Решение № 109 от 30.7.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 198/2023 г.

С Присъда № 37/10.10.2022 г. по НОХД № 764/2021 г. на Окръжен съд – Русе подсъдимият Н. А. Н. е признат за невиновен в това, че на 14.07.2018 г. в гр. Русе, в качеството си на Ръководител на пристанищен терминал Русе – Запад, съгласно трудов договор № С-40/01.04.2015 г. и длъжностна характеристика, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - осигуряване на безопасността на работещите по товаро -разтоварна дейност на несамоходна безекипажна сухотоварна баржа РТ-3, собственост на „Рубишипс Транспорт“ ООД – Русе, като не осигурил здравословни и безопасни условия на труд на Д. М. Е., назначен по трудов договор № С-12/18.01.2016 г. на длъжност „водач мотокар" в Държавно предприятие „Пристанищна инраструктура“ СП, Дирекция „Опериране и експлоатация на пристанищни терминали“, Пристанищен терминал, Русе Запад, гр. Русе, нарушил посочените по-долу нормативни изисквания, като не изпълнил задълженията си като Ръководител на пристанищен терминал Русе и не предприел от името на работодателя всички необходими мерки за осигуряване на здравословните и безопасни условия на труд по: чл. 275, ал. 1 от Кодекса на труда; чл. 4, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7 от 23.05.2001 г. за реда за посещение, маневриране и престой на корабите в пристанищата и рейдовете, за товарене и разтоварване, за качване на кораба и слизане на брега на екипажа, на пътниците или други лица, както и за връзка на кораба с брега и чл. 31 от Задължителни правила за българските пристанища на река Дунав, в сила от 25.07.2008 г., издадени от Изпълнителна агенция „Морска администрация“, като с това причинил смъртта на Д. М. Е., поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за осъществен състав на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по разноските. Подаден е протест от прокурор в Окръжна прокуратура – Русе против присъдата с оплакване за неправилност. Излагат се доводи, че установените обстоятелства не се подкрепят от доказателствата по делото, а направените от съда правни изводи противоречат на закона. Иска се отмяна на присъдата, както и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият Н. А. Н. да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК и да му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Подадено е допълнително изложение към протеста, в което са изложени подробни съображения в подкрепа на искането на ОП – Русе. Подадена е въззивна жалба от адвокат Р. Р., като повереник на частните обвинители М. А. Е., Д. М. Е. и М. М. Е. срещу постановената присъда. Наведено е оплакване за неправилност, тъй като не отговаря на събраните по делото доказателства и на съдебната практика при сходни казуси. Навеждат се доводи, че в хода на процеса са събрани достатъчно доказателства, въз основа на които се доказват описаните в обвинителния акт нарушения и престъпление, извършени от подсъдимия. Направено е искане за отмяна на обжалваната присъда, като се постанови нова такава, с която подсъдимият Н. Н. да бъде признат за извършеното престъпление с налагане на съответните наказания. В допълнение към въззивната жалба от адвокат Р. Р. са развити подробни съображения в подкрепа на искането. В съдебно заседание представителят на ВТАП поддържа подадения протест против присъдата, като моли да се уважи. Заема становище, че подсъдимият Н. е бил отговорен за осъществяване на контрол по спазване изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, както и че дейността, която той изпълнява представлява източник на повишена опасност. Неправилни са изводите на първостепенния съд, че Н. не се явява адресат на нормата на чл. 275, ал. 1 КТ, както и на задълженията по разработването и утвърждаването на правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В конкретния случай не са били спазени правилата по отношение на условията на труд, както и правилата за разтоварването. Не са били предвидени спасителни кръгове и жилетки, като това било сторено едва след инцидента. При извършената проверка от Агенция „Морска администрация“ и Дирекция „Речен контрол“ гр. Русе са били дадени препоръки за задължително използване на спасителни жилетки от лицата, качващите се на безекипажни и самоходни кораби. Според прокурора, първоинстанционният съд тълкува стеснително понятието „пристанищен оператор“, като това противоречи на нормативната уредба, така и на житейската логика. Счита, че по несъмнен начин е доказано обвинението срещу Н.. Моли да бъде отменена присъдата на Окръжен съд – Русе и да бъде постановена нова такава, с която Н. Н. да бъде осъден за престъплението по повдигнато обвинение, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода, което на бъде отложено на основание чл. 66 НК. Частният обвинител М. А. Е. не се явява и не взема лично становище. Частният обвинител Д. М. Е. не се явява и не взема лично становище. Частният обвинител М. М. Е. не се явява и не взема лично становище. Адвокат Р. Р., повереник на частните обвинители М. А. Е., Д. М. Е. и М. М. Е. поддържа подадената жалба и допълнително изложение към нея. Посочва, че съгласно длъжностната характеристика за длъжността „Ръководител пристанищен терминал“, с която подсъдимият е бил запознат, той е следвало да осъществява ръководство, организация и контрол на дейността на Пристанищния терминал Русе – запад. Съгласно т. 6 от нея, подсъдимият е имал и задължение да познава и спазва изискванията за здравословни и безопасни условия на труд и противопожарна безопасност, както и да контролира спазването на тези изисквания от работниците и служителите в терминала. Според повереника, подсъдимият не само не е осъществявал контрол за спазването им, а е допуснал да се наложи порочна практика да бъдат отваряни капаци на безекипажни баржи, като е възлагал на служители на пристанището и лично е участвал при извършването на подобни действия. Счита, че изводът на първостепенния съд относно факта, че към датата на инцидента на пострадалия не му е било възложено конкретно да извършва лопатиране на товара в трюма на баржата противоречи на събраните доказателства, тъй като всички свидетели са заявили, че са били наясно с това, че работният процес ще продължи в събота до довършване на разтоварната дейност на баржата. На следващо място се сочи, че е неправилен е извода на съда, че конкретните действия на пострадалия на датата на инцидента не са били част от трудовите му задължения. По делото е установено, че порочната практика е била наложена в дълъг период от време и всички са били наясно как се процедира, когато не пристигне подменната група, служителите на пристанището са отваряли капаците и са започвал работния процес. Това се е случвало със знанието и съгласието на подсъдимия, а в някои случаи и под негово ръководство. В хода на съдебното следствие пред двете инстанции е установено, че в конкретния случай въобще не е имало подменна група. В тази насока се посочва, че е било налице бездействие от страна на подсъдимия, тъй като той е следвало да се увери, че такава подменна група ще е налице, като не са събрани доказателства, че той е положил такива усилия. По делото е установено, че към датата на инцидента са липсвали предпазни средства – предпазно кръгове или пояси, спасителни жилетки и противоплъзгащи обувки. Повереникът моли да се отмени присъдата, като се постанови друга такава, с която подсъдимият да бъде осъден за извършеното от него престъпление. Адвокат Д. Ц., като защитник на подсъдимия Н. А. Н., заема становище, че присъдата е правилна. По делото е установено какво е било поведението на подсъдимия в деня на инцидента. Същият е провел е инструктаж, обяснил е каква дейност следва да се извърши, обърнал е внимание за спазването на здравословните и безопасни условия на труд. В показанията си стифадорът Ш. е потвърдил, че предния ден лично Н., като ръководител на пристанищния комплекс, е бил наясно, че разтоварването на безекипажната баржа не е приключило в рамките на работния ден и ще продължи на следващия ден. Помолил е Ш. да се свърже с представител на корабособственика и да го уведоми за подсигуряването на подменна група. Защитникът изтъква, че нямам как подсъдимият физически да установи дали е била налице подменната група, тъй като непосредствено преди започване на работния ден е провел инструктаж, след което е отишъл на друга точка, където се е осъществявала разтоварна дейност на друг товар, както и не е бил уведомяван за липсата на подменна група. Такъв сигнал е следвало да подадат работниците, които са пристигнали на тази точка, но вместо това те са започнали самоволно да отварят капаците. На следващо място от защитата се посочва, че правилно първостепенният съд е изходил в мотивите си от Постановленията на ПВС относно съдебната практика за престъпления, свързани с нарушаване правилата за охрана и безопасност на труда. Според тезата на обвинението, наказателна отговорност следва да носи лице, което има нормативни задължения по организиране, ръководене и контрол върху дейността по охрана безопасността на труда. По делото изобилствали доказателствата в насока, че подсъдимият не е бил ангажиран с подобна дейност. Такива задължения са били възложени на длъжностните лица, които са експерти по здравословни и безопасни условия на труд. В хода на досъдебното производство са установени други лица, които са участвали пряко и непосредствено в организирането на безопасните условия на труд. Това са Ванко Т. – експерт ЗБУТ, „Труд консулт“, Т. Х. и Г. А.. Излагат се съображения за неприложимост на Наредба № 7 към конкретния случай, тъй като тя урежда отношенията, свързани с движението на корабите в пристанищата и тяхното разтоварване, които са търговски отношения между корабособственика, собственика на товара и пристанищния оператор. С оглед събрания по делото доказателствен материал защитникът счита, че за подсъдимия е липсвала възможност и задължение да предвиди настъпилия резултат. Установено е, че той се е намирал в друга точка, нямал е видимост, не е бил уведомен за липсата на подменна група. Подсъдимият не е давал изрично разпореждане как да се процедира, нито е било налице мълчаливо съгласие от негова страна. Изтъква се, че не е повдигнато обвинение за причиняване на смърт в следствие на неизползване на лични предпазни средства. От службата по трудова медицина, с оглед установения риск, е било преценено, че към онзи момент не следва да бъдат използвани спасителни жилетки и противоплъзгащи обувки, поради което не може да бъде изисквано от Началника на пристанищния комплекс да изисква носенето им. От защитата се иска да се потвърди присъдата. В правото си на последна дума подсъдимият Н. А. Н. моли да бъде оправдан, като бъде потвърдена първоинстанционната присъда. Апелативният съд като обсъди наведените оплаквания в подадените протест и жалба, становището на страните, събраните по делото доказателства и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено следното: При извършената проверка с оглед правомощията си по чл.314 НПК, въззивният съд не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, при разглеждане на съдебното производство от първата инстанция, при постановяване на присъдата и изготвяне на мотивите към нея, които да водят до отмяната й. При извършената проверка въззивният съд счита, че първостепенният такъв e извършил цялостен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. Настоящият съдебен състав след като проведе разпит на св.В. Ц. и П. И., както и допълнителен такъв на св. С. А., Я. Р., Г. Г., Г. А. и Н. Ш. и като извърши собствена преценка на събрания доказателствен материал по делото, намира за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият Н. А. Н. е български гражданин. Същият е с постоянен и настоящ адрес в гр.Русе. Подсъдимият има завършено средно образование. Същият е женен. Подсъдимият работи. Същият е неосъждан. През периода 01.04.2015 г. до 20.05.2019 г. подсъдимият Н. Н. заемал длъжността „Ръководител пристанищен терминал Русе-Запад, СП Дирекция „Опериране и експлоатация на пристанищни терминали“ въз основа на сключен с Държавно предприятие „Пристанищна структура“ трудов договор № С40/01.04.2015 г. Мястото му на работа било Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, СП Дирекция „Опериране и експлоатация на пристанищни терминали“, Пристанищен терминал Русе – Запад, гр. Русе. Подсъдимият като „Ръководител пристанищен терминал“ е следвало да осъществява ръководство, организация и контрол на дейността на Пристанищен терминал Русе – Запад. Съгласно т. IV от длъжностната му характеристика, ръководителят отговарял за предоставянето на пристанищни услуги в съответствие с действащата нормативна уредба и установените на терминала технология и организация. Същият следвало да следи, координира и отговаря за изпълнението на задълженията по сключените на пристанищния терминал договори с товародатели и другите клиенти. В задълженията му се включвали да познава и спазва изискванията по здравословни и безопасни условия на труд и противопожарна безопасност, както и да контролира спазването на тези изисквания от работниците и служителите в терминала. Ръководителят на пристанищния терминал е следвало да познава правилата за здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, основните правила и изисквания за предоставяне на пристанищните услуги, предоставяни чрез терминала, както и съответните закони, правилници и вътрешни правила. На 22.01.2007 г. бил сключен договор между Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, като възложител и изпълнител „Медикоинженеринг“ ООД гр. Враца. Последното изготвило оценка на риска за здравето и безопасността, обхващащи работните процеси и работното оборудване, помещенията, работните места, организацията на труда, използването на суровини и материали и други странични фактори на обекти, сред които било Териториално поделение – Пристанище гр. Русе. На 16.12.2008 г. бил сключен договор между Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и „Медикоинженеринг“ ООД гр. Враца, съгласно който последното осъществявало по отношение на първото обслужване като Служба по трудова медицина. Дейността се изразявала в консултиране и подпомагане, планиране и организиране на дейностите по осигуряване и поддържане на безопасни условия на труд, както и в укрепване на здравето и безопасността на работещите във връзка с извършваната от тях работа и приспособяване на работата към възможностите на работещия, като се отчита неговото физическо и психическо здраве. През периода 2015 г. – месец август 2018 г. имало последователно сключени договори с № 74/12.08.2015 г., с № 98/04.08.2016 г. и с № 52/10.08.2018 г. между Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, СП Дирекция „Опериране и експлоатация на пристанищни терминали“, Пристанищен терминал Русе – Запад, гр. Русе в качеството на възложител и „Труд консулт“ ЕООД, като изпълнител. Съгласно тези договори, последното дружество осъществявало обслужване по здравословни и безопасни условия на труд на звено Пристанищен терминал Русе –Запад за срок от една година. В задълженията на изпълнителя са включени разработването на инструкции по безопасна работа с машини, съоръжения, инсталации, инструменти и др.; съдействие за разработването и актуализирането на списък за личните предпазни средства; разработване на програми за намаляване и минимализиране на рисковете; изготвянето на оценка на риска и др. / л. 47 -55, папка 2 от ДП/ За същия период 2015 г. – 2018 г. в Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, СП Дирекция „Опериране и експлоатация на пристанищни терминали“, Пристанищен терминал Русе – Запад, гр. Русе съществувала длъжността „експерт“ Здравословни и безопасни условия при Пристанищен терминал Русе – Запад, която се заемала последователно от лицата В. Т. и Т. Х., а от 11.09.2017 г. се заемала от св. Г. А.. Съгласно длъжностната характеристика, задълженията на „експерт“ Здравословни и безопасни условия при Пристанищния терминал Русе – Запад включвали организация, подпомагане и координация на дейността по осигуряване на здравословни условия на труд, осигуряване на контрол по осигуряване на нормите и изискванията по ЗБУТ, изготвяне на препоръки във връзка с изпълнение на задълженията по ЗБУТ, организиране и извършване провеждането на инструктаж по безопасност и здраве на работниците и служителите. Същият следвало да организира и участва при разработване на инструкции за безопасна работа на машини, съоръжения, работни места, да изисква и контролира осигуряването на необходимите работни, специални работни облекла и лични предпазни средства и периодичното им изпитване, както и средствата за колективна защита. През 2015 г. било извършено посещение на експерти по техническа безопасност и здравословни и безопасни условия на труд от „Медикоинженеринг“ ООД гр. Враца в Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, СП Дирекция „Опериране и експлоатация на пристанищни терминали“, Пристанищен терминал Русе – Запад. Сред тях бил св. И. М.. Целта на посещението била да се извърши оглед и да се изготви анализ за състоянието на създадената организация по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. На 25.05.2015 г. била изготвена програма за организацията, координацията, подходите, методите и периодичността за извършване на оценката на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите в СП Дирекция „Опериране и експлоатация на пристанищни терминали“, Пристанищен терминал Русе – Запад. Под ръководството на св. М. била изготвена Оценка на риска от 22.06.2015 г. на пристанищния терминал. Изготвени били и карти за оценка на риска за отделните длъжности. За длъжността „водач на мотокар“ рискът от падане в река Дунав бил оценен като незначителен, твърде ограничен и приемлив риск. Предвидено било използването на работно облекло и лични предпазни средства за предпазване от въздействие на неблагоприятен климат и замърсяване на личното облекло. Като резултат от идентифицираните и оценени рискови фактори, в изготвената оценка на риска за лични предпазни средства на работещите били предвидени гумени ръкавици, текстилни ръкавици, работно облекло, маски за дихателна защита, предпазни очила, ударозащитни каски и работни обувки. Въз основа на Заповед № 21 от 20.08.2015г. на Директора СП Дирекция „ОЕПТ“ относно разпределение на работното време и физиологичния режим на труд и почивка било определено, че за работниците, които пряко участват в товаро - разтоварната дейност, включително тези на длъжност водач мотокар се установява сумарно изчисляване на работното време с период на изчисление 6 месеца и с разпределение на работното време на 11-часова, 8-часова или 4-часова работна смяна, без да се допуска нарушаване на минималната междудневна и седмична почивка, установена в Кодекса на труда. Пострадалият Д. М. Е. бил назначен на длъжност „водач на мотокар“ в Пристанищен терминал Русе – Запад, СП Дирекция „Опериране и експлоатация на пристанищни терминали“ въз основа на сключен трудов договор № С-12 / 18.01.2016 г. с ДП „Пристанищна инфраструктура“. Мястото му на работа било пристанище Русе – Запад в гр. Русе. Договорът бил сключен за пълно работно време, при условията на петдневна работна седмица, при сменен режим на работа по утвърден график. Длъжността „водач на мотокар“ била пряко подчинена на ръководителя на Пристанищен терминал Русе – Запад и на отговорника на звеното, към което била зачислена. Работата се изразявала в изпълнение на складово-експлоатационни дейности на терминала. Същата включвала участие в претоварния процес като водач на мотокар. При липса на работа по специалността, за която притежава правоспособност - като пристанищен работник или такъв по поддръжка и ремонт на машините. При претоварване на различните видове товари следвало да се спазват изискванията на технологичните инструкции за обработка и изпълнение и указанията на складовите и оперативни служители. Като водач на мотокар пострадалият следвало да работи на смени по утвърден график. В началото на всяка смяна получавал задачи от стифадора и инструктаж по безопасна работа от дежурния техник -механик или инженер. За зимния сезон 2016 г. пострадалият Е. получил лични предпазни средства – яке, полугащеризон, работни обувки и зимна шапка. На 01.03.2016 г. същият получил и каска, а впоследствие за летния сезон на същата година – тениска и светлоотразителен елек. Св. Я. Р. бил назначен на длъжност пристанищен работник, а св. Г. Г. – на длъжност кранист. На двамата било възложено устно от подсъдимия да изпълняват функциите на отговорници на двете сформирани звена – бригадири. Те осъществявали координацията между работниците, включени в отделните бригади и подсъдимия в качеството му на ръководител на пристанищния комплекс. На 24.11.2017 г. на част от работниците и служителите на СП Дирекция „Опериране и експлоатация на пристанищни терминали“, Пристанищен терминал Русе – Запад, гр. Русе били предоставени като лични предпазни средства - зимни обувки, за които било посочено, че са противохлъзгащи. Такива обувки били предоставени и за летния сезон, но само някои от работещите на пристанищния терминал, сред които не бил Д. Е.. На последния били зачислени работен костюм, тениска, шапка и дъждобран. Списъкът бил изготвен на 06.07.2018 г. от св. Г. А. в качеството му на „експерт“ Здравословни и безопасни условия при Пристанищен терминал Русе – Запад, като бил съгласуван с подсъдимия Н. Н.. Никой от работниците и служителите не бил снабден със спасителна жилетка. Към 2018 г. св. М. ПЕ. заемала длъжността административен секретар в Пристанищен терминал Русе-Запад. В служебните й задължения било включено изготвянето на график за смените в Пристанищен терминал Русе-Запад. Възприета практика била работниците, които били на 11-часова смяна да работят два дни и след това да почиват два дни, но при необходимост от извършване на товаро -разтоварната дейност им било предлагано да работят извънредно от ръководителя на пристанищния терминал или от стифадора. Впоследствие извънредно изработените часове следвало да се компенсират с почивки. Извънредният труд се полагал със съгласието на работниците. На 18.04.2018 г. от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, СП Дирекция „Опериране и експлоатация на пристанищни терминали“ бил изготвен списък на необходимите лични предпазни средства в зависимост от спецификата на работните места, възможните опасности и риска при работа. В същия като риск била предвидена възможност от спъване и подхлъзване, а като лични предпазни средства за избягването – използването на противоплъзгащи работни зимни и летни обувки. Предвиденият срок за износване на последните бил две години. Сред личните предпазни средства не било предвидено използването на спасителна жилетка. През периода от 01.07.2018 г. до 14.07.2018 г., включително пострадалият Е. работел всеки ден и не бил почивал въобще, като работната му смяна била от 11 часа. Това ставало с негово съгласие. На 09.07.2018 г. в 18.50 ч. в пристанищния терминал Русе –Запад пристигнала несамоходна безекипажна сухотоварна баржа РТ-3, собственост на „Рубишипс транспорт“ ООД гр. Русе, която била конвоиран със самоходен кораб „Туистър“. Баржата била натоварена със 798, 7 т. изкуствена минерална тор. На 12.07.2018 г. баржата била маневрирана от моторен кораб „Туистър“ и била швартована /привързана/ на южната кейова стена във вътрешния басейн на пристанищния терминал на корабно място № 19, което било под кран № 6 и кран № 7 за разтоварване. За преминаване от плавателния съд на брега и обратно била поставена от служителите на пристанищния терминал сходня - метална пътека, която била заклинена. В близост до сходнята нямало поставен спасителен кръг, нито друг вид спасителни средства. На самата баржа също нямало никакви спасителни средства. Разтоварването на безекипажния съд следвало да се извърши от служителите на Пристанищен терминал Русе – Запад, но в присъствието на подменна група, съставена от служители на корабособственика. Последната се сформирала от моряци от екипажа на съответния моторен кораб. В конкретния случай подменната група следвало да бъде от моряци от екипажа на „Туистър“. В задълженията им се включвало отваряне и затваряне на капаците на товарния сектор на баржата преди и след разтоварването и предаването на товара, както и присъствието им по време на разтоварването и проследяване на цялостната обработка на плавателния съд. Това правило било известно на всички работници от Пристанищен терминал Русе –Запад. Понякога при закъснение или в случаите, когато не се явявала подменна група от служители на корабособственика, работниците след разрешение на бригадир, на стифадора или на подсъдимия Н. пристъпвали към отваряне на капаците на товарните сектори на плавателните съдове. В тези случаи отварянето се извършвало само в присъствието на някой от ръководителите и след изричното им разрешение. В редки случаи, някои работници си позволявали самоволно да отварят капаци без да уведомят някого от ръководството и без надлежно разрешение, тъй като заплащането им зависело от количеството разтоварена стока. Разтоварването на баржа РТ-3 след пристигането й в пристанищния терминал било организирано от св. Н. Ш., който бил стифадор в Пристанищен терминал и от служителите на „Рубишипс транспорт“ ООД – гр. Русе - св. Н. Ш. и св. П. М. Св. Н. Ш. определил състава на групата, която трябвало да обслужи баржата. В нея били включени св. В. Н., св. П. Н. и св. Д. Д., които били моряци от екипажа на моторен кораб „Туистър“. Св. В. Н. уведомил св. Ш., че няма да участва в състава на подменната група, поради лични ангажименти. Св. Н. бил отпуск по болест за период от 11.07.2018 г. до 24.07.2018 г., а св. Динов имал закупен самолетен билет и щял да пътува на 14.07.2018 г. в чужбина. Сутринта на 13.07.2018 г. на Пристанищния терминал Русе – Запад се явили св. Д. Д. и св. П. Н.. Последният бил разбрал, че колегата му ще е сам и по собствена инициатива отишъл да му помогне. Двамата отворили капаците на баржата и присъствали по време на разтоварването. Св. Д. Д. уведомил св. Н. Ш., че на следващия ден ще пътува и няма да се яви за разтоварването на баржата. Вторият му заявил, че няма пречка да пътува, но членовете на подменната група трябвало да се организират сами и ако се наложело един от тях трябвало да присъства и на следващия ден. Вечерта, след приключване на работата за деня, св. Д. Д. и П. Н. затворили капаците. В трюма на безмоторния кораб останало още количество от минералната тор, което наложило работата по разтоварване на баржата да продължи и на следващия ден. Подсъдимият Н. Н. и св. Н. Ш. разговаряли, че работата ще продължи и на следващия ден. Първият наредил на втория да разговаря с представителите на „Рубишипс транспорт“ ООД, които да осигурят подменна група за следващия ден. Св. Ш. уведомил св. Ш. и св. Мицов, че на следващия ден продължава разтоварването баржата, поради което следвало да осигурят явяването на моряци, които да отварят капаците и да присъстват до приключване на разтоварването. След проведения разговор, първият информирал подсъдимия, че е разговарял с представителите на корабособственика за осигуряване на подменна група за следващия ден. На 14.07.2018 г. следвало да се осигурят работници за покриване на две работни точки за приключване разтоварването на баржа РТ – 3 и чакащата на рейд след нея баржа РT – 9, собственост на „Рубишипс транспорт“ ООД – Русе. Подсъдимият поискал св. Я. Р. да осигури присъствието на още седем работника, които следвало да работят извън утвърдения график. Пострадалият Е. бил сред тези, които на 14.07.2018 г. извънредно се явили на работа. Около 7.30 сутринта на 14.07.2018 г. всички работници се събрали в беседка, която се намирала в двора на пристанищния комплекс. Подсъдимият Н. Н. провел ежедневен инструктаж по здраве и безопасност на труда. Докато се намирали в беседката, първият посочил кои са обектите, на които ще се работи през деня. Подсъдимият разпределил задачите, които следвало да се извършат през работния ден от двете съществуващи бригади на двата обекта. Бригадата, която била ръководена от св. Я. Р., трябвало да довърши разтоварната дейност на баржа РТ-3, която се намирала на южния кей във вътрешния басейн на Пристанищния терминал. Бригадата, на която бил ръководител св. Г. Г., следвало да разтоварва баржа РТ-9, която била на северния край на р. Дунав. На този ден на работа били подсъдимият Н. Н., пострадалият Д. Е., свидетелите Г. Г., Я. Р., М. М., О. М., А. Н., Л. С., Х. М., Р. Т., Б. Г., В. К., А. З., Н. П., Д. П., М. А.а, Д. Д., И. К., С. П., С. С. и С. А.. Двамата бригадири – св. Я. Р. и св. Г. Г. определили всеки от работниците в коя бригада ще работи и каква конкретно работа следва да върши, след което всички тръгнали да се подготвят за изпълнението й. След проведения инструктаж и разпределението на задачите за деня, се явил св. С. А., който бил част от звеното, ръководено от св. Г. Г.. Последният му възложил да се включи в бригадата на св. Я. Р.. Св. С. А. бил назначен на длъжност водач на мотокар в пристанищен терминал Русе – Запад. Пострадалият Д. Е. бил в бригадата на св. Я. Р.. На първия било възложено от последния да извърши лопатиране /огребване/ на останалия товар от пода на трюма на баржа РT-3. Първият следвало да управлява трюмен кофъчен товарач „Бобкат“. За целта машина следвало да бъде подготвена за работа от пострадалия, да се докара до мястото на баржа РT- 3 и да бъде спусната с кран в трюма на плавателния съд. Пострадалият Е. трябвало да работи заедно със св. С. А.. Малко след 08.00 часа пострадалият отишъл в гаража с машините. От там изкарал трюмния кофъчен товарач „Бобкат“ и го закарал до корабно място № 19, където се намирала баржа РТ- 3. Там пострадалият започнал да монтира приспособлението за вдигане на трюмния кофъчен товарач с крана за спускането му в трюма на плавателния съд. Малко по-късно към него се присъединил и св. С. А.. Към този момент на пристанищния терминал не се били явили моряци от подменна група на „Рубишипс транспорт“ ООД – гр. Русе. По предложение на пострадалия Д. Е., двамата със св. С. А. се качили на баржата и сами започнали да отворят капаците на трюма. Същите не били уведомили нито подсъдимия Н., нито някой от неформалните бригадири за това, че не се били явили моряци от подменната група, както и не били получили конкретно разпореждане от някого от тях за отваряне на капаците. След като бил закачен трюмния товарач за крана, пострадалият Е. и св.А. слезли на баржата. Започнали сами да отварят с ръце капаците, като ги избутвали, за да се осигури достъп до трюма с товара. Пострадалият Д. Е. бил от към страната на брега, а св. С. А. бил откъм водата на вътрешния басейн. Двамата с общи усилия успели да отворят първия капак, но втория заял откъм страната на св. А.. Пострадалият Е. преминал на отсрещната страна до св. А., т.е. към водата. С помощта на метален геобразен лост с дължина на дългото рамо 0, 57 м. и дължина на късото рамо 0, 14 м. се опитал да отвори ключалката на заялия капак. Лостът, който държал пострадалия Д. Е. се приплъзнал. Той изгубил равновесие, следствие на което паднал във водите на р. Дунав и започнал да се дави. Св. А. веднага скочил във водата, хванал го и се опитал да доплува с него до брега, но не успял и го изпуснал. Пострадалият Д. Е. потънал във водата. По същото време св. И. И. и св. О. С. ловели риба на плаващата ремонтна работилница на БРП, която се намирала срещу баржа РT-3. Двамата видели, че има паднал човек във водата и че друг човек се опитва да го спаси. Започнали да викат, като привлекли вниманието на св. М. М., който бил кранист в Пристанищен терминал. Същият бил в кабината на кран № 6 и го подготвял за работа. Св. И. и св. С. извикали на св. М. М. да вдигне стрелата на крана и го напътствали накъде да я насочва, кога да я спусне и вдигне, тъй като последният нямал видимост към двамата мъже във водата. Св. М. спуснал куката на крана във водата. Св. А. успял да се хване за нея и така бил изваден от водата върху борда на баржата. През това подсъдимият Н. бил на другия обект, където подпомагал работещите на баржа РТ-9. Същият бил уведомен за инцидента и веднага пристигнал на място. Пред събралите се множество хора св. С. А. обяснил какво се е случило и всички започнали да търсят пострадалия Е.. Подаден бил сигнал на телефон 112, като на мястото били изпратени екипи на РДГП – Русе със св. К. К. и на ГПУ – Русе със св. П. П. – инспектор в група „ОИД“. На мястото пристигнали екипи на гражданска защита и водолазна група, която започнала щателно претърсване на реката, което не дало резултат. На същата дата бил извършен оглед на местопроизшествие и било образувано наказателно производство. На 16.07.2018 г. екип на РДГП – Русе със св. К. К., който бил капитан на кораб № 642, установили трупа на Д. Е. в района на речен километър 496 - Пристанище Запад гр. Русе. По делото е назначена съдебномедицинската експертиза. От заключението й се установява, че причината за настъпване на смъртта на Д. Е. е механична асфикция при удавяне, като настъпването й е било от трето денонощие. Изготвено е заключение на химическа експертиза, от което се установява, че в иззетата кръв от трупа на Д. Е. се съдържали 0, 56 промила етилов алкохол. Извършената е била и проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Русе, която е приключила с издаване на Протокол изх. № ПР1824499/ 23.07.2018 г. от св. М. Н. и Г. Г. - Главни инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Русе. В заключение е било прието, че от работодателя ДП „Пристанищна инфраструктура“ не е спазено изискването за използване на работното оборудване, където не е възможно изцяло да се изключи риска за безопасността и здравето на работещите и по конкретно за подхода, влизането и работата в товарния отсек на речен плавателен съд, с което е нарушен чл. 165, ал.3, вр. чл.165, ал.2, вр. чл. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Дадени са били препоръки да се вземат подходящи мерки за минимизиране на рисковете от падане във водата и удавяне. Освен това е било констатирано, че от Д. Е. е полаган труд от 01.07.2018 г. до 14.07.2018 г. включително, без седмична почивка, с което е нарушен чл. 153, ал. 2 от КТ. От ТП на НОИ – Русе било предприето разследване на станалата злополука. С протокол № 15/16.08.2018 г. било прието, че работодателят ДП „Пристанищна инфраструктура“ гр. София е допуснал нарушение на правилата по чл. 165, ал.3, вр. чл. 165, ал.2, вр. чл. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и по чл. 153, ал. 2 от Кодекса на труда. С разпореждане на ТП на НОИ – София -град № 22352/20.09.2018 г. претърпяната злополука от Д. Е. е била приета за трудова злополука. По случая е била извършена и проверка от Агенция „Морска администрация“ Дирекция „Речен надзор“ – Русе. С Акт №1/31.08.2018 г. са били установени допуснатите грешки, довели до злополуката с Д. Е.. При проверката е било прието, че корабопритежателят на баржа РT-3 не е взел необходими мерки за непрекъснатото й обезпечение по време на престоя й и обработката в Пристанище Русе. Пристанищният оператор също не е взел мерки за обезпечаване на района за товарообработка със спасителни средства - спасителен кръг до подходния мост – сходня. Дадени са препоръки корабопритежателят „Рубишипс“ ООД и пристанищният оператор ДП „Пристанищна инфраструктура“ във вътрешните си правила да постановят задължително използване на спасителни жилетки за персонала, който се качва на борда на безекипажни несамоходни кораби за товарообработка и маневри, а от ДП „Пристанищна инфраструктура“ да се осигури до подходния мост /сходня, трап/ на всяко корабно място и спасителен кръг с въже. Настоящият съдебен състав възприе изцяло фактическите констатации на първостепенния съд, защото те почиват на вярна и точна интерпретация на събраните гласни и писмени доказателства. Това са обясненията на подсъдимия Н., показанията на свидетелите С. А., Г. А., Г. Г., Я. Р., Н. Ш., М. М., О. М., Д. Н., А. Н., Л. С., Х. М., Р. Т., Б. Г., В. К., А. З., М. ПЕ., Н. П., Д. П., М. А.а, Д. Д., И. К., С. П., С. С., И. И., О. С., П. Т., К. К., Н. Ш., П. М. В. Н., П. Н., Д. Д., М. Н., Р. П. и И. М.. Към тях следва да се прибавят и допуснатите до разпит във въззивната инстнация като свидетели В. Ц. и П. И.. Към материалите по делото са приобщени са множество справки и документи, както и заключенията на съдебно медицинската, химическата и техническите експертизи. Първостепенният съд е спазил предвидения процесуален ред, гарантиращ процесуалната годност на доказателствата и възможността въз основа на тях да се изграждат изводите на съда за релевантните по делото факти. Първата инстанция не е допуснала превратно тълкуване на доказателствения материал и правилно, при изясняване на фактическата обстановка е дала вяра на показанията на свидетелите С. А., Г. Г., Я. Р., М. М., А. Н., Л. С., Х. М., Р. Т., Б. Г., Д. Н., И. К. и С. С.. От съдържанието на техните разпити се установява хронологията на събитията на инкриминираната дата. Показанията на тези свидетели кореспондират с приложените по делото протоколи за оглед, придружени с фотоалбуми към тях, материалите по извършените проверки от Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Русе и от Агенция „Морска администрация“, Дирекция „Речен надзор“ гр.Русе, както и с приобщени по делото трудови договори, длъжностни характеристики, оценка на риска на пристанищния терминал, карти за оценка на риска на различните работни места и длъжности, списъци с утвърдените лични предпазни средства и др., изготвени във връзка с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. По досъдебното производство са били назначени и изготвени съдебно – медицинска експертиза от вещото лице д-р М. М., две технически експертизи от вещите лица П.К. и В.Д. и химическа експертиза, съответно изготвена от Св.Атанасова. Заключенията на вещите лица са приети, като обективни, компетентни и пълни, поради което са кредитирани изцяло. Първостепенният съдебен състав е обсъдил подробно доказателствената съвкупност по делото, като е изложил верни съображения относно липсата на доказателства, въз основа на които да се направи категоричен извод относно извършеното Д.ие, авторството и вината на подсъдимия. Така направения извод се споделя изцяло от въззивната инстанция. По делото е категорично установено, че пострадалият е бил назначен на длъжност „водач на мотокар“ в Пристанищен терминал Русе – Запад в СП Дирекция „Опериране и експлоатация на пристанищния терминал. Трудовото му правоотношение е възникнало въз основа на сключен договор с Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, СП Дирекция „Опериране и експлоатация на пристанищни терминали“ със седалище и адрес в гр.София. Последното е юридическо лице с териториални поделения в гр. Бургас, Варна, Лом и Русе. В случая ДП „Пристанищна инфраструктура, СП Дирекция „Опериране и експлоатация на пристанищни терминали“ е юридическото лице, което наема работници или служители по трудово правоотношение, поради което същото се явява работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ и на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ. Трудовото правоотношение на пострадалия Е. е възникнало въз основа на сключен трудов договор с посоченото юридическо лице, което е негов работодател, а не Пристанищния терминал Русе – Запад. Последният е част от инфраструктурата на Пристанище Русе, което е териториално поделение на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“. Следователно работодател на пострадалия се явява държавното предприятие, а не пристанищния терминал. Физическите лица, които представляват работодателя, са включени в управителните му органи и осъществяват представителни и управленски функции по отношение на него. В случая ДП „Пристанищна инфраструктура“, която е работодателят по отношение на пострадалия работник Е. се е представлява от Генералния директор Ангел Забуртов, който е подписал трудовия договор от името на работодателя. Пристанищният терминал Русе – Запад е поделение на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, което е работодателят по трудовия договор с Д. Е.. Подсъдимият Н. е заемал длъжността Ръководител на Пристанищния терминал Русе – Запад, който е поделение на юридическото лице, което е работодателят. Следователно подсъдимият като ръководител на пристанищния терминал няма представителни или управителни функции по отношение на работодателя. От държавното обвинение са посочени норми на чл. 275, ал. 1 от КТ и чл. 4, ал. 1 от ЗЗБУТ, които според прокуратурата запълват бланкетната диспозиция на престъплението по чл.123, ал.1 от НК, за което е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Н.. Същите вменяват задължения на „работодателя“ за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд за работниците и служителите в съответната организационна структура. С оглед изложеното по –горе в мотивите, настоящият състав на въззивния съд също приема както и първата инстанция, че подсъдимият Н. няма качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ и на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ, а така също той не е и физическото лице, което го представлява. Следователно същият не може да бъде адресат на посочените разпоредби на чл.275, ал.1 от КТ и чл.4, ал.1 от ЗЗБУТ. На следващо място е необходимо да посочи, че подсъдимият Н. е бил назначен на длъжността „Ръководител Пристанищен терминал“, която включва ръководство, организация и контрол на дейността на пристанищния терминал Русе –Запад. В длъжностната му характеристика са лимитативно изброени длъжностните му задължения в т.ІV от т.1 до т.8 / л.191-193, папка 2 от ДП/. Сред тях е вменено задължение за подсъдимия като ръководител на пристанищния терминал да познава правилата за здравословни и безопасни условия на труд. На следващо място ръководителят има задължение както да спазва изискванията по здравословни и безопасни условия на труд и противопожарна безопасност, а така също и да контролира спазването им от работниците и служителите на терминала. Подсъдимият като ръководител на пристанищния терминал има задължения да познава и да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд, както и да контролира спазването им от работниците и служителите. На същия не са вменени задължения по разработването и утвърждаването на правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Такива са задълженията на служителя, който заема длъжността „експерт - здравословни и безопасни условия на труд“. В неговите функции е вменено задължението да организира, да подпомага и да координира дейностите по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В задълженията на експерта, отговарящ за здравословните и безопасни условия на труд, е включено да изисква и да контролира осигуряването на необходимите работни, специални работни облекла и лични предпазни средства и средства за колективна защита / л.69-71, папка 2 от ДП/. Видно от материалите по делото, тази длъжност е била заемана от лицата В. Т. и Т. Х., а през инкриминирания период от св. Г. А.. На следващо място е необходимо да се посочи, че от материалите по делото се установява, че през периода 2007 г. -2008 г. са били сключени два договора между Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и „Медикоинженеринг“ ООД гр. Враца. Въз основа на първия от тях от изпълнителя е била изготвена оценка на риска за здравето и безопасността на работните процеси и работното оборудване, на помещенията, на работните места и на организацията на труда на обекти, сред които е Териториално поделение – Пристанище гр. Русе. Въз основа на втория договор за срок от една година от 16.12. 2008 г. до 16.12. 2009 г. „Медикоинженеринг“ ООД гр. Враца е осъществявало обслужване като Служба по трудова медицина, което е включвало планиране и организиране на дейностите по осигуряване и поддържане на безопасни условия на труд на работещите лица. Изготвени са били и карти за оценка на риска за отделните длъжности. През периода 2015 г. – месец август 2018 г. са сключени договори между Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, СП Дирекция „Опериране и експлоатация на пристанищни терминали“, Пристанищен терминал Русе – Запад, гр. Русе с „Труд консулт“ ЕООД за предоставяне на консултантски услуги по здравословни и безопасни условия на труд. Въз основа на сключените договори на посочените две дружества е било възложено изготвянето на оценка на риска за здравето и безопасността на работните процеси и оборудване, на работните места и на организацията на труда, а така също е било възложено планирането и организирането на дейностите по осигуряване и поддържане на безопасни условия на труд на работещите лица в Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“, в която структура е включен и пристанищния терминал Русе-Запад. В изпълнение на договорите са били разработени оценка на риска на пристанищния терминал и за отделните длъжности, както и 45 правила за безопасна работа в различни помещения и условия, а така също и с различни машини и инструменти / л.110, папка 5 от ДП/. Сред тях правят впечатление, че са изготвени правилата за безопасна работа в офис, с офис –техника и с видеодисплеи. В изпълнение на посочените по –горе договори няма изготвена „Инструкция за безопасна работа на пристанищни работници при товаро- разтоварна дейности от речни съдове“, въпреки че това е основната дейност, който се е извършвала на пристанищния терминал и то в непосредствена близост до водите на река Дунав, поради което е съществувала непосредствена опасност от падане в нея. Такава инструкция е разработена и утвърдена едва на 30.07.20218 г. от Директора на СП Дирекция „ОЕПТ“, т.е. след трудовата злополука /л. 157- 158 по ВНОХД № 198/23 г./ До тогова работниците на пристанищния терминал не са имали осигурени спасителни жилетки, като лични предпазни средства, а така също и не са били поставени спасителни кръгове. Необходимостта от тези средства не е била отчетена нито от работодателя, нито от експертите по безопасни условия на труд, които са заемали тази длъжност на пристанищния терминал, а така също и от експертите към съответните дружества, с които е имало сключени такива договори. Едва след трудовата злополука са дадени и предписания от контролиращите институции за предоставяне на спасителни жилетки на работниците и са им били раздадени такива, а така също и за поставянето на спасителни кръгове на пристанището. В допълнителното изложение към протеста се навежда довод, че подсъдимият Н. се е явявал представително лице на ДП „ПИ“, на когото било е делегирано цялото ръководство, организация и контрол на пристанищния терминал. На същия са били вменени задължения във връзка със здравословните и безопасни условия на труд, съобразно приетата на 25.05.2015 г. „Програма, уреждаща организацията, координацията, подходите, методите и периодичността за извършване на оценка на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите" от ДП „Пристанищна инфраструктура“, СП Дирекция „ОЕПТ", Пристанищен терминал Русе – Запад. В девет от етапите „последователност и срокове за оценяване на риска", които са изброени в десетте точки от програмата, отговорник е бил подсъдимият. Прокурорът изтъква довод, че програмата е била пряко свързана със задължението по т. ІV от длъжностната характеристика на подсъдимия, който е бил длъжен да изготви опис на потенциалните опасности, анкетни карти за допитване до работниците, да определи броя на работниците и служителите, изложени на опасност, както и на елементите на риска, вероятността, честотата и последиците или вредата от риска. Подсъдимият е следвало да изготви анализ на резултатите от оценката на риска и да предложи програма за намаляване, ограничаване или отстраняване на риска. Посочени са били срокове за изпълнение от 01.06.2015 г. до 30.06.2015г. Според прокурора, съобразно тези вменени на подсъдимия задължения и цитираната програма с нейните цели и задачи е била изготвена карта за оценка на риска на длъжността „Водач на мотокар". В т.14 от нея е посочен, като риск падането в р.Дунав. По отношение на този риск не е имало изготвени или предложени от подсъдимия Н. конкретни мерки за предотвратяване настъпването на тази опасност, която е довела до смъртта на пострадалия. В отговор следва да се посочи, че по –горе в мотивите са обсъдени какви са задълженията на подсъдимия като ръководител на пристанищния терминал, според длъжностна му характеристика. Същият следва да познава и да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд, както и да контролира спазването им от работниците и служителите на пристанищния терминал. Докато задълженията по разработването, организирането, утвърждаването и координирането на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд са възложени на заемащия длъжността „експерт - здравословни и безопасни условия на труд“. На следващо място е необходимо да се акцентира на обстоятелство, че освен експерт, който е отговарял за здравословните и безопасни условия на труд, включен в щатното разписание на пристанищния терминал, през годините са били сключвани и договори с търговски дружества, които са обслужвали като Служба по трудова медицина ДП „Пристанищна инфраструктура“ и пристанищния терминал Русе –Запад. По горе в мотивите подробно са посочени какви са били задълженията им за осигуряване на безопасни условия на труд на работниците и служителите на пристанищния терминал. Дейността им е дублирала задълженията експерта, който е отговарял за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите лица. В материалите по делото се съдържат голям брой документи, които са изготвени във връзка с оценката на риска. Определени са предмета, целта и методиката на оценката от риска, като е направена количествена оценка на риска. Изготвени са програма за контрол на риска, списък с фактори на работната следа, пораждащи опасности и рискове, а така също и списък с потенциалните опасности при работа на пристанищния терминал. Изготвени са обобщени анкетни карти, карти за оценка на риска на отделните длъжности и работни места, обобщени са били резултатите от идентифицираните и оценени рискови фактори, като е дадено заключение /л.89 -163, папка 2 от ДП/. Следователно с оглед осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд са били изготвени множество документи във връзка с оценката на риска на пристанищния терминал и на отделните работни места, направени са били анализи и обобщения, така също и са били дадени заключения. В материалите по делото се съдържат карти за оценка на риска на различните длъжности и работни места. Част от тях са били изготвени през 2015 г. от представител на „Труд консулт“ ЕООД, които са били утвърдени от М.Г.. На друга част от каратите не е посочено от кого са били изготвени и от кого са били утвърдени. След трудовата злополука, са били изготвени нови карти за оценка на риска от служител на „Труд консулт“ ЕООД и са били утвърдени от М.Г. – Директор на СП Дирекция „ОЕПТ“. В случая не е ясно въз основа на какви доказателства прокурорът счита, че следва се ангажира отговорността на подсъдимия Н. за това, че не са били предложени от него конкретни мерки за предотвратяване опасността от падане в р.Дунав. Това е основно задължение на експерта по здравословни и безопасни условия на труд, назначен по трудов договор в ДП „Пристанищна инфраструктура“, СП Дирекция „ОЕПТ", Пристанищен терминал Русе – Запад. Освен него с оценката на риска на пристанищния терминал и на работните места са се занимавала служителите на дружествата, обслужвали ДП „Пристанищна инфраструктура“ и пристанищния терминал Русе –Запад, които са изготвили оценките на риска както на пристанището, така и на различните длъжности и работни места. На следващо място е необходимо да се посочи, че в допълнителното изложение към протеста прокурорът се позовава на програмата от 25.05.2015 г. и задълженията, които се извеждали въз основа на нея и съответно се вменявали на подсъдимия, че е бил длъжен да изготви опис на потенциалните опасности, анкетни карти; да определи както броя на работниците и служителите, изложени на опасност, така и елементите на риска; да изготви анализ на резултатите от оценката на риска и да предложи програма за намаляването, ограничаването или отстраняването му. Настоящият състав на въззивния съд констатира, че такива фактически твърдения не се съдържат в обстоятелствената част на обвинителния акт. С допълнителното изложение към протеста се въвеждат нови факти и обстоятелства, които са изброени по –горе в мотивите. С позоваването на нови фактически твърдения се излиза извън рамката на фактическото обвинение, която е очертана с обвинителния акт. По този начин се прави изменение на обвинението, което се реализира по реда на чл.287 ал.1 НПК, а не с допълнително изложение към протеста, подаден срещу постановена присъда от първата инстанция. С оглед изложеното настоящият състав на въззивния съд счита, че подсъдимият не може да бъде адресат на цитираните разпоредби на чл.275, ал.1 от КТ и чл.4, ал.1 от ЗЗБУТ, поради липсата на такива задължения, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, поради което не може да му се търси отговорност за неизпълнението или немърливото им изпълнение. Правилно е посочено от първостепенния съд, че разпоредбите на чл. 275, ал. 1 от Кодекса на труда и чл.4, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд не съдържат обвързващи предписания с конкретен адресат. Същите общо определят осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд от работодателя, свързани с разработването и утвърждаването на правила за осигуряване на такива условия на труд. Посочените норми не създават конкретни задължения за работодателя, съответно за представляващото го физическо лице. В този смисъл същите са общи и бланкетни и изискват по – нататъшна детайлизация чрез посочване на точно правило за поведение. Ангажирането на наказателната отговорност за настъпването на съставомерния престъпен резултат при трудова злополука е фактически въпрос, който не може да се разреши чрез прилагането на общи правила, които не съдържат конкретни правни задължения. Следва да се посочи, че дори не всяко конкретно правно задължение, което не е изпълнено от субекта, комуто е вменено, би могло да ангажира неговата наказателна отговорност, а само това, чието неизпълнение е в пряка причинна връзка с настъпването на престъпния резултат. Нарушението по чл. 275, ал. 1 от КТ, вменено във вина на подсъдимия е обща разпоредба и не съдържа конкретни задължения за конкретно длъжностно лице, към което следва да се прибави и обстоятелството, че подсъдимият не е „работодател“ по смисъла на позитивната правна уредба. Същото се отнася е за посоченото нарушение по чл.4, ал. 1 от ЗЗБУТ, което също не е обвързано с нормативно предписание за конкретни задължения по отношение на конкретно длъжностно лице / Р № 142/16.02.2023 г. по н.д. № 481/2022г. –І н.о. на ВКС, Р № 140/26.02.2024 г. по н.д. № 1103/2023 г. - ІІІ н.о. на ВКС, Р № 20/23.04.2019 г. по н.д. № 1120/2018 г. на ІІ н.о. на ВКС/. На следващо място е необходимо да се обсъди вида и характера на извършваната дейност, в резултат на която е настъпил противоправния резултат. В инкриминирания случай на Пристанищния терминал е извършвана товаро -разтоварна дейност. Правната й регламентация се съдържат в Кодекса за безопасно товарене и разтоварване на кораби за насипни товари на Международната морска организация, Наредба № 7 от 23.05.2001 г. за реда за посещение, маневриране и престой на корабите в пристанищата и рейдовете, за товарене и разтоварване, за качване на кораба и слизане на брега на екипажа, на пътниците или други лица, както и в Разпореждане № 91 от 5.09.2006 г. относно изискванията и процедурите за безопасно товарене и разтоварване на кораби за насипни товари и др. Следователно извършваната дейност по своя характер се явява правно –регламентирана дейност. Организацията и осъществяването й включва боравене с машини и съоръжения, работа на значителна височина, както и такава с опасни товари, поради което следва да се приеме, че се касае за дейност, която представлява източник на повишена опасност. Характеристики на такава дейност има и възложената за изпълнение на пострадалия Е. въз основа на трудовия му договор и длъжностна му характеристика трудова дейност, следствие на която е настъпил инцидента, довел до неговата смърт. В трудовите му задължения са включени складово-експлоатационни дейности на терминала, а именно участие в претоварния процес като водач на мотокар, а така също и осъществяването на дейност като пристанищен работник или такъв по поддръжка и ремонт на машините. На инкриминираната дата пострадалият Е. е следвало да извърши лопатиране на товар от трюма на баржа РT-3 чрез управление на трюмен кофъчен товарач. Следователно на пострадалия е било възложено извършването на товаро -разтоварна дейност чрез използването на специална машина. Тази дейност има характеристиките на правно - регламентирана такава, тъй като осъществяването й се подчинява на конкретни нормативни правила. Такива са разписани в цитираните по – горе източници, а именно Кодекса за безопасно товарене и разтоварване на кораби за насипни товари на Международната морска организация, Наредба № 7 от 23.05.2001 г. за реда за посещение, маневриране и престой на корабите в пристанищата и рейдовете, за товарене и разтоварване, за качване на кораба и слизане на брега на екипажа, на пътниците или други лица, както и Разпореждане № 91 / 5.09.2006 г. относно изискванията и процедурите за безопасно товарене и разтоварване на кораби за насипни товари. Извършването на лопатиране на товар от трюма на плавателен съд чрез управление на трюмен кофъчен товарач се явява дейност, която представлява източник на повишена опасност. Първоинстнационният съд приема, че на инкриминираната дата на пострадалия е възложено извършването на конкретна работа, която не е била част от трудовите му задължения. Въззивният съд не споделя този извод. От съдържанието на длъжността характеристика на „водач на мотокар“ се установява какви са трудовите му задължения. Работата на тази длъжност се изразява в изпълнение на складово - експлоатационни дейности на терминала, която включва участие в претоварния процес като водач на мотокар. При липсата на работа по специалността, за която притежава правоспособност, т.е. като водач на мотокар, заемащият тази длъжност работник участва в претоварния процес като пристанищен работник или такъв по поддръжка и ремонт на машините. Следователно извършването на лопатиране на товар от трюма на плавателен съд чрез управление на специална машина не може да се приеме, че възложените действия на пострадалия за инкриминирания ден излизат извън трудовите му задължения. Напротив същите са част от тях, а именно да участва в претоварния процес като пристанищен работник. На подсъдимия е ангажирана наказателната отговорността за допуснати нарушения на чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7 от 23.05.2001 г. за реда за посещение, маневриране и престой на корабите в пристанищата и рейдовете, за товарене и разтоварване, за качване на кораба и слизане на брега на екипажа, на пътниците или други лица. Първоинстанционният съд приема, че не са осъществени посочените нарушения от подсъдимия, поради което е признат за невинен и оправдан по това обвинение. От събраните гласни доказателствени източници се установява по какъв начин са поставени задачи за изпълнение от двете бригади за работния ден. По делото е категорично установено, че от подсъдимия са били разпределени задачите, които е следвало да се извършат от двете бригади на двете работни точки. Ръководената бригада от св. Я. Р. е трябвало да довърши разтоварната дейност на баржа РТ-3, която се е намирала на южния кей на Пристанищния терминал. Другата бригада, ръководена от св. Г. Г. е следвало да разтоварва баржа РТ-9, която е била на северния край на р. Дунав. Двамата бригадири са определили всеки от работниците в коя бригада ще работи и каква конкретно работа следва да върши за деня. На пострадалия Д. Е. е било възложено да извърши лопатиране /огребване/ на останалия товар от пода на трюма на баржа РT-3, като е следвало да управлява трюмен кофъчен товарач „Бобкат“. Машината е била докарана до корабното място, като следвало да бъде закачена и спусната с кран в трюма на баржата. На този обект са били определени да работят пострадалия Е. и св. А.. Двамата са се качили на плавателния съд и сами са започнали да отварят капаците на трюма в отсъствието на подменната група. От Е. и А. са били предприети действия, които са в нарушение на нормативно установеното задължение за отваряне на капаци на несамоходен плавателен съд в отсъствие на подменна група, което е задължение на корабния екипаж. Корабособственикът е бил длъжен да осигури присъствието на подменна група, т.е на моряци от екипажа на моторния кораб, които да извършат отварянето на капаците. В инкриминирания случай на пристанищния терминал е била конвоирана и маневрирана несамоходна безекипажна сухотоварна баржа РТ-3, собственост на „Рубишипс транспорт“ ООД гр. Русе със самоходен кораб „Туистър“, която е била натоварена с изкуствена минерална тор. Разтоварването й е следвало да се извърши от работници на Пристанищния терминал, но в присъствието на подменна група от моряци от екипажа на кораба „Туистър“, който я е транспортирал. В задълженията им се е включвало отваряне и затваряне на капаците на товарния сектор на баржата преди и след разтоварването на товара, както и присъствието им по време на разтоварването и проследяване на цялостната обработка на плавателния съд. Подменната група се състояла от св. В. Н., св.Д. Д. и св. П. Н., които били моряците от кораба „Туистър“, в чийто задължения е било отварянето и затварянето на капаците на баржата, както и да присъстват по време на разтоварването й. На инкриминирания ден същите не са се явили по различни причини, като са били уведомили св. Н. Ш., който бил представител на корабособственика. От показанията на св. Ш. се установява, че предния ден, когато е започнало разтоварването на баржата, подсъдимият му е наредил да се обади на корабособственика, за да се осигури подменна група и за следващия ден. Първият е изпълнил нареждането, като е уведомил техен представител, че разтоварването продължава на 14.07.2018 г., за да се осигури такава група. По нареждане на подсъдимия, стифадорът е уведомил корабособственика за осигуряването на подменна група за следващия ден. Вторият е изпълнил нареждането, като не е получил обратна информация, че няма да се явят техни представители. Следователно подсъдимият не е могъл предварително да знае, че на следващия ден, когато е станала злополуката, няма да се явят моряци от подменната група. По делото е категорично установено, че сутринта на инкриминирания ден на пристанищния терминал не са се явили моряци от корабния екипаж. Пострадалият и св.А. по собствена инициатива са започнали отваряне на капаците в отсъствие на подменната група. За извършването на такива действия не е имало разпореждане нито от подсъдимия, нито от някой от двамата бригадири. На пострадалия е било възложено от св. Р. да подготви трюмния кофъчен товарач за работа и да го закара до обекта, където след това е трябвало да бъде закачен и спуснат с крана в трюма на плавателния съд. Качването на баржата и отварянето на капаците е станало по собствена инициатива на Е. и то почти веднага след започване на работния ден. На следващо място е необходимо да се посочи, че пострадалият е бил длъжен да изчака пристигането на моряци от подменната група, преди да започне разтоварването. При отсъствие им първият е следвало да уведоми подсъдимия Н., който освен ръководител на пристанищния терминал, е осъществявал ръководството на работния процес за деня. Пострадалият е могъл да уведоми и някой от двамата бригадири. По делото са налице категорични данни, че нито подсъдимият, нито някой от двамата бригадири са били информирани, че не са пристигнали моряците от корабния екипаж за отваряне на капаците на баржата. Нито пострадалият, нито св. А. са уведомили ръководството за това обстоятелство. Първият по собствена преценка е започнал отварянето на капаците, което е било извън задълженията на пристанищните работници. На подсъдимия Н. е ангажирана наказателната отговорност за нарушаването на чл.39, ал.1 от Наредба № 7 от 23.05.2001 г. за реда за посещение, маневриране и престой на корабите в пристанищата и рейдовете, за товарене и разтоварване, за качване на кораба и слизане на брега на екипажа, на пътниците или други лица, както и за връзка на кораба с брега. Тази разпоредба въвежда изискване товаренето и разтоварването да се извършват от и под ръководството на служител от пристанищния оператор. По делото е категорично установено, че на инкриминираната дата подсъдимият се е намирал на пристанищния терминал. Същият е отговарял за организацията на работа за деня. Подсъдимият не е бил на обекта, където е следвало да продължи разтоварването на баржа РТ-3. Действията по отварянето на капаците са започнали от самите работници, които са пострадалия Е. и св. С. А.. Двамата самоволно са започнали отварянето на капаците, които действия не са били част от задълженията им като пристанищни работници. Пострадалият Е. и св.А. не са имали надлежно и изрично разпореждане от страна на подсъдимия, в качеството му на ръководител, или от някой от неформално определените за бригадири на двете работни звена да извършват такива действия. По делото е установено, че е съществувала порочна практика на пристанищния терминал да се отварят капаците към трюмовете на плавателния съд в отсъствие на подменната група. При закъснение или в случаите, когато не са се явили моряци от тази група, се е пристъпвало към отварянето на капаците от работниците след изрично разрешение на някого от ръководството, а именно на подсъдимия Н., на стифадора или на бригадира и то в тяхно присъствие. В случая никой от тях не е бил уведомен за отсъствието на моряците от подменната група, както и не е било дадено такова разрешение от тях за извършване на такива действия. На следващо място се навежда се довод за съществуването на порочна практика, че по инициатива на работниците са били отваряни капаците в отсъствие на моряци от подменната група, но без да са били уведомявани лица от ръководството. Такива данни се съдържат в гласните доказателствени средства. Касае се за единични случаи, при които по инициатива на работниците в отсъствие на моряци от подменната група са извършвани такива действия, но без да е било уведомявано ръководството, т.е. без знанието на началника, стифадора или на бригадира и съответно без тяхното разрешение. На подсъдимия е ангажирана наказателната отговорност за конкретен случай, когато на инкриминирания ден е настъпила трудовата злополука, довела до смъртта на пострадалия Е., а не въобще за различни случаи, при които не са спазвани правилата за отваряне на люковете на товарните помещения на плавателните съдове. В настоящия случай действията по отварянето са били предприети по инициатива на пострадалия без подсъдимият да е бил уведомен, че липсват моряци от подменната група, както и без да е дадено разрешение от негова страна. В чл.39, ал.2 от Наредба № 7 от 23.05.2001 г. за реда за посещение, маневриране и престой на корабите в пристанищата и рейдовете, за товарене и разтоварване, за качване на кораба и слизане на брега на екипажа, на пътниците или други лица, както и за връзка на кораба с брега е посочено, че: „Ако не е уговорено друго, корабният екипаж отваря и затваря люковете на корабните товарни помещения. При преустановяване на обработката люковете се затварят и отварят от корабния екипаж“. Налице е императивна разпоредба, която регламентира от кого се осъществява отварянето и затварянето на люковете на товарните помещения на плавателния съд. Това е корабният екипаж, който отваря и затваря люковете на корабните товарни помещения. В случая с посочената разпоредба е въведено правило, чийто адресат не е нито подсъдимият, като ръководител на Пристанищен терминал Русе – Запад, нито който и да било друг служител на предприятието, към което пострадалият и подсъдимият са се числили, а се отнася за корабния екипаж. На подсъдимия е ангажирана наказателната отговорността за допуснато нарушение на чл. 31 от Задължителни правила за българските пристанища на река Дунав, в сила от 25.07.2008 г., издадени от ИА „Морска администрация“ /отменена/. Отново се касае за задължение, чийто адресат не се явява подсъдимият Н. Н.. Посочената разпоредба, действала към инкриминираната дата, касае задължение за пристанищните оператори след заставане на кораба на кея да осигури надеждна връзка между кораба и брега, снабдена с леерно ограждение, спасителен кръг и подходящо осветление през нощта, позволяващо безопасно преминаване на хора. Съгласно § 2, т.26 от ДР на Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Р България, „Пристанищен оператор“ е търговец, получил достъп за извършване на определени пристанищни услуги в пристанище. От своя страна Наредба 18/03.12.2004 г. за регистрацията на пристанищните оператори в Република България, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията определя условията, реда и регистрацията на пристанищните оператори, като ИА „Морска администрация“ води регистър на пристанищните оператори по Образец, приложение № 1. В конкретния случай, видно от публичния регистър на Пристанищните оператори в района на Дирекция „Речен надзор - Русе”, към датата на инцидента пристанищен оператор, опериращ по отношение на Пристанищен терминал Русе – Запад е било Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”. Същото е юридическо лице и е било адресат на задълженията, произтичащи от нормата на чл.31 от Задължителни правила за българските пристанища на река Дунав. Навежда се оплакване, че първостепенният съд е тълкувал стеснително понятието „Пристанищен оператор“. Понятието е дефинирано в т.26 на § 2 от ДР на Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Р България. Пристанищният терминал Русе – Запад не е пристанищен оператор, тъй като не е самостоятелно юридическо лице и не е самостоятелен търговски субект. По делото липсват доказателства, подсъдимият да е бил физическо лице, което да е било овластено с изпълнение на посочените задължения от страна на пристанищния оператор за осигуряване на спасителен кръг. Правилно е посочено, че неизпълнението на това задължение се намира в причинна връзка с удавянето на пострадалия. Същото задължение касае и корабособственика, който също не е бил осигурил спасителни кръгове на плавателното средство. В инкриминирания случай е била поставена метална сходня /пътека/, поради което е имало изградена надеждна връзка между брега и несамоходния кораб, който е следвало да бъде разтоварван. Леерното ограждение е техническо съоръжение, което се поставя за обезопасяване на пътниците на палубата на кораба или на плавателния съд. Поставянето му е задължение на корабособственика, а не на пристанищния оператор или на ръководството на пристанищния терминал. Същността и предназначението на техническото средство се изяснява от показанията на св. Н. Ш. и св. П. И.. Инцидентът е станал през светлата част на денонощието, поради което конкретно длъжностно лице не може да отговаря за неосигуряването на подходящо осветление през нощта. С оглед изложеното по-горе в мотивите, на подсъдимия не може да се ангажира наказателната отговорност за това, че не е осигури надеждна връзка между кораба и брега, снабдена с леерно ограждение, спасителен кръг и подходящо осветление през нощта, позволяващо безопасно преминаване на хора. Предвид гореизложеното, първноинстанционният съд правилно е признал подсъдимия Н. Н. за невинен и го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.123 ал.1 от НК, за което е ангажирана наказателната му отговорност. При извършената въззивна проверка, настоящият състав не намери основания за отмяна на присъдата на първостепенния съд, поради което същата следва да бъде потвърдена. Подадените протест и въззивна жалба от частните обвинители следва да се оставят без уважение. Мотивиран така и на основание чл.338 от НПК, Великотърновският апелативен