РЕШЕНИЕ

№ 254

гр. Велико Търново, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Членове: МАЯ НЕДКОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500296 по описа за 2025 година С Решение № 154/22.03.2025 г. по гр. д. № 773/2022 г. Великотърновският окръжен съд прогласил нищожността, по предявените от Л. Т. Д. от гр. Велико Търново обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП, на клаузите по чл. 3, ал. 5; чл. 4, т. 2; чл. 6, ал. 2, изр. второ; чл. 6, ал. 3; чл. 12; чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL 41404/30.07.2008г., сключен между „Юробанк България“ АД и Л. Т. Д. като неравноправни.

Осъдил „Юробанк България“ АД да заплати на Л. Т. Д. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, следните суми:

-7 803.69 шв. франка, представляващи разликата за периода 06.09.2008 г. - 06.10.2022 г. между предварително уговорените и реално заплатените месечни погасителни вноски по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 01.11.2022 г. до окончателното изплащане;

• сума в размер на 37 197.82 лв., представляваща получени без правно основание от 06.09.2008 г. до 06.10.2022 г. курсови разлики по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 01.11.2022 г. до окончателното изплащане;

• сума в размер на 1 000.44 шв. франка, представляваща такса за усвояване на кредита, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 01.11.2022 г. до окончателното изплащане и - сума в размер на 3 127.29 шв. франка, представляваща получени без правно основание от 06.09.2008 г. до 06.10.2022 г. такси за управление на договора за кредит, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба - 01.11.2022г. до окончателното изплащане.

Осъдил „Юробанк България“ АД да заплати на Л. Т. Д. разноски по делото в общ размер на 9 508.30 лв.

Въззивна жалба против решението е подадена от „Юробанк България“ АД чрез юрисконсулт Н. Колев. Обжалва решението в частите, с които:

1/ е прогласена нищожността на договора поради неравноправност на клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от договора;

2/ банката е осъдена да заплати на ищеца:

• разликата над 2 551.06 шв. франка до 7 803.69 шв. франка (за сумата 5 252.63 шв. франка);

• сумата от 37 197.82 лв. (евентуално частично – за сумата 20 259.59 лв., представляваща разликата над 16 938.23 лв. до 37 197.82 лв.);

• сумата от 1 000.44 шв. франка и - разликата над 1 237.24 шв. франка до 3 127.29 шв. франка (за сумата 1 890.05 шв. франка).

Счита решението в обжалваните части за неправилно поради постановяването му при неправилно тълкуване и прилагане на приложимите материалноправни норми и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изложени са доводи за незаконосъобразност на решението за всяка една обжалвана част. Моли съда да отмени решението в обжалваните части и вместо това да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, като присъди направените по делото разноски.

В писмения си отговор ищецът Л. Т. Д. чрез адв. Д. Ф. заема становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да я остави без уважение и да потвърди решението в обжалваните части, като присъди направените по делото разноски.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбите и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Ищецът Л. Т. Д. е предявил против „Юробанк България“ АД при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 3, ал. 5; чл. 4, т. 2; чл. 6, ал. 2, изр. второ; чл. 6, ал. 3; чл. 12; чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL 41404/30.07.2008г., както и четири иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, получени без основание:

1/ 7 803.69 шв. франка, представляващи разликата за периода 06.09.2008 г. - 06.10.2022 г. между предварително уговорените и реално заплатените месечни погасителни вноски по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане;

2/ 37 197.82 лв., представляващи получени без правно основание от 06.09.2008 г. до 06.10.2022 г. курсови разлики по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане;

3/ 1 000.44 шв. франка, представляващи такса за усвояване на кредита, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и 4/ 3 127.29 шв. франка, представляващи получени без правно основание от 06.09.2008 г. до 06.10.2022 г. такси за управление на договора за кредит, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба - 01.11.2022г. до окончателното изплащане.

В частите, с които са уважени исковете по чл. 26 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 3, ал. 5; чл. 4, т. 2; чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от договора за кредит, първият осъдителен иск за сумата от 2 551.06 шв. франка и четвъртият осъдителен иск за сумата от 1 237.24 шв. франка, решението не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.

Установена по делото е следната фактическа обстановка:

С Договор № HL 41404 от 30.07.2008 г. „Юробанк България“ АД е предоставила на Л. Т. Д. и Габриела Иванова Братоева кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 40 000 евро по курс „купува“ за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, за покупка и довършване на недвижим имот – апартамент в гр. Велико Търново. Съгласно Приложение № 1 към договора към датата на усвояване на първия транш по кредита – 06.08.2008 г., в размер на 38 578 евро, приложимият курс „купува“ за швейцарски франк на „Юробанк България“ АД към евро е 1.67, като съобразно този курс предоставеният и усвоен от кредитополучателя лимит възлиза на 64 325 швейцарски франка.

Уговорена е годишна лихва по кредита – БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс надбавка от един пункт (чл. 3), както и крайният срок за погасяване на кредита – 420 месеца (чл. 5).

Кредитополучателят заплаща такса за управление в размер на 1.5% върху размера на разрешения кредит в евровата му равностойност, платима еднократно при пълното усвояване на кредита, както и комисиона за управление на кредита, платима ежемесечно на падежа на съответната погасителна вноска в размер на 0.03% върху непогасената главница към същата дата (чл. 4, т. 1 и т. 2).

Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора кредитът се погасява на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план – приложение към договора. В ал. 2 на същата клауза е уговорено, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или в евро по своите сметки в банката, погасяването може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава" на банката за швейцарския франк към евро, за което с подписването на договора кредитополучателят дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката.

В чл. 21, ал. 1 от договора е предвидено, че кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в евро, като за услугата се съгласява да заплати съответната комисионна съгласно действащата към датата на превалутирането Тарифа на банката. Съгласно ал. 2 на същата клауза кредитополучателят се съгласява, в случаите по ал. 1 банката да превалутира кредита в евро по обявения курс“купува“ на банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката по реда на чл. 12, ал. 2 за съответната валута и вид на кредита. В чл. 12 от договора е предвидено правото на банката да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуално превалутиране по реда на чл. 21, като промените влизат в сила от деня на приемането им и са задължителни за страните. За промените банката уведомява кредитополучателя чрез съобщения в банковите салони и на интернет-страницата й (чл. 12, ал. 2)..

Съгласно чл. 23, ал.1 от договора кредитополучателят декларира, че е запознат и е съгласен с обстоятелството, че при промяна на обявения от банката курс „купува“ и/или „продава“ на швейцарския франк към евро, може да има за последица, включително и в случаите на чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. В ал. 2 е посочено, че кредитополучателят декларира, че изцяло е запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от договора, и че е съгласен с настъпването им.

От заключенията на назначената от първоинстанционния съд съдебно- счетоводна експертиза – основно и допълнително, се установява, че към 06.10.2022 г. платената главница по кредита е в размер на 11 059.10 CHF, а общата платена сума (главница, лихви и такси) до същата дата възлиза на 74 020.28 CHF. Начислената и платена лихва за периода 06.09.2008 г. – 06.10.2022 г. е 59 947.03 CHF, а според първоначалния погасителен план – 52 143.34 CHF, съответно – разликата между размера на дължимата възнаградителна лихва по първоначалния и по актуалния план възлиза на 7 803.69 CHF. За периода от 01.11.2017 г. до 06.10.2022 г. възнаградителната лихва според актуалния погасителен план е в размер на 19 711.95 CHF, а според първоначалния погасителен план - 17 160.89 CHF, съответно – разликата възлиза на 2 551.06 CHF.

Левовата равностойност на погасителните вноски по курс „купува“ за швейцарски франк към датата на плащането им е в размер на 128 765.36 лв., а по първоначалния курс (към датата на сключване на договора) е в размер на 91 567.54 лв., или разликата възлиза на 37 197.82 лв.

На 06.08.2008 г. кредитополучателят е заплатил еднократно такса от 1.5% за усвояване на кредита в размер на 1 000.44 CHF, с левова равностойност 1 199.54 лв. по курс 1.19901.

Свидетелят М. М. А. – съсед на ищеца, знае за проблемите му във връзка с кредита, отпуснат от банката. Не може да се ангажира кога са възникнали проблемите. Говорили с ищеца – преди около година, относно разрешаването на тези проблеми.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 6, ал. 2, изр. второ и чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит:

В исковата си молба ищецът твърди, че клаузата на чл. 23 от договора е неравноправна, тъй като не е съставена по разбираем начин, така че да е налице „достатъчна информираност“ на потребителя, пълна и всеобхватна информация за потребителя, за да вземе информирано решение дали да усвои кредита в чуждестранна валута. В клаузата на чл. 23 потребителят е поел да носи изцяло валутния риска от повишаване на курсовата стойност на чуждата валута без кредиторът да му е разяснил, че вследствие на този риск значително ще се увеличи икономическата тежест, която по-слабата страна в правоотношението ще понася от драстичното увеличаване на месечните погасителни вноски. Разпоредбата на чл. 6, ал. 2, изр. второ от договора, т. е. в частта, с която банката е оправомощена да определи курса, по който ще се извършва служебното изкупуване на швейцарски франкове от други сметки на кредитополучателя, също е неравноправна, тъй като е проявление на поетия от кредитополучателя с клаузата на чл. 23 валутен риск.

Ответникът е релевирал възражение за неоснователност на исковете. Тези клаузи не създават задължения за кредитополучателя. Той носи риска от повишаване на курса на швейцарския франк заради поемането на задължение в чуждестранна валута. Неверен е изводът, че кредитополучателят носи всички рискове от промяна на валутния курс – той носи само риска от повишаване на курса, а кредиторът – от поевтиняването му. Недопустимо е кредитополучателят да се възползва от ниската лихва по кредита, а да не носи никакъв риск. Оспорените клаузи трябва да се тълкуват съгласно чл. 20 от ЗЗД, при което следва да се съобрази клаузата на чл. 21 от договора, изцяло в полза на кредитополучателя, както и законодателната уредба след датата на сключване на договора (чл. 34 и чл. 35 от ЗКНИП). Банката е действала добросъвестно и не е укрила информация за валутния курс. Именно чрез оспорените клаузи е изпълнила задължението си да предупреди кредитополучателя за възможността за промяна в курса.

Съобразно Директива 93/13/ЕИОС и практиката на СЕС по приложението й, при преценката за неравноправност на договорни клаузи следва да бъде установено дали клаузите са индивидуално уговорени, прехвърлят ли цялостно валутния риск върху потребителя, ако е така - съставени ли са по прозрачен начин, така че кредитополучателят да би могъл да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора, спазени ли са изискванията за добросъвестност и създават ли спорните клаузи значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора.

Като извършва тази преценка, въззивният приема, че клаузата на чл. 23, ал. 1 от договора за кредит е неравноправна на осн. чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, съответно – нищожна съгласно чл. 146 ал. 1 от ЗЗП. Тя е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключване на договора и в нарушение на принципа за добросъвестност клаузата създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора.

Действително, кредитополучателят е бил запознат, видно от декларираното от него, че е възможна промяна на обявения от банката курс купува/продава на швейцарския франк и че това ще се отрази върху размера на дълга, но не е предоставена информация какви ще са икономическите последици за неговите задължения по договора при значителна промяна на курса, какви са очакваните прогнози за такава промяна, какви действия са възможни за намаляване на риска от обезценяване на националната или резервната валута спрямо чуждестранната валута. Банката следва да притежава такава информация, предвид своята професионална дейност, съответно – да я предостави на кредитополучателя, в съответствие с принципа за добросъвестност. Тя не е изпълнила това свое задължение, в резултат на което валутният риск е прехвърлен изцяло върху потребителя, което е довело до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора за кредит.

По идентични казуси с настоящия, с идентична клауза като тази на чл. 23 от договора, е формирана многобройна и еднозначна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК във връзка с неравноправни клаузи в потребителски договори, в хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в националната или в резервната валута, а не в чуждестранната валута (швейцарски франкове), уговорена в кредитния договор, която настоящият състав изцяло споделя (Решение № 295/22.02.2019 г. по т. д. № 3539/15 г. на II т. о., Решение № 384/29.03.2019 г. по т. д. № 2520/16 г. на II т. о., Решение № 294/27.03.2019 г. по т. д. № 1599/2017 г. на II т. о., Решение № 314/29.07.2019 г. по т. д. № 1766/2016 г. на II т. о., Решение № 67/12.09.2019 г. по т. д. № 1392/2018 г. на I т. о., Решение № 155/24.01.2020 г. по т. д. № 2561/2018 г. на II т. о.).

Необосновано е позоваването, направено в жалбата, на риска, който банката поема, от обезценяване на чуждестранната валута спрямо местната или резервната валута, тъй като този риск е без правно значение при преценката за неравноправност на клаузата на чл. 23 от договора. Погасяването на кредита е в швейцарски франкове съгласно уговореното в договора и повишаването на курса на швейцарския франк рефлектира пряко върху размера на дължимите месечни погасителни вноски, съответно - вредата е изцяло за кредитополучателя. Предвид това, валутният риск, който той е поел със сключването на договора, е несъпоставим с този на кредитора при евентуално обезценяване на чуждестранната валута.

Размерът на уговорената лихва по отпуснатия кредит също не представлява обстоятелство, което е относимо при преценката за неравноправния характер на клаузата на чл. 23 от договора. Лихвата по кредита (чл. 430, ал. 2 от ТЗ) е акцесорно задължение на кредитополучателя, което по съществото си представлява цената на кредита. Размерът на възнаградителната лихва (цената на кредита) се определя от банката-кредитор съобразно нейния интерес като търговец и кредитна институция.

Необоснован е акцентът, който жалбоподателят поставя върху клаузата на чл. 21 от договора. Тя не компенсира поетия от кредитополучателя валутен риск, тъй като превалутирането на кредита от швейцарски франкове в евро е предпоставено от съгласие на банката, т. е. зависимо от нейната воля. Отделно от това, предоговарянето на валутата по кредита не елиминира вредата за потребителя (увеличените размери на погасителните вноски), настъпила за времето преди превалутирането.

Клаузата на чл. 6, ал. 2, изр. второ от договора е проявление на поетия от кредитополучателя с клаузата на чл. 23 от договора валутен риск, поради което е неравноправна на осн. чл. 143, ал.1, т.19 от ЗЗП и нищожна на осн. чл. 146, ал.1 от с. з.

Предявените искове са основателни, до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд. Предвид това, решението в тази обжалвана част следва да бъде потвърдено.

По предявените осъдителни искове с пр. осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за сумата от 5 252.63 шв. франка (разликата над 2 551.06 шв. франка до 7 803.69 шв. франка), представляваща погасено по давност вземане за периода 06.09.2008 г. - 01.11.2017 г. между предварително уговорените и реално заплатените месечни погасителни вноски по договора за кредит; за сумата от 37 197.82 лв., представляваща получени без правно основание в периода 06.09.2008 г. до 06.10.2022 г. курсови разлики по договора за кредит и за сумата от 1 890.05 шв. франка (разликата над 1 237.24 шв. франка до 3 127.29 шв. франка), представляваща погасено по давност вземане за периода 06.09.2008 г. - 01.11.2017 г. платена комисиона за управление по договора за кредит:

С оглед установената неравноправност, съответно – нищожност на клаузата на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от договора, платената сума от 7 803.69 шв. франка, представляващи разликата за периода 06.09.2008 г. - 06.10.2022 г. между предварително уговорените и реално заплатените месечни погасителни вноски по договора за кредит в резултат на едностранно променения БЛП, съобразно който се определя дължимата възнаградителна лихва, се явява платена при начална липса на основание.

С оглед установената неравноправност, съответно – нищожност на клаузата на чл. 6, ал. 2, изр. второ и чл. 23 от договора, платените суми в резултат на променения курс на швейцарския франк спрямо националната валута като последица от изцяло поетия от ищеца валутен риск, в размер на 37 197.82 лв., са платени без основание. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза – приложение № 1 към експертизата, при изчисляване на курсовите разлики в периода на договора, вещото лице е съпоставило дължимите суми в лева по първоначалния курс на швейцарския франк в размер на 91 567.54 лв. с общо платените суми по договора в размер на 128 765.36 лв., при което е изчислило, че платената в повече сума в резултат на промяната на курса на швейцарския франк възлиза на 37 197.82 лв. Същата е разликата между двете суми (91 567.54 лв. и 128 765.36 лв.) и съгласно допълнителното заключение на експертизата (стр. 421 от делото), макар да е изписана погрешно друга сума (31 197.82 лв.).

Недоказано е останало възражението на жалбоподателя-ответник пред първата инстанция, че е налице дублиране между претенцията за възстановяване на платените от ищеца възнаградителни лихви в резултат на едностранно променения лихвен процент по кредита (7 803.69 шв. франка) и претенцията за възстановяване на платените по погасителните вноски разлики в резултат на променения валутен курс (37 197.82 лв.). Тежестта да докаже това свое възражение е на ответника, по арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК, но в настоящото производство подобно доказване не е проведено. Заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, на която този въпрос е бил поставен и която не е дала отговор по него, не е оспорена от ответника, нито е направено искане за допускане на повторна експертиза.

С оглед установената неравноправност, съответно – нищожност на клаузата на чл. 4, т. 2 от договора, платената сума в размер на 3 127.29 швейцарски франка, представляваща платена в периода 06.09.2008 г. до 06.10.2022 г. комисиона за управление на кредита е платена без основание (в частта, с която уговорката по чл. 4, т. 2 е прогласена за нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД решението на първоинстанционния съд е влязло в сила).

Неоснователно е правопогасяващото възражение на жалбоподателя-ответник по чл. 110 от ЗЗД за погасяване на вземанията по давност за периода 06.09.2008 г. – 01.11.2017 г. С Решение № 106/15.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2746/2022 г., ТК, II т. о е прието, че началният момент, от който тече 5-годищната погасителна давност за вземане по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, произтичащо от приложението на неравноправна клауза в дългосрочен потребителски договор, е моментът на получаване на сумата при начална липса на основание (т.7 от ППВС № 1/79г.), при условие, че към този момент потребителят е знаел или разумно е можел да знае за неравноправния характер на клаузата, от която произтича реституционната претенция, а при липса на посоченото условие – моментът на осъществяването му. Преценката дали и кога потребителят е узнал или разумно е можел да узнае за неравноправния характер на клаузата е конкретна и се извършва въз основа на установените по делото обстоятелства, като потребителят не само трябва да е запознат с фактите, съставляващи неравноправността на договорна клауза, но и с правната им преценка – с правата, които черпи от Директива 93/13. Сам по себе си фактът, че договорът е изпълнен изцяло или по друго дело, по което потребителят не е страна, е установена с влязло в сила решение неравноправност на типова клауза (вкл. при наличие на трайно установена съдебна практика), не доказва, че потребителят е узнал или разумно е можел да узнае за неравноправния характер на клаузата. В хипотеза, в която с влязло в сила решение, по което страна е потребителят, е приета или обявена за нищожна като неравноправна договорна клауза, към датата на влизане в сила на решението потребителят със сигурност е узнал за неравноправността на тази клауза, като това не лишава от възможност продавачът/доставчикът да докаже, че потребител е знаел или разумно е можел да узнае за това обстоятелство преди този момент, за който факт продавачът/доставчикът, на осн. чл.154, ал.1 ГПК, носи тежестта на доказване.

Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК, като касационното обжалване е било допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. второ ГПК – по въпрос относно началния момент, от който тече погасителната давност за вземане, произтичащо от неоснователното обогатяване на кредитор, осъществено вследствие на приложението на неравноправни клаузи в потребителски договор. За да даде отговор на въпроса, по който е било допуснато касационно обжалване, касационният съд е обсъдил относимите актове на Съда на Европейския съюз и въз основа на обстоен анализ е дал отговор на поставения въпрос в посочения по-горе смисъл.

Като съобразява разрешението, дадено в актовете на СЕС и в практиката на ВКС (Решение № 124 от 24.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 342/2023 г., I т. о., ТК, освен посоченото решение), въззивният съд приема, че началният момент, от който в случая тече давността е предявяване на иска – 01.11.2022 г. От доказателствата по делото не се установява конкретен момент преди тази дата, в който ищецът е узнал или е могъл да узнае за неравноправния характер на клаузите, както и за правото на реституция на платените въз основа на нищожните уговорки суми, представляващи облага за кредитора и негова вреда. По делото няма доказателства, нито се твърди, ищецът да е правил пред банката искания във връзка с договора за кредит, от които да се изведе знанието му за неравноправния характер на клаузите, нито е водил срещу банката предходни съдебни производства, в които да е оспорвал задълженията си като кредитополучател. С оглед на това, претендираните вземания не са погасени с изтичане на 5-годишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, съответно – доводите на жалбоподателя за погасяването им по давност за периода 06.09.2008 г. – 01.11.2017 г. са неоснователни.

По предявения иск с пр. основание чл. 55, ал. 1, изр. първо от ЗЗД за сумата от 1 000.44 швейцарски франка:

Искът е неоснователен.

Видно от исковата молба, претендираната за връщане сума в размер на 1 000.44 швейцарски франка представлява платена такса за усвояване на кредита, уговорена в чл. 4, т. 1 от договора – клауза, която не е прогласена за нищожна с първоинстанционното решение. Прогласена за нищожна е уговорката по чл. 4, т. 2 относно заплащане на комисиона за управление на кредита, с оглед на което претенцията за сумата 3 127.29 швейцарски франка, платена комисиона в периода 06.09.2008 г. до 06.10.2022 г. е приета за основателна, както е посочено по-горе. Таксата по чл. 4, т. 1 за усвояване на кредита в размер на 1 000.44 швейцарски франка е платена еднократно на 06.08.2008 г., след което не е начислявана и получавана от банката (заключението на съдебно-счетоводната експертиза – л. 355 от делото). При това положение, последващата промяна на курса на валутата на кредита в резултат на приложението на нищожните клаузи на чл. 6, ал. 2, изр. второ и чл. 23 от договора, не се е отразила върху размера на таксата, платена еднократно при усвояване на кредита. От друга страна, съдът приема за недължима (платена без основание) комисионата за управление на кредита в размер на 3 127.29 швейцарски франка, съответно няма дублиране на таксата и комисионата, дължими за една и съща услуга на банката във връзка с кредита.

С оглед на изложеното по-горе, решението в частта, с която „Юробанк България“ АД е осъдена да заплати на Л. Т. Д. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата от 1 000.44 шв. франка такса по чл. 4, т. 1 от договора за усвояване на кредита, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане следва да бъде отменено като неправилно и вместо това, на осн. чл. 271 от ГПК, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част на жалбата – 1 000.44 швейцарски франка (2 101 лв. при курс 2.10), в размер на 117 лв. (при общ размер на разноските 3 029.66 лв. съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК).

Съобразно отхвърлената част на жалбата (52 197 лв.), в полза на въззиваемия се дължат разноски в размер на 6 142 лв. (общо разноски съгласно представения списък в размер на 6 389 лв. адвокатско възнаграждения). Неоснователно е направеното от жалбоподателя възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид правната сложност на спора и пред въззивната инстанция.

След компенсация на разноските, сумата, която въззивникът-ответник следва да заплати на въззиваемия ищец, възлиза на 6 025 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 271 от ГПК, съдът: