Решение № 106 от 25.3.2021 г. на Апелативен съд - София по дело № 1236/2020 г.

Производството е по реда на чл. 424 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК.

Постъпило е искане на главния прокурор на Република България с правно основание чл.419, ал.1 изр. 2, чл.420, ал.1, предложение последно, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл. 424 ал.1 алт.1 и чл.425, ал.1, т.1 от НПК за възобновяване на НОХД № 9499/2018 г. на Софийски районен съд, за отмяна на постановеното по това дело определение от 12.11.2018 г. за одобряване на споразумение за решаване на делото и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В искането са изложени следните релевантни факти:

С определение от 12.11.2018 г. по НОХД № 9499/2018 г. Районен съд - София е одобрил споразумение за решаване на делото в съдебното производство, сключено между прокурор от Районна прокуратура - София и защитника на подсъдимия М. В. Х.. С одобреното споразумение подсъдимият М.Х. се признал за виновен за извършено на 30.01.2018 г. престъпление по чл.343б, ал.3 НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 /пет/ месеца и глоба в размер на 300 лв., а на основание чл.343г НК е лишен от правоуправление за срок от една година.

На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от 3 /три/ години.

Определението е влязло в законна сила на 12.11.2018 г. и не подлежи на касационна проверка.

Твърди се в искането, че определението, с което е одобрено споразумението по НОХД № 9499/2018 г. по описа на Районен съд - София, е постановено при съществени нарушения на закона и на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1 от НПК. В тази връзка се претендира, че в хода на разглеждането на делото по реда на глава 29 НПК е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като неправилно е приложена разпоредбата на чл.66, ал. 1 от НК. Сочи се, че от приложената по делото справка за съдимост /л. 10-13 от съдебното производство/ е видно, че подсъдимият М.Х. е осъждан както следва:

• с влязло в сила на 10.05.2006 г. определение за одобряване на споразумение по НОХД № 823/2006 г. на PC-Петрич за извършено през м.03.1997 г. престъпление по чл.279, ал.1 НК, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК му е определено наказание глоба 10 лв. и глоба 30 лв.;

• с влязла в сила на 15.12.2006 г. присъда по НОХД № 14389/2006 г. на PC -София за извършено на 22.06.2006 г. престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, вр. чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 НК, вр. чл.55, ал.1, т.1 НК му е определено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да изтърпи при общ режим;

• с влязла в сила на 12.05.2008 г. присъда по НОХД № 4213/2006 г. на СГС за извършено престъпление на 12.05.2002 г. по чл. 199, ал.1, т.3, вр. чл.20, ал.2 НК, вр. чл.55, ал.1, т.1 НК му е определено наказание три години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим.

С влязло в сила на 29.10.2008 г. определение на СГС по НЧД № 1971/08 г. /ВНЧД № 840/08 г. на САС/ на подсъдимия М.Х. на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК е било определено едно общо най-тежко наказание по НОХД № 14389/06 г. на РС-София и НОХД № 4213/06 г. на СГС в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.24 НК е било увеличено с един месец и 29 дни лишаване от свобода. На основание чл.59 НК е зачетено времето на задържане под стража и под домашен арест по НОХД № 14389/2006 г. на СРС.

В искането се изтъква, че за двете осъждания, за които е определено едно общо най-тежко наказание, не е настъпила пълна реабилитация по чл. 88а НК. В тази връзка се излагат аргументи, че съгласно чл.88а, ал.2 НК, когато наложеното наказание лишаване от свобода е повече от една година и лицето не е освободено от изтърпяването му на основание чл.66, ал.1 НК, срокът по чл.88а, ал.1 от НК не може да бъде по-малък от десет години.

Сочи се, че от писма № И-9674/13.07.2018 г. на ГДИН /л.16 от съд.дело/ и № И- 13104/27.09.2018 г. /л. 33 от съд.дело/ се установява, че подсъдимият Х. не е пребивавал в затворите на страната за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“. В тази връзка се твърди, че определението на СГС, с което е било определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на три години, седем месеца и 29 дни, не е привеждано в изпълнение от СГП, тъй като след извършеното приспадане на времето, през което осъденият е бил задържан под стража и е бил с мярка домашен арест по производствата, чиито наказания са групирани, не е имало търпим остатък /съгласно писмо № П-144/08 г. от 11.10.2018 г. на СГП-л.36 от съд.дело/.

Излагат се доводи, че на подсъдимия Х. е наложено наказание лишаване от свобода повече от една година с влязла в сила на 12.05.2008 г. присъда по НОХД № 4213/06 г. на СГС и че тъй като Х. не е търпял наложените му наказания по посочените по-горе дела моментът на изтърпяване на наказанието е този, в който присъдата по НОХД № 4213/2006 г. е влязла в сила - 12.05.2008 г., поради което предвиденият десетгодишен срок по чл.88а, ал.2, вр. ал.1 НК е изтекъл към 12.05.2018 г. Въз основа на тези факти се прави извод, че следователно към датата на деянието - 30.01.2018 г. - подсъдимият М.Х. не е бил реабилитиран, поради което не са били налице и предпоставките за приложение на чл. 66, ал. 1 НК. Изтъква се, че няма и данни за съдебна реабилитация по реда на чл. 87 НК.

Предвид гореизложеното се излагат съображения, че като е одобрил споразумението за решаване на делото, с което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено изпълнението на наложеното на подсъдимия Х. наказание „лишаване от свобода“, решаващият съд е допуснал съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348 ал.2, вр. ал.1, т.1 НПК. Претендира се, че районният съд не е спазил разпоредбата на чл. 382, ал.7 НПК и вместо да предложи на страните промени в споразумението, го е одобрил, въпреки противоречията със закона, с което е нарушил и процесуалните правила. Счита се, че така допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК и са основание по чл. 422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на наказателното производство.

В съдебното заседание пред Софийски апелативен съд представителят на САП моли да бъде уважено искането на главния прокурор на РБ за възобновяване на делото предвид изложените в същото основания.

В съдебното заседание пред САС защитата на осъдения М. В. Х. в лицето на служебния му защитник адвокат П.Т. моли да не се уважава искането на главната прокуратура, тъй като счита, че грешката е допусната от прокуратурата и съда преди две години и половина. Твърди, че осъденият няма никаква вина, тъй като той е изпълнил това, което прокуратурата, адвокатът и съдът са му предложили. Сочи също, че вече 2 години и 4 месеца той изпълнява условията на чл.66 от НК, работи и не върши никакви нарушения. Счита, че неправилно ще бъде след като са изтекли 2 години и 3-4 месеца лицето тепърва отново да бъде осъждано. Намира, че при това положение е по-добре делото да се върне за ново разглеждане на районния съд и тогава да се преценява какво да се прави. Заявява, че в случая грешката не е на осъдения и той не трябва да носи последиците от чужди грешки. Затова моли да не се уважава искането на главния прокурор и да остане в сила сключеното споразумение от 12.11.2018 г. В последната си дума пред настоящата съдебна инстанция осъденият М. В. Х. моли да не се уважава искането на главния прокурор за възобновяване и да остане в сила споразумението.

Софийски апелативен съд, след като прецени данните по делото и като ги обсъди във връзка с постъпилото искане за възобновяване, както и с изразените становища от страните, намери следното:

Производството пред първата съдебна инстанция /Софийски районен съд/ е било образувано по внесен от прокурор при Софийска районна прокуратура обвинителен акт срещу М. В. Х. за престъпление по чл. 343б ал.3 от НК.

В хода на образуваното по така внесения обвинителен акт съдебно производство по НОХД № 9499/2018 г. пред СРС е било постигнато споразумение за решаване на делото между защитника на подсъдимия М. В. Х. - адвокат П. Р. и прокурор от СРП, като споразумението е било одобрено с протоколно определение от 12.11.2018 г., постановено по горепосоченото дело /НОХД № 9499/2018 г. по описа на СРС/.

С така одобреното споразумение по НОХД № 9499/2018 г. по описа на СРС подсъдимият М. В. Х. се признава за виновен, респективно е признат за виновен в това, че на 30.01.2018 г. около 16.00 часа в гр. София, в района на кръгово кръстовище на площад „Сточна гара“ с посока на движение от бул. „Данаил Николаев“ към бул. „Княгиня Мария Луиза“ управлявал МПС - лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“ с ДК № ••• след употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол – коноп, установено по надлежния ред – с Протокол за химико-токсикологично изследване за определяне употребата на наркотични вещества или техни аналози с лаб. № 0855/09.02.2018 г. на ВМА-София – престъпление по чл. 343б ал.3 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 /пет/ месеца и глоба в размер на 300 лв., а на основание чл.343г НК му е наложено и наказание лишаване от правоуправление за срок от една година.

На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от 3 /три/ години.

Определението, с което е одобрено споразумението, е влязло в законна сила на 12.11.2018 г. и не подлежи на въззивна и касационна проверка.

От данните в справката за съдимост на осъдения /л. 10-13 от първоинстанционното производство/ е видно, че М. В. Х. е осъждан както следва:

• с влязло в сила на 10.05.2006 г. определение за одобряване на споразумение по НОХД № 823/2006 г. на PC-Петрич за извършено през м.03.1997 г. престъпление по чл.279, ал.1 НК на основание тази разпоредба и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК са му наложени наказания глоба 10 лв. и глоба 30 лв.;

• с влязла в сила на 15.12.2006 г. присъда по НОХД № 14389/2006 г. на СPC за извършено на 22.06.2006 г. престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 пр.1 и т.4 пр.1 и пр.2 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 и чл.26, ал.1 НК на основание тези разпоредби и чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим;

• с влязла в сила на 12.05.2008 г. присъда по НОХД № 4213/2006 г. на СГС за извършено на 12.05.2002 г. престъпление по чл. 199, ал.1, т.3 пр.2, вр. чл. 198 ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК на основание тези разпоредби и чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание три години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на това наказание.

С влязло в сила на 29.10.2008 г. определение на СГС по НЧД № 1971/08 г. /изменено с определение на САС по ВНЧД № 840/08 г./ на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК на осъдения М. В. Х. е било определено едно общо най-тежко наказание измежду наказанията, наложени му по НОХД № 14389/06 г. на СРС и по НОХД № 4213/06 г. на СГС, в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.24 НК е било увеличено с един месец и 29 дни лишаване от свобода. Със същото определение на основание чл.59 НК е зачетено времето на задържане под стража и при условията на домашен арест по НОХД № 14389/2006 г. по описа на СРС.

Осъжданията по НОХД № 14389/06 г. на СРС и по НОХД № 4213/06 г. на СГС, относно които е било извършено групиране, следва да се третират като едно осъждане, тъй като деянията по тези осъждания са извършени в условията на реална съвкупност За това осъждане обаче не е настъпила пълна реабилитация по чл. 88а НК. Предвид факта, че определеното при групирането общо наказание е повече от 1 година, то съобразно разпоредбите на чл. 88а, ал. 1 и ал. 2 от НК срокът за реабилитация на същото е десетгодишен, като в случая този срок е започнал да тече от 12.05.2008 г., както правилно е посочено в искането на главния прокурор. Настоящият състав напълно споделя довода, че срокът по чл. 88а ал.2 вр. ал.1 от НК за осъжданията, включени в групирането, е започнал да тече от момента на влизане в сила на присъдата по НОХД № 4213/2006 г., доколкото от данните по делото се установява, че към този момент осъденият на практика вече е бил изтърпял целия размер на определеното му общо най-тежко наказание лишаване от свобода ведно с увеличението по чл. 24 от НК, а именно – наказание лишаване от свобода в размер на три години, седем месеца и 29 дни. Този извод се основава на факта, че определението на СГС, с което е било определено общото най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на три години, седем месеца и 29 дни, не е било привеждано в изпълнение от СГП, тъй като след извършеното приспадане на времето, през което осъденият е бил задържан под стража и с мярка домашен арест по производствата, чиито наказания са групирани, не е имало остатък за изтърпяване /съгласно писмо № П-144/08 г. от 11.10.2018 г. на СГП-л.36 от първоинст. дело/.

Реабилитацията по чл. 88а от НК настъпва по право, когато от изтърпяване на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 от НК и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание "лишаване от свобода". В настоящия казус предвиденият десетгодишен срок по чл.88а, ал.2, вр. ал.1 НК е следвало да изтече на датата 12.05.2018 г. Но преди обаче да изтече този срок, на 30.01.2018 г. осъденият Х. е извършил престъплението по чл. 343б ал.3 от НК, за което се е признал за виновен и е осъден с атакуваното в настоящото производство определение за одобряване на постигнатото със защитника му споразумение. Следователно към датата 30.01.2018 г., когато е извършено деянието, квалифицирано по споразумението като престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, не е бил изтекъл десетгодишният срок по чл. 88а, ал.2 от НК, поради което осъденият Х. не е бил реабилитиран по чл. 88а НК за осъждането по съвкупността. Отделно от това относно това осъждане липсват и данни за постановена съдебна реабилитация по реда на чл. 87 НК.

С оглед на това правилни се явяват изложените в искането на главния прокурор доводи, че към датата /30.01.2018 г./ на осъществяване на процесното деяние, квалифицирано в одобреното споразумение като престъпление по чл. 343б, ал.3 НК, осъденият М. В. Х. не е бил реабилитиран за осъждането по съвкупността и че това от своя страна обосновава отсъствието на предпоставки за приложението на чл. 66, ал.1 НК относно наложеното му наказание лишаване от свобода за това престъпление.

Като е отложил на основание чл. 66 ал.1 от НК изпълнението на наложеното на Х. наказание лишаване от свобода, макар да не са били налице материално-правните предпоставки за това, решаващият съд е допуснал съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 НПК. А от друга страна, като е одобрил споразумението в нарушение на материалния закон при решаването на въпроса да се освободи ли подсъдимият Х. от изтърпяване на наказанието, Софийски районен съд е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила. Преди да одобри споразумението решаващият съд съгласно чл. 382, ал.7 от НПК е бил длъжен да провери неговата законосъобразност и да пристъпи към одобряването му едва ако то не противоречи на закона и морала. В конкретния случай обаче е допуснато нарушение на материалния закон, което районният съд не е констатирал и за отстраняването на което не е предприел действия по реда на чл. 384, ал.1, вр. чл. 382, ал.5 от НПК, като по този начин е допуснал и процесуални нарушения при одобряването му.

Така допуснатите от СРС нарушения са съществени по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и представляват основания по чл. 422, ал.1, т.5 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Поради това атакуваното определение за одобряване на споразумението за решаване на делото и прекратяване на производството по делото подлежи на отмяна по реда на възобновяването.

САС намира, че в случая не е компетентен с настоящия съдебен акт да се произнесе по същество и сам да реши въпроса да се освободи ли осъденият Х. от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода.

Доколкото процесното споразумение за решаване на делото е изготвено след образуването на първоинстанционното съдебно производство, САС намира, че следва да отмени атакуваното определение за одобряване на споразумението и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния Софийски районен съд от стадия на съдебното заседание, в който стадий именно са били допуснати цитираните нарушения на материалния и на процесуалния закон.

Воден от горното и на основание чл. 425 ал.1 т.1 от НПК Софийски апелативен съд