Решение № 2224 от 22.11.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 664/2023 г.

Производството е по реда на чл. 38, ал. 8 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по жалба на С. А. А. А. О. от [населено място] против Решение № ППН-02-148/2021 г. от 06.06.2022 г. на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер 2000 лв. за неизпълнение на влязло в сила разпореждане по т. 2 от Решение № ППН-02-148/2021 г. от 26.04.2022 г. на КЗЛД. В жалбата и в хода на делото по същество жалбоподателят, представляван от адв. Г. Ю., по подробно развити съображения оспорва акта на КЗЛД като издаден от некомпетентен орган, в нарушение на изискванията за форма, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 1 - 4 от АПК. Ответникът – КЗЛД оспорва жалбата по съображения, изложени в писмени бележки от юрк. М. А. Сочи, че КЗЛД не дължи участие на страната в открито заседание, тъй като по арг. от чл. 40 от Правилника за дейността на КЗЛД и на нейната администрация (ПДКЗЛДНА) открито заседание се провежда, „когато има произнасяне по съществото на спора, т.е по първоначалната жалба“, респ. такова е проведено при постановяването на Решение № ППН-02-148/2021 г. от 26.04.2022 г. Възразява за недоказаност на неизпълнението на т. 2 от Решение № ППН-02-148/2021 г. от 26.04.2022 г. като сочи, че демонтирането на „камера 2“ и последващото й преместване е опит на жалбоподателя да заобиколи акта на КЗЛД, а по отношение на „камера 3“ е безспорно, че е „без промяна“. Позовава се на чл. 24 от Регламент (ЕС) 679/2016 и сочи, че КЗЛД не е длъжна да даде конкретни разпореждания на администратор за начина на изпълнение на дадените разпореждания. По отношение допустимостта на производството, съдът се е произнесъл с определение от 30.08.2023 г. по делото, което продължава да поддържа. Спорът е родово и местно компетентен на Административен съд - Благоевград на основание чл. 132, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК с оглед адреса на жалбоподателя, същият има правен интерес от оспорването на санкционен за него акт, оспорването е съобразено със срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото актът е редовно съобщен на 19.06.2023 г., а жалбата е подадена на 03.07.2023 г., респ. жалбата е поправена с молба от 22.08.2023 г. и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 150 от АПК, както и е съобразена с изискванията на чл. 151 от АПК. По предмета на жалбата, съдът е отчел, че от материалите по преписката се установява неяснота относно датирането на „решение № ППН-02-148/2021, изведено на 06.06.2023 г.“ на КЗЛД, описано в придружително писмо за изпращане на преписката от 24.07.2023 г. (л.23), и представеното по делото решение № ППН-02-148/2021 г. от 06.06.2022 г., „изведено“ с писмо изх. № ППН-02-148(21)#95 от 08.06.2022 г. (л. 36 - гръб) до жалбоподателя, за което същевременно е представено известие за доставяне от 19.06.2023 г. (л. 40) с опис на писмото към дата 08.06.2023 г. В тази връзка, с изрично разпореждане от 11.08.2023 г., е указано на КЗЛД да уточни дали се касае до неотстранени технически грешки към момента на окомплектоване на преписката, или поддържа така представената преписка като опис и датиране. Във връзка с дадените указания, процесуални действия от КЗЛД, чрез представляващия председател, не са предприемани. С молба от 24.08.2023 г., подадена от главен секретар на КЗЛД е уточнено, че „…процесното решение е взето от КЗЛД на проведено редовно заседание на 22.03.2023 г. и обективирано в протокол № 9/22.03.2023 г. Същото е изведено на 08.06.2023 г.“. В молбата се сочи, че в решението е допусната техническа грешка относно годината при извеждане на решението, като е посочена 2022 г., вместо 2023 г. Действията на главния секретар не са зачетени от съда, съгласно мотивите на определение от 30.08.2023 г. като е отчетено, че същият не е страна по делото, не представлява КЗЛД и не са представени доказателства да е упълномощен като процесуален представител по делото от страна на представляващия комисията председател, а също така и че към молбата не са представени доказателства за поправка на технически грешки в акта по реда на 62, ал. 2 от АПК и че с тази молба, освен позоваване на недоказана техническа грешка в годината, се прави позоваване и на различна дата на издаване – 08 юни, спрямо посочения 06 юни в представения пред съда акт. С определение от 30.08.2023 г. са дадени изрични указания до КЗЛД, че следва да потвърди действията, извършени от главния секретар на КЗЛД, съгласно молба от 24.08.2023 г., да уточни датирането на акта и да представи доказателства за отстраняване на заявени технически грешки. Във връзка с дадените указания, процесуални действия от КЗЛД, чрез представляващия председател, не са предприемани. При така изложеното, съдът няма основание да приеме, че в правния мир съществува друг или поправен акт на КЗЛД, различен по своята индивидуализация от въведения за оспорване от жалбоподателя, съгласно молбата му от 22.08.2023 г. (л.82), а именно Решение № ППН-02-148/2021 г. от 06.06.2022 г. Воден от горното и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Съгласно диспозитивната част на Решение № ППН-02-148/2021 г. от 06.06.2022 г. на КЗЛД, на жалбоподателя О. е наложено административно наказание „глоба“ в размер 2000 лв. за неизпълнение на влязло в сила разпореждане по т. 2 от Решение № ППН-02-148/2021 г. от 26.04.2022 г. на КЗЛД. Наказанието е наложено с твърдения, че жалбоподателят от една страна е преместил камера № 3, съгласно описание като камера № 2 в акта от 26.04.2022 г., „от електрически стълб на срещуположната страна на [улица]…на ограда на съседен имот“ и „заснема част от [улица]с прилежащия тротоар, входа на гаража на О., входовете към гаражите на жалбоподателите, входната врата на съседен имот, както и част от процесната жилищна сграда и част от съседната къща“, а от друга – камера № 2, съгласно описание като камера № 3 в акта от 26.04.2022 г., „е без промяна“. Преместването единствено на камера № 3 е основание за КЗЛД да обвини О., че умишлено не е изпълнил целта на разпореждането да демонтира „камерата“ (л.39) от първоначалното й местоположение, с което да се преустанови заснемането на публични места. Тези действия на О. са обосновани като „неизпълнение на издаденото от КЗЛД разпореждане до него, обективирани съответно в т. 3 Решение № ППН-02-148/2021 г. от 26.04.2022 г. на КЗЛД “ (л.15). Макар, че в акта КЗЛД обсъжда и местоположението на камера № 2, съгласно описание в акта от 26.04.2022 г., а именно, че е „е без промяна“, то тази липса на промяна не е разглеждана като основание за наложената санкция. В мотивите е засвидетелствана липса на изпълнение относно „демонтиране на камерата“ (л.39). КЗЛД не обсъжда камерите в множествено лице на писмената реч. Санкцията спрямо О. е наложена на основание чл. 83, § 6 от Регламент (ЕС) 679/2016 г. и при позоваване на чл. 57, § 1, б. „е“ от същия регламент, чл. 10, ал. 1 и чл. 38, ал. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). При определяне размера на глобата е отчетено, че действията на О. са умишлени, че се касае до обработване на лични данни чрез видеонаблюдение, но без данни за настъпили вреди, и същото е продължило „повече от две години“ и „в частност неизпълнение на разпореждане повече от десет месеца от влизане в сила на решението на КЗЛД“ (л.39). По делото е безспорно, че Решение № ППН-02-148/2021 г. от 06.06.2022 г. на КЗЛД е постановено във връзка с молба от 16.09.2022 г. на трети лица, с оплакване за неизпълнение на Решение № ППН-02-148/2021 г. от 26.04.2022 г. на КЗЛД чрез продължаващо обработване на личните им данни от О. посредством видеонаблюдение. Съгласно т. 2 от Решение № ППН-02-148/2021 г. от 26.04.2022 г. на КЗЛД (л.54) е обявена „жалба с рег. № ППН-02-148/29.03.2021 г. за основателна за нарушение на чл. 5 § 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) 679/2016 г. по отношение на камери № 2 и № 3 …“. Съгласно т. 3 от Решение № ППН-02-148/2021 г. от 26.04.2022 г. на КЗЛД е постановено: „Във връзка с т. 2 и на основание чл. 58, § 2, буква „г“ от Регламент (ЕС) 679/2016 г. издава разпореждане на администратора С. А. А. А. О. за демонтиране на камера № 3, поставена на електрически стълб и пренасочване на камера № 2, така че в обхвата й да не попадат обществени места и чужди територии, за нарушение на чл. 5, § 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) 679/2016 г. Съгласно т. 4 от Решение № ППН-02-148/2021 г. от 26.04.2022 г. на КЗЛД е определен „Срок за изпълнение на издаденото разпореждане – едномесечен от получаването на издаденото решение “. С Решение № ППН-02-148/2021 г. от 26.04.2022 г. на КЗЛД не е налагано административно наказание, ведно с наложените административни мерки. Видно от приложено по делото известие за доставяне (л.55), Решение № ППН-02-148/2021 г. от 26.04.2022 г. е получено от О. на 09.08.2022 г. чрез адв. Г. Ю. – негов представител в производството по издавена на този акт. Видно от мотивите на сега обжалваното решение от 06.06.2022 г., не се сочи конкретна дата, от която О. е изпаднал в забава по отношение изпълнението на Решение № ППН-02-148/2021 г. от 26.04.2022 г. Сочи се единствено, съгласно изложеното по – горе, че „в частност неизпълнение на разпореждане повече от десет месеца от влизане в сила на решението на КЗЛД.“ (л.39). Същевременно липсва конкретно посочена дата на влизане в сила на акта от 26.04.2022 г. По делото няма доказателства за извършване на проверка за изпълнение на Решение № ППН-02-148/2021 г. от 26.04.2022 г., преди постановяване на сега обжалваното решение от 06.06.2022 г. Не са представени и доказателства за проведено заседание на КЗЛД до 06.06.2022 г. Представените по делото доказателства, датирани след 06.06.2022 г. са принципно времево неотносими, но същевременно в акта от 06.06.2022 г. са налице вписвания на данни за доказателства, датирани след датата на издаването му – молба от 29.06.2022 г., „редовно заседание, проведено на 22.03.2023 г. и обективирано в протокол № 9/23.03.2023 г.“, „Протокол № 36/05.10.2022 г. и Заповед № РД-15-351/10.10.2022 г.“. В този смисъл и доколкото по делото няма доказателства за акт за поправка на очевидни фактически грешки по реда на чл. 62 от АПК в сега обжалваното решение, съдът приема за обективно невъзможна датата на издаване на акта 06.06.2022 г., респ. приема, че актът е антидатиран. Във връзка със спора между страните относно обстоятелствата за разположението на камера № 3, след издаване на Решение № ППН-02-148/2021 г. от 26.04.2022 г., ответникът, в чиято тежест е доказването на твърдението му за разположението на камерата не представя доказателства, въпреки изричните указания на съда, дадени с определение от 30.08.2023 г. По делото не е представено нито едно доказателство, че камера № 3, съгласно описание като камера № 2 в акта от 26.04.2022 г., към датата на издаване на акта от 06.06.2022 г. е преместена „от електрически стълб на срещуположната страна на [улица]… на ограда на съседен имот“ и „заснема част от [улица]с прилежащия тротоар, входа на гаража на О., входовете към гаражите на жалбоподателите, входната врата на съседен имот, както и част от процесната жилищна сграда и част от съседната къща“. Същевременно се установява, че заснета и описана като „Камера 3“ е разположена на външна оградна стена на последния етаж на сграда (л.46 - гръб), но тъй като приложеният като част от преписка снимков материал е без дата и е неописан като приложение към протокол за извършени процесуални действия, същият е негодно веществено доказателствено средство по см. на чл. 39, ал. 1 от АПК и няма да бъде кредитиран от съда, като установяващ разположение на камерата нито преди 06.06.2022 г., нито след тази дата. При така установеното по фактите, съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА. Решение № ППН-02-148/2021 г. от 06.06.2022 г. на КЗЛД е административнонаказателен акт, издаден като реакция против нарушаване на установения ред за зачитане стабилитета и дължимото подчинение спрямо влезлите в сила принудителни административен мерки, издавани от КЗЛД по повод надзорните и контролните й правомощия, упражнявани по повод функциите на този орган, установени в чл. 6, ал. 1 от ЗЗЛД, а именно защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Регламент (ЕС) 2016/679 и на ЗЗЛД. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 4 от ЗЗЛД при осъществяване на надзора по тази глава (в см. гл. осем на ЗЗЛД) комисията има правомощия да разпорежда на администратора или на обработващия лични данни да приведат операциите по обработване на данни в съответствие с разпоредбите на тази глава, включително да разпорежда коригирането, допълването, изтриването на лични данни или ограничаването на обработването им съгласно чл. 56. Горецитираната национална норма повтаря (практически излишно), установеното за всеки надзорен орган корективно правомощие по чл. 58, § 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) 2016/679, предвиждащ че: „Всеки надзорен орган има всички от посочените по-долу корективни правомощия: да разпорежда на администратора или обработващия лични данни да съобразят операциите по обработване на данни с разпоредбите на настоящия регламент и, ако е целесъобразно, това да стане по указан начин и в определен срок.“. Съгласно дефинитивната норма на чл. 84, ал. 1 от ЗЗЛД мерките по чл. 58, параграф 2, букви "а" – "з" и "й" от Регламент (ЕС) 2016/679 и мерките по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 са принудителни административни мерки по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания. Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗЛД мерките по ал. 1 се прилагат с решение на комисията, което подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от получаването му. Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни има право да сезира комисията в срок 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му. Съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД комисията се произнася с решение, като може да приложи мерките по чл. 58, параграф 2, букви "а" – "з" и "й" от Регламент (ЕС) 2016/679 или по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и по глава девета. Съгласно чл. 85, ал. 5 от ЗЗЛД за неизпълнение на влязло в сила решение по чл. 84, ал. 2, с което са приложени принудителни административни мерки по чл. 80, ал. 1, т. 4 и 5, на администратора или обработващия лични данни се налага глоба или имуществена санкция в размерите по чл. 83, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2016/679. Съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗЗЛД, извън случаите по чл. 38, ал. 1, установяването на нарушенията на Регламент (ЕС) 2016/679 или на този закон, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. По аргумент от противното, само в случаите по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД, установяването на нарушенията на Регламент (ЕС) 2016/679 или на ЗЗЛД не се извършва по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 87, ал. 3, пр. първо от ЗЗЛД наказателните постановления се издават от председателя на комисията. При така издирения закон и като приема въз основа на установеното по фактите, че Решение № ППН-02-148/2021 г. от 26.04.2022 г. е акт, постановен по реда на чл. 38, ал. 1 във вр. с ал. 3 от ЗЗЛД, с който е наложена ПАМ по см. на чл. 84, ал. 1 от ЗЗЛД във вр. с чл. 58, § 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) 2016/679 и чл. 80, ал. 1, т. 4 от ЗЗЛД, с която ПАМ е упражнено корективно правомощие чрез разпореждане по отношение на О. като администратор на лични данни да приведе операциите си в съответствие с разпоредбите на ЗЗЛД, и която ПАМ е влязла в сила, съдът намира, че единствено компетентен да се произнесе относно административнонаказателната отговорност на О. за неизпълнение на ПАМ е председателят на КЗЛД като едноличен административнонаказващ орган, установен като такъв по силата на чл. 87, ал. 3, пр. първо от ЗЗЛД. В този смисъл оспорваното решение, като издадено от КЗЛД, следва да бъде обявено за нищожно на основание чл. 146, т. 1 от АПК, поради липса на компетентност на издателя. Отделно от изложеното следва да се посочи, че в хипотеза на неизпълнение на акт на КЗЛД, с който са упражнени корективни правомощия, в резултат на упражнено право на жалба по см. на чл. 77 Регламент (ЕС) 2016/679, каквото право е защитено чрез Решение № ППН-02-148/2021 г. от 26.04.2022 г., КЗЛД не може да се позовава на чл. 83, § 6 от регламента, поставен като правно основание за упражненото административнонаказателно правомощие на КЗЛД като колективен орган в процесното решение. Съгласно чл. 83, § 6 Регламент (ЕС) 2016/679, всяка държава членка може да урежда със закон нейният надзорен орган да има допълнителни правомощия освен посочените в параграфи 1, 2 и 3. Упражняването на тези правомощия не нарушава ефективното действие на глава VII. ЗЗЛД не съдържа „допълнителни правомощия“ за КЗЛД, респ. такива не следват от необходимостта от „проверка“ – служебна или по сигнал на трети лица за неизпълнение на акт на КЗЛД, постановен след „проверка“ по жалба по см. на чл. 77 Регламент (ЕС) 2016/679. Това е така, тъй като „проверка“ по сигнал за неизпълнение на акт на КЗЛД, независимо как е наименован и дали изхожда от субект на данни, респ. независимо дали е подаден от пострадало лице от административното нарушение по чл. 85, ал. 5 от ЗЗЛД, следва да бъде разгледан в образувано административнонаказателно производство по реда на ЗАНН. Проверката по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД е приключила със стабилен административен акт (Решение № ППН-02-148/2021 г. от 26.04.2022 г.) и контролът за неговото изпълнение не е предпоставено от „жалба“ на субект на данни, а от задълженията на председателя на КЗЛД по арг. от чл. 87, ал. 3 от ЗЗЛД, предполагащи служебен контрол за изпълнението на актовете на КЗЛД. Като красноречив пример за превратното тълкуване на правомощията на КЗЛД е, че в случай, при който няма „жалба“ на субект на данни за неизпълнение на акта на КЗЛД, проверката на случая не може да се разгледа по реда на чл. 38 от ЗЗЛД. Липсата на „жалба“ обаче не изключва служебния контрол за не/изпълнението на този акт, респ. в този случай проверката следва да се проведе по реда на ЗАНН и да се извърши „проверка“ по реда на чл. 87 от ЗЗЛД. В този смисъл, наличието на „жалба“ от пострадало лице от противоправно поведение по неизпълнение на ПАМ на КЗЛД, следва винаги да бъде разгледано от председателя на КЗЛД. Отделно от изложеното, дори да се приеме, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, то съдът намира, че е налице основание за обявяването на акта като нищожен и на основание чл. 146, т. 2 от АПК, поради неспазване на установената форма. Съгласно общото правило на чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК, задължителна част на всеки административен акт е посочването на достоверна дата на издаване. Очевидно в случая е налице невярно посочено дата на издаване на акта – 06.06.2022 г. Това е така, защото е обективно невъзможно съществуването на акт от посочената дата, съдържащ позовавания на документи, които са съставени след тази дата, както бе установено по делото. На практика, при така посочената невярна дата и наред с липсата на акт по чл. 62 от АПК, съдът е възпрепятстван обективно и безпристрастно да определи действителната датата на издаване на акта. Това възпрепятстване от своя страна е обективна пречка, както за определяне момента, спрямо който по арг. от чл. 142, ал. 1 от АПК, съдът следва да прецени съответствието на акта, така е и пречка за жалбоподателя да упражни диспозитивното си право на въвеждане на предмет на съдебна защита против акт с достоверна дата. С други думи, при недостоверна дата на административния акт годно властническо изявление липсва, тъй като е недопустимо в правния мир да съществува съмнение за датата на упражняване на властническите правомощия. Отделно от изложеното съдът намира обжалвания акт за издаден и при липса на годни мотиви за определящи обвинението обстоятелства, с което е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по см. на 146, т. 3 от АПК. На първо място, в решението липсва ясно твърдение за момента на забава на О., респ. за момента на извършване на нарушението. Неуместен е описателният подход за времеви показатели, използван от органа. Позоваването на „повече от две години“ и „повече от десет месеца“ е неподходящ поход, тъй като не съдържа яснота и категоричност за конкретен момент на извършване на нарушението. Нещо повече, този подход е крайно неуместен и спрямо съществуващото противоречие между диспозитива по т. 4 от Решение № ППН-02-148/2021 г. от 26.04.2022 г., определящ срок за изпълнение „едномесечен от получаването на издаденото решение“ и позоваване на факта, че това решение „не е обжалвано и е влязло в сила “. В този смисъл, съдът не може да установи дали КЗЛД изследва изпълнението на Решение № ППН-02-148/2021 г. от 26.04.2022 г. от непосочена дата на „получаването на издаденото решение“, когато актът не е влязъл в сила, или от непосочена дата на влизането му в сила, която обективно е след „получаването на издаденото решение“ и от която следва и изпълняемостта на акта, вкл. и относно началния момент на срока по т. 4 от акт. На второ място, налице е непреодолимо логическо противоречие между обстоятелствената част на акта и разпоредителната му част. Съгласно мотивите на обжалваното решение е направен опит да се обоснове нарушение на т. 3 от Решение № ППН-02-148/2021 г. от 26.04.2022 г., а с диспозитива на акта се налага санкция за „неизпълнение на ….разпореждане…обективирано в т. 2 от Решение № ППН-02-148/2021 г. от 26.04.2022 г. …“. При липса на акт по чл. 62 от АПК, съдът намира, че на практика липсват мотиви, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, относно изследване на обстоятелствата, касаещи разпореждане, обективирано в т. 2 от Решение № ППН-02-148/2021 г. от 26.04.2022 г. С оглед установеното по делото съдът намира, че актът е издаден и в нарушение на материалния закон по отношение обвинението в мотивите на акта за нарушение на т. 3 от Решение № ППН-02-148/2021 г. от 26.04.2022 г., касаещо преместване на „Камера № 3“. КЗЛД обосновава обвинението си, че разположението на камера № 3, след издаване на Решение № ППН-02-148/2021 г. от 26.04.2022 г., е „на ограда на съседен имот“ и „заснема част от [улица]с прилежащия тротоар, входа на гаража на О., входовете към гаражите на жалбоподателите, входната врата на съседен имот, както и част от процесната жилищна сграда и част от съседната къща“. По делото нито се сочи, нито се установи приложено доказателство, установяващо поддържаните факти. Както бе посочено по - горе приложените по деблото веществени доказателствени средства са негодни и нямат доказателствена стоност за установяване разположението на камерата нито преди 06.06.2022 г., нито след тази дата. Отделно от това, същите са в противорчие и с твръденията на ответника, тъй като съдържат данни за разположена „Камера 3“ (л.46 гръб) на външна оградна стена на балкон от последния етаж на сграда, за която същевременно няма данни за обхвата на заснемане, същото е от неустановена дата и спрямо неустановена сграда. В заключение, актът е материално незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 4 от АПК и по причина, че т. 3 от Решение № ППН-02-148/2021 г. от 26.04.2022 г. не съдържа разпореждане на КЗЛД до О. „Камера № 3“ да не бъде използвана за бъдещо администриране на лични данни чрез видеонаблюдение. Изборът на КЗЛД на разпореждане до О. е сведен до „демонтиране“ от „електрически стълб“, което демонтиране е безспорно. Евентуално ново нарушение на ЗЗЛД чрез използване на иначе демонтираната камера може да се разглежда като основание за упражняване на нови корективни и наказателни правомощия на КЗЛД, но не представлява пряко и непосредствено неизпълнение на т. 3 от Решение № ППН-02-148/2021 г. от 26.04.2022 г. С оглед изложеното, административното решение следва да бъде обявено за нищожно като издадено от некомпетентен административен орган – наличие на осн. по чл. 146, т. 1 вр. чл. 168 от АПК. При този изход на делото и при своевременно направено искане в съдебно заседание, на основание чл.143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените от него разноски в общ размер 1210 лева. Възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от 1200 лв. е неоснователно. Нито предмета на делото, нито процесуалното поведение на адв. Г. Ю. предполагат извод за злоупотреба при договарянето на възнаграждението. Същото е и в близост до минимума от 900 лв., определен съгласно чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът