Решение № 17396 от 21.5.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 9342/2024 г.

Производство по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица]депозирана чрез адв. А. Т., с адрес: [населено място], [улица], ет. 2 срещу Решение № Ж-638 от 07.08.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3, Комисията се е произнесла по преписка, образувана по жалба с вх. № Е-11К-00-9/22.04.2024 г., подадена от К. С. С. срещу „Електроразпределение Север“ АД, като е дала следните указания: 1./ в 30-дневен срок от получаване на настоящото решение да издаде и предостави на К. С. становище за присъединяване към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД, на ОПЕЕВИ, с инсталирана мощност 60 kW, предвиден за изграждане в [УПИ], кв. 22, [населено място], община Опака, област Търговище, съгласно чл. 26, ал. 3 във връзка с чл. 26, ал. 5 от ЗЕВИ (обн. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.), съобразявайки се с мотивите на това решение и 2./ в 7-дневен срок след приключване на дейностите по т. 1 „Електроразпределение Север“ АД да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. В сезираща съда жалба се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено при липса на мотиви, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Жалбоподателят моли да бъде отменено като незаконосъобразно оспореното решение на КЕВР. В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. К., която поддържа жалбата и моли оспорения акт като незаконосъобразен да бъде отменен. Претендира разноски, съобразено представен списък на разноските. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез процесуалния му представител юрк. Н., моли жалбата да бъде отхвърлена. Счита, че оспореното решение на КЕВР е правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия. Представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност. Заинтересованата страна – К. С., редовно призован, не се представлява и не взима становище по жалбата. Заинтересованата страна – „Електроенергиен Системен Оператор“ ЕАД, редовно призована се представяла от юрк. В., която изразява становище, че не са налице основания за конституиране като заинтересована страна на ЕСО ЕАД. По същество на спора не взима становище. Претендира разноски. Настоящият съдебен състав преди да пристъпи към постановяване на решението си по същество на спора, констатира, че неправилно като заинтересована страна в процеса е конституирана „Електроенергиен Системен Оператор“ ЕАД. Конституирането на „Електроенергиен Системен Оператор“ ЕАД като заинтересована страна по делото ще доведе до постановяване на недопустим съдебен акт с участието на ненадлежна страна. Така конституираната заинтересована страна не е била страна в административното производство, независимо от посочването й в административния акт, поради което това ще доведе до процесуална незаконосъобразност на акта. Допуснатото нарушение на процесуалното правило на чл. 154, вр. с чл. 153, ал. 1 АПК ще бъде особено съществено, т.к. процесуалната легитимация на страните в съдебно-административното производство е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за която съдът следи служебно. Обосновано е посочено, че до „Електроенергиен Системен Оператор“ ЕАД не е подавано искане за съгласуване на условията за промяна на условията за присъединяване на обект във връзка присъединяването на обекта на К. С.. С оглед на изложеното определение № 19239 от 08.10.2024 г., в частта, с която „Електроенергиен Системен Оператор“ ЕАД е била конституирана като страна в процеса следва да бъде отменено и последната следва да бъде заличена като страна в съдебното производство. Софийска градска прокуратура - редовно уведомена, чрез прокурор П., изразява становище за неоснователност на жалбата. Административен съд София град, ІІІ отделение, 70 състав, след като обсъди доводите на страните и въз основа на представените по делото доказателства и вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство е започнало по жалба с вх. № Е-11К-00-9/22.04.2024 г., подадена от К. С. С. срещу „Електроразпределение Север“ АД, срещу отказ за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници (ОПЕЕВИ) с инсталирана мощност 60 kW. предвиден за изграждане в [УПИ], кв. 22, [населено място], община Опака, област Търговище. На 23.03.2024 г. К. С. е подал Искане за проучване на условията за присъединяване на енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по чл. 26, ал. 4 от ЗЕВИ № 2401007655/22.03.2024 г. В подаденото искане за проучване е заявено, че ОПЕЕВИ ще отдава изцяло произведената електроенергия в електроразпределителната мрежа. С писмо изх. № 6815013/05.04.2024 г. К.С. е уведомен, че присъединяването на заявения ОПЕЕВИ е технически възможно да се осъществи единствено посредством захранващата района подстанция „Попово“ 110/20 kV, собственост на ECO. Във връзка с получено писмо от страна на ECO с изх. № ЦУ-ЕСО-7293#4/28.09.2022 г., електроразпределителното дружество е уведомено, че към настоящия момент мощността на плануваните за подмяна силови трансформатори 40/50 MVA в подстанция „Попово“ е надхвърлена. С писмо с изх. № ЦУ-ЕСО 196#4/10.08.2023 г. „Електроразпрелепение С.“ АД е уведомено, че всяко присъединяване на допълнителни генериращи мощности към електроразпределителната мрежа от подстанция „Попово“ 110/20 kV би довело до влошаване на надеждното функциониране на електропреносната мрежа, както и до рискове от смущаване на сигурното и непрекъснато електроснабдяване на страната. Предвид горепосоченото за „Електроразпределение С.“ АД се препятства възможността за определяне на условия за присъединяване на заявената електрическа централа и за издаване на становище с условия за присъединяване, поради което „Електроразпределение С.“ АД счита процедурата за прекратена. Във връзка с направеното искане е извършено детайлно проучване на условията за присъединяване и след анализ на товаровия профил на захранващия района трафопост от селски тип с диспечерско наименование „Център Еорско Абланово“, е установено, че средният товар от обекти на клиенти е едва 15 kW. При извършване на проучването е направен анализ на захранващия района въздушен електропровод 20 kV с диспечерско наименование „Опака“ от подстанция „Попово“ 110/20 kV. Във връзка с режима на работа на захранващия електропровод 20 kV „Електроразпределение Север“ АД е посочило, че средният товар от обекти на клиенти е ~ 1000 kW, при инсталирани и в процес на присъединяване генериращи мощности от възобновяеми енергийни източници е обща стойност — 3100 kW, от което следвало да се направи извод, че произведената електроенергия от заявения ОПЕЕВИ ще бъде генерирана/присъединена към електроразпределителна мрежа средно напрежение (СрН) в посока захранващата подстанция „Попово“ 110/20 kV. На 05.04.2024 г. с писмо изх. № 6815013 „Електроразпределение Север“ АД е уведомило жалбоподателя, че не може да бъдат определени условия за присъединяване на ОПЕЕВИ, с мотива, че мощността на плануваните за подмяна силови трансформатори 40/50 MVA в подстанция „Попово“ 110/20 kV е надхвърлена. Въз основа събраните данни и доказателства, след приключване на проверката по жалбата, на основание чл. 145, ал.1 от Наредба № 3, от Комисията за енергийно и водно регулиране, е изготвен доклад вх. № Е-Дк-912 от 30.07.2024 г. Изготвен е и проект на решение, отразено в протокол № 225 от 07.08.2024 г., в които са отразени обстоятелствата по жалбата, становището на проверяваното лице, събраните по административната преписка доказателства, правните и фактическите констатации по жалбата. Към тях са приложени и всички събрани по административното производство доказателства. При тази фактическа обстановка с оспореното решение № Ж-638 от 07.08.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3, Комисията се е произнесла по преписка, образувана по жалба с вх. № Е-11К-00-9/22.04.2024 г., подадена от К. С. С. срещу „Електроразпределение Север“ АД, като е дала следните указания: 1./ в 30-дневен срок от получаване на настоящото решение да издаде и предостави на К. С. становище за присъединяване към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД, на ОПЕЕВИ, с инсталирана мощност 60 kW, предвиден за изграждане в [УПИ], кв. 22, [населено място], община Опака, област Търговище, съгласно чл. 26, ал. 3 във връзка с чл. 26, ал. 5 от ЗЕВИ (обн. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.), съобразявайки се с мотивите на това решение и 2./ в 7-дневен срок след приключване на дейностите по т. 1 „Електроразпределение Север“ АД да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, имащо правен интерес от оспорване, и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК в настоящото производство се преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона. Решението е издадено от компетентен независим специализиран държавен колективен орган, на когото са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката, водоснабдяването и канализацията – чл. 10 от ЗЕ, в рамките на законовите му правомощия, регламентирани в чл. 22, ал. 1 от ЗЕ и чл. 142, ал. 1, т. 1 и чл. 147 от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Актът е издаден в писмена форма и е мотивиран с основанията, които са обусловили конкретното решение, както от фактическа, така и от правна страна. Изложени са съответните установени факти, ясни са направените правни изводи, позволяващи да се изведе волята на административния орган за издаване на акт с посоченото съдържание. В производството по издаване на административния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения. Спазена е процедурата по провеждане на административното производство, регламентирана в глава ІХ, раздел І, озаглавен „Жалби“ от Наредба № 3 /21.03.2013г. за лицензиране дейностите в енергетиката, като при проверката са събрани всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по нея, както изисква чл.144, ал.1 от Наредбата. Спазени са изискванията на чл.145 от Наредбата и след приключване на проверката е изготвен доклад и проект на решение, в които се отразяват обстоятелствата по жалбата, становището на проверяваното лице, събраните по административната преписка доказателства, правните и фактическите констатации по жалбата. Към доклада и проекта на решение са приложени всички събрани по административното производство доказателства. Докладът, проектът на решение, жалбата и преписката по нея са представени на председателя на комисията, който с резолюция е определил внасянето им за разглеждане на жалбата и решаването й от комисията в закрито заседание. Оспореното решение е постановено и при спазване на материалния закон. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че оспореното решение на КЕВР е издадено в нарушение на нормите на Закона за енергетиката и Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи. (Наредба № 6). Оспореното решение на КЕВР № Ж-638 от 07.08.2024 г. е издадено на 07.08.2024 г. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Действащият подзаконов нормативен акт е Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи обн., ДВ, бр. 28 от 02.04.2024 г., в сила от 02.04.2024 г., изм. и доп., бр. 84 от 4.10.2024 г., в сила от 4.10.2024 г. Правилно е съобразено от КЕВР, че процесното инвестиционно намерение е заявено на 23.03.2024 г., т. е. след влизане в сила на ЗИД на ЗЕВИ (ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.), поради което по него се процедира при съобразяване на измененията в чл. 26 ЗЕВИ /наложени от необходимостта да се транспонират разпоредбите и да се изпълнят изискванията на Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници/, както и на регламентацията в Наредба № 6/2024 г., обн. ДВ, бр. 28 от 02.04.2024 г., в сила от 02.04.2024 г. Съгласно изменението в чл. 26 ЗЕВИ, при подадено искане, операторът на електроразпределителната мрежа следва да извърши проучване и да издаде становище за условията и начина за присъединяване, което да включва всички технически изисквания за осигуряване присъединяването на енергийния обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и прогнозна цена за присъединяването. Становището за присъединяване включва всички технически изисквания за осигуряване присъединяването на енергийния обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и прогнозна цена за присъединяването. Становището е валидно до три месеца от предоставянето на гаранцията по чл. 29, ал. 1. По аргумент от чл. 26, ал. 5 становището посочва и необходимото за присъединяването разширение и/или реконструкция на електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа. Това обаче не означава, че при подадено искане за присъединяване на ОПЕЕВИ ЕРД има безусловно задължение да издаде становище по чл. 26, ал. 3 ЗЕВИ. Следва да се съобрази в тази насока разпоредбата на чл. 54 от Наредба № 6/2024 г., според която мрежовият оператор може мотивирано да откаже да присъедини обект за производство към съответната електрическа мрежа при техническа невъзможност присъединяването да се осъществи в заявения срок за въвеждане на обекта в експлоатация (ал. 1). В този случай мрежовият оператор посочва причините за отказа и необходимите мерки за тяхното отстраняване, както и за осигуряване на условия за присъединяване на обекта за производство съобразно плановете за развитие на мрежата (ал. 2). Задължение за присъединяване съществува само когато са спазени предвидените в закона предпоставки, които са както тези, изрично изброени в чл. 116 ЗЕ /административни и технически задължения на заявителя/, така и тези по чл. 3, ал. 1 от Наредба № 6, като за целта не трябва да са налице и пречките по чл. 3, ал. 2 от Наредбата. Прегледът на тези нормативни текстове показва, че техническите изисквания, визирани от тях, са към обекта, подлежащ на присъединяване - той трябва да отговаря на техническите изисквания на тази наредба и на наредбите и правилата по чл. 83, ал. 1 от Закона за енергетиката и, кумулативно, а не алтернативно, да не застрашава надеждната работа на електроенергийната система (ЕЕС), сигурността и качеството на снабдяването на клиентите с електрическа енергия, здравето и живота на гражданите и собствеността на трети лица. Задължението на електроразпределителното дружество не е безусловно, а следва да се свърже с друго негово задължение - да следи за спазване на техническите изисквания, които са необходими за присъединяване към електрическата мрежа на производители и клиенти на електрическа енергия. В конкретния случай, обаче ЕР Север не твърди, че обектът не отговаря на изискванията на чл. 3 от Наредба № 6 и на чл. 116 ЗЕ, в който случай би могъл да се позове на правото си по чл. 82 от Наредба № 6. Отказът е основан с изчерпан капацитет на съоръженията, за които отговаря именно ЕР Север, както и с влошаване на надлежно функциониране на електропреносната мрежа и рискове от смущаване на сигурното и непрекъснатото електроснабдяване на страната. Тези основания обаче не са сред предвидените в закона основания, при които може да се откаже включване на обект за производство на електрическа енергия. Видно от съдържанието на писмото на "Електроразпределение Север" АД до К. С. от 05.04.2024 г. се установява, че то е с уведомителен характер и не удовлетворява нито едно от изискванията за съдържание по чл. 52 от НПОЕМ. Ето защо относимата към разглеждания случай разпоредба е чл. 26, ал. 5 от ЗЕВИ, на която и е основано оспореното Решение № Ж-857 от 06.11.2024 г. на КЕВР. Това е така, тъй като в НПОЕМ не са предвидени хипотезите, директно уредени в ЗЕВИ, при които за целите на присъединителната процедура е необходимо извършване на разширение и/или реконструкция на електрическата мрежа. Осигуряването на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа е задължение на енергийните предприятия, лицензирани за осъществяване на съответната дейност, което те са длъжни да изпълнят по отношение на всеки един производител и обект за производство, които отговорят на предвидените в закона условия. Изискванията към обектите и производителите са нормативно установени. По силата на чл. 26, ал. 5 от ЗЕВИ, когато за присъединяване на енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници е необходимо да се извърши разширение и/или реконструкция на електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, операторът посочва това в становището, както и необходимите срокове за осъществяване на тези дейности. Следователно, противно на разбирането на "Електроразпределение Север" АД, че процедурата по присъединяване на К. С. не може да продължи поради налагаща се реконструкция на електроразпределителната мрежа, то ЗЕВИ в тези случаи задължава оператора, не да откаже присъединяване, а да издаде становище за условията и начина за присъединяване, в което да посочи необходимостта от разширение и/или реконструкция, както и необходимите срокове за осъществяване на тези дейности. В горния смисъл, писмото на ЕР Север АД на може да се считат за мотивирано становище по чл. 26 от ЗЕВИ. По изложените съображения съдът приема за законосъобразно оспореното решение на регулаторния орган, с което предвид установеността на твърдяното от жалбоподателя пред КЕВР, нарушение, извършено жалбоподателя са дадени задължителни законосъобразни указания за отстраняването му. Поради това жалбата, по която е образувано съдебното производство, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора и предвид направеното в съдебното производство искане, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за настоящата инстанция. Воден от горното Административен съд София град, Трето отделение, 70-ти състав