РЕШЕНИЕ

№ 49

гр. Габрово, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ива Димова при участието на секретаря В.а Й. Венкова като разгледа докладваното от Ива Димова Търговско дело № 20224200900037 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск, предвиден в чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ от длъжник, който има за предмет установяване несъществуване на прието вземане на кредитора – ответник, когато същото е включено в списъка на приетите вземане, с определение по чл. 692, ал. 4 от ТЗ.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „Шипинг Навигейшън Лтд“ - дружество, регистрирано в съответствие със законодателството на Република Сейшели, per. № 157192, със седалище и адрес на управление Саунд & Вижъи Хаус, ет. 2, офис 1, ул. „Франсис Рачел" Виктория, Мае, Сейшели, представлявано от Директора Госпожица Моли Рита Розели, действаща чрез пълномощника Й. В. Т., ЕГН ••••••••••, съгласно пълномощно от 13.08.2021 г. с Апостил № 11049/2021 г. против К. Х. Д., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес - град Бургас с цена на иска 18 757, 46 лв., представляващи суми, които са приети в производството по несъстоятелност на „Логистичен Терминал Свиленград“ АД, ЕИК 202542311. Считат, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за завеждане на иска по чл. 694, ал. 3 от ТЗ за установяване на обстоятелството, че вземането на К. Х. Д. към „Логистичен Терминал Свиленград“ АД, ЕИК 202542311 не съществува, респ. погасено е по давност. Прави доказателствени искания и претендира разноски.

Ищцовото дружество твърди в исковата си молба, че на основание Договор за предоставяне на кредит № LD-L-000864 от 16.02.2018 г. между „Първа инвестиционна банка" АД, ЕИК 831094393, като кредитор, наричана за краткост „Банката" и „НСА България" ЕООД, ЕИК 175381242, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Емил Берсински № 12 („Кредитополучател"), „Логистичен терминал Свиленград" АД, ЕИК 202542311, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Димитър Манов № 10, „НСА Инвестмънт" ЕООД, ЕИК 204995495, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Д-р Басанович № 20 и „Риджънт Кепитал" АД, ЕИК 175382383, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Димитър Манов № 10 („Солидарни длъжници"), който договор е наричан по-долу „Договора за кредит", Банката е предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на 9 500 000 евро за увеличаване на капи тала на „НСА Инвестмънт" ЕООД с цел извършване на инвестиции. Поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит, Банката е предприела действия по принудително изпълнение и се е снабдила с изпълнителни листи за пълния размер на задълженията, като е образувала изпълнителни дела за реализиране на предоставените обезпечения. С Решение № 18 от 19.11.2021 г. на Окръжен съд Габрово по т.д. № 49/2021 г. е открито производството по несъстоятелност, обявена е неплатежоспособността на „ЛОГИСТИЧЕН ТЕРМИНАЛ СВИЛЕНГРАД“ АД - в несъстоятелност, с начална дата 02.07.2017 г. Решението е вписано на 19.11.2021 г. в Търговския регистър по партидата на дружеството с вписване № 20211119115915. С молба по чл.685, ал.1 от Търговския закон /ТЗ/ в срок „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД е предявила вземанията си срещу длъжника „ЛОГИСТИЧЕН ТЕРМИНАЛ СВИЛЕНГРАД“ АД - в несъстоятелност, като в обявения списък от синдика на приетите в производството по несъстоятелност вземания, качен в Търговски регистър с вписване номер 20220126144416, по-голямата част от вземанията на банката са приети. „Шипинг Навигейшън Лтд“ - дружество, регистрирано в съответствие със законодателството на Република Сейшели, per. № 157192, със седалище и адрес на управление Саунд & Вижън Хаус, ет. 2, офис 1, ул. „Франсис Рачел" Виктория, Мае, Сейшели, представлявано от Директора Госпожица Моли Рита Розели, действаща чрез пълномощника Й. В. Т., ЕГН ••••••••••, съгласно пълномощно от 13.08.2021 г. с Апостил № 11049/2021 г. е кредитор на дружеството „Логистичен терминал Свиленград“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК 202542311, съгласно Договор за цесия от 31.01.2021 г., с който Първа инвестиционна банка АД, прехвърля част от вземанията си по Договор за банков кредит № 000LD-L000864/16.02.2018 г. на дружество „Шипинг Навигейшън Лтд" - дружество, в размер на 16 428.55 евро, с левова равностойност от 32 131.45 лева). Вземанията, които са придобити от „Шипинг Навигейшън Лтд" са предявени в производството по несъстоятелност, като са включени в обявения с вписване номер 20220126144416 в Търговски регистър и представляват: 1. Приета главница в размер на 10 евро, с левова равностойност от 19.56 лева, представляваща част от общата приета главница, в общ размер на 2 765 431.35 евро. 2. Непогасена законна лихва в размер на 71.43 евро, с левова равностойност от 139.71 лева, начислена за периода от 01.12.2021 г. до 20.12.2021 г. включително, върху присъдената главница, съгласно Изпълнителен лист от 26.07.2019 г. по гр. дело 11857/2019 г. по описа на Районен съд Варна. 3. Непогасена законна лихва в размер на 88.94 евро, с левова равностойност от 173.95, начислена за периода от 01.12.2021 г. до 20.12.2021 г. включително, върху присъдената главница, съгласно Изпълнителен лист от 13.08.2019 г. по гр. дело 42823/2019 г. по описа на Софийски районен съд. Непогасена законна лихва в размер на 11 485.64 евро, с левова равностойност от 22 463.95 лева, начислена за периода от 01.12.2021 г. до 20.12.2021 г. включително, върху присъдената главница, съгласно Изпълнителен лист от 25.02.2020 г. по гр. дело 6685/2020 г. по описа на Софийски Районен Съд. 5. Непогасена законна лихва в размер на 4 772.54 евро, с левова равностойност от 9 334.28 лева, начислена за периода от 01.12.2021 г. до 20.12.2021 г. включително, върху присъдената главница, съгласно Изпълнителен лист от 18.12.2020 г. по гр. дело 49089/2020 г. по описа па Софийски Районен Съд.

В законоустановения срок по чл. 690 ГПК, „Шипинг Навигейшън Лтд“ е депозирало възражение срещу предявено и прието от синдика вземане на К. Х. Д.. Първоначално, съдът по несъстоятелността оставя без разглеждане подаденото възражение от „Шипинг Навигейшън Лтд“, с Определение 61/07.04.2022 г. по т.д. 49/2021 г. на ОС - Габрово, обявено в Търговски регистър с вписване номер 20220407170249. След подадена частна жалба от страна на „Шипинг Навигейшън Лтд“, Определението на ОС- Габрово е отменено от Апелативен съд -Велико Търново, с Определение 190/10.06.2022 г. по в.ч.т.д. 134/2022 г., в частта, в която не са разгледани подадените възражения на Шипинг. С ново Определение 101/15.06.2022 г. ОС -Габрово оставя без уважение подадените от „Шипинг Навигейшън Лтд" възражения, в това число и възражението срещу приетото вземане на К. Х. Д.. Последното Определение на ОС Габрово е вписано в Търговски регистър под № 20220616174357. Въз основа на гореизложеното за „Шипинг Навигейшън Лтд“ АД се поражда правният интерес да предяви установителен иск, по реда на чл. 694 от ТЗ, срещу К. Х. Д., с цел доказване, че предявените и приети от синдика и от съда вземания на това лице не съществуват.

Считат, че в настоящият случай са налице всички изискуеми от закона предпоставки за завеждане на иска по чл. 694, ал. 3 ТЗ за установяване на обстоятелството, че вземане на К. Х. Д. от „Логистичен терминал Свиленград" АД, ЕИК 202542311 не съществуват, респективно са погасени го давност по следните съображения:

В молбата за предявяване не е посочено за точно кои периоди се претендира вземането в общ размер на 18 757. 46 лева и по- точно по кой договор за възлагане на управлението е дължима тази сума. Видно от представения към молбата Договор за възлагане на управлението на ЛТС АД от 2014 г., възнаграждението, което получава в качеството си на управител са месечни, като липсва посочване точно за кои месеци са неплатените суми, които се претендират. Посочено е единствено, че са за пет годишен период - от 30.04.2014 г. до 30.04.2019 г. - без посочване на конкретните месеци.

В молбата е посочено, че се предявяват вземания за неплатени трудови възнаграждения, като се представят Договори за управление от 2014 г. и от 2019 г. Ответникът К. Д. претендира неплатени трудови възнаграждения, а не представя трудов договор. Прави искане, ако се счете, че все пак кредиторът е претендирал вземания по Договорите за управление, а не по трудов такъв, следва да се отбележи, че липсва посочване на основанието за дължмостта на сумата. Има няколко основания по Договора за управление от 2014 г., по които би могло да се твърди, че следва да има плащания. В чл. 5, ал. 1 се предвижда, че управителят има право на месечно възнаграждение в размер на 1 913.51 лева, а в ал. 5 на същия член е уговорено, че управителят има право на годишно възнаграждение, което се определя от едноличния собственик на капитала и зависи, освен от волята на собственика и от финансовите резултати на дружеството. Д. не посочва за кое възнаграждение се претендира - дължимото месечно или годишното възнаграждение. И в двата случая, считат, че вземанията не са индивидуализирани както по основание, така и по размер. В Договора за управление от 2019 г. не е уговорено изплащане на възнаграждение под каквато и да е форма - нито месечно, нито годишно. Неясен е начинът какво съдържа общата претендирана сума. Считат, че не е доказан размерът на дължимите суми и това, как съответства на уговореното възнаграждение по договора. Твърдят, че претендираното вземане е погасено по давност.

В допълнителната исковата молба оспорват изцяло твърденията обосновани в отговора на исковата молба. Считат, че вземания в полза на К. Х. Д. не са възникнали по представения договор от негова страна и в тази връзка оспорват и основанието, и съществуването на предявените вземания. Считат, че процесния договор е антидатиран и съставен само и единствено за целите на процеса. Прави доказателствени искания и претенидира да се постанови решение, с което да признаете, че вземанията на К. Х. Д., които са предявени и са приети в производството по несъстоятелност по т.д. 49/2021 г. по описа на Окръжен съд Габрово, не съществуват. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба. Считат подадената искова молба за допустима, но неоснователна. Вземанията на ответника са възникнали от договор за управление и контрол от 30.04.2014 г. и от 30.04.2019 г. Позовава се на чл. 5 от Договора от 30.04.2014 г., съгласно който е уговорено брутно месечно възнаграждение за управителя в размер на 1 913, 51 лв., съответно 1 933, 05 лв. /договора от 30.04.2019 г./. По двата договора възнаграждението, което се претендира е уговорено като фиксирана месечна сума с фиксиран падеж. В становището си от 25.02.2022 г. подадено по т.д. № 49/2021 г. по описа на ГОС е отразено, че вземанията на ответника са осчетоводени като съществуващи и непогасени по счетоводна сметка 422/1 в счетоводните книги на ищеца и се отнасят за период от 10 месеца, преди откриване на производството по несъстоятелност. Противопоставят се на направеното искане за получаване на годишни данъчни декларации, доколкото в тях се съдържат данни неотносими към настоящото производство и представляващи данъчна и осигурителна информация.

По реда на чл. 694, ал. 4 от ТЗ е постъпило становище от синдика на „Логистичен Терминал Свиленград“ АД. Взема становище, че следва да се допуснат исканите доказателства. По отношение на искането синдикът да бъде задължен да представи счетоводна информация за плащания от страна на „Логистичен Терминал Свиленград“ АД, заявява, че не са му предавани търговски и счетоводни книги от страна на длъжника и предходния синдик.

С определение № 24 от 24.02.2023 г., съдът е изготвил предварителния доклад по делото, определил е правната квалификация, разпределил е доказателствената тежест и е насрочил делото в открито съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид изложеното от страните, както и след анализ на доказателствата по делото намира за установено следното:

Ищецът „Шипинг Навигейшън Лтд“ доказва своята активна процесуална легитимация с договор за продажба на вземане /цесия/ от 31.01.2022 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и „Шипинг Навигейшън Лтд“. Пасивната легитимация по иска се доказва от включване на вземането на ищеца в списъка на приетите вземания.

С Решение № 18 от 19.11.2021 г. на Окръжен съд Габрово по т.д. № 49/2021 г. по описа на Габровски окръжен съд е обявена неплатежоспособността на „Логистичен терминал Свиленград“ АД и е открито производство по несъстоятелност срещу търговеца.

В Търговския регистър по партидата на „Логистичен терминал Свиленград“ АД под № 20220126144416 е обявен Списък на приети вземания на кредитори на длъжника, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ; списък на служебно приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ и списък на неприетите вземания на кредиторите на дружеството, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ. В Списъка на приетите вземания по чл. 686, т. 1 от ТЗ под № 5 е вписан кредиторът К. Х. Д., ЕГН •••••••••• със вземане в общ размер на 18 757, 46 лв., с основание - Договори за управление и контрол от 30.04.2014 г. и 30.04.2019 г., за което вземане няма учредени обезпечения, а поредността му е по реда на чл. 722, ал.1, т. 8 от ТЗ.

Срещу така приетото вземане на ответника К. Х. Д. е постъпило възражение от „Шипинг Навигейшън Лтд“, което с Определение № 101 от 15.06.2022 г. е оставено без уважение, като е прието че вземането на Д. е индивидуализирано по основание и размер. Като правопораждащ факт за възникване и съществуване на вземането е посочено наличието на договорно правоотношение по сключен договор за възлагане на управление от 2014 г. и от 2019 г. В своя акт, съдът е взел отношение и по наведеното възражение за изтекла погасителна давност като е приел, че простото изтичане на определен период от време не води до настъпване последиците на давността, съответно волеизявленията на трети лица, включително и на кредитори на длъжника не могат да заместят неговото волеизявление.

Спазена е предпоставката на чл. 694, ал 1, т. 1 от ТЗ срещу приетото вземане да е направено възражение и съдът да го е оставил без уважение. Съгласно чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ кредиторът може да предяви иск.

Предмет на настоящото делото е установяването дали съществува вземането на К. Х. Д. към „Логистичен терминал Свиленград“ АД за сумата 18 757, 46 лв., дължими по договори за управление и контрол. В доказателствена тежест на дружеството ищец е да установи, несъществуване на вземанията на К. Х. Д., включени в списъка на приетите вземания, а на ответника, че вземанията са изискуеми в приетия от синдика размер.

От така събраните по делото писмени доказателства се установява, че до „Логистичен терминал Свиленград“ АД е изпратено уведомление от „ПИБ“ АД, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с което ги уведомяват за цесията на вземания в размер на 16 428, 55 евро, левова равностойност на 32 131, 45 лв.

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, която установява, че между „Логистичен терминал Свиленград“ АД и К. Х. Д. е сключен договор за управление и контрол.

При изготвяне на заключението, вещото лице се е запознало с представените доклади за дейността на „Логистичен терминал Свиленград“ АД, публикувани в ТРРЮЛНЦ, съставени от одитори. В тези доклади е описано, че персонала на дружеството е било от двама служители С.С.С. и К. Х. Д.. Заключението на одитора е, че задълженията към персонала са текущи и ще бъдат изплатени до 12 месеца. В отчета за паричните потоци, включени в ГФО, приети в ТРРЮЛНЦ, размера на паричните средства налични в банки и в брой към 31.12.2013 г. е 776 хил.лв.; към 31.12.2014 г. е 231 хил.лв.; към 31.12.2015 г. е 9 хил. лв.; към 31.12.2016 г. е 23 хил.лв.; към 31.12.2017 г. е 464 хил. лв.; към 31.12.2018 г. е 9 хил. лв.; към 31.12.2019 г. е 16 хил. лв.; към 31.12.2020 г. е 162 хил. лв. и към 30.11.2021 г. е 1 хил. лв. Посочените суми към края на посочените години многократно надвишават размера на чистата сума за получаване за работна заплата на ответника Д., т.е няма обективна причина работните заплати на Д. да не са изплатени, независимо за кой период на управление става въпрос. Вещото лице се е позовало и на списъка на служебно приетите вземания по чл. 686, т. 1 от ТЗ по т.д. № 49/2021 г. на ГОС, където има вписани предявени вземания на НАП за публични вземания за задължителни осигурителни вноски, като те се отнасят за месеците Септември, Октомври, Ноември и Декември 2020 г., както и месеците Януари, Февруари, Март, Април, Май, Юни, Юли и Август 2021 г. От тези данни вещото лице е дало заключение, че всички осигурителни вноски за периода от 01.05.2014 г.- 31.07.2020 г. са изплатени /л.203/.

За да се получи информация за размера на изплатените възнаграждения на ответника е изискано от „ПИБ“ АД да предостави разпечатка на банковите сметки с титуляр К. Х. Д.. Съгласно изпратената информация от „ПИБ“ АД се установява, че ответника е имал следните банкови сметки: ••••• – свободен депозит, •••- IQ разплащателна сметка физически лица, ••••- разплащателна сметка физически лица и •••••- свободен депозит.

Съгласно изготвеното допълнително заключение по представените банкови документи се установява, че неплатените заплати до договора за управление и контрол на К. Х. Д. за периода 30.04.2014 г. - 30.04.2019 г. са в размер на 13 500, 00 лв., а за периода от 01.05.2014 г. – 28.07.2021 г. /датата на подаване на исковата молба/ са в размер на 30 000, 00 лв. За периода 03.08.2015 г.-28.09.2015 г. средствата за заплати по договор за управление и контрол са внесени в брой от К. Х. Д. като е посочено възнаграждение, по месеци. Нарежданията за изплащане на възнагражденията на Д. са извършвани от него самия. Средствата са постъпвали от банковата сметка на „Логистичен терминал Свиленград“ АД или в брой с вноски от ответника К. Х. Д.. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и допълва, че от информацията от банковите сметки на К. Х. Д. се установя, че той е получавал възнаграждение по договор за управление и контрол от сметката на „Логистичен терминал Свиленград“ АД и от сметката на „Логистичен терминал Свиленград“ АД са преминавали в банковата сметка на Д.. Вторият вариант, при който Д. е получавал възнаграждението си е, че той е внасял възнаграждението си в банката по неговата банкова сметка: К. Д. внася на К. Д. и основанието „ възнаграждение“ за съответния месец. Третият вариант е К. Д. внася на К. Д., но този път в основанието е записано „от името на „Логистичен терминал Свиленград“ АД“. Към този момент той е бил управител и собственик на част от капитала.

Ответникът сам си е внасял парите, което се вижда много добре от движението по банковата сметка. Парите за възнаграждение не могат да се видят в счетоводството на „Логистичен терминал Свиленград“ АД, защото не минават през сметките, а в договора за управление и контрол, в който изрично е посочена банкова сметка, по която следва да се превеждат. Установено е от вещото лице, че възнагражденията са му изплащани съгласно Закона за счетоводството, регулярно от „Логистичен терминал Свиленград“ АД, а след това К. Д. е започнал да внася на К. Д. суми само с основанието „заплата“. В по- късен момент в основанието за плащане е записвано от името на „Логистичен терминал Свиленград“ АД. Това е продължило една година. След това възнаграждението отново е започнало да се изплаща от името на „Логистичен терминал Свиленград“ АД. Посочените три варианта за изплащане на възнаграждението на ответника са отразени в банковите документи представени по делото и в самата банка. От счетоводната информация се установява, че за процесния период 30.04.2014 г.-30.04.2019 г., след извършени плащания, неизплатените възнаграждения са в размер на 13 500, 00 лв. Вещото лице е установило, че от движението на паричните средства по банковите сметки на „Логистичен терминал Свиленград“ АД, че може да се направи извода, че дружеството е имало средства за заплащане на възнагражденията От установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Правното основание на предявените искове е чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

Исковете по чл. 694 ТЗ следва да се предявят в преклузивен 14-дневен срок от обявяване на списъка по чл. 692 ТЗ в Търговския регистър (арг. от чл. 694, ал. 6 ТЗ). Настоящата искова молба е входирана на 01.07.2022 г. /получена чрез куриер/, а от направената служебна справка по партида на длъжника в ТР се установя, че Определението от 15.06.2022 г. на съда по несъстоятелността, с което е оставено без уважение възражението на кредитора срещу списъка е обявявано на 16.06.2022 г., т.е искът е предявен в преклузивния срок.

Съдът е сезиран с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че несъществува вземане на К. Х. Д. към „ЛОГИСТИЧЕН ТЕРМИНАЛ СВИЛЕНГРАД“ АД в общ размер на 18 757, 46 лв., включено в Списъка на приетите вземания по чл. 686, т. 1 от ТЗ в производството по несъстоятелност на „ЛОГИСТИЧЕН ТЕРМИНАЛ СВИЛЕНГРАД“ АД.

След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема, че предявения иск е доказан.

Установено е, от извършената справка по партидата на „ЛОГИСТИЧЕН ТЕРМИНАЛ СВИЛЕНГРАД“ АД в Търговския регистър, че от 22.04.2013 г. до 25.02.2021 г., ответникът К. Х. Д. е представляващ акционерното дружество и е член на Съвета на директорите. Периодът, за който е прието вземането на Д. към дружеството е от 30.04.2014 г.-30.04.2019 г. и съвпада с периода на представителство и управление от него. За периодите на управление на дружеството от него е установено, че той сам е заплащал на каса в брой или по банков път от свое име или от името на представляваното от него дружество своето възнаграждение.

От приетото по делото заключение е установено, че за процесния период дружеството е имало налични средства в банка и в брой, които многократно надвишават размера на чистата сума за получаване на работна заплата от ответника. Вещото лице е ползвало официалните данни от ГФО, приети и публикувани в Търговския регистър, за да изготви своето заключение и публикуваните доклади на одитори. Установено е, че няма вземания за задължителни осигурителни вноски за периода, в който се твърди, че не са изплатени възнагражденията на Д., т.е всички осигурителни вноски за периода от 01.05.2014 г. до 31.07.2020 г. са били изплатени. След като дружеството е притежавало налични средства за изплащане на възнаграждението на ответника, заплатило е дължимите към бюджета публични вземания за задължителни осигуровки и е публикувало своите годишни финансови отчети в Търговския регистър, настоящият състав приема, че предявения иск за несъществуване на вземането на К. Х. Д. към „ЛОГИСТИЧЕН ТЕРМИНАЛ СВИЛЕНГРАД“ АД е доказано. Без правна логика е и факта, че при управление на дружеството от Д. не са били изплащани дължимите му се възнаграждения, както за предходни периоди. За чистота на изложението следва да се добави, че обявеното в несъстоятелност дружество, чрез своите органи не е предоставило на синдика счетоводни документи – ведомости за заплати, за да може да се извърши проверка дали същите са били изплатени на ответника.

С оглед на изложеното, исковата претенция за сумата в общ размер на 18 757, 46 лв., включена в списъка на приетите вземания по чл. 686, т. 1 от ТЗ, окръженият съд намира за основателна, поради което следва да бъде уважена.

По разноските:

С оглед изхода от спора и съобразно разпоредбата на чл. 694, ал. 7 от ТЗ, следва да се определи държавна такса върху една четвърт от вземанията, за които исковата претенция е уважена, а именно в размер на 187, 57 лв. /4% върху ¼ от 18757, 46 лв./, която следва да се заплати от ответника по делото К. Х. Д., по сметка на Окръжен съд – Габрово.

В случай на служебно издаване на изпълнителен лист следва да се събере държавна такса в размер на 5, 00 лева, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Ищцовото дружество „Шипинг Навигейшън Лтд“е претендирало разноски, но не е представило списък по чл. 80 от ГПК. За процесуалното му представителство от адв. Т. по делото има представени единствено пълномощни, без договор за правна защита и съдействие. Доказан разход от страна на ищеца е платения депозит за вещо лице в размер на 600, 00 лв., който следва да бъде присъден в негова полза.

Воден от горното, Габровски окръжен съд