Решение № 1795 от 19.3.2019 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1795/2018 г.

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на етажната собственост на сграда „Б“ с идентификатор № 11538.4.100.1 по КК на гр.Свети Влас, комплекс „Каса реал 2“, с адрес –местността „Юрта-под пътя“ в землището на гр. Свети Влас, община Несебър, ул. „Пирин“ № 1, представлявана от управителя“Квиринал „ООД, със седалище и адрес на управление-гр.Св.Влас, кв.“Русалка“ № 224, представлявано от Л. Т. –ответник по гр.д. № 1200 /2017 год. по описа на Районен съд-Несебър против решение № 170/01.10.2018 год. постановено по същото дело, с което са отменени следните решения на проведеното на 21.11.2017 г. Общо събрание на ЕС, обективирани в протокол от същата дата у а именно: решенията по т. 2, 3, 5, 67, 8, 9, 10 и 11 от дневния ред на събранието и е присъдил в тежест на въззивника заплащане на разноските на ищеца по делото, като е отхвърлил искането на същия въззивник за присъждане на разноски. Въззивникът изразява недоволство от решението, като считат същото за незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Сочи се на първо място, че неправител е изводът на решаващия съд, че не е спазена процедурата по чл. 12 ал. 6 от ЗУЕС, тъй като свикващият ОС –Д. Ш. не е имал пълномощно от „Лантурно риъл истейт „ЕООД, както и от Б. Б. и Е. П.-т.е. не е представлявал етажни собственици, притежаващи повече от 20% идеални части от общите части на сградата.Подробно се анализират предоставените на Ш. пълномощни от Б. Б. и Е. П./като се прилага писмено потвърждение на първата на действията му по повод свикването на ОС/, както и нотариално завереното пълномощно от„Лантурно риъл истейт „ЕООД/като също се представя потвърждение от управителя на действията по смисване на ОС/.Счита се и че волята на изборените етажни собственици относно предоставените на Ш. права е била тълкувана неправилно от районния съд.В крайна сметка същият е бил надлежно упълномощен, включително и да свиква събрание, като е представлявал етажни собственици /включая и в лично качество/ с общо 35, 35% ид.части от общите части на сградата. В крайна сметка се сочи, че дори и да се приемат за правилни изводите на съда за правомощието на Ш. да свика ОС, то съгласно разпоредбата на чл. 12 ал. 5 и 6 ЗУЕС ОС може да се свика от всеки един собственик, когато е изминала повече от една година от последно проведеното, или в шестмесечен срок от възвинкването на ЕС.В случая нито се твърди нито са представени доказателства, че в процесната ЕС изобщо е свиквано и провеждано някога общо събрание. Оспорва се и приложението на нормата на чл. 17 ал. 4 и 5 ЗУЕС, както и неправилния извод, че за процесното общо събрание не бил налице необходимия кворум от 67% за провеждането му.Възразява се и против посочването на нарушение на разпоредбата на чл. 51 ал. 1 ЗУЕС, като се изтъква, че нормата е диспозитивна ипо решение на мнозинството може да се приеме и различен начин за определяне на паричните вноски.Не е налице и нарушение на чл. 50 ал. 2 според въззивника, като излага подробни аргументи в тази връзка.Неправилен бил и изводът, че решението по т. v от дневния ред е незаконосъобразно, като се сочи, че в този смисъл цитираната от съда практика на ВКС била неотносима, постановена при различна хипотеза –гласуване за отчет на управител за вече направени разходи. Необосновано според въззивната страна е и решението за отмяна на решението по т. 7 от дневния ред, доколкото са изложени мотиви за незаконосъобразност само в една част –„с която на неизрядни собственици да им бъде ограничен достъпа до паркинга и до асансьора на сградата. “Съдът е отменил изцяло решението по тази точка, въпреки че до и да се приеме, че в тази част то е незаконосъобразно, това не води до незаконосъобразност на цялото решение Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново, с което се отхвърлят изцяло исковите претенции.Моли се за приемане на приложените към въззивната писмени доказателства –пълномощни-потвърждения от Б. Б. и“Лантурно риъл истейт „ЕООД, като се обосновава искането, твърдейки, че доказателствата са за нововъзникнали обстоятелства.Моли се и допускане на техническа експертиза, която изчисли съобразно списъка на присъствалите собственици какъв е общият процент на присъствалите на събранието собственици в насрочения част и правилно ли са прекалкулирани представените на ОС ид.части към 100%, както е отразено в протокола на ОС. Въззивната жалба е допустима, подадена от процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт. Въззимаемите ищци А.Л. и О.С. в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорват въззивната жалба и считат, че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.Считат, че доколкото в документите на собственост на участвалите, представени по пълномощия на събранието етажни собственици, а и на неучаствалите прилежащите части към самостоятелните им обекти са посочени единствено в квадратни метри /с изключение на Лантурно риъл истейт „ЕООД, то съдът правилно е приел, че ОС не могло да бъде проведено при условията на чл. 15 ал. 1 ЗУЕС, тъй като на него не са били представлявани най-малко 67% ид.части от общите части на етажната собственост. Правилно е изяснено и обстоятелството, че при свикването на ОС не е спазена разпоредбата на чл. 12 ал. 6 ЗУЕС, доколкото не са налице условията на тази разпоредба- Ш. не е можел сам да свика събрание, а и не е притежавал сочените от него пълномощни.Изтъкват се подробни съображения относно правилните изводи на съда за нарушение на разпоредбите на чл. 51 ал. 1 и 2 ЗУЕС.Правилно е счетено, че е нарушена разпоредбата на чл. 19 ал. 5 изр.първо ЗУЕС-а от там и незаконосъобразността на решенията по т. 3 и т. 9 от дневния ред.Споделят се и останалите изводи на първоинстанционния съд. Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски в настоящото производство.Не се сочат нови доказателства. След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното: Както бе казано по-горе, въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която първоинстанционното решение поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е не основателна. Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл. 269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо. Решенето е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита за всяка от страните и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора. Решение № 170 / 01.10.2018 г. е правилно. Този извод се налага по следните съображения: Районният съд е бил сезиран с иск, предявен от А.А. Л. и О.Д.С., двамата граждани на Р. Ф., за отмяна на всички решения, взети на общо събрание на Етажната собственост на сграда Б, с идентификатор 11538.4.100.1, комплекс „Каса реал 2“ в гр. Свети Влас, местността „Юрта-под пътя “, в землището на гр. Свети Влас, ул.“Пирин „ № 1, , проведено на 2 1. 11.201 7 г., като п равилно районният съд е квалифицирал предявения иск по чл. 40, ал.1 ЗУЕС в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита. Районният съд е обсъдил подробно и задълбочено събраните по делото доказателства, като в резултат на цялостния им анализ поотделно и в съвкупност е достигнал до правния извод, че оспорените решения на ОС на Етажната собственост, взети на 2 1. 11.201 7 г.следва да бъдат отменени като незаконосъобразни. За да достигне до този извод, първостепенният съд е приел, че поканата за свикването на Общото събрание е била подписана от Д. Ш., в качеството му на етажен собственик и пълномощник на етажни собственици, притежаващи повече от 20% ид.части от общите части на сградата, но Д. Ш. не е разполагал с делегирани права да свиква Общо събрание, а само да участва в него. Относно упълномощаването Н РС е приел, че макар участието в общото събрание да е действие по обикновено управление и не е необходимо изрично упълномощаване, но е необходимо волеизявление на упълномощителя, че овластява пълномощника да извършва действия относими към обикновеното управление на обект в сградата. По отношение на пълномощн ото, даден о от „Латурно риъл истейд „ЕООД районният съд е приел, че Ш. не е имал пълномощие да го представлява пред събранието и че нито дружеството, нито останалите двама етажни собственици /за които се твърди, че Ш. е бил техен пълномощник-Б. Б. и Е. П./ са упълномощили Ш. да свиква от тяхно име Общо събрание на етажната собственост.При това положение, доколкото Ш. не притежава сам поне 20% от общите части на сградата, за да свика общо събрание в хипотезата на чл.12 ал. 6 ЗУЕС, то и проведеното общо събрание се явява незаконно, тъй като освен това не са налице и останалите условия на цитираната разпоредба, за да може той сам да свиква общо събрание –не се съдържат доказателства и не се навеждат твърдения, че събрание не е било свикано от етажни собственици с най-малко 20 на сто ид.части от общите части в 6-месечен срок от възникването на етажната собственост. След като Ш. не е бил пълномощник най-малкото на „латурно риъл истейт“ЕООД, то събранието не е могло да бъде проведено при условията на чл. 15 ал. 1 ЗУЕС, защото на него не са представлявани най-малко 67 % от общите части на етажната собственост /тъй като не се спори, че „Латурно риъл истейт“ЕООД притежава 12, 10 % от общите части, които следва да бъдат приспаднати от приетия кворум на събранието от 71, 92 %/ Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и препраща към изложените мотиви на осн.чл. 272 от ГПК: Съгласно чл. 12 от ЗУЕС са регламентирани пет начина за свикване на общо събрание на етажната собственост- първият се отнася до нововъзникнала етажна собственост, следващите три начина са съответно по инициатива на управителния съвет /управителя/, от контролния съвет /контрольора/ или по писмено искане на собственици с най-малко 20 % идеални части от общите части на сградата. Петият начин е по почин на всеки един от собствениците или ползвателите в неотложни случаи или когато е изминала повече от една година от последното проведено общо събрание. От кого изхожда инициативата се съди от поканата, тъй като според чл. 13 ЗУЕС тя трябва да е подписана от лицата, които свикват общото събрание. В закона няма изискване в поканата или по друг начин да се посочва какво е правното основание за свикване на ОС. За проведеното ОС се съставя протокол, в който се вписват датата и мястото на провеждане на ОС, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от ЕС, които те представляват, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения. За съставянето на протокол се поставя съобщение на видно и общодостъпно място в сградата и при поискване може да се предостави копие от него. Освен това всеки чл. на ОС може да оспори съдържанието на протокола в 7 дневен срок от съобщението за изготвянето му. Протоколът, ако е съставен по надлежния ред, е доказателство за отразените в него обстоятелство, както и форма за валидност на приетите решения. С оглед на изложеното по горните правни въпроси следва да се приеме, че решението на районния съд е правилно, тъй като е постановено в съответствие със закона, а изводите за допуснати процесуални нарушения при свикването и провеждането на общото събрание са обосновани с оглед на доказателствата по делото. О т теста на приложената към делото покана е видно, че тя изхожда от етаж ен собствен ик в процесната сграда, като в нея е посочено, че свикването се прави от него лично и като пълномощник на собственици на самостоятелни обекти, които имат повече от 20% ид.части от общите части на сградата.Следователно свикването е направено на осн.чл. 12.ал. 6 от ЗУЕС, тъй като хипотеза та на ал. 5 на същата норма е приложима в неотложни случаи или когато е изминала повече от една година от последното проведено общо събрание, като инициативата може да бъде на всеки един собственик или позвател- обстоятелства, които не са установени по делото. С оглед на отразеното в поканата, че инициативата е на лице-етажен собственик лично и като пълномощник на етажни собственици, притежаващи повече от 20% от общите части на сграда, явно става дума на хипотезата на чл. 12, ал. 6 ЗУЕС, тъй като поначало в поканата не трябва да се отразява правото основание, на което се свиква събранието. Въпросът за правната квалификация на основанието е въпрос по приложението на закона и се дава от съда въз основа на установените фактически обстоятелства, а не от свикващите събранието. По въпроса за упълномощаването на етажния собственик Ш. следва да се подчертае, че спо ред решение № 54 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5237/2014 г., I г. о., поставено по реда на чл. 290 от ГПК, не е необходимо упълномощаването за участие в общото събрание на етажната собственост да е изрично, като е достатъчно етажният собственик да е овластил пълномощника общо да извършва действията на обикновено управление по отношение на съответния обект в сградата. Участието в общото събрание на етажната собственост представлява именно действие на обикновено управление, каквото по волята на упълномощителя може да бъде делегирано изрично (за участие в общото събрание изобщо или за участие при вземане на определено решение), или с общо овластяване за управлението на съответния обект в сградата. Това решение е относимо към пълномощното, изходящо от етажните собственици Б. Б. и Е. П., защото с тях те упълномощават Д. Ш. да представлява интересите им „като собственици на обекти в процесната етажна собственост, като за целта му дават право „да участва в общото събрание на етажната собственост, да взема участие в обсъждането на всички въпроси от дневния ред, с право на глас в събранията, а с пълномощното на П. се дава право на Ш. да извършва всякакви юридически и фактически действия по свикване и провеждане на събранието.Видно от пълномощното на „Лантурно риъл истейт“ЕООД обаче, с него етажният собственик не прави нито „общо овластяване за управление на съответните обекти на собственост ”, нито овластява „за участие в общото събрание изобщо”, нито „за участие при вземане на конкретно решение”, или за свикване на общо събрание от негово име. Ето защо цитираното решение на ВКС не намира приложение за тях и след като липсва упълномощаване, не може да се приеме, че Д. Ш. разполагат с пълномощие да представляват етажния собственик „Лантурно риъл истейт“ЕООД на общо събрание на 21.11.2017 г., както и да свиква такова общо събрание от негово име Според настоящия съдебен състав тук „разширително тълкуване ” е недопустимо, защото, от една страна, самият упълномощител е „ограничил” представителната власт, а, от друга, пълномощното не съдържа никаква конкретика относно управлението на собствеността на упълномощителя в етажната собственост, което да даде основание за извод, че упълномощителят желае да бъде зачетен гласът му по конкретни въпроси в общите събрания, без значение кога като дата те ще бъдат обсъждани.Следователно, независимо че списъкът с явилите се лица е неразделна част от протокола за проведеното общо събрание на етажните собственици, то Д. Ш. като пълномощник най-малкото на „Латурно риъл истейт“ЕООД като етажен собственик, притежаващ 12, 10 % ид.части от общите части на сградата, не разполагат с представителна власт да свиква общо събрание и да участват в това общо събрание като пълномощник на този етажен собственик, поради което и събранието е свикано, без да са спазени условията по чл. 12 ал. 6 ЗУЕС, както и е проведено бед наличието на необходимия кворум по чл. 15 ал. 1 ЗУЕС за вземане на конкретните решения, поради което взетите решения са незаконосъобразни само на това основание – без да е необходимо обсъждане на наведените аргументи за тяхната незаконосъобразност по същество, което първостепенният съд е направил само за прецизност. Ето защо Бургаският окръжен съд счита, че въззивната жалба се явява неоснователна и атакуваното решение следва да бъде потвърдено, поради което