Решение № 171 от 13.4.2023 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 266/2021 г.

Производството е образувано по искова молба на В. Д. П., ЕГН ••••••••••, •••, чрез адв.Кр.С. с искане за осъждане на ответника „АДЕРАЛ“ ООД, ЕИК 103780955, •••, представлявано от Д. Р., да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева, предявени като частичен иск от общо 40 000 евро, представляващи припадащата се на съдружника В.П. част от реализирана печалба от продажба на имот, собственост на дружеството, въз основа решение на съдружниците от 09.10.2020г. за разпределяне на печалба. В исковата молба се твърди, че ищецът е съдружник в ответното дружество, както и че с решение на ОСС по т.2 е взето решение за продажба на дружествен имот и по т.5 решение за разпределяне на печалбата от продажбата, като конкретно за ищеца е предвидено изплащането на сумата от 40 000 евро от общо реализираната продажна цена в размер на 51 410 евро. Твърди се, че дружественият имот е продаден на 24.11.2020г., като получената от продажбата му сума е била осчетоводена при ответното ТД. Въпреки направеното искане пред ответника, последният не изплатил на ищеца припадащата му се част от печалбата. Твърди се, че сумата от 40 000 евро представлява печалбата на дружеството след приспадане на всички дължими данъци, такси и разходи. Твърди се и приемане на ГФО за 2020г. с решение на ОС на 12.04.2021г. В хода на производството поради заличаване на управителя на дружеството Д. Р. на 28.05.2021г., съдът е назначил на ответника особен представител при условията на чл.29, ал.2 ГПК, комуто да бъде връчен препис от исковата молба. Въпреки предоставената на ответника възможност да избере и впише нов управител, до настоящия момент не са представени доказателства за изпълнение. С определение от 28.09.2021г. като представител на ответното дружество е назначен адв.С. Д., на основание чл.29, ал.2 ГПК. Същият е депозирал в срок становище по предявения иск с молба вх. №21227/21.10.2021г. Съобразно постъпил отговор на ответното дружество чрез адв.Д., искът се оспорва като неоснователен и недоказан. Твърди се, че ищецът не може да установи наличието на реализирана от дружеството печалба за 2020г. в посочения размер от 40 000 евро, тъй като след справка в ТР по партидата на търговеца се установява, че липсва обявен ГФО за 2020г. Поради това се поддържа възражение за липса на реализирана от дружеството печалба към края на 2020г. в посочения размер. На следващо място особеният представител излага, че не е установено взето решение на ОСС за разпределянето на печалбата съгласно чл.133 и чл.137, т.3 от ТЗ. Съобразно цитираното от ищеца решение по т.5 от протокола от 09.10.2020г., цялата реализирана от продажбата цена е била предназначена за В. П., поради което не е налице решение на ОС по реда на чл.133 ТЗ. Претендира се отхвърляне на иска. Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: По предявения иск с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. чл.133 от ТЗ подлежат на главно и пълно доказване следните обстоятелства: качеството на ищеца като съдружник в ответното дружество и дела, с който участва в капитала; реализирана печалба на дружеството за 2020г. в посочения размер; валидно взето от ОСС решение за разпределяне на печалбата съразмерно дружествения дял на съдружника – ищец. Не е спорно между страните и се установява от извършената служебна справка в ТРег., че ищецът В. Д. П. има качеството на съдружник в ответното дружество „Адерал“ ООД с размер на дялово участие 950 лв. От представения по делото дружествен договор на „Адерал“ ООД от 10.01.2007г. се установява, че в чл.35 се предвижда разпределение на печалбата между съдружниците по решение на ОС, а ако такова решение не се постигне, съобразно дяловото участие на съдружниците в капитала. Представен е като доказателство по делото протокол от ОС на съдружниците на „Адерал“ ООД, проведено на 09.10.2020г., за приемане на решение за продажба на къща №4, построена в УПИ I-11, 12, масив 30 в землището на с.Осеново, Община Аксаково. Не е спорно провеждането на ОС, оспорва се факта на взето решение поради липсата на изричен текст в протокола. Така направеното възражение съдът намира неоснователно, доколкото в протокола е отразен резултата от проведеното гласуване, а именно 99% от капитала на дружеството в подкрепа на предложените решения, с което се приема за изпълнено изискването на чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ. Видно от представения нот.акт от 24.11.2020г. „Адерал“ ООД се е разпоредил с правото на собственост върху къща №4 с кад. идент. •••• в полза на А.Н.М.. Не е спорна между страните идентичността между описания в протокола от ОС недвижим имот и обекта на разпоредителната сделка. При установяване качеството на ищеца като съдружник, наличието на взето решение и разпоредителна сделка в изпълнение на взетото решение основният спорен въпрос е дали е налице печалба в посочения размер, както и дали претендираната сума съответства на дяловото участие на ищеца в капитала на дружеството. Съгласно чл. 133, ал. 1 предл. второ от ТЗ съдружниците имат право на част от печалбата, съразмерно на дяловете им, ако не е уговорено друго. Разпоредбата е императивна и предвижда принципно разрешение за разпределение на печалбата съобразно дела на всеки от съдружниците от капитала на дружеството т. е. за разпределение по съразмерност. Правилото за разпределение на печалбата по съразмерност обаче е диспозитивно, тъй като законът предвижда възможност за отклонение от установения принцип по силата на изрична уговорка между съдружниците. От формулировката на чл. 133, ал. 1, изр. 2 от ТЗ следва, че разпоредбата е диспозитивна, защото позволява отклонение от принципа за разпределение на дивидент съразмерно на притежаваните дялове. В настоящия случай претенцията се основава именно на взето решение от ОС на съдружниците в отклонение от принципа за съразмерност. Правото на част от печалбата на дружеството е от общите имуществени права на съдружниците и се поражда при условие, че е налице печалба, установена след изтичане на финансовата година, с приемане на годишен счетоводен отчет и решение на общото събрание на съдружниците за разпределение на реализираната балансова печалба. Едва със завършване на този фактически състав абстрактното имуществено право на съдружника да получи част от реализираната печалба се трансформира в ликвидно и изискуемо вземане в полза на съдружника. С оглед установяване факта на реализирана от дружеството печалба в твърдяния размер от ищцовата страна е представен протокол от ОС на съдружниците, проведено на 12.04.2021г., по т. 2 от който е приет ГФО за 2020г., фактури – оригинал за 2020 г.-36 бр.; банкови извлечения за периода 01.01.2020 г.-28.05.2021 г.; нотариални актове /копия/ - № 80/24.11.2020 г. и № 183/10.12.2020 г.; оборотна ведомост – 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г.; отчет за приходите и разходите за 2020 г.; счетоводен баланс за 2020 г.; данъчен и счетоводен амортизационен план за 2020 г.; фактури – оригинал за 2021 г. – 4 бр.; банкови извлечения за периода 01.01.2021 г.- 31.03.2021 г. За доказване факта на реализирана печалба са назначени и приети първоначална и допълнителна СЧЕ. От заключението по първоначалната СЧЕ се установява, че „Адерал“ ООД не е реализирало печалба към 31.12.2020г., както и че през периода 2012г. – 2016г. ежегодно е отчитало неразпределена печалба в размер на 67000 лв., реализирана през 2011г., през периода 2017г. – 2019г. неразпределената печалба е намалявала, като към 31.12.2020г. е в размер на 27000 лв. През всички останали години от регистриране на дружеството до 2020г. е отчетена загуба с изключение на 2011т. Няма данни да са извършвани плащания от нереализираната печалба към съдружници и трети лица. През периода от 2009г. до 2020г. са извършени множество разпоредителни сделки с недвижими имоти, като общият размер на приходите от продажбите е 570596, 74 лв., като според вещото лице няма данни за осчетоводяване на сумите по сделките през 2020г. От заключението по допълнителната СЧЕ се установява, че счетоводният финансов резултат на „Адерал“ ООД за 2020г., изчислен от експертизата при правилно отразяване на приходите и разходите, е счетоводна загуба в размер на 3463, 39 лв., в съпоставка с изчисления от „Адерал“ ООД в представения по делото Отчет за приходите и разходите, който е счетоводна загуба в размер на 8137, 03 лв. ОТ заключенията по първоначалната и допълнителна СЧЕ се установява по безспорен начин, че независимо от разликата в точния размер на счетоводната загуба, през процесната 2020г. ответното дружеството не е реализирало печалба. Доколкото наличието на печалба, установена след изтичане на финансовата година, е условие за възникване на имущественото право на съдружника на част от печалбата на дружеството, следва да се приеме, че в случая такова право за ищеца не е възникнало. Разпоредбата на чл.133 от ТЗ е императивна в частта, в която предвижда, че съдружниците имат право само на част от печалбата, а не на част от получените приходи, преди формиране на печалба. Въз основа на горното съдът намира, че не са налице елементите от фактическия състав на чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.133 от ТЗ относно претенцията за заплащане на част от реализирана печалба от продажба на имот, собственост на дружеството, поради което предявеният на това основание осъдителен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Мотивиран от гореизложеното, съдът