Решение № 560 от 18.2.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 600/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл.94, ал.1 от ЗПК. Образувано е по жалба на Н. А. Р. от гр. Г.О. срещу Решение № РС-120-24-048/10.06.2024г. на Комисията за противодействие на корупцията, с което е установен конфликт на интереси в качеството му на кмет на Община Г.О. и му е наложена глоба в размер на 5 000 лв., както и е постановено отнемане в полза на общината на сума в размер на 225, 10 лв. От оспорващия се твърди незаконосъобразност на обжалвания акт поради постановяването му при неспазване на установената форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Относно първите две основания изтъква, че изложените от него възражения и доводи в административното производство по никакъв начин не са обсъдени и липсват мотиви в тази връзка в обжалваното решение, както и не са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност всички факти и обстоятелства относно казуса. Отделно от това посочва, че не са налице данни дали подаденият сигнал за конфликт на интереси отговаря на изискванията на чл.63 от ЗПК, както и, че по него е извършена проверка в хода на която да е установено, че са налице данни за конфликт на интереси, както изисква нормата на чл.65, ал.1 от ЗПК. По същество оспорва наличието на частен интерес и упражнено властническо правомощие, което да е повлияно от такъв частен интерес. Посочва, че съгласно специалната нормативна уредба, орган на разпореждане с общинско имущество е Общинския съвет, като в случая разпореждането с общинско имущество, представляващо право на собственост по отношение на 8-те поземлени имота, е осъществено от Общински съвет – Г. О. с приемане на Решение №1107/29.06.2023г. по Протокол №66 от същата дата. Посочва, че без посоченото решение и издадените въз основа на него заповеди за обявяване на процедурата и за определяне на спечелилия търга от неговия предшественик, подписания от него договор би бил нищожен. Сочи, че в случая действията му по подписване на договора с „Мирвана“ ООД са подчинени и съобразени именно с волята на Общинския съвет. Извън горното твърди, че въпросният договор е сключен след честна и състезателна процедура, която е инициирана и приключена със съответните заповеди на предишния кмет. Именно в изпълнение на влязлата в сила заповед за определяне на спечелилия процедурата, издадена от предишния кмет, е подписан и процесния договор, като същият е сключен съгласно проекта, утвърден от него, който е бил част от тръжната документация. Сочи, че доколкото към датата на сключването на въпросния договор в общината не е имало назначени заместник-кметове, то е било невъзможно да делегира правомощията си на същите. Твърди също, че сключването на този договор е в обществен, а не в частен интерес, тъй като чрез него се гарантира използването на съответните имоти по предназначение, като общината получава и приходи. Жалбоподателят, чрез процесуалните си представители адв. Н. и адв. Кривошиева, поддържа жалбата по изложените в нея мотиви, които доразвива в хода по същество и в представените по делото писмени бележки. Претендира се отмяна на оспореното решение и присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по делото – Комисия за противодействие на корупцията - гр. София, чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата по съображения, изложени в съдебно заседание. Моли съда да отхвърли жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В представени писмени бележки излага подробни съображения по всяко възражение в жалбата. Съдът, като съобрази становищата на страните и взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното: С Решение № РС-120-24-048/10.06.2024г. Комисията за противодействие на корупцията е установила конфликт на интереси по отношение на Н. А. Р., кмет на Община Г.О. и лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от Закона за противодействие на корупцията /ЗПК/, затова, че по силата на Договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 24.11.2023г. се е разпоредил с общинско имущество в интерес на „Мирвана“ ООД с ЕИК..., в което е бил съдружник и управител до 16.11.2023г., в нарушение на разпоредбата на чл.77, ал.3 от ЗПК; на основание чл.113, ал.1 от ЗПК е наложила глоба на жалбоподателя в размер на 5 000 лв. за осъществения конфликт на интереси; на основание чл. 99, ал. 1 от ЗПК е отнела в полза на общината от жалбоподателя сума в размер на 225, 10 лв., представляваща нетното дневно възнаграждение, получено от лицето за 24.11.2023г. – датата на извършеното нарушение по чл. 77, ал.3 от ЗПК. Установява се, че в Комисията за противодействие на корупцията /КПК/ е постъпил сигнал вх. № С-120/16.02.2024г., в който се съдържали твърдения, че през лятото на 2023 година Община Г.О. е обявила търг с тайно наддаване за продажбата на 8 поземлени имота с идентификатори 16359.515.412, 16359.515.413, 16359.515.414, 16359.515.417, 16359.515.418, 16359.515.5681, 16359.515.500 и 16359.515.501. Посочено било, че на търга са се явили 3 търговски дружества, като най-висока цена е била предложена от „Мирвана“ ООД, чийто управител към онзи момент е бил Н. Р.. Твърдяло се също, че след встъпването си в длъжност като кмет на община Г.О., а като такъв и представляващ Общината, на 24.11.2023 г. Р. подписал договор за покупко-продажба на посочените имоти с „Мирвана“ ООД, представлявано от В. С. Д. – майка на Н. Р.. Към сигнала било приложено и копие на Договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 24.11.2023г. Във връзка с изнесените в сигнала твърдения, служебно били извършени справки в Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) и в Национална база данни „Население“ (НБД „Население“), резултатите от които са обективирани в доклад на директора на Дирекция „Конфликт на интереси“ /л.22 от делото/. Със същия е направено предложение до Комисията за противодействие на корупцията да образува производство за конфликт на интереси срещу Н. А. Р., в качеството му на кмет на Община Г.О. и в това му качество лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПК. По повод на така постъпилия доклад, с Решение за образуване на производство за конфликт на интереси № КИ-076 от 05.03.2024 г. на основание чл. 89, ал. 1 от ЗПК, във връзка с § 7, ал.2 от ПЗР на ЗПК във връзка с чл.33а, ал.2, т.3 от ПУДКПКОНПИНА комисията е образувала производство за установяване на конфликт на интереси. На основание чл. 92, ал. 1, изр. второ от ЗПК във връзка с § 7, ал.2 от ПЗР на ЗПК срокът за приключване на производството е продължен с 30 дни с Решение на КПК от 28.05.2024 г. – до 05.07.2024 г. включително. Във връзка с така образуваното производство, с писмо изх. №КПК-7104/30.04.2024г. председателят на КПК е изискал от председателя на ПК „Конфликт на интереси“ при Общински съвет Г. О. предоставянето на заверени преписи от конкретно посочени в писмото документи. След изискване и получаване на съответните документи от общинска администрация при община Г.О., с писмо изх. №44/02.05.2024г. на председателя на ПК „Конфликт на интереси“ при Общински съвет Г.О., на КПК са представени следните доказателства: Удостоверение за избран кмет на община № 1/07.11.2023 г. на Общинска избирателна комисия (ОИК) Г.О.; Клетвен лист на избрания за кмет на община Г. О. Н. Р., подписан на 10.11.2023 г.; цялата документация, събрана и изготвена по повод проведен публичен търг с тайно наддаване, открит със Заповед № 2121/19.07.2023 г. на кмета на община Г.О., по опис. Междувременно, служебно са извършени служебни справки в официалните интернет страници на О. Г. О. и Общинска избирателна комисия Г.О., в Национална база данни „Население“ (НБД „Население“), както и в Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ). Резултатите от същите са обективирани в доклад на директора на Дирекция „Конфликт на интереси“ /л.33 от делото/. Със същия е направено предложение до членовете на Комисията за противодействие на корупцията лицето Н. А. Р. да бъде поканен за изслушване пред Комисията. До Н. Р. е изпратена Покана за изслушване изх. № КПК-7104-1/30.04.2024 г., с която е поканен за изслушване пред Комисията на основание чл. 90, ал. 5 от ЗПК, като са му посочени обстоятелствата, за които е образувано административното производство – във връзка с това, че жалбоподателят като кмет на Община Г.О. и представляващ Общината, на 24.11.2023г. е подписал Договор за покупко-продажба на недвижими имоти с „Мирвана“ ООД, представлявано от В. С. Д., негова майка. С поканата е дадена възможност на жалбоподателя да се запознае със събраните в хода на производството материали. Според представеното извлечение от Протокол № 39 от 09.05.2024 г. е проведено редовно заседание на КПК, като Н. Р. е изслушан по реда на чл. 90, ал. 5 от ЗПК. На 17.05.2024 г. жалбоподателят е подал възражение на основание чл. 90, ал. 6 от ЗПК, към което е приложил писмени доказателства. С писмо изх. №КПК-7104-7/07.06.2024г. на председателя на КПК, адресирано до председателя на ПК „Конфликт на интереси“ при Общински съвет Г.О., от последния са изискани доказателства за полученото от Н. Р. за 24.11.2023г. възнаграждение след приспадане на дължимия данък и вноски за осигуряване. В отговор на същото, с писмо с вх. № КПК-7104-8/07.06.2024 г. на КПК е представена справка за размера на полученото от Н. Р. нетно възнаграждение за 15 работни дни за месец ноември 2023 г. Административното производство е приключило с издаването на обжалваното Решение № РС-120-24-048/10.06.2024г. на Комисията за противодействие на корупцията. Със същото е прието, че Н. А. Р. е избран за кмет на община Г.О. за мандат 2023 – 2027г. с Решение №218 от 06.11.2023г. на ОИК Г. Оряховица, като същият встъпил в длъжност с подписването на Клетвен лист от 10.11.2023г. След извършена справка в НБД „Население“ е установено, че В. С. Д. и Н. А. Р. са майка и син. От справка в ТРРЮЛНЦ пък е установено, че „Мирвана“ ООД с ЕИК... е дружество с ограничена отговорност, учредено от Н. А. Р. и Й. С. В., като съсобственици на равни дялове от капитала и управители на дружеството. Установено е също, че по силата на Договор за покупко-продажба на дружествени дялове, сключен на 09.11.2023г., Н. А. Р. е продал дружествените си дялове на „Мирвана“ ООД с ЕИК... на своята майка – В. С. Д., като договорът е нотариално заверен на 10.11.2023г., респ. на същата дата Р. е прехвърлил собствеността върху дружествените дялове на своята майка. Горното обстоятелство е вписано в ТРРЮЛНЦ на 16.11.2024г., на която дата Н. Р. е заличен като съсобственик и управител на „Мирвана“ ООД и на негово място е вписана майка му – В. С. Д.. Установено е също, че по повод постъпило в общината заявление за инвестиционно намерение с рег. №2600-429/31.05.2023г., подадено от името на „Аполон-95“ ЕООД с ЕИК 104022931, в което от последното е изразено желание за възмездно придобиване на поземлени имоти с идентификатори 16359.515.412, 16359.515.413, 16359.515.414, 16359.515.417, 16359.515.418, 16359.515.5681, 16359.515.500 и 16359.515.501 по КК и КР на гр. Г.О., е постановено Решение №1107 от 29.06.2023г. по Протокол №66 от същата дата, с което Общински съвет Г. Оряховица е дал съгласие за провеждане на публичен търг с тайно наддаване за продажбата на горепосочените 8 на брой недвижими имоти – частна общинска собственост. В решението е определена началната тръжна цена – сбор от общата пазарна стойност на имотите, като със същото е възложено на кмета на Община Г. Оряховица да организира и проведе търга. В изпълнение на посоченото решение, със Заповед №2121 от 19.07.2023г. на предходния кмет на община Г. Оряховица горепосочените ПИ - поземлени имоти с идентификатори 16359.515.412, 16359.515.413, 16359.515.414, 16359.515.417, 16359.515.418, 16359.515.5681, 16359.515.500 и 16359.515.501 по КККР на гр. Г.О., са обявени за продажба чрез публичен търг с тайно наддаване. Със заповедта са утвърдени тръжната документация, условията и редът за участие в процедурата. С последваща Заповед №2332/04.08.2023г. на предходния кмет на община Г.О. е назначена комисия, на която е възложено провеждането на търга. За участие в обявения публичен търг са подадени три заявления – от „Аполон-95“ ЕООД, от „Мирвана“ ООД и от „Плана Инвестмънт“ ЕООД, като и тримата кандидати са допуснати до участие. След разглеждане на приложените от тях оферти, назначената със Заповед №2332/04.08.2023г. на предходния кмет на община Г.О. комисия е класирала участниците в следния ред: на първо място и спечелил търга - “Мирвана“ ООД с ЕИК...; на второ място - “Аполон-95“ ЕООД с ЕИК 104022931 и на трето място - „Плана Инвестмънт“ ЕООД с ЕИК 207451278. Със Заповед №2371/09.08.2023г. на предходния кмет на община Г.О. за спечелило обявения търг е обявено класираното на първо място дружество „Мирвана“ ООД с ЕИК..., управлявано от Н. А. Р.. В заповедта са посочени размерите на дължимата тръжна цена, на съответните данъци и такси, като е указан 14-дневен срок от влизането й в сила, в който дружеството следва да заплати дължимите суми и да сключи договор с кмета на община Г.О.. Заповедта е била оспорена пред настоящия съд от „Мирвана“ ООД, като с Определение №390/27.09.2023г. по адм.д. №512/2023г. състав на АСВТ е оставил без разглеждане подадената жалба като процесуално недопустима, поради липса на правен интерес, тъй като именно „Мирвана“ ООД е спечелилия търга участник. Посоченото определение е било оспорено от „Мирвана“ ООД пред ВАС, но предвид подадена от дружеството на 06.11.2023г. молба за оттегляне на жалбата и прекратяване на делото, с Разпореждане №10788/08.11.2023г. по адм.д. №10709/2023г., състав на ВАС е оставил без разглеждане подадената Частна жалба от 06.11.2023г. и е прекратил производството по делото. Разпореждането не е било обжалвано и е влязло в сила на 24.11.2023г. Не е спорно, а и се доказва от приложеното с писмо с вх. № КПК-7104-6/17.05.2024 г. на КПК копие от извлечение с хронологичен опис на 3 /три/ броя счетоводни документи, че дължимата от „Мирвана“ ООД сума, представляваща цената на тръжните имоти ведно със съответния данък, е преведена по сметка на Община Г.О. на 24.11.2023 г. Последвало е сключването на Договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 24.11.2023 г. между Община Г.О., представлявано от Н. Р., в качеството му на кмет, и „Мирвана“ ООД с ЕИК..., представлявана от В. С. Д., в качеството й на управител на дружеството, с който в полза на последното е прехвърлена собствеността върху 8 /осем/ броя ПИ – частна общинска собственост, с идентификатори 16359.515.412, 16359.515.413, 16359.515.414, 16359.515.417, 16359.515.418, 16359.515.500, 16359.515.501 и 16359.515.5681 по КККР на град Г. Оряховица, с обща площ от 8 785 кв. м. /осем хиляди седемстотин осемдесет и пет квадратни метра/. Установено е също, че със Заповед № 3564 от 08.11.2023 г., Заповед № 3565 от 08.11.2023 г., Заповед № 3566 от 08.11.2023 г. на вр. и. дл. кмет на община Г. Оряховица и Заповед № 3596 от 10.11.2023 г. на кмета на община Г. Оряховица едностранно и считано от 10.11.2023г. са прекратени трудовите правоотношения на заместник-кметовете на общината - Г. И. М., С. И. А., Н. С. Г., Н. С. Г. и на Д. И. К.. След справка в РУТДУПР е установено, че след 10.11.2023 г. в Община Г. Оряховица са назначени трима заместник – кметове на общината, както следва: на 27.11.2023 г. за заместник – кмет на община Г. Оряховица е назначен Д. Е. Б.; на 27.11.2023 г. за заместник – кмет на община Г. Оряховица е назначена А. П. Х. и на 04.12.2023 г. за заместник – кмет на община Г. Оряховица е назначена П. К. И.. При тези приети като установени факти, КПК е приела, че между жалбоподателя Н. Р. и юридическото лице (ЮЛ) „Мирвана“ ООД с ЕИК... е налице един особен вид свързаност, въведена от законодателя сред алтернативно изброените в разпоредбата на чл.77, ал.3 от ЗПК, а именно тази, която се поражда между едно физическо лице - управител и/или съдружник в капитала на дадено търговско дружество, със самото дружество като ЮЛ, която свързаност продължава да съществува известен период от време, след заличаването на лицето като управител и/или съдружник в търговското дружество. С оглед на това е прието, че в случая следва да се съобразят и изброените в алтернативен порядък забрани в чл. 77, ал. 3 от ЗПК, сред които и забраната лице, заемащо публична длъжност, да се разпорежда с общинско имущество в интерес на търговско дружество, в което е било управител и/или съдружник до една година преди датата на избирането му, или докато заема съответната длъжност. Посочено е, че субект на изпълнителното деяние по горецитираната разпоредба може да бъде само лице, овластено да се разпорежда с общинско имущество по силата на закона или подзаконов нормативен акт, както и лице, на което овластеният е делегирал правомощията си, съобразно закона. Изтъкнато е, че самото изпълнително деяние се изразява в акта на разпореждане с общинско имущество, т. е. този акт, по силата на който по съответен ред и в полза на друго лице от патримониума на общината се отчуждават съответни права – крайният елемент от фактическия състав по прехвърлянето на собствеността от правната сфера на общината в тази на друг субект. Позовавайки се на разпоредбите на чл.35, ал.6 от ЗОС и на чл.76 от Наредбата за реда за придобиване, управление разпореждане с общинско имущество на община Г.О. е прието, че именно кметът на общината, в качеството си на представляващ същата като ЮЛ, разполага с правомощието да се разпорежда с имуществото, представляващо нейна частна собственост. С оглед на това е прието, че сключвайки Договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 24.11.2023 г., в качеството си на кмет на община Г.О., жалбоподателят е упражнил свои правомощия по служба, вменени му по силата на чл. 35, ал. 6 от ЗОС във връзка с чл. 76, ал. 3 от Наредбата – разпоредил се е с общинско имущество, представляващо 8 /осем/ броя ПИ – частна общинска собственост, с идентификатори 16359.515.412, 16359.515.413, 16359.515.414, 16359.515.417, 16359.515.418, 16359.515.500, 16359.515.501 и 16359.515.5681 по КККР на град Г. Оряховица, с обща площ от 8 785 кв. м. /осем хиляди седемстотин осемдесет и пет квадратни метра/. Намерено е, че така установеното правомощие лицето е извършило в интерес на „Мирвана“ ООД с ЕИК... - търговско дружество, в което самият той е бил управител и съсобственик в капитала до 16.11.2023 г., т. е. не само до една година преди избирането му за кмет по силата на Решение № 218 от 06.11.2023 г. на ОИК Г. Оряховица, а и за период след встъпването му в длъжност като такъв – от 10.11.2023 г. до 16.11.2023 г. Направен е извод, че сключвайки Договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 24.11.2023 г. с “Мирвана“ ООД с ЕИК..., в качеството си на кмет на община Г.О., жалбоподателят е нарушил забраната по чл. 77, ал. 3 от ЗПК, с което е осъществил конфликт на интереси по смисъла на чл. 70 от ЗПК, като се е разпоредил с общинско имущество в интерес на търговско дружество, в което е бил съдружник и управител, включително в последната една година преди датата на избирането му. Изтъкнато е също, че макар фактическият състав на нарушението по чл.77, ал.3 от ЗПК да не изисква изследване на частен интерес по смисъла на чл. 71 във връзка с чл. 72 от ЗПК, то в случая такъв безспорно е налице за „Мирвана“ ООД във връзка с придобиването на собствеността върху 8-те ПИ, като е налице и реализирана от същото нематериална облага по смисъла на чл. 72 от ЗПК, изразяваща се в оказването на помощ и подкрепа за избягването на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие, които биха произтекли за дружеството при несключването или ненавременното сключване на посочения договор. Предвид това и на основание чл. 92, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.113, ал.1 и чл.99, ал.1 от ЗПК, във връзка с § 7, ал.2 от ПЗР на ЗПК, с решението е разпореден правния резултат, посочен по-горе, оспорен пред съда. Решението е връчено на жалбоподателя на 17.07.2024 г. Недоволен от него, Н. Р. го е оспорил по съдебен ред пред Административен съд – Велико Търново с жалба, подадена чрез административния орган на 29.07.2024г., във връзка с която е образувано настоящото дело. По делото са приети като доказателства освен документите, изпратени с писмо изх. № КПК-7104-16/05.08.2024 година по описа на Комисия за противодействие на корупцията, съставляващи административната преписка по обжалвания акт, съдържащи и представените с жалбата доказателства, намиращи се от страница 2 до 327 вкл., още и заверено копие на страница № 1 от доклад на Л. М. - директор на дирекция „Конфликт на интереси“; писмо с вх. № 4215/14.10.2024 г. от Комисия за противодействие на корупцията, ведно с писмо с вх. № КПК-7104-6/17.05.2024 г. на КПК за допълване на административната преписка, намиращи се от страница 351 до 362 вкл., и в оригинал от страница 461 до 472 вкл.; представените с писмо изх.№КПЦ-7104-21/14.10.2024г. по описа на КПК и тези, представени от пълномощника на ответната страна в с.з. на 18.11.2024г., стр. 487-489 от делото. Приобщени като доказателства са и представените по искане на процесуалния представител на жалбоподателя писмо вх. № 4223/14.10.2024 г. от Общински съвет Г.О., ведно със заверени копия на административната преписка по приемане на Решение № 1107/2023 г. от Общински съвет Г.О. и Наредба за реда на придобиване и управление с общинско имущество, актуална към 24.11.2023 г., намиращи се от страница 363 до 448 вкл. по делото.; писмо вх. № 4336/21.10.2024 г. от ТД на НАП Велико Търново, ведно с писмени доказателства по опис, намиращи се в два броя класьори; писмо вх. № 4372/22.10.2024 г. по имейл и в оригинал от община Г.О., ведно с писмени доказателства по опис, намиращи се от страница 478 до 481 вкл. и в оригинал от страница 482 до 485 вкл., както и писмо изх. №5100-953-1/11.12.2024г. на Община Г.О.. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежно легитимирано лице – адресат, което има правен интерес от оспорване и е процесуално допустима. С разпоредбите на новия Закон за противодействие на корупцията (обн. ДВ, бр. 84 от 6 октомври 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.), с § 3 от ПЗР на който са направени редица изменения и допълнения и са отменени множество разпоредби на ЗАКОН за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ, понастоящем Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество (загл. изм. ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) като материята е преуредена в новия Закон за противодействие на корупцията. Действащият ЗПК визира нов състав на органа, който е оправомощен да регулира отношенията, свързани с наличието на конфликт на интереси, като детайлно са разписани правила за конституирането на Комисията за противодействие на корупцията, вкл. и преходни такива по отношение на мандата и назначаването на членовете й. Оспореното решение е постановено от материално компетентен орган по чл. 92 от ЗПК, като административният орган е действал в пределите на своята компетентност. Заявените и поддържани възражения за нищожност на решението на КПК, обосновано с довода за постановяването му от незаконен състав, действащ извън пределите на предоставената му времева компетентност, не се споделят от настоящия състав. Съгласно разпоредбата на чл. 7 от ЗПК КПК е независим, специализиран, постоянно действащ държавен орган за превенция и противодействие на корупцията и установяване на конфликт на интереси, а съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗПК КПК е колективен орган, който се състои от трима членове и се председателства на ротационен принцип за по две години от всеки един от членовете, като редът на председателстване се определя чрез жребий между тях при встъпването им в длъжност. Членовете на Комисията се избират от Народното събрание с мнозинство две трети от всички народни представители, като техният мандат е 6 години и започва да тече от датата на встъпването им в длъжност. Членовете на Комисията осъществяват дейността си обаче до конституирането на новия състав на Комисията – вж. чл. 8, ал. 2 и ал. 5 от ЗПК. Съгласно § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗПК Народното събрание избира членовете на Комисията за противодействие на корупцията в тримесечен срок от влизането в сила на закона, като този срок изтича на 06 януари 2024г. Не е спорно, че в определения от закона срок и към датата на издаване на спорния административен акт, съставът на КПК, състоящ се от трима членове, не е бил избран по реда и при условията, установени в закона. От това обстоятелство обаче не следва автоматично извода, че органът не е конституиран, респ. че членовете му губят автоматично това си качество и не могат валидно да осъществяват правомощия. Последното би означавало на практика да се сложи край на функционирането на съответния орган на държавна власт, тъй като никой друг не е нормативно натоварен да го замести в правомощията му. Следва да се прави принципна разлика между изтекъл мандат на изборни членове на колективен орган, непрецизната юридически формулировка „орган с изтекъл мандат“ и погасяването на темпоралната/повременна/ компетентност на определен административен орган. Последната се свързва с наличието на нормативно регламентиран срок за произнасяне от един орган, независимо дали едноличен или колегиален, който срок е преклузивен и неупражняването на правомощието в рамките на срока преклудира възможността по конкретния въпрос правомощията да се упражнят въобще. Съвсем друга фактическа обстановка е налице когато мандатите на членове на колективен орган са изтекли, а разполагащият с учредителната спрямо него власт друг орган не упражнява правомощията си. Именно поради възможността от наличие на подобни житейски хипотези/срещани често в практиката в последно време/ са предвидени процесуални гаранции, че правомощията ще продължат да бъдат упражнявани и няма да е налице празнота в системата на държавното управление. Такава гаранция са разпоредбите на § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗПК, където е визирано, че до избирането на състав на КПК, заварените при влизането в сила на закона членове на КПКОНПИ изпълняват функциите на членове на съответните комисии (КПК и КОНПИ), като след избора на нови членове продължават мандата си като членове на КОНПИ. Действието на тази разпоредби не се отнася само до започнали, но неприключили/висящи пред органа производства, а до всички, вкл. и новообразувани такива, тъй като ако приемем обратното разбиране означава отново да ограничим законово предоставената компетентност по отношение на времето и по отношение на лицата. По тези съображения съдът приема, че оспорвания административен акт е валиден. Актът е постановен в предвидената от закона писмена форма, като съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 92, ал. 2 от ЗПК и в него са посочени фактическите и правните основания за постановяването му, направените възражения от жалбоподателя, в която се установява наличието на конфликт на интереси, наложена глоба и постановено отнемане по чл. 99 от ЗПК. В него са посочени както правните основания за упражненото административно правомощие, така и съответните факти и обстоятелства, които обосновават установеното от органа наличие на конфликт на интереси. Указан е както редът, така и срокът за обжалване на акта, поради което не е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Не се установява съществено нарушение на административнопроизводствените правила при образуването и провеждането на административното производство. Същото е образувано по сигнал, приложен по делото, като съгласно чл. 48 от ЗПК при осъществяване на дейността си по превенция на корупцията Комисията взаимодейства с други държавни органи, органи на местното самоуправление, неправителствени организации, представители на бизнеса, както и с международни организации. Производството е образувано в срока по чл. 91 от ЗПК, тъй като деянието е извършено на 24.11.2023г., а по постъпилия на 16.02.2024г. сигнал е образувано производството – Решение №КИ-076/05.03.2024г. Не е налице съществено процесуално нарушение, изразяващи се в липсата на нарочен акт за започване/извършване на проверка по чл. 65, ал. 2 от ЗПК, което се твърди в жалбата. Както се посочи, производството по сигнала е образувано, като е издадено Решение №КИ-076/05.03.2024г., връчено на жалбоподателя. Разпоредбите на ЗПК в тази част не визират нарочен акт, който да предхожда образуването на производството по сигнал, а използваният нормативно термин „проверка“, в общоупотребимият си смисъл, включва действия, насочени към съпоставка на посочени/твръдяни обстоятелства с известни и/или налични такива, като от това се правят изводи за наличие или отсъствие на факти от обективната действителност. Тези действия, ако са плод единствено на мисловно-логична дейност нямат веществено обективиране, още повече, ако нормативен акт не въвежда изрично такова изискване. За извършената проверка е налице изготвен доклад, съгласно чл. 65, ал. 3 от ЗПК, където са обективирани изводите на длъжностните лица на ответника. В изготвения доклад са посочени извършените действия, приетите за установени обстоятелства, както и направените изводи от проверката. По този начин е спазен регламентирания процесуален ред на чл. 65 от ЗПК. Обстоятелството дали фактологията е точно посочена, извършените действия са подробно описани, а направените изводи подробно обосновани, не е от значение за преценка законосъобразността на крайния акт по чл. 92 от ЗПК. Съдът преценява решението на органа, въз основа на изложените в него фактически и правни основания, но не дава превес на мотивите изложени на предходен етап от производството/проверка/, нито може да формира извод за незаконосъобразност на крайния акт, с който завършва производството, само въз основа на това. Това е подход, който е приложим спрямо всички актове, издадени при наличието на динамичен фактически състав, при който всички актове и действия в хода на производството подготвят, обуславят крайния акт, завършващ производството и се поглъщат от него. Отделно от това, липсата на доказателства за наличие на отделен акт за започване на административното производство, съгласно изискването по чл. 26, ал. 1 от АПК, не може да се приеме като абсолютно или съществено процесуално нарушение в случая, когато органът действа при условията на обвързана компетентност и фактите в производството се установяват служебно и без намесата на засегнатото лице. Нарушението би било съществено само тогава, когато то само по себе си опорочава процедурата – допускането му се отразява на съдържанието на акта и ако не е било допуснато, то въпросът би бил разрешен по друг начин и крайният резултат би бил различен. В случая приетото за установено от административният орган от фактическа страна се основава на доказателства, които се представят от други органи, а не от жалбоподателя или от трети заинтересовани лица, поради което и при активното участие на жалбоподателя тези факти не биха били променени. По тези съображения съдът преценява като неоснователни и оплакванията за нарушения по чл. 34 от АПК. За неоснователно съдът приема и взъражението за допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 35 от АПК. Основните релевантни за спора факти, са били установени в хода на производството, като съдът е допуснал събирането на други доказателства по искания на страните, съобразно направените от тях възражения с жалбата срещу определени фактически констатации, както и с оглед възможната преценка за наличието на обстоятелства, които да се преценят съобразно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от АПК. Не може да се направи заключение, че след като в хода на съдебното дирене е допуснато събиране на нови доказателства, то в производството по издаване на административния акт е бил нарушен принципът по чл. 35 от АПК. Ако се доведе докрай тази логика би следвало винаги наличието на други доказателства, извън тези, налични в административната преписка, да са основание за отмяна на административния акт, поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. По отношение на съответствие на издадения административен акт с материалния закон и целта на закона, настоящият състав приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 70 от ЗПК, конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Разпоредбата на чл. 71 от ЗПК, определя, че частен интерес е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Облагата съобразно разпоредбата на чл. 72 от ЗПК, представлява всеки доход в пари, парични средства или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас в полза на избор, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. За да е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 70 от ЗПК, е необходимо кумулативно наличието на три предпоставки – лице което заема висша публична длъжност; частен интерес на това лице; възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето заемащо висша публична служба или на задълженията му по служба. От своя страна разпоредбата на чл. 73 от ЗПК, изрично предвижда, че лице, заемащо висша публична длъжност, не може да представлява държавата или общината в случаите, когато има частен интерес от вземането на дадено решение. В настоящия случай се спори дали има наличие на частен интерес при подписването от страна на жалбоподателя на Договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 24.11.2023 г. между Община Г.О., представлявано от Н. Р., в качеството му на кмет и „Мирвана“ ООД. Конфликт на интереси е налице тогава, когато лицето, заемащо публична длъжност е упражнило правомощията си в съответствие с материалноправните предпоставки за тяхното прилагане, но това е станало в негов или на свързано с него лице интерес, тъй като конфликтът на интереси се обективира не в резултата - придобита облага, а във възможността частният интерес да повлияе на обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията. С оглед елиминирането на съмненията в безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, нормата на чл. 73 от ЗПК въвежда забрана лице, заемащо публична длъжност, да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба. За неоснователни съдът приема възраженията на оспорващия за липса на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 77, ал. 3 от ЗПК в конкретния случай. Цитираната алинея на чл. 77 от ЗПК визира различни хипотези, при които лицето, заемащо публична длъжност, няма право да извършва дейностите по ал. 1/визираща разпореждане с общинско и държавна имущество и средства от фондовете на ЕС/, в полза на юридически лица, в които това лице е участвало под някоя от формите, посочени в законовия текст, в срок от една година от избирането или заемането на длъжността. В случая няма спор относно обстоятелството, че жалбоподателят е имал качество на представляващ/управител и съдружник в „Мирвана“ ЕООД до 16.11.2023г., когато промяната е вписана в търговския регистър. Цитираната разпоредба от ЗПК има действие от 06.10.2023г./обн. ДВ бр. 84/06.10.2023./, но аналогична забрана за действие при наличие на конфликт на интереси е съществувала в текста на чл. 59, ал. 3/отм. обн. ДВ бр. 84/06.10.2023г./ от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество. Следователно подобно ограничение винаги е съществувало в правния мир, не е налице празнота в правната уредба към момента на извършване на действията, като несъответствието на извършените действия към предписаното от правната норма поведение е съобразено като е цитирана разпоредбата от новия закон с идентичното съдържание. Не е налице нововъведено изискване, което да не е могло да бъде съобразено и съответно спазено. За преценка наличието на частен интерес не е от значение и многократно изтъкваните обстоятелства за цената на сделката, постъпването на средствата в разпореждане на общинския бюджет и тяхното последващо разходване. Не се спори то фактическа страна цената по договора и нейното заплащане от „Мирвана“ ЕООД към Община Г. Оряховица. Последващите действия обаче не са релевантни в случая. Източниците на финансиране на общините, вкл. и собствените им приходи то продажба на имущество, са законово регламентирани в други нормативни актове, като постъпилите суми в приход на общинския бюджет могат да се разходват само по начин и за цели, отделно нормативно установени. Преценката за начина на разходването на средствата от общинските бюджети, в рамките на правомощията на съответните органи, е действие по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, още повече в това производство. За осъществяване състава на чл. 70 от ЗПК е без значение дали лицето, заемащо публична длъжност, действа в условията на оперативна самостоятелност или при условията на обвързана компетентност, достатъчно и необходимо условие е сключването на договора да е във връзка с правомощията на овластеното лице. Законовата забрана е относима към всички договори, които пораждат правни последици, каквито са и допълнителните споразумения към трудовите договори, с които се увеличава основното възнаграждение на работника. За да е налице частен интерес, не се изисква облагата да е реализирана, а е достатъчно да съществува като възможност, която да мотивира лицето да действа, упражнявайки правомощията си. Освен това законодателят не изисква доказване на обстоятелството дали в действителност и как упражнените властнически правомощия са повлияни от установения частен интерес. Конфликт на интереси е налице, ако съответният частен интерес на лицето, заемащо публична длъжност или на свързаното с него лице, е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия. За съставомерността на деянието е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности. Не е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение, ведомство и пр. Принципната законова цел е предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи публични длъжности, осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения, а не на база законоустановените критерии. За избягване и преодоляване потенциалната възможност лицето, заемащо публична длъжност, да бъде поставено в ситуация, в която упражняването на правомощията му да бъде повлияно от частен интерес, е въведена забраната за действие в такива ситуации – лицето, заемащо публична длъжност, няма право да извършва дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията си. Като неоснователно съдът преценява направеното оплакване за липса на хипотезата по чл. 77, ал. 1 от ЗПК поради обстоятелството, че посредством извършените от жалбоподателя действие не се осъществено разпореждане с общинско имущество. Следа да се има предвид, че разпореждането с общинска собственост, след проведена процедура по чл. 35 от ЗОбС включва сложен фактически състав, който съдържа както админисативноправни процедури/търг или конкурс по чл. 35, ал. 1; отделна процедура по наредбата по чл. 8, ал. 2, вр. с чл. 35, ал. 3; заповед на кмета на общината по чл. 35, ал. 6 от ЗОбС/, така и гражданско правен елемент – договора, сключване от кмета на общината, съгласно чл. 35, ал. 6, пр. последно от ЗОбС. Липсата на който и да е елемент от фактическия състав води до непораждане на правните последици, които се целят с него – прехвърляне на правото на собственост върху общински имоти на трети лица. Ето защо сключването на договора в посочената хипотеза е необходим, финализиращ елемент на процедурата и не може да се разглежда отделно от останалите действия. Основателно би се поставил въпросът ако кметът на общината в посочената хипотеза не сключи договора с определения за спечелил търга–конкурса участник какви биха били правните последици от това. Безспорно разнопосочни, но това което ни интересува в случая е, че по отношение на имотите, предмет на търга/конкурса не би имало вещнотранслативен ефект и правото на собственост върху тях не би преминало в патримониума на приобретателя. Ето защо, без сключването на договора не би се извършило разпореждането с общинско имущество, поради което сключването на договора може да се приеме за действие на разпореждане по смисъла на закона. Обратната хипотеза – без сключването на договор от страна на кмета на общината не може да възникне изобщо хипотезата на чл. 77, ал. 1 от ЗПК, защото няма да има разпоредителен ефект. В този случай няма да е налице хипотеза на конфликт на интереси за други лица, действали на предходен етап от процедурата – напр. общински съветници, гласували решението за провеждане на търг/конкурс и участници в комисията за определяне на спечелил участник. По тези съображения правилно е прието от ответната страна наличие на хипотеза на чл. 77, ал. 1 от ЗПК. В заключение следва да се добави, че не могат да бъдат споделени разбиранията, застъпени в твърденията на жалбоподателя, че сключването на договора от негова страна, в качеството му на представляващ Община Г. Оряховица, е било наложително поради обстоятелството, че не е имало кой да представлява общината при сключване на сделката. От фактическа страна не било спорно обстоятелството, че липсата на зам. кметове на общината и/или неутвърдена от общинския съвет структура на общинската администрация. От друга страна обаче липсва логично обяснение кое е налагало сключването на процесния договор точно в този момент, а именно – в срок от 8 дни от встъпване в длъжност на новоизбрания кмет на общината. Ако процедурата по разпореждане с общинско имущество, развила се в течение на продължителен период от време е следвало да бъде финализирана само посредством подписването на изготвения преди договор, не е било от значение точното време, в който договорът е щял да се сключи. Ако в качеството на представител/пълномощник на общината би действало надлежно упълномощено, дори и от новия кмет лице, изводите на съда от фактическа страна несъмнено биха били други. В тази връзка като неоснователно се преценява и възражението, че след като при сключването на процесния договор е действал в рамките на представителната си власт по отношение на параметри на договора, предварително заложени и одобрени от общинския съвет, то не може да възникне хипотеза на конфликт на интереси. В съдебната практика се приема, че частният интерес и неговата способност за въздействие трансформират обективните, нормативно установени правомощия, права и задължения на лицата, заемащи публични длъжности в недопустим от закона начин на упражняване на тези правомощия, права и задължения, защото подменят предоставената от държавата власт, права и задължения от средство за постигане на общи цели и резултати в инструмент за постигане на частен интерес. В процесния случай, при преценка на събраните доказателства и относимите и приложими правни норми, са налице всички предпоставки, за да се приеме наличие на конфликт на интереси. Конфликт на интереси е налице, ако съответният частен интерес на лицето, заемащо публична длъжност, е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия. За съставомерността на деянието е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до възникване на съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности, без да е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици. С нормата на чл. 73 от ЗПК е въведена по един категоричен начин забрана в случая не възможен конфликт на интереси засегнатото лице да представлява държавната или общината. Що се отнася до възражението за наличие на надделяващ обществен интерес, в конкретния случай не се установява тази хипотеза. Дори да се приеме с доста условности и резерви, че за стабилизиране на публичните финанси на общината е било необходимо постъпването на допълни приходи от продажба на общинско имущество, съдът не може в това производство да преценява придобиването и разходването на тези средства и дава квалификации на начина на управление на финансовите ресурси на общинския бюджет. В тази връзка важи вече изложеното по-горе по отношение на времето на сключването на договора, както и възможността да се действа посредством други лица, представляващи общината в по-късен етап. Обстоятелството дали съществуващият частен интерес реално е повлиял при упражняването на правомощията на съответното лице не следва да бъде доказвано, тъй като дори само възможността съществуващият частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, води до състояние, което е обществено укоримо и като такова не следва да бъде допускано. Така съдът не споделя възраженията на жалбоподателя и относно несъответствие на оспорения акт с целта на закона. Няма каквито и да е данни целените с издаването на административния акт правни последици да са насочени или да създават обективна вероятност за засягане правата и законните интереси на адресата му в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът е издаден. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а в разпоредбата на ал. 5 на чл. 6 от АПК е визирано, че административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Принципът за съразмерност, последователно прокаран с разпоредбите на чл. 6 от АПК, забранява издаването на актове, преследващи законосъобразен резултат, но посредством средства, нанасящи явни вреди на своите адресати, които вреди не се оправдават от целта на закона. В случая следва да се отчете, че органът действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали следва да приложи конкретната нормативна разпоредба, или законът да му дава право на преценка кой от няколко възможни варианта за развитие на конкретното правоотношение да избере. По отношение на приложението на разпоредбите на чл. 99, ал. 1 от ЗПК, предвиждащ отнемане на възнаграждението, получено от правоотношението, породило конфликта на интереси, не са изложени отделни възражения. С оглед на приетото за установено по отношение частта от решението, установяваща конфликт на интереси, то следва да се приеме, че в случая цитираната разпоредба е приложена законосъобразно. Същите изводи съдът прави и по отношение на частта от решението, обусловена от санкционната разпоредба на чл. 113, ал. 1 от ЗКП, в която е наложена глоба в минималния визиран в закона размер. При направен извод за законосъобразност на решението в частта относно установения конфликт на интереси, то решението и в тази му част следва да се приеме за правилно. По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и направеното с нея оспорване следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора и с оглед направеното искане, съдът на основание чл. 143, ал. 4 от АПК присъжда разноски в полза на ответната страна в размер от 200 лв., в рамките на определения в чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, ПМС №4/06.01.2006г., приложим съгласно препращащите разпоредби на чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Претенцията за разноски над посочената сума се явява неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав