Решение № 9720 от 7.11.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 203/2025 г.

Настоящото производство е образувано след като е изпратено по подсъдност на Административен съд Бургас от Административен съд София. С подадената искова молба са предявени в условията на обективно съединяване три иска за заплащане на обезщетение в размер на [рег. номер]. на А. Е. – непълнолетен представляван от баща си А. М. Е. и на Б. Е. представлявана от баща си А. М. Е. [рег. номер]. на ищецът – А. М. Е.. В исковата молба ищецът твърди, че на 14.04.2021г. е подал сигнал до ОЗД Панагюрище поради ограничени възможности на бащата за контакт с децата по електронни устройства което е негово и на децата право на личен контакт и за това, че децата са в риска от родителско отчуждаване, поради поведението на майката и е поискано да се издаде задължително предписание за преустановяване на описаното поведението и предприемане на поведение в интерес на децата. По направеното искане ДСП Панагюрище се е произнесла с отказ за издаване на искания АА, който бил обжалван и с Решение № 126/21.02.2022г. АС Пазарджик отменил обжалвания отказ с изх. № СЛ/Д-РА-ПН/650-649/21.04.2021г. Решението на АС Пазарджик било потвърдено от ВАС. Сочи се, че поради бездействието на ДСП Панагюрище децата са лишени от възможност да прекарват време с баща си съгласно действащото по това време решение на БРС, лишени са били от емоционалната връзка с него и баба си и дядо си по бащина линия. С определение от 27.05.2025г. съдът е оставил без разглеждане предявения иск от А. А. Е., представляван от баща си А. М. Е. против Агенция „Социално подпомагане“ [населено място] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер [рег. номер]. причинени от незаконосъобразен административен акт и предявения иск от Б. А. Е., [ЕГН] представлявана от баща си А. М. Е. против Агенция „Социално подпомагане“ [населено място] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер [рег. номер]. причинени от незаконосъобразен административен акт и производството е прекратено по отношение на А. Е. и Б. Е.. След прекратяване на делото по отношение на А. Е. и на Б. Е., делото е останало висящо по отношение предявения иск за обезщетение от А. М. Е.. В съдебно заседание ищецът поддържа иска и ангажира доказателства. Сочи, че отказа за издаване на задължителни предписания са му причинили болки и страдания, тъй като е бил в невъзможност да осигурява контакт с децата си и да участва в тяхното отглеждане и възпитание. Ответника Агенция за „Социално подпомагане“ София чрез процесуалния си представител оспорва иска и в представен отговор на исковата молба сочи, че неоснователни са твърденията на ищеца, че са извършени противоправни действия от страна на служители на ДСП Панагюрище, довели до ограничаване правата на децата да общуват с ищеца. Твърди се, че на ищеца е оказвано съдействие за осъществяване на ежедневни контакти с децата чрез телефона на тяхната майка и многократно е консултиран че определение от съда режим на лично отношения между него и децата е задължителен и не може да бъде променян от друга институция. В съдебно заседание поддържа отговора на исковата молба ангажира доказателства и моли за отхвърляна на иска. Прокурора изразява становище за основателност на предявения иск. Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: Предявения иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Не се спори по делото, че А. М. Е. и Г. В. Д. са родители на децата А. А. Е. и Б. А. Е. и БРС с Решение № 260267 от 11.02.2021г. по гр. дело № 8070/2019г. е предоставил упражняването на родителските права върху децата на майката и е определил режим на лични отношения на бащата с децата. Преди постановяване на решението по гр.дело № 8070/2019г. съдът е определил привременни мерки като е определил режим на лични контакти между бащата и децата както следва: всяка втора и четвърта седмица в месеца от 09.00ч. събота до 18.00ч. в неделя с преспиване на децата в дома на бащата. С Определение от 07.12.2020г. по гр.дело 8070/2019г., съдът е изменил привременните мерки като е определил режим на лични контакти между бащата и децата както следва: всяка втора и четвърта седмица в месеца от 17.00ч. в петък до 18.00ч. в неделя с преспиване на децата в дома на бащата. С постановеното Решение № 260267 от 11.02.2021г. по гр. дело № 8070/2019г. / л.33/ съдът е определил режим на лични отношения между бащата и децата му както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00ч. в петък до 18.00ч. в неделя, първите 3 дни от всяко пролетна уч.ваканция от 10 ч. на първия до 18.00ч. на третия ден; по 10 дни през месеците юли и август всяко година от 10.00ч. на пърдви яден до 18.00ч. на десетия ден; всяка четна година от 10.00ч. на Разпети петък до 18.00ч. на деня Великден и от 10.00ч. на 24.12. до 18.00 на 26.12.; всяка нечетна календарна година от 10.00ч. на 30.12. до 18.00ч. на 01.01.; всяко година на рождения ден на бащата – 16.09. от 10.00ч. до 19.00ч. ако денят е неучебен или от 16.00ч. до 19.00ч. ако денят е учебен; всяка четна календарна година на рожденните дни на децата – 17.04. и 12.07. от 10.00ч. до 19.00ч. ако денят е неучебен или от 16.00ч. до 19.00ч. ако денят е учебен, като срещите на бащата за 17.04. и 12.07. се провеждат с двете му деца. Съдът в решението си е постановил и децата да общуват с баща си чрез телефонно, електронно или друг вид технологично средство, с аудио или с аудио-видеовръзка – всеки вторник и четвъртък от всяка втора и четвърта седмица на месеца по 1 час следобед определен от майката съобразно свободното време и дневния режим на двете деца. Решението на БРС е било обжалвано и с Решение № 480/10.11.2021г. на Окръжен съд Бургас е потвърдено Решение № 260267 от 11.02.2021г. на РС Бургас по гр. дело № 8070/2019г. Решението на БОС е било обжалвано от А. Е. пред ВКС и с Определение от 06.12.2022г. не е допуснато обжалване на въззивното решение но БОС / л. 45/ На 14.04.2021г. в отдел „Закрила на детето“ към Д „Социално подпомагане“ Панагюрище е постъпило искане с вх. № СЛ/Д-РА-ПН-650-637/14.04.2021г. от А. М. Е. /л. 51 от а.д. 9509/2024г./ в което като е посочил, че върху малолетните му деца се извършва домашно насилие, децата са в риск от родителско отчуждение и отчуждителните действия на майката продължават повече от 16 месеца че желанието на децата е да общуват с него всеки ден е поискал „да бъде издадено задължително предписание на майката Г. В. Д. да уважи правата на децата ни за ежедневен контакт с мен, като я задължи всеки ден в периода 17.00-20.00часа да дава възможност на децата за личен контакт с мен по мобилен телефон или друго мобилно приложение, напр. „Viber“. Към искането ищеца е приложил протокол от среща в ОЗД Панагюрище от 26.03.2021г. в който е отразено изразеното от децата желание да се чуват с бащи си всеки ден. Представени са и протоколи от 31.03.2021г., 01.04.2021г., 02.04.2021г. и 06.04.2021г. в които са отразени безуспешните опитите на А.Е. да осъществен контакт с децата си чрез тяхната майка използвайки Вайбър приложението и чрез звънене на телефона на майката. С Писмо с изх. № СЛ/Д-РА-ПН-650-649/21.04.2021г. директора на ДСП Панагюрище е отказал издаване на задължително предписания на майката по отношение на двете деца. В писмото са посочени постановените съдебни актове които касаят отношенията и режима на лични контакти между бащата и децата - Заповед за незабавна защита от 29.10.2019г. по гр.дело № 62212/2019г.; Решение на СГС от 21.10.2020г. с което е потвърдено решение на СРС постановено по гр. дело № 62212/2019г. с което се отказва издаване на Заповед за защита в полза на Г. Д. и децата А. и Б. Е., Определение от 09.11.2020г и Определение то 07.12.2020г. по гр.дело 8070/2019г по описа на БРС, Решение № 260267 от 11.02.2021г на БРС. АО е приел, че майката съдейства за изпълнение на дейностите заложени в плановете за действие изготвени по отношение на двете децата, няма данни режима на лични отношения на бащата с децата регламентиран с определение на съда да не се спазва от майката. Посочен е периода от време през който децата са били при бащата в [населено място] отказ е обжалван от А. М. Е. и с Решение № 126/21.02.2022г. Административен съд Пазарджик е отменил отказа на директора на ДСП Панагюрище за издаване на задължително предписание на майката и е върнал преписката на директора на ДСП Панагюрище с указания за спазване на процедурата при отработване на сигнала. В мотивите си съдът е посочил, че майката не отказва да сътрудничи и поведението й е насочено към спазване съдебните актове определящи личния режим на отношенията между бащата и децата и че същата позволява общуване извън определените дни по съдебното решение. Видно от изложените мотиви в решението и от диспозитива съдържащ указания за „спазване на процедурата при обработване на сигнала“, отказа е отменен поради допуснати нарушения в административното производство и неспазване на разпоредбата на чл. 14 ППЗЗД - липса оценка на постъпилия сигнал и чл. 16, ал.4 от ППЗЗД, без да е изготвен доклад за оценка на случая. Така постановеното решение е обжалвано и видно от представеното Решение № 9066/18.10.2022г. на ВАС е оставено в сила Решение № 126/21.02.2022г. Административен съд Пазарджик. Представени са: Решение № 64/16.02.2023г. на Административен съд Пазарджик с което е отменено писмо с изх. № СГ/Д-РА-РН/32-001/07.03.2022г. на директора на Д „СП“ Панагюрище в което е обективиран отказ за издаване на задължително предписания на майката Г. Д. по отношение на детето Б. А. Е.; Решение № 118/13.03.2023г. на Административен съд Пазарджик по адм.дело 1009/2022г. с което отменено задължително предписания с изх. № П8Д-РА-ПН-007/110.11.2022г. на директора на Д „СП“ Панагюрище в което е на А. Е. са дадени и предписания по отношение на детето А. Е.; Решение №901/30.11.2022г. на Административен съд Пазарджик постановено по адм. дело № 571/2022г. с което е отменено писмо с изх. № № СГ/Д-РА-РН/32-001/07.03.2022г. на директора на Д „СП“ Панагюрище в което е обективиран отказ за издаване на задължително предписания на майката Г. Д. по отношение на детето А. А. Е.; Решение № 246/10.01.2024г. на ВАС с което се оставено в сила Решение № 188/22.02.2023г. на Административен съд Бургас по адм.дело №1801/2022г. с което е отменено задължително предписание с изх. № П/Д-РА-ПН-004 от 03.06.2022г. на директора на ДСП Панагюрище с което е дадено предписания на А. Е. да изпълнява заложената дейност 5 в План за действие по отношение на детето Б. Е. изготвен на 05.05.2022г.; Решение № 10398/31.10.2023г. на ВАС с което се оставено в сила Решение № 903/01.12.2022г. на Административен съд Пазарджик по адм.дело №610/2022г. с което е отменено задължително предписание с изх. № П/Д-РА-ПН-003 от 03.06.2022г. на директора на ДСП Панагюрище с което е дадено предписание на А. Е. да изпълнява заложената дейност 6 в План за действие по отношеине на детето А. Е. изготвен на 05.05.2022г.; По делото са допуснати гласни доказателства и са разпитани 4 свидетели. Свидетелят Д. свидетелства, че познава ищеца от 30 години и са добри приятели и знае, че през 2021г. А. е поискал съдействие от ДСП Панагюрище за да бъдат осъществявани съгласно решението контактите с децата по електронни устройства, като дирекцията отказала съдействие. Свидетелства че през лятото на 2021г. А. бил подтиснат, спрял да ходи на плаж, по заведения и да води светски живот, не се хранил добре, не излизал от къщи и нямал желание за нищо, като не знае да е търсил професионална помощ. Свидетелства, че многократно е присъствал когато бащата вземе децата си като е имало период в който не ги е вземал във връзка със заповед за незабавна защита. Свидетеля Х. свидетелства че познава ищеца от януари 2023г. и знае, че А. е поискал съдействие от ДСП Панагюрище относно контактите му с децата. А. бил много притеснен. Свидетелства че знае какъв е режима на лични отношения на бащата с децата, но бащата „не ги чува“ децата. Свидетелката Н. работи в Д „СП“ Панагюрище свидетелства, че случаят с децата на ищеца е открит на 24.01.2020г. като към този момент е имало заповед за незабавна защита и дългосрочната цел е била да не се допуска родителско отчуждение, тъй като бащата е нямал възможност да доближава майката и децата и децата били насочени да ползват соц.услуга и бащата осъществявал контакти с децата онлайн в ЦОП, а след отпадане на заповедта за незабавна защита на 21.10.2020г. и след като имало решение на съда бащата имал възможност за осъществява режима съобразно решението. Променена била дългосрочната цел „влошените взаимоотношение между родителите“ което оказвало неблагоприятно въздействие върху децата, и в новите планове е заложено е осъществяване на срещу между децата и бащата съгласно съдебното решение. Сочи, е искането на бащата е било за ежедневен контакт с майката. Сочи, че са били изготвени планове. Свидетеля К.. Соц.работник в ДСП Панагюрище свидетелства, че бащата е споделял, че не може да осъществява контакт с децата си, майката на децата е консултирана тъй като е имало многобройни жалба от господин Е. и на майката са издаване две предписания. При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи. За да се уважи исковата претенция е необходимо да се установят наличието кумулативно предвидените в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки, а именно: 1) незаконосъобразен акт, действие или бездействие на държавен орган или длъжностно лице постановени, респ. осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност; 2) настъпили вреди в правната сфера на ищеца и 3) пряка причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от посочените елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, такава не може да бъде ангажирана. Безспорно е по делото, че е нелице отменен административен акт, а именно отменен е отказа на директора на ДСП Панагюрище за издаване на задължително предписание на майката – Г. Д. по отношение на децата А. и Б. Е., поради допуснати в хода на производството процесуални нарушения т.е. налице е първата предпоставка. Налице е и втората предпоставка – претърпяни емоционални страдания от ищеца, в периода след подавана не исканото до ДСП Панагюрище за издаване на предписания в какъвто смисъл са показанията на разпитаните по делото свидетели, като установява се от показанията на свидетеля Д., че през лятото на 2021г. ищецът е действително след като е получил отказ от Д „СП“ Панагюрище е бил притеснен, подтиснат, спрял да ходи на плаж, по заведения и да води светски живот, не се хранил добре, не излизал от къщи. Не е налице, обаче, третият елемент от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно пряка причинна връзка между отменения АА и настъпилия вредоносен резултат. Доколкото искането на ищеца е било да получи да бъде „издадено задължително предписание на майката Г. В. Д. да уважи правата на децата ни за ежедневен контакт с мен, като я задължи всеки ден в периода 17.00-20.00часа да дава възможност на децата за личен контакт с мен по мобилен телефон или друго мобилно приложение, напр. „Viber““ се налага извода, че е направено едно искане от ищеца което е в противоречие с постановеното определение на съда по гр. дело № 8070/2019г. по описа на РС Бургас в което не е определено бащата да контактува с децата по мобилен телефон или друго мобилно приложение, напр. „Viber“. Към момента на отправяне на искането от ищеца до Д „СП“ Панагюрище, постановеното по гр. дело № 8070/2019г. Решение № 260267 от 11.02.2021г. с което е съдът е постановил децата да общуват с баща си чрез телефонно, електронно или друг вид технологично средство, с аудио или с аудио-видеовръзка – всеки вторник и четвъртък от всяка втора и четвърта седмица на месеца по 1 час следобед определен от майката съобразно свободното време и дневния режим на двете не е влязло в сила, тъй като е обжалвано от ищеца А. Е. и режима на лични отношения на бащата с децата е бил съобразно определението за привременни мерки в което не се съдържа възможност за контакти по телефона или чрез Вайбър. В тази връзка настоящия състав счита, че неприятните преживявания които е изпитвал ищеца, не са свързани с отменения административен акт, а с невъзможността на ищеца да контактува с децата си чрез Вайбър или по телефона, каквато обаче възможност към момента на отправяне на искането за издаване на предписания към майката не е предвидена в постановените привременни мерки, а решение в което са предвидените контакти по телефона не е влязло в сила. Свидетелите сочат, че ищеца е имал право да се „чува децата чрез електронно устройство“, но това право е възникнало за ищеца след влизане в сила на решението на БРС. ДСП Панагюрище е съдействала на ищеца за осъществяване на контакти с децата онлайн, когато е била действаща Заповед за незабавна защита и за ищеца и е било невъзможно да осъществява личните контакти така както са предвидени в определението за привременни мерки, но след като искането за защита от домашно насилие е било отхвърлено е следвало да се спазва режима на лични отношения определен от съда, а към момента на отправеното от ищеца искане до АО за издаване на предписания, не е имало постановен съдебен акт в който това да е предвидено. Единствения начин за разширени контакти извън посочените в решението е със съдействието на майката, а АО не е установявал майката да не съдейства за изпълнението на дейностите заложени в плановете за действие по отношение на двете деца. Искането на ищеца да има и контакти по телефона е оправдано, но след като, не е предвидено в съответното определение или решение на съда, а то следва да се осъществява чрез мобилното устройство на другия родител, контактите на бащата може да се осъществява при съдействие на другия родител и за неосъществяването на връзка с децата по телефона, не следва да се търси отговорност на АО, когато това не е предвидено в съдебен акт. С оглед изложено се налага извод, че при липса на третия елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд - Бургас,