Решение № 780 от 27.4.2012 г. на Районен съд - Бургас по дело № 832/2012 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.Н.М. ЕГН •••••••••• •••, против наказателно постановление № НП-9043/03.11.2011г., издадено от кмета на Община Б., с което на жалбоподателката за нарушение на чл.26 ал.1 от Наредбата за водоспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и на основание 27 ал.2 от същата Наредба вр. чл.32 ал.1 от ЗАНН й е наложена глоба в размер от 100, 00 (сто) лева. С жалбата се навеждат доводи за неправилност и недоказаност на административното нарушение. Оспорва се фактическата обстановка в АУАН и в НП. Иска се от съда да отмени изцяло обжалваното НП. В съдебно заседание жалбоподателката - редовно призована, не се явява. Не изпраща процесуален представител. Не се ангажират нови доказателства. Ответната страна Община Б. - редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. Не се взема отношение по жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, видно от известието за доставянето на НП на лист №7 от делото от 07.12.2011 г. Същата е входирана в Община Б. на 08.12.2011 г. Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити. Същата е процесуално допустима и производство пред съда е редовно образувано. Районен съд - Бургас, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното: Производството е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение за това, че на 28.08.2011 г. в 12, 30 часа в гр.Б., жалбоподателката се къпе в неохраняема и необезопасена зона на С. п. Нарушението е било установено от М.Д.М. на длъжност старши специалист в Община Б. и в присъствието на свидетеля Д. Р. К. с номер на служебната карта 0008 в Община Б. Двамата получили сигнал от спасителите на Ц. П. в гр.Б. за това, че в същия ден морето е бурно и има граждани, които се къпят в необезопасената зона на плажа. Свидетелите отшили на място и установили там нарушителката М.. В зоната, където било констатирано нарушението е имало поставени табели, с надписи, че плажът е неохраняема зона и къпането е забранено. Според актосъставителя нарушителката била запозната с Наредбата и извършеното от нея нарушение. При подписването на акта за установяване на административно нарушение същата не е направила възражения. Правната квалификация в АУАН на нарушението е по чл.26 ал.1 от Наредбата за водоспасителната дейност и обезопасяването на водните площи. В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не е било направено възражение от жалбоподателката, независимо твърдението й, че в момента на съставянето на акта не й е била дадена тази възможност. Същата е можела обективно да направи такива, тъй като е получила препис от акта, в който в последното изречение е записано правото на нарушителката по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. В хода на съдебното следствие съдът разпита в качеството на свидетели актосъставителката М.Д.М. и свидетеля по съставянето на акта Д.Р.К. От показанията на свидетелите се потвърждава описаната в акта фактическа обстановка. Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Не се доказаха в хода на съдебното следствие направените възражения в жалбата. От правна страна БРС намира следното: АУАН и НП са издадени от надлежни органи (по аргумент на Заповед № 1841/29.07.2011г. на лист №8 от делото) и в предвидените от закова срокове. От формална страна и АУАН и НП съдържат изискуемите от закона реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не представлява съществено нарушение на процесуалните и материалните норми не посочването на точния адрес на нарушителката в НП. По-важно е, че е посочено правилно нейното име, ЕГН, които са достатъчни за нейната индивидуализация. Съгласно нормата на чл.26 ал.1 от Наредбата за водоспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, посетителите на водните площи са длъжни да се къпят само в зоната на спасяване на разрешените максимално обезопасени водни площи. Правилно е определена правната квалификация на нарушението. Административнонаказателната разпоредба на чл.27 ал.1 от Наредбата препраща за наказанието в чл.32 от ЗАНН, където наказанието е глоба в размери от 100 до 2000 лева. АНО е определил наказанието в минималния предвиден в закона размер от 100 (сто) лева, като съдът на основание чл.27 ал.5 от ЗАНН не може го намалява. Административно-наказаващият орган е взел предвид обществената опасност на нарушителя и на деянието. Размерът на наложената глоба се явява справедлив. Съдът е на мнение, че следва НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като счита, че с това наказание могат да бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.12от ЗАНН. Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 предложение първо и второ от ЗАНН, Бургаски районен съд,