Решение № 1956 от 13.5.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 232/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 от АПК вр. чл.53, ал.3 от Закона за кадастъра и имотния регистър, образувано по жалбата на С. Д. Т. с постоянен адрес в [населено място], против изменение на Кадастралния регистър на недвижимите имоти за самостоятелен обект с [идентификатор] по КР на [населено място], извършено на 11.02.2025г. от Началника на СГКК Стара Загора. С Уведомление изх. №24-5514/11.02.2025г. Началникът на СГКК Стара Загора е съобщил на жалбоподателя и на заявителя в административното производство, че по заявление вх. №01-100355/06.02.2025г. и на основание чл.53, ал.1, т.1 от ЗКИР е извършена промяна на данните в КРНИ за самостоятелен обект с [идентификатор], чрез вписване на П. Т. А. като собственик на ½ ид.ч. от самостоятелния обект, съгласно приложеното Решение на Върховния касационен съд. В Уведомлението са посочени следните фактически основания за изразеното чрез действие волеизявление за изменение на КР на НИ: Със заявление вх. № 01-100355/06.02.2025г., подадено от П. Т. А. е заявена промяна на данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти /КРНИ/ към одобрена със Заповед №РД-18-65/30.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта на [населено място] по отношение на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор]. Искането е за вписване на данни за собственик и права, съгласно приложен документ за собственост – Решение на ВКС, вписано в Служба по вписванията на [населено място] под №86 том І рег. 855, дело 393 от 04.02.2025г. Представеното Решение на ВКС удостоверява придобиване от П. Т. А. на право на собственост на ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с [идентификатор]. Съгласно данните в КРНИ, за самостоятелния обект в сграда с [идентификатор], като собственик е вписан С. Д. Т. за ½ ид.част, съгласно [нотариален акт], том ХХХІV, рег. 11383, дело 6170 от 12.10.2021г., вписан в Служба по вписванията [населено място] и за ½ ид.ч по [нотариален акт] том V, рег. 1495, дело 835 от 19.02.2020г., вписан в Служба по вписванията [населено място]. Данните в одобрената КККР са актуализирани на 11.02.2025г. Уведомление изх. №24-5514/11.02.2025г. на Началника на СГКК Стара Загора е получено от жалбоподателя С. Д. Т. на 27.02.2025г., съгласно известие за доставяне на л.26 по делото, с указание за правото на обжалване на изменението пред Административен съд – Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му. Жалбата е подадена до съда на 07.03.2025г., на 8-ия ден от 14-дневния преклузивен срок за обжалване и от лице, което е заинтересовано по смисъла на §1, т.13 от ДР на ЗКИР, поради което е допустима. Жалбоподателят твърди, че незаконосъобразно е извършена промяна на данните в КРНИ за самостоятелния обект с [идентификатор], чрез вписване и на заявителката П. Т. А. като собственик на ½ ид.ч на основание Решение № 725/04.12.2024г., постановено по гр.д. №2686/2023г. по описа на ВКС. Решението на ВКС е постановено по отрицателен установителен иск за собственост, предявен от заявителката против ТД на НАП и против длъжника по изпълнително дело, поради което не представлява документ за собственост, поради което не сочи на основанието по чл.53, ал.2 от ЗКИР, нито доказва промяна на данните по чл.53, ал.1, т.1 от същия закон. Развити са подробни правни съображения, с приложена съдебна практика на ВАС на РБ за тезата, че решението по отрицателен установителен иск за собственост не е акт по чл.41, ал.2, т.2 от ЗКИР, защото не удостоверява право на собственост за ищеца, поради което не е налице дублиране на носителите на правото на собственост върху същия самостоятелен обект. Решението по отрицателния установителен иск за собственост не е постановено и между вписани в КР лица, за да бъде основание по чл.51, ал.1, т.1 от ЗКИР за изменение на данните, поради отречено право на собственост. С решението не са отменени и нотариалните актове, с които жалбоподателят се легитимира като едноличен собственик на самостоятелния обект. От съда се иска да бъде отменено изменението на КРНИ за самостоятелен обект с [идентификатор] по КР на [населено място], изразяващо се във вписване на заинтересованата страна П. Т. А. като собственик на ½ ид.ч на основание решението на ВКС по отрицателния установителен иск като извършено в противоречие с посоченото правно основание по чл.53, ал.1, т.1 от ЗКИР и без да е изпълнено условието по чл.53, ал.2 от ЗКИР. Ответникът Началник на СГКК Стара Загора, чрез редовно упълномощен адвокат, иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. В писмено становище по същество поддържа тезата, че извършеното изменение на КРНИ е съобразено с мотивите към Решение 725/04.12.2024г., постановено по гр.д.№2686/2023г. по описа на ВКС. Видно от тези мотиви заявителката е доказала правния си интерес на ищец като по делото е представила [нотариален акт]/2015г., по силата на който е придобила собствеността върху 1/2 ид.ч. от самостоятелния обект от ответника по решението А. С. А., който в качеството си на ЕТ е бил длъжник по изпълнителното дело по описа на ТД на НАП Пловдив. Следователно извършеното изменение на КРНИ с вписване и на П. Т. А. като собственик на ½ ид.ч. от самостоятелния обект не е лишено от правно основание. Не е извършено заличаване на жалбоподателя С. Д. Т., който остава вписан като собственик на целия самостоятелен обект въз основа на нотариалните актове, с които се легитимира. От съда се иска да бъде отменено определението на съда за приключване на съдебното дирене, да се възобнови съдебното производство и да бъде задължено заинтересованото лице да представи документ за собственост – посочения в мотивите към съдебното решение на ВКС нотариален акт за собственост. Алтернативно, ако не се уважи искането за задължаване на заинтересованото лице да представи документ за собственост, то да се приеме, че извършеното изменение изцяло съответства на правното основание по чл.53, ал.2 от ЗКИР, което макар и не посочено е приложимо към установените от административния орган факти. Всички вписани в Служба по вписванията актове следва да бъдат отразени в КР на основание чл.6, ал.2 от ЗКИР, което служебно задължение е изпълнено с вписването и на заявителката като собственик. От съда се иска да бъде присъдено възнаграждение за един адвокат в полза на АГКК София. Заинтересованата страна П. Т. А., чрез редовно упълномощен адвокат, иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. В писмен отговор против жалбата и в съдебно заседание твърди, че правното основание на отрицателния установителен иск е по чл. 239, ал.2 от ДОПК, което обезсмисля всички правни тези на жалбоподателя, защото съгласно чл.239, ал.2 от ДОПК вписаното лице никога не е бил собственик на целия имот. Своевременното предявяване на отрицателния установителен иск препятства възможността купувачът по публичната продан да стане собственик. Въз основа на събраните по делото доказателства за производството по предявения иск с правно основание чл.239, ал.2 от ДОПК от съда се иска да приеме, че по силата на закона, поради предявяване на иска в едногодишния срок от извършване на публичната продан, заявителката е запазила правото си на собственост и следва да бъде вписана в КРНИ. Претендира се присъждане на възнаграждение за един адвокат. Административен съд – Стара Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Жалбата е подадена от лице с правен интерес. КРНИ удостоверява право на собственост за жалбоподателя върху целия самостоятелен обект, а удостоверителното му действие е засегнато неблагоприятно от изразеното, чрез действие волеизявление за изменение на КР с вписване на заинтересованата страна П. Т. А. като собственик на ½ ид.ч от същия самостоятелен обект. Правото на съдебно обжалване, породено от неблагоприятното засягане на правата, които жалбоподателят черпи от удостоверителното действие на КРНИ, е упражнено в рамките на преклузивния 14-дневен срок, приложим поради коректното и точно указание на административния орган за реда, срока и съда, пред който може да бъде заявено. Разгледана по същество жалбата е основателна. На основание чл.21, ал.1 от АПК вр. с чл. 53, ал.3 от ЗКИР следва да се приеме, че изразеното чрез действие волеизявление на Началник СГКК Стара Загора за изменение на КРНИ е административен акт, с който се постига благоприятно изменение в правната сфера на заявителя в административното производство и неблагоприятно се засягат правата на вписаното в КР лице. По силата на чл.53а от ЗКИР измененията на КРНИ в случаите по чл.52, чл.53 и чл.53а от същия закон се извършват без издаване на заповед, а компетентен е Началникът на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождението на имота на основание чл.51, ал. 2 от ЗКИР. Изменението на КР е извършено на основание чл.53, ал.1, т.1 предл. второ от ЗКИР – промяна на данните, подлежащи на вписване, което е посочено и в Заявление вх. №01-100355/06.02.2025г. /л.13 по делото/. С. З. си П. Т. А. е поискала от Началник СГКК Стара Загора нанасяне на настъпили промени в КР на НИ и издаване на Схема на самостоятелния обект, към което е приложила Решението на ВКС, вписано в Служба по вписванията на 04.02.2025г. като документ за собственост. Към решението е представена и искова молба вх. №10819/10.09.2018г., по която е образувано гр. д. № 96/2018г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора /л.19 по делото/, вписана в Служба по вписванията на 15.10.2018г., поради предявен със същата положителен установителен иск за собственост против ТД на НАП Пловдив и длъжника по изпълнителното дело А. С. А., действащ като ЕТ „Роншанс комплекс 90-А. Антонов“. След служебно изискване от Окръжен съд – Стара Загора на съдебните актове по гр. д. № 96/2018г. по описа на същия съд се установи, че исковата молба с вх. №10819/10.09.2018г. с предявен от П. Т. А. положителен иск за собственост, е оставена без разглеждане, а производството по гр.д.№96/2018г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора е прекратено, поради пропускане на преклузивния срок по чл.267 от ДОПК. Определение № 945/27.11.2018г. по гр. д.№96/2018г. на Окръжен съд – Стара Загора е оставено в сила с Определение №134/26.03.2019г. по гр.д. 139/2019г. на Апелативен съд Пловдив, потвърдено с Определение №106/21.06.2019г. по гр.д.2236/2019г. на ВКС. Следователно, за да постигне вписване на Решение №725/04.12.2024г. на ВКС на основание чл.112 буква „з“ от Закона за собствеността, заинтересованата страна А. е представила вписаната искова молба от 15.10.2018г. по гр. д.№ 96/2018г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, което е прекратено. Представеното пред ответника Решение №725/04.12.2024г. на ВКС е по друга искова молба от 04.09.2020г. /л.64 по делото/, по която е образувано друго гр. д. № 3083/2020 г. на Окръжен съд – Стара Загора. С исковата молба от 04.09.2020 г. П. А. е предявила отрицателен установителен иск, който поради това не подлежи на вписване по аргумент за противното от чл.112 от ЗС и съответно не се вписва и постановеното по него съдебно решение. Въпреки това, решение по отрицателен установителен иск би било основание по чл.53, ал.1, т.1 от ЗКИР за изменение на данните в КРНИ, ако в КР са вписани страните по този иск. В този случай съдебното решение ще доказва настъпило изменение в правата на собственост, установено с влязло в сила съдебно решение и тогава би имало значение представянето на нотариалния акт от 2015 г., с който ответникът по съдебното решение прехвърля на съпругата си – ищцата А., правото на собственост върху ½ ид.част от самостоятелния обект, преди публичната продан от 2019г. След нейното извършване купувачът по публичната продан прехвърля на жалбоподателя през 2019 г. и 2021 г. правото на собственост върху целия самостоятелен обект. Към датата на обжалваното изменение – 11.02.2025 г. и към датата на постановяване на Решение № 725/04.12.2024 г. на ВКС в КР на недвижимите имоти като собственик на целия самостоятелен обект е вписан жалбоподателят по силата на нотариални актове от 2019г. и 2021г. Представеното Решение на ВКС не установява промени в данните по смисъла на чл.53, ал.1, т.1 от ЗКИР, настъпили след вписване на жалбоподателя в КР на НИ – придобиване от П. Т. А. на право на собственост върху ½ ид.част от самостоятелния обект, както е приел ответният административен орган. Решението на ВКС № 725/04.12.2024г. по гр. дело № 2686/2023г. е постановено по искова молба с вх. № 9365/04.09.2020г., която не е вписана като условие за нейната редовност /л.64 по делото/, защото с нея е предявен отрицателен установителен иск за собственост по чл.239, ал.2 от ДОПК против същите ответници – ТД на НАП Пловдив и длъжника по изпълнително дело А. С. А., действащ като ЕТ „Роншанс комплекс 90-А. А.“. С Решение №725/04.12.2024г. постановено по гр.№2686/2023г. на ВКС, е признато за установено по предявения от П. Т. А. иск с правно основание чл.239, ал.2 от ДОПК срещу ТД на НАП – Пловдив и А. С. А. в качеството му на ЕТ „Роншанс комплекс-90-А. А.“, че длъжникът ЕТ „Роншанс комплекс-90-А. Антонов“ към момента на налагане на възбрани /2012г./ и продажба /09.2019г./, не е бил собственик на целия, а на ½ ид.ч от самостоятелния обект с [идентификатор] по КК на [населено място]. Съгласно диспозитива на Решение №725/04.12.2024г. на ВКС е отречено правото на собственост на А. С. А. върху ½ ид.ч от самостоятелния обект към момента на налагане на възбрана, вписана на 18.09.2012г. върху целия имот и към момента на извършване на публичната продан – 05.09.2019г. с издадено на купувача А. Д. Т. П. за възлагане от 10.09.2019г. Ответникът А. С. А., както и купувачът по публичната продан А. Д. Т. не са вписани в КР на НИ нито към момента на постановяване на съдебното решение – 04.12.2024г., нито към датата на обжалваното изменение. Към 11.02.2025г. в КР на НИ като собственик на целия самостоятелен обект е вписан жалбоподателят, въз основа на нотариален акт от 17.09.2019г. и нотариален акт от 12.10.2021г., който не е ответник по отрицателния иск и съдебното решение няма сила на присъдено нещо спрямо него, защото неговото право на собственост не е отречено, нито е купувач по публичната продан, за да се счита, макар и вън от компетентността на административния орган, че по силата на закона е отпаднало основанието, на което е вписан купувача по проданта. Следователно Решение №725/04.12.2024г. на ВКС не установява промени в данните за собствеността върху самостоятелния обект, които да са настъпили след последните изменения на КР на НИ от 17.09.2019г. и 12.10.2021г., защото не е постановено срещу лице, което да е вписано в КР като собственик на самостоятелния обект. В отговор на възражението на ответника, че вписването на съдебното решение го задължава да извърши промени в КР, е необходимо да се посочи, че Решение №725/04.12.2024г. на ВКС е вписано въз основа на искова молба, по която не е постановено и неговият диспозитив не признава право на собственост на заинтересованата страна П. Т. А.. Вписването в Служба по вписванията не е условие, което да изключва задължението на административния орган да прецени дали представеният документ е акт, от който лицето черпи право на собственост, както изисква чл.41, ал.2, т.2 вр. с чл.38, ал.1, т.3 от ЗКИР. Следователно не е налице и основанието по чл.53, ал.2 от ЗКИР за вписване на П. Т. А. като собственик на ½ ид.ч върху самостоятелния обект с [идентификатор] по КК на [населено място], защото решението не удостоверява придобиване на право на собственост върху самостоятелния обект. Извършеното изменение на КРНИ е в противоречие с чл.53, ал.1, т.1 от ЗКИР, защото се основава единствено на факта, че представеното съдебно решение по отрицателния установителен иск за собственост е вписано в Служба по вписванията, но без да е изпълнен фактическият състав на чл.53, ал.1, т.1 от ЗКИР. Съдебното решение не отрича правото на собственост на вписаното в КРНИ лице върху целия самостоятелен обект, нито установява правото на собственост на заинтересованата страна А., за да бъде определено като документ, удостоверяващ дублиране на правото на собственост. При този изход от спора на ответния административен орган и на заинтересованата страна, за която административния акт е благоприятен не се следват сторените разноски по делото, съответно и възнаграждение за един адвокат. Воден от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Стара Загора