Решение № 91 от 17.6.2025 г. на Районен съд - Харманли по дело № 205/2025 г.

Производството е по реда на чл. 530 ГПК вр. чл. 51 ал. 1 от ЗН. Образувано е по молба на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ••••••••• за призоваване на наследниците на Д. М. И., с ЕГН ••••••••••, б.ж. на гр. Х., починала на •••г., по реда на чл.51 от Закон за наследството /ЗН/. Молителят твърди, че на 30.06.2022г. е сключил Договор за кредит с Д. М. И., с ЕГН ••••••••••, , по силата на който банката в качеството си на кредитор й е отпуснала парична сума в размер на 15 000, 00 лева. След като били преустановени плащанията по отпуснатия заем, кредитора установил, че кредитополучателят е починал. Моли, на основание чл. 51 от ЗН съдът да определи срок, в който наследниците по закон на Д. М. И., с ЕГН ••••••••••, б.ж. на гр. Х., починала на •••г., а именно – Р. Г. Д., гр. Х. ул. Р. № •; М. Г. Д., гр. Х. ул. Р. № •, да заявят приемат ли наследството й или се отказват от него, което да бъде вписано в особената книга, водена от съда. Молителят редовно призован не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. В съдебно заседание наследниците, редовно призовани се явяват. С Писмо вх.№ 2803/24.03.2025г. РС-Харманли уведомява съда, че за наследниците по закон на Д. М. И., а именно – Р. Г. Д. и М. Г. Д. няма вписани откази от наследството на наследодателя. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установена следната фактическа обстановка: От Удостоверение за наследници с изх. № 857 от 10.12.2024г. издадено от Община Харманли се установява, че Д. М. И., с ЕГН ••••••••••, б.ж. на гр. Х., починала на •••г. е оставила наследници дъщеря - Р. Г. Д., ЕГН ••••••••••, от гр. Х. ул. Р. № •; и син М. Г. Д., ЕГН ••••••••••, от гр. Х. ул. Р. № •. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗН по искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото. Според чл. 51, ал. 2 ЗН ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Във всички случаи съгласно чл. 51, ал. 3 ЗН изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1 от ЗН. Целта на охранителното производство по чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗН е само узнаването на волята на наследника. В книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН се вписва неговото изявление – че желае да приеме или че желае да се откаже от наследството. Когато наследникът заяви желание да приеме наследството направо (чл. 49, ал. 1 ЗН) или да се откаже от него (чл. 52 ЗН), вписването може и да породи последиците за приемане на наследството или на отказ от наследство (ако няма друг юридически факт, който да прави тези волеизявления нищожни ), поради което в съдебната практика е прието, че съдът постановява да се впише приемане на наследство или на отказ от наследство. В случая става въпрос за лично волеизявление от страна на наследник, с което той формира волята си дали приема наследството. Именно формирането на такава воля представлява строго личен акт, който няма как да бъде заместен от волята на друго лице в процеса /в този смисъл Определение № 100/12.02.2015 г. по ч. гр. д. № 190/2015 г. на ВКС, III г. о. /. Настоящото производство е образувано по молба на кредитор – като заинтересован по смисъла на чл. 51, ал. 1 от ЗН. Следователно молбата е процесуално допустима. Безспорно е, а и от представеното удостоверение за наследници се установява, че Д. М. И., с ЕГН ••••••••••, б.ж. на гр. Х., починала на •••г. е оставила наследници дъщеря - Р. Г. Д., ЕГН ••••••••••, от гр. Х. ул. Р. № •; и син М. Г. Д., ЕГН ••••••••••, от гр. Х. ул. Р. № •. Производството по чл. 51, ал. 1 от ЗН има за единствен предмет да се узнае волята на наследника относно упражняването на субективното право на наследяване и да се впише съответното изявление.Наследниците в съдебно заседание заявяват, че приемат наследството на своята майка Д. М. И., с ЕГН ••••••••••, б.ж. на гр. Х., починала на •••г. Съдът приема, че следва да постанови да се впише в особената книга за приемане на наследство по чл. 49, ал. 1 от ЗН, че наследниците на Д. М. И., с ЕГН ••••••••••, б.ж. на гр. Х., починала на •••г. - Р. Г. Д., ЕГН ••••••••••, от гр. Х. ул. Р. № •; М. Г. Д., ЕГН ••••••••••, от гр. Х. ул. Р. № •, че приемат оставеното от нея наследство. Съгласно Определение № 315/23.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3092/2015 г., I г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, съдът се произнася с решение, което подлежи на обжалване по реда на определенията – чл. 538, ал. 2, изр. последно от ГПК. Съда не присъжда разноски, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 51 от ЗН, съдът