Решение № 3771 от 3.4.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 1915/2024 г.

Производство по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията. Образувано е по жалба от Е. П. Т. от [населено място], [ЕГН], и И. А. Т. от [населено място], [ЕГН], срещу Заповед № 2733/08.07.2019 г., издадена от Заместник-кмета на Община Варна, с която на основание чл. 195, ал. 5 и чл. 196, ал. 3 от ЗУТ е разпоредено премахването на „ограда и врата, изградени от метални профили и телена мрежа“, находящи се върху второстепенна улица, представляваща общинска частна собственост с [идентификатор], ситуиран между [ПИ] и ••••в СО „Траката“, гр. Варна. Жалбоподателите твърдят, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, в евентуалност нищожна, като издадена при съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона, както и в противоречие с предходни съдебни решения. Посочват, че липсват доказателства за надлежно образувано административно производство за издаване на обжалваната заповед, че са били лишени от участие в административното производство, тъй като уведомленията до тях не са изпратени на изрично предоставения на административния орган адрес за тази цел. По същата причина заповедта не им е връчена надлежно и срокът за обжалването й не е изтекъл. Твърдят, че в заповедта не са изложени фактическите основания за издаването й, а в административното производство не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. По същество твърдят, че са собственици на ПИ с [идентификатор], находящ се в СО „Траката“, гр. Варна, като с обжалваната заповед е отворен временен път за автомобилен достъп на неограничен брой лица през техния имот до [ПИ], при липса на предпоставките по чл. 190 от ЗУТ и в противоречие с естеството на правото на преминаване през чужд имот. Посочват, че [ПИ] в действителност е реална част от бивш [ПИ], която неправомерно била обособена в отделен имот без да има лице към улица, а [ПИ], идентичен с УПИ ХІV-•••, има достъп до улица чрез откриване на тупик през имот ХІІІ-•••до имот ХV-•••. Посочват още, че [ПИ] граничи с [ПИ], собственост на дъщерята на собственичката на [ПИ], че между двата имота няма ограда, а до [ПИ] има достъп по улица. Според жалбоподателите строежът, чието премахване е разпоредено, не е разположен в улица-тупик, а в тяхна частна собственост, която не представлява улица съобразно действащата за района улична регулация, откритият временен път засяга кабелна линия и водопроводно отклонение от уличната мрежа до собствената им сграда, проектирано паркомясто и нарушава отстоянията на сградата от границите на имота. Твърдят, че със Заповед № 19/14.01.1982 г. през собствения им имот е учредено право на преминаване на собственика на съседен земеделски имот на основание чл. 36, ал. 3 от ЗОСИ, но не и прокарване на път, каквото се цели с обжалваната заповед. В същото време изтъкват, че след отмяната на Решение № 551-6/2012 г. на Общински съвет – Варна за одобряване на ПУП-ПУР за селищното образувание нов ПУП-ПУР, с който да бъде предоставен достъп до [ПИ], не е изработен, и така общината прехвърля задълженията си на тях. Считат, че основанията по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ за премахване на строежа са кумулативни, но не са налице в случая. Молят съда да отмени като незаконосъобразна или да обяви за нищожна заповедта, както и да присъди направените от тях пътни разноски за явяване в съдебните заседания. Ответникът в производството, Заместник-кметът на Община Варна счита заповедта за валидна и законосъобразна. Счита жалбата за недопустима, тъй като жалбоподателите са били запознати с обжалваната заповед в хода на производството по адм.д. № 2365/2020 г. по описа на Административен съд – Варна, в което са обжалвали действията по изпълнението й. Заповедта е била част от административната преписка по това дело и в съдебното производство жалбоподателите са заявили, че са запознати с нея. Предвид необжалването на заповедта в срок счита, че тя е влязла в сила и жалбата срещу нея е недопустима. По същество посочва, че са налице фактическите и правните основания за осигуряване на право на достъп на собствениците на имот с [идентификатор] до имота им. Целта на заповедта според ответника е удовлетворяване на искането на тези собственици по реда на дял Пети от АПК – изпълнение на административни актове и съдебни решения – в случая чрез изпълнение на валидната и стабилна Заповед № 19/14.01.1982 г., което било препятствано от действията на Т. по поставяне на заграждения. Изтъква, че заповедта е изпълнена преди много време. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното: Предмет на обжалване е Заповед № 2733/08.07.2019 г., издадена от Заместник-кмета на Община Варна, с която на основание чл. 195, ал. 5 и чл. 196, ал. 3 от ЗУТ е наредено в срок до 7 дни от получаване на заповедта като неподходящи по местонахождение, разположение и вид да се премахнат ограда и врата, изградени от метални профили и телена мрежа, находящи се върху второстепенна улица – общинска частна собственост с [идентификатор], ситуиран между [ПИ] и [ПИ] в с.о. „Траката“, гр. Варна. С разпореждане в заповедта е допуснато предварителното й изпълнение, а разходите по премахването са възложени за жалбоподателите като собственици на [ПИ]. Заповедта е издадена в производство, образувано по заявление рег. № РД18006441ВН/30.03.2018 г. от А. В. Ц., в което се посочва, че Ц. е собственик на два съседни имота – с идентификатори •••и •••, стар имотен № •••в с.о. „Ваялар“, както и на жилищна сграда в първия имот. Преминаването до имотите било осъществявано през [имот номер] въз основа на заповед от ОбНС от 1982 г., въз основа на заповедта бил сключен и нотариално заверен договор с предходен собственик на имот. Заповедта била обжалвана по гр.д. № 2189/2015 г. на Районен съд – Варна с искане за прогласяване на нищожността й, но жалбата била отхвърлена с решение № 620/22.02.2016 г. В заявлението се иска осигуряване на достъп до имотите, тъй като настоящите собственици на [имот номер] препятствали достъпа. Към заявлението са представени заповедта от 1982 г., договор-споразумение от 21.05.2004 г., декларация-потвърждение. С допълнително заявление от 11.05.2018 г. А. Ц. иска да бъде образувано изпълнително производство за изпълнение на Заповед № 19/14.01.1982 г. С Постановление № 2845/02.08.2018 г. изпълнителното производство е спряно до произнасяне на ВКС по допуснато касационно обжалване на две определения на Окръжен съд – Варна във връзка с подадени пред Районен съд – Варна по гр.д. № 10733/2016 г. искове на Е. Т. и И. Т. срещу А. Ц. и М. П. Т. да бъде прието за установено в отношенията между страните, че Е. Т. и И. Т. са собственици на реална част от 121 кв.м от имот с [идентификатор] и че същата не представлява път/улица за обществено ползване. По жалба от А. Ц. постановлението е отменено с Решение № 1706/11.09.2018 г. на Административен съд – Варна по ч.адм.д. № 2606/2018 г. След възобновяване на изпълнителното производство е издадена покана за доброволно изпълнение рег. № РД18006441ВН_011ВН/ 25.09.2018 г. Установяват се действия на общинската администрация за връчването й на Е. Т. и И. Т.. Поканата е изпратена за двамата на адрес в [населено място], [улица] върната като непотърсена на 18.10.2018 г. Извършена е справка за постоянен и настоящ адрес на жалбоподателите рег. № РД18006441ВН_013ВН/31.10.2018 г., от която се установява, че Е. Т. е с постоянен и настоящ адрес в [населено място], [улица], постоянният адрес на И. Т. е в гр. Варна, [улица], а настоящият – [населено място], [улица]. Адресът на жалбоподателя в гр. Варна, [улица], е посетен на 22.11.2018 г., на 23.11.2018 г. е посетен [ПИ] и на 10.12.2018 г. е оставено съобщение на таблото за обявления в общината и на ПИ. За връчването на Т. е поискано съдействието на Столична община. Постоянният адрес на Е. Т. – [населено място], р-н „•••“, [жк], [улица] посетен на 21.03.2019 г. от служител на Столична община в присъствието на служител на VІ РУ при СДВР, но Т. не е открита. На 22.03.2019 г. поканата за доброволно изпълнение е залепена на таблото за обяви в район „••“ и е свалена на 08.04.2019 г. Изпратено е уведомление за получаване на поканата в кметството на [жк], върнато непотърсено. Поканата за доброволно изпълнение е публикувана на интернет страницата на Община Варна на 09.01.2019 г. На 30.11.2018 г. е издадена нова покана за доброволно изпълнение рег. № 18006441ВН_019ВН/30.11.2018 г., изпратена на жалбоподателите на адрес [населено място], [улица], върната непотърсена. До жалбоподателите е изпратена покана за изслушване на 11.06.2019 г. рег. № РД18006441ВН_037ВН/03.06.2019 г. Писмата до постоянните адреси [населено място], [улица]за жалбоподателката и гр. Варна, [улица], за жалбоподателя са върнати непотърсени. В производството е съставен Констативен протокол от 14.06.2019 г. на комисия по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ при Община Варна, с който е установено, че [ПИ] е частна общинска собственост, достъпът до [ПИ] на А. Ц. е ограничен чрез ограда и врата от метални профили и телена мрежа, монтирани върху второстепенна улица, представляваща частна общинска собственост с [идентификатор], ситуирани пред [ПИ] и ••• като строежът е извършен от собствениците на [ПИ] И. Т. и Е. Т.. Описан е строежът, нанесен е схематично върху окомерна скица-приложение към протокола. Направено е предложение кметът на общината да издаде заповед за премахване на обект „ограда и врата, изградени от метални профили и телена мрежа“, находящи се върху второстепенна улица, представляваща общинска частна собственост с [идентификатор], ситуиран пред [ПИ] и [ПИ] в с.о. „Траката“, гр. Варна по реда на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, като неподходящи по местонахождение и в интерес на сигурността и спокойствието на гражданите, живущи в района на с.о. „Траката“. Установява се изпращането на констативния протокол на жалбоподателите на адреси [населено място], [улица]за жалбоподателката и гр. Варна, [улица] и [населено място], [улица]за жалбоподателя. Писмата с обратна разписка са върнати непотърсени. Въз основа на констативния протокол на 08.07.2019 г. е издадена обжалваната заповед. Във връзка с връчването на Заповед № 2733/08.07.2019 г. в преписката се установява изпращането й на адрес [населено място], [улица]за жалбоподателката и гр. Варна, [улица] за жалбоподателя, като писмата са върнати непотърсени. Съставено е съобщение до жалбоподателите за издадената заповед и протокол от 03.09.2019 г. за поставяне на съобщението на таблото за обявления на Община Варна и на самия обект. С жалбата за доказване на твърденията си за нищожност на обжалваната заповед и правото на собственост върху частта от [имот номер], върху която е поставен премахнатият обект, жалбоподателите представят съдебни актове, както следва: С Решение № 799/15.06.2016 г. по в.гр.д. № 754/2016 г. на Окръжен съд – Варна е прието за установено по предявен от настоящите жалбоподатели срещу Община Варна иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищците са собственици на реална част от имот с идентификатор № ••••по КККР на гр. Варна с площ от 16 кв.м съгласно приложена към решението скица. С Решение № 257/16.02.2018 г. по в.гр.д. № 2271/2017 г. на Окръжен съд – Варна е прието за установено по предявен от настоящите жалбоподатели иск срещу М. П. Т. и А. Н. Т., че ищците са собственици на 6 кв.м. реална част от имот с идентификатор № •••по КККР на гр. Варна и ответниците са осъдени да им предадат владението върху реалната част. Решението не е допуснато до касационно обжалване. С Решение № 1107/23.08.2022 г. по в.гр.д. № 1250/2021 г. на Окръжен съд – Варна 1) на основание чл. 124 от ГПК е признато за установено в отношенията между настоящите жалбоподатели и А. Н. Т., Д. М. Т. и Е. М. Т., че настоящите жалбоподатели са собственици на реална част с площ от 121 кв.м. от имот с [идентификатор] по КККР на гр. Варна, 2) на основание чл. 124 от ГПК е признато за установено в отношенията между настоящите жалбоподатели и А. В. Ц., че в полза на Ц. не съществува право на преминаване през реална част с площ от 127 кв.м, отразена в приложена към решението скица, от имот с [идентификатор] по КККР на гр. Варна и 3) на основание чл. 124 от ГПК е прието за установено в отношенията между настоящите жалбоподатели и А. Н. Т., Д. М. Т. и Е. М. Т., че реална част с площ от 127 кв.м, отразена в приложена към решението скица, от имот с [идентификатор] по КККР на гр. Варна не е път/улица, предназначена за обществено ползване. Решението е допуснато до касационно обжалване в посочените по-горе точки 2) и 3) с Определение № 2800/03.10.2023 г. по гр.д. № 664/2023 г. на ВКС. Въз основа на служебна справка в интернет страницата на ВКС по гр.д. № 664/2023 г. съдът констатира, че с Решение № 218/15.12.2023 г. (непредставено от жалбоподателите), ВКС е отменил въззивното решение в частта по т. 2) и е отхвърлил предявения иск по чл. 124 от ГПК, и е обезсилил въззивното решение в частта по точка 3). Във връзка с твърденията си относно достъпа до имота на А. Ц. жалбоподателите представят Решение № 14507/03.12.2014 г. по адм.д. № 2173/2014 г. на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № 551-6 по Протокол № 10/26, 27.07.2012 г. на Общински съвет – Варна за одобряване на ПУП-ПУР на с.о. „Ваялар“, с.о. „Траката“ и с.о. „Горна Трака“ в частта относно предвидена през имот с [идентификатор] по КККР на гр. Варна улица-тупик и преписката е върната за ново произнасяне. Представят още доказателства за придобиване на [ПИ], съседен на имота на Ц., от Е. С. Т. и Д. А. Т., като се твърди, че Д. Т. е дъщеря на Ц. Представят доказателства за разрешено строителство на вилна сграда в имота на жалбоподателите, за изпълнено строителство и нанасяне на сградата в кадастъра, проекти. Като доказателство в подкрепа на твърдението си, че са придобили имота без вещни тежести жалбоподателите представят удостоверения от служба по вписванията за [имот номер], кв. 98 в м. „Траката“, гр. Варна на праводателя си К. Б. Й. и неговия праводател С. Т. С.. В административната преписка е представено копие от Решение № 620/22.02.2016 г. по гр.д. № 2189/2015 г. на Районен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на настоящите жалбоподатели за прогласяване на нищожността на Заповед № 19/14.01.1982 г. на Председателя на ИК на ОНС – Варна по чл. 36, ал. 3 от ЗОСИ. От страна на ответника са представени още: Молба от Е. Т. и И. Т. до Кмета на Община Варна за издаване на заповед по чл. 36 от ЗОСИ за прекратяване на правото на преминаване рег. № РД15003921ВН/12.02.2015 г. По молбата е постановен отказ с писмо № РД15003921ВН_002ВН/12.05.2015 г., обявен за нищожен с Решение № 1004/15.03.2016 г. на Районен съд – Варна по гр.д. № 7888/2015 г. и преписката е върната за ново произнасяне. Със Заповед № 543/11.10.2016 г. Кметът на район „Приморски“ е отказал отмяната на заповедта от 1982 г. Няма данни за обжалване на тази заповед. В преписката са представени и документи, свързани с принудителното изпълнение на заповедта, както следва: Покана за доброволно изпълнение на обжалваната заповед рег. № ЗК19002124ВН/16.10.2019 г., изпратена на адрес [населено място], [улица]за жалбоподателката и гр. Варна, [улица] за жалбоподателя, върната непотърсена. Заявление рег. № РД18006441ВН_040ВН/14.04.2020 г. от жалбоподателите, с което са изразили становище по искането на А. Ц. от 30.03.2018 г., по което е образувано производството, като са представили доказателства и са поискали производството да бъде прекратено. Възлагателно писмо на „КБ инженеринг“ ЕООД, с което е възложено принудителното изпълнение на заповедта, насрочено за 12.10.2020 г. в 10, 00 ч. На 15.10.2020 г. е съставен Протокол обр. 19 от изпълнителя за извършените работи по премахването. С тристранен протокол от същата дата са приети извършените дейности. Съставен е и протокол приложение № 4/17.10.2020 г. Към делото е прието за послужване адм.д. № 2365/2020 г. по описа на Административен съд – Варна. Делото е образувано на 27.10.2020 г. по жалба от Е. Т. и И. Т. срещу действие/акт на Община Варна по изпълнителното производство, образувано по заявлението на А. Ц. от 30.03.2018 г., и от доказателствата в това дело се установява следното: Административната преписка по изпълнителното производство е представена в съда с молба с.д. № 13749/05.11.2020 г. С жалба вх. № 14193/16.11.2020 г., представена по делото (л. 123 от адм.д. № 2365/2020 г. на АдмС - Варна), жалбоподателите уточняват, че обжалват допуснатото предварително изпълнение на Заповед № 2733/2017 г., за която посочват, че им е станала за първи път известна на 12.11.2020 г. при запознаването им с делото. Във връзка с това посочват, че поради ненадлежното уведомяване, срокът по чл. 60, ал. 5 от АПК е започнал да тече след узнаването на акта – на 12.11.2020 г. и искат спиране на предварителното изпълнение на обжалваната в настоящото производство заповед. С уточнителна молба с.д. 14497/19.11.2020 г. жалбоподателите посочват, че оспорват Заповед № 2733/08.07.201 9 г. В хода на производството по адм.д. № 2365/2020 г. с Определение № 598/11.03.2021 г. съдът е приел за предмет на спора жалбата на Е. Т. и И. Т. срещу действие/акт на Община Варна по изпълнително производство РД18006441ВН/30.03.2018 г. и отрицателен установителен иск от същите лица срещу Община Варна и А. Ц. за установяване на несъществуването на задължението, предмет на изпълнение в изпълнително производство РД18006441ВН/30.03.2018 г. Искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 2733/08.07.2019 г. е оставено без уважение поради извършените вече фактически действия по изпълнението. Това определение не е обжалвано и е влязло в сила. Постановено е Решение № 1093/27.07.2021 г., с което са отхвърлени жалбата срещу изпълнителните действия и отрицателният установителен иск. Срещу това решение е подадена касационна жалба от настоящите жалбоподатели, в която се твърди отказ от правосъдие поради непроизнасянето на съда по оспорването на Заповед № 2733/08.07.2019 г. Предвид това, с Определение № 4627/02.05.2023 г. по адм.д. № 1009/2022 г. на ВАС делото е изпратено на Административен съд – Варна за произнасяне по реда на чл. 176 от АПК по жалбата на Е. Т. и И. Т. срещу Заповед № 2733/08.07.2019 г. С Решение № 1107/26.07.2023 г. по адм.д. № 2365/2020 г. Административен съд – Варна е оставил без уважение молбата за допълване на Решение № 1093/27.07.2021 г. с диспозитив по жалбата срещу Заповед № 2733/08.07.2019 г., като се е мотивирал с това, че с първоначалната жалба, по която е образувано делото, не се оспорва Заповед № 2733/08.07.2019 г., че с молбата от 16.11.2020 г. се обжалва само разпореждането за предварителното й изпълнение, но не и самата заповед, а в уточнителната молба от 19.11.2020 г. не е формулирано искане за отмяна или прогласяване на нищожността на Заповед № 2733/08.07.2019 г. С оглед на това съдът е приел, че няма ясно заявено оспорване и указание, че се оспорва Заповед № 2733/08.07.2019 г., и съответно не може да се приеме разширяването на спорния по делото предмет с проверка за законосъобразност на тази заповед. Освен това съдът посочва, че обхватът на спора е определен от Върховния административен съд с Определение № 15873/21.12.2020 г. по адм.д. № 13200/2020 г. във връзка със спора за местна подсъдност, като „действия/акт на Община Варна по изпълнително производство РД18006441ВН/30.03.2018 г., състоящо се в премахване на входна врата на имот с [идентификатор] и отрицателен установителен иск за несъществуване на задължението, предмет на изпълнението по изпълнителното производство“. Решение № 1107/26.07.2023 г. по адм.д. № 2365/2020 г. е оставено в сила с Решение № 8328/04.07.2024 г. на Върховния административен съд по адм.д. № 12017/2023 г. При така установените факти, от правна страна съдът прави следните изводи. Жалбата е подадена от адресатите на обжалваната заповед, която, предвид фактите, описани във връзка с адм.д. № 2365/2020 г. по описа на Административен съд – Варна, не е била предмет на съдебен контрол за законосъобразност. Не се установява надлежно връчване на обжалваната заповед в административното производство. В съдебното производство е представено уведомително писмо рег. № РД18006441ВН_033ВН/05.03.2019 г., с което жалбоподателите изрично съобщават на кмета на общината адрес, на който следва да бъдат уведомявани и да им бъдат връчвани съобщения във връзка с изпълнителното производство, а именно гр. Варна, [улица], кантората на адв. Б. Х.. Към уведомителното писмо е представено пълномощно, с което Б. Х. е упълномощен да представлява двамата жалбоподатели пред СГКК и пред Община Варна, включително да подава и да получава книжа и документи във връзка с имот с [идентификатор] в с.о. „Траката“. Съдът констатира, че от образуването на изпълнителното производство вследствие от заявленията на А. Ц. от 30.03.2018 г. и от 11.05.2018 г., жалбоподателите са нямали посочен адрес за целите на производството. Установява се изпращане на документи на адрес [населено място], [улица] (посочен от жалбоподателите в жалбата по адм.д. № 7888/2015 г. на РС – Варна), както и на адрес [населено място], [улица] (посочен от жалбоподателите в молба от 12.02.2015 г. до Кмета на Община Варна). След справка в НБД от 31.10.2018 г. са установени постоянните и настоящите адреси на двамата жалбоподатели – съответно постоянен и настоящ адрес в [населено място], [улица]за Е. Т., гр. Варна, [улица] – постоянен адрес на И. Т. и [населено място], [улица]настоящ адрес на И. Т.. Във връзка със съобщаването на актовете на административните органи за връчвания до 31.12.2018 г. е приложим редът на чл. 61 от АПК (отм.), а след 01.01.2019 г. – редът на чл. 18а от АПК. Съдът констатира, че поканата за доброволно изпълнение от 25.09.2018 г. е била надлежно съобщена по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК (отм.) на И. Т. на 10.12.2018 г., когато след посещения на постоянния му адрес и на [ПИ] на 22-23.11.2018 г. не е бил намерен и на 10.12.2018 г. поканата за доброволно изпълнение е била залепена на таблото за обяви в общината и на поземления имот. Поканата за доброволно изпълнение е била надлежно съобщена на Е. Т. по чл. 18а, ал. 8, 9 и 10 от АПК на 08.04.2019 г. Предвид това съдът счита, че същите са били уведомени за образуваното изпълнително производство. Документите в административното производство след 05.03.2019 г., включително Заповед № 2733/08.07.2019 г., са били изпращани с препоръчани писма с обратна разписка на постоянните адреси и са връщани като непотърсени. Не се установяват опити за връчване по настоящ адрес, не са изпълнени действията по чл. 18а, ал. 9 от АПК по залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, на входната врата или на видно място около нея. За заповедта се установява единствено, че съобщение за издаването й е поставено на таблото за обявления на Община Варна и на обекта на 03.09.2019 г. Във връзка със спазването на срока за обжалване жалбоподателите твърдят, че и до момента обжалваната заповед не им е съобщена надлежно, и това, че са узнали за нея, не означава, че срокът за обжалването й е започнал да тече. За тази цел се позовават на съдебна практика отпреди изменението на АПК, обн. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., според което административните актове се съобщават по реда на чл. 18а от АПК. Ответникът твърди, че по адм.д. № 2365/2020 г. по описа на Административен съд – Варна са били обжалвани действията по изпълнение на Заповед № 2733/08.07.2019 г. и е направено изявление за обжалване на същата заповед, но съдът не е бил надлежно сезиран с тази жалба и същата не е била предмет на производството. По тези съображения ответникът твърди, че искането на жалбоподателите по настоящото дело да се произнесе по законосъобразността на заповедта е преклудирано, а жалбата е допустима само по отношение на евентуалната нищожност на заповедта. Съдът намира, че настоящата жалба е подадена след срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Както се установява от доказателствата в адм.д. № 2365/2020 г., жалбоподателите са направили изрично изявление, че са запознати и оспорват заповедта – в т.нар. „жалба“ от 16.11.2020 г. В нея се посочват точната дата на запознаване със заповедта - 12.11.2020 г. – и фактът, че посочената заповед е представена в преписката при обжалване на действията по изпълнението й. Ето защо съдът счита, че срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК е от 13.11.2020 г. до 26.11.2020 г. включително. Дори да се приеме, че предвид изявлението за оспорване на заповедта с уточнителна молба от 19.11.2020 г., до произнасянето на ВАС с Решение № 8328/04.07.2024 г. на Върховния административен съд по адм.д. № 12017/2023 г., че Заповед № 2733/08.07.2019 г. не е била предмет на обжалване по адм.д. № 2365/2020 г., жалбоподателите може да са имали съзнанието за надлежно упражнено право на жалба в посочения по-горе срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от постановяване на решението на ВАС – 04.07.2024 г. – до подаване на жалбата по настоящото дело – 26.08.2024 г. - са изтекли повече от 14 дни, и при всички положения срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК е изтекъл. Ето защо съдебната проверка следва да се ограничи до нищожността на Заповед № 2733/08.07.2019 г. Съобразно доктрината и трайната съдебна практика, нищожни са административните актове, издадени при толкова съществени пороци, че актовете са нетърпими в правния мир. Такива пороци на обжалваната заповед не се установяват. Изложените от жалбоподателите доводи са свързани с евентуалната унищожаемост на заповедта, чиято преценка в случая е извън обхвата на съдебния контрол. Съдът констатира, че заповедта е издадена от компетентен орган – Заместник-кмет на Община Варна, на когото със Заповед № 4793/25.11.2015 г. Кметът на общината е предоставил свои функции по ЗУТ, и по-специално издаването на мотивирани заповеди по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, каквато е обжалваната. Правомощието за издаване на заповеди за премахване по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ е предоставена на кмета на общината по силата на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ. Възможността за предоставяне на функции по ЗУТ от кмета на заместник-кмет е изрично предвидена в § 1, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ. Изпълнено е изискването за писмена форма и достатъчно съдържание на заповедта, която посочва обстоятелствата и установените факти, както и разпорежданията на административния орган. Липсват неяснота или дотолкова съществено противоречие между мотивната и разпоредителната част, които да правят неразбираемо волеизявлението на административния орган. Съдържанието на заповедта съответства на посоченото в нея правно основание за издаването й. Допуснатите съществени процесуални нарушения безспорно засягат процесуалните права на жалбоподателите, но не водят до липса на волеизявление от страна на административния орган. Тези нарушения е следвало бъдат изтъкнати в рамките на подадена в срок жалба и разгледани в рамките на контрола за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК. Не се констатира нищожност на обжалваната заповед на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, според който актове и действия на административен орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. За да обосноват това свое твърдение, жалбоподателите представят описаните по-горе съдебни решения. Действително с първите три цитирани по-горе решения жалбоподателите успешно са доказали правото си на собственост върху реална част с площ от 16 кв.м от идентификатор № •••по КККР на гр. Варна, описан като второстепенен път, върху реална част 6 кв.м. от имот с идентификатор № ••• по КККР на гр. Варна, както и върху реална част с площ от 121 кв.м. от имот с [идентификатор] по КККР на гр. Варна. По тяхна жалба е отменено решението на Общински съвет – Варна за одобряване на ПУП-ПУР на селищното образувание. Те обаче не са постигнали отмяна или прогласяване на нищожност на Заповед № 19/14.01.1982 г., както се установява от Решение № 620/22.02.2016 г. по гр.д. № 2189/2015 г. на Районен съд – Варна и от Заповед № 543/11.10.2016 г. на Кмета на район „Приморски“. Освен това с Решение № 218/15.12.2023 г. по гр.д. № 664/2023 г. ВКС е отменил Решение № 1107/23.08.2022 г. по в.гр.д. № 1250/2021 г. на Окръжен съд – Варна в частта му, с която на основание чл. 124 от ГПК е признато за установено в отношенията между настоящите жалбоподатели и А. В. Ц., че в полза на Ц. не съществува право на преминаване през реална част с площ от 127 кв.м, отразена в приложена към решението скица, от имот с [идентификатор] по КККР на гр. Варна. Обжалваната заповед не съдържа разпореждания относно правото на собственост върху посочените 127 кв.м от собствения им имот. Нейната цел е осигуряване на правото на преминаване по Заповед № 19/14.01.1982 г., като бъдат премахнати поставените от жалбоподателите ограда и врата, изградени от метални профили и телена мрежа. Предвид това не се установява разпоредителната част на обжалваната заповед да е в пряко противоречие с което и да е от цитираните съдебни решения, нито да съдържа противоправен резултат. Не се установява и превратно упражняване на власт за постигане на цел, несъответстваща на закона. Съобразно мотивите на Решение № 218/15.12.2023 г. на ВКС по гр.д. 664/2023 г., правото на преминаване, възникнало преди урегулиране на поземлен имот, не се погасява, когато действащият ПУП не предвижда възможност за достъп до този имот. ВКС приема, че учреденото със Заповед № 19/14.01.1982 г. право на преминаване съществува „и към настоящия момент“ (тоест към момента на постановяване на решението), поради което е приел за неоснователен предявеният от жалбоподателите иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на А. Ц., че в нейна полза не съществува право на преминаване през реална част от собствения им [ПИ] с площ от 127 кв.м. По гореизложените съображения съдът намира, че не са налице пороци на обжалваната заповед, които да са от толкова съществен характер, че да обосновават нейната нищожност, поради което жалбата следва да се отхвърли. При този изход от производството и с оглед направеното от процесуалния представител на ответника искане, в полза на Община Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК в размера по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, или 100 лева. По гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Административен съд – Варна, ІІІ състав