Решение № 194 от 4.6.2022 г. на Районен съд - Добрич по дело № 175/2022 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от „ Водоснабдяване и канализация „ АД гр. Добрич, срещу Наказателно постановление / НП / № 127/01.09.2021г. издадено от Директора на РЗИ - Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 44 от Закона за здравето / ЗЗ /, на основание чл. 212 ал. 3 от ЗЗ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000лв. С жалбата се иска отмяна на НП като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло. Процесуалният представител на въззиваемата страна пледира НП като законосъобразно и обосновано да се потвърди. След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Добричкият районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е допустима, като подадена от санкционираното лице в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното: В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, в присъствие на двама свидетели, надлежно е връчен и съдържа реквизитите по чл.42 от ЗАНН. НП е издадено в рамките на законоустановения срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН, връчено е на нарушителя и съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН. С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно във формалноправен аспект. От фактическа страна: На 01.02.2021г., св. Я.Б. – главен инспектор в отдел „ Държавен здравен контрол „, Дирекция „ Обществено здраве „ в РЗИ – Добрич, издала Предписание № ЗП-01-18/01.02.2021г. на „ Водоснабдяване и канализация Добрич „ АД за провеждане на задължителни хигиенни мерки, изразяващи се в: т.1 Предприемане на незабавни мерки за извършване през 2021г. на допълнителни анализи за съдържание на уран-238 и уран -234 в една и съща проба в: зона Църква, с. Църква, кметство; зона Горун, с. Горун, ч.д. ул. Първа № 22 и зона Селце, с. Селце, ч.д. ул. Осма № 8 – със срок веднага и т.2 Да се представят в РЗИ – Добрич протоколите от извършените изследвания на специфични радионуклеиди уран-238 и уран-234 в питейната вода от съответните зони за водоснабдяване – със срок до пет дни след получаване на протоколите с резултати и не по-късно от 31.05.2021г. Предписанието било надлежно връчено на 04.02.2021г. /л. 30/, на редовно упълномощен представител / л. 17 /, с обратна разписка. Същото не е било обжалвано / справка л. 29 /. При извършена на 14.06.2021г. документална проверка, св. Б., установила, че т. 2 от даденото Предписание с изх. № ЗП-01-18 от 01.02.2021г. не било изпълнено от жалбоподателя. Предвид констатираното, на 25.06.2021г. св. Б. в присъствието на редовно упълномощен представител, св. С.Б. и П.С. съставила АУАН № Ю 000021/2021г., в който вменила на жалбоподателя административно нарушение по чл. 44 от ЗЗ. Въз основа на акта, за санкциониране на извършителя, предвид констатираното по-горе нарушение, на 01.09.2021г. било издадено обжалваното Наказателно постановление № 127 от Директора на РЗИ - Добрич, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган възприел описаната в акта фактическа обстановка. В диспозитива на атакуваното наказателно постановление, за нарушението на чл. 44 от ЗЗ, на основание чл. 212 ал. 3 от ЗЗ била наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000лв. В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН, и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитани в качеството на свидетели в съдебно заседание, актосъставителят Б. и св. С.Б. потвърждават съответно констатациите в акта и в НП, и законосъобразното съставяне на АУАН. Съдът кредитира показанията им, като обективни и непротиворечащи на приложените по делото заверени за вярност копия от писмени доказателства: НП №127/01.09.2021г. на Директора на РЗИ Добрич, АУАН № Ю 000021/25.06.2021г., Предписание за провеждане на задължителни хигиенни мерки изх. №ЗП-01-18/01.02.2021г., Протокол от 14.06.2021г., Пълномощно от „ВиК Добрич „АД издадено на • •, Известие за доставяне на издаденото предписание и справка от РЗИ Добрич. От правна страна, съдът не споделя становището на жалбоподателя, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно. Както в АУАН, така и в обжалваното НП точно и ясно е описано вмененото нарушение, изразяващо се в неизпълнение на т. 2 от даденото Предписание № ЗП-01-18/01.02.2021г., със срок на изпълнение не по-късно от 31.05.2021г., което не е било изпълнено и към 14.06.2021г. – датата на извършената проверка. Разпоредбата на чл. 44 от ЗЗ императивно регламентира задължение за физическите и юридическите лица да изпълняват задължителните предписания на държавните здравни инспектори и заповедите на органите за държавен здравен контрол. Не се спори между страните, че при извършената проверка на 14.06.2021г., се е установило неизпълнение на т. 2 от дадените предписания, за провеждане на задължителни хигиенни мерки, издадено от гл. инспектор в РЗИ – Добрич от Дирекция „ Обществено здраве „, отдел „ Държавен здравен контрол със срок за изпълнение не по-късно от 31.05.2021г. По своята правна същност предписанието, което е било връчено на жалбоподателя, има белезите и характера на принудителна административна мярка, която подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. По делото не се установи предписанието да е било обжалвано, поради което е влязло в сила и е подлежало на изпълнение. Предмет на нарушението не са дадените задължителни указания, а тяхното неизпълнение в срок, поради което настоящият състав не би могъл да се произнесе по законосъобразността им. Неизпълнението на предписанието е юридически факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат. Констатацията от 14.06.2021г., че предписанието на контролния орган не е изпълнено, правилно е обусловила издаването на АУАН и НП - налице е административно нарушение под формата на бездействие. Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на съдебното производство безспорно се установи, че констатираното в АУАН нарушение на чл. 44 от ЗЗ е извършено от лицето, посочено като нарушител. Разглеждайки делото по същество, ДРС установи чрез допустимите от закона доказателства административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, което обуславя извода, че атакуваният административен акт не противоречи на буквата и духа на материалния закон. Наложената „ имуществена санкция „ в размер на 3000лв. е в максималния предвиден от закона / чл. 212, ал. 3 от ЗЗ / размер. С оглед обстоятелството, че процесното нарушение е извършено за първи път, както е и отразено в самото НП съдът счита, че санкцията следва да бъде изменена и наложена в минимален размер от 1000лв. Съобразно изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Предвид гореизложеното, съдът