (ЕС) №910/2014 г., а именно удостоверение за електронни подписи, което се издава от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и отговаря на изискванията, предвидени в приложение №1. Излагат се възражения по начина на изготвяне на съдебната експертиза и аргументи за противоречия в заключението, и за неговото опорочаване. Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Между Заместник-министъра на земеделието, храните и горите и Ръководител на УО на ПМДР, от една страна, и „Водно строителство – Хасково“ АД, [населено място], като бенефициент, от друга страна, е сключен Административен договор №МДР-МП-01-59/05.06.2018 г. (л.17-21) за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програма за морско дело и рибарство 2014-2020 по Процедура за подбор на проекти BG14MFOP001-2.006 „Продуктивни инвестиции в аквакултурите“, сектор „Рециркулационни системи“ и сектор „Изграждане на нови, както и разширяване и модернизация на съществуващи аквакултурни стопанства“, за проект с № от ИСУН BG14MFOP001-2.006-0012 с наименование „Разширяване и модернизация на аквакултурното стопанство на Водно Строителство Хасково АД“. В т.19 от Административния договор е предвидено, че цялата кореспонденция, свързана с договора и проекта се осъществява чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) при спазване на ЗУСЕСИФ, на съответните нормативни актове по прилагането му и на Условията за изпълнение. От С. Д. П., в качеството му на изпълнителен директор на „Водно строителство – Хасково“ АД, [населено място], е подписано Заявление за профил за достъп на ръководител на бенефициента до ИСУН 2020 (л.30-31) с дата 10.04.2018 г., в което предоставя информация за електронна поща: [електронна поща] и заявява, че кореспонденцията във връзка с изпълнението на проекта ще се осъществява чрез този профил само от подписалото заявлението лице, което има право да предоставя персонализирани кодове за достъп до данните на експерт/и, работещи по проекта, и че всички действия, извършени през профила за достъп в системата следва да се считат за правновалидно волеизявление, извършено от името на бенефициента. До С. Д. П., член на Съвета на директорите на „Водно строителство – Хасково“ АД е адресирано писмо с номер 70-2537/15.05.2023 г. (л.226-229) от Г. С. – Зам.-министър на земеделието и Ръководител на УО, с което на основание чл.73, ал.2, във връзка с чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ и §70 от ПЗР към ЗИД на ЗСЕСИФ, го уведомява, че Управляващият орган на Програма за морско дело и рибарство 2014 – 2020 открива производство по определяне на финансова корекция, във връзка с констатации, отразени в окончателен одитен доклад с рег.индекс №13-301/11.02.2022 г. за одобрения проект №BG14MFOP001-2.006-0012. Подробно е описано констатираното при извършените проверки, посочени са установените нередности и размерът на финансовата корекция, която се прилага за тях. Указано е на адресата, че в случай, че не е съгласен с направените констатации, на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ има право в 14-дневен срок, считано от деня, следващ деня на получаване на писмото, да представи своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи писмени доказателства към тях, чрез профила си в ИСУН. Върху представения по делото във вид на ксерокопие хартиен екземпляр на писмото, след името и длъжността на лицето, от което изхожда същото, е отразено „Signed by G. V. S.“, положен печат на Министерство на земеделието – София, печатен текст „Вярно с оригинала, Дирекция „Морско дело и рибарство“ и поставен печат „Вярно с електронно подписания оригинал“ с положен саморъчен подпис. По делото са представени и екранни разпечатки (л.230, л.231), в негоден за четене вид, от ИСУН 2020, както и разпечатка (л.232) за постъпило чрез същата програма Възражение (Възражение_подписано.pdf). Представено е и Възражението (л.233-239) от „Водно строителство – Хасково“ АД, представлявано от С. Д. П., адресирано до Управляващия орган във връзка с изпратено писмо №70-2537/15.05.2023 г. С оспореното в настоящото производство Решение за определяне на финансова корекция с номер МДР-СД-01-31/01.08.2023 г. на Заместник-министъра на земеделието и храните и Ръководител на УО на ПМДР, на основание чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, във връзка с чл.72, ал.3 от ЗУСЕФСУ, за констатирано нарушение, се определя финансова корекция на бенефициера „Водно строителство – Хасково“ АД, [населено място], в размер на 25% от допустимия разход по (Договор за изпълнение) №BG14MFOP001-2.006-0012/2018-SU1/17.10.2018 г. с изпълнител „Геострой – инженеринг“ ЕООД на стойност 703 677, 95 лв. без ДДС. Посочено е, че на основание чл.75, ал.1 от ЗУСЕФСУ, сумата по финансовата корекция в размер на 87 331, 46 лв., представляваща верифицирана и изплатена безвъзмездна финансова помощ, следва да се възстанови доброволно от бенефициера. По делото са представени Преглед на кореспонденция, Източник ИСУН 2020 (л.267), удостоверяващо изпратено от УОО на дата на изпращане 02.08.2023 г. от потребител П. Д. М. (Petya_Mihailova) Регистрационен номер BG14MFOP001-2.006-0012-С05-М072 с тема: Решение за определяне на финансова корекция №МДР-СД-01-31/01.08.2023 г., до потребител [електронна поща], с което приложено се изпраща РФК, описано като прикачен документ 204.РФК-ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО-ХАСКОВО АД.pdf и Екранна снимка (л.268) от ИСУН 2020, удостоверяващ начина на изпращане на кореспонденцията. Жалбата срещу Решението за финансова корекция е подадена на 27.02.2024 г. чрез МЗХ, където е регистрирана под рег.индекс: 70-965 от същата дата. Жалбата в частта й, с която се иска обявяване нищожността на оспореното Решение за определяне на финансова корекция е процесуално допустима. Същата е насочена срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт, с който е определена финансова корекция върху предоставената на адресата му безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове, респективно този акт засяга непосредствено и негативно правата и законните интереси на оспорващия, за когото е налице правен интерес от търсената защита, а в разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК е предвидено, че административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Съдът, като прецени доказателствения материал по делото и валидността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна. При липса на легално определение на понятието „нищожност“ в АПК, следва да се възприеме установеното в административноправната теория и трайната съдебна практика становище, че обявяването на нищожност на административен акт е средство за отстраняване на незаконосъобразни актове, засегнати от много тежък по степен порок, при който, въпреки че притежава някои външни белези на административен акт, същият въобще не е годен да породи правни последици. За да е нищожен един административен акт, той трябва да страда от важен, силен, тежък или съществен порок, водещ до такива радикални нарушения на законността, които да не могат да бъдат премирани дори и с временно и неокончателно действие на акта. В тази връзка липсата на компетентност на административния орган – материална, местна или по степен, винаги води до нищожност на акта. Също така нищожност ще е налице при порок във формата, който да е толкова съществен, че да се равнява на липса на форма, а от тук и на липса на волеизявление и следователно липса на акт. Приема се също, че нищожност ще е налице и когато нарушението на материалния закон е толкова тежко, до степен актът да е лишен изцяло от законова опора, или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред. Нито едно от посочените основания в случая не е налице. На първо място следва да бъде отбелязано, че оспорваното Решение за финансова корекция е обективирано в писмена форма, доколкото съгласно чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. В тази връзка Решението съдържа и основните реквизити на издаван в писмена форма индивидуален административен акт, предвидени в чл.59, ал.2, т.1 до т.5, и т.7 от АПК, каквито са наименованието на акта, наименованието на органа, който го издава, адресата на акта, фактическите и правните основания за издаването му, а също и разпоредените с акта задължения и реда за неговото обжалване. В регистрационния номер на Решението се съдържа и дата – 01.08.2023 г. Като издател на оспореното Решение в него е посочен доц.д-р Д. С., Заместник-министър на земеделието и храните, и Ръководител на Управляващия орган. Решението е издадено на основание чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, според която разпоредба финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В чл.9, ал.5, изр.второ от ЗУСЕФСУ е предвидено, че Ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице. Правомощия на ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице. Съгласно представената по делото Заповед №РД09-640/29.06.2023 г. на Министъра на земеделието и храните (л.46), на основание чл.25, ал.4 от ЗА, чл.9, ал.5, изречение второ от ЗУСЕФСУ и §70 от ПЗР към ЗИД на ЗУСЕСИФ, обн.ДВ бр.51 от 2022 г., Решение №211 на Министерския съвет от 2015 г. за изменение и допълнение на Решение №792 на Министерския съвет от 2013 г. за определяне на органи, отговорни за управлението, контрола, координацията и одита на Европейските структурни и инвестиционни фондове и други инструменти и инициативи на Европейския съюз през периода 2014-2020 г. и Решение за изпълнение на Комисията С(2015)8065 за одобряване на оперативната програма „Европейски фонд за морско дело и рибарство – оперативна програма за България“, на Д. С. – заместник-министър на земеделието и храните, е възложено да упражнява правомощията на Министъра на земеделието и храните на Ръководител на Управляващия орган на Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020. С представеното по делото писмо (л.327) от Директора на дирекция „Човешки ресурси“ в МЗХ е удостоверено, че Д. С. е назначен на длъжността заместник-министър на земеделието и храните, считано от 26.06.2023 г. и в дирекция „Човешки ресурси“ няма данни същият да е ползвал разрешен отпуск от всякакъв вид или болничен на 01.08.2023 г. При така установените данни, безспорно е по делото, че към посочената в обжалваното Решение дата 01.08.2023 г. Д. С. е разполагал с материална и персонална компетентност да издаде решение за финансова корекция в качеството му на Управляващ орган на Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020. Няма спор по делото и относно обстоятелството, че Решение за определяне на финансова корекция №МДР-СД-01-31/01.08.2023 г., с посочен издател доц. д-р Д. С. – Заместник-министър на земеделието и храните и Ръководител на Управляващия орган на Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г., е било издадено във вид на електронен документ по смисъла на чл.3 от ЗЕДЕУУ, който препраща към дефиницията на понятието „електронен документ“, дадена в член 3, точка 35 от Регламент (ЕС) №910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива №1999/93/ЕО (по-нататък Регламент (ЕС) №910/2014) и същото е изпратено до дружеството жалбоподател чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН) според изискването на чл.13, ал.2 – ал.5 от Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ИСУН) и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН, приета с ПМС №243 от 20.09.2016 г., обн.ДВ бр.76 от 2016 г. (по-нататък Наредбата за ИСУН). По повдигнатия в жалбата като спорен въпрос – подписано ли е оспореното Решение с квалифициран електронен подпис, изпълняващ условията, кумулативно предвидени в член 3, точка 12 от Регламент (ЕС) №910/2014 г., по искане на оспорващия по делото беше назначена съдебно-техническа компютърна експертиза. Това оспорване е процесуално допустимо, доколкото съгласно т.1 от Решение на Съда на ЕС от 20 октомври 2022 година, постановено по дело C‑362/21 с предмет преюдициално запитване, отправено от Административен съд – Велико Търново (България), на което се позовава жалбоподателят, член 25, параграф 1 от Регламент (ЕС) №910/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска издаден като електронен документ административен акт да бъде обявен за нищожен, когато е подписан с електронен подпис, който не отговаря на предвидените в този регламент изисквания, за да може да се счита за „квалифициран електронен подпис“ по смисъла на член 3, точка 12 от Регламента, при условие че този акт не е обявен за нищожен единствено защото положеният върху него подпис е в електронна форма. Според т.3 от същото Решение на СЕС, Регламент №910/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че ако в удостоверението, издадено от доставчика на удостоверителни услуги, е вписан електронен подпис, това не е достатъчно, за да се смята, че този подпис отговаря на предвидените в Регламента изисквания и за да се счита за „квалифициран електронен подпис“ по смисъла на член 3, точка 12 от посочения регламент. Когато това обозначаване се оспорва в рамките на съдебно производство, националният съд е длъжен да провери дали са изпълнени всички предвидени в член 3, точка 12 кумулативни условия, което го задължава по-специално да провери дали са изпълнени условията по член 26 и по приложение I към същия регламент. Към експертизата по делото са поставени задачи да установи подписани ли са от издателя си с валиден електронен подпис получените от дружеството жалбоподател в ИСУН Решение за финансова корекция №МДР-СД-01-31/01.08.2023 г. и писмо с изх.№70-2537/15.05.2023 г., технически валиден ли е подписът на документите, свързан ли е същият по уникален начин с титуляря на подписа и може ли чрез подписите да се идентифицира титуляря им, а също така създаден ли е подписът чрез данни за създаване на електронен подпис, които титулярят на електронен подпис може да използва с висока степен на доверие и единствено под свой контрол, има ли възможност друго лице да полага подписа вместо титуляря му, създаден ли е подписът с данните, които са подписани с него по начин, позволяващ да бъде открита всяка последваща промяна в тях, респективно представлява ли подписът, с който е подписано Решението за финансова корекция квалифициран такъв, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) №910/2014. В констативно-съобразителната част на изготвеното от вещо лице инж.В. Г. Т. експертно заключение е посочено, че вещото лице е достъпило с предоставеното му от страна на жалбоподателя потребителско име и парола профила на Стефан Петров в ИСУН, от която интернет страница собственоръчно „свалило“ двата документа от меню „Кореспонденция“, разпечатани в Приложението към експертизата. И двата файла (Решението и писмото) вещото лице анализирало с помощта на програмата Adobe Acrobat Reader. Посочено е в заключението, че от направените снимки на екрана се вижда, че документите Решение и писмо не са подписани с валиден електронен подпис (КЕП). Вещото лице е проверило двата файла и в сайта на Република България – Държавна агенция „Електронно управление“, на посочен електронен адрес, като е визуализирало резултата и за двата, със статус „Не е намерен Електронен Подпис“. Вещото лице е дало заключение, че тези документи не са подписани с квалифициран електронен подпис, което означава, че положения подпис не е свързан по уникален начин с титуляря на подписа, а от представените в експертизата снимки на екраните вещото лице е констатирало, че чрез така положените подписи на документите не може еднозначно да се идентифицира титуляря им – по този начин подписани те не са квалифицирани удостоверения за квалифициран електронен подпис (КУКЕП). В заключението е посочено, че така положените подписи под двата документа не са създадени чрез данни за създаване на електронен подпис и не може да се използват с висока степен на доверие и единствено под техен контрол. При положение, че двата документа не са подписани с КЕП не може да бъде открита всяка последваща промяна в тях. Крайният извод на вещото лице е, че подписът, с който е подписано Решението за финансова корекция не представлява квалифициран такъв съгласно изискванията на Регламент (ЕС) №910/2014. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. Потвърждава, че е изготвил експертизата въз основа на актовете, достъпени от него посредством профила на жалбоподателя в ИСУН, като от визуализирането на отворения през тази система документ Решение е видял „Свойства на документа“. Виждало се, че този документ е създаден от приложението „Microsoft Word“, след което е конвертирано във формат „pdf“, като според вещото лице идеята е когато е във формат „pdf“ да не бъде променяно съдържанието на първоизточника, на документа. Вещото лице потвърждава, че разглежданият от него документ не е подписан с валиден КЕП и нямало никакво обвързване между наличния в документа надпис („стринг“) за подписването му с посоченото за подписало лице. Вещото лице инж.В. Г. Т. също така заявява, че не се е запознал с представения по делото от страна на ответника електронен носител (CD), както и с технологията на документооборота в Министерство на земеделието и храните, защото нямал поставена конкретна задача за това. Настоящият съдебен състав намира, че следва да цени с доверие фактическите констатации и изводи, направени в приетото по делото експертно заключение. От същите става ясно, че документите, които вещото лице е изследвало, а именно Решение за определяне на финансова корекция с поставен номер МДР-СД-01-31/01.08.2023 г. и посочен издател доц. д-р Д. С., и писмо с поставен номер 70-2537/15.05.2023 г. и посочен издател Г. С., Зам.-министър и Ръководител на УО, са тези, изпратени до дружеството жалбоподател чрез системата ИСУН. По отношение на писмо с номер 70-2537/15.05.2023 г. (на хартиен носител на лист 226-229 от делото), с което „Водно строителство – Хасково“ АД се уведомява, че Управляващият орган на Програма за морско дело и рибарство 2014-2020 открива производство по определяне на финансова корекция, съдът счита, че е безпредметно обсъждането на валидността и вида на електронния подпис, с който същото е било подписано. Писмото е изпратено до адресата си на основание разпоредбата на чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ, съгласно която преди издаването на решението по ал.1 управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Писмото е изпълнило уведомителния си характер, като е достигнало до знанието на своя адресат и по делото е безспорно установено, че при спазване на посочения в писмото срок от името на дружеството жалбоподател е подадено Възражение относно изложените в писмото констатации. При тези обстоятелства, доколкото разглежданото писмо няма характер на индивидуален административен акт, то всякакви пороци във формата му, включително неподписването му от Управляващия орган, или неподписването му с квалифициран електронен подпис, не биха довели до опорочаване на процедурата по налагане на финансова корекция до степен нищожност на акта, с който същата приключва. В разглеждания случай, когато е изпълнено задължението на административния орган за уведомяване по чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ, с писмен акт с изискуемото съдържание, достигнал до своя адресат, евентуалните нарушения при подписването на този акт биха представлявали само несъществени нарушения на административнопроизводствени правила в производството по издаването на крайния индивидуален административен акт – Решението за налагане на финансова корекция. Същите не влияят върху валидността на образуваната административна процедура, нито имат възможност да доведат провеждащия административното производство орган до различен краен резултат. По отношение валидността на оспореното в настоящото производство Решение за финансова корекция, следва да бъде съобразено следното: В Глава втора на ЗУСЕФСУ е обособен Раздел ІV, озаглавен „Информационна система за управление и наблюдение на средствата от ЕФСУ“. В чл.22 от същия закон е предвидено, че (ал.1) Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕФСУ се поддържа от Централното координационно звено и осигурява електронния обмен на информация и документи между него, органите за управление и контрол на средствата от ЕФСУ и кандидатите и бенефициентите на финансова подкрепа; (ал.2) Производства пред управляващите органи по този закон може да се провеждат и посредством ИСУН при условия и по ред, определени с акта по чл.23; (ал.3) в приложимата редакция (доп.ДВ бр.51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) Когато производствата пред управляващите органи по този закон се провеждат посредством ИСУН, съобщаването на индивидуалните административни актове, издадени в тези производства, се извършва чрез съобщение в ИСУН до съответния кандидат или бенефициент, като към съобщението е прикачен съответния акт или в него се препраща към публикувания в ИСУН акт. Актът се счита за връчен с изпращането на съобщението в ИСУН. В ал.4 е предвидено, че когато производствата пред управляващите органи по този закон не се провеждат посредством ИСУН, съобщаването на индивидуалните административни актове, издадени в тези производства, се извършва по реда на АПК. Съгласно чл.23 от ЗУСЕФСУ, условията, редът и механизмът за функциониране на ИСУН, както и изискванията към структурата и съдържанието на въвежданата информация по чл.21, ал.1 се определят с нормативен акт на Министерския съвет, какъвто е цитираната по-горе Наредба за ИСУН, съгласно §3 от ЗР на същата. Съгласно чл.2, т.4 от Наредбата за ИСУН, същата се прилага при извършване посредством ИСУН на действия: в процедурите по администриране на нередности и в производствата по определяне на финансови корекции. Към 01.08.2023 г. приложимата редакция на чл.35 от Наредбата за ИСУН (преди изменението с ДВ бр.46 от 2024 г.) гласи следното: (ал.2) Решението по чл.73, ал.1 ЗУСЕСИФ се изготвя в електронен формат, подписва се от ръководителя на управляващия орган/междинното звено с електронен подпис и се изпраща на съответния бенефициент; (ал.3) Управляващият орган/междинното звено посочва в решението по чл.73, ал.1 ЗУСЕСИФ мястото на съхранението му в електронна форма в ИСУН и начина за достъп до него. С изменението с ДВ бр.46 от 2024 г. ал.3 е отменена, а ал.2 е изменена, като в настоящата си редакция предвижда, че „Решението по чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ се съобщава на бенефициента по реда на чл.22, ал.3 от ЗУСЕФСУ.“ От така цитираните разпоредби следва, че в приложимата й редакция специалната нормативна уредба относно решенията по чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ (ЗУСЕСИФ), каквото е и процесното, разграничава етапите на изготвянето на индивидуалния административен акт, който се „изготвя в електронен формат“ и „подписва се от ръководителя на управляващия орган междинното звено с електронен подпис“, от неговото изпращане на съответния бенефициент. Нито в чл.35, ал.2 от Наредбата за ИСУН (в действащата към 01.08.2023 г. редакция), нито в чл.22, ал.3 от ЗУСЕФСУ е уреден изрично формáта, в който електронно изготвения и подписан документ се прикача към съобщението в ИСУН до съответния кандидат или бенефициент. От събраните по делото доказателства, включително заключението на експертизата, се установява по несъмнен начин, че Решение за определяне на финансова корекция с №МДР-СД-01-31/01.08.2023 г. е било изготвено от приложението „Microsoft Word“, след което е конвертирано във формат „pdf“ и именно в този формáт същото е прикачено към съобщението, изпратено до потребител [електронна поща] чрез ИСУН 2020. Видно е от представените по делото разпечатки – Преглед на кореспонденция (л.267-268), че на дата на изпращане 02.08.2023 г. от потребител П. Д. М. (P.M.) до профила, регистриран от дружеството жалбоподател в ИСУН, е изпратено съобщение с посочен регистрационен номер и с тема: Решение за определяне на финансова корекция №МДР-СД-01-31/01.08.2023 г., към което е прикачен документ именно във формáт „pdf“ („204.РФК-ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО-ХАСКОВО АД.pdf“). Именно за този обследван от експертизата документ вещото лице не намира данни за електронен подпис, свързан с посочения титуляр, респективно за квалифициран такъв. Въпросът обаче, на който в крайна сметка се дължи отговор в настоящото производство, е следният: липсата на квалифициран електронен подпис на доц. д-р Д. С. върху изпратения в ИСУН като прикачен файл във формáт „pdf“ Решение, прави ли последното нищожно. При наличните данни, че визираното Решение за определяне на финансова корекция първоначално е издадено в друг електронен формáт, а именно „Microsoft Word“, настоящият съдебен състав приема, че неподписването с квалифициран електронен подпис на изпратеното до потребителя в ИСУН Решение в различен формáт няма за последица нищожност на издадения индивидуален административен акт поради неспазване изискването на чл.59, ал.2, т.8 от АПК за наличие на подпис на лицето, издало акта, което да е приравнено към липсата на форма на акта, а от тук и на липса на волеизявление. В тази връзка следва да се има предвид и съображение 21 от Регламент (ЕС) №910/2014, според което с този регламент „следва да се установи и обща правна рамка за използването на удостоверителни услуги. Той обаче не следва да създава общо задължение за използването им или да създава точка за достъп за всички съществуващи удостоверителни услуги. По-специално той не следва да обхваща предоставянето на услуги, използвани изключително в рамките на затворени системи между определен набор от участници, които не оказват въздействие върху трети страни. Например системи, установени във фирмени или публични администрации за управлението на вътрешни процедури, които използват удостоверителни услуги, не следва да подлежат на изискванията по настоящия регламент. Единствено предоставяни на обществеността удостоверителни услуги, които оказват въздействие върху трети страни, следва да отговарят на изискванията, предвидени в настоящия регламент. Настоящият регламент не следва да обхваща и аспектите, свързани със сключването и действителността на договори или други правни задължения, когато в националното право или в правото на Съюза са предвидени изисквания по отношение на формата.“ Това съображение е намерило отражение в член 2 „Обхват“ от Регламент (ЕС) №910/2014, който предвижда, че последният не се прилага за предоставянето на удостоверителни услуги, използвани единствено в рамките на затворени системи, произтичащи от националното право или от споразумения между определен кръг от участници. Настоящият съдебен състав счита, че Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕФСУ, предвидена в Глава втора, Раздел ІV от ЗУСЕФСУ, (осигуряваща електронния обмен на информация и документи между Централното координационно звено, органите за управление и контрол на средствата от ЕФСУ и кандидатите и бенефициентите на финансова подкрепа), може да се приеме за отговаряща на понятието за затворена система, визирано в член 2 от Регламента, поради което не възприема изразеното устно в съдебно заседание мнение на вещото лице инж.В. Г. Т., че „този документ“, т.е. Решението, което се достъпва чрез профила на жалбоподателя в ИСУН „би трябвало да се подписва във формат „pdf“. Според действащите към 01.08.2023 г., съответно към 02.08.2023 г. редакции на нормите на Наредбата за ИСУН, в чл.11, ал.1 (доп.ДВ бр.35 от 2019 г.) е предвидено, че „Всички действия и/или пропуски в ИСУН на служители на управляващите органи/междинните звена и/или на други оправомощени от управляващите органи/междинните звена лица, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на кандидатите и бенефициентите, се приемат за извършени от управляващите органи /междинните звена.“, а съгласно чл.12 (обн.ДВ бр.76 от 2016 г.) „В системата се поддържа пълен запис на извършените от потребителите действия и на изпратените документи. Записът се създава и поддържа по начин, който го прави годно доказателствено средство за интегритета, авторството и времето на всяко извършено действие и за всеки изпратен документ.“ Въведената с първата цитирана разпоредба презумпция означава, че потребителите на системата следва да приемат изпратен в/чрез нея документ за издаден от управляващия орган, посочен в него, а евентуалното оспорване на вида и валидността на положения от управляващия орган електронен подпис следва да е насочено към първоначално изготвения в електронен формат и подписан с електронен подпис документ, в случая Решението по чл.73, ал.1 ЗУСЕСИФ. Като допълнително съображение в подкрепа на този извод може да се посочи, че с разпоредбата на чл.22, ал.4 от ЗУСЕФСУ се допуска възможността производствата пред управляващите органи и да не се провеждат посредством ИСУН. В тези случаи, относно съобщаването на издадените в такива производства индивидуални административни актове, законът препраща към реда на АПК, а в чл.18а, ал.7 от АПК, във връзка с чл.61, ал.1 от АПК, е предвидена и възможността съобщаването на издадения административен акт да се извърши дори чрез устно уведомяване. Ето защо ако се приеме, че валидността на един издаден индивидуален административен акт се определя само от подписването или неподписването на същия при изпращането му чрез ИСУН, би се нарушил принципа на еднакво третиране на сходните случаи. След като е допустимо административният акт да се съобщава на своя адресат и под формата на копие или препис, а не на оригинал, то преценката дали актът е засегнат от толкова тежък по степен порок, че в резултат на това засягане въобще не е годен да породи своите правни последици, следва да е насочена към оригинала на постановения акт, а не към екземпляра от същия, изпратен до неговия адресат. В процесния случай оспореният индивидуален административен акт първоначално е бил представен по делото (л.13-16) като хартиен екземпляр на Решение за определяне на финансова корекция с номер МДР-СД-01-31/01.08.2023 г., в края на който документ, след текста „доц. д-р Д. С., Заместник-министър и Ръководител на УО“, е отразено „Signed by: D. S. Stratev“, положени печат с текст „Вярно с електронно подписания оригинал“ и саморъчен подпис. Във връзка с направеното оспорване на електронния подпис на Решението, с писмо вх.№5060/22.07.2024 г. (л.348-351) от ответника по делото е представен електронен носител (CD), приет без възражения като доказателство по делото. На електронния носител се намира документ с наименование (name) 204.РФК-ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО-ХАСКОВО АД(11), тип Документ на Microsoft Word, при отварянето на който графично се визуализира Решение за определяне на финансова корекция с №МДР-СД-01-31/01.08.2023 г., идентично на разглежданото в настоящото производство решение. В края на текста се визуализира „Signed by: D. S. S.“ и дата „1.8.2023 г.“ При извършена проверка „Подробни данни за подписа“ се установява полагането на електронен подпис от D. S. S., „Валиден подпис – Този подпис и подписаното съдържание не са модифицирани, откакто подписът е положен“, като се установяват и детайли (Изглед/details) за издателя на подписа – Information Services JSC, типа на подписа – StampIT Global Qualified СA, валидността на подписа на D. S. S. – „Valid from 27.6.2023 г. to 26.6.2024 г.“, а също и данни за идентификация на лицето, като ЕГН и електронния му адрес – [електронна поща].bg, и за връзката му с МЗХ – Sofia, MINISTRY OF AGRICULTURE AND FOOD. От запазената допълнителната информация се установява и датата на подписване с електронния подпис – 01.08.2023 г. Съдът приема, че представеният на електронен носител документ представлява оспореното Решение именно във вида и формáта, в който като електронен документ е било създадено, подписано и се съхранява в МЗХ, като в този му формáт същият електронен документ дава възможност за проверка относно наличието на електронен подпис, включително проверка относно спазването на предвидените в Регламент (ЕС) №910/2014 изисквания този подпис да се счита за „квалифициран електронен подпис“. Съгласно член 3, точка 11 от Регламент (ЕС) №910/2014, „усъвършенстван електронен подпис“ означава електронен подпис, който отговаря на изискванията, посочени в член 26. В член 26 е предвидено, че усъвършенстваният електронен подпис отговаря на следните изисквания: а) свързан е по уникален начин с титуляря на подписа; б) може да идентифицира титуляря на подписа; в) създаден е чрез данни за създаване на електронен подпис, които титулярят на електронния подпис може да използва с висока степен на доверие и единствено под свой контрол; и г) свързан е с данните, които са подписани с него, по начин, позволяващ да бъде открита всяка последваща промяна в тях. Съгласно дефиницията на член 3, точка 12 от Регламента, „квалифициран електронен подпис“ означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. В Приложение I към Регламента са уредени изискванията към квалифицираните удостоверения за електронни подписи, като в букви „а“ до „й“ е изброено какво съдържат квалифицираните удостоверения за електронни подписи. В настоящия случай от извършената проверка съдът приема, че удостоверяването на представения по делото на CD електронен документ отговаря на изискванията към квалифицираните удостоверения за електронни подписи по Приложение №І от Регламент (ЕС) №910/2014, тъй като са налице изискуемите данни, които еднозначно идентифицират издалия квалифицираното удостоверение доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, името на титуляря на подписа и дават информация за началото и края на срока на валидност на удостоверението (по същия начин е извършено удостоверяването и според Решение №11315 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм.дело №6978/2024 г. на ВАС, VII о.). Въз основа на проверката се установява по несъмнен начин, че оспорваният акт, във вид на електронен документ, е подписан на 01.08.2023 г., с електронен подпис от Д. С. С., в посоченото му качество, и този подпис представлява квалифициран електронен подпис, валиден към момента на издаване на решението. Като краен резултат, налице е валидно издаден в електронна форма и подписан с квалифициран електронен подпис от оправомощено за това лице индивидуален административен акт, който почива на нормативна основа и е годен да породи целените с него правни последици, поради което не може да се определи като нищожен. Жалбата в допустимата за разглеждането й част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора, при своевременно заявена претенция, на основание чл.143, ал.3 от АПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, което на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя в размер на 100 лева. Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът