Решение № 34 от 6.3.2024 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 531/2023 г.

Производството е образувано по искова молба от Община Любимец, с ЕИК: 000903686, с адрес: гр. Любимец, обл. Хасково, ул. „Републиканска” № 2, представлявана от инж. Анастас Бончев Анастасов - Кмет на Община Любимец, против „Бойдеви“ ЕООД, с ЕИК: 126726571, със седалище и адрес управление: гр. Свиленград, ул. „Стефан Караджа” № 18, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД. Ищецът Община Любимец иска от съда да осъди ответника „Бойдеви“ ЕООД да му заплати сумата 16 448, 30 лв., представляваща получена без основание сума за компенсация по чл.19, т.6 от Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите, приета с ПМС № 163 от 29.06.2015 г. /Наредбата/, през периода 01.01.2022г. - 31.12.2022г., ведно със законната лихва за забава, считано от завеждане на исковата молба и до окончателното й изплащане. Ищецът иска от съда да осъди ответника и да му заплати сумата 47, 26 лв., представляваща платена през месец декември 2022г., без основание компенсация по чл.19, т.2 от Наредбата - за безплатно пътуване на лицето Е.К.М., починала на 12.11.2022г., ведно със законната лихва за забава, считано от завеждане на иска и до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че ответникът извършвал обществен превоз на пътници по утвърдените линии от общинската транспортна схема на Община Любимец, включително през периода 01.01.2022г. - 31.12.2022г., по силата на Договор № 37/12.06.2020г., сключен на основание чл.112, ал.1 от ЗОП и във връзка с решение за определяне на ответника за изпълнител на обществена поръчка с предмет: „Извършване на обществен превоз на пътници по автобусни линии от общинската транспортна схема на Община Любимец, съгласно утвърдени маршрутни разписания”, със срок на действие 60 месеца, считано от подписването на договора. Съгласно чл.6, ал.3 от този договор, Община Любимец, в качеството си на възложител, разпределяла и предоставяла целеви субсидии, съгласно горепосочената Наредба. През периода 01.01.2022г. - 31.12.2022г. на Община Любимец били разпределени и предоставени средства от Централния бюджет по реда на Наредбата в размер на 25 372 лв. - за компенсиране на намалените приходи за превоз на лица, получаващи пенсия по условията на глава шеста от Кодекса за социално осигуряване, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 - 3 от същия кодекс, които пътували с минимално намаление на цената на абонаментна карта по междуселищни автобусни линии от общинските и областните транспортни схеми – по чл.19, т.6 от Наредбата. Предоставени били и средства за компенсиране на военноинвалидите и военнопострадалите, които пътували безплатно, при условията на чл.19, т.2 от Наредбата. През 2022 година Община Любимец заплатила с 4 бр. платежни нареждания на ответника „Бойдеви“ ЕООД сумата от общо 16 448, 00 лева, поискана от ответника, като дължима на основание чл.19, т.6 от Наредбата, за извършени превози в периода от м. януари 2022г. до м. декември 2022г. При извършена проверка от Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/ се констатирало, че ответникът „Бойдеви“ ЕООД не бил издавал на превозваните лица, получаващи пенсия по условията на глава шеста от Кодекса за социално осигуряване, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 - 3 от същия кодекс, абонаментни карти по смисъла чл.19, т.6 от Наредбата. Ответникът дал обяснения, че посочените възрастни лица, получаващи пенсия, пътували с автобусни билети и билети, издадени от касов апарат с фискална памет, като издаваните от ответника карти давали право на притежателите им да ползват намаление при закупуването на билети. Ищецът твърди, че издаваните от ответника карти не представлявали абонаментни карти по смисъла на чл.39, ал.1 т.4 и т.5 от ЗАП и не били ценна книга, отпечатана по реда на НУРОКВЦК, под контрола на Министерство на финансите и по образец, утвърден от министъра на транспорта и съобщенията, т.е. не били абонаментни карти по смисъла на чл.19, т.6 от Наредбата, съгласно пар.1 от ДР на Наредбата. При финансовата инспекция на Община Любимец от органите на АДФИ бил съставен доклад и заключение към него, като на Община Любимец били дадени указания да бъдат възстановени, включително и по съдебен ред, в бюджета на Общината, неоснователно платените на „Бойдеви“ ЕООД компенсации в общ размер на 16 448 лв., тъй като за тях не били налице основанията на чл.19, т.6 от Наредбата за изплащането им, и същите бъдат възстановени от Общината в централния бюджет. Предвид горното, ответникът получил от ищеца сумата 16 448 лв., изплатена му през периода 01.01.2022г.- 31.12.2022г. на основание чл.19, т.6 от Наредбата, без правно основание, доколкото за посочения период ищецът не извършвал превоз на лица по реда и условията на чл.19, т.6 от Наредбата. За месец декември 2022г. Община Любимец заплатила на основание чл.19, т.2 от Наредбата на ответника „Бойдеви” ЕООД сумата от 47, 26 лв., представляваща компенсация за безплатно пътуване на лицето Е.К.М. - правоимащо лице по чл.19, т.2 от Наредбата. При извършената финансова инспекция на Община Любимец било установено, че Е.К.М. починала на 12.11.2022г., поради което изплатената на ответника компенсация от 47, 26 лв. за м. декември 2022г. била платена без правно основание и подлежала на връщане. Предвид изложеното, ищецът иска от съда да уважи предявените искове и да му присъди направените по делото разноски. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, с който оспорва като неоснователен единия от предявените искове – за сумата 16 648, 00 лв., и признава другия – за сумата 47, 26 лв. Ответникът не спори, че между страните бил сключен Договор № 37/12.06.2020г., но твърди, че бил изправна страна по този договор. Твърди, че съгласно чл.6, ал.3 от договора, възложителят предоставял целеви субсидии по Наредбата, до размера, определен в държавния бюджет за тази цел. Т.е. предоставянето на целеви субсидии по Наредбата било вменено в задължение на Общината със сключения между страните договор, като в него не било предвидено задължение на ответното дружество - изпълнител да издава абонаментни карти по принцип, а още по-малко такива, които да са ценни книжа, отпечатани по реда на НУРОКВЦК, под контрола на Министерство на финансите и по образец, утвърден от министъра на транспорта и съобщенията. На „Бойдеви“ ЕООД не било указано и дружеството не било поемало договорно задължение да издава абонаментни карти по смисъла на чл.19, т.6 от Наредбата, съгласно §1, т. 1 от ДР на Наредбата и чл.29, ал.1 от Наредбата, във вр. с чл.36, ал.4 от ЗАП, които да представляват абонаментни карти по смисъла на чл.39, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАП, който препращал към Наредбата по чл.24д, ал.1, т.2 от ЗАП, която обаче не препращала към Наредба, а към чл.7, ал.3 от ЗСч, който препращал към НУРОКВЦК. Съгласно чл.7 от сключеният между страните договор, компенсациите по чл.6, ал.3 от него следвало да бъдат изплащани след представени от изпълнителя опис-сметки (справки и списъци) и фактура. В съответствие с договора ответникът – изпълнител представял на ищеца – възложител тези документи, поради което бил добросъвестен получател на средствата по чл.6, ал.3 от договора и не дължал възстановяването им на Община Любимец. В срока по чл.211, ал.1, във вр. с чл.131, ал.1 от ГПК е постъпила и насрещна искова молба, обективирана в отговора на исковата молба, с която ответникът предявява срещу ищеца два насрещни иска, при условие на евентуалност спрямо оспорения иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД, т.е. ако съдът уважи последния. В изпълнение на дадените му от съда указания, ответникът уточнява, че насрещните искове предявява при условие на евентуалност един спрямо друг, като посочва кой е главният и кой – евентуалният иск. Предявеният от ответника главен насрещен иск е с правно основание чл.12 от ЗЗД – за заплащане на сумата 16 448 лв., представляваща обезщетение за вреди, причинени му от недобросъвестно водене на преговори и сключване на Договор № 37/12.06.2020г. Ответникът посочва, че Община Любимец била нарушила изискването за добросъвестност по смисъла на чл.12 от ЗДД, тъй като още с конкурсната /тръжната документация/ предложила на кандидатите договорни клаузи, противоречащи на Наредбата и свързаните с нея нормативни актове, а впоследствие, със сключването на договора, заблудила „Бойдеви“ ЕООД, че правомерно получава субсидии по Наредбата, като го мотивирала да вози определена категория лица по намалени цени. Изпълнявайки точно договорните си задължения „Бойдеви“ ЕООД получил Община Любимец дължимата по договора субсидия в размер на 16 448 лв., а връщайки я, в резултат на уважаване на предявения срещу дружеството осъдителен иск, то щяло да претърпи вреди в същия размер. В случай, че съдът отхвърли главния насрещен иск, ответникът предявява евентуален такъв с правно основание чл.49 от ЗЗД - за заплащане на сумата 16 448 лв., представляваща обезщетение за вреди, претърпени от дружеството от това, че Община Любимец, като възложител по отношение на Кмета на общината, възложила на последния да сключи, след проведена обществена поръчка по ЗОП, с „Бойдеви“ ЕООД Договор № 37/12.06.2020г., със съдържащите се в него клаузи, в резултат на добросъвестното изпълнение на който от страна на „Бойдеви“ ЕООД, последният претърпял увреждане, изразяващо се в намаляване на имущественото му състояние до размера на неполучените или подлежащи на връщане субсидии за превози по намалени цени на правоимащите по Наредбата, т.е. вредите не били в резултат на неизпълнение на договора, а напротив – в резултат на коректното му изпълнение. Ищецът Община Любимец е представил отговор на насрещните искови претенции, с който счита, че е недопустимо същите да бъдат съединявани в условията на евентуалност една спрямо друга. Оспорва насрещните искове и по основание, и по размер. Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните, и прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното: За да се уважи иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е необходимо да се установи предаване, респективно получаване на нещо без основание. В тази хипотеза на неоснователно обогатяване липсата на основание за разместването на блага между имуществото на страните следва да е изначална, т.е. към момента на получаването на съответното благо. Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства е видно, че между тях е бил сключен Договор № 37/12.06.2020г., по реда на Закона за обществените поръчки /ЗОП/, по силата на който Община Любимец, в качеството на възложител, е възложила, а „Бойдеви“ ЕООД, в качеството на изпълнител, е приело да извърши обществен превоз на пътници по автобусни линии от общинската транспортна схема на Община Любимец, съгласно утвърдени маршрутни разписания, посочени в Приложение № 1, неразделна част от договора, в съответствие с офертата на изпълнителя и при спазване на нормативните изисквания за дейността. Договорът е сключен за срок от 60 месеца, считано от датата на подписването му. В чл.6, ал.3 от договора възложителят е поел задължение да разпределя и предоставя на изпълнителя целеви субсидии, съгласно Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите, наричана по-нататък „Наредбата“. Съгласно чл.56, ал.1 от Наредбата субсидии се предоставят само на превозвачи, с които съответната община има сключени договори, отговарящи на изискванията на Регламент № 1370/2007, като в ал.2 са определени задължителните условия като съдържание на договорите: 1. параметрите, въз основа на които се изчислява субсидията; 2. естеството, обемът и обхватът на каквито и да било предоставени изключителни права, както и срокът на действие на договора; 3. механизмите за определяне на разходите, които са пряко свързани с предоставянето на услугите, като разходи за персонал, енергия, инфраструктурни такси, поддръжка и ремонт на превозни средства за обществения транспорт, подвижен състав и инсталации, необходими за извършване на услугите за пътнически превоз, както и на частта от непреките разходи, свързани с предоставянето на услугите; 4. механизмите за разпределяне на приходите от продажба на превозни документи, които или могат да останат в оператора на обществени услуги, или да бъдат изплатени на компетентния орган, или да бъдат поделени между тях; 5. размерът на разумната печалба; 6. задължението на кметовете на общините и на превозвачите да осъществяват ефективен контрол по редовността на пътниците по субсидирани линии във вътрешноградския и междуселищния транспорт. Процесният договор не отговаря на изискванията за съдържание по чл.56, ал.2 от Наредбата, които се припокриват с изискванията към договорите, въведени с чл. 4, §1, б. "б" от Регламент № 1370/2007, визиран в чл.56, ал.1 от Наредбата. Безспорно, договорът е сключен при действието на Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета, наричан за краткост по-нататък Регламент № 1370/2007. Този Регламент, предвид естеството на процесните правоотношения по възлагане на обществен превоз на пътници, има пряко действие за тях, макар че действително в договора не е посочено, че е сключен в съответствие с него. Липсата на подобен текст в договора сама по себе си не го прави недействителен, респективно несъответстващ на Регламента, нито изключва правото на превозвача да получи компенсация/ субсидия. Уредбата в Регламента относно компенсациите/ субсидиите при възлагане на обществена поръчка за услуги не съдържа норми, които да изключват правото на компенсация при осъществена услуга. Напротив, целта на уредбата в Регламента е да се гарантира превозвачът да получи компенсация, като се избегне свръхкомпенсация. Съгласно чл.6, ал.3 от договора възложителят се е задължил да предоставя на изпълнителя субсидии съгласно Наредбата. С препратката към действащото законодателство относно субсидирането/ компенсациите на обществените превози, страните са приели отношенията им по повод компенсациите/ субсидиите да бъдат уредени съобразно приетите от държавата общи правила /по смисъла на чл. 4 от Регламента/, а именно §4, ал.1 от Закона за автомобилните превози и Наредбата, действащи при сключването на договора. Регламентацията на условията и реда за предоставяне на субсидии, дадена с цитирания закон и подзаконов нормативен акт, е уредена чрез императивни правила, поради което и дори да липсваше посоченото препращане на чл.6, ал.3 от договора към нея, предвид разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД, договорът в тази му част не би бил нищожен, понеже липсващите уговорки биха били заместени по право от повелителните норми на закона. С оглед гореизложеното следва извода, че въз основа на процесния договор изпълнителят има правото на компенсация при осъществена от него услуга. Видно от представените с исковата молба 4 бр. преводни нареждания ищецът е превел по банкова сметка на ответника парични суми, с основание за плащане „безплатни и по намал. цени“, както следва: 5042, 36 лв. – на 05.04.2022г., 3173, 00 лв. – на 17.06.2022г., 7554, 64 лв. – на 06.10.2022г. и 3514, 00 лв. – на 19.12.2022г. Не се спори между страните, че тези суми са дадени, съответно получени като субсидии/ компенсации по процесния договор. Представен е Доклад на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/ № ДИД5-ХС-3/13.03.2023г. за извършена финансова инспекция на Община Любимец, в който е констатирано при проверката на предоставените средства по чл.19, т.1 и т.2 от Наредбата, че изплатените на „Бойдеви“ ЕООД компенсации за безплатно пътуване на Е.К.М. за м. декември 2022г. в размер на 47, 26 лв. са неоснователно преведени от общината, тъй като лицето е починало на 12.11.2022г. Посочено е в доклада, че сумата в размер на 47, 26 лв. е възстановена от Община Любимец на Централния бюджет с платежно нареждане от 01.03.2023г. При проверката на предоставените средства по чл.19, т.6 от Наредбата, в доклада е констатирано, че изплатените на „Бойдеви“ ЕООД в периода 01.01.2022г. – 31.12.2022г. компенсации за намалени цени на пътувания за пенсионери в общ размер на 16448, 00 лв. са неоснователно преведени от общината. Посочено е, че издаваните карти от превозвача не представляват абонаментни карти по смисъла на чл.19, т.6 от Наредбата, съгласно §1, т.1 от ДР на Наредбата. Посочено е още, че превозвачът е обяснил, че издаваните от него абонаментни карти за пенсионери не са отпечатани и закупувани от оторизирани за целта печатници, а са издавани от дружеството, без да се заплаща формуляра. Съгласно разпоредбата на чл.19, т.6 от Наредбата, в редакцията й, действаща в процесния период, на компенсиране на превозвачите за извършените безплатни и по намалени цени превози по автомобилния транспорт подлежат превозите на лицата, получаващи пенсия по условията на глава шеста от Кодекса за социално осигуряване, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 – 3 от същия кодекс, които пътуват с минимално намаление на цената на абонаментна карта по основни градски линии и по междуселищни автобусни линии от общинските и областните транспортни схеми – 20 на сто спрямо определената редовна цена по действащата тарифа на съответния превозвач. Съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1 от Наредбата, в редакцията й, действаща в процесния период, абонаментни карти за вътрешноградския и междуселищния транспорт на лицата, получаващи пенсия по условията на глава шеста от Кодекса за социално осигуряване, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 – 3 от същия кодекс, се издават от превозвача или от друго лице в съответствие с чл. 36, ал. 4 от Закона за автомобилните превози по образец, утвърден от министъра на транспорта и съобщенията. Съгласно § 1, т.1 от ДР на Наредбата, по смисъла на тази наредба „билет“ и „абонаментна карта“ са понятия по смисъла на Закона за автомобилните превози /ЗАП/. Съгласно чл.39, ал.1, т.4 от ЗАП, за превози по автобусни линии се използват карти и абонаментни карти на хартиен носител, издадени по реда на наредбата по чл.24д, ал.1, т.2 от закона. Последната е наредбата по чл.7, ал.3 от Закона за счетоводството или Наредба за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа /НУРОКВЦК/. От разпоредбите на тази наредба следва, че издаваните на пенсионерите абонаментни карти за превоз са ценни книжа, отпечатвани по реда на НУРОКВЦК, под контрола на Министерство на финансите и по образец, утвърден от министъра на транспорта и съобщенията. По делото не са представени издаваните от ответника абонаментни карти, но той не спори, че същите не са издавани в съответствие с горецитираните закони и подзаконови нормативни актове, с оглед на което съдът приема, че издаваните от превозвача за процесния период абонаментни карти за транспорт на пенсионери не представляват абонаментни карти по смисъла на Наредбата. Основното възражение на ответника е, че в договора не било предвидено задължение на изпълнителя да издава абонаментни карти по принцип, а още по-малко такива, които да са ценни книжа, отпечатани по реда на НУРОКВЦК. В съответствие с договора ответникът – изпълнител представял на ищеца – възложител опис-сметки (справки и списъци) и фактура, поради което бил добросъвестен получател на средствата по чл.6, ал.3 от договора. Ответникът обаче не представя доказателства, че не дължи връщане на процесната сума, тъй като е изпълнил задължението си за извършване на обществена услуга добросъвестно, качествено и в пълен обем, а установяването на това обстоятелство е съществено за спора, доколкото задължението на общината да превежда финансови средства за субсидиране не е безусловно. Действително, неизпълнението на задължението за издаване на абонаментни карти по смисъла на Наредбата, само по себе си не означава, че превозвачът не е изпълнил задължението си за извършване на обществен превоз на пенсионери в процесния период добросъвестно, качествено и в обема на предоставяната от него информация на възложителя. Изискването за издаването на такива карти обаче е нормативно установено именно за да се обезпечи прозрачност и контрол на дейността по предоставяне на услуги за обществен превоз, в синхрон с изискванията на Регламента. Съгласно чл. 6, § 1 от Регламента, всяка компенсация, свързана с общо правило или обществена поръчка за услуги, се подчинява на разпоредбите на член 4, независимо от начина, по който е възложена поръчката. Всички компенсации, от какъвто и да е характер, във връзка с обществена поръчка за услуги, възложена пряко в съответствие с член 5, параграфи 2, 4, 5 или 6 или във връзка с общо правило, са съобразени също и с разпоредбите на приложението. В Приложението към Регламента са подробно установени правилата, приложими за компенсациите в случаите по член 6, § 1. По делото не се установи счетоводството на ответното дружество да е водено в съответствие с изискванията на Регламента, разписани в Приложение към същия. Не се установи и че отчитането на изпълнението на обществената услуга по вътрешноградските превози е било извършено при спазването на правилата, разписани в същото Приложение. Ето защо, не може да се направи извод, че размерът на платената на ответника процесна субсидия е определен в съответствие с изискванията на Регламент /Е0/ № 1370/2007 и правилно е бил изплатен на превозвача. Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че процесната сума от 16 448, 30 лв., представляваща субсидия по сключения между страните Договор № 37/12.06.2020г., е получена от ответника без основание. Ето защо искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на тази сума е основателен, поради което ще се уважи, ведно с акцесорната претенция за законна лихва. Искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата сумата 47, 26 лв. се признава изцяло, поради което също ще се уважи, ведно с акцесорната претенция за законна лихва. С оглед събраните по делото доказателства съдът намери за неоснователен предявения главен насрещен иск е с правно основание чл.12 от ЗЗД – за заплащане от Община Любимец на „Бойдеви“ ЕООД на сумата 16 448 лв., представляваща обезщетение за вреди, причинени му от недобросъвестно водене на преговори и сключване на Договор № 37/12.06.2020г. По делото е представен заверен препис от документацията по провеждане на обществена поръчка с предмет: „Извършване на обществен превоз на пътници по автобусни линии от общинската транспортна схема на Община Любимец, съгласно утвърдени маршрутни разписания”, от която не се установява твърдяното недобросъвестно поведение от страна на Община Любимец при водене на преговорите между страните, като основание за ангажиране на преддоговорната отговорност на общината за вреди в хипотезата на чл.12 от ЗЗД. Съдът намери за неоснователен и предявения евентуален насрещен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция и настъпва, след като натовареното лице при или по повод изпълнение на възложената му работа причини виновно вреди на пострадалия. За да възникне тази отговорност, е необходимо кумулативно наличие на следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия - ищец (в случая „Бойдеви“ ЕООД) от лице (в случая Кмета на общината), на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД (в случая Община Любимец) е възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между тях. По делото не се събраха доказателства за установяване наличието на предпоставките за уважаване на този иск, поради което същият следва да се отхвърли като неоснователен. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски, каквито се претендират и за които е представен списък по чл.80 от ГПК. Направените от ищеца разноски се установиха в размер на 3007, 92 лв., от които 707, 92 лв. – за държавна такса и 2300, 00 лв. – за адвокатско възнаграждение, и щеците следва да му се присъдят изцяло. Водим от горното, Съдът