Решение № 3827 от 9.10.2024 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 890/2024 г.

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик против Решение № 188 от 17.05.2024 г., постановено по анд № 20245220200202 по описа за 2024 г. на Районен съд – Пазарджик, с което е отменено Наказателно постановление № 13-2300720/22.01.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което на „Булхоумс“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение. Иска се отмяната му като незаконосъобразно, твърди се, че процесният договор за посредничество е съществувал към момента на проверката и именно той е станал основание за налагане на процесната санкция. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. В писмено становище поддържа касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – „Булхоумс“ ЕООД, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Г., който оспорва жалбата. Счита, че решението на районния съд е правилно. Претендира разноски. Прокурорът при Окръжна прокуратура – Пазарджик излага становище, че касационната жалба е основателна. Счита, че за да отмени НП районният съд се е позовал на допусната грешка в НП, като при анализа на доказателствата е направил формален подход. Счита, че в случая следва да се приеме, че се касае за явна техническа грешка. Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение, счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, постановено е по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материалноправни норми. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката, на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 13-2300720/22.01.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което на „Булхоумс“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева. Съставът на Районен съд – Пазарджик, постановил оспореното в настоящото дело решение е събрал доказателствата относими към съдебния спор, като ги е ценил в рамките на доказателствената съвкупност. В хода на делото, от съда е била дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани тези, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка и въз основа на събраните по делото доказателства е изградил мотивите на съдебния акт. Първоинстанционният съд е обсъдил доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена аналитична преценка относно приложението на закона. При надлежно установената фактическа обстановка районният съд е извел правилния и логичен извод за основателност на подадената жалба, като и е отменил оспореното НП. Установява се от събраните по делото доказателства от фактическа страна, че на 19.09.2023 г. в производствена база в с. Главиница, стопанисвана от „Булхоумс“ ЕООД, била извършена проверка от екип инспектори от ДИТ Пазарджик. На място били заварени да работят две лица, едното от които П. Г.. Същите не предоставили информация за кое дружество работят, но посочили като свой управител г-жа Г.. Същата не се явила на обекта по време на проверката, нито на следващия ден, когато инспекторите отново го посетили. Явила се впоследствие в сградата на ДИТ Пазарджик, където получила и призовка за представяне на писмени документи. На 26.09.2023 г. представила на инспектор Д. два договора - за наем на ползвания недвижим имот и договор за услуга от 20.05.2023 г. Същият е сключен между „Смарт Консултинг България“ ЕООД, ЕИК 206320607, с управител П. З., в качеството му на възложител и „Булхоумс“ ЕООД, ЕИК 205351959, представлявано от Ц. Г., в качеството му на изпълнител. Договорът за услуга е представен като заверен „вярно с оригинала“ на дата 26.09.2023 г. от г-жа Г.. Предмет на договора за услуга е изпълнителят да наема персонал за извършване на обща работа, а възложителят да заплаща за услугата 20 лева без ДДС на час или 160 лева дневно. При този предмет на договора и предвид уговорките в същия, св. Д. приел, че съгласно този договор „Буллхоумс“ ЕООД се явява предприятие осигуряващо временна работа, а „Смарт Консулт България“ ЕООД - предприятие ползвател. Същевременно, при направената справка в публичния регистър на Агенцията по заетостта, за издадените удостоверения на предприятията, които осигуряват временна работа, контролният орган установил, че „Буллхоумс“ ЕООД няма регистрация в Агенцията по заетостта. Така, предвид събраната информация от фактическата и документалната проверка, контролният орган, приел, че дружеството-жалбоподател „Буллхоумс“ ЕООД има качеството на предприятие, осигуряващо временна работа по смисъла на § 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда и като такова осъществява дейност по осигуряване на временна работа съгласно сключения договор от 20.05.2023 г., без да има регистрация в Агенцията по заетостта. Затова против жалбоподателя бил съставен процесния АУАН № 13-2300720 за нарушение по чл. 74е, ал. 1 ЗНЗ. Актът е съставен в присъствието на законния представител на дружеството, предявен му е надлежно и му е връчен препис. Въз основа на акта е издадено и процесното НП, с което за описаното и квалифицираното в акта нарушение е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева. Установява се, че „Буллхоумс“ ЕООД е санкционирано за нарушение, което контролният и наказващият орган са приели, че е извършило в специално качество - като предприятие, осигуряващо времена работа по смисъла на § 1 т. 17 ДР на КТ, по повод проявено бездействие по отношение на нормативно задължение, произтичащо от посочения в акта и НП договор от 20.05.2023 г. За да отмени процесното НП обаче, районният съд е приел, че по делото са налични два договора между едни и същи страни - „Смарт Консултинг България“ ЕООД и „Буллхоумс“ ЕООД. Двата договора са между същите страни, от една и съща дата, с аналогичен предмет, с уговорен идентичен размер на възнаграждение, но с различно съдържание на част от разпоредбите на договорите. Вторият представен екземпляр, бил предоставен от „Смарт Консултинг България“ ЕООД в рамките на извършваната проверка. Във втория представен договор, същият е уговорен като предварителен. Екземплярът на „Буллхоумс“ ЕООД бил заверен с дата 26.09.2023 г., а този предоставен от „Смарт Консултинг България“ ЕООД – на 02.11.2023 г. В хода на съдебното производство бил изискан оригиналът на „Буллхоумс“ ЕООД (който не е уговорен като предварителен), но пред съда е представено писмо от жалбоподателя, в което е заявил, че оригиналът е унищожен, тъй като бил сключен за „Смарт Консултинг България“ ЕООД от лице без представителна власт. В този смисъл по делото е представен Акт за унищожаване на неценни документи, подписан от управителя на „Буллхоумс“ ЕООД и процесуалния му представител адв. Г., с който се удостоверява, че са унищожили договора от 20.05.2023 г. С оглед горните и събраните по делото гласни доказателства, районния съд е приел, че предвид неясните и вътрешно противоречиви показания на законния представител на „Смарт Консултинг България“ ЕООД - св. З. по въпроса той ли е подписал договора (с уговорка да е предварителен) на л. 8 от делото на РС и убедителните твърдения на св. Д., и хронологията на представянето на двата договора обосновават категорично, че договорът, уговорен като „предварителен“ е съставен след посочената в него дата на съставяне и само с цел обезпечаване на наведените в жалбата възражения за неоснователно ангажиране на административно-наказателната отговорност на дружеството- жалбоподател. Тези мотиви на районния съд, напълно се споделят от настоящата инстанция. Установено е обаче в процесния случай, че както контролният орган, така и административнонаказващият, са възприели, че произтичащото от дефиницията на § 1, т. 17 от ДР към КТ качество на дружеството-жалбоподател като предприятие, осигуряващо временна работа, и самото деяние, възприето за административно нарушение, следват от представения пред св. Д. и заверен от представителя на възложителя договор - този на л. 45 (в който липсва уговорка за предварителен характер). Договорът е сключен между „Смарт Консултинг България“ ЕООД, ЕИК 206320607 и „Булхоумс“ ЕООД, ЕИК 205351959. В описателната част на двата административни акта обаче – АУАН и НП се сочи, че дружеството жалбоподател притежава качеството на „предприятие, временно осигуряващо работа“ и осъществява дейност по временно осигуряване на работа съгласно договор от 20.05.2023г. с фирма „Смарт Консулт България“ ЕООД, без посочен ЕИК, законен представител, седалище или други идентифициращи белези. С оглед установеното несъответствие районният съд е приел, че в случая не може да се приеме допусната техническа неточност при изписване на наименованието на юридическото лице, тъй като същото в акта и в НП не е достатъчно персонифицирано чрез посочване на уникалния десетцифрен код БУЛСТАТ, седалище и адрес на управление. Настоящата съдебна инстанция намира за правилни изводите на инстанцията по същество. Действително в случая е налице представянето на два договора за предоставяне на услуга, като този представен от законния представител на жалбоподателя и оформен без уговорка за предварителност следва да бъде приет за меродавен. Същият обаче е сключен с юридическото лице – „Смарт Консултинг България“ ЕООД, ЕИК 206320607. Съответно отговорност на жалбоподателя е следвала по повод предоставяне на услуги на това юридическо лице без съответната регистрация в Агенция по заетостта. В процесното НП обаче е посочено юридическо лице с друго наименование -„Смарт Консулт България“ ЕООД, на което не е предоставяна услугата. При служебна справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че съществува такова юридическо лице с вписана фирма (наименование) „Смарт Консулт България“ ООД и с ЕИК 203269560. Дали жалбоподателят е сключвал договор за наемане на персонал и с това лице не може да бъде установено от събраните по административната преписка доказателства. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ Агенцията по вписванията определя единен идентификационен код, задължителен за търговците и техните клонове, клоновете на чуждестранните търговци, юридическите лица с нестопанска цел и техните клонове, клоновете на чуждестранните юридически лица с нестопанска цел, вписани в регистъра. По силата на чл. 23, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ идентификационният код се определя при първоначалното вписване в регистъра и остава непроменен до заличаването. Тоест това – ЕИК номерът, е уникалният белег, по който дадено юридическо лице може да бъде отличено от друго с идентично или сходно име. От горните следва, че ангажираната отговорност е за сключен договор с лице, с което не се установява да са налице взаимоотношения по предоставяне на нает персонал. За посочения в НП и АУАН „Смарт Консулт България“ не се установява наличието на договор. Същевременно не може да се приеме, че е налице единствено техническа грешка при изписването на името на юридическото лице с което е сключен договора от 20.05.2023 г., защото не са упоменати други белези, по които да бъде идентифицирано безспорно същото лице. Доколкото административнонаказателното производство е със засилено формален характер, то пропуск от вида на установения, засяга съществено правото на защита на адресата на акта и поради това последния правилно е отменен от районния съд. С оглед изложените, настоящата касационна инстанция намира, че като е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила. С тези аргументи, касационната инстанция намира, че обжалваното решение не подлежи на отмяна по чл. 348, ал. 1 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба се следват разноски. Представен е договор за правна защита, и съдействие, формат А4, в който е уговорен размер на възнаграждението от 1000 лева, като в договора е посочено, че сумата е платена в брой при сключване на договора. Същевременно от страна на касационния жалбоподател е направено своевременно възражение за прекомерност. Съдът намира възражението за основателно, доколкото делото не представлява нито фактическа, нито правна сложност, а и процесуалният представител на ответника не е имал активно процесуално поведение, извън обичайното. Предвид това разноски в полза на ответника следва да бъдат присъдени в размер на 440 лева, съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, ХI-ти касационен състав