Решение № 37152 от 11.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 7773/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на С. Г. С. от [населено място] срещу Решение №2520/07.07.2025 година, постановено по н.а.х.д.№4659/2025 година по описа на СРС, 14 състав, потвърждаващо Наказателно постановление №24-4332-019658/22.08.2024 година, издадено от Началник група СДВР, Отдел“ Пътна полиция“, с което последният на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДВП за извършено нарушение на нормата на чл.104а от ЗДВП на С. Г. С. е наложено административно наказание- Глоба в размер на 50 лева, на основание чл.185 от ЗДВП за извършено нарушение на нормата на чл.70, ал.3 от ЗДВП- Глоба в размер на 20 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДВП за извършено нарушение на разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДВП- Глоба в размер на 10 лева, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДВП за нарушение на чл.103 от ЗДВП е наложено административно наказание – Глоба в размер 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност и неоосноватленост на решението. Твърди се, че е нарушен принципът „ не два пъти за едно и също нещо“. Иска се отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание, касаторът- С. Г. С. редовно и своевременно призован, не се явява. Жалбата му на заявените основания се поддържа от адвокат А., редовно упълномощен. Ответникът по касация- Началник сектор СДВР, Отдел ”Пътна полиция”, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. Представителят на СГП- прокурор П. изразява становище за основателност на касационната жалба и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено. Административен съд-София-град, след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища на страните, прие за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в преклузивния срок по чл.63 от ЗАНН от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество, същата се явява основателна, но по съображения, различни от сочените в нея. СРС е постановил решението си при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от Началник група СДВР- ОПП, като в хода на съдебното производство пред СРС е призован Началник сектор СДВР- ОПП и същият е конституиран като ответник по жалбата. Но настъпилата законодателна промяна в нормата на чл.61, ал.1 от ЗАНН е в сила от 23.12.2021 година (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), според която при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели. Делото е образувано на дата 31.03.2025 година, когато вече са били в. сила измененията на нормата на чл.61, ал.1 от ЗАНН и именно образуването на делото е меродавният критерии коя норма на закона следва да се прилага. Наред с това, никъде в Наказателното постановление не е посочено, че то се издава от Началник сектор СДВР- ОПП, а напротив от Началник група СДВР- ОПП, които са два различни органа. В ЗАПОВЕД № 8121з-140 ОТ 24 ЯНУАРИ 2017 Г. ОТНОСНО УТВЪРЖДАВАНЕ НА КЛАСИФИКАТОР НА ДЛЪЖНОСТИТЕ В МВР ЗА СЛУЖИТЕЛИ ПО ЧЛ. 142, АЛ. 1, Т. 1 И 3 И АЛ. 3 ЗМВР, в сила от 01.02.2017 година, издадена от Министъра на вътрешните работи/ и действаща към момента Началник сектор и Началник Група са две различни длъжности, налице са резлични изисквания за заемане на длъжността.. В ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 3 ОТ 28.04.2023 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 5/2022 Г., ОСС ОТ НК НА ВКС И I И II КОЛЕГИИ НА ВАС е посочено, че призоваването като страна при разглеждане на делото от районния съд на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4 от Закона за административните нарушения и наказания, се дължи само в случаите на оспорване на акт по тази разпоредба, а именно - на електронния фиш, но не и при оспорване на наказателно постановление. Именно в тази част е допуснато изменение, като наказателното постановление е отпаднало при редакцията на нормата. Това разрешение кореспондира с правната природа на акта по чл. 58д, т. 4 от Закона за административните нарушения и наказания. Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за административните нарушения и наказания (обн. ДВ, бр. 81 от 2015 г., в сила от 21.11.2015 г.) "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи". А според чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (нова, обн. ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм. бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.) "При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи". Съобразно цитираните разпоредби електронният фиш, т. е. актът по чл. 58д, т. 4 от Закона за административните нарушения и наказания, представлява електронно изявление, което е записано на съответен хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система и при отсъствие на контролен орган. Именно поради това и съгласно законовото изискване в него се записва и териториалната структура на съответния орган, на чиято територия е установено нарушението, въз основа на данни от автоматизирани технически средства или системи. При тази законова регламентация при издаване на акт по чл. 58д, т. 4 от Закона за административните нарушения и наказания законодателят е сметнал, че като страна в производството по оспорване на такъв акт пред районния съд следва да се призове учреждението или организацията, чийто орган е издал това електронно изявление.“ Призоваването на страна, която е извън посочените в чл.61, ал.1 от ЗАНН- Началник сектор СДВР- ОПП, който към момента на образуване на делото и в хода на производството пред СРС не е притежавал пасивна процесуална легитимация да участва в производство, води до недопустимост на съдебното решение и връщането му за ново разглеждане от друг съдебен състав, при което съдът следва да призове надлежната страна в процеса- именно Началник група СДВР- ОПП. Наред с това, в хода на производството пред СРС всички призовки са връчени на на различен издател на Наказателното постановление, което сочи, че е призован ненадлежен ответник по жалбата, който не притежава пасивна процесуална легитимация. Освен всичко, при новото разглеждане на делото следва да се изложат конкретни и ясни мотиви- относно това има ли извършено нарушение на посочените разпоредби въз основа на какво приема съдът за установен даден факт, както и да се отговори на всеки един довод в жалбата и в касационната жалба. В този смисъл, касационната жалба е основателна, но по съображения, различни от сочените в нея. При новото разглеждане на делото СРС следва да се произнесе и по разноските в касационното производство по аргумент от нормата на чл.229, ал.3 АПК. Воден от гореизложеното и на основание чл.221, ал.3 АПК, Административен съд София- град