Решение № 513 от 25.11.2024 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 835/2024 г.

Производство по реда на чл.435 ал.1 от ГПК. Производството по делото е образувано по реда на чл. 435 ал.1 от ГПК на основание жалба, подадена от ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ „Н. Н.“. ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление в гр. •••••••••••. представляван от физическото лице Н. Г. Н., с ЕГН ••••••••••, действаща чрез пълномощника си адвокат Л. Д. против действията на частен съдебен изпълнител Ц. Н. per. № ••• КЧСИ по изпълнително дело № 586/2023 г. по описа на ЧСИ за вдигане на запора върху банкова сметка на длъжника Народно читалище „Искра - 1903“, доколкото актът за вдигане на запора по същество представлява отказ за извършване на изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 1, т. I ГПК. В жалбата се излагат оплаквания, че по образуваното изпълнително дело. частният съдебен изпълнител наложил запор върху банковата сметка на длъжника по изпълнението Народно читалище „Искра - 1903“ с IBAN BG 71 STSA 93001518007393, открита в „Банка ДСК“ ЕАД. С оглед възражения на длъжника за несеквестируемост на средства по сметката заплащани от държавния бюджет ЧСИ изисква допълнителна информация от „Банка ДСК“ ЕАД. Изисканата от „Банка ДСК“ ЕАД допълнителна информация, обективирана в нейното второ по време (последващо) писмо, входирано по изпълнителното дело с вх. № 19609/18.07.2023 г взискателката счита за неоснователно за вдигане на запора. Също считаза невярно изнесената от Кметство с.••••• информация, че процесиите суми представляват „субсидия от държавния бюджет за делегирана от държавата дейност „читалища“. Заявява, че оспорва достоверността на поддържания от длъжника по изпълнението довод, че финансирането по банковата му сметка с IBAN BG 71 S T S A 93001518007393, открита в „Банка ДСК“ ЕАД, се осигурявало изначално от държавния бюджет, като опосредено преминавало през бюджета на местната община - Община Долни Дъбник. а оттам цитираната община превеждала средствата по сметка на читалището - длъжник по изпълнението. В светлината на допълнителния отговор на „Банка ДСК“ ЕАД. входираи по изпълнителното дело с вх. № 19609/18.07.2023 г, , намирам, че не се установява паричните авоари на длъжника по изпълнението, намиращи се по неговата сметка в „Банка ДСК“ НАД, да са с източник или първоизточник държавно финансиране, тоест да представляват финансиране от държавния бюджет под формата на субсидия, трансфер или безлихвен заем, включително - чрез бюджет на община или чрез друг бюджет, тоест - не е налице несеквестируемост по смисъла на чл. 520, ал, 1 ГПК по отношение на авоарите в разглежданата банкова сметка. Събраните доказателства, и по-специално - горепосоченото най-ново удостоверение от „Банка ДСК“ ЕАД с вх. № 19609/18.07.2023 г.. сочат, че пряк вносител на сумите по сметката на читалището е кметството на с. •••••. В заключение моли изцяло да се отмени акта на ЧСИ Ц. Н. по изп. № 586/2023 г. по неговия опис за вдигане на запора върху банковата сметка на Народно читалище „Искра - 1903“ с IBAN BG 71 STSA 93001518007393. открита в „Банка ДСК" ЕАД. което вдигане на запор е извършено със съобщение изх. М 7287/13.07.2023 г. за вдигане на запорите по цитираното изпълнително дело. В законния срок е постъпило писмено становище от ответника по жалбата и длъжник по изпълнението Народно читалище „Искра - 1903“ с.•••••. В него се изразява становище за неоснователност на жалбата, като се навеждат доводи по същество. Заявява, че съгласно чл. 54 от действащия за 2024 г. Закон за държавния бюджет сумата определена за читалищата в Община Долни Дъбник е 251 200 лв. /точната сума е 251 хил. 160 лв., но в закона сумите се закръгляват от законодателя/. С писмо ФО-1 на Министерство на финансите на Република България, входирано в Община Долни Дъбник под № 0400- 23/3.01.2024 г. са изпратени показатели за прилагане на стандартите за делегираните от държавата дейности от които е видно, че размерът на държавната субсидия за читалищата на територията на Община Долни Дъбник е 251 160 лв. Разпределянето на сумата между читалищата е утвърдено от Общински съвет Долни Дъбник. От представените о т тях платежни нареждания безспорно се установява, че постъпилите плащания по сметка на читалищата са единствено и само държавна субсидия предвидена в Закона за държавния бюджет. Счита, че правилно и законосъобразно ЧСИ Ц. Н. е вдигнал наложения запор върху банковата сметка на читалището, тъй като сумите, които постъпват в нея представляват държавна субсидия. Съгласно чл, 520, ал. 1 от ГПК: „не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и други бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия, трансфер или временен безлихвен заем“. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 25 от Закона за народните читалища: „недвижимото и движимо имущество собственост на читалищата, както и приходите от него не подлежат на принудително изпълнение“. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение. В писмените мотиви ЧСИ Ц. Н. е описал извършените процесуални действия, като е изразил становище за недопустимост и алтернативно за неоснователност на жалбата. Изтъква, че запорът е вдигнат частично само върху средствата, които са предмет на субсидия от държавния бюджет, като вдигането е съобразено с нормата на чл.520 ал.1 от ГПК. Плевенският окръжен съд, като провери данните по делото, приема за установено следното: По ДОПУСТИМОСТТА на жалбата. Взискателят оспорва вдигане на запор върху банкова сметка, като счита, че същото представлява отказ за извършване на изпълнително действие. Същото му е съобщено на 29.08.2024г., а жалбата е подадена на 12.09.2024г. Съдът счита, че при наличие на искане за налагане на запор върху всички постъпили в банковата сметка суми и частичното му вдигане е налице отказ за извършване на изпълнителното действие в пълен обем, както е поискано от взискателя, поради което е налице правен интерес от обжалване при хипотезата на чл.435 ал.1 т.1 от ГПК. Жалбата е подадена в срока по чл.436 от ГПК и се явява процесуално допустима. По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата: Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. От данните в приложеното изпълнително дело се установява следното от фактическа страна: Изпълнително дело № 20237560400586 по описа на ЧСИ Ц. Н., е образувано с взискател – ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ „Н. Н.“. ЕИК ••••••• и длъжник Народно читалище „Искра - 1903“ за събиране на парично вземане, въз основа на изпълнителен лист от 05.04.2023г., издадени по гр.д.№ 5933/2021г. на РС-Плевен. Изпратена е призовка за доброволно изпълнение на длъжника. Изискани са справки за имотното му състояние. Със запорно съобщение от 05.06.2023г. е наложен запор на банковата сметка на длъжника в „Банка ДСК“ АД до размера на цялото вземане. Същото е изпълнено от банката видно от писмо от 08.06.2023г. Подадено е възражение за несеквестируемост на наличните в сметката парични средства от длъжника на осн. Чл.520 ал.1 от ГПК, като е представено извлечение от банката, че същите са субсидия, преведена от Кметство с.•••••. Възражението е оспорено от взискателя. ЧСИ е изискал данни за първоначалния приходоизточник на средствата по запорираната банкова сметка с писмо от 20.06.2023г. Банката е отговорила, че преводите са от Кметство с.••••• и не може да отграничи, кои са с произход от държания бюджет. Със заявление от 28.06.2023г. Кметът на с.••••• е посочил, че превежданите средства са от държавния бюджет за делегирана от държавата дейност „Читалища“. На 13.07.2023г. ЧСИ Н. е разпоредил вдигане на запорите по отношение на средствата с основание и представляващи държавна субсидия. В отговор банката е поискала уточнение, кои средства са с такъв произход, защото не може да ги отграничи. По молба на взискателя от 14.08.2024г. на 26.08.2024г. и е съобщено за вдигането на запорите, което е атакувано с настоящата жалба. При така изяснените факти, съдът намира за установено следното от правна страна: При налагането на запор на банкови сметки на длъжници - читалища, ЧСИ следва да има предвид няколко разпоредби. Така например в разпоредбата на чл. 25 от ЗНЧ е предвидено, че недвижимото и движимо имущество собственост на читалищата, както и приходите от него не подлежат на принудително изпълнение освен за вземания произтичащи от трудови правоотношения (какъвто настоящият случай не е). В разпоредбата на чл. 520, ал. 1 от ГПК се предвижда, че не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия от държавния бюджет. В настоящия случай се установява от представения удостоверителен документ от Кмета на с.•••••, че част от постъпващите по сметката суми са от държавна субсидия превеждана от Община Долен Дъбник, като изрично е описан механизма на изплащането им. По делото не са представени доказателства, че по сметката на длъжника постъпват и други приходи каквито са например биха били сумите от дарения, които биха били секвестируеми. Ето защо, не може по принцип да се изключи налагането на запор на банковата сметка на длъжник – читалище. При изпълнението върху сумите, постъпили по сметката обаче, съдия изпълнителят следва да събира сведения за източника им и да извършва изпълнение само за сумите, постъпили извън държавната субсидия и извън ограниченията наложени с разпоредбата на чл. 25 от ЗНЧ. В конкретния случай наложеният запор се явява законосъобразен, ЧСИ обаче следва да извърши допълнително проучване на постъпилите суми и да прецени дали с тях е възможно да се погаси задължението на длъжника. От цитираните разпоредби се установява, че в предметния им обхват, попадат само средствата, представляващи субсидия от държавния бюджет, средства от Европейския съюз и недвижимото и движимото имущество, собственост на читалищата, както и приходите от него. Следователно, от защитата на несеквестируемостта се ползват средствата на читалищата, постъпили само от източници по чл. 21, т. 3 и т. 4 от ЗНЧ. От такава защита не се ползват обаче средствата им от източниците по чл. 21, т. 1, 2, 5 и 6 от ЗНЧ, като членски внос, културно- просветна и информационна дейност, дарения, завещания и други приходи (извън посочените в чл. 520 ГПК, чл. 95 ЗДБРБ и чл. 25 от ЗНЧ). И доколкото по банковата сметка на длъжника могат да постъпват подобни суми, то съдът намира, че запорираното вземане на жалбоподателя е частично несеквестируемо. Тъй като изпълнението не може да се носочва към суми от държавната субсидия, то и частичното вдигане на запора спрямо тях също е законосъобразно и е в синхрон с изискванията на горецитираните правни норми. Изложеното по-горе дава основание да се приеме, че жалбата на ЕТ „Н. Н.“. ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление в гр. •••••••••••. представляван от физическото лице Н. Г. Н., с ЕГН ••••••••••, действаща чрез пълномощника си адвокат Л. Д. против действията на частен съдебен изпълнител Ц. Н. per. № ••• КЧСИ по изпълнително дело № 586/2023 г. по описа на ЧСИ за частично вдигане на запора върху банкова сметка на длъжника Народно читалище „Искра - 1903“ по отношение на средствата с основание и представляващи държавна субсидия, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, на основание чл. 437 във вр. чл. 435, ал.1 от ГПК