Решение № 159 от 17.11.2025 г. на Районен съд - Несебър по дело № 567/2025 г.

Производството се образува по жалба на С. В. М. против Наказателно постановление № 133/10.06.2025 г., издадено от Кмета на Община Несебър, с което на жалбоподателката се налага наказание „глоба“ в размер на 400.00 лева за извършено нарушение на чл. 13, ал. 1, т. 9 от Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред, спокойствието и сигурността на гражданите, за опазване на общинската собственост и околната среда, за безопасността на движение на територията на Община Несебър, затова, че на 14.04.2025 г. в 19.10 часа жалбоподателката събира и храни безстопанствени животни – котки в ПИ №6•••, с. Равда В жалбата се излагат подробни доводи за отмяна на наказателното постановление. В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа подадената жалба. Моли за уважаването й. Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. Въззиваемата страна се представлява от своя юрисконсулт, който моли за потвърждаване на наказателното постановление. Фактически констатации на съда и правни изводи на съда: Жалбата се подава в срок и от процесуално легитимирана страна, поради което е допустима. Актът за установяване на административно нарушение серия А №0004928/16.04.2025 г. се издава от компетентен орган, упълномощен със заповед № 1664/03.12.2020 г., в присъствието на жалбподателката и двама свидетели, съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и се връчва на жалбподателката при отказ, надлежно удостоверен с подпис на един свидетел по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Наказателното постановление се издава от компетентен орган и в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от съставяне на АУАН. По съдържание АУНА и НП отговарят на изискванията на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, установяващи изискуемите рекзизити. Вмененото във вина на въззивника нарушение се индивидуализира в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Описанието на нарушението в АУАН и в НП е направено с достатъчна пълнота и конкретика. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя С. С. Т., в качеството й на свидетел, и които съдът кредитира изцяло, като отговарящи на истината, както и от съставения снимков материал, част от административнонаказателната преписка, се установява по несъмнен начин, че на 14.04.2025 г. в 19.10 часа в ПИ 6•••, което е в близост до бившия софийски лагер в с. Равда, на улица „Лазур“ с пресечката на ул. Дюни, жалбоподателката, заедно с друга неустановена по делото жена, хранят над 10 безстопанствени котки, събрани около тях. След като жалбоподателката и жената с нея виждат служителите на Община Несебър, напускат мястото на събитието. Самоличността на жалбоподателката се установява от служителите на Община Несебър на 16.04.2025 г. в сградата на Общината, след като в телефонен разговор е поканена да се яви на място в Общината. Жалбоподателката заявява пред свидетелят Т., че ще продължава да грижи за безстопанствените котки. Съдът намира, че извършеното от жалбоподателката на 14.04.2025 г. в 19.10 часа деяние, предмет на издаденото наказателно постановление, е доказано по несъмнен начин. Спорният по делото въпрос, в който смисъл е възражението, посочено в жалбата, е дали деянието представлява административно нарушение. С разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 9 от Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред, спокойствието и сигурността на гражданите, за опазване на общинската собственост и околната среда, за безопасността на движение на територията на Община Несебър, се забранява храненето на безстопанствени животни в междублоковите пространства, терени частна и общинска собственост. Целта на тази разпоредба e да се овладее популацията на бездомните животни на територията на Община Несебър. Съгласно дефинитивната норма на § 1, т. 12 от ДР на Закона за защита на животните "овладяване на популацията" представлява научнообосновано регулиране на популацията на безстопанствените животни, което позволява контрол над броя им и цели освобождаването на улиците от тях. Съдът намира, че такава цел на Общината е оправдана, но същата не следва да се реализира, чрез средства, които са нехуманни и които причиняват страдания на животните – в този смисъл е и чл. 12 от Европейската Конвенция за защита на животните компаньони, която посочва, че при регулиране на популацията на животните трябва да се предприемат законодателни и/или административни мерки за намаленото им по начин, който не причинява ненужна болка, страдание или стрес. В чл. 7, ал. 1 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ) е въведена изрична забрана за проявяване на жестокост животните, като за такава проявява се счита всяко действие или бездействие, което причинява продължително или повтарящо се страдание на животното, или увреждане на здравето му или стрес – чл. 7, ал. 2, т. 1 от ЗЗЖ. Горното мотивира съдът да приеме, че създадената с чл. 13, ал. 1, т. 9 от цитираната Наредба № 1 пълна забрана за населението за хранене на безстопанствени животни, противоречи, както на чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗЗЖ, така и на чл. 12 от Европейската Конвенция за защита на животните компаньони, тъй като запретът за хранене на безстопанствено животно е предпоставка за изпадането му в глад, особено през зимния период, което от своя страна би причинило стрес, страдание на животното, а при по-продължителен период на гладуване – и до увреждане на здравето му и неговата смърт. В тази връзка, съдът намира за недопустимо и нехуманно овладяването на популацията на безстопанствени животни да се постига чрез пълна забрана за тяхното хранене. В случая, следва да се предвидят конкретни правила за храненето на безстопанствени животни на територията на Община Несебър, каквито липсва понастоящем. В същия смисъл е и Решение № 50 от 10.01.2014 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 1124/2013 г. В заключение и по арг. от чл. 15, ал. 3 от ЗНА следва да се приеме, че жалбоподателката е санкционирана въз основа на разпоредба от подзаконов нормативен акт, която противоречи на нормативни актове от по-висша степен – Закона за защита на животните и Европейската Конвенция за защита на животните компаньони, поради което наказателното постановление, поради несъответствието му със закона, следва да се отмени изцяло. На основание чл. 63д от ЗАНН, вр. с чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3 от ЗА и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.) в полза на адв. Т. К.-К. следва да се присъдят разноски в размер на 400.00 лева. Мотивиран от горното съдът,