Решение № 260746 от 13.5.2021 г. на Софийски градски съд по дело № 2295/2018 г.

Производство то е по реда на чл. 632, ал. 4 от ТЗ. С Решение № 860 /07.05.2019 г. по търговско дело № 2295/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав, на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на “ А.• ” ООД, ЕИК ••••••, определена е началната й дата, открито е производство по несъстоятелност на дружеството, назначен е временен синдик на дружеството и е свикано първо събрание на кредиторите. С Решение № 48/08.01.2020 г. по настоящото дело, на основание чл. 710 вр. с чл.711 от ТЗ, е обявен в несъстоятелност длъжника “ А.• ” ООД, постановено е прекратяване дейността на предприятието, задължен е длъжника във фирмата си да прави добавка “ в несъстоятелност ”, прекратени са правомощията на органите на длъжника, постановено е лишаване на длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, постановени са общи запор и възбрана върху имуществото на длъжника, постановено е започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността на “ А.• ” ООД, и разпределение на осребреното имущество. С определение № 138/09.01.2020 г. съдът, като е взел молбана на синдика и необходимостта от парични средства за покриване на разноските за издръжка на производството по несъстоятелност, е приканил кредиторите на дружеството да внесат сумата от 3 000 лева, необходима за покриване на разноски в производството по несъстоятелност в едномесечен срок, считано от обявяване на определението в Търговския регистър при Агенцията по вписванията. Определението е обявено в Търговския регистър по партидата на дружеството на 10.01.2020 г. и срокът за внасяне на определените от съда разноски за издръжка на производството на несъстоятелност е изтекъл на 10.02.2020 г. С Решение № 350/19.02.2020 г., постановено по настоящото дело, като е приел, че не са внесени определените разноски за издръжка на производството по несъстоятелност, на основание чл. 632, ал. 5 вр. с ал. 1 от ТЗ, съдът е спрял производството по делото. В решението е указано, че ако в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, производството ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от търговския регистър. Решението на СГС е вписано в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел на 19.02.2020 г. При изчисляване на едногодишния преклузивен срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ съдът съобразява спирането на срока съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), изменението на тази норма (изм. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) и приетото в §13, ал. 1 от Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) относно продължаването на сроковете след изтичане на седем дни от обнародването му в “ Държавен вестник ”. При първоначалната редакция на горецитирания закон съдът намира, че срокът по чл. 632, ал. 2 от ТЗ попада в хипотезата на чл. 3, т. 2, предложение второ от закона – “ други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права ”. С оглед на това, считано от 13.03.2020 г., срокът по чл. 632, ал.2 от ТЗ е спрял да тече. Нормата на чл. 3, т. 2, предложение второ от закона е изменена с изменението на горецитирания закон (изм. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г., в сила от 09.04.2020 г.), като от хипотезите на спиране на сроковете отпадат “ други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права ”. Съгласно § 13, ал. 1 от ЗР на ЗИД на ЗМДВИПОРНС от 13.03.2020 г., сроковете по чл. 3, т. 2 относно “ други срокове ” в досегашната редакция, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на седем дни от обнародването му в “ Държавен вестник ”. Следователно, считано от 17.04.2020 г., срокът по чл. 632, ал. 2 от ТЗ е започнал да тече отново, като за изтичането му е необходим срок, обхващащ остатъка от първоначалния срок, както и да бъде добавен периодът на спирането от 13.03.2020 г. до 16.04.2020 г. включително, т.е. общо 35 дни (така в Определение № 200/26.04.2021 г. по ч.т.д. № 317/2021 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О., като даденото разрешение относно преклузивния срок по чл. 649 от ТЗ е приложимо и в настоящия случай; Определение № 15/29.01.2021 г. по ч.гр.д. № 4042/2020 г. по описа на ВКС, Г.К., I Г.О., като даденото разрешение относно преклузивния срок по чл. 172 от ЗЗД е приложимо и в разглеждания случай). Отчитайки разпоредбата на чл. 3 от горецитирания закон и нейното изменение, съдът намира, че в случая законоустановеният едногодишен срок за привнасяне на определените разноски в производството по несъстоятелност е изтекъл на 2 6.03.2021 г. За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че в случая не е приложима нормата на чл. 3, т. 1 от ЗМДВИПОРНС от 13.03.2020 г., предвиждаща, че се спират процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението. Това следва от използвания законодателен подход. Спирането течението на процесуалните срокове за определен период от време не е прецедент в българското законодателство. Така в разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ГПК (нова – ДВ, бр. 86 от 2017 г., отм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) е предвидено спирането на течението на сроковете по съдебни производства през дните, обявени за официални празници и по време на съдебната ваканция, с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 от ЗСВ. Това спиране обаче касае само процесуалните срокове по движението на висящите дела, а не и преклузивните срокове, какъвто е едногодишният срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ. Аргумент за горното е и приетото относно процесуалната норма на чл. 61, ал. 1 от ГПК в мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение от 13.07.2020 г. по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС, че по отношение на сроковете по чл. 649, ал. 1 и чл. 694, ал.6 от ТЗ, доколкото те са установени от закона преклузивни срокове за предявяване на искове, не намира приложение процесуалната норма на чл. 61, ал. 1 от ГПК, предвиждаща спиране на течението на срока при спиране на производството и продължаване на течението на срока от момента след възобновяването му. Това разрешение следва да се приложи и по отношение на преклузивния срок по чл. 632 от ТЗ. Не е приложима в случая и нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДВИПОРНС от 13.03.2020 г. (изм. и доп. – ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г.), тъй като преклузивният срок по настоящото производство не е изтекъл по време на извънредното положение и не е свързан с упражняване на права от частно правни субекти. До изтичането на законоустановения преклузивен срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ, изтекъл на 26.03.2021 г., не е депозирано искане за възобновяване на производството по несъстоятелност, не са представени по делото доказателства за наличие на достатъчно имущество на дружеството в несъстоятелност или за внасяне на указаната сума, необходима за предплащане на началните разноски в производството. С оглед на горното съдът намира, че са н алице предпоставките на чл. 632, ал. 4 от ТЗ, поради което следва да бъде постановено прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на дружеството от Т ърговския регистър. Водим от изложеното и на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ, СЪДЪТ