Решение № 135 от 6.2.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 4422/2023 г.

Производството е образувано на основание чл..59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „ЮРЪПИЪН ЕЪР ЧАРТЪР“ЕАД с ЕИК: 204830885 чрез адв. Л. Ц. против НП № 111/18.09.2023 г. на Началника на ГПУ – Летище Варна при РДГП – Аерогари, ГДГП-МВР, с което на основание чл. 51 от ЗЧРБ на юридическото лице е наложено административно наказание „Имуществена санкцияв размер на 2000/две хиляди / лева, за нарушение на чл. 20 ал. 1 т. 1 от ЗЧРБ, във вр. с чл. 19 ал. 1 т. 1 от ЗЧРБ. В жалбата се излага становище, че НП е неправилно съотв. издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, предвид констатацията, че в АУАН и НП е посочено единствено мястото и времето, при които е установено нарушението, които в случая според въззивника не могат да се отъждествят с мястото на извършване на административното нарушение и времето на осъществяването му. Оспорва се обосноваността на обжалваното НП с твърдението, че по отношение на превозваното лице е била налице, както валидна виза, а именно Шенгенска виза, валидна до 03.08.2023 г., така и валиден документ за пътуване. Излага се становище, че по отношение на този вид визи, следва да се прилага Решение № 565/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за въвеждане на опростен режим за контрола на лица на външните граници, който се основава на едностранното признаване от страна на България, Хърватия, Кипър и Румъния на определени документи за равностойни на националните им визи за транзитно преминаване или планиран престой на тяхна територия, не надвишаващ 90 дни в рамките на период от 180 дни и за отмяна на Решения № 896/2006/ЕО и № 582/2008/ЕО. Сочи се, че съгласно §9 от посоченото решение, условията за влизане на граждани на трети страни за престой на територията на държавите-членки, който не надвишава 90 дни за период от 180 дни, както е посочено в Регламент № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета, трябва да бъдат изпълнени, с изключение на условието да притежават валидна виза, ако такава се изисква съгласно Регламент /ЕО/ № 539/2001, доколкото с решението се създава режим на едностранно признаване от страна на България, Хърватия, Кипър и Румъния на определени документи, издадени от държави -членки, които прилагат изцяло достиженията на правото на Шенген, както и на подобни документи, издадени от България, Хърватия, Кипър и Румъния за транзитно преминаване или за планиран престой на тяхна територия, не надвишаващ 90 дни в рамките на 180 дни. Твърди се, че до датата на пълното си присъединяване към Шенгенското пространство България едностранно следва да прилага безвизов режим спрямо притежателите на валидни шенгенски визи. Навежда се довод, че съгласно съществуващото споразумение между България и Израел, подписано между държавите на 23.01.2023 г., туристическите пътувания до двете страни се осъществяват при условията на безвизов режим, като разрешеният престой е 90 дни. С оглед на изложените съображения и предвид твърдението, че паспортът на израелския гражданин е съответствал на изискванията за посочения документ за граждани извън ЕС, а именно да е валиден най-малко три месеца след датата, на която възнамерява да напусне ЕС и да е издаден през последните 10 години, се иска НП да бъде отменено като необосновано. При условията на евентуалност се иска отмяната на НП с оглед маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, , не се представлява. Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от юк Екатерина Кабранска по същество на делото, като в същото се излагат твърдения, че издадените АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити, съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съотв. посочени са изрично датата и мястото на извършване на нарушението – ГКПП – Аерогара Варна и са подробно описани обективните признаци на вмененото на въззивника нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, включително правната квалификация на нарушението и санкционната норма. Излагат се доводи за обоснованост на издаденото НП с оглед предписанието на разпоредбите на чл. 20 ал.1 и чл. 8 от ЗЧРБ, както и предвид нормите на Регламент /ЕО/ № 539/2001 г. Сочи се, че към процесната дата, България не е част от Шенгенското пространство, поради което държавата ни не прилага изцяло Регламент /ЕО/ № 562 на ЕП и на Съвета, поради което е неоснователно позоваването на жалбоподателя на този регламент. Адресира се до съда искане НП да бъде отменено и в полза на Гранично полицейско управление – Летище Варна при Регионална дирекция "Гранична полиция" – Аерогари към Главна дирекция "Гранична полиция"-МВР да се присъди юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, в случай, че бъде уважена жалбата на въззивника се иска направените от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал.5 от ГПК да бъдат редуцирани до минимално определения размер, посочен в чл. 36 от Закона за адвокатурата, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – И. Й. и свидетеля по съставянето на АУАН –Н. О. – служител на ГКПП Аерогара – Варна, присъствала при установяване на нарушението. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП. Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка: На лицето R.G..A., родена на 28.02.2004 г., гражданка на Йордания на 15.06.2023 г. от Република Италия била издадена единна шенгенска многократна виза, тип „С“ с №. 043340163, валидна от 20.06.2023 г. до 03.08.2023 г., с разрешен срок на пребиваване от 30 дни. На 17.07.2023 г., около 21.40 часа горепосоченото лице пристигнало на Аерогара – Варна с полет BUC968 от Тел Авив, изпълняван от дружеството-жалбоподател. При проверката на ГКПП – Аерогара - Варна се установило, че лицето R.G..A. притежава документ за пътуване на лице с друго гражданство, издаден от Израел с № 39861665 на 03.07.2022 г. и валиден до 02.07.2027 г., както и единна виза, тип „С“, с № 043340163, издадена от Република Италия на 15.06.2023г, валидна от 20.06.2023 г. до 03.08.2023 г., като същата не била използвана за влизане в държава, прилагаща изцяло достиженията на правото от Шенген. На лицето е съставен отказ за влизане в Република България № 74/17.07.2023 г. При така установените факти, свид. И. Й. съставила на дружеството- жалбоподател АУАН № 111/17.08.2023 г. за нарушение на чл. 20 ал.1 т.1 във вр. с чл. 19 ал.1 т.1 от ЗЧРБ. В акта е вписано възражение на представляващ дружеството, както следва: „Детето пътува с родителите, всички притежават валидни визи Шенген, цялото семейство с три деца върнати същия ден за Германия“. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 51 от ЗЧРБ е ангажирана административно- наказателната отговорност на „Юръпиън Еър Чартър“ЕАД, като на същото е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева. Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и еднопосочен начин от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, както и от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, служители при ГПУ-Варна към РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР, констатирали нарушението, които съдът кредитира изцяло, като логични, не противоречащи помежду си и на писмените доказателства, приобщени по делото и в пълнота изясняващи релевантните факти. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Наказателното постановление № 111/18.09.2023 г. на Началника на ГПУ – Летище Варна при РДГП – Аерогари е издадено от компетентен орган съгласно чл. 53, ал.1 от ЗЧБР и видно от приобщеното по делото от заверено копие на Заповед № 8121з-378/06.04.2020 г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административо-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Съдът не споделя доводите на въззивника за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Посочени са, както датата, така и мястото на извършване на нарушението, които в случая съвпадат с датата и мястото на осъществяване на проверката. Това е така, доколкото нарушението е довършено когато е завършен превоза, поради което е несъстоятелно твърдението, че то било извършено по друго време и на друго място, а не в гр. Варна. Административното нарушение е довършено на територията на Република България /в гр. Варна, където е приключил полетът/, поради което съгласно чл. 4 от ЗАНН приложимо е българското законодателство, съотв. в случая са нарушени материалноправните норми на ЗЧРБ. В посочения смисъл са Решение № 463 от 4.04.2023 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 308/2023 г., Решение № 7692 от 14.12.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 6449/2022 г., Решение № 928 от 11.07.2022 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 768/2022 г. Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква, както и дали същите съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали изображението на снимката позволява установяване на самоличността на притежателя. Според чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза когато е необходима. Съгласно чл. 9 ЗЧРБ визата е разрешение за влизане и пребиваване или летищен транзит. Нормата на чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ предвижда, че чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава се изисква. Съгласно § 1 т. 3 от ДР на ЗЧРБ „паспорт или заместващ го документ за пътуване“ е този, който е издаден по законоустановения ред на съответната държава, в който може да бъде положена виза и който дава право на чужденеца да се завърне в държавата, от която влиза, в държавата на произход или в трета държава, снимката в него позволява установяване самоличността на притежателя му, не съдържа преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, няма следи от подмяна на снимката, положените печати са ясни, изображението на снимката съвпада с образа на притежателя и срокът му на валидност не е изтекъл. Разпоредбите на чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от ЗЧРБ уреждат случаите, при които не е необходима виза за влизане в страната ни, а именно - не се изисква виза, когато това е предвидено в Регламент (ЕО) №539/2001 на Съвета, в други актове на ЕС с обвързващо действие, в международен договор, по който Република България е страна, или в акт на Министерския съвет (какъвто в случая е Решение на Министерски съвет № 284 от 12.04.2023г., обн. в ДВ 36/2023г.). От датата на присъединяване към ЕС през 2007 г., България прилага Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15.03.2001 г., който от 14.11.2018 г. е кодифициран с Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета. Съгласно Регламент (ЕО) №539/2001 на Съвета, не е необходима виза, когато лицето притежава статут на бежанец или е без гражданство. С него се определят третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване. България е страна членка на Европейския съюз, но не е страна членка на Шенгенското пространство и няма вътрешни граници с другите държави от него, съгласно Регламент /ЕС/ 399/2016 на Европейския парламент и на Съвета. В този смисъл, при полет от летище в Шенгенското пространство към летище на територията на Република България съответният пътник пресича външна граница, а при кацане в Република България следва да притежава валиден документ за пътуване и виза, даваща му право да пребивава законно на територията на Европейския съюз /извън страните от Шенген). Регламент (ЕО) 562/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) предвижда премахването на граничен контрол на лица, които пресичат вътрешните граници между държавите - членки на Европейския съюз и установяване на правила за граничния контрол на лица, които пресичат външните граници на държавите-членки на Европейския съюз. Според чл. 2 от Регламент (ЕО) 562/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета „вътрешни граници“ са: а) общите сухопътни граници, включително реки и езера, на държавите- членки; б) летищата на държавите-членки за вътрешни полети; според т. 3 „вътрешен полет“ е всеки полет, изключително от или към териториите на държавите-членки без кацане на територията на трета държава. Горните норми следва да се тълкуват ведно с легалните дефиниции на тези понятия, посочени в Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 г., където в чл. 1 е посочено, че „вътрешни граници“ са общите сухопътни граници на договарящите страни, както и техните летища за вътрешни полети и морските им пристанища, които се използват изключително за редовни транспортни превози от или към други пристанища на територията на договарящите страни без прекачване на пристанища извън тези територии; външни граници са сухопътните и морските граници, както и летищата и морските пристанища на договарящите страни, доколкото те не представляват вътрешни граници, вътрешен полет е всеки полет, изключително от или към територията на договарящите страни, без кацане на територията на трета държава. Съгласно т. 1 от Приложение № 1 към Регламент /ЕС/ 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване, гражданите на Израел, какъвто безспорно е превозеният от дружеството-въззивник пътник, трябва да притежават виза при преминаването на външните граници на държавите членки. В този смисъл, при полет от летище в Шенгенското пространство към летище на територията на Република България, съответният пътник, гражданин на държава, която не е член на ЕС пресича външна граница, а при кацане в Република България следва да притежава валиден документ за пътуване, а в случаите по чл. 8 ал. 2 и виза, даваща му право да пребивава законно на територията на Европейския съюз (извън страните от Шенген). С Решение на Министерския съвет от 12 април 2023 г. (обн. ДВ, бр. 36 от 2023 г.) са направени изменения и допълнения на РМС № 459 от 2014 г. за одобряване прилагането на Решение № 565/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. (ДВ, бр. 56 от 2014 г.), като е отменено РМС № 48 от 2012 г. за прилагане на безвизов режим към притежателите на валидни единни (шенгенски) визи, валидни визи за дългосрочно пребиваване и разрешения за пребиваване, издавани от държавите членки, които изцяло прилагат достиженията на правото от Шенген, както и от Швейцария и Лихтенщайн. Считано от 21 април 2023 г., притежателите на следните изчерпателно изброени документи имат право да влизат и пребивават на територията на Република България, без да е необходимо да притежават българска виза тип “С” за транзитно пребиваване или планиран престой: 1/"Единна виза" по смисъла на чл. 2, т. 3 от Визовия кодекс, валидна за две или за многократни влизания, и след като е била използвана веднъж за влизане в държава, прилагаща изцяло достиженията на правото от Шенген; 2/“Виза за дългосрочно пребиваване", посочена в чл. 18 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, след като е била използвана веднъж за влизане в държавата, която я е издала; 3/Разрешение за пребиваване по член 2, т. 16, буква "а" от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници); 4/Виза с ограничена териториална валидност, издадена в съответствие с чл. 25, параграф 3, изречение първо от Визовия кодекс, валидна за две или за многократни влизания, и след като е била използвана веднъж за влизане в държава, прилагаща изцяло достиженията на правото от Шенген (бел. такива биха могли да са напр. визите, издавани от държава, прилагаща изцяло достиженията на правото от Шенген, на граждани на Косово); 5/Национална виза за краткосрочен престой или национална виза за дългосрочен престой, издадени от Кипър или Румъния в съответствие с единен формат, определен с Регламент (ЕО) № 1683/95 на Съвета, валидни за две или многократни влизания, и след като са били използвани веднъж за влизане в държавата, която ги е издала; или разрешение за пребиваване, издадено от Кипър или Румъния в съответствие с единния формат, определен с Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета, освен когато визите и разрешенията за пребиваване са поставени върху документи за пътуване, които тези държави членки не признават, или върху документи за пътуване, издадени от трета държава, с която те не поддържат дипломатически отношения. 6/ Издадени до 31 декември 2022 г. вкл. национална виза за краткосрочен престой, национална виза за дългосрочен престой или разрешение за пребиваване от властите на Република Хърватия, до изтичане на срока на тяхната валидност. В настоящият случай е безспорно установено, че лицето R.G..A., родена на 28.02.2004 г., гражданка на Йордания, е притежавала документ за пътуване на лице с друго гражданство с № 39861665, издаден на 03.07.2022 г. от Израел и валиден до 02.07.2027 г., като по отношение на лицето е била представени и единна виза за многократни пътувания, тип „С“ с № 043340163, издадена от Италия на 15.06.2023 г., валидна от 20.06.2023 г. до 03.08.2023 г., със срок на пребиваване от 30 дни, която не е била използвана за влизане в държава, прилагаща изцяло достиженията на правото от Шенген. Обстоятелството, че визата не е ползвана за влизане в държава от посочената категория се установява от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, които сочат, че са констатирали при проверката отсъствие на печат в паспорта на лицето, удостоверяващ такова влизане. С оглед на изложеното дружеството-жалбоподател, в качеството му на превозвач, е нарушило задължението си по чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, а именно преди да извърши услугата по превоз на пътника, да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата на конкретния пътник. Това задължение е изпълнено само по отношение на документа за пътуване, доколкото визата не е съответствала на изискванията на закона, но не и по отношение на изискванията, на които следва да съответства визата за влизане в Република България. За пълнота на настоящото изложение, предвид визираните в жалбата доводи в този смисъл, съдът констатира, че действително с Решение на № 124 на МС от 15.02.2023 г. е утвърдено Споразумението между правителството на Република България и правителството на Държавата Израел за сътрудничество в областта на туризма, подписано на 23 януари 2023 г. в гр. София с вносител Министерството на туризма. С т. 3. от посоченото решение е възложено на министъра на туризма да обнародва в "Държавен вестник” споразумението в 15-дневен срок от датата на влизането му в сила. След извършена служебна проверка обаче в официалния сайт на Държавен вестник, съдът констатира, че посоченото споразумение не е сред обнародваните актове в официалния раздел на Държавен вестник през 2023 г. като същото не фигурира и сред актовете в раздела „Двустранни договори и споразумения“, публикувани в официалния сайт на посолството на Израел в България. В посочения раздел, във връзка с двустранните отношения между България и Израел в областта на туризма, е публикуван единствено Договор между правителството на Република България и правителството на Държавата Израел за сътрудничество в областта на туризма /утвърден с Решение № 476 от 2 юли 1999 г. на Министерския съвет, в сила от 22 юли 1999 г.), (обн., ДВ, бр.72 от 1 септември 2000 г.), в който обаче не се предвижда безвизов режим за превозвани пътници от Израел до Република България. С оглед на изложеното правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател на основание чл. 51 от ЗЧРБ, която санкционна норма, предвижда, че превозвач, който не изпълни задълженията си по чл. 20 от ЗЧРБ, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв. за всяко превозвано лице. Настоящият състав не намира нарушението за маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото се касае за формално нарушение с осъществяването на което всякога се засягат конкретните обществени отношения, които е призвана да гарантира нормата на чл. 20 ал.1 т.1 от ЗЧРБ, а именно спазване качествения контрол върху преминаващите въздушните граници на РБ е европейското пространство лица. Същевременно по делото не са установени обстоятелства, отличаващи конкретното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Друг е въпросът, че на съда е служебно известен фактът, че дружеството-жалбоподател нееднокартно е наказвано с влезли в сила НП за извършени нарушения от същия вид, което сочи на по-висока степен на обществена опасност от извършването на настоящото такова. Като взе предвид, че административната санкция е определена в минималния размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията й. С оглед на изложеното, съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано. С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно проведено открито съдебно заседание, съотв. процесуалния представител е участвал в същото с депозиране на писмени бележки, но не е присъствал в проведеното заседание, съотв. предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът намери, че следва да определи юрисконсултското възнаграждение в минималния размер от 80 /осемдесет/ лева. Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, съдът