Решение № 7275 от 20.4.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 71864/2021 г.

производство и настоящото дело, като предявения иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество. По делото, като безспорно и ненуждаещо се от доказване съдът е приел наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между С. Д. К. и ЗК „............“ АД - застрахователна полица № BG/22/116000605122, с период на действие от 17.02.2016 г. до 16.02.2017 г. Установява се по делото, че на 29.10.2016 г. в гр. София на бул. „Ломско шосе“ към ул. „Хан Кубрат“ на около 10 метра след надлез „Надежда“ е реализирано ПТП, поради несъобразена скорост на водача на лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“, с рег.№ СВ 9821 АВ. Представено е по делото протокол за ПТП № 1680575/29.10.2016 г., съставен от служител на СДВР, в който протокол е посочено, че материалните щети от ПТП се изразяват в около 10 метра еластична метална мантинела. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП. Действително, съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК материалната доказателствена сила на протокола обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, но в случая това е спазено. Протоколът е съставен от полицейски служител след посещение на място в деня на инцидента, т. е. служителят лично е установил фактите на база извършен оглед. Длъжностното лице лично е възприело настъпилите щети в резултат от ПТП, а именно увредената мантинела, в тази част протоколът има характер на официален свидетелстващ документ, чиято доказателствена сила не е оборена. Относно механизма на ПТП, когато вписаните в протокола обстоятелства не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, дори да липса оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства – разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава. По делото е приета и неоспорена съдебно-автотехническа експертиза, като според вещото лице причинените имуществени вреди се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и стойността на ремонта за поправяне на щетите/ в това число материали и труд/, изчислена към датата на застрахователното събитие е 852.18 лева с ДДС. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не бе оборена в настоящото производство, чрез обратно доказване от ответника. Установяват се всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност. Без значение е дали към момента на ПТП ответникът е имал сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. С Тълкувателно решение № 2/06.06.2012 г. по тълкувателно дело № 2/2010 г., на ОСТК при ВКС е посочено, че задължението за поправяне на вредите, произтичащо от деликтната отговорност, като вид гражданска отговорност, има обезщетителен характер и при липсата на доброволното му реализиране за удовлетворяване на увредения, последният разполага с предоставения му от законодателя за защита по съдебен ред осъдителен иск по чл. 45 ЗЗД, провеждането на който не е обусловено от наличие или не на действителен застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” с делинквента. Следователно и при валидно застрахована „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата - задължителна или доброволна, същият не се освобождава от личната си деликтна отговорност, като изборът на предпочетен ответник е въпрос на преценка на увредения, характерна за всички субективни права, независимо от принадлежността им към един или друг отрасъл на обективното право. С оглед изложеното, следва да се приеме, че наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на ответника към датата на събитието не изключва неговата лична деликтна отговорност, като само от увредения зависи спрямо кого да насочи претенцията си. В случая същият е избрал да стори това спрямо делинквента, поради което възражението на ответника е неоснователно. Установява се от заключението по САТЕ, че стойността на дължимото обезщетение на увреденото имущество възлиза на 852.18 лева, която сума надвишава заплатеното от ищеца обезщетение в размер на 800 лева. С оглед на гореизложеното и съобразно диспозитивното начало в граждансия процес, предявеният иск следва да бъде уважен за цялостния размер от 800 лева. Върху присъдената сума по установителния иск се дължи и законната лихва от дата на подаване на заявлението - 03.06.2021 г. до окончателното плащане. По обратния иск по чл.219, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 429, ал. 1 КЗ. Предвид сбъдването на условието следва да бъде разгледан и заявеният при условията на евентуалност, обратен иск на ответника по главния иск - С. Д. К. срещу ЗК „............“ АД. Страните нямат спор, че на 29.10.2016 г. в гр. София, на бул. „Ломско шосе“ към ул. „Хан Кубрат“ на около 10 м. след надлез „Надежда“ е настъпило ПТП, което било причинено при управление на МПС „Мерцедес ЦЛК 200“, с рег.№ СВ 9821 АВ от водача С. Д. К., който към датата на ПТП е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ЗК „............“ АД. С договора за застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен по чл. 45 ЗЗД, на пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение, какъвто именно е предявен в настоящия случай. С този иск, увреденото лице претендира обезщетяване на претърпените от него имуществени вреди директно от застрахователя, с когото делинквентът е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования, и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника – застраховател, валидно към датата на настъпване на застрахователното събитие. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на всички посочени по-горе кумулативни предпоставки на исковата претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 ЗЗД, с изключение на противоправността на деянието, доколкото изводът за наличието й съставлява правна оценка на деянието на водача, от гледна точка на действащите разпоредби на ЗДвП, и вината на застрахованото при ответника лице, за която има установена от закона, оборима презумпция съгл. чл. 45, ал. 2 ЗЗД. С доклада по делото, обявен от съда за окончателен без възражения от страните, съдът е обявил като безспорно и ненуждаещо се от доказване е наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“, между С. Д. К. и ЗК „............“ АД - застрахователна полица № BG/22/116000605122, с период на действие от 17.02.2016 г. до 16.02.2017 г. Настъпването на вредите по ограничителната система за пътища /т.нар. мантинела/ и другите пътни детайли, съставляващи „пътна принадлежност“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗП, се установяват както от протокола за ПТП, с приложена към него схема на ПТП, така и от приетото и неоспорено заключение по изготвената съдебно-автотехническа ексертиза. Относно размера на претърпените от ищеца имуществени вреди, по делото е прието като неоспорено от страните, заключение по САТЕ, съгласно което стойност на нанесените имуществени вреди при ПТП от 29.10.2016 г. възлиза на сумата от 852.18 лева, като за да достигне до този размер, вещото лице е изготвило анализ на единичната цена по елементи на работа, включително за труд, материали, транспорт. Вещото лице посочва също, че всички увреждания по предпазната ограда /мантинела/, съставляваща „пътна принадлежност“, от техническа гледна точка се намират в пряка причинна връзка с настъпилото на 29.10.2016 г. пътно-транспортно произшествие. По отношение на размера на иска, съдът възприема заключението на експертизата за меродавно, доколкото същото е изготвено на база действителните вреди, които са претърпени от страна на ищеца, посочени от последния в ИМ като сума от 800 лева. Установи се по делото, че действията на водача на автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“, с рег. № СВ 9821 АВ съставляват граждански деликт. Водачът е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, с което е причинил вреди на общинско имущество. По делото се доказа от протокола за ПТП, описи на щети и кредитираното от съда заключение на съдебно-автотехническата експертиза, че вредите върху транспортната инфраструктура /еластична метална мантинела/, са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, описан в Протокол за ПТП №1680575/29.10.2016 г. Виновното причиняване на посочените вреди, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага и тази презумпция не се опроверга в настоящото производство с обратно доказване от ответника. Следователно действията на водача на „Мерцедес ЦЛК 200“, с рег. № СВ 9821 АВ представляват граждански деликт и за увредения е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредите, които са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Поради кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД и на валиден застрахователен договор по риск „Гражданска отговорност“ към момента на произшествието, сключен с ответното дружество в качеството му на застраховател на виновния за произшествието водач на МПС, във връзка с чието неправомерно управление са причинени имуществени вреди на ищеца, се явява основателен, до пълния заявения размер от 800 лeва. Върху присъдената сума по установителния иск се дължи и законната лихва от дата на подаване на заявлението – 03.06.2021 г. до окончателното плащане. Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че заплатената от ответника С. Д. К. главница по настоящото дело ще съставлява претърпяна загуба за нея, в резултат неизпълнението на сключената застрахователна полица № BG/22/116000605122 по застраховка „Гражданска отговорност“ между нея и ответника по обратния иск, поради което последният следва да бъде осъден в условията на евентуалност да заплати на С. Д. К. сумите, които тя е осъдена да заплати на ищеца по първоначалния иск -............. По своята правна характеристика предявяването на обратен иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, представлява последващо обективно съединяване на искове при условията на положителна евентуалност. В този смисъл доколкото уважаването на главния иск се явява една от предпоставките за уважаване на евентуалния, наред със специфичните за същия предпоставки, то последица от успешното предявяване на първия е именно създаването на условно изпълнително основание, т. е. ако и доколкото първоначалният ответник изпълни задължението си към ищеца. С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца по главния иск следва да се присъди сумата в общ размер от 600 лева, представляваща разноски за държавна такса от 50 лева (25 лева за заповедното и 25 лева за исковото производство), депозит за вещо лице от 400 лева и юрисконсултско възнаграждение от 150 лева (50 лева в заповедното производство и 100 лева в исковото производство). В случай, когато е предявен и разгледан обратен иск, по спора само между страните по него, отговорността за разноските се разпределя, според качеството им по обратния иск, предвид резултата по него. В тази връзка на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът по обратния иск следва да заплати на С. Д. К., сумата от 770 лева, представляваща разноски за държавна такса от 50 лева и адвокатско възнаграждение от 720 лева (240 лева по заповедното производство и 480 лева по исковото производство). По изложените съображения Софийски районен съд